Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………
гр. Карлово, 22.06.2018 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Карловски районен съд втори граждански състав
на двадесет и първи май две
хиляди и осемнадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Секретар: Снежана Данчева
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1864 по описа за 2017 година
и за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е образувано по иск с правно основание чл.127, ал.2, вр.
с чл.59, ал.9 СК, вр с чл. 143, ал.2 СК, предявен от И.Д.К., ЕГН: ********** ***
против Н.Л.К., ЕГН: ********** ***.
Ищецът твърди, че с ответницата Н.Л.К. *** били във фактическо
съжителство преди около 10 години. От това фактическо съжителство се родил
синът им Д.И.К.. Фактическото съжителство се прекратило още през 2010 г. като
детето останало да живее при майка си.
Твърди, че по гр. д. №776/2010 г. на Районен съд Карлово, между него и
ответницата било постигнато споразумение, по силата на което родителските права
върху детето Д. се предоставят на майката, а на него бил определен режим на
свиждане и бил задължен да заплаща издръжка.
През 2015 г. ответницата заживяла на съпружески начала с друг мъж – м.с.ч.от
гр. к.. От това съжителство двамата имали родено дете – С., на 1 година. Към датата
на подаване на исковата молба ответницата отново била бременна и очаквала дете.
Ищецът твърди, че след раждането на детето С., отношението на
ответницата към синът им Д. рязко се променило. Същата започнала поС.но да
нарушава режима на личните отношения на бащата със сина му, като отказвала
свиждане в уговорените дни и часове или ако детето било при него, тя се
обаждала извън всякакви срокове и искала незабавно да върне детето. Подобно
поведение създало несигурност и притеснение както при ищеца, така и при детето.
От общи познати разбрал, че сегашния мъж на ответницата не приемал детето му и
го подлагал поС.но на психически тормоз. Това отношение към детето на ищеца
повлияло и върху поведението на ответницата, която не правела нищо, за да
защити детето си и започнала много лошо да се държи с него.
Детето присъствало на побоища в къщата където живеели неговата майка и м.ч..
Побоищата ставали между майка му и м.. Имало викове, крясъци и псувни. Детето
било изгонено през нощта на улицата. То станало свидетел и на друг побой, този
път между майка му, баба му т. и леля му м., които си скубали косите, нанасяли
си удари и се наричали „курви и боклуци” в негово присъствие. През това време
детето плакало и пищяло от ужас. Когато идвало на свиждане с баща си, то не
можело да спи спокойно и плачело с глас. Споделяло с ищеца какво видял и чул,
какво изживял и колко се страхувал да се върне при майка си.
Детето си понижило успеха в училище след 2015 г. в резултат на преживения
тормоз. Ответницата и нейния мъж принуждавали детето да се грижи за малкия си
брат С., тъй като същият бил оставян поС.но сам на грижите на Д.. Това било
така, защото м.ч. отглеждал овце в обор извън града и ответницата и нейната
майка поС.но били в обора, а Д. бил оставен с по-малкия си брат. Детето му
споделяло, че не си играе с други деца, тъй като бил зает с братчето си. Това
обстоятелство силно го тормозело.
След раждането на детето С.,ответницата започнала да настройва Д. срещу
баща му, неговите родители и сестрата на ищеца. Пред него тя казвала, че
всичките те били „б..“, обиждала ги и с други епитети. Забранила на Д. да казва
каквото и да бил за баща си и близките му, като го заплашила, че ще го „даде на
М..да го пребие и той ще остане без майка”.
Освен това ответницата не полагала необходимите грижи за детето. Не се
грижела за неговото образование и социални контакти с други деца. Не го
обличали с новите модерни дрехи, които ищецът му купувал, за да му подбиели
самочувствието. Не го хранели правилно с храни подходящи за възрастта му. В
къщата, в която живеели, битовите условия били незадоволителни. ПоС.но миришело
на оборски тор от овцете, тъй като в къщата нямало вътрешна баня и тоалетна. Д.
нямал самостоятелна стая и живеел в една стая заедно с ответницата, нейния мъж
и братчето му С.. Ответницата не предоставяла джобни пари на Д.. Тя самата
нямала образование, никога не била работила и нямала родителски капацитет.
Ответницата разбрала, че синът му споделял всичко с него, поради което
блокирала телефонните обаждания на детето с баща му, с родителите на ищеца и
сестра му.
Ежедневно детето преминавало около 5-6 км. от къщата на майка си до
училището и обратно съвсем сам, тъй като тази къща била отдалечена от
училището.
В същото време ищецът твърди, че работел по служебно правоотношение във
в. ф. … и бил свикнал на ред и дисциплина. Къщата, в която живеел, била в
центъра на гр. к. в близост до училището на сина му. Къщата била на два етажа с
двор, като на първия живеели майката на ищеца и баща му, а на втория живеел
само той. Етажът, който ползвал бил с 4 самостоятелни стаи, вътрешна баня и
тоалетна. Обзаведен бил много добре и имал обособена самостоятелна детска стая,
с телевизор, бюро и компютър със интернет. По инициатива на ищеца той започнал
да плаща на ответницата издръжка в размер на 110 лв. месечно. Отделно поС.но
купувал на детето луксозни дрехи, обувки и принадлежности за училище и игра.
Твърди, че обезпечил детето до … г. възраст със застраховка. Детето било силно
привързано към него, неговите родители и сестра му, и неговото желание било да
живее поС.но при баща си.
При отглеждането на детето ищецът твърди, че можел да разчита на поС.ната
помощ от родителите си, сестра си и нейните деца, които живеели в
непосредствена близост в гр. к.. Твърди, че поради поставянето на детето в риск
и опитите на ответницата да отчужди детето от неговия баща, баба и дядо, той
подал сигнал до Агенцията за социално подпомагане, отдел „Закрила на детето”
гр. К.. г.
Тъй като бил силно обезпокоен за вредните последици които могат да
настъпят за развитието, здравето и живота на детето му, за ищеца възникнал
правния интерес да предяви настоящия иск.
Моли съда да постанови решение, с което да измени
определените със съдебна спогодба, отразена в протокол №1224/14.10.2010 г. по
гр. д. №776/2010 г. по описа на РС Карлово мерки, в частта относно упражняване
на родителските права, местоживеене,
режим на лични отношения и издръжка на малолетния Д.И.К., ЕГН: **********,
като:
- предостави упражняването на родителските права по отношение на
роденото от съвместното им съжителство с Н.Л.К. дете Д.И.К. на бащата И.Д.К., и
бъде постановено детето да живее при баща си;
- определи следния режим на лични отношения на майката с детето: всеки
първи и трети петък, събота и неделя от месеца от 18.00 часа в петък, до 17.00
часа в неделя с преспиване, както и една седмица през лятото, която да не
съвпада с платения годишен отпуск на бащата
- осъди ответницата Н.Л.К. да заплаща на детето Д.И.К., чрез неговия
баща и законен представител И.Д.К., месечна издръжка в размер на 150.00 лева,
считано от датата на подаване на исковата молба – 30.11.2017 г., до настъпване
на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната
лихва за всяка просрочена вноска до пълното изплащане на сумата.
Претендират се и разноските по делото.
Ответницата, представлявана от адв. Л.Н. намира предявения иск за
допустим, но неоснователен. Оспорва изцяло изложените в исковата молба
твърдения и обстоятелства, тъй като фактите били преиначени. Истина бил само
фактът, че ищецът И.Д.К. е баща на сина им Д.И.К., който се родил на *** г. от
съвместното им съжителство.
Ответницата твърди, че две години след раждането на детето, с ищеца се
разделили, като изцяло поела грижите и отговорностите за сина им. От 2010 г.,
когато настъпила фактическата им раздяла, до 2015 г., когато тя заживяла на
семейни начала с друг мъж /м.с.ч.от гр. к./, ищецът нито един път не потърсил
детето си, въпреки че живеели в един град. От 2010 г. тя живеела сама с детето Д.,
който тогава бил само на 2 години Детето
имало нужда от баща си, което наложило ответницата многократно да търси ищеца. Д.
не получавал никакво внимание от баща си. Той не го търсел, не идвал, да го
види, не му давал подаръци. Бащата напълно бил абдикирал от сина си. Единственото
задължение, което бащата имал към сина си, било да му плаща месечната издръжка.
Бащата не се интересувал дали детето е здраво, дали е добре , дали има някакви
проблеми. След като тя и ищеца прекратили отношенията си, И.К., прекратил и отношенията
със сина си. На 4 - годишна възраст детето им имало здравословен проблем, което
наложило да бъде оперирано в гр. П…, в болница „К..“. Ищецът след хиляди
уговорки от нейна страна ги закарал до болницата в П…, с което се изчерпала и помощта
му към детето. При изписването на Д. от болницата, баща му отказал да дойде до
П… с думите: „Т….“. Той не се интересувал дори за здравословното съС.ие на
детето си. Към ответницата ищецът изпитвал злоба и презрение, което отношение
имал и към сина си, след като се разделили. Ищецът не искал да ѝ помага и
съдейства, относно детето им с цел да ѝ докажел, че без него не може да
се справи със задълженията и отговорностите към сина им.
Ответницата твърди, че до 2015 г. бащата не осъществявал никакви
контакти с детето, докато тя не заживяла на семейни начала с м.ч.. Оттогава
ищецът започнал да търси сина си – след пет години. Започнал да му звъни по
мобилния телефон, да го чака пред училище, за да му купи закуска. Подарил му
таблет, телефон, започнал да му дава дребни суми пари, платил му таксата за
Зеленото училище. Ищецът започнал да „купува“ детето си с подаръци и дребни
суми пари. Започнал да го настройва против майка му. Детето ѝ споделило,
че баща му го уговарял да отиде да живее в неговата къща, тъй като тя имала
друго семейство, друго дете, чакала още едно, че Д. не бил част от новото
ѝ семейство и че нямало място за него там. Детето било изключително
объркано и притеснено от психическия натиск, който се осъществявал от страна на
баща му, баба му по бащина линия и леля му.
Уреденият режим на лични отношения на Д. с баща му не се осъществявал поС.но. Безспорно било, че детето било щастливо,
когато заминавало при баща си. Ответницата също се радвала, че след пет години
баща му решил да потърси сина си, но не приемала поведението на ищеца спрямо
детето – настройвал го против нея. Когато детето се приберяло след среща с баща
си, то било намръщено, ядосано, сърдито, недоволно. Детето разбирало, че има
две семейства – едното на майка му, в което живеело и другото на баща му, но не
разбирало защо има вражда между тях. Не разбирало защо баща му поС.но говори
против майка му.
През зимата на 2016 г. ищецът докарал с автомобил детето до дома ѝ
във видимо нетрезво съС.ие. Той рискувал живота на сина им не за първи път.
След посещение при баща му, кракът на Д. бил изгорен сред возене на мотор от
баща му. През лятото след 22.30 ч. няколко пъти Д. ѝ звъннал по телефона
уплашен, за да ѝ каже че бил сам в града, че не знаел къде се намира и че
баща му не бил при него. Това се случвало след като детето било поверено на
грижите на баща си. Отговорът на баща му по телефона бил: „ М…..“.
Детето споделило с майка си, че когото е в дома на баща си почти не се
виждало с баща му, защото: „Той е на работа или има работа“. Общувало с баба си
и леля си и играело с братовчед си.
През лятото на 2017 г. сестрата на ищеца била оставила детето само в
киното в гр. к., без надзор на възрастен. Сестрата на ищеца и лелята на Д. –м.д.с.,
многократно го карала да лъже ответницата за дребни и незначителни на пръв
поглед неща от рода на: „Няма да казваш на майка ти , че аз съм те докарала до
вкъщи, ще й кажеш, че е бил баща ти“.
Детето споделило, че при всяка среща с леля му, тя му казвала: „Много е
важно да кажеш пред съда, когато се гледа делото, че те е страх от майка ти и
от м. и че искаш да живееш при баща ти“. Леля му го била разпитвала какво е
казал пред служителите на Отдел „ Закрила на детето“, дали се бил оплакал от
майка си и м., дали бил изразил желание
да живее с баща си. Същевременно ищецът я наричал пред детето с изрази: „М….
Когато се роди бебето, майка ти няма да ти обръща внимание, няма да те обича,
ще те изостави“.
Ответницата твърди, че Д. бил привързан към мъжа, с който живеела на
семейни начала. Получавал от него обич и подкрепа. Детето дори му казвало
„тате“, защото преди тя да срещнела м., Д. не бил получавал от биологичния си
баща обич и подкрепа. Баба му по бащина линия, леля му и ищеца му били
забранили да нарича м. „тате“. Същите обаче поС.но го разпитвали за живота в
семейството им и го настройвали против м. и неговите родители. Казвали му, че
те на са му баба и дядо, че не дължи уважение, както на тях, така и на м..
Детето било изключително объркано, което наложило Отдел „Закрила на
детето“ да му назначи срещи с психолог. След образуване на настоящото дело в
Районен съд Карлово, ищецът започнал да идва в дома ѝ всеки ден, за да
взема детето за училище. Детето отново споделило, че баща му всяка сутрин в
колата му повтарял, че е „много, много важно да каже на съда и психолога, че
иска да живее с него”. Д., леля му и братовчед му посетили ледената пързалка в
П…. Споделяйки преживяното в П… като положителна емоция, Д. заявил на майка си,
че отново му било напомнено какво трябва да каже пред съда.
Детето било е ученик в трети клас на СОУ „ Х..Б..“ гр. к.. Успехът му в
училище бил добър. Учителите споделили, че бил разсеян. Концентриран бил
първите три дни от седмицата, а в петък вече мислел за среща с баща си. Когато
майка му му помагала с уроците за училище, той сам споделял, че бил притеснен,
не се чувствал сигурен, не разбирал защо баща му я обижда. Като всяко дете се
радвал на подаръците от баща си, но не приемал обидите насочени към майка си.
Когато Д. започнел с подготовката за училище, баща му звънял по телефона, което
разсейвало допълнително детето. Поради това се налагало ответницата да му
изключва телефона.
Ответницата живеела на семейни начала с м.ч. в неговия дом, заедно с Д.
и детето С. ч., роден на *** г.. Жилището им имало отлични битови условия. Д.
имал самостоятелна стая, напълно обзаведена, разполагал с всички удобства за
неговата възраст. Поддържала отлична хигиена както на жилището, така и на
децата. Мъжът, с който живеела на семейни начала, отглеждал животни, но не в двора
на жилището им в гр. к., а извън града, в местността „ Б..“.
Не били верни твърденията на ищеца, че никога не била работила. Към
настоящия момент била в майчинство, а преди това работила като „М…..“ в „И…...
Получавала обезщетение за отглеждане на дете до навършване на 2-годишна възраст
в размер на 340.00 лв. Изцяло била посветила живота си на децата си Д. и С..
Имала родителски качества, желание и възможност да се грижи за децата си.
Денонощно била на разположение на децата си. Не възприемала методите на
възпитание на ищеца спрямо Д., считала за ненужно 9 годишно дете да използва
мобилен телефон за 1200 лева само, за да се спечели вниманието му. „Марковите
дрехи“, за които се споменавало в исковата молба не била ги виждала, може би се
намирали в дома на бащата. Когато детето се прибирало от дома на баща си,
винаги било мръсно, с мръсни дрехи и обувки, с черни нокти. Ищецът не приемал
факта, че тя имала щастливо семейство, а той бил сам. С поведението си той
налагал психически тормоз на 9 годишното им дете. Манипулирал го с подаръци и с
дребни суми пари, с нов телефон и същевременно му говорел против нея. Детето
било притеснено и объркано от поведението на баща си. То разбирало, че м. и
братчето му С. го обичат, радвало се, че ще имат още едно бебе. Бил щастлив и
обгрижван в семейството на ответницата, а същевременно баща му го убеждавал, че
тя щяла да го изостави.
Счита, че няма промяна на обстоятелствата, която да налага изменение на
упражняването на родителските права спрямо детето Д. и местоживеенето му.
С оглед изложеното моли съда да остави исковата молба без уважение, като
претендира разноските по делото и предявява насрещен иск с правно основание чл.150 СК, с който моли съда да
измени определената със съдебна спогодба, отразена в протокол №1224/14.10.2010
г. по гр. д. №776/2010 г. по описа на РС Карлово издръжка, която И.Д.К. е
осъден да заплаща на детето си Д.И.К. чрез неговата майка и законен
представител Н.Л.К., КАТО Я УВЕЛИЧИ от 80.00 лева на 200.00 лева месечно,
считано от датата на подаване на насрещната искова молба – 10.01.2018 г., до
настъпването на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно
със законната лихва за всяка просрочена вноска от падежа ѝ до
окончателното плащане. Претендира за разноските по делото
В насрещния иск се твърди, че ответникът бил в трудоспособна възраст,
работел във военно поделение … гр. К..и получавал около 1000.00 лв. месечно
трудово възнаграждение. Нямал здравословни проблеми и задължения за издръжка
към други лица.
Месечната издръжка за детето им била определена преди повече от 7
години. От тогава значително се променила икономическата обстановка в страната.
Д. растял и всеки ден се увеличавали нуждите и разходите му. Признава, че
ищецът започнал да заплаща по 110.00 лв. месечно за детето, но и тази сума била
крайно недостатъчна за отглеждане и възпитание на дете в трети клас. Ищцата
получавала обезщетение за отглеждане на дете до навършване на 2 годишна възраст
в размер на 340.00 лв., като имала задължения за издръжка и на второто си дете С..
Получавала подкрепа от мъжа, с който живеела на семейни начала, защото без
неговата помощ нямало да може да отглежда пълноценно две си деца.
Увеличаването на месечната издръжка за детето Д. нямало да представлява
особено затруднение за ответника. За първия учебен ден детето получило от баща
си спортен екип и дънки, придружени с касов бон на стойност 80.00 лв. Това били
единствените дрехи, които Д. бил получил от баща си. Не било вярно, че му
купувал учебни помагала. Ищцата била тази, която осигурявала на детето дом,
отопление, храна, дрехи, лекарства, медицинска помощ, грижи в натура, помощ за
уроците в училище.
Ответникът (ищец по първоначалния иск) оспорва насрещния иск, който освен неоснователен, бил и недопустим. С него не се въвеждал нов
предмет по делото, а се правели възражения и оспорване на предявената от него
искова молба. Що се отнасяло до размера на претендираната издръжка, то също
насрещният иск нямало да даде каквато и да било защита на страната предявила
същия, защото съдът бил длъжен по подобен род дела да се произнася служебно по
размера на издръжката. Липсвал правен интерес за предявяване на този иск и
същият не следвало да бъде допуснат за разглеждане.
Доколкото исковата молба и насрещният иск се основават на едни и същи
фактически обстоятелства, то съдът намира, че по така
предявените искове може да се произнесе с едни и същи мотиви.
От събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Страните не спорят, а и се
установява от представеното удостоверение за раждане, че са родители на
малолетното дете Д.И.К.,
ЕГН: **********, роден на *** г.
Безспорно е също така, че със
съдебна спогодба, отразена в протокол №1224/14.10.2010 г. по гр. д. №776/2010
г. по описа на РС Карлово родителските права по отношение на детето са
предоставени на майката, местоживеенето му е определено на нейния адрес, а на
бащата е определен режим на лични отношения със сина му, като се е задължил да
му заплаща месечна издръжка чрез неговата майка и законен представител в размер
на 80 лева.
Представени са удостоверения за
раждане от които е видно, че Н.Л.К. е майка на още две деца – С. м.ов ч., роден
на *** г. и М… м. ч.а, родена на *** г., чийто баща е лицето м. С. ч..
Представен е препис-извлечение
от ученическа книжка, от която се установява, че през учебната 2017/2018 г.
детето Д.И.К. е записан като ученик в трети клас в СОУ „Х.. Б..“ – гр. к..
Предствен е в препис нотариален
акт, от който е видно, че през 2006 г. К… С..ч. и М..Г.. ч.а са дарили на м.с.ч.къща
с дворно място, с административен адрес: гр. к., ул. „ю.ч..
От представеното удостоверение с
изх. №…. г. се установява, че Н.Л.К., заемаща длъжността „М…“ в „ИО” ЕАД – гр. к.,
в периода м. ноември 2016 г. – м. октомври 2017 г., включително, не е
получавала трудово възнаграждение.
От представената служебна
бележка с изх. № …. г. се установява, че И.Д.К. е военнослужещ във на ВФ … – К..,
като за периода 01.06.2017 г. – 01.11.2017 г., включително, е получил нетно
възнаграждение в размер на общо 5231.70 лева или средно по 871.95 лева месечно.
Приложено е като доказателство
по настоящото дело ДП №290-РП/2011 г. по описа на ВОП – П…, образувано за
извършено от И.Д.К. престъпление по чл.183, ал.1 от НК – неизпълнение на
задължението да заплати девет месечни вноски по 80 лева, представляващи
издръжка на детето му Д.К.. Досъдебното производство е било прекратено на
основание чл.183, ал.3 от НК – И.К. е заплатил дължимите суми преди
постановяване на присъда от първа инстанция и не са настъпили други врени
последици за детето.
По делото е изготвен социален
доклад и е приложена преписка вх. №-……. г. на Д.с.п. – гр. К…, ведно с преписи
от протоколи от срещи, направление за ползване на социални услуги и препис от
социален доклад за постъпил сигнал от И.К.. Установява се, че след раздялата на
родителите, детето Д. се отгледа от неговата майка, която успява да полага
адекватни родителски грижи и да задоволява всички потербности на сина си.
Живеят на втория етаж от двуетажна къща в гр. к., заедно със съжителстващото с
майката лице м.ч. и още две деца, родени от съвместното съжителство на Н.К. и м.ч..
На първия етаж живеят родителите на м.ч.. Жилището на И.К. също е двуетажна
къща в гр. к. и също на първия етаж живеят неговите родители. Условията и в
двете жилища са подходящи за отглеждането на детето, като на малолетния е
осигурена собствена стая и на двете места, с необходимото обзавеждане. От
втория срок на учебната 2017/2018 г. Д., заради проблеми в училището в гр. к.,
бил преместен в НУ „Н.. П..“ – гр. С...
Пред социалните работници детето
споделило, че му омръзнало да го водят по институции, било му тежко, разплакал
се. Знаел за делото, заведено от баща му и категорично заявил, че желае да
живее с майка си. Близките на баща му го настройвали против нея и когато това
се случело, напускал дома му и отивал при майка си. Имал режим на лични
отношения с баща си, но майка му не го ограничавала да се виждат и извън този
режим. Много обичал брат си и новородената си сестричка и с радост помагал на
майка си при отглеждането им. Обичал както майка си, така и биологичния си баща
и се притеснявал да не изгуби някой от тях. Сам бил избрал да нарича м.ч.
„тате“, защото той се държал много добре с него.
Н.К. била в платен отпуск по
майчинство за отглеждане на дете до две години и получавала по 340 лева
месечно. И.К. споделил пред социалните работници, че бил военнослужещ с месечен
доход около 800 лева.
Преписка с вх. №-……. г. на Д.С.п.
К. била образувана по сигнал от И.К. за това, че детето му Д.К. е станало
свидетел на домашно насилие, упражнено от м.ч. спрямо Н.К.. При направеното
проучване не били установени сочените в сигнала твърдения. Установен бил риск
от поява на синдром на родителско отчуждение, поради което детето било насочено
към ЦОП – С.. за консултации с психолог за преодоляване на последиците върху
психиката на малолетния от конфликта между родителите му.
По делото е изготвена и приета
съдебно-психологична експертиза, която не е оспорена от страните. От
експертното заключение и след изслушване в съдебно заседание на вещото лице Д.В.
се установява, че При Д.К. не е налице синдром на родителско отчуждение към
когото и да било от родителите му. Емоционалното съС.ие на детето към
настоящият момент е съответно на възрастта му, маркират се леко повишени нива
на тревожност. Причините за тревожността в определени ситуации са комплексни –
възрастта му, недостатъчно добре развити умения за общуване, преживяване на
ситуация на несигурност и нестабилност, объркващи детето родителски стилове.
Към причините за емоционалната лабилност се добавя и незрелия модел на
родителстване от страна и на двамата родители. Тъй като детето е „огледало” на
родителските взаимоотношения, тази връзка е от решаващо значение за психичното
здраве на Д. и е израз на емоционалната зрялост на двамата родителите. Не се
регистрират форми на манипулативно поведение спрямо детето от страна на бащата
и неговите роднини по бащина линия или от майката и роднините по майчина линия.
Отношението на детето към майката, към бащата и към братчето му С. са
емоционално съответни. Поведенческите белези при детето Д.К. като търсене на
подкрепа от майка си и настояване за физическа близост с нея показват по-силна
привързаност към майката. По време на изследването демонстрира положително
отношение и към двамата родители, което ясно показва, че Д. не е настроен срещу
някой от тях.
Изслушани лично в съдебно
заседание по реда на чл.59, ал.6 от СК, всеки от двамата родители заявява
категорично желанието си да упражнява родителските права по отношение на
малолетния Д..
Бащата И.К. твърди, че в дома на
майката дето не се отглежда и не се възпитава правилно. Д. бил разсеян,
понякога бил невъзпитан и неизпълнителен, случвало се да отговаря на баща си.
Това говорело за недостатъчен контрол от страна на другия родител. Освен това
детето му се оплаквало, че м.ч. го заплашвал и се страхувал от него. Казвало,
че майка му прекарвала много време с м. в обора и не му обръщала достатъчно
внимание.
Майката Н.К. настоява детето да
продължи да живее с нея, тъй като много го обичала, а самият Д. бил силно
привързан към брат си и сестра си. Скандали с м.ч. не било имало, децата се
отглеждали в нормална обстановка. Д. бил преместен в друго училище, защото в
училището в гр. к. нямало дисциплина и успехът му се понижил. В новото училище
се забелязвало видим напредък, а освен това майката на Н.К. била възпитател там
и спрямо детето имало необходимия контрол и надзор.
От показанията на свидетелката Д.Н.Г.се
установява, че познава И.К. от дете, а с Н.К. били на „здравей-здрасти“. Когато
Д. бил в предучилищна група в гр. к., свидетелката била негова учителка. От
двамата родители И.К. бил този, който се интересувал повече за поведението и
проблемите на детето в училище. Например, когато имало неплатена такса, майката
все отлагала плащането и казвала, че бащата не бил превел издръжката, докато И.К.
веднага плащал необходимата сума. С него свидетелката била в приятелски
отношения и го познавала като съвестен и отговорен мъж и баща, а майката не
упражнявала необходимия родителски контрол и предпочитала да оставя Д. на
бабите да го гледат. Освен това се говорело, че в дома на майката се случвало
да има побои и то в присъствието на детето. За последно свидетелката видяла
детето преди две години и оттогава не била контактувала с него.
От показанията на свидетелката т.
П. К. се установява, че е майка на Н.К..***, като ходела два пъти седмично без
преспиване в дома на м.ч., където живеела дъщеря ѝ. Помагала ѝ в
домакинството, помагала и на Д. да се подготвя за училище. Откакто се преместил
да учи в гр. С… успехът му се повишил чувствително, по някои предмети – с две
единици. Д. бил обгрижван и се чувствал много добре при майка си и мъжа до нея,
когото наричал „тате“. Свидетелката не знаела за конфликти между дъщеря ѝ
и м.ч., но от това, което виждала, тя като майка, била доволна и спокойна за
техните взаимоотношения. Н.К. била много отговорна и взискателна, цялото си
внимание отдавала на децата си. Същото не можело да се каже за И.К., който все
бил ангажиран с нещо, когато сина му Д. отидел у тях. Той плащал редовно
дължимата издръжка, но свидетелката не знаела, дали дава допълнителни средства.
От показанията на свидетелката Д.С.К.се
установява, че е майка на И.К.. Твърди, че отношенията между сина ѝ и Н.К.
били нормални, докато тя не заживяла с м.ч.. Опитвала се да отдалечи детето Д.
от баща му, тя и близките ѝ го настройвали го против него и никога не му позволявала
да се срещат извън режима на лични отношения, определен от съда. Когато детето
посещавало баща си се оплаквало, че майка му и мъжа, с когото живее се карат,
дори се стигало до побои. Казвало, че иска да остане при баща си и с нежелание
се връщало при майка си, където бил подложен на стрес и тормоз. Страхувал се от
м.ч., който се държал грубо с него и го заплашвал, че ще го пребие, ако не
слуша него и майка си. Освен това детето всяка сутрин пътувало само с автобус
до гр. С… и никой не го придружавал.
От показанията на свидетеля м.с.ч.се
установява, че живее на съпружески начала с Н.К., от която има две деца. Детето
Д., чийто баща бил И.К., също живеело с тях и по никакъв начин не се правело
разлика между него другите две деца. Напротив, полагали се еднакви грижи за
всички и дори Д. наричал свидетеля „татко“. Не било вярно, че упражнявал
насилие по отношение на него или на майка му. Никога не си бил позволявал да
удря някой от тях. Н.К. не ограничавала Д. да се вижда с биологичния си баща и
никога не създавала проблеми, ако се случело да го върне след определения от
съда срок. И.К. плащал 110 лева месечна издръжка, независимо, че бил осъден да
плаща 80 лева. За зелено училище на Д. дал 50 лв. от общо 260 лв., купил му
екип. Според свидетеля, докато Д. учел в гр. к., майката и сестрата на И.К. го
пресрещали и го настройвали срещу майка му и нейните близки. Наговаряли детето
да се премести при баща си, обещавали му, че ще има собствена стая и че ще се
чувства добре. Д. се притеснявал, започнал да получава слаби оценки. Това била
една от причините да преместят Д. в училище в гр. С…. Когато посещавал дома на
баща си, Д. обикновено бил гледан от близките на баща си, защото него често го
нямало и имал някаква друга работа. Н.К. била грижовна майка и полагала
необходимите грижи както за Д., така и за другите две деца.
Съдът, изграждайки вътрешното си
убеждение прави следните изводи от правна страна:
По първоначалния иск:
Единствената предпоставка,
установена от закона, въз основа на която е допустима промяна на постановена
вече мярка за упражняване на родителски права,
е изменение на обстоятелствата, които са довели до налагането ѝ.
Настоящия съдебен състав при обосноваване на своите изводи се съобрази с
разрешенията, дадени в Постановление № 1/12.11.1974 г. на Пленума на ВС, които
са актуални и при СК от 2009 година и са задължителни за съдилищата. Съгласно
дадените там задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, под
„изменение на обстоятелствата“ се разбират, както новите обстоятелства, които
влошават положението на детето при родителя, при когото то е оставено за
отглеждане и възпитание, така и обстоятелствата, с които би се подобрило положението
му при новото разрешение, като във всички случаи съдът е длъжен да обсъди дали
обстоятелствата се отразяват на положението на детето и на ефикасността на
по-рано взетите мерки, при която преценка следва да се изхожда изключително от
интересите на детето. В тази връзка следва да се обсъдят родителските,
възпитателските или моралните качества на родителите, тяхното и на децата
поведение, желанието на децата и на родителите относно упражняването на
родителските права и мерките за лични отношения с другия родител, социалната
среда, в която живеят децата след решението, жилищните, битовите и материалните
условия и т. н. Във всички случаи съдът е длъжен да обсъди дали комплексът от
тези обстоятелства се отразяват, и по какъв начин на положението на детето и на
ефикасността на мерките, които определят същото. Желанието на децата и това на
родителите относно упражняването на родителските права и мерките за лични
отношения с другия родител, не са задължителни за съда /Решение №331 от
01.11.2013 г.по гр.д.№2181/2013 г.,ІV г.о. на ВКС/.
В процесния случай след преценка
на събраните по делото доказателства и при преценка най – добрия интерес на
детето, съдът намира, че не е налице промяна в обстоятелствата, при които е
определен първоначалния режим по смисъла на чл. 59, ал.9 от СК, налагаща
промяна на мерките по отношение родителските права.
Съдът кредитира отчасти
показанията на разпитаните свидетели, като отчита пристрастността и
предубедеността на всеки от тях, доколкото са близки или роднини на страните по
делото и произхождащите от това противоречия в изнесените от тях факти и
обстоятелства.
От писмените и гласните
доказателства по делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира, че детето Д.К. трябва да живее при майка си, съответно родителските
права следва да продължат да се упражняват от нея.
За да достигне до този извод
съдът оценява фактическото положение до предявяване на иска, факта, че детето
трайно пребивава при ответницата. Малолетният от раздялата на родителите си през
2010 г. живее с майка си, а от 2015 г. са в жилището на м.ч., заедно с другите
две деца, родени от Н.К.. Установи се, че Н.К. притежава необходимия родителски
капацитет, като може да разчита и на помощта на своите близки и съжителстващото
лице, които ѝ оказват необходимата подкрепа в отглеждането и възпитанието
на Д.. Условията в жилището са добри и на детето е осигурено всичко необходимо.
Установи се от социалния доклад и приетата съдебно-психологична експертиза, че малолетният
е привързан и към двамата родители, но се чувства по-добре при майка си.
Безспорно е също така, че в стремежа си да получи родителските права, бащата и
в по-голяма степен неговият роднински кръг, демонстрират поведение, което води
до обратен резултат – на Д. е неприятно и се чувства смутен и раздразнен от опитите
да бъде настроен срещу майка си. Същевременно не се доказа по делото майката или
нейните близки да настройват детето срещу баща му. Напротив установи се, че
ответницата не препятства срещите на Д. с баща му дори извън режима на лични
отношения, определен от съда.
Недоказани останаха и
твърденията за сцени на домашно насилие в дома на майката и упражняван спрямо
нея и Д. психически и психически тормоз от страна на м.ч.. Показателен в тази
насока е фактът, че по собствено желание малолетният се обръща към
съжителстващото с майка му лице с „тате“.
На следващо място, съобразно
константната съдебна практика, децата следва да живеят при единият от
родителите, без да се разделят, като разделянето им е допустимо само по
изключение и когато важни причини налагат това. Съгласно Постановление №1/74 г.
на Пленума на ВС, раздел ІІІ „За да се постанови такова разделяне, е необходимо
да са налице сериозни причини, като например голямата разлика във възрастта и
липса на взаимни интереси и привързаност, продължително разделено живеене,
напластена омраза спрямо единия родител и т. н. Когато децата живеят и растат
заедно и след развода, у тях се развиват чувства на привързаност и взаимопомощ”.
В конкретният случай не се установяват причини за разделяне и отделно живеене
на детето Д. от брат му и новородената му сестра, напротив – децата имат силна
емоционална връзка помежду си и настоящият съдебен състав счита, че не следва
да бъдат разделени.
С оглед изложеното съдът следва искът
да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Относно насрещния иск:
Претендира се увеличаване на заплащаната
издръжка за детето Добромир от 80 на 200 лева. По делото не са ангажирани
доказателства за нужди на малолетния над обичайните такива за неговата възраст.
Отчитайки присъщите му нужди и с оглед възрастта му, съдът намира, че претендираната
сума надвишава материалните възможности
на бащата. Ето защо следва да осъди ответника да заплаща месечна издръжка на
детето в размер на 180 лв., считано от датата на подаване на насрещната искова
молба – 10.01.2018 г., до настъпването на законна причина за нейното изменение
или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от падежа
ѝ до окончателното плащане, като до пълния претендиран размер от 200 лева
месечно, следва да отхвърли иска като неоснователен и недоказан
По отношение на разноските –
такива се претендират от двете страни. Съдът намира следното:
Като се произнася по
упражняването на родителските права и режима на лични отношения, съдът
администрира граждански правоотношения. Касае се за акт на спорна съдебна администрация
на тези отношения, а в производствата на спорна съдебна администрация разноски не се присъждат. Такива се дължат само по
насрещния иск и с оглед изхода му следва да се осъди ответникът по него И.К. да
заплати разноските на ищцата, съразмерно с уважената част от иска. Съгласно
доказателствата по делото и представения списък по чл.80 ГПК сторените от ищцата разноски по делото възлизат общо на 750.00
лева, от които 600.00 лв. изплатено в брой адвокатско възнаграждение на един
адвокат и 150.00 лева за вещо лице по
СПЕ (не се дължат, защото са по първоначалния иск). Що се отнася до изплатения
адвокатски хонорар, предвид липсата на разграничение каква част от него е
платена за всеки от исковете, съдът приема, че същият се разпределя поравно за
всеки от тях, т. е по 300.00 лева за процесуално представителство на Н.К. по
първоначалния иск и още толкова по насрещния иск, и по 250 лева за процесуално
представителство на И.К. по двата иска.
С оглед
гореизложеното и предвид частичното уважаване на насрещния иск, И.К. следва да
бъде осъден да заплати на Н.К. разноски – по съразмерност и по компенсация, в
размер на 209.09 лева.
На основание чл.78,
ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на съда държавна такса върху увеличения
размер на присъдената издръжка в размер на 144.00 лв.
Съгласно чл. 242,
ал.1 от ГПК, съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато
присъжда издръжка, поради което съдът е задължен да допусне служебно
предварително изпълнение, дори и без искане на страните.
Водим от горното,
съдът:
Р Е
Ш И
ОТХВЪРЛЯ като
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН иска с правно основание чл.127, ал.2, вр. с чл.59, ал.9 СК,
вр с чл. 143, ал.2 СК, предявен от И.Д.К., ЕГН: ********** *** против Н.Л.К.,
ЕГН: ********** *** за изменение на определените със съдебна спогодба, отразена
в протокол №1224/14.10.2010 г. по гр. д. №776/2010 г. по описа на РС Карлово
мерки, в частта относно упражняване на родителските права, местоживеене, режим на лични отношения и издръжка на
малолетния Д.И.К., ЕГН: **********.
ИЗМЕНЯ на основание
чл. 150 СК размера на определената със съдебна спогодба, отразена в протокол
№1224/14.10.2010 г. по гр. д. №776/2010 г. по описа на РС Карлово издръжка,
която И.Д.К., ЕГН: ********** *** е осъден да заплаща на детето си Д.И.К., ЕГН:
********** чрез неговата майка и законен представител Н.Л.К., ЕГН: ********** ***,
КАТО Я УВЕЛИЧАВА от 80.00 лева на 180.00 лева месечно, считано от датата на
подаване на насрещната искова молба – 10.01.2018 г., до настъпването на законна
причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за
всяка просрочена вноска от падежа ѝ до окончателното плащане, като до
пълния претендиран размер от 200.00 лева месечно ОТХВЪРЛЯ иска като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА И.Д.К., ЕГН: ********** ***
да заплати на Н.Л.К., ЕГН: ********** *** сумата от 209.09 лв. (двеста и девет
лева и девет стотинки), представляваща разноски по делото, съразмерно с
уважената част от насрещния иск.
ОСЪЖДА И.Д.К., ЕГН: ********** *** да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Карлово държавна такса
върху увеличението в размер на общо 144.00 лв. (сто четиридесет и четири лева).
ДОПУСКА
предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчване на
съобщението до страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
К.Б.