№ 338
гр. Благоевград , 22.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и втори юни,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева
Анета Илинска
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно гражданско дело №
20211200500256 по описа за 2021 година
Намери за установено следното:
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по повод депозирана въззивна жалба с вх.№90187/15.01.2021 г.
от „Б.М.“ ЕООД, ЕИК ,,,,,,,,,,,,,,,, със седалище и адрес на управление:
гр.Благоевград, ул.“М.“ №20, срещу Решение № 909607 от 11.12.2020 г.,
постановено по гр.д.№2598/2019 г. по описа на РС – Благоевград в уважената
му установителна част. Прави се оплакване, че атакуваният съдебен акт е
неправилен и необоснован, постановен в противоречие с материалния закон,
за което се излагат подробни съображения. Прави се искане решението на
районния съд, в атакуваната му част, да бъде отменено и да бъде постановено
решение, с което да бъдат отхвърлени изцяло предявените от К.М. срещу
дружеството-жалбоподател искове. С жалбата се претендират и сторените по
делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК насрещната страна по жалбата е депозирала
отговор, с който се оспорва жалбата.
1
Благоевградският окръжен съд, след обсъждане на доводите на страните и
след преценка на доказателствата по делото, намира следното:
Пред Районен съд Благоевград е отправено искане от К.М. да бъде
постановено решение, с което да се признае за установено по отношение на
„Б.М.” ЕООД, ЕИК ,,,,,,,,,,,,,,,, че дължи на ищеца сума в общ размер на 2
286.00 (две хиляди двеста осемдесет и шест) лева, за които по ч.гр.д. №
1635/2019 год. по описа на БлРС за 2019г. е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК, от които: 1 200.00 (хиляда и двеста)
лева - шест месечни наемни вноски за периода от м. януари 2019г. до м. юни
2019г. вкл., всяка в размер на 200.00 /двеста/ лева за предоставен за временно
и възмездно ползване на недвижим имот, представляващ: Магазин № 1 с
площ от 35.50 кв.м. и склад с площ от 39.30 кв.м., находящи се на адрес: гр.
Благоевград, ул. „М.” № 39, общ. Благоевград, обл. Благоевград, съгл.
Договор за наем на недвижим имот от 26.03.2018г. и 1 086.00 /хиляда и
осемдесет и шест/лева - лихва от 11.01.2019г. до 11.06.2019г. - неустойка за
забава за плащане на наемната цена, представляваща 0.5% от просрочената
дължима сума за всеки просрочен ден на основание чл. 16 от Договор за наем
на недвижим имот от 26.03.2018г.
С атакуваното пред въззивната инстанция решение РС е признал за
установено, че по отношение на ответника „Б.М." ЕООД, с ЕИК: ,,,,,,,,,,,,,,,, че
ДЪЛЖИ на К. АРГ. М., с EГH: **********, следната сума, предмет на
издадената заповед за изпълнение, постановена по ч.гр.д. № 1635/2019г. по
описа на Районен съд – гр. Благоевград, а именно: сумата от 1 200, 00 лв.
/хиляда и двеста лева/, представляваща шест месечни наемни вноски за
периода от м. януари 2019г. до м. юни 2019г. включително, всяка в размер на
200.00 /двеста/ лева за предоставен му за временно и възмездно ползване
недвижим имот, представляващ: Магазин № 1, с площ от 35.50 кв.м. и склад с
площ от 39.30 кв.м., находящи се на адрес: гр. Благоевград, ул. „М.” № 39,
общ. Благоевград, обл. Благоевград, съгл. Договор за наем на недвижим имот
от 26.03.2018г. РС е признал за установено по отношение на ответника „Б.М."
ЕООД, с ЕИК: ,,,,,,,,,,,,,,,, с адрес седалище и адрес на управление гр.
Благоевград, ул. „М." № 20, представлявано от законния представител И.В.К.
– управител, че ДЪЛЖИ на К. АРГ. М., с EГH: **********, и следната сума,
предмет на издадената заповед за изпълнение, постановена по ч.гр.д. №
2
1635/2019г. по описа на Районен съд – гр. Благоевград, а именно сумата от
470, 00 лв. /четиристотин и седемдесет лева/- неустойка за забава за плащане
на наемната цена съгласно Договор за наем на недвижим имот от
26.03.2018г., представляваща 0,5% от просрочената дължима сума за всеки
просрочен ден, на основание чл. 16 от Договора за наем на недвижим имот от
26.03.2018г. за периода от 11.01.2019г. до 11.06.2019г., КАТО е отхвърлил
иска за разликата над уважения размер от 470, 00 лв. до предявения размер от
1086, 00 лв. като неоснователен. Ответното дружество е осъдено и да заплати
направени от ищеца разноски по заповедното и исковото производство,
съразмерно с уважената част от иска.
Пред първата инстанция са събрани гласни и писмени доказателства, след
анализа на които РС е счел предявената искова претенция за основателна
досежно уважения й размер.
За да уважи предявения иск Районен съд Благоевград е приел, че между
страните е съществувало валидно наемно правоотношение, като ищецът като
наемодател е отдал на ответника, като наемател, временно и възмездно
ползване на недвижим имот, по силата на Договор от 26.03.2018г. - магазин №
1 с площ от 35, 50 м. и склад с площ от 39, 30 м., като е договорена месечна
наемна цена, в размер на 200,00 лв. с ДДС, платима в брой или по банков път,
до 10- то число на текущия календарен месец.
Налице са безспорни доказателства досежно релевантния факт, че ищецът е
изпълнил задължението си да отстъпи ползването на наетия недвижим имот
на ответника.
Наемателят от своя страна не е доказал в процеса да е погасил дължимите
наемни вноски за периода за периода от м. януари 2019г. до месец юни 2019г.
включително в общ размер на 1 200, 00 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Въззивната жалба е процесуално допустима – подадена е в законоустановения
срок от надлежна страна с правен интерес от обжалване на
първоинстанционния съдебен акт. Разгледана по същество, същата е
неоснователна.
3
Предявената искова претенция е с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с
чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 232 от ЗЗД във вр. с чл. 92 от ЗЗД, при
въведено от ответника възражение за нищожност на неустойката по чл. 26, ал.
1 ЗЗД. Същата е основателна такава.
Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на
правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено
при наличието на положителните и липса на отрицателните процесуални
предпоставки.
Не е налице, твърдяното във ВЖ нарушение на императивни материални и
процесуални норми. Решението на РС е правилно, като на основание чл. 272
от ГПК въззивният състав за пълнота препраща и към мотивите, изложени от
РС.
Изводите на двете инстанции съвпадат. Въззивният съд възприема
фактическите и правни констатации в обжалваното решение досежно
посочените по – горе искове, срещу които се възразява в жалбата. Същото
следва да се потвърди по съображения, основани на препращане към
мотивите на районния съд. Оплакванията в жалбата не намират опора в
закона и на събраните доказателства. Релевантните за казуса факти са
изяснени от Районен съд Благоевград. Въз основа на тях, първата инстанция е
формирала правилен правен извод за основателност на претенциите, с които е
била сезирана.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.
По отношение правилността на първоинстанционния съдебен акт, съгласно
разпореждането на чл.269, ал.1, изр.2-ро от ГПК, въззивният съд е ограничен
от посочените в жалбата оплаквания, като съгласно указанията, дадени в т.1
от ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, служебно следи за приложението на
императивни правни норми.
Неоснователно е възражението, че наем за процесния период не се дължи,
поради ремонт на ул. „М.“, на която се намира спорния недвижим имот –
магазин, с аргумент че поради реконструкциите помещението не се е
4
ползвало. Страните са обвързани от валидно наемно правоотношение и
конкретнитните съображения свързани с експлоатацията на наетото
помещение са ирелевантни към дължимостта на наемните вноски.
Неоснователно е възражението, че наемните вноски, претендирани от ищеца
са заплатени, в която връзка ответното дружество е представило разписка. На
първо място разписката изхожда от лице, различно от наемодателя,
посочената като получена сума не е индивидуализирана и не е ясно дали касе
наем за процесния имот, дали въобще е свързана с процесния договор, нито
пък отговаря като договорена месечна наемна цена.
По възраженията формулирани във ВЖ и касещи уговорената в чл. 16 от
договора за наем неустойка с твърдения за нейната нищожност, поради
противоречие с добрите нрави и уговорена извън присъщите й функции.
Неустойката е класически институт на облигационното право, проявна форма
на договорната отговорност. По принцип, а и конкретно в случая тя е
договорна клауза, чийто предмет е условното задължение за определена
престация, което става изискуемо при наличието на уговорената между
страните форма на неизпълнение, означава и самото задължение за
определена престация, което се поражда от съответното неизпълнение и има
акцесорен характер. Уговарянето на неустойка без краен предел или без
фиксиран срок, до който тя може да се начислява, поставя въпроса дали е
възможно само на това основание да се приеме тя за нищожна, поради
свръхпрекомерност и в този смисъл противна на добрите нрави. В ТР № 1 от
15. 06. 2010 Г. по тълк. д. № 1 /2009 Г., ОСТК, ВКС приема, че неустойката не
може да бъде нищожна единствено на това основание, доколкото „преценката
за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да
се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора“,
а преценката за накърняване на добрите нрави поради свръхпрекомерност не
може да се направи към този момент. В наемния договор страните са
предвидили санкция, под формата на неустойка, която страните, са
договорили конкретно - при забава да се дължи неустойка в размер на 0. 5 %
от дължимата сума за всеки просрочен ден. Видно от договора не е налице и
друг способ за обезпечение. В случай на накърнени права на ищеца, те биха
могли да бъдат обезщетени с уговорената неустойка от 0.5% на ден, като
размерът на същата, съпоставен с характера и обема на накърнените му права,
5
не излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции, а и обезпечава точното изпълнение на задължението на ответника.
От друга страна, ответникът не може да иска намаляване на неустойката
поради прекомерност предвид изричната забрана на чл. 309 ТЗ. Затова,
клаузата за заплащане на неустойка в размер на 0,5 % за всеки ден забава е
действителна такава.
По отношение възражението за неприсъдени разноски на страната на
ответното дружество. Същото е неоснователно. Липсват доказателства
плащането на договорен адвокатски хонорар, да е безспорно реализирано,
доколкото графите на договора за правна защита и съдействие, касаещи
именно заплатената сума са останали непопълнени.
По изложените съображения настоящият състав намира, че решението на
районния съд следва да бъде потвърдено. Изложените съображения на
първата инстанция се споделят изцяло от настоящият състав, тъй като са
основани на доказателствата, теорията и константата съдебна практика.
Неоснователни са като цяло оплакванията на жалбоподателя пред въззивната
инстанция за неправилност на съдебното решение, тъй като не намират опора
в закона и материалите по делото. РС е анализирал в цялост събрания
доказателствен материал, въз основа на което е направил обосновани изводи,
обусловили постановяването на обжалваното решение.
Предвид изхода на спора пред настощата инстанция, съда следва да присъди
разноски на въззиваемата страна, които възлизат в размер на 400,00 лева,
съобразно представен списък по чл. 80 ГПК и видно от договор за правна
помощ и разписка от 26.03.2021г. за получена сума.
Решението не подлежи на касационно обжалване с оглед размера на
обжалваемия интерес.
Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 909607 от 11.12.2020 г., постановено по гр.д.№
2598/2019 г. по описа на РС – Благоевград в атакуваната му част.
6
ОСЪЖДА „Б.М." ЕООД, с ЕИК: ,,,,,,,,,,,,,,,, с адрес седалище и адрес на
управление гр. Благоевград, ул. „М." № 20, представлявано от законния
представител И.В.К. – управител ДА ЗАПЛАТИ на К. АРГ. М., с EГH:
**********, с постоянен адрес: гр. Благоевград, ул. „Г.П." №4, вх. „А“, ет.2,
ап.3, чрез пълномощник адвокат Б.Г. П., със съдебен адрес: гр. Благоевград,
ул. „Д.Г.“ № 24“А“ сумата от 400,00 лв., представляваща направени
разноски по настоящото въззивно производство за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7