РЕШЕНИЕ
№ 18
гр. Пловдив, 18.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV СЪСТАВ , в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мариана Ил. Димитрова
при участието на секретаря Елена В. Ангелова
като разгледа докладваното от Мариана Ил. Димитрова Търговско дело №
20215300900433 по описа за 2021 година
Предявени са искове с правно основание чл.432,ал.1 от Кодекса за
застраховането във вр. с чл.52 от ЗЗД, и чл. 86 от ЗЗД.
Ищците М. В. Ш., Д. Г. Ш. и В. Д. Н. в исковата си молба против
Застрахователно дружество „Бул Инс“АД, представлявано от
С.П.иК.К., и против Б. Д. К. ,чрез пълномощника си-адв. З. В. твърдят,
че се намират в родствена връзка, а именно : майка, баща и сестра на
Г. Д. Ш. починал на *** от претърпени увреждания след ПТП,
настъпило в *** на *** г.,при което лекият автомобил „***”, peг. №
***, в който е пътувал техният родственик, е бил с водач - Б. Д. К.-
ответникът по иска. Ищците посочват,че автомобилът е навлязъл в
лентата за насрещното движение и е ударил челно движещия се срещу
него лек автомобил „***“ с peг. № ***. В резултат водачите и на двете
леки коли са получили телесни увреждания и такива е понесъл и
техният родственик, но който е починал от травмите си,които
съобразно поставената диагноза са: политравма, контузия на главата,
разкъсно-контузна рана на главата, торакоабдоминална контузия,
1
хемопневмотракс в ляво, фрактура на ребра от 1 до 10 включително в
ляво, фрактура на ляв и десен хумерус, хемоперитонеум, руптура на
слезката, сепсис, септичен шок, мултиорганна недостатъчност със
смъртен изход. Ищците твърдят,че са останали смаяни от смъртта на
техният близък, тъй като е бил млад-нямал е навършени 30 години,
бил е в добро здраве, реализирал се е в живота, починал е в разцвета
на силите си.Първоначално у ищците се е затаила надеждата,че до
смъртен изход нямало да се стигне, тъй като лекарите им дали кураж,
дори ги посъветвали да закупят златен пирон, който да се постави при
извършена операция.Това ги убедило,че колкото и голямо нещастие
да ги е сполетяло,нещата ще се оправят.И тъкмо се съвзели от
новината, че Г. е пострадал тежко е дошла вестта,че той е
починал.Този факт, окончателно ги е съсипал, животът им сякаш е
свършил. Тъй като все още не е бил семеен ,живеели заедно. Той е бил
тяхната подкрепа, родителите му са разчитали на неговата
помощ.След неговата смърт изпитват само скръб. Здравословните им
проблеми се задълбочили, измъчва ги потиснатост, нямат желание за
живот. Ищцата В. Н. твърди,че заедно с брат й са израснали и
връзката им е била изключително силна, виждали са се ежедневно,
споделяли са всичко,оказвали са си помощ.Ищците твърдят ,че
загубата им е непреодолима.
Ищците посочват,че отговорността на водача на лекия автомобил
„***”, peг. № ***, Б. К. е била обект на застрахователна закрила по
полица за застраховка гражданска отговорност №
BG/02/118000685524. Договорът е бил сключен със ЗД „Бул Инс“ АД.
Процесното ПТП е настъпило по време на действието на този договор.
След като са се снабдили със съставения от МВР констативен
протокол за ПТП с пострадали лица ищците се обърнали към ЗД „Бул
Инс“ със заявления за определяне и изплащане на обезщетение за
търпените от тях неимуществени вреди в размер на по 200 000 лева за
родителите и 5000 лева за сестрата на починалия Г. Ш..
2
Застрахователят отказал да изплати обезщетение, тъй като за да се
произнесе следвало да има споразумение или присъда, с които да се е
ангажирала наказателната отговорност на Б. Д. К. за причиненото от
него ПТП,а към момента такива нямало. Ищците твърдят,че отказът
на застрахователното дружество е неоснователен, тъй като
действащият КЗ го задължава да разгледа искането за обезщетение и
без наличие на присъда/споразумение за прекратяване на наказателно
производство, щом е налице съставен от МВР констативен протокол
за ПТП с пострадали лица.Ищците твърдят,че застрахователят по
задължителната застраховка ГО на автомобилистите отговоря винаги,
когато е налице виновно причинено ПТП от водач на МПС, относно
което е налице сключена застраховка „гражданска отговорност“,
чийто предмет е именно с нея да се покрие имуществената
отговорност на всяко управлявало го лице, причинило деликт.
Отговорността на застрахователя е функционална от отговорността на
делинквента. При наличие на причинено непозволено увреждане,
вината на делинквента се предполага и по тази причина не е налице
основание застрахователят да изисква влязла в сила присъда или
споразумение за прекратяване на наказателно производство със сила
на пресъдено нещо. В процесния случай, водачът на МПС, в което е
пътувал ищцовия родственик е причинил с неправомерното си
поведение ПТП. Очевидно в нарушение на правилата за движение по
пътищата, установени със ЗДвП и Правилника за прилагането му е да
се навлиза в лентата за насрещното движение, а дори и това да може
да се случи там, където е разрешено да се извърши изпреварване,
водачът на МПС не следва да предприема такова, щом срещу него се
задава друго МПС. Ищците твърдят,че неправомерното поведение на
водача на лекия автомобил „***” е в причинна връзка със станалото
ПТП и причинените с него увреждания на родственика им, а оттам,
след настъпилата негова смърт вследствие тези увреждания, и с
търпените от тях морални вреди. Към днешна дата делинквентьт,
втория ответник е вече осъден с влязла в сила присъда по НОХД №
3
1408 от 2020 на ОС - *** за престъпно деяние по чл. 343, ал. 4, вр. ал.
3, б. „б“, вр. ал. 1,6. „в“, вр. чл. 342, ал. I НК.
Ищците твърдят,че претърпените от тях вреди се съизмерват със
сумата от 200 000,00 лева-за всеки един поотделно, като ищцата В. Н.
предявява частична претенция в размер на 5 000,00 лева,ведно със
законната лихва от датата след изтичане на 3-месечния окончателен
срок за определяне на обезщетение от ответния застраховател -
20.06.2019г., изчислена спрямо деня на получаване от него на
подадените от ищците заявления за определянето на обезщетения -
19.03.2019 г. Претендират и лихва от извършителя на деликта, считано
от ***г.
В срока по чл.367 от ГПК ответникът застрахователно
дружество „Бул инс“ АД представя отговор на исковата молба,с който
оспорва предявените искови претенции- по основание по отношение
на ишцата В. Н. и по размер-по отношение на останалите
ищци.Навежда следните възражения: не е причинена вреда на В. Н.
,не е налице „изключително страдание“ от нейна страна, което да
подлежи на обезщетяване ; размерът на претенциите е прекомерно
завишен;пострадалият Г. Ш. е допринесъл за настъпване на
вредоносния резултат,тъй като е пътувал без предпазен колан.
Ответникът Б. Д. К. чрез пълномщника си-адв. К. оспорва
исковете със следните съображения: той не дължи обезщетение ,тъй
като има сключен договор за застраховка „гражданска отговорност“ с
първия ответник ,не дължи и търсената от него лихва,тъй като такава
се дължи от застрахователя, на следващо място възразява ,че исковете
са силно завишени по размер.
От фактическа страна в процеса се установи следното:
С влязла в сила присъда по НОХД № 1408/2020г. по описа на
ПОС, Б. Д. К. е признат за виновен , че е нарушил правилата за
движение по пътищата и виновно е причинил процесното ПТП, като
4
от деянието е настъпил смъртта на Г. Д. Ш.. Чл. 300 от ГПК визира, че
влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца.Съобразявайки посочената
разпоредба,настоящият съдебен състав приема,че е налице виновно
причинена вреда от страна на делинквента Б. Д. К. в неимуществената
сфера на ищците като съществува и причинна връзка между активното
поведение на делинквента, което е и противоправно, и настъпилия
резултат. В този смисъл е и заключението на комплексната съдебно-
медицинска и автотехническа експертиза,от която се установява: на Г.
Д. Ш. са причинени респираторен дистрес синдром и възпалителни
изменения в двата бели дроба, двустранна белодробна контузия,
счупвания на множество ребра вляво, кръвонасядане на капсулата на
ляв бъбрек, кръвонасядане на меката черепна покривка вляво,
счупвания на двете раменни кости, разкъсно-контузна рана на главата
вляво,кръвонасядания на левия горен крайник, охлузвания по
главата,двата долни и левия горен крайници, състояние след
двустранна торакоцентеза, състояние след оперативно отваряне на
корема, мозъчен и белодробен оток, шокови бъбреци. По кожата на
гръдния кош и корема на Г. Ш. не са установени специфичните
травматични увреждания, които се оставят от предпазен колан ,
поради което най-вероятно е бил без поставен предпазен колан в
купето на автомобила. Вещите лица са категорични,че ако
пострадалият е бил с правилно поставен предпазен колан
травматичните уверждания, които са причинени по механизма на удар
с или върху твърд тъп предмет ,или неговото тангенциално действие,
биха били ограничени в значителна степен. Но, дали би бил избегнат
фаталния край, не може да се знае, тъй като същият се дължи на
контузия на белите дробове и настъпилите в резултат на това на по-
късен етап възпалителни усложнения.
5
Безспорно между страните по делото е, че към момента на
настъпването на деликта по отношение на автомобила управляван от
К. е била сключена валидна застраховка ГО с ответното
дружество.Няма спор,че ищците са отправили на основание чл.380 от
КЗ застрахователни претенции към застрахователя преди завеждане
на делото.
От заключението на съдебно-психологичната експертиза се
установява следното : от проведеното психологическо изследване и
получените резултати от психологически тестове се установява, че
при тримата ищци е налице повишена личностна тревожност и
умерено изразена ситуитивна тревожност. Тревожността е основна
характеристика на емоционалната устойчивост. Вещо лице Б. Д.
посочва,че трагичният инцидент и последвалата смърт на Г. Ш. са
понесени тежко от ищците. Реагирали с първоначален шок,
вцепенение, огромна тъга, плач, потиснатост, нарушения на съня,
липса на апетит, социално отдръпване, а при М. и Д. Ш.и нежелание
за живот и липса на смисъл в живота, затруднение да приемат смъртта
му и да свикнат с неговото отсъствие. Към момента у ищците е
останало усещането за огромна празнота, болка, мъка и тъга след
неговата смърт, намаляване на социалните им контакти, стеснен кръг
на интереси, трудно изпитват радостни емоции.Вещото лице
посочва,че към момента у ищците няма данни за клинична депресия
,като последица от смъртта на Г. Ш.. За периода от неговата смърт до
настоящия момент са успели да осъзнаят и приемат неговата загуба,
като благодарение на силната и близка помежду си подкрепа, са
съумели бавно да преминат през петте етапа на преодоляване на
скръбта : отричане, гняв, договаряне ,депресия ,приемане, и да се
адаптират към средата, в която Г. Ш. липсва. Вещото лице посочва,че
при М. Ш. има данни за прогресиране на заболяването й множествена
склероза, тъй като това е болест ,при която стресът, негативните
преживявания и емоции ,влияят на хода на заболяването. Към момента
6
придвижването й е силно затруднено, изисква усилия и има нужда да
бъде подпомагана за да се предвижва.
Вещото лице е категорично,че у ищците е останало усещането за
огромна празнота,болка, мъка и тъга ,намалели са социалните им
контакти,стеснил се е кръгът им на интереси, трудно изпитват
радостни емоции.
По делото са събрани гласни доказателства: показанията на
свидетелите Б.И.Ч. и Г.В.Г..Свидетелят Ч. е категоричен ,че Г. Ш. и
родителите му са живеели в едно домакинство. Взаимоотношенията
им са били прекрасни, разбирали са се ,помагали са си
финансово,морално. Между брат и сестра е съществувала много сила
връзка, поддържана и от ежедневното общуване. След смъртта на Г.
състоянието на родителите му се е влошило изключително, „ за тях
живота е приключил,“, здравословното състояние на ищцата се е
влошило още повече. Изложеното се подкрепя и от показанията на Г..
Свидетелката посочва,че ищците обожавали децата си. Връзката
между децата била много силан :още от малки, и впоследствие. След
като ищцата-сестра на Г. се омъжила ,Г. й помагал изключително
много – и морално и материално. Бил много радостен ,че станал
вуйчо,общували ежедневно. За всички е настъпила огромна
психическа промяна.
При така установените фактически обстоятелства съдът направи
следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 432,ал.1 от КЗ.
Нормата на чл. 429,ал.1 от КЗ установява, че с договора за
застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава
да покрие в границите на определената в договора сума отговорността
на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие, а разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ
предоставя право на увредения, спрямо който застрахованият е
7
отговорен да иска обезщетението пряко от застрахователя.
За да се породи това право следва да бъдат изпълнени
изискванията на нормата на чл. 380 от КЗ, а именно отправена
писмена претенция до застрахователя по риска "Гражданска
отговорност" и изтичане на срока за окончателно произнасяне от
страна на застрахователя, визиран в разпоредбата на чл. 496, ал. 1 от
КЗ – 3 месеца, считано от предявяване на претенцията пред
застрахователя.
В настоящото производство са ангажирани доказателства за
заявена писмена претенция пред застрахователя – ответник на
19.03.2019г. като към датата на заявяване на иска в съда срокът,
посочен в чл. 496, ал. 1 от КЗ е изтекъл, поради което същият е
процесуално допустим.
Правно релевантните факти по отношение на предявения иск са
установяване на договорно правоотношение по договор за
застраховка, покриващ риска „Гражданска отговорност“, сключен
между деликвента и ответното дружество, противоправно деяние на
деликвента, от което са настъпили вредни последици, които са в
причинно-следствена връзка с деянието, техният вид. Същите,
съобразно правилата за разпределяне на доказателствената тежест,
подлежат на установяване от ищеца. В тежест на ответника е да обори
законоустановената презумпция за виновност, залегнала в нормата на
чл.45, ал.2 от ЗЗД.
Страните по делото не са формирали спор относно
обстоятелството, че ответникът – застраховател е в застрахователно
правоотношение, покриващо риска „гражданска отговорност“ със
сочения деликвент. От присъдата на наказателния съд се установява, а
и не се спори между страните относно осъществения деликт,
механизма на ПТП , причинно-следствената връзка на
произшествието със смъртта на Г. Ш..
8
Налице е формиран спор между страните по делото досежно
размера на дължимото на ищците обезщетение за търпаните от тях
неимуществени вреди от смъртта на сина им от гледна точка на
принципа за справедливост, залегнал в чл.52 от ЗЗД, както и въпроса
за съпричиняване на вредоносния резултат от Г. Ш. като пострадал
при процесното ПТП.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за
претърпени неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Неимуществените вреди се изразяват в
неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, които не
могат да бъдат възстановени, поради което предвиденото в закона
обезщетение има заместващо предназначение и се определя съобразно
критериите, установени в чл. 52 ЗЗД. Понятието „справедливост” не е
абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се имат
предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
Обсъдените гласни доказателства и заключението на съдебно -
психологичната експертиза установяват изключително близки, топли
,сплотени поддържащи отношения между починалия Г. и неговите
родители –ищците в производството. След неговата смърт
емоционално-психологическото състояние на ищците крайно осе е
влошило.
Както се посочи по-горе ,конкретните обстоятелства относими
към определяне на обезщетението по справедливост могат да бъдат :
характерът на увреждането, начинът на извършването
му,обстоятелствата при които е извършено, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страданаия, осакатявания, загрозявания и др. При причиняването на
смърт от значение са възрастта на увредения, общественото му
положение, отношенията между пострадалия и близкия,който търси
обезщетение за неимуществени вреди.
9
В случая за определяне на справедлив размер на обезщетението
по чл.52 от ЗЗД следва да бъдат отчетени съществувалите
хармонични, изключително близки и топли отношения на ищците и
починалия Г. Ш.. Починалия е син на ищците. Загубата на дете е
непрежалима. Смъртта му е внезапна, неочаквана и допълнително
угнетяваща,с оглед обстоятелствата ,при които е настъпила. При
съобразяване на тези обстоятелства ,настоящият съдебен състав,
приема ,че справедливото обезщетение за ищците М.а и Д. Ш.и за
причинените им неимуществени вреди ще бъде в размер на 200 000,00
лева-за всеки един поотделно. Тук е мястото да се отбележи, че
принципът за справедливост включва в най-пълна степен
компенсиране на вредите на увреденото лице от вредоносното
действие, релевантни към реално претърпените от увреденото лице
морални вреди /болки и страдания/ , поради което и така определения
размер на обезщетение е в съответствие с принципа за справедливост
и в най-пълна степен репарира търпените от ищците –родители на Г.
Ш. неимуществени вреди.
При проведено насрещно доказване ответникът е
противопоставил възражение за съпричиняване с оглед на
обстоятелството, че пострадалият е пътувал без поставен предпазен
колан.
С оглед изводите на САТЕ настоящият съдебен състав възприема
същото като неоснователно.
По обективния характер на съпричиняването е налице
задължителна за съдилищата съдебна практика – т.7 от ППВС №
17/1963г. В константната си практика по приложението на чл. 51, ал. 2
ЗЗД, а и в създадената по реда на чл. 290 ГПК практика (решение №
45/ 15.04.2009г. по т. д. № 525/2008г. на ІІ т. о., решение №
159/24.11.2010г. по т. д. № 1117/2009г. на ІІ т. о., решение № 206 от
12.03.2010г. по т. д. № 35/2009г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011г.
по т. д. № 623/2011г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011г. по т. д.
10
№ 286/2010г. на І т. о., решение № 153/31.10.2011г. по т. д. №
971/2010г., решение № 169/28.02.2012г. по т. д. № 762/2010г. на ІІ т.
о., решение № 54 от 22.05.2012г. по т.д. № 316/2011г., на ВКС, ТК, ІІ
ТО и др.), Върховният касационен съд последователно е застъпвал
становище, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт на
основание чл. 51, ал.2 от ЗЗД е обусловено от наличие на причинна
връзка между поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За
да е налице съпричиняване от пострадалия по смисъла на чл. 51, ал.2
от ЗЗД, следва неговото поведение обективно да е в причинна връзка с
настъпването на вредите, т.е. пострадалият трябва обективно да е
допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или
улеснявайки с поведението си неговото настъпване, като вина на
пострадалия в тази насока не се изисква. Или, от съществено значение
е конкретното проявление на действието или бездействието на
пострадалия, което съставлява пряка и непосредствена причина за
причинените вреди. Релевантен за съпричиняването и за прилагането
на чл.51, ал.2 от ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на
пострадалия, без който не би се стигнало /наред с неправомерното
поведение на деликвента/ до увреждането като неблагоприятен
резултат.
Правните последици от съпричиняването и значението му за
размера на обезщетението, което увреденият има право да получи
като паричен еквивалент на произлезлите от деликта вреди, изключват
допустимостта съдът да обосновава изводите си за съпричиняване с
вероятности или с предположения. Както в т. 7 на ППВС № 17/63 г.,
така и в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС
/решение № 154/10.10.2017 г. по т. д. № 2317/2016 г. на ВКС, II ТО,
решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, ІІ ТО,
решение № 59/10.06.2011 г. по т. д. № 286/2011 г. на ВКС, I ТО,
решение № 98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г., решение № 169 от
28.02.2012 г., по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II ТО и мн. други/ е
11
прието, че изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може
да почива на предположения.
Освен това, според цитираната съдебна практика, дори
безспорните нарушения на ЗДвП от страна на пострадалия, имат
значение при преценката на приноса му, само ако се намират в
причинна връзка и са допринесли за настъпване на вредоносните
последици, тъй като вината на увреденото лице не е елемент от
фактическия състав на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Т.е. във всички случаи
съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с
позоваване на предпоставките по чл.51, ал.2 от ЗЗД цели намаляване
на отговорността си към увреденото лице.
В конкретният случай, ответникът не установи наличието на
пряка причинна връзка между увреждането и твърдяното от ответника
нарушение от страна на пострадалия на задължението му да пътува с
поставен предпазен колан, поради което следва да се приеме,че
възражението за съпричиняване на вредоносния резултат е
неоснователно. Както се възприе по-горе ,вещите лица са
категорични,че ако пострадалият е бил с правилно поставен предпазен
колан травматичните увреждания, които са причинени по механизма
на удар с или върху твърд тъп предмет ,или неговото тангенциално
действие, биха били ограничени в значителна степен. Но, дали би бил
избегнат фаталния край, не може да се знае, тъй като същият се дължи
на контузия на белите дробове и настъпилите в резултат на това на по-
късен етап възпалителни усложнения. И след като съпричиняването на
вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между
поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат и щом
като такава не се установявани от ответника, носещ доказателствената
тежест да я установи, то възражението за съпричиняване се явява
неоснователно.
Обезщетението в посочения размер следва да бъде присъдено
,ведно със законната лихва ,считано от *** ,така както е поискано и в
12
исковата молба.
По отношение на претенцията на ищцата В. Н. : Съдът по
изложените си дотук съображения ,приема че е искът за обезщетение
за неимуществени вреди в резултат на смъртта на брат й в размер на
5 000,00 лева / частичен иск от пълния размер на иска от 200 000,00
лева / е основателен.
От събраните по делото гласни доказателства, заключението на
съдебно-психологичната експертиза се установява ,че отношенията
между брат и сестра са били изключително близки от най-ранна
детска възраст, топли, изпълнени с взаимно уважение, радост,
взаимопомощ ,грижа,както и че след смъртта на Г. Ш. у ищцата е
останало усещане за огромна празнота, болка ,тъга, мъка.
Обезщетението е доказано в претендирания размер от 5 000,00
лева и следва да бъде присъдено,ведно със законната лихва, считано
от ***,така както е поискано и в исковата молба.
Основателни са претенциите за обезщетение за забава,
предявени срещу ответника Б. Д. К. за периода от ***г. /датата на
деликта/ до *** Това е така, тъй като законна лихва се дължи от датата
на настъпване на непозволеното увреждане, докато отговорността на
застрахователя за забава върху присъденото обезщетение се ангажира
от по-късна дата, в случая - *** Доколкото вземането за лихва е
акцесорно спрямо главното вземане, предвид уважаване на главните
искове в пълните предявени размери, претенциите за лихви също
следва да се уважат, като в полза на ищците М. и Д. Ш.и следва да се
присъди лихва за горепосочения период в размер на 8055,56 лева за
всеки от тях, а в полза на В. Н. – сумата от 201,39 лева.
По разноските: Процесуалният представител на ищците е
заявил искане да му се заплати възнаграждение за осъществено
безплатно процесуално представителство по делото, което е направено
в преклузивния по ГПК срок. Предвидената в нормата на чл. 38, ал. 2
от ЗА долна граница на възнаграждението – минималните размери по
13
наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗА т. е. Наредба 1/2004 г. Тези
минимални размери се изчисляват на основата на уважената част от
исковете/ определение 515/02.10.2015 г. по ч. т. д. 2340/2015 г. на
Първо ТО на ВКС/. Доколкото процесуалното представителство по
делото е поето и в по-голямата си част осъществено при действието на
Наредбата в редакцията й от 31.07.2020 г., съдът намира, че
дължимото адвокатско възнаграждение следва да се определено
именно според действащите тогава минимални размери. Изчислено по
сочения ред и с оглед извършените процесуални действия и при
съблюдаване фактическата и правна сложност на делото, адвокатското
възнаграждение възлиза на сумата от общо 26 100,00 лева за
представителство по главните искове, които следва да бъдат
възложени в тежест на застрахователното дружество, както и сумата
от 2 611,10 лева за представителство по исковете за лихва и дължими
от ответника К..
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, Застрахователно дружество
„Бул Инс“АД следва да бъде осъдено да заплати по сметка на
Окръжен съд *** и ДТ и съдебни разноски в размер на 17 200 лева
/седемнадесет хиляди и двеста лева/, а ответника Б. Д. К. – сумата от
652,50 лева /шестстотин петдесет и два лева и петдесет ст./ за ДТ по
исковете на лихви.
По изложените съображения, Окръжен съд ***
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД“Бул Инс“АД, със седалище и адрес на
управление на дейността : гр.София,бул.“Джеймс Баучер“№89,ЕИК
*********, представлявано от С.С.П. и К.Д.К. да заплати на М. В. Ш.,
с ЕГН ********** ,със съдебен адрес : *** –адвокат З. В. –АК ***
сумата в размер на 200 000,00 / двеста хиляди/ лева-представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Г. Д. Ш. починал
от ПТП настъпило на ***г.,ведно със законната лихва върху сумата,
14
считано от 20.06.2019г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ЗД“Бул Инс“АД, със седалище и адрес на
управление на дейността : гр.София,бул.“Джеймс Баучер“ №89, ЕИК
*********, представлявано от С.С.П. и К.Д.К. да заплати на Д. Г. Ш.,
ЕГН ********** ,със съдебен адрес : *** –адвокат З. В. –АК ***
сумата в размер на 200 000,00 / двеста хиляди/ лева-представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Г. Д. Ш. починал
от ПТП настъпило на ***г.,ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 20.06.2019г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ЗД“Бул Инс“АД, със седалище и адрес на
управление на дейността : гр.София,бул.“Джеймс Баучер“ №89, ЕИК
*********, представлявано от С.С.П. и К.Д.К. да заплати на В. Д. Н.,
ЕГН ********** ,със съдебен адрес : *** –адвокат З. В. –АК ***
сумата в размер на 5 000,00 / пет хиляди/ лева-представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Г. Д. Ш. починал
от ПТП настъпило на ***г.,ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 20.06.2019г. до окончателното й изплащане,частична
претенция при пълен заявен размер от 200 000 лева.
ОСЪЖДА ЗД“Бул Инс“АД, със седалище и адрес на управление
на дейността : гр.София,бул.“Джеймс Баучер“№89,ЕИК *********,
представлявано от С.С.П. и К.Д.К. да заплати по сметка на Окръжен
съд Пловдив на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК сумата от 17 200 /
седемнадесет хиляди и двеста / лева –дължима държавна такса и
съдебни разноски.
ОСЪЖДА ЗД“Бул Инс“АД, със седалище и адрес на
управление на дейността : гр.София,бул.“Джеймс Баучер“№89, ЕИК
*********, представлявано от С.С.П. и К.Д.К. да заплати на основание
чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА на адвокат З. В. – АК ***,с адрес: *** сумата в
размер на 26 100,00 / двадесет и шест хиляди и сто / лева-адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Б. Д. К. от ***,ЕГН ********** да заплати на Д. Г.
15
Ш., ЕГН ********** и на М. В. Ш., с ЕГН ********** ,двамата със
съдебен адрес : *** –адвокат З. В. –АК *** сумата в размер на 8 055,56
/ осем хиляди петдесет и пет и 0,56/ лева –за всеки един от ищците
поотделно –представляваща обезщетение за забава на сумата от
200 000 лева за периода ***г.-***- вкл. ,както и да заплати на В. Д. Н.,
ЕГН ********** ,със съдебен адрес : *** –адвокат З. В. –АК ***
сумата в размер на 201,39 / двеста и един и 0,39 / лева -
представляваща обезщетение за забава на сумата от 5 000 лева за
периода ***г.-***- вкл.
ОСЪЖДА Б. Д. К. от ***,ЕГН ********** да заплати на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА на адвокат З. В. – АК ***,с адрес:
*** сумата в размер 2 611,10 / две хиляди шестстотин и един и 0,10 /
лева –адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Б. Д. К. от ***,ЕГН ********** да заплати заплати
по сметка на Окръжен съд *** на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК
сумата от 652,50 / шестстотин петдесет и два и 0,50/ лева –дължима
държавна такса и съдебни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Апелативен съд Пловдив.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив:_______________________
16