РЕШЕНИЕ
№ 744
гр. Пловдив, 18.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20255300501055 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД против
Решение № 549/10.02.2025г., пост. по гр.д.№ 5334/2024, ПРС, с което е прието за
установено между А. Ф. и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, че А. Ф., ЕГН
**********, не дължи на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД сумата от 410,72 лв.
– главница по договор за потребителски заем от *** г., сумата от 69,28 лв. –
възнаградителна лихва за периода от 25.03.2011 г. до 13.05.2011 г., сумата от 57, 50 лв.
– мораторна лихва за периода от 15.04.2011 г. до 27.08.2012 г. и сумата от 125 лв. –
разноски по делото, ведно със законна мораторна лихва върху главницата от 10.09.2012
г. до изплащане на вземането, дължими на основание изпълнителен лист от 24.07.2013
г., издаден в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД по ч.гр.д. № 42027/2013
г. по описа на Софийски районен съд, вземането по което е прехвърлено в полза на
ответника, и за принудителното събиране на което е образувано изп.д. № *** г. по
описа на частен съдебен изпълнител К.П. с рег. № *** и район на действие Окръжен
съд – Пловдив, поради погасяване на вземането по давност, като са присъдени и
разноски.
Жалбоподателят „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД е останал недоволен от
постановеното решение и поддържа, че същото е неправилно и незаконосъобразно.
1
Поддържа, че е без правно значение за погасяването на вземането по давност въпросът
дали цесията е съобщена на длъжника. Поддържа, че съобщаването на цесията не
рефлектира по никакъв начин на самото задължение, а това е въпрос , който е относим
единствено към това на кого да бъде платено. Сочи, че в практиката на ВКС се приема,
че конституирането на друг взискател на местото на стария съставлява действие на
съдебния изпълнител, което няма отношение към материалните предпоставки за
съществуване на изпълняемото право. В случая цедентът е упълномощил цесионера да
изпълни задълженията му по чл.99, ал.3 от ЗЗД. Сочи и че уведомление за цесията не е
връчено поради смяна на адреса на длъжника и това не може да бъде вменено във вина
на цесионера. По същата причина на длъжника не са връчвани и съобщения по
изпълнителното дело, т.к. не може да бъде открит на адреса си. Подробно излага
съображения за отделните дати, на които са извършвани изпълнителни действия, с
които е прекъсвана давността. Поддържа и че изграждането на отделните
изпълнителни способи се осъществява от поредност от действия, които прекъсват
давността и в частност насрочването на опис на движими вещи е такова действие.
Позовава се и на съдебна практика. Счита, че по изпълнителното дело не е налице пет
годишен срок на бездействие на взискателя, за да се приеме, че е изтекла пет годишна
давност, с която е погасено вземането. Моли за отмяна на решението е за
постановяване на ново, с което се отхвърли иска. Претендира разноски.
Въззиваемата страна А. Ф. е подала отговор на въззивната жалба, в който я
оспорва. Счита, че дествията на съдебния изпълнител по насрочване на принудително
изпълнение без реално да се пристъпи към същото и да са внесени авансово такси и
разноски не прекъсват давността. Развива съображения и за перемпционния срок.
Поддържа, че липсата на редовно уведомяване за извършената цесия пречи
последващите изпълнителни действия, предприети от цесионера да бъдат ценени като
годни за прекъсване на давността, т.к. не са действия извършени от кредитора. Черпи
доводи от съдебната практика, според която договорът за цесия може да породи права
и задължения само за страните по него , а за третите лица и длъжника – той поражда
действия само от момента на уведомяването. Доколкото цесията не е съобщена, то
спрямо нея не е породила правно действие, поради което и цесионерът не може да
иска извършване на действия по принудително изпълнение, респ. да прекъсва
погасителната давност за вземането. По изложеното счита, че извършените
изпълнителни действия след конституирането на цесионера като взискател са
ненадлежни и респ. не прекъсват давността. Моли за потвърждаване на съдебното
решение.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице –
ответник, останал недоволен от постановеното съдебно решение, откъм съдържание е
редовна, поради което и се явява допустима.
2
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Жалбоподателят е бил ответник в производството пред първоинстанционния
съд, сезиран с отрицателен установителен иск – да се установи в отношенията между
ищцата А. Ф., длъжник в изпълнително производство и жалбоподателя- кредитор /
цесионер/, че сумите по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.№ 42027/2013, СРС не
се дължат, предвид погасяване на вземанията по давност. Според ищцата
производството по изпълнитеното дело е перемирано, както и давността на вземането
е изтекла на 17.12.2020г. , без да конкретизира от кога счита, че е започнал за тече този
срок. Прави възражение и че цесията не й е съобщена, поради което и частния
правоприемник на взискателя, не е могъл да извършва правно валидни действия, които
да прекъсват давността.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че е налице
погасяване на вземането по давност. Изложил е съображения, с които споделя
практиката на ВКС, обективирана в Р№50069/03.07.2024г., т.д.№1470/22,2т.о, ВКС,
според която за да бъде годно да прекъсне давността едно изпълнително действие, то
следва да е валидно извършено, а такова може да извърши камо кредитор на
длъжника. Когато цесията не е съобщена на длъжника, то цесионерът на осн. чл.99,
ал.4 от ЗЗД ням качеството на кредитор на длъжника, респ. не може да извършва
правно валидни действия спрямо него. По тези съображения приема, че действия на
цесионера „Кредит инкасо инвестмвънтс БГ“ ЕАД по изпълнителното производство са
ненадлежно извършени, доколкото цесията не е съобщена на длъжника, а от
последното валидно извършено действие от първоначалния кредитор е изтекъл период
от пет години и вземането е погасено по давност. По тези съображения е уважен
предявения иск.
Предявеният иск е с пр. осн. чл.439 от ГПК – отрицателен установителен, че
претендирани в изпълнително производство суми не се дължат поради погасяване на
вземането по давност. Предвид прилагането на изп.д.№*** по описа на ЧСИ Б. и изп.д.
№*** по описа на ЧСИ К. П., които са с предмет събиране на оспореното вземане, се
установява правния интерес от предявяване на иска, респ. допустимостта на
производството.
От фактическа страна по делото е безспорно, че жалбоподателката А. Ф. е
длъжник по изпълнителен лист, издаден въз основа на заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№ 42027/2013г., СРС, в полза на кредитора „БНП Париба пърсънъл файненс“
ЕАД. Не се спори и по факта на извършена цесия на вземането по този лист в полза на
„Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕООД през 2016г., както и че цесията не е била
съобщена на длъжника. Спорът е дали предприетите от цесионера действия по
принудително изпълнение са прекъснали срока на погасителната давност за вземането
3
или не.
Първоинстанционният съд е възприел разрешението, дадено в
Р№50069/03.07.2024г., пост. по гр.д.№1470/2022,2т.о., ВКС, според което, за да бъде
прекъснат давностния срок следва да са предприети валидни изпълнителни действия,
което може да бъде извършено само от легитимирано лице. В случай, че цесионерът не
е уведомил длъжника за цесията, то на осн. чл.99, ал.4 от ЗЗД същата не е произвела
действие спрямо длъжника.
Настоящият състав на съда споделя практиката на ВКС, която е в противната
насока. Процесният договор за цесия е действителен и е породил правни последици,
доколкото за тях е достатъчно постигане на съгласие между страните / цедента и
цесионера/. По делото не се и твърди порок в този договор. Ето защо дружеството
цесионер се явява кредитор на ищеца - длъжник по изпълнителния лист. Тези
облигационни правоотношения възникват от датата на сключване на договора за
цесия. Задължението за уведомяване на длъжника за извършената цесия съгласно
чл.99, ал.4 от ЗЗД има отношение единствено към въпроса дали длъжника плаща
надлежно – ако плати на цедента без да е уведомен за цесията, то той би изпълнил
точно, макар и не на надлежния кредитор и не може да отговоря за същото
задължение пред цесионера. Следователно, фактът на уведомяването на длъжника не е
елемент от фактическия състав на договора за цесия, а има значение за преценката на
противопоставимостта на цесията на длъжника, в случай че плати на предишния
кредитор преди уведомяването. Това плащане би било валидно и с погасителен ефект.
Така, доколкото наличието на действителен договор за цесия е достатъчен за
прехвърляне на материалното право, то с представянето му се удостоверява частното
правоприемство и в изпълнителния процес, респ. цесионерът замества цедента като
взискател и може да извършва изпълнителни действия по отношение на длъжника по
изпълнителния лист. Поради това настоящият състав намира, че следва да съобрази с
практиката на ВКС, приемаща различно разрешение на въпроса от тази, на която се е
позовал първоинстанционния съд. Същата е обективирана в Р№209/28.11.2018, т.д.
№2530/2017, Iт.о., според което „без значение за основателността на иска по чл.439 от
ГПК срещу конституирания в изпълнителното производство нов кредитор/ цесионер/ е
установяване на надлежното уведомяване на длъжника по смисъла на чл.99, ал.4 от
ЗЗД за извършена цесия, тъй като този факт не рефлектира върху дължимостта на
вземането - то съществува и следва да бъде удовлетворено принудително от съдебния
изпълнител, като не освобождава длъжника от отговорност за погасяването му.
Следователно фактът на уведомяването на длъжника не е елемент от фактическия
състав на договора за цесия, а има значение при изследване на противопоставимостта
на цесията на длъжника /и на третите лица/, който може валидно и с погасителен ефект
да плати на предишния кредитор преди уведомяването“. Така, през призмата на
изпълнителното производство този въпрос следва да намери разрешение като се
4
приеме че цесионерът, в качеството си на частен правоприемник на взискателя –
цедент , встъпва в неговото процесуално правоотношение и респ. има същите права
като него. В този случай, ако длъжникът изпълни в рамките на изпълнителния процес,
то той не е изпълнил недължимо, т.к. е удовлетворил притезанието, за което има
изпълнителен титул. Промяната в страните в изпълнителното производство не
заличавало изпълняемото право, което съществува и е обект на принудително
изпълнение. В този смисъл е и установената практика до сега, съобразявана трайно от
съдилищата и липсват основания за промяната й.
Предвид изложеното съдът намира, че ответното дружество „Кредит инкасо
инвествмънтс БГ“ ЕАД, встъпило в изпълнителното производство на мястото на
първоначалния кредитор въз основа на представения договор за цесия се явява
надлежен взискател в производството.
От приложеното копие на изп.д.№ *** на ЧСИ Б. се установява извършването на
следните изпълнителни действия : - запор на банкови сметки на 13.09.2013г.; - запор на
банкови сметки на 16.09.2013г.; - запор на трудово възнаграждение на 18.09.2013г.; -
запор на банкови сметки и на трудови възнаграждения – 31.07.2015г.; - молба на
цесионера за конституирането му за взискател и възлагане на права по чл.18 от ЗЧСИ
– 16.06.2016г.; - насрочване на опис на движими вещи на 15.12.2016г.; - запор на
трудово възнаграждение на 14.12.2016г.; запор на трудово възнаграждение на
15.03.2017г.; запор на трудово възнаграждение, на банкови сметки и насрочване на
опис на движими вещи на 05.04.2018г.; молба за насрочване на опис на движими вещи
на 10.09.2020г.; насрочване на опис на движими вещи на 19.11.2020г.; молба за
налагане на запор на банкови сметки на 20.07.2021г.; молба за налагане на запор на
банкови сметки и опис на движими вещи на 21.01.2023г.; запор на банкови сметки на
21.02.2023г.. На 09.08.2023г. изпълнителното производство е перемирано и взискателят
е изтеглил изълнителния лист и е образувал ново изпълнително дело пред ЧСИ Б. на
***г. № ***. С молбата за образуване са възложени права на съдебния изпълнител по
чл.18 от ЗЧСИ, както е направено и искане за налагане на запори и възбрани. По молба
на взискателя делото е прехвърлено пред ЧСИ К. П. и е образувано изп.д.№***г. На
22.01.2024г. е наложен запор на банкови сметки.
С оглед на тези данни от изпълнителните дела, съдът намира, че не се
установява период от пет години, в който да е налице бездействие на взискателя.
Съгласно ППВС №3/18.11.1980г. образуването на изпълнителното производство
прекъсва давността, а по време на висящността на изпълнителното производство
давност не тече. С т. 10 от ТР № 2/ 26.06.2015г., пост. по тълк. д. № 2/ 2013 г. на
ОСГТК на ВКС, е дадено противоположно разрешение като е прието, че ППВС №
3/80 г. е загубило сила и в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко
действие по принудително изпълнение. Според новите разяснения, по смисъла на чл.
5
116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ – независимо от това дали
прилагането му е било поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на
частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ -
като такива действия са насочване на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяване на кредитора, възлагане на вземане за събиране или вместо
плащане, извършване на опис на оценка на вещ, назначаване на пазач, насрочване и
извършване на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащане от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавяне на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Отмяната
на ППВС № 3/1980г. има действие, обаче, от датата, на която е прието
противоположното тълкуване по тълк. д. № 2/ 2013 г. на ОСГТК, а именно от
26.06.2015 г.. В този смисъл е и ТР№3/2023, т.д.№2/2020, ОСГТК, в което е прието, че
погасителна давност не тече докато трае изпълнителния процес относно вземанията по
изп.дела, образувани до приемате на ТР№2/2015, т.д.№2/2013, ОСГТК, ВКС, т.е. до
26.06.2015г..
В светлината на тези разяснения следва да се приеме по конкретния казус, че от
образуването на първото изпълнително дело през 2013г. до 26.06.2015г. давностен срок
за погасяване на взимането не е текъл. От този момент насетне , пък , не се установява
период от пет години, през който да не е прекъсвана давността. Тук е мястото да се
посочи, че е без правно значение дали изпълнителното дело е било перимирано или не,
доколкото с решение по т.д. № 2/2023 г., ОСГТК, ВКС, е прието, че перемпцията е без
правно значение за давността и че когато по изпълнителното дело е направено искане
за нов способ, макар и по прекратеното по силата на закона дело, съдебният
изпълнител дължи извършване на изпълнителното действие, поради подчинеността си
на находящия се у него изпълнителен лист.
Така от хронологията на изброените действия по насочване на принудителното
изпълнение към имущество на длъжника се установява, че давността е прекъсвана
многократно и не е налице предвидения от закона срок за погасяване на вземането по
давност.
Предвид изложените съображения, настоящата инстанция намира, че
предявеният иск за установяване на погасяване по давност на вземането на
въззиваемото дружество се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Решението на първоинстанционният съд, като постановено в противната насока
6
следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново такова, с което се
отхвърли предявения иск.
По разноските
На осн. чл.78 от ГПК въззиваемата страна следва да заплати на жалбоподателя
сумата от 150лв. юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция, 25лв.
заплатена ДТ, както и 150лв. юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното
производство.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 549/10.02.2025г., пост. по гр.д.№ 5334/2024, ПРС, изцяло, като вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Ф., ЕГН **********, против „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК *********, че А. Ф., ЕГН **********, не дължи на „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД , ЕИК *********, сумата от 410,72 лв. – главница по договор
за потребителски заем от *** г., сумата от 69,28 лв. – възнаградителна лихва за периода от
25.03.2011 г. до 13.05.2011 г., сумата от 57, 50 лв. – мораторна лихва за периода от 15.04.2011
г. до 27.08.2012 г. и сумата от 125 лв. – разноски по делото, ведно със законна мораторна
лихва върху главницата от 10.09.2012 г. до изплащане на вземането, дължими на основание
изпълнителен лист от 24.07.2013 г., издаден в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
ЕАД по ч.гр.д. № 42027/2013 г. по описа на Софийски районен съд, вземането по което е
прехвърлено в полза на ответника, и за принудителното събиране на което е образувано
изп.д. № *** г. по описа на частен съдебен изпълнител К.П. с рег. № *** и район на действие
Окръжен съд – Пловдив, поради погасяване на вземането по давност.
ОСЪЖДА А. Ф., ЕГН **********, да заплати на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“
ЕАД, ЕИК *********, сумата от 175лв. разноски за въззивното производство и сумата от
150лв. разноски за първоинстанционното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7