Р Е Ш Е Н И Е
Номер 321 от 28.02.2020 г. град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Бургас, петнадесети
състав, на тридесети януари две хиляди и двадесета година в публично заседание
в следния състав:
Председател:
Лилия Александрова
Членове: 1.
Станимир Христов
2. Диана Ганева
при секретаря Сийка Хардалова и прокурор Дарин
Христов като разгледа докладваното от съдия
Христов касационно наказателно административен характер дело номер 25 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на „ВИП” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Несебър, ул. „Христо Ботев” № 15 представлявано от К.Е.Я.против Решение № 313/18.11.2019 г., постановено по НАХД № 469/2019 г. на Районен съд - Несебър, с което е потвърдено Наказателно постановление № 417900-F397918/03.01.2019 г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас в ЦУ на НАП, с което на касатора, за нарушение на чл. 39, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на Министерството на финансите за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба Н-18) във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 1 от Закона за данъка добавена стойност (ЗДДС) и на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, изр. 2 във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева. От касационната инстанция се иска да отмени оспорвания акт като незаконосъобразен и постановен в нарушение на процесуалните правила. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В съдебно заседание касатора не се представлява.
Ответникът по касация – отдел „Оперативни дейности“ Бургас в ЦУ на НАП, редовно призован, не се явява и не се представлява, не ангажира становище по оспорването.
Представителят на Окръжна прокуратура –Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването.
След като прецени
твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок
по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и
реквизити, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред Районен съд – Несебър е образувано по жалба на „ВИП” ООД против Наказателно постановление № 417900-F397918/03.01.2019 г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас в ЦУ на НАП, с което на касатора, за нарушение на чл. 39, ал. 1 от Наредба Н-18 във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС и на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС изр. 2 във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева. За да потвърди процесното наказателно постановление, първоинстанционния съд е приел, че съставения АУАН и издаденото НП съдържат законоустановените реквизити, издадени са от компетентен орган и не са налице съществени нарушения на процесуалните правила. При постановяването на решението не са допуснати съществени процесуални нарушения, съдът е възприел правилно фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства е формирал вътрешното си убеждение.
Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно. В настоящия случай наведените в касационната жалба доводи са неоснователни.
Твърдението в жалбата, че въпросът дали нарушението води до неотчитане на приходи или не е изяснен нито в съставения АУАН, нито в издаденото наказателно постановление и това препятства определянето на приложимата санкция по чл. 185 от ЗДДС, е несъстоятелно. Юридическата отговорност на дружеството е ангажирана по реда на чл. 39, ал. 1 от Наредба Н-18, която наредба е издадена от министъра на финансите на основание чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. Нормата на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, на която административнонаказващият орган правилно не се е позовал.
Настоящия касационен състав не споделя и заявеното в касационната жалба твърдение за наличието на по-благоприятна норма, която обосновава отмяна на наказателното постановление. Съгласно нормата на чл. 39 от Наредба Н-18 в приложимата редакция лицето по чл. 3 отпечатва пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет за всеки
ден,
през който в устройството са регистрирани продажби/сторно операции. Действително,
приложимата разпоредба чл. 39, ал. 1 от Наредба Н-18 е изменена с ДВ, бр.
52/02.07.2019г., в сила от 02.07.2019 г., като новата редакция гласи, че всяко
фискално устройство, включително вградено в автомат на самообслужване, генерира
автоматично пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет
и в КЛЕН за всеки ден (за всеки 24 часа), през които в устройството са
регистрирани продажби/сторно или служебно въведени операции, в случай че през
последните 24 часа такъв отчет не е отпечатан от лицето по чл. 3.
Лицата по чл. 3,
използващи ФУ и ИАСУТД, нямат задължение да отпечатват дневен финансов отчет.
Съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗАНН ако до влизане в сила на наказателното
постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от
тях, която е по-благоприятна за нарушителя. В този
смисъл, отпадането на изискването за отпечатване на дневен отчет е хипотеза,
при която се изключва наказуемостта на деянието неотпечатване на дневен отчет, и
следователно отпада възможността за ангажиране на административнонаказателната
отговорност на дружеството.
Независимо от горното, в разпоредбата на § 21, ал. 2 от ПЗР към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-18 от 2006 г. (ДВ, бр. 52 от 2019 г., в сила от 02.07.2019 г.) е указано, че до привеждане на въведените в експлоатация ФУ в съответствие с изискванията на чл. 39, ал. 1, но не по-късно от 31 март 2020 г., лицето по чл. 3 е задължено да отпечатва дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет и в КЛЕН за всеки ден (за всеки 24 часа), през които в устройството са регистрирани продажби/сторно или служебно въведени операции. С оглед така цитираната правна регламентация следва извода, че отпадане на задължението за отпечатване на дневен финансов отчет е поставено под условие – до привеждане на ФУ в съответствие с новата норма на чл. 39, ал. 1, но не по-късно от 31.03.2020 год. В настоящия случай липсват доказателства ФУ на жалбоподателя да е било въведено в указаното съответствие, а и крайния срок – 31.03.2020 год. не е настъпил.
По изложените съображения, оспореното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във
връзка с чл. 63, ал.1, изречение второ
от ЗАНН, Административен съд – Бургас, ХV състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 313/18.11.2019 г., постановено по НАХД № 469/2019 г. на Районен съд - Несебър.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.