Определение по дело №46/2020 на Административен съд - Шумен

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

гр.Шумен, 17.01.2020 г.

 

   Шуменският административен съд в закрито заседание на седемнадесети януари две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Цветкова

 

като разгледа докладваното от административен съдия АД №46 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

   Производство по реда на чл.166 ал.4 във вр. с ал.2 от АПК, образувано по искане на «Т.9. ЕООД, с ЕИК ......, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя А.Д.И., обективирано в депозираната жалба на дружеството против Заповед №ЗГД-2000-671/32—356649/10.12.2019 г., издадена от директора на Териториална дирекция Северна морска.

   Жалбоподателят излага доводи, че административният орган не е мотивирал заповедта, в частта, с която е допуснато предварително изпълнение на същата. Твърди се, че доходите на жалбоподателя са само от търговската дейност, която извършва в процесния обект, поради което ще бъде лишено цялото му семейство от доходи, както и няма да може да изпълни задължението си бюджета по плащане на данъци и акцизи. С оглед на това моли съда да постанови определение, с което да спре предварителното изпълнение на оспорената Заповед №ЗГД-2000-671/32—356649/10.12.2019 г., издадена от директора на Териториална дирекция Северна морска.   

   От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи от фактическа страна следното:

   Пред АдмС град Шумен е образувано адм.д.№46/2020 г. във връзка с депозирана жалба от «Т.9. ЕООД, с ЕИК ......, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя А.Д.И., обективирано в депозираната жалба на дружеството против Заповед №ЗГД-2000-671/32—356649/10.12.2019 г., издадена от директора на Териториална дирекция Северна морска, на основание чл.124б ал.1-5 от ЗАДС и чл.124в ал.1-3 от ЗАДС във вр. чл.124а ал.1 от ЗАДС и чл.114 ал.1 от ЗАДС и издадено Наказателно постановление №3720/2019 г. от 10.12.2019 г. на «Т.9. ЕООД с ЕИК ......, седалище и адрес на управление ***, с която е наложена принудителна административна мярка «запечатване за срок от 1 месец на обект – специализиран малък обект за дестилиране, находящ се в с.Троица, общ.Велики Преслав, ул.В.Д.№ 1». Посочено е, че ПАМ е наложена с оглед предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и предотвратяване и преустановяване на вредните последици от тях, предвид защита на важни държавни и обществени интереси. Забранен е достъпът до обекта, където е установено нарушението. Позовавайки се на чл.124б ал.3 от ЗАДС, административният орган е разпоредил предварително изпълнение на заповедта по силата на правната норма. Освен това е изложил и допълнителни аргументи за допускане предварителното изпълнение, а именно, че с извършеното нарушение са засегнати обществени отношения, свързани както с особените правила на търговия с акцизни стоки, така и с контрола им. Обществената опасност на извършеното нарушение е висока, тъй като същото представлява неизпълнение на задължение към държавата при осъществяване на финансовата ѝ дейност, а всяко действие, неотговарящо на изискванията на ЗАДС, води до нарушаване на публично правни интереси от обществено значение. В т.10 от Заповедта административният орган е посочил, че разпореждането по отношение на допуснаТ.предварително изпълнение подлежи на обжалване по реда на чл.60 ал.4 от АПК.

   Независимо от дадените в заповедта указания във връзка с оспорване на постановеното предварително изпълнение по реда на чл.60 ал.4 от АПК и посоченото правно основание – чл.124б ал.3 от ЗАДС, съдът намира, че тъй като предварителното изпълнение е било допуснато по силата на закона -  чл.124б ал.3 от ЗАДС, оспорването му е по реда на чл.166 ал.4 от АПК във вр. с чл.166 ал.2 от АПК. Съгласно посочената разпоредба допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал.2.

   С оглед гореизложеното съдът намира, че предявеното искане за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед е процесуално допустимо, но разгледано по същество е неоснователно, поради следните съображения:

   От съдържанието на административния акт е видно, че същият е издаден на основание чл.124б ал.3 от ЗАДС, съответно предварителното изпълнение на ПАМ е предвидено по силата на закона, като на съда е предоставена възможността по чл.124б ал.3 от ЗАДС да разпореди спиране на допуснато по силата на закона предварително изпълнение.

   В случая специалният закон не сочи критериите за спиране, поради което приложение следва да намери разпоредбата на чл.166 ал.2 във вр. с ал.4 от АПК, съгласно която предмет на изследване в настоящото производство е твърдяната опасност от настъпване на значителни или трудно поправими вреди за жалбоподателя от изпълнението, които по своята значимост следва да са противопоставими на обществения интерес, в защита на който законодателят е допуснал предварителното изпълнение на административния акт. Следователно предпоставка за спиране от съда на предварителното изпълнение на наложената ПАМ е наличието на противопоставим друг интерес, който по степен на важност да е от категорията на изброените в разпоредбата на чл.60 ал.1 АПК. В тежест на адресата на акта, който твърди, че е налице основание за спиране на изпълнението му, е да докаже, че съществува възможност да претърпи значителна или трудно поправима вреда.

   В разглеждания случай искането за спиране на изпълнението е мотивирано с доводи, че доходите на дружеството са само от дейността, която упражнява в процесния обект и с неговото запечатване ще бъде лишено от реализиране на доходи, което ще рефлектира и върху издръжката на семейството на управителя на дружеството. Отделно се сочи липса на други нарушения от същия вид, извършени от търговеца, както и нуждата от плащане на данъчни задължение към държавата. Тези твърдения обаче не са подкрепени с доказателства, както и с конкретни данни относно вредите, които биха настъпили от предварителното изпълнение на акта. Липсват каквито и да са доказателства в тази насока, а именно че дружеството не осъществява друг търговска дейност, какви приходи реализира и съответно какви данъчни задължения заплаща в полза на републиканския бюджет, какъв е обема на дейността на дружеството, за да се прецени размера на евентуалните финансови загуби. Не са представени справка за налична продукция в обекта, от която да е видно какъв е видът и количеството на съхраняваните стоки, както и за финансови задължения, които не биха могли да бъдат погасени в резултат на предварителното изпълнение. Поради това съдът приема за недоказано твърдението, че за дружеството биха възникнали значителни и трудно поправими вреди, съответно не са налице предпоставките по чл. 166 ал.2 АПК за спиране предварителното изпълнение на оспорения акт.

   Останалите доводи, изложени в жалбата касаят спора по същество, а именно налице ли е изправен уред за отчитане и измерване на алкохолния градус на продукта, поради което са ирелевантни за искането по чл.166 ал.4 от АПК. Твърдението за липса на мотиви в процесната заповед по отношение на допуснатото предварително изпълнение на процесната заповед, е неоснователно, тъй като същото е допуснато по силата на закона и не налага излагане на мотиви от административния орган в тази насока.

   С оглед гореизложеното съдът намира искането по реда на чл.166 ал.4 във вр. с ал.2 от АПК за неоснователно, поради което следва да бъде отхвърлено.

   Водим от горното и на основание чл.166 ал.3 от АПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

   Отхвърля искането на «ТОТО 9. ЕООД, с ЕИК ......, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя А.Д.И., за спиране предварителното изпълнение на Заповед №ЗГД-2000-671/32—356649/10.12.2019 г., издадена от Директора на Териториална дирекция Северна морска, с която на основание чл.124б от ЗАДС във връзка с чл.124а от ЗАДС е наложена принудителна административна мярка «запечатване за срок от 1 месец на обект – специализиран малък обект за дестилиране, находящ се в с.Троица, общ.Велики Преслав, ул.В.Д.№ 1».

   На основание чл.166 ал.3 от АПК, определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд на Р България.

   Препис от настоящото определение да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.

 

                                Административен съдия: