№ 488
гр. Варна , 08.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на
седемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от мл.с. Лазар К. Василев Въззивно гражданско
дело № 20213100500107 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 289706/16.12.2020 г., депозирана от
„Електроразпределение Север“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, Варна Тауърс – Е, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, представлявано от А.А.К., И.
Г.а Г.а и Р.Г.Л., чрез адв. Н.Г., срещу Решение 261426/27.11.2020 г., постановено по гр.д. №
9027, по описа на РС-Варна за 2020г., ГО, 35 съдебен състав, с което на основание чл. 124,
ал. 1 от ГПК, е прието за установено, че Й. Б. С. с ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.
к. „Възраждане“, бл. 73, вх. В, ет. 2, ап. 27, не дължи на „Електроразпределение Север ”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик” № 258, Варна Тауърс - Е, сумата от 6 198.32 лева (шест хиляди сто деветдесет
и осем лева и тридесет и две стотинки), начислена корекция на сметка за електроенергия,
за периода от 31.10.2015 г. до 14.07.2020 г., по фактура № **********/ 28.07.2020 г. по
партида с кл. № ********** и аб. № **********, с адрес на потребление: гр. Варна, ж. к.
„Възраждане“, бл. 73, вх. В, ет. 2, ап. 27.
Във въззивната жалба се навеждат доводи, за това че атакуваният съдебен акт е
неправилен, необоснован и постановен в противоречие със събрания по делото
доказателствен материал. Въззивното дружество сочи, че е налице правно основание за
съществуването на вземането на ответника–въззивник, а именно чл. 55 от ПИКЕЕ, вр. с чл.
1
200, ал. 1 от ЗЗД. Твърди се, че е осъществен правопораждащия фактически състав за
начисляване на реално потребено от абоната количество електрическа енергия, тъй като:
към дата на извършената проверка са действали ПИКЕЕ, влезли в сила от 30.04.2019г.;
безспорно между страните е налице облигационно правоотношение по договор за достъп и
пренос на електрическа енергия; дружеството е изпълнявало добросъвестно и точно
задълженията си по договора, а именно е пренасяло електроенергия и е снабдявало с нея
обект, собственост на ищеца; съгласно разпоредбата на чл. 45 от ПИКЕЕ е извършена
проверка на СТИ, находящо се в процесния имот, като проверката е извършена в
присъствието на независим свидетел; при проверката е установено, че в невизуализирания
регистър 1.8.3 има показания, а именно 35084 кВтч.; изготвена е експертиза от БИМ, в която
е установено, че е извършена намеса в тарифната схема на електромера и съответно наличие
на преминала електроенергия по тарифа 1.8.3. в размер на 35084,2 кВтч.; на 28.07.2020г. е
изготвено становище за начисляване на електроенергия, в което е посочено точното
количество неотчетена ел. енергия; на 28.07.2020г. е издадена фактура № ********** на
стойност от 6 198,32 лв., за периода от 31.10.2015г. до 14.07.2020г.; потребителят е уведомен
за извършената корекция в изпълнение на задължението по чл. 49, ал. 4 от ПИКЕЕ.
Въззивникът твърди, че съдът неправилно е ценил събраните доказателства, тъй като не се е
съобразил със заключението на вещото лице, съгласно което СТИ е било монтирано с
нулеви показатели на видимите му тарифи, поради което няма как да е имало показания по
другите регистри, включително и скрития такъв. Намира за неправилно, че съдът не отчита
този извод на вещото лице, изложен в приетата по делото експертиза, като излага подробни
съображения в тази насока. Намира за неправилни мотивите на съда, че отчетът по скрит
регистър е недостъпен за потребителя и е в пряко нарушение на разпоредбите на чл. 10 от
ПИКЕЕ. Сочи, че за дружеството не съществува законово изискване за изготвяне и
поддържане на досие на измервателната система, монтирана на процесния адрес, доколкото
разпоредбите на ПИКЕЕ изискват това само за системи, с предоставена мощност над 100
kW.
Сочи, че електроенергията е родово определена движима вещ, като собствеността върху нея
се прехвърля след индивидуализацията . В този смисъл, ако енергията е преминала през
уредите на потребителя без да е отчетена, то той е усвоил чужда движима вещ без правно
основание, като е увредил имуществените интереси на дружеството, за което е възникнало
правото на основание чл. 200, ал. 1 от ЗЗД, да получи стойността на пренесеното до обекта
количество електроенергия.
Предвид всичко изложено, въззивното дружество моли за отмяна на обжалваното решение и
за постановяване на ново, с което искът на ищеца да бъде признат за неоснователен и
недоказан. Претендира и сторените в производството разноски, включително и тези за
адвокатско възнаграждение.
В отговора на въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е правилно,
законосъобразно и постановено при спазване на материалния и процесуалния закон.
2
Въззиваемият счита, че по делото се е установила възможността да бъде манипулирано
процесното СТИ, като не може да бъде установен моментът, в който то е било
манипулирано софтуерно. За този модел електромери липсва сумарен регистър, който да
сумира цялото количество отчетена електроенергия. Сочи, че количеството ел. енергия,
посочено в процесната фактура е остойностено по цена, различна от тази за нощна и дневна
тарифа, доколкото е невъзможно да се посочи кога е потребена енергията, поради което
количеството е разпределено математически, за всеки период, през който са действали
различни цени. Установило се е, че паролата за достъп до специалният софтуер се намира в
електроразпределителното дружество, както и че процедурата по демонтаж на СТИ и
съставяне на протокола не е спазена.
Въззиваемият счита, че при така установената фактическа обстановка, не би могло да се
прецени с точност към коя дата е налице неотчетена ел.енергия, колко по периоди и
количество е тя, като тази неяснота би довела до неоснователното обогатяване на ответното
дружество. Сочи, че съгласно нормата на чл. 120 от ЗЕ, СТИ е собственост на
електроразпределителното дружество, чиято е отговорността да следи за неговата
изправност. В тази връзка твърди, че съдебната практика се придържа към разбирането, че
коригирането на сметките за електрическа енергия само въз основа на обективния факт на
констатирано неточно отчитане на доставяната ел.енергия, противоречи както на
регламентирания в чл. 82 от ЗЗД виновен характер на договорната отговорност, така и на
морала и добрите нрави.
Поради всичко изложено, въззиваемият моли да бъде оставена без уважение въззивната
жалба, а обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира сторените разноски и
адвокатски хонорар, като моли да бъде намален и хонорарът на въззивника до
законоустановения минимум.
В проведеното открито съдебно заседание въззивникът, редовно призован чрез адв.
Маринова, поддържа въззивната жалба и моли за уважаването и присъждане на сторените
разноски в хода на производството, като прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Въззиваемият, редовно призован за същото съдебно заседание, не се явява, но чрез адвокат
Н. поддържа отговора на жалбата, като моли съда да потвърди обжалваното решение. Моли
за присъждане на съдебно-деловодни разноски съобразно представения списък по чл. 80 от
ГПК и доказателства към него, като прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, претендирано от въззивника.
За да се произнесе по спора, съставът на Окръжен съд-Варна съобрази следното:
Производството е образувано по предявен от Й. Б. С. срещу “ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
СЕВЕР” АД иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за приемане за установено по
отношение на ответника, че ищецът не дължи на ответника сумата от 6 198.32 лева (шест хиляди
сто деветдесет и осем лева и тридесет и две стотинки), начислена корекция на сметка за
3
електроенергия, за периода от 31.10.2015 г. до 14.07.2020 г., по фактура № **********/ 28.07.2020
г. по партида с кл. № ********** и аб. № **********, с адрес на потребление: гр. Варна, ж. к.
„Възраждане“, бл. 73, вх. В, ет. 2, ап. 27.
В исковата молба ищецът твърди, че е потребител на ел.енергия, по договор, който има с ответника
“Електроразпределение Север” АД. Сочи, че след извършена корекция на сметка, е начислена
допълнително процесната сума за плащане. Твърди се, че не дължи процесната сума, като сочи
незаконосъобразност на корекционната процедура по ПИКЕЕ, оспорва констатациите при
проверката. Моли за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил отговор от ответната страна
“Електроразпределение Север” АД. В отговора на исковата молба се оспорва предявения иск по
чл. 124 от ГПК. Твърди се, че титулярът на партидата е в договорни отношения с ответника по
повод доставката и продажбата на ел.енергия, а ползваният от него електромер е присъединен към
ел.мрежата. Излага, че е извършена проверка на средството за измерване от служители на
„Електроразпределение Север” АД при спазване на изискванията на ПИКЕЕ, при което е
констатирано, че е налице вмешателство. Изпратен е на БИМ където е установена ел.енергия в
тарифа 1.8.3. Поради това е изготвена корекция по чл. 55 от правилата на ПИКЕЕ и е начислена
процесната сума. Моли исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство,
очертани в жалбата и отговора и като взе предвид събрания и приобщен по делото доказателствен
материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за
установени следните фактически положения:
Не е спорно по делото и от събраните доказателства се установява, че страните са в продажбено
правоотношение, по силата на което ответникът продава на ищеца електрическа енергия срещу
задължението на потребителя да заплати определена цена. На 14.07.2020г. служители на
„Електроразпределение Север“ АД са извършили проверка на СТИ фабр. № 1115031500792693 на
обект на ищеца, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Възраждане“, бл. 73, вх. В, ет. 2, ап. 27, в
присъствието на свидетеля Н.А. С.а. Електромерът е демонтиран, пломбиран с пломба № 689911 и
е изпратен за проверка в БИМ при показания по нощна тарифа – 004687 и дневна тарифа – 015904.
Тези обстоятелства са обективирани в Констативен протокол № 5200515/14.07.2020г., който е
подписан от служителите и свидетеля.
Видно от Констативен протокол № 448/22.07.2020 г. на Българския институт по метрология, при
софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера. Действително
потребената и преминала през електромера енергия се разпределя и върху невизуализираната на
дисплея тарифа 1.8.3 – 035084,2 кWh. Констатирано е още, че електромерът съответства на
метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на
електроенергия.
На основание извършената проверка от “ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД е изпратено
уведомление до ищеца, с което го уведомяват, че съобразно ПИКЕЕ е направено преизчисление на
количеството потребена електрическа енергия.
От представеното становище за начисление на електрическа енергия от 28.07.2020 г. се установява,
че е начислена общо 35 084 кВТч енергия за периода от 31.10.2015 г. до 14.07.2020 г. на обща
4
стойност 6 198,32 лева, съобразно Фактура № **********/28.07.2020 г., която е изпратена на
ищеца. От констативен протокол № 11162002 от 30.10.2015 г. се установява, че процесният
електромер е монтиран в електроснабдения обект при показания за дневна и нощна тарифа – 0
(нулеви показания) и за двете тарифи.
От заключението на допуснатата по делото Съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, която съдът
кредитира като компетентно изготвено, обективно, пълно и неоспорено от страните, се
установява, че към датата на извършване на проверката – 14.07.2020 г., процесният електромер е
бил в срок на метрологична годност. Констатира се, че не е установена намеса или промяна в
схемата на присъединяване на СТИ, поради което отчетените в тарифа Т3 количества
електроенергия са доставени, преминали през СТИ и регистрирани, но в тарифа, която не се
визуализира на дисплея. Установява се намеса в софтуера на електромера, която се изразява във
въвеждане на още една тарифа към вече заводските Т1 и Т2, в която тарифа се отчита част от
потребената електроенергия.
В проведеното открито съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си, като добавя,
че не може да се установи към кой момент е натрупано количеството електроенергия, както и в
кой часови диапазон евентуално е преминала енергията, натрупана в невизуализирания регистър,
за да се прецени по коя тарифа следва да се начисли.
По делото е допуснато събиране на гласни доказателства, като на всяка от страните е бил допуснат
по един свидетел.
В показанията си пред съда, свидетелката Т.А.О. – служител в ответното дружество и съставител
на протокола от 14.07.2020г. сочи, че при извършена проверка на процесното СТИ, с колегата са
установили натрупани показатели в невизуализирани регистри на електромера, което е наложило
подмяна на същия. Колегата е потърсила собственика на жилището, в което се отчита
потребената енергия, като там е била открита и повикана млада дама. Тъй като Орозова вече била
започнала попълването на протокола, пред свидетелката отново прочели паметта на електромера,
съставили протокола и същият бил подписан от служителите и свидетеля.
В показанията си свидетелката Н.А. С.а сочи, че служителките на дружеството ѝ показали числа на
лаптоп, след което дали да подпише протокол и една торбичка. Свидетелката поискала да снима
числата от лаптопа и от електромера, но не ѝ било позволено.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд достигна до следните правни
изводи:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно производство, е подадена в срок, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес, поради което е допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК в правомощията на въззивния съд е да се произнесе
служебно по валидността на решението, а по отношение на допустимостта – в обжалваната му
част.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му
правораздавателна власт и компетентност, при спазване на законоустановената писмена форма,
5
поради което същото е валидно.
Съдебният акт е постановен при наличието на всички положителни процесуални предпоставки за
възникването и надлежното упражняване на правото на иск, като липсват отрицателните такива,
поради което е и допустимо в обжалваната част.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, въззивният съд е ограничен
от посочените в жалбата оплаквания, като съгласно указанията, дадени в т. 1 от ТР № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, служебно следи за приложението на императивни правни норми.
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за приемане за
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи процесната сума, представляваща
стойността на служебно начислена електроенергия, за извършена корекция на сметка при
неизмерване или неправилно/неточно измерване на електрическа енергия. Съобразно правилата за
разпределение на доказателствената тежест в процеса, ответникът е следвало да установи по
несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване, че е извършил проверка на електромера
на ищеца, при която е установено, че същият не отчита точно потребената електрическа енергия,
че проверката е извършена законосъобразно и в съответствие с ПИКЕЕ, че е извършил корекция на
сметката на абоната и е начислил сумата, предмет на иска, в правилен размер.
В конкретния случай е безспорно, че въззиваемият се явява потребител на ел. енергия по смисъла
на закона, както и че процесната сума е начислена като корекция на сметката му. Спорно се явява
обстоятелството дали са били налице предпоставките (законни и материалноправни) за
едностранно извършване на корекция на стойността на потребената електроенергия за релевирания
период. В това се състои и основното възражение на въззивника, изложено в жалбата.
В правната норма, обективирана в разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ е предвидена
възможността за извършване на корекция за потребена електрическа енергия в случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради неправомерно
присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди,
съоръжения или устройства по чл. 120, ал. 3 от ЗЕ, но при спазване на определени правила, чието
приемане е от компетенцията на ДКЕВР /чл. 83 ал. 2 ЗЕ/. Или правото на ответника да изчислява и
коригира пренесената ел. енергия е обусловено от установяване на неправомерно въздействие
върху средството за търговско измерване и неправомерно присъединяване към електропреносната
мрежа. Съобразно изготвените констативен протокол, констативен протокол на БИМ и
заключението на вещото лице, по несъмнен начин се налага извод, че в случая не се касае за
неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа или промяна в схемата на
свързване на СТИ, довело до отклоняване на отчитаната ел. енергия. Причината за установената
липса на отчитане е резултат от софтуерно вмешателство и се изразява в претарифиране чрез
въвеждане на още една тарифа – 1.8.3, като същата не се визуализира на дисплея на електромера,
но в нея се отчита част от потребената ел. енергия.
Служебното начисляване на допълнителни количества електрическа енергия по партидата на
въззиваемия е извършено по реда на обнародваните в ДВ бр. 35/30.04.2019 г. ПИКЕЕ. Същите са
издадени от Председателя на КЕВР /приети с Решение на КЕВР по т. 1 от Протокол №
67/24.04.2019 г./ в съответствие с предвиденото в чл. 83 ал. 1 т. 6, вр. ал. 2 от ЗЕ, а именно – че
устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява и съгласно норми,
6
предвидени в ПИКЕЕ, приемани от КЕВР и регламентиращи принципите за установяване случаите
на неизмерена, неправилно измерена и/или неточно измерена ел. енергия, и съгласно
правомощията на КЕВР, установени в чл. 21 ал. 1, т. 3 от ЗЕ, вр. чл. 2 ал. 1 от ЗНА. Цитираните
правила по правната си същност са подзаконов нормативен акт, който е задължителен за страните.
В тази връзка, посочените разпоредби от ПИКЕЕ са приложими към настоящия спор, доколкото
техническата проверка в обекта на потребление е извършена на 14.07.2020 г. – след влизане в сила
на новите ПИКЕЕ.
В разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от ПИКЕЕ изрично е предвидена възможност за оператора на
съответната мрежа да начислява измерено след монтажа на средството за търговско измерване
количество електрическа енергия в случаите, в които се установи наличие на измерени количества
електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско измерване. За
провеждането на тази едностранна корекция е необходимо да се извърши метрологична проверка
и състави констативен протокол при спазване на реда за това, посочен в чл. 49 от ПИКЕЕ, както и
установяването на количество електрическа енергия в невизуализирани регистри, което да е
измерено след монтажа на СТИ.
Видно от доказателствата по делото, корекционната процедура е проведена изцяло в съответствие
с правилата за измерване на количествата електроенергия. Това заключение на съда не се
разколебава от свидетелските показания на Н. С.а. Макар свидетелката да не е присъствала от
самото начало на извършваната проверка (първоначалното отваряне на помещението, в което се
намира електромера и кутията, в която е същият), същата е била извикана, показани са били
показанията на електромера и на стойностите, посочени в компютъра на служителите на ЕРП
дружеството, като след това Н. С.а е подписала и протокола. Настоящият състав на съда намира,
че обстоятелството, че на свидетелката не било позволено да снима показанията на електромера и
на данните в компютъра на служителите, не е индиция за нарушена процедура по реда на чл. 49 от
ПИКЕЕ. Напротив, доколкото на същата е била дадена възможност да види показанията на
електромера, показанията на служебния компютър и да ги сравни с отразеното в съставения
протокол, то извършената проверка е била редовно проведена.
Доколкото по делото се установява, че проверката по чл. 49 от ПИКЕЕ е надлежно извършена,
ответникът е следвало да установи по изискуемия в закона начин, в условията на пълно и главно
доказване, че процесното количество ел. енергия е доставено и потребено в обекта на потребление
на ищеца след монтажа на СТИ.
По настоящото дело такива доказателства не са ангажирани. По делото е приет Констативен
протокол № 11162002 от 30.10.2015г. за монтаж на процесното СТИ, от който се установява, че
електромерът е монтиран с показания от по 00 квтч по двете видими тарифи – нощна и дневна, но
липсва отбелязване на показанията по тарифа 1.8.3. Съдът не споделя извода на вещото лице, че
тъй като не е установена намеса или промяна в схемата на присъединяване на СТИ, отчетените в
тарифа Т3 количества електроенергия са доставени, преминали през СТИ. Този извод на експертът
не може да бъде приет за безспорен, тъй като липсват доказателства в тази насока, а е изведен само
въз основа на установеното обстоятелство, че липсва неправомерно присъединяване. Както беше
посочено и по-горе, вещото лице е изразило становище, че не може да се установи към кой момент
е натрупано количеството електроенергия, както и през кой часови диапазон евентуално е
7
преминала енергията, натрупана в невизуализирания регистър, за да се прецени по коя тарифа
следва да се начисли. Предвид това, единственият възможен и безспорен извод е, че по делото не е
установено кога процесната електроенергия, начислена в невизуализирания регистър на
електромера, е преминала през електромерът на ищеца – преди или след дата на монтажа.
Видно от доказателствата по делото и по-конкретно от Констативен протокол от 14.07.2020г.,
служителите на електроразпределителното дружество имат техническата възможност, чрез
специализиран софтуер да проверят всички съществуващи тарифи на СТИ и да ги отразят в
протокола при монтирането му. Точно така са процедирали служителите на ЕРП Север при
подмяната на процесния електромер, като в протокола от 14.07.2020г. при замяна на СТИ с нов, са
посочили че новопоставеният измервателен уред е с нулеви показатели по всички тарифи – 1.8.1,
1.8.2, 1.8.3, 1.8.4 и 1.8.0. При това положение остава неизяснен въпросът защо всички тарифи и
показанията по тях не са посочени в протокола от 31.10.2015 г., което обстоятелство в още по-
голяма степен засилва съмнението в това, дали и при монтирането на процесния електромер
същият е бил с нулеви показатели във всички тарифи, при положение че служителите на ЕРП са го
монтирали, но не са посочили показанията на тарифи 1.8.3, 1.8.4 и 1.8.0.
Следователно, ответникът, чиято е доказателствената тежест в процеса, не е установил по пътя на
пълното и главно доказване по несъмнен начин, че към датата на монтажа, процесното СТИ е било
с нулеви показания по всички регистри. Липсват доказателства, че при монтажа показанията по
невизуализирания регистър също са били нулеви. От доказателствата по делото и от приетото
заключение на вещото лице не може да се установи също така с точност и в кой времеви период е
натрупано процесното количество ел. енергия. Това от своя страна разколебава извода за
правилното остойностяване на претендираното за заплащане количество електроенергия.
Предвид изложеното, настоящият състав намира предявения отрицателен установителен иск за
основателен и като такъв същият следва да се уважи изцяло.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции обжалваното
първоинстанционно решение следва да се потвърди.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход от делото, претенцията на въззиваемия за компенсация на разноските, направени за
защита във въззивното производство по неоснователна въззивна жалба, следва да бъде уважена.
Същият претендира разноски в размер на 900 лева, представляваща заплатено в брой адвокатско
възнаграждение, съгласно приложения списък по чл. 80 от ГПК и договор за правна защита и
съдействие от 23.12.2020г., имащ характер на разписка – арг. от т. 1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на
ВКС.
В проведеното по делото открито съдебно заседание въззивникът, чрез своя процесуален
представител, изрично е релевирал възражение за прекомерност на претендираното
възнаграждение.
Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела, при интерес от 6
198.32 лева минималният размер на уговореното адвокатско възнаграждение е 640 лева. Предвид
8
гореизложеното и доколкото адвокатското възнаграждение, което въззиваемият претендира
надвишава с по-малко от 30% минималното възнаграждение по тарифата, съдът намира за
неоснователно искането на въззивника по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Същото е неоснователно и поради
факта, че въззивното дружество е претендирало разноски за адвокатско възнаграждение в 1 270
лв., към което претендира и начислен ДДС в размер на 254 лв. или общо сумата от 1 524 лв., а
фактическата и правна сложност на делото е еднаква и за двете страни. В този смисъл е и
Определение № 3 от 5.01.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 7153/2014 г., IV г. о., ГК.
Водим от изложените мотиви, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение 261426/27.11.2020 г., постановено по гр.д. №
9027, по описа на РС-Варна за 2020г., ГО, 35 съдебен състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, „Електроразпределение Север” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, Варна Тауърс – Е, бул.
“Владислав Варненчик“ № 258, ДА ЗАПЛАТИ на Й. Б. С. с ЕГН **********, с адрес: гр.
Варна, ж. к. „Възраждане“, бл. 73, вх. В, ет. 2, ап. 27, сумата от 900 лв. /деветстотин лева/,
представляваща адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9