Р Е Ш Е Н И Е
№261079
гр. П., 18.10.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пернишкият
районен съд, гражданска колегия, Х – ти състав, в открито съдебно заседание на двадесет и
девети септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател:
Маринела Маринова-Стоева
при секретаря
Божура Антонова, като разгледа гр. д. № 03448 по
описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба на “Топлофикация – П.” АД, с която се
иска да се признае за установено, че Община П. дължи сума в размер на 1 615,82
лева, представляваща главница
за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в
гр. П., ул. «М.Г.», бл. 2, вх.
«Б», ап** за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., както и сумата от 132,71
лева – лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до
16.10.2018 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано
от предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба се твърди, че между страните
съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на приети
от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред
и по отношение, на който ответникът не е изразил несъгласие. Твърди се, че
имотът, за който е доставяна топлинната енергия се намира в топлоснабдена
сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е
доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване.
Подаден
отговор на исковата молба, с който се оспорват исковите претенции по изложени съображения. Ответникът възразява, че не е материално легитимиран да отговаря за претендираните суми, тъй като през
процесния период наемател в имота
е бил Е.А.М., който е наследник на Р.К.А., настанена в имота, заедно със своето
семейство въз основа на заповед
№ 73 от 30.09.1991 г. и договор за наем от 02.02.1993 г., и който следвало да изпълнява процесните
задължения.
По реда на
чл. 219, ал. 3 ГПК Община П. е предявила обратни искове срещу Е.А.М., да заплати на общината сумата,
за която се уважат предявените
срещу нея от „Топлофикация П.” АД искове.
Е.А.М., представляван от назначение му особен представител адв. Б., в качеството си на трето
лице помагач и ответник по обратните искове е подал отговор на исковата молба, с който оспорва обратните искове. Счита, че
не е наемател на процесния имот.
Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и
възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
„Топлофикация П.” АД е депозирало
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК
срещу Община П.,
отнасящо се за вземания, които са
предмет на настоящите искове. Районният съд е издал заповед за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № ******
по описа за 2020 г. на Пернишки районен съд, за която е подадено посоченото
заявление.
По делото са приложени
извлечение от сметка и общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди.
Представен е препис
на акт № **** от 06.04.2011 г. за частна общинска собственост, от който се
установява, че Община П. е собственик на процесния имот с адрес гр. П., ул. « М.Г.», бл. 2, вх. «Б», ап. ***
Приложение са още
заповед № 73 от 30.09.1991г. на специалист на службата по жилищно настаняване
при Изпълкома на Общински народен съвет-П., с която се настанява Р.К.А. и нейното семейство, поименно посочено,
сред което попада и отватникът Е.А. в жилище с адрес ***. Представен
е сключен въз основа на тази заповед договор от
02.02.1993 г. Представена е декларация до Община П.
от Р.К.А., входирана на 04.02.2004г., в която са посочени
членовете на семейството на
декларатора и е посочено,
че същата е наемател в общинско жилище.
По делото е изслушано
и прието заключение на съдебно - техническа експертиза. От същата се установява, че
процесният имот се намира в топлоснабдена сграда. Установява се наличието на система за дялово разпределение в СЕС.
Установява се наличието на сключен договор между ищцовото дружество и фирмата
за дялово разпределение. От заключението на същата експертиза се установява, че
уредът за търговско измерване, монтиран в абонатната станция (топломер), е
преминал задължителните периодични метрологични проверки, съответства на
одобрения тип, годен е да се използва за търговски измерване и показанията му
могат да се счетат за достоверни. Вещото лице посочва, че показанията на
топломера са отчитани ежемесечно, което е констатирано от направената проверка
по карнетите, водени в топлофикационното дружество. Нетното количеството топлинна енергия е определяно съгласно Наредбата
№16 – 334 от 06.04.2007г.. Изпълнено е изискването на посочената наредба,
касаещо разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия между
собствениците на имоти в сграда на етажна собственост (СЕС). Не е констатирана
разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по имоти в СЕС. От
обсъжданото заключение съдът достига до извод, че изравнителните сметки са
изготвяни ежегодно, след проведени отчети за потреблението на топлинната
енергия в СЕС. Преизчислените суми са отразени в индивидуалните сметки по
имоти.
Съгласно заключението през процесния период е начисляван прогнозно разход
за топлинна енергия за БГВ. В имота имало монтиран водомер и количеството топла
вода се начислявало според показанията на уреда. Впоследствие прогнозно
начислените суми били сторнирани след годишния отчет, като определената разлика
била отразена в индивидуалните годишни изравнителни сметки.
Посочва се, че в имота са монтирани три броя радиатори без индивидуални разпределители.
Разходът за топлинна енергия от тях е начислен по изчислителен ред (работили
непрекъснато). Отоплителното тяло в банята е щранг – лира, за което
разходът е начисляван по изчислителен път. При извършването на годишния отчет,
стойността на начислената топлинна е преизчислена и отразена в индивидуалните
изравнителни сметки.
Топлоенергията, разпределяна за имота за отопление отдадена от сградната
инсталация е разпределяна по
изчислителен път. Той е част от общия
доход, отчетен от топломера в абонатната станция и е пропорционален на обема на
отоплявания имот. Определените суми за компонента „сградна инсталация“ са
отразени в индивидуалната сметка на имота.
Отразено е, че в
общите части няма работещи отоплителни тела, поради което за тях няма
разпределяна топлинна енергия и не са начислявани разходи. Отразено е, че от
предоставените справки на топлофикационното дружество и ФДР е видно, че са
начислявани суми за услугата „дялово разпределение“ ежемесечно.
Вещото лице е посочило, че начислените суми, които е посочил по
компоненти за разпределяна топлоенергия, са коректни и пресметнати в
съответствие с методологията, утвърдена от дейстащата
по време на процесния период нормативна уредба. Експертът
посочва, че стойността на доставената топлинна енергия за процесния период е в
размер на 1615,82 лева.
Съдът напълно кредитира заключението на вещото лице.
При изготвяне на експертизата вещото лице е работило въз основа на документи,
представени му от ищеца и фирмата за дялово разпределение, т. е. въз основа на
всички предвидени по закон документи, съставяни във връзка с доставката,
ползването и заплащането на потребена топлинна енергия. На следващо място,
вещото лице - топлотехник последователно е анализирал и преценил всички
релевантни при формиране на задължението на ответника елементи - отчети на общ
топломер, коректно приложение на методиката за дялово разпределение и други.
По делото е приета и изслушана съдебно икономическа
експертиза, според която счетоводните регистри на топлофикационното дружество е
отразено, че за процесния период от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. общата
начислена сума за главница е в размер на 1615,82 лева, а общият размер на лихвата
за забава за периода от 09.07.2017 г. до 16.10.2018 г. възлиза на 132,71 лева.
Размерът на главницата за периода от три години назад, преди датата на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение –от 01.05.2017 г. до
25.05.2017 г. е 67, 77 лв., а на лихвата за забава
76,50 лв., като останалият размер на вземането извън този период е 1548, 05 лв.
главница и 123, 98 лв. лихва върху месечните плащания. Вещото лице посочва, че
падежите на всяко месечно задължение са съобразени с клаузите на общите условия
на дружеството ищец в частта, регламентираща падежа на всяко едно от
периодичните задължения. Експертът
посочва, че при проверка в електронната система на ищеца не е установило
извършвани от страна на ответника плащания на задължението за топлинна енергия.
В счетоводството на ищеца, сумите за изравнителни сметки, подадени от фирмата
за дялово разпределение „Нелбо“ АД са отразени в
исковия период 01.05.2017 г. 0 30.04.2018 г. Съдът дава в. на заключението,
освен в частта му относно констатациите за погасени по давност суми.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
прави следните правни изводи:
Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1, вр. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Исковете са предявени за установяване вземането на ищеца към ответника за
доставена топлинна енергия и лихва за забава, за което е издадена посочената по
– горе заповед за изпълнение на парично задължение. Предвид изложеното за ищеца
е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове.
В тежест на ищеца е установяването, че между страните по делото е налице
облигационна връзка за продажба на топлоенергия. В тежест на ищеца е още
установяване изпълнението на задължението си за реално доставяне на топлинна
енергия, както и нейната стойност.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти за
битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се
осъществява при публично известни общи условия, изготвени от дружеството и
одобрени от КЕВР. В това отношение, облигационната връзка между топлопреносното
дружество и потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване
качеството клиент на топлинна енергия. Следва да се посочи, че облигационна
връзка може да възникне и при подписването на договор за продажба на топлинна
енергия.
Съгласно чл.
153, ал. 1 ЗЕ клиент на топлинна енергия за битови са собствениците или титулярите
на вещното право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към
абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между
потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от
момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна
енергия. Това качество е определено в цитираната по - горе разпоредба и е
свързано с притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право
върху даден имот, както и при наличието на писмен договор за продажба на топлинна енергия.
От приложените писмени доказателства се установи, че Община П. е собственик на процесния имот. Това води до извод, че между Община П. и ищцовото
дружество е сключен договор за продажба
на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за
продажба. Съгласно общите условия потребителят е длъжен да заплаща месечните
дължими суми за доставяната топлинна енергия в 30 - дневен срок, след изтичане
на периода, за който се отнасят.
Освен наличието на облигационна връзка между страните,
дружеството следва да установи и размера на претендираната сума. По делото се
установи, че до имота е доставяна топлинна енергия на стойност 1615,48 лева за процесния период от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. Съгласно чл. 86, ал. ЗЗД
при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 34, ал. 1 от Общите условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 30 – дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Следователно вземането за цената за потребена
енергия за текущия месец става изискуемо от първо число на втория месец следващ
отчетния. Съдът съобразявайки падежните датите на съответните месечни вземания
от процесния период, размерите на дължимите месечни вземания и размера на
законната лихва, намира, че обезщетението за забава е в размер на 132,71 лева – лихва за
забава на месечните плащания, считано от 09.07.2017 г. до 16.10.2018 г.,
Наличието на такова действително възникнало облигационно задължение към ищцовото дружество е необходима предпоставка за разглеждане
на направеното от страна на ответника възражение за погасяването на същото по
давност. По силата на чл. 111, б. “в” ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се
погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. В
настоящия случай за процесните вземания се погасяват
с кратка тригодишна давност, доколкото вземането за топлинна енергия
периодично, а другото представлява вземане за лихви.
Съгласно чл. 114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения (каквото е процесното за главница), давността тече от деня на падежа.
В чл. 34 и чл. 42 от Общите условия на “Топлофикация - П.” АД е предвидено, че
купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна
енергия в 30 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като
е предвидено, че при неизпълнение на задължението в срок дължат обезщетение за
забава в размер на законната лихва, т. е. налице е установен падеж на
вземанията. През 30 - дневния период от време вземането е ликвидно, а след
изтичането на този срок вземането става и изискуемо (тъй като срокът е уговорен
в полза на длъжника и преди това кредиторът не може да иска предсрочно
изпълнение).
С оглед на горните уточнения и при установеното по делото, следва извод,
че изискуемостта на главницата за месец май 2017 г. от исковия период е
настъпила на първия ден след изтичане на падежа, т. е. на 01.07.2017 г., а
тригодишният давностен срок изтича на 01.07.2020 г. В
настоящия случай заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на
26.05.2020 г., т. е. преди изтичане на давностния
срок за месец май 2017 г. – за който е най-старото претендирано
вземане. В този смисъл съдът намира възражението за погасяване по давност за
неоснователно. Погасени по давност биха били вземанията за период до м. 03.2017
г.
Предвид изложеното предявените главни искове следва да
се уважат изцяло.
Предявените по реда на чл. 219, ал. 3 ГПК обратни
искове с правна квалификация чл. 232, ал. 2, пр. второ ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД следва да се разгледат, доколкото се уважават главните
искове.
Съгласно чл. 232, ал. 2, пр. второ ЗЗД наемателят е длъжен да заплаща разходите, свързани с ползуването
на вещта, сред които са и тези за стойността на ползвана топлинна енергия.
В тежест на Община П.
е да докаже наличието на възникнало наемно правоотношение с Е.А.М., отнасящо
се за процесния период за общинско жилище с адрес гр.
П., ул. « М.Г.», бл. 2, вх.
«Б», ап. ***
Само от представените заповед
и договор не може да се формира
извод, че именно процесното жилище е предоставено за ползване под наем
на наследодателя на ответника /видно от представени спрравки в НБД «Население»
ответникът е син на Р.А./, предвид липсата на идентичност в адреса на имота, но
при съвкупен анализ с посоченото
в подадената декларация от Р.А. от 2004 г., местоживеене, съвпадащо с адреса
на процесния имот и на заявеното,
че живее в жилище, предоставено под наем от общината, може да се заключи, че
именно процесният имот е бил
предоставен на наследодателя на ответника
и неговото семейство за ползване.
Цитираният в заповедта Закон за наемите е
отменен с чл. 43 от ПЗР на Закона за наемните
отношение / ЗВ, бр. 53 от 08.07.1969 г./. Очевидно към момента на издаването й
приложим е бил Законът за наемните
отношения. Съгласно чл. 13 от същия
настаняване в свободни или освободени жилищни помещения, предоставени за управление и стопанисване
на общинските (районните) народни съвети или на определени от изпълнителните им комитети кметства, става само със заповед на началника на службата за жилищно настаняване. Заповедта се отнася и за всички членове от семейството на настанения. Понятието «семейство»
в законодателството ни визира съпрузите
и ненавършилите пълнолетие техни деца. С навършване
на пълнолетие на децата действието на наемното
правоотношение, възникнало между наемателя
–родител и общината, прекратява своето действие спрямо тях. Ответникът
е навършил пълнолетие през 2001 г.,много преди процесния период.
С § 14 от ПЗР на ЗОС (ДВ,
бр. 44/21.05.1996 г.) се отменя Законът за наемните отношения, като договорите
за наем, сключени по установения ред до 1 юни 1996 г., чийто срок не е изтекъл,
запазват действието си до края на договорения срок, но за не повече от три
години от влизането на този закон в сила, а наемните цени се актуализират
съобразно определените базисни наемни цени (§ 7, ал. 1 и ал. 3 от ПЗР на ЗОС).
В процесния договор няма посочен срок, следователно същият има действие най
–много до 1999 г.
След отмяната на
ЗНО през 1996 г. важат общите правила на наемните договори, съгласно чл. 239 ЗЗД, т. е. след изтичане на наемния срок или прекратяване на наемното
отношение, ако използването на наетата вещ продължава със знанието и без
противопоставянето на наемодателя, договорът следва да се счита за продължен
(чл. 236, ал. 1 ЗЗД). В тежест на ищеца, претендиращ в неговия патримониум да е възникнало вземане за наемна цена /разходи
във връзка с ползването на вещта е да установи осъществяването на фактическия
състав на нормата, а именно, че след прекратяване на договора вещта се е
ползвала от наемателя. Ако същата се е ползвала без противопоставяне на
наемодателя, то срочното наемно правоотношение се е трансформирало в безсрочно
и страните дължат изпълнение на престациите си по
договора. В случая дори да се установи ползване от страна на наемателя, без
противопоставяне от страна на наемодателя след изтичане на срока през 1999г. - предпоставките на чл. 236, ал.1 ЗЗД, то съдът споделя приетото в решение
№ 333/23.11.2012г., постановено по гр. Д. № 167/2012 г. на ВКС, Трето ГО,
според което наемният договор е с максимална продължителност от 10 г. – чл.229, ал.1
от ЗЗД. Свободата на договаряне е ограничена, защото евентуално уговореният
по-дълъг срок прекомерно ограничава правата на собственика и създава възможност
за симулативен договор за наем да прикрива друга
сделка. Ето защо наемните правоотношения между едни и същи страни за една и
съща вещ, породени от един наемен договор, не могат да продължат повече от 10
години, а след изменението на чл.229, ал.1 ЗЗД, направено с ДВ бр.92/2007 год.,
освен ако сделката е търговска.
В съответствие с това тълкуване,
следва да се приеме, че сключеният между
страните наемен договор, изтекъл през 1996 г.. Предвид признанието на наследодателката в попълнена от нея декларация, че ползва
имота към 2004 г., то дори договорът да се приеме, че се е трансформирал в
безсрочен на осн. чл.236, ал.1 от ЗЗД, е прекратен по
силата на закона с изтичане на 10 годишния максимален срок – 2003 г.. Наемният договор не
може да има продължителност за повече от 10 г. – чл.229, ал.1 от ЗЗД и след
изтичането им губи обвързващата си за страните сила – чл.229, ал.3 ЗЗД. Особено
в случая, тъй като не са касае за обикновено наемно правоотношение между равнопоставени субекти, възникнало при свободно договаряне.
Правоотношението е възникнало при наличието на законови предпоставки и е
обусловено от изискването за специални условия, на които следва да отговаря
наемателя. Вещта, отдадена под наем, същото е особен обект - жилище от държавния оборотен
жилищен фонд. Ако се приеме обратното становище, то ще се допусне възможността
15 години, след изтичане на договора, лица, чието настаняване е обусловено от
конкретна нужда, която не е проверявана впоследствие и вероятно е отпаднала, да
заемат общински имоти, които биха могли да се отдадат на други лица, отговарящи
в момента на условията за заемане.
За процесния период,
който е след изтичане на пределния 10 - годишен срок, наемен договор между
страните за имота не съществува, затова и претенцията за заплащане на топлинна
енергия за имота на договорно основание е неоснователна и подлежи на
отхвърляне. Притезанието
на наемодателя, лишен от ползване на имота и натоварен с консумативни разноски,
във връзка със същия през периода, в който е лишен от ползването му, намира
своето основание в института на неоснователното обогатяване. С такъв иск съдът не е сезиран, поради
което не дължи произнасяне.
Горното налага извод за
неоснователност на обратните искове.
По
разноските:
Съгласно ТР № 4 от 18.06.2014 г. на
ОСГТК на ВКС съдът по исковото производство, съобразно изхода на спора
разпределя отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство.
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца
следва да се присъдят направените разноски в исковото и заповедното
производство.
В настоящото исково производство ищцовото
дружество е направило следните разноски: 34,97 лева – държавна такса, 100 лева
– юрисконсултско възнаграждение и 380 лева – депозит
за вещо лице, т. е. направените разноски са в общ размер на 514,97 лева.
В заповедното производство ищецът е направил разноски
както следва: 50 лева – юрисконсултско възнаграждение
и 34,97 лева – държавна такса или общо 84,97 лв.
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът
по обратните искове има право на разноски, но в случая той е представляван от
особен представител и не е извършил такива.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд,
Гражданска колегия,
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Община П., със
седалище и адрес на управление гр. П., пл. „Св. Иван Рилски“ № 1А,
представлявана от кмета Станислав Владимиров ДЪЛЖИ на “Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. П., кв. „Мошино”,
ТЕЦ „Република” сума
в размер на 1615,82 лева, представляваща главница
за ползвана, но незаплатена
топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр. П., ул. «М.Г.», бл.
2, вх. «Б», ап** за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018
г., както и сумата от 132,71
лева, представляваща обезщетението за забава за периода от 09.07.2017
г. до 16.10.2018 г., ведно със
законната лихва върху
размера на главницата, считано от предявяване
на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на задължението, за
които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр.
д. № 2163 по описа за 2020 г. на Пернишкия районен съд.
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователни предявените по
реда на чл. 219, ал. 3 ГПК обратни искове от Община П., ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. П., пл. „Св. Иван Рилски” № 1 А,
представлявана от кмета Станислав Владимиров за осъждане на Е.А.М., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати сумата от 1615,82 лева, представляваща главница
за ползвана, но незаплатена
топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр. П., ул. «М.Г.», бл.
2, вх. «Б», ап** за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018
г., както и сумата от 132,71
лева, представляваща обезщетението за забава за периода от 09.07.2017
г. до 16.10.2018 г.
ОСЪЖДА
Община П., със седалище и адрес на
управление гр. П., пл. „Св. Иван Рилски“ № 1А, представлявана от кмета
Станислав Владимиров ДА ЗАПЛАТИ
на “Топлофикация – П.” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. „Мошино”,
ТЕЦ „Република” сумата в размер на 514,97
лева /петстотин и четиринадесет лева и деветдесет и седем стотинки/,
представляваща направени разноски в настоящото производство и сумата от 84,97 лева / осемдесет и четири лева и деветдесет и седем ст./ - разноски
в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото
ч. гр. д. № 02163 по описа за 2020 г.
на Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към
него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Вярно с оригинала:С.Г.
Съдия: