О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е №1718
гр.Пловдив,
28.08.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивски
Окръжен съд, четиринадесети граждански състав в закрито заседание в следния
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Анна Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Иван Анастасов
Зорница Тухчиева-Вангелова
като
разгледа докладваното от съдия ИВАНОВА ч.гр.д. №1756/2019 г. по описа
на ПОС, за се произнесе, съобрази:
Производство по чл.274, ал.1 ГПК.
Постъпила
е жалба от 2.07.2019 г. по описа
на ПОС от „Профи
кредит България“ ЕООД
чрез юр.К.С., против определение от 19.06.2019 г. по гр.д.№6928/2019 г. на ПРС, 14
гр.с., с което е обезсилена заповедта за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК, върната е ИМ и е прекратено производството по делото на осн.чл.130 ГПК поради липсата на идентитет
между страните и наведените в ИМ обстоятелства, от които произтича спорното право,
и тези по издадената заповед по чл.410 ГПК.
Счита, че определението е
неправилно и незаконосъобразно и моли да се отмени обж.акт.
ПОС като разгледа
изложените доводи, намира следното:
ЧЖ е подадена на 2.07.2019 г., а
определението на съда е получено на 28.06.2019 г., т.е. жалбата е в
законоустановения 1-седмичен срок за обжалване на определенията, поради което е
допустима, а разгледана по същество е частично основателна:
Районният
съд е бил
сезиран с предявен иск по чл.422 ГПК вр. с чл.415 ГПК с
петитум да се признае за установено по
отношение ответницата М.Т. С. дължимостта на сумата 9448,80 лв., представляваща
неизплатено задължение по договор за потребителски кредит, включващо главница в
размер на 4155,52 лв., договорно възнаграждение за 1655,68 лв. и възнаграждение
за закупен допълнителен пакет от услуги в размер на 3637,60 лв. В заповедното
производство по чл.410 ГПК, заявлението е подадено за сумата 4155,52 лв.,
включваща освен посочените по-горе
суми и сумата 11,20 лв.- такси по тарифа
за извънсъдено събиране на вземането за периода от 19.11.2017 г.- 27.03.2018 г.
ПРС е констатирал, че липсва идентитет между
заповедното и исковото производство, тъй като в ИМ по искът с пр.осн. чл.422 ГПК наред с договор за потребителски кредит е добавен и анеск от 29.11.2017 г.,
за какъвнто не са изложени съображениея в заповедното произвоство, който
променял парамертирте на споразумението; с ИМ се въвеждали и нови
обстоятелства, на които се основава част от претенцията – добавени били
различни правопораждащи факти за възраграждението за допълнителни услуги.
Съгласно
ТР №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС,т.11б - искът по чл.422 ГПК е допустим когато има
идентитет в предмета на делото и пределите на търсената съдебна защита, както и
идентитет досежно страните /р.№43/11.03.2013 г. по гр.д.№325/2012 г. на ВКС,2
Т.О./ Не е допустимо да се навеждат в ИМ на обстоятелства, от които
произтича спорното право, различни от
тези по издадената заповед по чл.410 ГПК; че Съгл.цит.ТР съединяването на
искове на друго основание в производството по чл.422 ГПК е допустимо при
условията на евентуалност, доколкото имат връзка с установителения иск.
В ЧЖ се изложени доводите,
че възнаграждението по закупения пакет
от допълнителни услуги е посочено в самия договор за потребителски кредит и е
включено към общото задължение по кредита, размера на вноските в погасителния план; че това
споразумение не преставлява отделен ддговор, а е неразделна част отдоговора за
потребителски кредит.
По
направените доводи ПОС намира следното:
Производството
по чл.422 ГПК вр. с чл.415 ГПК е специално и е пряко обвързано със заповедното
по чл.410 и сл. ГПК и изисква искът по чл.422 ГПК да има за предмет съдебното
установяване на вземане, идентично със заявеното в заповедното производство,
която идентичност е процесуална предпоставка за допустимост, за наличието на
която съдът следи служебно. При предявяване на иска по чл.422 ГПК е недопутимо
кредиторът ищец да променя матералноправната характеристика на вземането.
Настоящият случай не
е такъв – налице е идентичност по отношение на предявените заповедното и в
исковото производство претенции за сумата 9448,80 лв., представляваща неизплатено задължение по договор за
потребителски кредит, включващо главница в размер на 4155,52 лв., договорно
възнаграждение за 1655,68 лв. и възнаграждение за закупен допълнителен пакет от
услуги в размер на 3637,60 лв. с изключение на сумата 11,20 лв., представляваща
такси по тарифа за извънсъдено събиране на вземането за периода от 19.11.2017
г.- 27.03.2018 г., която сума е заявена в заповеднто производство, за нея е
издадена заповед по чл.410 ГПК, но не е поискана в исковото производство.
Горното налага
извода, че жалбата е основателна за сумата 9448,80 лв., представляваща неизплатено задължение по договор за
потребителски кредит, включващо главница в размер на 4155,52 лв., договорно
възнаграждение за 1655,68 лв. и възнаграждение за закупен допълнителен пакет от
услуги в размер на 3637,60 лв., поради което определението на ПРС, в частта, с което е прекратено производството по делото
като недопустимо, е неправилно и незаконосъобразно и следва да се отмени и да се върне делото
на ПРС за продължаване на съдопроизводствените действия. Правилно съдът е
обезсилил издадената заповед за изпълнение за сумата 11,20 лв., т.к. е заявена
в заповедното производство, но не
е поискана в исковото производство – в тази част решението е правилно и следва
да се потвърди.
С оглед цената на всеки един от
предявените искове – настоящето определение не подлежи на касационно обжалване.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение от 19.06.2019 г. по гр.д.№6928/2019 г. на ПРС, 14
гр.с., В ЧАСТТА, с което е обезсилена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК № 898 от 29.01.2019г., издадена по ч.гр.д. № 1414/2019 г. на
ПРС, върната е ИМ и е прекратено
производството по делото на
осн.чл.130 ГПК ЗА СУМАТА 9448,80 лв., представляваща неизплатено задължение по
договор за потребителски кредит, включващо главница в размер на 4155,52 лв.,
договорно възнаграждение за 1655,68 лв. и възнаграждение за закупен
допълнителен пакет от услуги в размер на 3637,60 лв.
ВРЪЩА делото на ПРС, 14 гр.с. за продължаване
на съдопроизводствените действия в отменената част.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба от от 2.07.2019 г. по описа на ПОС от „Профи кредит България“ ЕООД чрез юр.К.С., против определение от 19.06.2019 г. по гр.д.№6928/2019 г. на ПРС, 14
гр.с., САМО В ЧАСТТА за сумата 11,20 лв.-такси по тарифа за извънсъдено
събиране на вземането за периода от 19.11.2017 г.- 27.03.2018 г., с което е
обезсилена заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, върната
е ИМ и е прекратено производството по делото на
осн.чл.130 ГПК поради липсата на идентитет между страните и наведените в ИМ
обстоятелства, от които произтича спорното право, и тези по издадената заповед
по чл.410 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.