Решение по дело №226/2020 на Районен съд - Тутракан

РЕШЕНИЕ

 

№ 260028

 

гр. Тутракан, 08.09.2022 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – гр. Тутракан в открито заседание на деветнадесети април две хиляди и двадесет и втора година в състав:

Районен съдия: Г.Г.

 

при участието на секретаря ЗАНИЕЛА ВАСИЛЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 226/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XIII, Раздел III (чл. 143 и сл.) от ГПК.

1. Предявен е иск по чл. 108 от ЗС и чл. 537, ал. 2, изр. 2 от ГПК (уточнен с Молба вх. № 2487/23.07.2020 г. – л. 23 и Молба вх. № 261041/03.11.2021 г. - л. 131) от Б.А.Г. (Б.Х.И., Б. Х. А.[1]), упълномощила с пълномощно адв. М.Д. от САК, преупълномощил адв. Г.Г. от САК (л. 93):

1.1.  установяването на основание чл. 108 от ЗС на правото й на собственост, придобито по наследство съгл. чл. 10, ал. 2 от ЗН от Е.Н.Г. и в условията на евентуалност, въз основа на осъществено в периода 01.12.2014 г. - 08.07.2019 г. давностно владение по чл. 79 от ЗС, към което на осн. чл. 82 от ЗС е присъединено владението на наследодателя ѝ Е.Н.Г., осъществено в периода: 1997 г. - 2014 г., върху Гараж, с идентификатор 73496.501.1869.3 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Тутракан, одобрени със Заповед РА-18-6 от 04.02.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК с предназначение хангар, депо, гараж;

1.2. осъждането на основание чл. 108 от ЗС ответницата да предаде владението върху имота;

1.3. отмяната по реда на чл. 537, ал. 2 от ГПК на Нотариален акт за собственост на недвижими имоти № 107, том 5, дело № 886 от 09.08.2019 г. по отношение на гореописания имот.

1.4. Съгласно Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 57, том 11, рег. 3346, дело 2159 от 29.08.2007 г., Е.Н.Г., бил станал собственик въз основа на осъществено в периода: 1997 - 2014 г.  давностно владение на недвижим имот, представляващ Дворно място с площ от 663 кв.м., разположени в североизточната част на поземлен имот № 1869 в квартал 35, целия с площ от 1 013 кв. м., по плана на ******” № 116. По приращение същият бил станал е собственик на находищата се в него сграда с кадастрален идентификатор № 73496.501.1869.1, съгласно чл. 92 от Закона за собствеността, построена през 1973 г. (л. 131).

1.5. Част от приземния/партерния етаж на сградата бил и цитираният гараж с кадастрален идентификатор 73496.501.1869.3. Правото на собственост на гаража произтичало от правото на собственост на приземния/партерния етаж, тъй като гаражът не представлявал самостоятелен обект и не можел да е собственост на лице различно от собственика на имот с кадастрален идентификатор № 73496.501.1869.1.3., макар и де факто да е нанесен като такъв в кадастъра.

 

1.6. На 31.08.2007 г. Е.Н.Г. с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 29, том VI, дело № 942/2007 г., в качеството му на продавач продал на Л.С.Ф. - Дворно място с площ от 330,00 кв. м., представляващо част от дворно място в ******“ с площ от 663.00 кв.м., разположени в североизточната част на поземлен имот № 1869 в квартал 35, целия с площ от 1 013 кв.м., по плана на ******” № 116.

1.7.  На 07.04.2008 г. с Нотариален акт № 193, том II, дело № 416/2008 г., Е.Г. продал на Л.Ф. и първи етаж от масивна жилищна сграда, със самостоятелен вход и със застроена площ от 110 кв.м. ведно с 1/3 ид. ч. от таванското помещение на цялата жилищна сграда. Към настоящия момент, цитираният етаж е нанесен в кадастралната карта като имот с кадастрален идентификатор: 73496.501.1869.1.2.

1.8. Владението на Е.Г. върху гаража продължило в периода 1997 г. - 2014 г. (до неговата смърт).

1.9. Съгласно удостоверение за наследници АО-08-1087, бащата на ищцата - А. Н. Г., бил единствен наследник на брат си Е.Н.Г.. Наследници в удостоверението за наследници посочени като поз. № 4 - 6 не съществували. Съгласно удостоверение за наследници № АО-08-32, единствен наследник на А.Н.Г.била ищцата Б.Х.И.. Съгласно удостоверение за идентичност на лице с различни имена с изх. № АО-08-781, Б.А.Г. и Б.Х.И. са имената на едно и също лице, видно от приложеното удостоверение за идентичност на имената.

1.10. След смъртта на Е.Н.Г. имотът е владян от Б. Е. Г., в от неговата смърт през 2014 г. до 08.07.2019 г., когато ответникът установил неправомерно владението върху процесният имот.

2. Ответникът Л.С.Ф. е депозирал отговор в срока по чл. 131 от ГПК чрез адв. Д.Г. и адв. П.Й. от Адвокатска колегия – гр. Силистра (л. 76, 89), като оспорва исковете като недопустими и неоснователни.

2.1. Оспорва се факта, че ищеца е единствен наследник на Е.Г..

2.2. Оспорва се осъщественото владение от ищеца и наследодателя ѝ.

2.3. На 01.12.2006 г. между Е.Г. и Л.Ф. бил сключен предварителен договор на дворното място, заедно с 1 етаж от построената в имота двуетажна жилищна сграда и таванското помещение на сградата.

2.4. От 01.05.2007 г. ответника Ф. владеела и ползвала дворното място и процесния гараж, като владението ѝ било предадено от Е.Г.. В тази връзка същата през 2017 г. станала собственик на процесния гараж, въз основа на осъщественото давностно владение в периода: 2007 г - 2017 г.

 

От фактическа страна

 

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

3. По делото са изслушани показанията на свидетелите на ищеца: К. Й. Й., С. Н. К. (собственик на втория етаж) и на ответника: Ф. Р. У., В. А. Б., С. Б. К. (л. 154 и сл.).

4. По делото е изслушана съдебна техническа експертиза (СТЕ - л. 177), която е установила следното:

4.1. Имот с пл. ­№ 1869 по плана на гр. Тутракан (предмет на приложените по делото нотариални актове) е идентичен с имот с идентификатор № 73496.501.1869 по кадастралната карта на града.

4.2. В имота е построена триетажна жилищна сграда, състояща се от:

4.2.1. Приземен (партерен) етаж, с вкопана в терена южна част, заснет като Самостоятелен обект в сграда, с идентификатор № 73496.501.1869.1.3;

4.2.2. Първи етаж от сградата, заснет като Самостоятелен обект в сграда, с идентификатор № 73496.501.1869.1.1;

4.2.3. Втори етаж от сградата, заснет като Самостоятелен обект в сграда, с идентификатор № 73496.501.1869.1.2.

5. Процесния гараж с идентификатор № 73496.501.1869.3, представлява самостоятелна сграда по смисъла на § 1, т. 1б от ЗКИР (с отделено от външната среда организирано вътрешно пространство), с функционално предназначение: гараж. Това функционално предназначение обуславя обособяването на самостоятелни обекти в сгради (вж. Приложение № 4 към чл. 16, ал. 3 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри). По аргумент на по - силното основание това функционално предназначение определя и самите гаражи като самостоятелни сгради (вж. обясненията на в. л. - л. 205).

6.  От свидетелските показания се установява, че между приземния етаж на сградата (представляващ самостоятелен обект в сграда, с идентификатор № 73496.501.1869.1.3) и процесния гараж (представляващ самостоятелна сграда с идентификатор № 73496.501.1869.3) е имало изградена врата.

7. Съдът приема, че жилищната сграда и гаража са построени през 1973 г., видно от издаденото е удостоверение за търпимост на приземния етаж от сградата (л. 13).

8. Към 1984 г. в приземния етаж от къщата е живял Е.Г. („дядо Г.”), втория етаж от къщата - А. Г.(бащата на ищеца) и на третия етаж - други лица, които не били членове на семейството. Процесния гараж се ползвал от Е.Г., който имал л. а. „Москвич”. В гаража Е.Г. влизал от партерния етаж през вратата посочена в т. 5. Тези факти се установяват от показанията на свид. Й..

9. През 2003 г. починал А. Г., като Е.Г. продължил да живее на партерния етаж но ползвал и първия етаж от къщата, според показанията на свид. Й..   

10. През 2005 г. на втория етаж от къщата се нанесъл свид. К., който потвърждава показанията на свид. Й., че Е.Г. („А. ”) ползвал приземния и първия етаж от къщата, както и процесния гараж. Свид. К. добавя, че само Е.Г. имал ключ от гаража и партерния етаж и пускал в гаража само свид. К.. В гаража имало топове с мрежа, пръскачи, маркучи.

11. На 01.12.2006 г. е сключен предварителен договор за покупко - продажба, съгласно който Е.Г. се задължава да прехвърли на ответника дворно място от 663 кв. м., разположено в североизточната част на поземлен имот с пл. № 1869, в кв. 35 по плана на гр. Тутракан ведно с Първи етаж от масивна жилищна сграда. Уговорено било владението на имота да се предаде на 01.05.2007 г. (л. 87). Съдът приема, че владението действително е предадено тогава, с оглед изявлението на свид. К., че през 2007 г. отв. Ф. „купила” етажа.   

12. На 29.08.2007 г. е съставен Нотариален акт 184 на Нотариус № *** - Й. Д., с който Е.Г. е признат за собственик по давност на дворно място от 663 кв. м., разположено в североизточната част на поземлен имот с пл. № 1869, в кв. 35 по плана на гр. Тутракан (л. 165).

13. На 07.04.2008 г. е сключен договор за покупко – продажба, обективиран в Нотариален акт № 6 от 07.04.2008 г., т. 2, ОР. № 1139, д. № 122/2008 г. на Нотариус № *** - Й. Д., съгласно който Е.Г. продава на ответника първия етаж от процесната жилищна сграда и 1/3 ид. ч. от таванското помещение на сградата (л. 11).

14. През 2010 г. притежавания от Е.Г. лек автомобил бил премахнат от гаража според свид. К..

15. В периода 2009 – 2010 г. свид. У. извършвала рЕ.нтни работи в закупения от ответника първи етаж, като е направена и тераса върху процесния гараж (с парапет и плочки). По време на рЕ.нтните работи свид. У. ползвала процесния гараж, в който си оставяла материалите за рЕ.нта. В гаража били складирани „стари работи”, като нямало паркиран автомобил. Е.Г. наблюдавал извършваните рЕ.нтни работи, без да възрази. 

16. В периода 2009 - 2011 г. отв. Ф. е направила и порта на границата на имота, което се установява от показанията на свид. К. (през 2013 - 2014 г.) според свид. У.ова).

17. През 2013-2014 г. свид. Б. извършвал рЕ.нтни дейности в банята на закупения от ответника етаж. Този свид. също твърди, че Е.Г. е разрешил материалите за рЕ.нта да се оставят в гаража, като постройката се ползвала като склад (нямало паркиран автомобил).  

18. Свид. К. твърди, че между Е.Г. и ответника имало споразумение последната да ползва процесния гараж. И този свидетел твърди, че в гаража имало вещи на Е.Г..

19. На 01.02.2014 г. починал Е.Г. (л. 15).

20. Ищецът Г. направила основно почистване на обитавания от него партерен етаж и процесния гараж, според показанията на свид. Й.. Свид. У.  твърди, че почистването на гаража било извършено от ответника.

21. През вратата на гаража се влизало свободно в гаража според свид. Й.,   У. и Б. (вратата не се заключвала).

22. От 2014 до 2019 г. всяко лято е имало „проблеми” между страните по делото, според свид. Й..

23. През 2019 г. отв. Ф. е направила опит да зазида вратата между гаража и партерния етаж на жилищната сграда и гаража, като е пристъпила към изнасяне на намиращите се в гаража вещи. Действията ѝ били преустановени с намесата на органите на МВР. Този факт не се спори от страните по делото и се потвърждава от показанията на свид. Й. и К..

 

От правна страна

 

От така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

 

I. По допустимостта

 

24. Съдът намира, че исковете са заведени между надлежни страни и е налице правен интерес от воденето на делото.

 

II. Относно придобиването върху гаража от Е.Г. върху сградата

 

25. Относно твърденията на ищеца, че процесният гараж е придобит по приращение от Е.Г..

25.1. Следва да се отбележи на първо място, че за да може да бъде придобита реална част от имот въз основа на осъществено давностно владение, то границите на тази част следва да са индивидуализирани. В случая от страна на ищеца се твърди (а и в нотариалните актове е посочено), че Е.Г. е придобил собствеността върху дворно място от 663 кв. м., разположено в североизточната част на поземлен имот с пл. № 1869. Границите на тази част не са индивидуализирани (посочени са границите на целия имот с пл. № 1869), поради което не може да се установи придобиването на правото на собственост върху реална част от имот с пл. № 1869.

25.2. Освен това следва да се отбележи, че сградите с идентификатор № 73496.501.1869.1. и № 3 не са разположени в североизточната част, а в северозападната част от имота, поради не може еднозначно да се приеме, че те са разположени в частта от имота, ползвана от Е.Г., за да се заключи, че те са придобити по приращение (вж. СТЕ - л. 181).

25.3. Не на последно място, от страна на ищеца се твърди, че сградите са построени през 1974 г. При това положение няма как Е.Г. да е придобил собствеността върху тях по приращение, при положение, че се твърди, че е придобил собствеността върху поземления имот в резултат на осъществено към по - късен момент владение (1997 г. - 2014 г.), което налага извода, че същият е могъл да стане собственик на осн. чл. 79, ал. 1 от ЗС най - рано през 2007 г.     

26. Относно евентуалното твърдение на ищеца, че самият гараж е придобит от Е.Г. въз основа на осъществено в периода 1997 - 2014 г. давностно владение.

26.1. По делото е установено, че процесния гараж представлява самостоятелна сграда и като такава може да бъде самостоятелен обект на правото на собственост.

26.2. От показанията на свид. Й. се установява, че към 1984 г. Е.Г. със сигурност е ползвал гаража за паркиране на своя л. а. „Москвич”.

26.3. По делото не се доказано отнемането на владението. До 2010 г. Е.Г. е паркирал автомобила си в гаража според свид. К.. След този момент са налице индикации, че същият се е съгласил да отв. Ф. да ползва гаража за извършените от нея рЕ.нтни дейности. Няма данни обаче същият да се е отказал от владението, предавайки същото на ответника. В този смисъл следва да бъдат тълкувани и показанията на свид. К., че Е.Г. се е съгласил гаражът да се „ползва” от ответника. Именно поради тази причина вещите на Е.Г. не са изнесени от гаража със сигурност поне до момента на смъртта му, което налага извода, че същият не е губил владението върху гаража до този момент. Ответникът от своя страна е била само държател на гаража и то само доколкото е било нужно да складира свои вещи в него (освен тези на Е.Г.).

26.4. В тази връзка се налага извода, че Е.Г. най - късно през 1994 г. на осн. чл. 79, ал. 1 от ЗС е станал собственик на гаража и не е губил собствеността върху него до момента на смъртта си.  

 

III. Относно придобиването на собствеността от ищеца по наследство

 

27. Представено е удостоверение за наследници (л. 139), съгласно което правата на Е.Н.Г. (Е. Н. А.вж. ЛРК - л. 121) са преминали върху:

27.1. А. Н. Г.(А. Н. А.- вж. ЛРК - л. 119) (брат), починал през 2003 г., като неговите права са наследени от ищеца Б.А.Г.;

27.2. Ф. Н. А.(сестра), починала през 2011 г., като правата ѝ са наследени от:

27.2.1. В. А. А.(зет), починал през 2014 г., като неговите наследници не са установени (брат му Ю. А. А.не е наследник, тъй като е починал преди В. А.);

27.2.2. нейните братя и сестри респективно техните низходящи; 

27.3. Л. Н. А.(сестра), починала през 1980 г., като правата ѝ са наследени от нейните братя и сестри, респ. техните низходящи;

27.4. И. Н. А.(брат).

27.5. Н. Н. А.(брат).

27.6. Ф. (сестра).

28. По отношение на последните три лица (И. Н.и Ф. ищецът е оспорил факта, че такива лица са съществували.

 

29. В личния регистрационен картон на Н. Н.Г. (З. Е. А.) - майка на Е.Г., като неин съпруг е вписан Н. А. И., а като нейни деца (л. 116, 117):

29.1. Ф. (в ЛРК на З. А.е задраскано „И.”) - с отбелязване в графа „Местожителство” - напуснала (в ЛРК на З. А.е посочено „А.”) - липсва ЕГН;

29.2. Н. - с отбелязване в графа „Местожителство” - напуснал (в ЛРК на З. А.е посочено „РС Румъния - АР 1919 г. - има два акта № 1”) - в ЛРК на З. А.са попълнени и първите 6 цифри на ЕГН ;

29.3. Е.(вероятно се касае за Е.Г.);

29.4. Л. (вероятно се касае за Л. А.);

29.5. Ф. (вероятно се касае за Ф. А.);

29.6. А. (вероятно се касае за А. Г.).

30. В ЛРК на А. Н. А.(А. Н. Г.) като братя и сестри са отбелязани: Ф. (И.), Н., Х., Л., Ф. и А. (което вероятно е грешка, тъй като А. (А.) е личното име на самото лице).

31. В ЛРК на Е. Н. А.(Е.Н.Г.) като братя и сестри са отбелязани: Ф., Н. - АР № 1/1920, Л. - без деца починала, Ф. - без деца А. и И. - АР 265/1930 г.

32. Представен е Акт за раждане № 265/1930 г. на И. Н. А., роден на *** г., с родители Н. А. и З. А.  (л. 122).

33. Представен е Акт за раждане № 1/1920 г. на Н. Н. А., роден през месец януари 1920 г. с родители Н. А. и Ф. Н. А.  (л. 123).

34. В регистъра на домакинствата на по партидата на З. А.(л. 143, 144), като членове на домакинството са отразени децата ѝ: А. А., Ф. А. (впоследствие името ѝ е задраскано и е вписана поправка съгласно Акт за раждане № 265/25.08.1930 г. - вж. т. 32),  Л. А. Е., (И. Ю.)А. .

35. В семейния регистър (л. 146) по партидата на З. А., като членове на домакинството са отразени децата ѝ: А. А., Е. А., Л. А. и снахата Ф. А.(майка на ищеца).

36. Според свид. Й. Е.Г. и бил споделял, че са двама братя и две сестри. От двете сестри Л. е починала млада, Ф. се омъжила в с. С. (Русенско). Свид. Й., ищеца и Е.Г. дори посетили Ф.. Свид. К. също сочи, че е посещавал сестрата на Е.Г. в с. С..

37. По отношение на братята и сестрите съдът приема следното:

37.1. И. Н.А., Н. Н. А., Л. Н. А.Ф. Н. А., А.Н.Г.са братя и сестри на Е.Г..

37.2. По отношение на И. и Н. А. по делото са представени актове за раждане, които безспорно доказват, че тези лица също са деца на бащата на Е.Г. - Н. А. И. (Н. А.), съпруг на Н. Н.Г. (З. Е. А.).

37.3. В частност следва да се отбележи, че И. А. не е идентично лице са Е.Г., доколкото годините на раждане са различни – И. А. е роден през 1930 г., докато Е.Г. е роден през 1934 г.

37.4. От своя страна Н. А. не е отразен в ЛРК на Н. Н.Г. и съответно в регистъра на домакинствата и семейния регистър, тъй като Н. А. не е син на последната (негова майка е Ф. Н. А. - вж. т. 33). Именно поради тази причина свидетелите сочат, че Е.Г. им споделил, че са двама братя и две сестри, в смисъл, че Е.Г. има двама братя и две сестри. Н. Агуш, като дете от друга майка, не е споменат от Е.Г..

 

37.5. Лицето Ф. не е сестра на Е.Г..

37.6. Същото лице е отразено единствено в ЛРК на Е. А., Н. Г. и А. А., но липсват каквито и да е други данни за лицето освен личното му име. Освен това е възможно да е налице погрешно отразяване на лицето вместо И. А., тъй като в ЛРК на Нина Г. името „Фатиме” е задраскано и е изписано „И.” (в ЛРК на А. А. е добавено „И.”). Освен това от семейния регистър се установява, че в домакинството на З. А.е живяла и Ф. А.(майка на ищеца), поради което същата също може погрешно да е отразена като сестра на Е.Г., вместо като снаха в семейството.

37.7. Поради тази причина съдът приема, че лицето Фатиме, отразено като сестра на Е.Г. или не съществува или се касае за погрешно отразяване на снахата Ф. А.(майка на ищеца) като сестра на Е.Г..

 

38. Изложеното в този раздел налага извода, че правата на Е.Н.Г. са наследени от:

38.1. А.Н.Г.(роден брат), починал преди наследодателя през 2003 г., като по отношение на наследяването е заместен от:

38.1.1. ищеца Б.А.Г. (племенничка) - 2/5 ид. ч., на осн. чл. 10, ал. 2, във вр. с чл. 8, ал. 3 от ЗН (получава два пъти по - голям дял от еднокръвния брат Н. Н. А.- вж. т. 38.5);

38.2. Ф. Н. А.(родна сестра), починала през 2011 г. - не наследява тъй като е починала преди наследодателя и не няма низходящи, които да я заместят по чл. 10, ал. 2 от ЗН (съпругът не наследява по заместване);

38.3. Л. Н. А.(родна сестра), починала през 1980 г. - не наследява тъй като е починала преди наследодателя и не няма низходящи, които да я заместят по чл. 10, ал. 2 от ЗН;

38.4. И. Н. А.(роден брат) - 2/5 ид. ч., на осн. чл. 8, ал. 3 от ЗН (получава два пъти по - голям дял от еднокръвния брат Н. Н. А.- вж. т. 38.5);

38.5. Н. Н. А.(еднокръвен брат) - 1/5 ид. ч., на осн. чл. 8, ал. 3 от ЗН (получава два пъти по - малък дял от родните братя и сестри).

 

39. В тази връзка съдът приема, че ищецът Б.Г. е придобила 2/5 ид. ч. от имота по наследство от Е.Г..

 

IV.Относно придобиването на собствеността от ищеца и ответника въз основа на осъществено лично тях давностно владение

 

40. Съдът е приел, че имотът е владян до смъртта на Е.Г. от самия него, като на ответника Ф. от Е.Г. е предоставено правото да го ползва заедно с Е.Г. на облигационно основание.

41. В тази връзка съдът в настоящия раздел ще разгледа реализираното от страните владение след смъртта на Е.Г..

41.1. За ищеца Б.Г. предмет на изследване ще бъде осъщественото от нея лично владение в периода 2014 г. - 2019 г. по отношение на 3/5 ид. ч. извън вече придобитите от нея по наследство 2/5 ид. ч. (Изследването на факта на присъединяване на владението на наследодателя е безпредметно, тъй като този институт е приложим в случаите, в които праводателят не е станал собственик на вещта. В случай Е.Г. е станал приживе собственик на гаража.) 

41.2. За ответника Л.Ф. предмет на изследване ще бъде осъщественото от нея лично владение в периода 2014 г. - 2017 г. владение.

42. На първо място следва да се отбележи, че така визираните срокове са недостатъчни за придобиване на собствеността по давност съгл. чл. 79, ал. 1 от ЗС, доколкото владението и на двете страни е недобросъвестно.

43. На следващо място чл. 79 от ЗС изисква непрекъснатото упражняване на владение, което съгласно чл. 68 включва и упражняването на фактическата власт върху вещта.  Това владение следва да е осъществено несъмнено, явно и фактическата власт да е придобита спокойно (без насилие), съгласно принципите, установени в отменения Закон за давността.

44. Следва да се отбележи, че в процесния период след 2014 г. владението на нито една от страните не е несъмнено и явно. От свидетелските показния се установя, че и ищецът и ответникът са ползвали гаража и са изнасяли вещите на Е.Г. от него, като в гаража можело да се влезе свободно, според свид. Й., У. и Б.. Едва през 2019 г. отв. Ф. е установила явно и несъмнено фактическата власт върху гаража, като е направила опит да зазида вратата между гаража и партерния етаж на жилищната сграда и гаража. Този факт установяване на фактическа власт се признава и от ищеца.

45. Поради тази причина съдът намира, че нито една от страните не е придобила собствеността върху гаража (респ. ид. ч. от нея) въз основа на осъществено след 2014 г. давностно владение.

 

V.По основателността на ревиндикационния иск

 

46. Съсобственикът може да ползва изцяло общата вещ съобразно с нейното предназначение, доколкото останалите съсобственици не претендират да упражняват правата си върху нея, затова и съсобственикът може с ревандикационен иск по чл. 108 ЗС да отстранява напълно от общата вещ владението без правно основание на всяко трето лице (Решение № 179 от 08.06.2012 г. по гр. д. № 1241/2011 г. на ВКС, II г. о.; Решение № 1858 /31.07.1974 г. по гр. д. № 146 /1974 г. на ВС, I г. о.; Решение № 46/12.01.1973 г. по гр. д. № 2488 /1972 г. на ВС, I г. о.; Решение № 725 /10.06.1992 г. по гр. д. № 1776 от 1991 г. на ВС; Решение № 755 /20.07.2000 г. по гр. д. № 2043 /1999 г. на ВКС, IV г. о.).

47. По делото е установено, че ищецът Б.Г. е придобила 2/5 ид. ч. от правото на собственост по наследство от Е.Г.. Поради тази причина ищецът следва да бъде признат за собственик до размера на придобитите права.

48. Съдът не може да се произнесе по искането за отмяната на Нотариален акт № 107, том 5, дело № 886 от 09.08.2019 г., тъй като този нотариален акт не е представен по делото.

49. Отв. Ф. през 2019 г. е установила владение върху гаража, но не е придобил никакви собственически права. Същата е имал облигационни отношения с Е.Г., свързани с безвъзмездното ползване на гаража, които обаче са непротивопоставими на ищеца.

50. В тази връзка ответникът следва да бъде осъден да предаде на ищеца изцяло владението върху гаража, тъй като се явява трето лице, което го ползва без основание. 

                 

Разноски

 

51. На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца част от направените разноски (455 лв.) съобразно уважената част от иска, която част възлиза на 318,50 лв.

52. На осн. чл. 38, ал. 2 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. Д. адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от иска, възлизащо на 875 лв.

53. На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника част от направените разноски (1 250 лв.) съобразно отхвърлената част от иска, която част възлиза на 375 лв.

54. На вещото лице по СТЕ е било определено възнаграждение от 580 лв., от които са внесени само 400 лв. В тази връзка на осн. чл. 77 от ГПК страните следва да бъдат осъдени да заплатят разликата между внесеното и дължимото на в. л. възнаграждение, както следва:

54.1. ищецът - 54 лв.;

54.2. ответникът - 126 лв.

 

55. Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

РЕШИ:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Л.С.Ф., с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: ***, че ищецът Б.А.Г., с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: ***, притежава правото на собственост, придобито по наследство от Е.Н.Г., върху 2/5 (две пети) ид. ч. от Гараж, представляващ самостоятелна сграда с идентификатор 73496.501.1869.3 (седемдесет и три хиляди четиристотин деветдесет и шест, точка, петстотин и едно, точка, хиляда осемстотин шестдесет и девет, точка, три) по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Тутракан, одобрени със Заповед РА-18-6 от 04.02.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ 24 кв. м., с административен адрес: ****************, като    

ОСЪЖДА ответника да предаде на ищеца владението върху гаража.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за установяването на правото на собственост на ищеца, придобито по наследство от Е.Н.Г. и в условията на евентуалност, въз основа на осъществено в периода: 01.12.2014 г. - 08.07.2019 г. давностно владение, към което е присъединено владението на наследодателя ѝ Е.Н.Г., осъществено в периода: 1997 г. - 2014 г., за размера над 2/5 ид. ч.

 

             ОСЪЖДА ответника Л.С.Ф., с ЕГН **********, да заплати на от ищеца Б.А.Г., с ЕГН **********, част от направените разноски по делото, съобразно уважената част от иска, която част възлиза на 318,50 лв. (триста и осемнадесет лева и петдесет стотинки).

            ОСЪЖДА ответника Л.С.Ф., с ЕГН **********, да заплати на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. на адв. М.Н.Д. от Адвокатска колегия - гр. София, личен № ********, адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от иска, възлизащо на 875 лв. (осемстотин седемдесет и пет лева).

            ОСЪЖДА ищеца Б.А.Г., с ЕГН **********, да заплати на ответника Л.С.Ф., с ЕГН **********, част от направените разноски по делото, съобразно отхвърлената част от иска, която част възлиза на 375 лв. (триста седемдесет и пет лева).

            ОСЪЖДА ищеца Б.А.Г., с ЕГН **********, да заплати на по сметка на Районен съд - гр. Тутракан припадащата ѝ се част от определените, но невнесени разноски по делото, възлизаща на 54 лв. (петдесет и четири лева).

            ОСЪЖДА ответника Л.С.Ф., с ЕГН **********, да заплати на по сметка на Районен съд - гр. Тутракан припадащата ѝ се част от определените, но невнесени разноски по делото, възлизаща на 126 лв. (сто двадесет и шест лева).

            След събирането на разноските същите да бъдат изплатени на вещото лице.

 

            ОПРЕДЕЛЯ на страните шестмесечен срок за отбелязването на настоящото решение в Служба по вписванията – гр. Тутракан на основание чл. 115, ал. 2 ЗС.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд – гр. Силистра. Решението в частта на разноските може да бъде изменено или допълнено от настоящият съд по молба на страна, подадена в същият срок.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: