РЕШЕНИЕ
№ 2
гр. Монтана , 10.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на десети декември,
през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Елизабета А. Кралева
Герасимова
като разгледа докладваното от Елизабета А. Кралева Герасимова Търговско
дело № 20201600900201 по описа за 2020 година
Предявен е иск от „Б.А." /БАЕЗ/ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: гр. *,бул. „*” № *, ет. *, представлявано заедно от М.Р.и Л.Д.-С.-
изпълнителни директори, чрез пълномощник В.Г. -юрисконсулт против „П.М
” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:гр. *, ул.„*” №*,
представлявано от Т.П.-изпълнителен директор, с правно основание чл. 410
от Кодекса за застраховането, с цена на иска 40763.39 лева.
В исковата молба се твърди, че между „БАЕЗ” ЕАД, в качеството на
застраховател и „П.” ЕООД, с ЕИК *, в качеството на застрахован е сключен
застрахователен договор №*от 29.03. 2019г. за застраховане на плащанията по
договори за продажба на стоки или предоставяне на услуги срещу търговски
риск ,възникнал на територията на Република България, редакция приета с
протокол 187/03. 02.2012 г. и Допълнително споразумение
№117/24.10.2019г., чрез която е осигурено застрахователно покритие по
отношение на вземанията на застрахования за продажби, осъществени в
периода на валидност на застрахователния договор /от 01.04.2019г. до
31.03.2020г./от негови контрагенти ,един от които е ответника „П.М”АД
,ЕИК *. Предмет на покритите рискове по сключения застрахователен
договор са „неплатежоспособност” и „забавяне на плащането” от длъжника за
период по-дълъг от „периода на изчакване", съгласно приложимите Общи
1
условия. По силата на сключения застрахователен договор е определен
„период на изчакване" - 4 месеца от датата на получаване от застрахователя
на декларация за просрочено плащане по чл. 18, ал. 1 от приложимите Общи
условия към застрахователния договор и максимален размер на
застрахователно обезщетение - 90 % от претендираната сума в рамките на
определения за съответния длъжник кредитен лимит, който за ответника е
определен на 100 000.00 лева.
Сочи се, че във връзка с търговските си взаимоотношения „П.”ЕООД е
извършило доставки на „П.М”АД на обща стойност 69 882.15 лв. с начислен
ДДС, за които застрахованият е издал данъчни фактури №№
**********/26.11.2019г.и **********/27. 11. 2019г. и **********/28.11.2019
на отстрочено плащане от 30 дни след фактурирането ,вземанията по които са
декларирани пред „БАЕЗ” ЕАД в съответствие с чл.16 от приложимите
специални условия към застрахователния договор ,за тях е начислена премия
,като по този начин фактурите се явяват застраховани.
Твърди се, че с Декларации за просрочени плащания от 17.02.2020г.и
10.02.2020г., подадени чрез електронния портал на „БАЕЗ” ЕАД, „П.”ЕООД
е информирал ищеца за допуснатото от страна на „П. М”АД забавяне по
отношение изплащането на сумите по процесните фактури. В периода на
изчакване П. ЕООД и П.М АД е сключило споразумения за разсрочване на
плащанията на 18.05.2020година в което са включени процесните фактури.С
подписването на същото длъжникът признава задълженията си към
застрахования, но договореното по фактурите остава дължимо. С изтичането
на 4 месечния период на изчакване за вземаниията по застрахованите фактури
/считано от датата на подаване на декларацията за просрочено плащане/,на
17.06.2020г. е настъпило застрахователно събитие „забава по плащането“и в
съответствие с чл.20 от приложимите Общи условия към застрахователния
договор „П.”ЕООД е депозирало пред застрахователя претенция за изплащане
на зстрахователно обезщетение с рег.№107109/22.06.2020г.на стойност 69
882,15 лева с ДДС.С ликвидационен акт № 157/29.07.2020г. застрахователят е
определил за изплащане застрахователно обезщетение по претенцията в
размер на 40 763,39 лева , представляващо остатъка до максимално
дължимото застрахователно обезщетение, равняващо се на 58,33% от
застрахованото е непогасено вземане по фактури №№
2
**********/26.11.2019г.и **********/27. 11. 2019г. и **********/28.11.2019.
Застархователното обезщетение е изплатено на 30.07.2020г.
След изплащане на застрахователното обезщетение ищецът се
суброгира в правата на застрахования и е поканил ответното дружество да
възстанови до пет работни дни платената по застрахователното обезщетение
сума.Поканата е получена на 06.08.2020година, а срокът е изтекъл на
13.08.2020година и задължението не е погасено.Моли съда след установяване
на гореизложеното да постанови решение , с което да осъди Пътинженеринг
М АД да заплати на БАЕЗ ЕАД сумата от 40 763,39лева главница под формата
на ъставляващо остатъка до максимално дължимото застрахователно
обезщетение, равняващо се на 58,33% от застрахованото което е непогасено
вземане по фактури №№ **********/26.11.2019г.и **********/27. 11. 2019г.
и **********/28.11.2019г., ведно със законната лихва считано от депозиране
на исковата молба до окончателното й изплащане, както и направените
съдебни разноски-1630,54лева държавна такса и 300.00лева юрисконсултско
възнагражсдение
Съдът е изпратил препис от исковата молба на ответната страна.С молба
вх.№ 4594-74359/21.10.2020г.,преди провеждане на първото по делото
заседание, на основание чл.237 от ГПК ответникът е признал изцяло
претенциите на ищеца по исковата молба по настоящето дело.За това признае
е уведомен и ищеца. С молба вх.№5039/74378 от 30.11.2020година ищецът
мола съда на основание чл.237 от ГПК да се прекрати съдебното дирене и
съдът да постанови решение като уважи изцяло исковата претенция така
както е предявена.
Окръжният съд, като взе предвид твърденията в исковата молба,
становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за
установено следното:
С оглед направеното признание от страна на ответника на предявения
иск,съдът приема, че решението следва да бъде постановено при условията
на чл. 237 от ГПК.
Не са налице пречките по чл. 237, ал. 3 от ГПК за постановяване на
решение при признание-признатото право не противоречи на закона и
3
добрите нрави, ответникът може да се разпореждане с признатото право.
Според разпоредбата на чл. 237 от ГПК, когато ответникът признае
иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с
решение съобразно признанието. В мотивите на решението е достатъчно да се
укаже, че то се основава на признанието на иска.
В съответствие с направеното от ответната страна признание, с
решението по делото съдът следва да уважи предявения иск в размер на
40 763,39 лева.В съответствие с нормата на чл. 237, ал. 2 от ГПК не се дължи
анализ на приетите по делото доказателства и излагане на мотиви по
същество. Главницата, призната като дължима, следва да бъде
присъдена,ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на
исковата молба-03.09.2020г.до окончателното плащане.
Следва да се присъдят и направените от ищеца разноски за платена
държавна такса за водене на делото, които са в размер на 1630.54 лв. и
300.00лева за юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения ,Окръжен съд-Монтана
РЕШИ:
ОСЪЖДА „П.М ” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:гр. *, ул.
„*”№*, представлявано от Т.П.-изпълнителен директор да заплати на „Б.А.."
/БАЕЗ/ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *,бул. „*” № *,
ет. *, представлявано заедно от М.Р. и Л.Д.-С.-изпълнителни директори
сумата 40 763,39лева /четиредесет хиляди седемстотин шейсет и три лева и
тридесет и девет стотинки/ представляваща изплатено застрахователно
обезщетение във връзка със застрахователен договор №*от 29.03. 2019г и въз
основа на Ликвидационен акт №157/29.07.2020г-съставляващо остатъка до
максимално дължимото застрахователно обезщетение, равняващо се на
58,33% от застрахованото непогасено вземане по фактури №
**********/26.11.2019г.и **********/27. 11. 2019г. и
**********/28.11.2019г., ведно със законната лихва считано от депозиране на
исковата молба -03.09.2020г.до окончателното й изплащане, както и
направените съдебни разноски-1630,54лева държавна такса и 300.00лева
4
юрисконсултско възнагражсдение
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд- София в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Монтана: _______________________
5