РЕШЕНИЕ
№ 1780
гр. Варна, 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на втори
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Любомир Нинов
при участието на секретаря Анелия Ц. Тотева
като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело №
20213110107501 по описа за 2021 година
Ищецът „Т.ф.с.“ АД сочи, че по реда на чл.410 от ГПК е подал
заявление срещу ответника Н.М. за сумата от 16 310,62лв., от които: 14
952,88лв. - дължима главница по Рамков договор за предоставяне на платежни
услуги и потребителски кредити от 24.04.2019г. и Анекс към него от
21.02.2020г.; 1 180,06лв. - договорна лихва за периода от 01.03.2020г. до
31.08.2020г.; 177,68лв. - договорни такси по кредита за периода 01.04.2020г. -
31.08.2020г., ведно с разноските по делото и законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното й
плащане. Подаденото заявление е уважено в рамките на ч.гр.д.№16802/2020г.,
по описа на РС-гр.Варна. Длъжникът обаче не е могло да бъде намерен на
посочения в заявлението адрес и на заявителя е предоставен едномесечен
срок да предяви установителен иск относно претендираното от дружеството
вземане срещу ответника.
Сочи се, че на 24.04.2019г. между ищеца и ответника е сключен рамков
договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити, по
силата на който на последния е отпуснат потребителски кредит в размер на 13
000лв. На 21.02.2020г. между страните е сключен Анекс, по силата на който
кредитният лимит е увеличен на 15 000лв. Съгласно чл.11, ал.1, т.1 от
сключения рамков договор Клиентът заплаща задълженията си по договора в
срок до 15-то число на всеки месец, следващ този през който са усвоени суми
по кредита. В случай, че Клиентът погаси в пълен размер всичките си
задължения, натрупани през съответния месец до 15-то число на следващия
месец, съгласно чл.33, ал.1 от Общите условия към Рамковия договор
1
последният ползва безлихвен период по кредита, който започва да тече от
датата на първата транзакция и може да продължи до изтичане на срока на
договора за кредит. Ако до 15-то число на даден месец не погаси общата сума
на всичките си задължения, посочена в последното месечно извлечение,
считано от 16-то число на същия месец, формираното салдо по кредита
започва да се олихвява с лихва в размер на 15,7% на годишна основа,
съгласно чл.9, ал.1 от Рамковия договор. В този случай, за да се счита за
редовно обслужван кредита, клиентът дължи в срок до 15-то число на всеки
месец да издължава минимална погасителна вноска по кредита, посочена в
месечно извлечение, което се изпраща на клиента на посочен от него
електронен адрес. Минималната погасителна вноска представлява сбор от:
непогасеното превишение над договорения максимален размер (лимит) на
предоставения кредит, дължимите лихви по кредита, посочени в последното
месечно извлечение: начислените съгласно ценовата листа на издателя, но
неплатени такси и комисионни, посочени в последното месечно извлечение и
3% от дължимата за конкретния месец главница. В периода след 24.04.2019г.
Н. АТ. М. е извършвал платежни операции, чрез изпълнението на които е
усвоявал суми в рамките на предоставения лимит. Видно от приложената към
настоящата искова молба справка за дълга на Н. АТ. М., последният е
извършвал многобройни транзакции, изразяващи се в теглене на пари в брой
(ATM cash) 2 и покупки POS/ЛОС терминални устройства/. Начислявани са
възнаградителни лихви по кредита, съгласно сключения Рамков договор и
актуалните Ценови листи и Общи условия на „Т.ф.с." АД. Поради невнасяне
на минималните погасителни вноски в 4 последователни месеца и на
основание чл.37, ал.5, от Общите условия към Рамковия договор, на
31.07.2020г. всички вземания на дружеството по горепосочения договор са
обявени за предсрочно изискуеми. От страна на „Т.ф.с." АД са правени
многократни опити за уведомяване на ответника за настъпването на
предсрочна изискуемост. За целта са използвани услугите на лицензирани
пощенски оператори, които да доставят до адреса на ответника Уведомление
за настъпила предсрочна изискуемост с покана за погасяване с изх.
№20200533/08.09.2020г. Видно от приложените обратни разписки,
предоставени от единия от лицензираните пощенски оператори, Н. АТ. М. не
е получил горепосоченото уведомление поради отсъствие от адреса, въпреки
че са правени опити за доставянето им в различни дни. Впоследствие, на
28.09.2020г., чрез услугата „ТЕЛЕПОЩА" на „Български пощи" ЕАД,
дружеството е направило нов опит да доведе до знанието на ответника
горепосоченото Уведомление за настъпила предсрочна изискуемост с покана
за погасяване, но пратката отново не е достигнала до Н. АТ. М., като
причината за това е, че същата е „непотърсена" (видно от приложените по
делото доказателства). Към момента на подаване на заявлението по чл.410 от
ГПК, ответникът има непогасено задължение към дружеството в размер на 14
952,88лв., представляващо главница по Рамков договор за предоставяне на
платежни услуги и потребителски кредити и сключения към него Анекс. За
2
ползването на предоставените потребителски кредити и на основание чл.9,
ал.1 от Рамковия договор, са начислени договорни лихви в размер на 1
180,06лв. за периода от 01.03.2020г. - 31.08.2020г., както и на основание
чл.14, ал.1, т.3 от Рамковия договор във връзка с чл.37, ал.2, ал.3, ал.5 и ал.6
от Общите условия към Рамковия договор, са начислени договорни такси по
кредита в размер на 177,68лв., начислени за периода от 01.04.2020г.-
31.08.2020г. Моли се, да се постанови решение, с което да се приеме за
установено, че ответника има парично задължение към ищеца произтичащо
от Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски
кредити от 24.04.2019г. и Анекс към него от 21.02.2020г. в размер на 16
310,62лв., от които: 14 952,88лв. - дължима и непогасена главница; 1
180,06лв. - договорна - възнаградителна лихва, начислена за периода от
01.03.2020г. до 31.08.2020г., 177,68лв. - начислени договорни такси, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й
заплащане и да бъдат присъдени и направените по делото съдебни и
деловодни разноски.
Ответника в даденият му срок по чл.131 от ГПК не е депозирал
възражение.
Съдът приема, че предявеният иск намира правното си основание
чл.422 от ЗЗД.
Процесуалния представител на ищеца е направил искане за
постановяване на неприсъствено решение.
Съдът, като взе предвид че ответника е бил уведомен за последиците от
личното му неявяване по надлежния ред, че не е подал възражение в
законовия срок и не се е представлявал в съдебно заседание без да са на лице
данни за наличие на обективни причини за отсъствие на представител и
представените доказателства намира, че би следвало да се постанови
неприсъствено решение по делото, като се уважат предявените искове и се
присъдят претендираните разноски в размер на 371.91лв. по исковото
производство и 376.21лв. по заповедното производство.
Ето защо, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено в отношенията между ищеца „Т.ф.с.“ АД
ЕИК*** със седалище и адрес на управление гр.София, **и ответника Н. АТ.
М. ЕГН********** от гр.Варна, **, че ответника дължи на ищцовото
дружество сумите от 14 952,88лв. - дължима главница по Рамков договор за
предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити от 24.04.2019г. и
Анекс към него от 21.02.2020г.; 1 180,06лв. - договорна лихва за периода от
01.03.2020г. до 31.08.2020г.; 177,68лв. - договорни такси по кредита за
периода 01.04.2020г. - 31.08.2020г. и законната лихва върху главницата от
3
29.12.2020г. до окончателното й плащане, присъдени по заповедното гр.д.
№16802/2020г. на ВРС, 31 състав, на осн. чл.422 от ГПК.
ОСЪЖДА Н. АТ. М. ЕГН********** от гр.Варна, *** да заплати на
„Т.ф.с.“ АД ЕИК** със седалище и адрес на управление гр.София, ** сторени
разноски в размер на сумите от 371.91лв. по исковото производство и
376.21лв. по заповедното производство, на осн. чл.78 от ГПК.
Решението не полежи на обжалване.
Страната срещу която е постановено решението може да поиска от ВОС
в едномесечен срок от връчване на решението да го отмени ако е била лишена
от възможност да участва в делото при някоя от хипотезите по чл.240, ал.1 от
ГПК
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4