РЕШЕНИЕ
№ 243
гр. Велико Търново, 12.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Велико Търново – трети състав, в съдебно заседание на двадесет и пети август две хиляди и двадесета година в
състав:
Административен съдия: Евтим Банев
при
участието на секретаря М.Н., изслуша докладваното от съдия Банев Адм. д. № 293 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/, вр. с 166, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс /ДОПК/, вр. с чл. 27, ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските
производители /ЗПЗП/.
Образувано е по
жалба подадена от З.И.П. с ЕГН **********,
постоянен адрес *** и настоящ адрес ***, срещу Акт за установяване на публично
държавно вземане № 04/112/06068/04/01 от 03.02.2020 г. издаден от директора на Областна дирекция – Велико
Търново на Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция – гр. София.
С обжалвания акт, на основание чл. 8,
ал. 1, т. 6, вр. с чл. 33, ал. 1 от Наредба № 9/ 03.04.2008 г. на МЗП за
условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка
„Създаване на стопанства на млади фермери“ по Програмата за развитие на
селските райони за периода 2007 - 2013 г., чл. 165 и чл. 166 от ДОПК, е
отказано изцяло одобреното второ плащане по Договор № 04/112/06068 от 12.02.2010
г. по посочената мярка, същият договор е прекратен и съгласно посочените
по-горе текстове, както и т. 4.4, б. „е“, т. 4.7 и т. 4.8, б. „а“ от договора,
на З.И. Ц.е определено задължение в размер на 24 446,00 лв., както и лихва
върху тази сума, считано от дата 01.08.2014 година. От оспорващото лице се
твърди незаконосъобразност на обжалвания акт, поради неспазване на изискванията
за форма и противоречие със съответните
материалноправни разпоредби на Наредба № 9/ 03.04.2008 г. на МЗП. Изтъква се,
че в акта липсва посочване на длъжностното лице, оправомощено да издава
АУПДВ. Сочи се и че всички документи, касаещи Договор № 04/112/06068 от
12.02.2010 г. не се намират при жалбоподателката, а в трето лице, с
възражението е направено искане на П. да бъдат предоставени тези документи, но
преписката не й е била предоставена. Твърди се и че ДФЗ – РА също не е изпълнил
своите задължения, посочени в чл. 4 от договора, вкл. да извърши съответните
проверки при ползвателя, при които е щял своевременно да установи причините за
неподаването на заявка за второ плащане. На последно място оспорващата прави
възражение за изтекла погасителна давност на публичните държавни вземания по
чл. 171, ал. 1 от ДОПК, съобразно датата на възникване на задължението и тази
на издаване на оспорения АУПДВ. От съда се иска същия да бъде отменен, не се претендира
присъждане на разноски. В съдебно заседание жалбоподателката, редовно
призована, не се явява и не изпраща представител.
Ответникът - директора на Областна дирекция – Велико Търново на Държавен фонд
„Земеделие“ – Разплащателна агенция, чрез пълномощника си гл. ***Ц.,
оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. В хода на устните състезания и
в представена писмена защита развива подробни доводи за валидност, формална и
процесуална законосъобразност на оспорения акт. По същество изтъква безспорната
доказаност на обстоятелството, че З.И. Ц.не е подала в законоустановения срок
заявка за второ плащане по Договор № 04/112/06068 от 12.02.2010 г., което
представлява основание от същата да бъде искано възстановяване на цялата сума
по полученото първо плащане, ведно със законната лихва, съгласно чл. 8, ал. 1, т. 6, вр. с чл. 33, ал. 1 от
Наредба № 9/ 03.04.2008 г. на МЗП. С тези аргументи ответникът моли да бъде отхвърлена жалбата на З.И.П., претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, в минималния
нормативно предвиден размер.
Съгласно
установената практика на ВАС, за целите на настоящото решение съдът използва по
отношение на З.И. Ценова, като получател на средства от европейските фондове,
възприетото в общностното право понятие „бенефициер“, наместо използваното в
националното законодателство такова „бенефициент“.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено следното:
Между страните не
се спори и от наличните в преписката документи се установява, че през 2009 г. З.И.П.
/към него момент с фамилно име Ценова/ е била регистрирана като земеделски
производител с УРН 440895. В това си качество тя е подала заявление за
подпомагане с идентификационен № ********** от 08.06.2009 г. по мярка 112
„Създаване на стопанства на млади фермери“ по ПСРС 2007 - 2013 година.
Заявлението за подпомагане е за проект с дейност отглеждане на градински
краставици, градински домати и градински пипер, както и създаване и отглеждане
на орехови насаждения. Съгласно отразеното в удостоверението, /л. 22 от адм.
дело № 201 от 2020 г. на Административен
съд – Стара Загора/, към същото са били приложени бизнес план, копия от
регистрационна карта, актуални анкетни карти и формуляри, доказателства за
основанието на което се владеят земеделските имоти в които ще се развива
дейността, различни удостоверения, включително такива за липса на публични
задължения. Подаденото от З.И. Ц.заявление е одобрено, като между същата и ДФЗ
– РА е сключен Договор № 04/112/06068 от 12.02.2010 г. за отпускане на
финансова помощ по мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери“ по ПСРС
2007 - 2013 г., при следните условия: размер на финансовата помощ – 48 892,00
лв., от които първо плащане 24 446,00 лв., второ плащане 24 44,00 лв., срок за
извършване на инвестиции и основни дейности, предвиден в бизнес плана до
годината на проверка – 12.02.2013 година. Крайна дата за подаване на заявката
за второ плащане по договора за предоставяне на финансова помощ – не по-късно
от изтичане на един месец от срока по т.
3.1. от договора /т.е. 12.03.2013 година/. От представените Уведомително писмо
за одобрение изх. № 00-6500/9305 от 15.04.2010 г. и Писмо за оторизация на
плащането с № 04/112/06068 от 15.03.2010 г. и разпечатки на л. 11-13 от а.д.
№ 201/ 2020 г. на АССЗ е видно и между
страните не се спори, че първото плащане по процесния договор в размер на 24
447,50 лв. /19 556,80 лв. от ЕЗФРСР и 4 889, 20 лв. национално
съфинансиране/, е оторизирано и изплатено на 25.03.2010 година. Няма данни да
са извършване последващи промени в договора от 12.02.2010 г. между ДФЗ – РА и З.
Ценова, за извършени проверки на изпълнението от страна на разплащаталната
агенция, както и за някакви контакти между страните в периода до договорената
крайна дата на подаване на заявка за второ плащане.
С докладна записка
вх. № 03-043-040/49 от 20.06.2013 г. от старши експерт в отдел „РРА“ при ОД на
ДФЗ – гр. В. Търново, директорът на областната дирекция е уведомен, че от З.И. Ц.не
е спазен срокът за подаване на заявка за второ плащане по договора от
12.02.2010 г., поради на което следва на бенефициера да се откаже второ плащане
и той дължи възстановяване на полученото първо плащане заедно със законната
лихва. Последвало е издаването на Заповед № 03-040-РД/148 от 20.06.2013 г. на
директора на Областна дирекция на ДФЗ – гр. В. Търново /л. 49-50 от делото на
АССЗ/, с която е отказано изплащането на финансова помощ, представляваща второ
плащане по Договор № 04/112/06068 от 12.02.2010 г., поради неподаване от
ползвателя на заявка за второ плащане с всички изискуеми документи до дата
12.03.2013 година. Със същата заповед е прекратен Договор № 04/112/06068 от
12.02.2010 г. на основание т. 4.7, предл. второ и т. 6, б. „г“ от договора, вр.
с чл. 87, ал. 2 от ЗЗД и чл. 33, ал. 1 от Наредба № 9/ 03.04.2008 г. на МЗП, като е посочено и че на основание
т. 4.4, б. „е“ и т. 4.8, б. „а“ от договора, чл. 8, ал. 1, т. 6, вр. с чл. 33, ал. 1 от Наредба № 9/ 03.04.2008 г. на
МЗП и чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, ползвателят дължи връщане на полученото
първо плащане в размер на 24 446,00 лв., ведно със законната лихва. До З.И.
Ц.е изпратено и Уведомително писмо изх. № 01-043-6500/472 от 20.06.2013 г. от
директора на ОД на ДФЗ – В. Търново, с което същата е уведомена за отказа за
второ плащане, прекратяването на договора и задължението за възстановяване на
суми, като в уведомителното писмо са отразени и мотивите по Заповед №
03-040-РД/148 от 20.06.2013 година.
Съгласно данните
от представената административна преписка /л. 53 - л. 56 от делото на АССЗ/, от
РА са предприети действия за връчване на уведомителното писмо от 20.06.2013 г.,
чрез изпращане по пощата, но то не е било връчено на неговия адресат.
Последвало е издаването на второ уведомително писмо от директора на ОД на ДФЗ –
В. Търново, с изх. № 01-043-6500/472#1 от 02.06.2014
г., с идентично на първото съдържание. Това уведомително писмо също е било
изпратено по пощата и не е било връчено на адресата, като съгласно отбелязаното
върху пощенския плик и отделно в нарочно писмо от Цветелина Димитрова /лице,
живеещо на същия адрес/, З. Ц./сега П./ не живее на този адрес от 5 години, като
новият й адрес не е известен на Димитрова. Последвало е отправяне от директора
на ОД на ДФЗ – В. Търново, на нотариална покана от 13.06.2014 г. до З. Ценова.
Съгласно отбелязаното от нотариус Надка Ганева с район на действие района на
СвРС /л. 69 от делото на АССЗ/, нотариалната покана е връчена на 01.07.2014 г.
с уведомление, поради невъзможност адресатът да бъде намерен на посочения от
ДФЗ адрес: гр. Свищов, ул. „Черни връх“ № 32, нито на новия известен такъв: гр.
Свищов, ул. „Черни връх“ № 36. От служители в отдел „РРА“ при ОД на ДФЗ – В.
Търново е изготвен Доклад за нередност от 11.07.2014 г. до ЦУ на ДФЗ, дирекция
„Финансово управление“, отдел „Нередности от лоши вземания“, ведно с изчисление
за лошо вземане от същата дата, в размер на 24 446,00 лв. /извършеното първо
плащане по договора/ и законна лихва върху тази сума, считано от дата
02.08.2014 г. /30 дни от датата на получаване на нотариалната покана/. В
преписката се съдържа и уведомително писмо за анулиране на задължение № 73/
11.07.014 г. от ОД на ДФЗ – В. Търново до ЦУ на ДФЗ, дирекция „Финансово
управление“, отдел „Финансова отчетност“. След получаването на изброените
документи заедно с докладна записка от ВРИД „директор на дирекция „ФУ“,
изпълнителният директор на ДФЗ – РА е отправил до З.И. Ц.покана за доброволно
изпълнение изх. № 01-6500/7660 от 21.07.2020 г., за внасяне на сумата 24 446,00 лв. по
посочена банкова сметка ***, с указания за дължимостта на лихви след изтичането
на посочен срок и евентуално последващо предприемане на действия по
принудително изпълнение. Поканата за доброволно изпълнение е връчена на
адресата й от нотариус Надка Ганева чрез залепване на уведомление по реда на
чл. 47 от ГПК, на дата 03.09.2014 г. /л. 84, гръб от делото на АССЗ/. В преписката
няма данни за доброволно изпълнение от страна на З. Ценова, нито за
предприемане на действия по принудително такова от ДФЗ – РА – гр. София.
С
писмо изх. № 01-043-6500/1 от 02.01.2020 г. на директора на ОД – гр. В. Търново
на ДФЗ, на основание чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 34, ал. 3 от АПК, З.И. Ц.е
уведомена за откриването на производство по издаването на акт за установяване
на публично държавно вземане. В писмото е посочено, че при извършени
административни проверки преди второ плащане е установено неспазване
разпоредбата на т. 5.1. от Договор № 04/112/06068 от 12.02.2010 г. и чл. 24,
ал. 2 от Наредба № 9/ 03.04.2008 г. на
МЗП, като към 12.03.2013 г. З. Ц.не изпълнила договорното си и нормативно
задължение да подаде заявка за второ плащане по договора с всички
изискуеми документи съгласно Приложение № 4 към посочената наредба. Отбелязано
е, че на основание т. 4.4, б. „е“, т. 4.7 и т. 4.8, б. „а“ от договора, и
съгласно чл. 8, ал. 1, т. 6, вр. с чл.
33, ал. 1 от Наредба № 9/ 03.04.2008 г. на МЗП, фондът отказва да извърши второ
плащане и изисква да се възстанови цялата сума на полученото първо плащане
заедно със законната лихва, като във връзка с това на Ц.е определен размер на
задължение от 24 446,00 лв., за което задължение ще бъде издаден АУПДВ.
В писмото е посочено също, че адресатът му може да подаде писмени възражения в
14-дневен срок от получаването му и да представи писмени доказателства към тях.
Писмото е било връчено на З. Ц./сега П./, на установения след служебна справка
настоящ адрес ***, на дата 13.01.2020 година. С възражение вх. № 01-043-6500/1#1 от 27.01.2020 г. същата е заявила, че действително
не е подавала заявка за второ плащане към дата 12.03.2013 г., но закъснението
не е по нейна вина, а по независещи от нея причини. Поискала е органът да
окомплектова преписката и я предостави за становище, както и удължаване на
срока за представяне на докзателства. Последвало е издаването на АУПДВ № 04/112/06068/04/01
от 03.02.2020 г. от директора на ОД –
В. Търново на ДФЗ-РА, с посоченото по-горе в решението съдържание. Актът е
изпратен на адресата му с пощенска пратка от 12.02.2020 г. /л. 7 от делото на
АССЗ/, от съдържащите се в преписката документи не може да се установи датата
на довеждането му до знанието на З.П.. Жалбата срещу него е подадена чрез
органа, който го е издал, по пощата, на дата 26.02.2020 г., съгласно клеймото
на пощенски плик на л. 7 от настоящото дело. Първоначално жалбата е подадена до
Административен съд – Стара Загора, като с Определение № 107/ 13.04.2020 г. по
адм. дело № 201/ 2020 г. на АССЗ, производството по същото е прекратено и
делото е изпратено по подсъдност на АСВТ.
В
съдебната фаза на производството от ответника са представени документите от
административната преписка, обсъдени по-горе, а също Решения от заседание на УС
на ДФЗ по Протокол № 145/ 19.07.2019 г. и Заповед № 03-РД/2700 от 24.07.2019 г.
на изпълнителния директор на ДФЗ. От жалбоподателката не са ангажирани
доказателства извън тези съдържащи се в административната преписка.
При така
установеното от фактическа страна, като взе предвид становищата на страните и
представените по делото доказателства, съдът прави следните изводи:
Жалбата е подадена от лице с надлежна
процесуална легитимация, чийто интерес е засегнат от оспорения индивидуален
административен акт. Оспорването е извършено в установения от чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от външна страна жалбата отговаря на изискванията на чл.
150 и чл. 151 от АПК, което обуславя нейната допустимост за разглеждане по същество.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
При извършената
на основание чл. 168, ал. 1 от АПК служебна проверка, се установява, че
оспорваният административен е издаден от компетентен орган, в рамките на
предоставените му правомощия. Съгласно § 1,
т. 13 от ДР на ЗПЗП, Държавен фонд „Земеделие” е специализирана структура за приемане на заявления, проверка на
условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за
прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски
продукти по правилата на законодателството на Европейския съюз. Разпоредбата на
чл. 20а от ЗПЗП предвижда, че изпълнителният директор на ДФ “Земеделие”
е изпълнителен директор на Разплащателната агенция, който организира и ръководи нейната дейност, и я представлява.
Съгласно чл.
162, ал. 2, т. 8 от ДОПК, публични са вземанията за недължимо платени и
надплатени суми, включително по финансирания от европейските земеделски
фондове, както и свързаното с тях национално съфинансиране. В същия смисъл е и
разпоредбата на чл. 27, ал. 5, изр. първо от ЗПЗП, когато се касае за вземания
на разплащателната агенция, възникващи въз основа на административен акт,
какъвто е разглежданият случай. С чл. 166, ал. 2 от ДОПК е регламентирано, че
когато в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публично
държавно вземане, то се установява по основание и размер с акт за установяване
на публично държавно вземане, който се издава по реда за издаване на
административен акт, предвиден в АПК. Също така е посочено, че ако в закона не
е определен органа за издаване на акта, той се определя от ръководителя на
съответната администрация. Съгласно чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на
ДФ “Земеделие”, изпълнителният директор може да делегира със заповед
правомощията си, произтичащи от правото на ЕС или от националното
законодателство, в т.ч. за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления
и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на зам. изпълнителните
директори и на директорите на областните дирекции на фонда, съобразно
териториалната им компетентност. В тази връзка по делото е представена Заповед
№ 03-РД/2700 от 24.07.2019 г. на изпълнителния директор на ДФЗ-РА, в която
директорите на териториални дирекции на фонда са оправомощени да издават актове
за установяване на публични държавни вземания. Съобразно посоченото, оспореният АУПДВ на директора на ОД към ДФЗ – В.
Търново, е издаден от надлежно оправомощен орган, в рамките на неговата
териториална и материална компетентност.
Независимо от горното, настоящият състав намира, че обжалваният акт е
издаден при допуснато особено съществено нарушение на процесуални правила,
обуславящо неговата нищожност. Както се посочи, от съдържащите се в преписката
документи е видно, че през 2013 г. се е развила административна процедура,
приключила с издаването на административен акт - Заповед № 03-040-РД/148 от
20.06.2013 г. на директора на ОД на ДФЗ – гр. В. Търново. Въпросната заповед е
мотивирана с разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № 9/ 03.04.2008 г. на МЗП за условията и реда за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства
на млади фермери“ по ПРСР за периода 2007 - 2013 г., вр. с чл. 24, ал. 2 от
същата наредба и т. 5.1. от Договор № 04/112/06068 от 12.02.2010 година.
Съгласно първата от цитираните норми разпоредби /редакцията не е променяна от
приемането на наредбата/, в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои
нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА
може да поиска връщането на вече изплатени суми заедно със законните лихви към
тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта. С чл.
24, ал. 2, вр. с чл. 7, ал. 1 от Наредба
№ 9/ 03.04.2008 г. на МЗП, в задължение на ползвателя на помощта е вменено, да
подаде заявка за второ плащане след третата или четвъртата година на
поетия ангажимент, не по-късно от два
месеца след изтичане на срока, определен в договора за отпускане на
финансовата помощ. Аналогично задължение е отразено и в т. 5.1., вр. с чл. 3.1.
от Договор № 04/112/06068 от 12.02.2010 г., като съгласно договорните клаузи
срокът за подаване на заявление за второ плащане е изтекъл на 12.03.2013
година. Именно неподаването на заявление за второ плащане от страна на З.И.
Ценова, е послужило като фактическо основание за издаването на коментираната
заповед. Както се посочи, със същата, в изпълнение на цитираните по-горе
нормативно определени му правомощия по чл. 33, ал. 1 от Наредба № 9/ 03.04.2008 г. на МЗП, административният орган е
отказал изплащането на финансова помощ, представляваща второ плащане по
договора за отпускане на финансова помощ, прекратил е едностранно същия договор
и е определил като дължима за връщане получената сума по първото плащане, ведно
със законната лихва. Заповедта има правните характеристики на индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, съгласно Тълкувателно
решение № 8/ 11.12.2015 г. на ВАС по т. д. № 1/2015 г., ОСС, І и ІІ колегия.
Съобразно разпоредбите на чл. 20а от ЗПЗП, вр. с § 5 от ПЗР към ЗИД на ЗПЗП
/обн. ДВ бр. 51 от 28.06.2019 г., в сила от 28.06.2019 г./, чл. 27 от ЗПЗП и
чл. 11 от Устройствения правилник на ДФЗ, в приложимите им към периода на
издаването й редакции, чл. 26, ал. 1, т. 3 от Наредба № 9/ 03.04.2008 г. на МЗП
и Заповед № 03-РД/1869 от 19.12.2012 г. на изпълнителния директор на ДФЗ
/служебно известна на настоящия състав от производствата по адм. дело № 424 от
2013 г. на АСВТ, адм. дело № 327 от 2013 г. и други/, заповедта е издадена от
оправомощен за това орган, при изрично
овластяване от изпълнителния директор на ДФЗ-РА. Заповед № 03-040-РД/148
от 20.06.2013 г. на директора на ОД на ДФЗ – гр. В. Търново е надлежно връчена
на З.И. Ц.по особения ред на чл. 47 от ГПК, на дата 01.07.2014 г. като срокът
за обжалването й по чл. 140, ал. 1 от АПК /в заповедта не е отбелязано пред кой
орган и в какъв срок може да се обжалва/, е изтекъл на 01.09.2014 г. -
понеделник, присъствен ден. В делото не се съдържат данни и не се правят
твърдения в посочения по-горе срок или след изтичането му, заповедта да е била
обжалвана от адресата й, поради което съдът приема, че същата е влязла в сила.
Видно както от
мотивната, така и от разпоредителната част на
въпросната заповед, с нея на З.И. Ц.са отречени права и са вменени
задължения идентични като вид и обем с тези – предмет на оспорвания АУПДВ, вкл.
относно размера на дължимата за възстановяване сума и началната дата на
начисляване на лихви за забава. Тест налице е предходен влязъл в сила
индивидуален административен акт, издаден от същия орган, към същия адресат и
със същия предмет на разпореждане, което съгласно чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК,
съставлява пречка за образуване и провеждане на последващо административно
производство.
Забраната за
преуреждане на установени със стабилен административен акт правоотношения не е
абсолютна, като съгласно чл. 99 от АПК, влязъл в сила индивидуален или общ
административен акт, който не е бил оспорен пред съда, може да бъде отменен или
изменен от непосредствено по-горестоящия административен орган, а ако актът не
е подлежал на оспорване по административен ред - от органа, който го е издал.
Отмяна/изменение на влязъл в сила административен акт обаче, може да бъде
предприето само при наличието на изрично и изчерпателно посочените в същата
норма основания, по искане на ограничен кръг от субекти /чл. 100 и чл. 101 от АПК/ и след провеждане на нарочно административно производство, инициирано в
законоопределени преклузивни срокове /чл. 102 и чл. 103 от АПК/. Както се
посочи, в случая първият административен акт на директора на ОД на ДВЗ – гр. В.
Търново, е влязъл в сила през 2014 г., от административния орган не се твърди и
от наличните в преписката доказателства не се установява наличието на някое от
основанията за отмяна по чл. 99 от АПК, а и оспореният АУПДВ не е издаден след
провеждане такова административно производство. Дори да се приеме, че в случая
приложение следва да намерят разпоредбите на ЗУСЕСИФ относно налагането на
финансови корекции /чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП дава аргумент за обратното/, съгласно
чл. 74 от ЗУСЕСИФ изрично сочи, че увеличаване размерът на финансовата корекция
може да бъде извършено само от ръководителя на УО, по предложение на
сертифициращ или одитен орган, като за възобновяването на производството се
прилагат съответно сроковете и редът по глава VII
от АПК. Отделно от това, с нормата на чл. 71, ал. 4 от ЗУСЕСИФ е въведена
изрична забрана за налагане на повторна финансова корекция едно и също
нарушение, а независимо от действителната цел на издаването на АУПДВ №
04/112/06068/04/01 от 03.02.2020 г., един от практическите резултати е именно
повторно определяне на парични задължения, въз основа на едни и същи
обстоятелства, третирани като неправомерно поведение на ползвателя на финансова
помощ.
Като краен извод
от изложеното настоящият състав намира, че издавайки оспорения акт за
установяване на публични държавни вземания, директорът на ОД на ДФЗ – гр. Велико
Търново е допуснал както особено съществено нарушение на процесуални правила,
така и нарушение на материалноправните разпоредби на закона. Административният
орган е започнал, провел и приключил производството при наличието на влязъл в
сила индивидуален административен акт със същите предмет и страни, липсата на
какъвто съгласно чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК, представлява условие за
допустимост на това производство, т.е. абсолютна процесуална пречка пред
неговото развитие. От ответника не е проведено производство по чл. 99 и сл. от АПК, а и не се твърдят или установяват посочените от закона основания за
такова. В резултат на коментираното нарушение в крайна сметка директорът на ОД
на ДФЗ – В. Търново е издал оспорения акт и в противоречие с материалноправните
разпоредби на чл. 99 от АПК, при това уреждайки правоотношения по вид и обем
абсолютно идентични с тези в предхождащия влязъл в сила ИАА, на същите правни
основания и със същия правен резултат. Според настоящият състав, описаните
пороци са особено съществени, тъй като всички процесуални действия в хода на
административното производство са недопустими, а крайният административен акт
фактически е лишен от предмет и като такъв не може да произведе валидни правни
последици. Обжалваният АУПДВ страда от пороци, обуславящи неговата нищожност,
която следва да бъде обявена с настоящото съдебно решение.
Предвид изхода на
делото, разноски в полза на ответника не следва да се присъждат. Разноски не
следва да се присъждат и в полза на жалбоподателката, доколкото няма заявено
такова искане.
Водим
от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. първо от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
Обявява
за нищожен Акт
за установяване на публично държавно вземане № 04/112/06068/04/01 от 03.02.2020
г. издаден от директора на Областна
дирекция – Велико Търново на Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция,
с който на З.И. Ценова, сега З.И.П. с ЕГН **********, постоянен адрес ***
и настоящ адрес ***, е отказано изцяло одобреното второ плащане по Договор №
04/112/06068 от 12.02.2010 г. по мярка „Създаване на стопанства на млади
фермери“ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013
г., същият договор е прекратен и на жалбоподателката е определено задължение в
размер на 24 446,00 лв., както и лихва върху тази сума, считано от дата
01.08.2014 година.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд, в четиринадесетдневен срок от съобщението до страните.
Решението да се съобщи на страните чрез
изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК. Съобщаването на
жалбоподателката да се извърши на посочения в жалбата настоящ адрес.
Административен
съдия :