№ 7420
гр. София, 26.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря М. Т. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско
дело № 20231110114148 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от „ФИРМА“ ЕООД против Х Р. И. Е., с която при
условията на обективно кумулативно съединение са предявени установителни искове в
хипотезата на чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 1 т. 1 ГПК за вземанията по Заповед №1484 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 25.11.2022г. по гр.д.
№****/2022г. по описа на Районен съд-Х, а именно: за сумите от 284,72 лв., представляваща
неустойка за забавено плащане на лизингови вноски за периода от 06.04.2020г. до
31.07.2020г., 1697,25 лв., представляваща неустойка за забавено изпълнение на задължение
за връщане на автомобил след прекратяване на договора за периода от 04.08.2020г. до
26.05.20201г., за сумата от 863,01 лв. представляваща неустойка за предсрочно прекратяване
на договора по вина на лизингополучателя и 620,50 лв. за обезщетение за неизпълнението на
договора в размер на сторените разноски за изземване на автомобил, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното плащане.
Ищецът твърди, че между „ФИРМА“ ООД /като лизингодател/ и ответника /като
лизингополучател/ е сключен Договор за отдаване на автомобили при условията на
финансовообвързан лизинг с опция за прехвърляне на правото на собственост от
08.08.2017г., по силата на който на ответника бил предоставен лек автомобил марка "Х",
модел „Х“ с ДК №******. Твърди, че изпълнил изцяло задълженията си по договора, в т.ч.
за предаване на автомобила на 21.08.2017г., но от м. ноември 2019г. ответникът
преустановил изпълнението на задълженията си за плащане на дължимите се суми по
договора за лизинг. На 25.02.2020г. и 16.07.2020г. ищецът оправил покани до ответника за
1
плащане на забавените лизингови вноски с предупреждение, че при неизпълнение
Договорът ще се счита за едностранно прекратен, както и покана за връщане на процесния
автомобил. Поради фингираното връчване на уведомленията в хипотезата на чл. 70 вр с чл.
69 от договора за лизинг и неизпълнението от страна на ответника в предоставения му срок
за това, считано от 01.08.2020г. ищецът прекратил едностранно договора за лизинг, с което
възникнали и процесните вземания за обезщетения и неустойки, както следва:
1. на основание чл. 58 от Договора за забава в плащането на лизинговите вноски за
периода от 06.04.2020г. до 31.07.2020г. в размер на 284,72 лв.
2. на основание чл. 68 от Договора за забава в изпълнението за задължението за
връщане на автомобила за периода от 04.08.2020г. до 26.05.2021г. в размер на 1697,25 лв.
3. на основание чл. 66 от Договора за предсрочното му прекратяване по вина на
лизингополучателя в размер на 5 лизингови вноски, или 863,01 лв.
4. 620,50 лв. за обезщетение за вредите от неизпълнението на задължението за
връщане на лизинговия автомобил по чл. 68 от договора в размер на непогасената част част
от сторните разноски за издирването и връщането му.
Иска от съда да признае за установено съществуването на вземанията по оспорената
заповед за изпълнение, ведно със законната лихва. Претендира разноски.
Със срочно депозиран отговор на исковата молба ответникът оспорва предявените
искове като неоснователни. Оспорва твърденията, на които ищецът основава възникването
на съдебно предявените вземания. Оспорва истинността на представените с исковата молба
Договор за отдаване на автомобили, при условията на финансово обвързан лизинг с опция за
прехвърляне на правото на собственост, погасителен план, поръка № 1 от 08.08.20147 г.,
приемо-предавателен протокол от 21.08.2017 г. и допълнително споразумение към Договор
за отдаване на автомобили, при условията на финансово-обвързан лизинг с опция
прехвърляне на правото на собственост от 08.08.2017 г. и поръчка № 1 от 08.08.2017 г. като
твърди, че положеният подпис за лизингополучател не е на физическото лице, регистрирано
като Х. Оспорва получаването на уведомленията от 25.02.2020 г. и от 16.07.2020 г., оспорва
датите на представените от ищеца фактури, както и твърди, че същите не отговарят на
законовите изисквания по ЗДДС и са съставени за целите на процеса, прави възражение за
недействителност на договора и за частична недействителност на неустоечните клаузи
поради неравноправност и противоречието им със ЗПК и ЗЗП. Възразява, че клаузите за
неустойка по договора за нищожни и поради противоречието им с добрите нрави. Твърди, че
ищецът не е изпълнил задълженията си за предаване на автомобила, осигуряване достъп до
информация и осигуряване на пълномощно. При условията на евентуалност прави
възражение за прихващане с платеното до момента по договора.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема следното:
По допустимостта:
Видно от приложеното гр.дело №****/2022г. по описа на Районен съд-Х по същото
2
въз основа на заявление с вх. № *****/23.11.2022г. съдът е издал заповед № 1484 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 25.11.2022г., с която е разпоредено
длъжникът Р. И. Е. да заплати на кредитора „ФИРМА“ ЕООД процесните вземания.
Длъжникът е подал възражение срещу заповедта за изпълнение и установителният
иск в хипотезата на чл. 415 ал. 1, т. 1 ГПК е предявен в законовия срок за това.
С разпореждане №**** от 07.05.2024г. по ч.гр.д. № ****/2022г. на Районен съд-Х е
допусната поправка на очевидна фактическа грешка в издадената заповед за изпълнение в
частта й, указваща индивидуализацията на длъжника. Съгласно поправката вместо
„длъжникът Р. И. Е.“ в заповедта следва да се чете „длъжникът Х Р. И. Е.“.
С оглед идентитета в страните, размера на претендираните суми в исковото и
заповедното производство и основанието, от което същите произтичат, съдът намира, че
предявените искове са процесуално допустими.
По основателността на предявените искове, съдът намира следното:
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от
фактическа страна:
Видно от договор за отдаване на автомобили при условията на финансово обвързан
лизинг от 08.08.2017г., същият е сключен между ищцовото дружество „ФИРМА“ ЕООД от
една страна като лизингодател и Х Р. И. Е. от друга страна като лизингополучател.
Договорът е с предмет отдаване при условията на финансово обвързан лизинг на фабрично
нов автомобил, съгласно подписана между страните поръчка. Страните са постигнали
съгласие, че размерът и броят на месечните лизингови вноски също се уговаря в поръчката.
В разпоредбата на чл. 58 от договора страните са уговорили, че при забава в плащането на
суми по договора, в т.ч. за лизингови вноски, е дължима неустойка в размер на 0,5 % на ден
върху дължимата неизплатена сума за периода на просорчието. Съгласно чл. 59 от договора
при неплащане на две поредни лизингови вноски в уговорения срок лизингодателят има
право да иска от лизингополучателя връщане на автомобила при условията на чл. 68, както
и да прекати едностранно договора. В чл. 61.7 от договора изрично е предвидено правото на
лизингодателя едностранно да прекрати договора в случай на забава в плащанията на някое
от паричните задължения на лизингополучателя по договора с повече от 60 дни след датата
на падежа. Съгласно чл. 66 във всички случаи на предсрочно прекратяване на договора по
вина на лизингополучателя лизингодателя има право на неустойка в размер на 5 (пет)
лизингови вноски, като за изчислението на неустойката се ползва стойността на първата
лизингова вноска по погасителен план. Страните са договорили в чл. 67, че прекратяването
на договора става с писмено уведомление, отправено от изправната до неизправната страна,
изпратено на посочения адрес за кореспонденция по договора. С уведомлението
задължително се отправя покана за доброволно изпълнение на задължението, когато същото
не е станало невъзможно, като се дава подходящ срок за изпълнение, след изтичането на
3
който, при липса на изпълнение, договорът се счита прекратен. Съгласно уговореното в чл.
68 от договора при предсрочното му прекратяване лизингополучателят е длъжен да върне
автомобила в 3- дневен срок от прекратяване на договора, за което се съставя приемо-
предавателен протокол, а при неизпълнение се дължи неустойка в размер на 1/30 част от
погасителната вноска, дължима за месеца, предхождащ прекратяването на договора, както и
възстановяване на всички разноски, направени от лизингодателя във връзка с връщането на
автомобила. В договора страните са постигнали съгласие, че в отношенията помежду им,
произтичащи от договора, всяко известие, изпратено на посочените от тях адреси, за
ответника: гр. Х, ул. “Х ще се счита получено от страната, до която е адресирано и ще
поражда правни последици, свързани с получаването, ако има промяна на посочения адрес и
страната не е уведомила своевременно другата за това.
Към договора са подписани погасителен план, допълнително споразумение и поръчка
от същата дата с реф. № ******, с която се уговаря, че предметът му е лек автомобил марка
„Х“, модел „Х“, срокът на договора за лизинг – 60 месеца, размерите на началната и
месечните лизинговни вноски, падежът им на 5-то число на текущия месец.
Представен е приемо-предавателен протокол от 21.08.2017г., удостоверяващ
предаването на автомобила по поръчка с референтен номер ****** от С. Д. /като
пълномощник на ищеца/ на земеделския производител Р. И. Е-С.
Видно от представения приемо-предавателен протокол от 26.05.2021г., същият
удостоверява връщането на лекия автомобил, предмет на договора, от Х Р. И. Е-С на
представител на ищеца.
Във връзка с оспорване истинността на горецитираните писмени документи от страна
на ответника по делото е открито производство по реда на чл. 193 и сл. ГПК.
В тази връзка по делото са приети заключения по основна и допълнителна съдебно-
почеркова експертиза, които съдът възприема като обективни, обосновани и изгответни от
вещо лице с необходимите експертни познания въз основа на безспорен сравнителен
материал.
Според първоначалното заключение, обективирано в протокол с вх. №
*****/17.04.2024г. подписът в приемо-предавателния протокол от 26.05.2021г. за ЗП Р. И. Е.,
е положен отР. И. Е.. Вещото лице с категоричност изяснява, че подписите за
лизингополучател в договора за отдаване на автомобил при условията на финансово
обвързан лизинг от 08.08.2017г., поръчката, погасителния план и допълнителното
споразумение към него не са положени от Р. И. Е..
С оглед на така приетата експертиза ищецът своевременно е ангажирал гласни
доказателства чрез разпита на св. Снежанка И. Д., която е участвала като пълномощник на
„ФИРМА“ ЕООД при сключване на процесния договор. При разпита й в проведеното на
10.12.2024г. открито съдебно заседание по делото свидетелката изяснява, че между Р. Е. в
качеството й на физическо лице и регистриран Х, съпругът й и „ФИРМА“ ЕООД през
годините са сключвани няколко договора за лизинг с премет различни леки автомобили.
4
Споделя, че като служител на дилъра на „Х“ за района е участвала като пълномощник на
ищеца при сключването на тези договори, като е оказвала и съдействие на Р. Е. и съпругът й
във връзка с изпълнението на договорите – предоставяла им разпечатки за дължимите суми,
обаждала им се при забава, напомняла им за последиците при неизпълнение. Свидетелката
споделя за симпатиите и доверието, които имала към семейството на Р. Е. и с които обяснява
поведението си при подписването на последния договор. Изяснява, че договорът и
съпровождащите го допълнително споразумение, погасителен план, поръчка, както и в
приемо-предавателния протокол за предаване на автомобила навсякъде вместо Р. Е.
подписите положил съпругът й, като свидетелката не уведомила ищецовото дружество за
това обстоятелство. Излага, че за да спази договора Р. Е. понякога правела и частини
плащания. След внимателната им преценка и анализ и отчитайки евентуалната им
заинтересованост от изхода на делото съдът изцяло кредитира показанията на свидетеля Д..
Същата логично, безпротиворечиво и последователно излага обстоятелствата, за които е
допуснат разпита й, а изложеното в него изцяло кореспондира с останалите доказателства по
делото.
В тази връзка от заключението на допълнителната съдебно-почеркова експертиза,
обективирано в протокол с вх. № от 28.02.2025г., което също следва да се кредитира с
доверие, по делото се установява, че подписите на мястото за Х Р. И. Е. в приемо-
предавателен протокол от 21.08.2017г., фактура №********/10.08.2017г., договор за отдаване
на автомобили при условията на финансовообвързан лизинг от 08.08.2017г. и съпътстващите
го поръчка, погасителен план и допълнително споразумение, са положени от едно и също
лице и това е С. В. С.
Видно от ангажираните по реда на чл. 192 ГПК писмени доказателства св. Д. е била
пълномощник на ищеца с правото да го представлява и да сключва договори за лизинг от
негово име и за негова сметка.
Представен е договор за отдаване на автомобили при условията на
финансовообвързан лизинг от 04.07.07г., сключен между „Х“ ЕООД като лизингодател и С.
В. С като лизингополучател, изменен със споразумение от 14.09.2012г., по което като трета
страна участва и Р. И. Е..
Видно от поръчка от 10.09.2012г. страни по нея са „Х“ ЕООД като лизингодател чрез
търговеца Снежанка Д. от една страна, и Р. И. Е. от друга. От същата дата е и представения
договор за отдаване на автомобили при условията на финансовообвързан лизинг с опция за
прехвърляне на правоот на собственост със страни „Х“ ЕООД, представлявано от
пълномощника С. Д. от една страна като лизингодател, и Р. И. Е. Стоянова от друга страна
като лизингополучател.
Представен е и договор от 25.07.2016г., който отново е сключен от св. Д. като
пълномощник на ищцовото дружество и Х Р. И. Е. като лизингополучаел.
С оглед на така обсъдената доказателствена съвкупност съдът приема за установено,
че всички оспорени документи, с изключение на приемо-предавателния протокол от
5
26.05.2021г. са неистински, защото не носят подписа на Р. И. Енчева, а на С. В. С.
От представената разписка от „Български пощи“ /на л. 29 от делото/ се установява, че
пощенска пратка с номер на товарителницата R PS *********, изпратена до адреса за
кореспонденция на ответника с означението, че съдържа първо писмо във връзка с
референтен номер, съвпадащ с номера по поръчката по процесния договор, е върната на
изпращача като непотърсена.
Представено е уведомление с изх. № *******/1607.2020г., с което ищецът съобщава
на ответника, че в случай, че не заплати всички дължими суми в срок до последния
календарен месец от месеца, считано от първо число на месеца, следващ месеца, в който е
получено писмото, или адресатът му не е открит на адреса за кореспондненция,
лизингодателят прекратява едностранно по вина на лизингополучателя правоотношението с
източник процесния договор. Със същото уведомление ответникът е поканен да върне
автомобила в срок от три дни от получаването му. Представена е обратна разписка /на л. 42/,
от която се установява, че ответникът, като адресат на пратката, не е открит на адреа за
кореспонденция по договора.
Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира
като обективно, обосновано и неоспорено от страните, по процесния договор „ФИРМА“
ЕООД е издадло на ЗП „Р. И. Е. фактури №№ ******** и 2********3 от 01.04.2020г.,
№№******** и № ******** от 01.05.2020г., №№ ******* и ********** от 01.06.2020г. и
№№******* и ********** от 01.07.2020г., като същите са осчетоводени при ищеца и са
включени в дневниците за продажби и в подадените Справки-декларации за ДДС за
съответния данъчен период. Вещото лице е обобщило дължимите и погасените суми по
процесния договор за лизинг. Според експертизата размерът на неустойката по чл. 66 от
договора е 863,01 лв. Вещото лице е изчислило, че размерът на неустойката по 1л. 68 от
договора за периода от 04.08.2020г. до 26.05.2021г. е 1697,25 лв. Изяснява, че
„ФИРМА“ЕООД издало на „Х“ ЕООД фактура №*** от 31.05.2021г. от 31.05.2021г. на
стойнот 2880 лв., по която е платено с кредитен превод от 10.06.2021г.. „Х“ ЕООД
префактурирало и издало на „ФИРМА“ ЕООД извършените разходи за събиране на
просрочени задължения и изземване на автомобили с фактура № ******/31.05.2021г., която е
осчетоводена и включена в дневника му за покупки и справка-декларацията по ЗДДС за
съответния данъчен период, като дружеството е ползвало правото си на приспадане на
данъчен кредит с начисления ДДС по същата. Според вещото лице ищцовото дружество
издава на ответника фактура № *******/31.05.2021г. на стойност 720 лв., сумата по която
била включена в задълженията по партидата на ЗП „Р. И. Е.“.
Останалите събрани по делото доказателства не се обсъждат от съда като
неотносими.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
На основание чл. 154 ГПК в тежест на ищеца по предявените искове с правно
6
основание чл. 92 ЗЗД е преди всичко да докаже при условията на пълно и главно доказване
наличието на облигационно правоотношение, възникнало от твърдения договор за лизинг с
ответника, и наличието на валидни неустоечни калузи в съдържанието на договора.
Истинността на представените по делото като писмени доказателства договор за
отдаване на автомобили при условията на финансовообвързан лизинг с опция за
прехвърляне правото на собственост от 08.08.2017г. и съставените във връзка с него
допълнително споразумене към него от същата дата, поръчка №1/08.08.2017г. и приемо-
предавателен протокол от 21.08.2017г. със сочен автор Р. И. Е., са оспорени от ответника в
срока по чл. 193 ГПК досежно тяхното авторство. Във връзка с откритата процедура по чл.
194 ГПК за същите при кредитиране на заключението по изслушаните основна и
допълнителна съдебно-почеркова експертизи и гласни доказателства чрез разпита на св.
Д. се установява пълно и главно по делото, че не са автентични, защото не са подписани от
сочения автор. В същото време по делото се установява, че тези документи носят подписа на
лицето С. В. Са, за което не е спорно, че е имало качеството на съпруг на Р. И. Е..
Тук подлежи на изследване приложението на нормата на чл. 301 ТЗ към процесното
материално правоотношение с източник договор за лизинг между ищеца-търговско
дружество и ответника-физическо лице, регистрирано като Х.
В доктрината и съдебната практика еднопосочно се приема, че ТЗ не съдържа
изчерпателна регламентация на всички търговски сделки, но дефиницията, за търговска
сделка по см. на Част трета от ТЗ се извежда от предвидените в чл.286,
ал.1 и ал.2 ТЗ критерии - обективен и субективен. Обективните /абсолютни/ търговски
сделки са лимитативно изброени в чл.1, ал.1 ТЗ /в т.ч. лизинг/, като при тях е без значение
дали лицето, което ги извършва, притежава качеството търговец. Извън законодателно
посочените сделки, които по естеството си са търговски, такъв характер на сделката се
придава и тогава, когато е сключена от търговец и е свързана с упражняваното от него
занятие - субективни/относителни/ търговски сделки. Законодателят въвежда и оборима
презумпция за квалифициране на сделката като търговска - достатъчно е да е сключена от
търговец, за да се счита, че е свързана с неговото занятие.
В зависимост от качеството на лицата по правоотношението, търговските сделки
могат да бъдат едностранни или двустранни, като в чл.287 ТЗ е предвидена приложимост на
разпоредбите на търговското законодателство и за търговски сделки, при които една от
страните не е търговец и не следва друго от закона / виж мотивите къмТълкувателно
решение № 3 от 23.02.2022 г. по тълк. д. № 3 / 2019 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК/.
В процесния казус отношенията между страните произтичат от търговска сделка, по
смисъла на обективния критерий на чл. 1, ал. 1, т. 1 ТЗ, така и на субективния по чл. 1, ал. 3
ТЗ. Ответникът е физическо лице, занимаващо се със селскостопанска дейност, поради което
той се счита за търговец по аргумент на противното от чл. 2 ТЗ. Тук следва да се направи
разлика между регистриран Х и селскостопански производител. Дефиницията на "Х" се
съдържа в § 1, т. 1 от ДР на Закона за подпомагане на земеделските производители, според
която такива могат да бъдат физически и юридически лица, които произвеждат
7
непреработена и/или преработена растителна и/или животинска продукция. От тук следва
извод, че земеделският производител се занимава по занятие с тази дейност, обемът и
обхватът на която изискват да се води по търговски начин. За разлика от тях,
селскостопанските производители, които съгласно чл. 2 ТЗ не са търговци, извършват
дейността единствено с личен труд, за подпомагане на домакинството.
Законовата норма на чл.301 ТЗ въвежда оборима презумпция за потвърждаване на
извършени от търговец действия по търговски сделки, при сключването на които той не е
бил надлежно представляван. По смисъла на тази норма потвърждаването на сключена
търговска сделка от ненадлежно представляван търговец се презумира, ако последният не се
противопостави веднага след узнаването на извършени правни и/ или фактически действия,
посредством които се обективира съгласие. За разлика от гражданското право, при което
извършените правни действия от чуждо име без представителна власт или извън границите
на представителната власт, изобщо не пораждат правни последици до изричното им
потвърждаване от мнимо представлявания, при търговските сделки законодателят е
приравнил мълчанието на мнимо представлявания търговец на съгласие, респ.
потвърждаване на сделката, при липса на изрично противопоставяне веднага след
узнаването на извършените правни действия в хипотезата на мним представител или при
превишаване пределите на представителната власт.
От наведеното с отговора възражение за прихващане с платеното по договора за
лизинг от ответника съдът приема, че земеделският производител, който има качеството на
търговец по смисъла на чл. 1, ал. 3 ТЗ, е узнал за договора и не се е противопоставил на
действието му, поради което извършените от негово име действия без представителна власт
следва да се считат за потвърдени. В този смисъл са и показанията на св. Д. и всички
направени плащания в погашение на задълженията по договора до м. октомври 2019г., както
и ползващото се с материална доказателствена сила признание на Р. Е-С, обективирано в
приемо-предавателния протокол от 26.05.2021г. относно обстоятелството, че същата е била
във владение на лизинговата вещ към посочената дата на предаването му на лизингодателя.
Въз основа на така установеното съдът преима за неоснователни релевираните
възражения за нищожност на договора, основани на чл. 143 ЗЗП, тъй като като същият
обслужва професионалната/търговска дейност на ответника и той, макар и физическо лице,
не може да се ползва от закрилата по Закона за защита на потребителите по аргумент от §
13, т. 1 ДР.
По иска за неустойка за забава в изпълнение задължението на ответника
лизингополучател да плаща лизинговите вноски по чл. 58 от договора:
Мораторната неустойка има акцесорен спрямо главното задължение характер и
нейната дължимост е обусловена от установено неизпълнение на договорно задължение в
темпорално отношение. Изискуемостта й настъпва от момента на неизпълнението, като
неустойка се начислява за всеки ден на забава до момента на изпълнение на задължението от
страна на длъжника.
8
По гореизложените съображения съдът приема, че от събраните по делото писмени
доказателства е доказано по несъмнен начин, че между страните е сключен договор за
лизинг, както и че ищецът е предоставил на ответника ползването на лизинговата вещ.
Установява се, че страните са постигнали съгласие, че лизинговите вноски са дължими до 5-
то число на текущия месец. От заключението на ССчЕ се установява, че за исковия период
от 06.04.2020г. до 31.07.2020г. размерът на вземането за неустойка по чл.58 от договора е
284,72 лв., поради което предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен изцяло.
По иска за неустойка за предсрочно прекратяване на договора по вина на
лизингополучателя, на основание чл. 66 договора:
Съгласно разпоредбата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, когато длъжникът по един двустранен
договор не изпълни задължението си по причина, за която той отговаря, кредиторът може да
развали договора като даде подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след
изтичане на срока ще смята договора за развален. Предупреждението се прави писмено ако
договорът е сключен в писмена форма. Съгласно трайната съдебна практика, правото да се
развали договорът е преобразуващо по своя характер. Същото се упражнява с едностранно
волеизявление и възниква при наличието на неизпълнение по един двустранен договор. В
чл. 87, ал. 1 от ЗЗД са уредени елементите от фактическия състав, като общото правило е, че
договорът се разваля от изправната страна с извънсъдебно едностранно изявление, като
упражняването на това право се предпоставя от предупреждение, свързано с искане за
изпълнение в подходящ срок, както и с изявление, че договорът се счита за развален в
случай на неизпълнение в дадения срок. Предназначението на предупреждението е да се
даде допълнителна възможност на длъжника за изпълнение. В съответствие с чл. 9 ЗЗД-
основен принцип на облигационното право за свободата на договаряне, страните могат да
регламентират правоотношенията, в които встъпват по своя воля, като уговорят конкретно
условията за тяхното възникване, развитие, прекратяване. Когато развалянето се извършва
извънсъдебно, прекратителното действие настъпва от момента на получаване на
предупреждение от длъжника и след изтичане на срока, а ако такъв не е бил даден, от
момента на достигане на уведомлението до длъжника. Т.е. с упражняването на това
договорно установено право договорът се заличава с обратна сила. Развалянето прекратява
облигационната връзка, като последиците са уредени в чл. 88 ЗЗД. Общото правило е, че
развалянето има обратно действие, но при договора за лизинг, с оглед характеристиките му,
няма обратно действие - чл. 88, ал. 1, изр. 1 ЗЗД.
В настоящия случай от събраните по делото доказателства се установи, че ищецът е
изправна страна по договора. Установи се също така, че ищецът е изпратил две
уведомлениея до адреса за кореспонденция на ответника. На основание чл. 70 от договора
уведомленията се считат за редовно връчени. Второто уведомление е връчено на
21.07.2020г., поради което считано от 01.08.2020г. договорът между страните е развален. В
разпоредбата на чл. 66 от договора страните са постигнали съгласие, че при предсрочно
прекратяване на договора по вина на лизингополучателя лизингодателят има право да
получи неустойка в размер на 5 месечни вноски. Размерът на неустойката е изчислен от
9
кредитираното заключение на ССчЕ на 863,01 лв., поради което предявеният иск за тази
сума ще се уважи изцяло.
По иска за неустойка за забава в изпълнението на задължението на
лизингополучателя да върне автомобила в 3- дневен срок след прекратяване на договора по
чл. 68 от договора:
Съгласно разпоредбата на чл. 68 от договора, при предсрочно прекратяване на
договора, лизингополучателят е длъжен да предаде автомобила на лизингополучателя в най-
близкото представителство на лизингодателя в срок от три дни от датата на прекратяването.
При неизпълнение на посоченото задължение от лизингополучателя, лизингодателят има
право на неустойка в размер на 1/30 част от размера на лизинговата вноска за месеца,
предхождащ прекратяването на договора за всеки ден до датата на връщането на
автомобила. В настоящия случай договорът е развален, считано от 01.08.2020г., като
автомобилът е върнат на 26.05.2021г. Предвид изложеното и кредитираното заключение на
съдебно-счетоводната експертиза предявеният иск за сумата от 1697,25 лв. е изцяло
основателен.
Неоснователно е възражението на ответника за нищожност на неустоечните клаузи.
За основателност на това възражение единствената цел, за която е уговорена съответната
неустойка, следва да излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции. Преценката за нищожност се прави за всеки конкретен случай към момента на
сключване на договора при съблюдаване и на примерно изброените критерии като
естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на
които се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на задължението е обезпечено с други
правни способи- поръчителство, залог, ипотека и др.; вида на уговорената неустойка
(компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението - съществено или
за незначителна негова част; съотношението между размера на уговорената неустойка и
очакваните от неизпълнение на задължението вреди. Уговорените с договора неустойки не
излизат извън присъщите им обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции, като
аргументите за този извод следват от уговорения начин за формиране на размерите им,
които отчита конкретните хипотези на неизпълнение и липсата на друго обезпечение по
договора за вземанията на кредитора.
По иска по чл. 79 ал. 1 предл. второ ЗЗД вр. с чл. 345 ТЗ
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че е
сторил разходи в причинна връзка с неизпълнението на задължението на лизингополучателя
за връщането на автомобила, като съдът преима, че такова доказване не беше проведено
успешно по делото. От приемо-предавателния протокол от 26.05.2021г. се установява, че
ответникът е върнал автомобила на лизингополучателя на посочената в него дата. Не се
установява в какво се е състояло съдействието на третото за настоящия спор лице, нито
връзката между фактурираната сума от това лице на „Х“ ЕООД, което също не е страна по
делото. Не се установява и връзката между сумата, която впоследствие „Х“ ЕООД е
префактурирана на ищцовото дружество, и сумата по издадената фактура от 31.05.2021г. с
10
получател Земеделския производител „Р. И. Е-С“. Ето защо искът за сумата от 620,50 лв. ще
се отхвърли като неоснователен.
Направеното с отговора на исковата молба възражение за прихващане с платеното от
отвветника по договора не отговаря на съдържателните изискваня за редовност, защото
насрещното вземане не е надлежно индивидуализирано по размер. От друга страна съдът не
достига до извод за основателност на някое от релевираните от ответника възражения за
нищожност на договора за лизинг или отделни клаузи от него, а ответникът не установява
какво е платено, поради което дори и да беше редовно, възражението за прихващане остава
недоказано и неоснователно.
Върху уважените вземания ще се присъди поисканата законна лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 23.11.2022г.
до окончателното плащане.
По разноските:
Съгласно указанията, дадени с т.12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014 г.,
постановено по тълк. дело № 4/ 2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС исковият съд следва да
се произнесе по дължимостта на разноските и за заповедното производство.
С оглед изхода на спора, право на разноски имат и двете страни.
С представения списък по чл. 80 ГПК ищецът претендира разноски на стойност 69, 31
лв. за платена държавна такса в заповедното производство, както и 1169 лева за държавна
такса в исковото производство, 600 лв. за адвокатско възнаграждение, 80 лева за депозит за
свидетел, 400 лв. за ССчЕ, 700 лв. за съдебно-почеркови експертизи и 15 лв. за държавна
такса за частна жалба пред СГС. От така изброените разноски съдът намира, че разходите за
държавна такса по исковото производство за горницата над 69,31 лв., както и за държавна
такса за частна жалба в размер от 15 лв., не са извършени. Възражението за прекомерност на
претендираното със списъка адвокатско възнаграждение съдът намира за неоснователно,
като в тази връзка съобрази, че размерът му кореспондира с размера на адвокатски хонорар,
платен от насрещната страна, фактическата и правна сложност на делото. Ето защо и
съобразно уважената част от исковете в полза на ищеца ще се присъдят 56,89 лв. за
разноски в заповедното производство и 1518,18 лв. за исковото.
Ответникът не е направил разноски за заповедното производство. От сторените
разноски на стойност 600 лв. за адвокатски хонорар и 100 лв. за експертиза в исковото
производство съразмерно на отхвърлената част от исковете в полза на ответника ще се
присъдят 125,33 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
11
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 1 т. 1 ГПК,
че Х Р. И. Е. с ЕГН ********, преобразувано в БУЛСТАТ ******** със съдебен адрес гр. Х
дължи на „ФИРМА“ ЕООД с ЕИК ******* със седалище и адрес на управление гр. Х на
основание чл. 92 ЗЗД сумите от 284,72 лв., представляваща неустойка за забавено
плащане на лизингови вноски по договор за отдаване на автомобили при условията на
финансово обвързан лизинг с опция за прехвърляне на правото на собственост от
08.08.2017г. за периода от 06.04.2020г. до 31.07.2020г., сумата от 1697,25 лв.,
представляваща неустойка за забавено изпълнение на задължение за връщане на автомобил
след прекратяване на същия договор за периода от 04.08.2020г. до 26.05.20201г., както и за
сумата от 863,01 лв. представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора по
вина на лизингополучателя, ведно със законната лихва върху трите главници, считано от
датата на подаване на заявлението - 23.11.2022 г., до окончателното плащане, за които суми е
издадена Заповед № 1484 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д.
№ ****/2022 г. по описа на Районен съд-Х, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 345 ТЗ за сумат от 620,50 лв., представляваща сторени
разноски за изземване на автомобила.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Х Р. И. Е. с ЕГН ********, преобразувано
в БУЛСТАТ ******** със съдебен адрес гр. Х да заплати на „ФИРМА“ ЕООД с ЕИК
******* със седалище и адрес на управление гр. Х сумата от 56,89 лв. за разноски в
заповедното производство и сумата от 1518,18 лв. за разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „ФИРМА“ ЕООД с ЕИК ******* със
седалище и адрес на управление гр. Х да заплати на Х Р. И. Е. с ЕГН ********,
преобразувано в БУЛСТАТ ******** със съдебен адрес гр. Х сумата от 125,33 лв. за
разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12