№ 2383
гр. Пловдив, 31.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Атанаска Ан. Анастасова
при участието на секретаря Ангелина Бл. Фиркова
като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно
наказателно дело № 20215330204010 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш /ЕФ/ Серия К № 4148724 на ОДМВР
Пловдив, с който на АП. СП. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Сопот, ул.
„Дякон Викенти“ № 2, е наложено административно наказание глоба в размер
на 100 лв. за нарушение на чл. 21 ал.2 вр. чл.21 ал.1 от Закона за движение по
пътищата /ЗДП/, на основание чл. 189 ал.4, вр. чл. 182 ал.2 т.3 от ЗДП.
По съображения, изложени в жалбата, както и чрез процесуалния си
представител адв. С.Х. в съдебно заседание, жалбоподателят К. моли съда да
отмени процесния ЕФ като неправилен и незаконосъобразен. Претендира
присъждане на разноските по делото.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в
съдебно заседание. В депозираното до съда становище, чрез ст. юрисконсулт
Гергана Белова, моли за потвърждаване на обжалвания ЕФ като правилене и
законосъобразен и претендира присъждане на разноските по делото за
юрисконсултско възнаграждение. При евентуално уважаване на жалбата,
прави възражение за намаляване на адвокатския хонорар до размера на
минималното възнаграждение по Наредба № 1 от 2004г. на Висши адвокатски
съвет.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване,
изхожда от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е
1
допустима. Разгледана по същество същата е основателна.
От фактическа страна съдът установи следното:
Обжалваният ЕФ е издаден за нарушение, извършено на 06.10.2020г. в
09:46ч. на републикански път II-64, км.50, посока на движение от с. Труд към
гр. Пловдив, извън населено място, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство TFR1-M-529, като при ограничена скорост от 60 км/ч,
въведено с пътен знак „В-26“, жалбоподателят К. превишил допустимата
скорост с 21 км/ч. За установена и наказуема скорост била приета скоростта
от 81 км/ч, след като преди това бил отчетен толеранс от минус 3 км/ч в полза
на водача от измерената от автоматизираното техническо средство скорост от
84 км/ч.
Установено било, че горепосоченото МПС е собственост на
жалбоподателя АП. СП. К., ЕГН **********.
За така установеното нарушение по чл.21 ал.2, вр. чл.21 ал.1 от ЗДП
жалбоподателят К. бил санкциониран с налагане на административно
наказание глоба в размер на 100 лв. на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2
т.3 от ЗДП.
На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът намира за
установено следното:
Описаната фактическа обстановка се установява от приложените към
административнонаказателната преписка писмени доказателства - 1 бр.
снимково изображение от 06.10.2020г. на заснетото нарушение с АТСС,
Протокол за използване на АТСС УРИ 6207р-12351/07.10.2020г., Протокол №
2-32-20/12.06.2020г. от проверка на мобилна система за видеоконтрол „TFR-
1M“, писмо изх. № 20-00-107-2/18.12.2020г. на Български институт по
метрология относно справка за одобрен тип на мобилна система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип „TFR1-M“,
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835, справка
нарушител/водач, справка в Централна база КАТ относно собственост на
посоченото в ЕФ моторно превозно средство, снимка на пътен знак „В-26“,
снимка на служебното МПС, писмо изх. № 11-00-492/09.07.2021г. на
Директора на Областно пътно управление - Пловдив, писмо рег. № 3286р-
31946/14.07.2021г. на Директора на Главна дирекция „Национална полиция“,
писмо изх. № 11-00-636/06.08.2021 г. на Директора на Областно пътно
управление - Пловдив с приложена към него извадка от ГИС на АПИ и
снимков материал и писмо изх. № 11-00-504/13.07.2021 г. на Директора
Областно пътно управление - Пловдив.
В настоящото производство съдът следва да провери законността на
обжалвания ЕФ, т. е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и
материалният закон. В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че
ЕФ съдържа всички изискуеми съгласно чл.189 ал.4 от ЗДП реквизити -
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точният час на
2
извършване на нарушението, регистрационният номер на моторното превозно
средство, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението /превишение на разрешената скорост/, нарушените
разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката или мястото на
доброволното й заплащане.
По преписката е приложен снимков материал на заснетото в нарушение
МПС, от който се установяват точните дата, място и посока на движение на
автомобила, неговият регистрационен номер и географските координати на
разположение на техническото средство и на регистриране на нарушението,
измерената скорост на нарушителя.
Нарушението е установено с автоматизирано техническо средство „TFR
1-M“ № 529, представляващо мобилна система за видеоконтрол.
Техническото средство е от одобрен тип, което е видно от приложеното по
делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване, валидно до
24.02.2020г. Това обстоятелство обаче не се отразява на годността на
измерения резултат от процесното АТСС, тъй като съгласно изричния текст
на чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията, когато срокът на валидност на
одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване,
които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип. Действието на
тази презумпция се разпростира и върху употребата на мобилна система за
видеоконтрол тип TFR1-M с № 529, тъй като тя е била в употреба към
06.10.2020г. и е отговаряла на одобрения тип. Тези обстоятелства се
потвърждават и от приложеното по административната преписка писмо изх.
№ 20-00-107-2/18.12.2020г. на Български институт по метрология относно
справка за одобрен тип на мобилна система за видеоконтрол на нарушенията
на правилата за движение тип „TFR1-M“. Отделно от това по делото е
наличен Протокол № 2-32-20/12.06.2020г. от последваща проверка на
мобилна система за видеоконтрол „TFR-1M“ с валидност една година, т. е. до
12.06.2021г. По тези съображения съдът приема, че нарушението е
установено с одобрен тип средство за измерване.
Предвид вида на АТСС, са спазени и изискванията на чл.10 ал.1 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., като надлежно е попълнен протокол за
използване на Автоматизирано техническо средство или система.
Въпреки гореизложеното на базата на всички събрани по делото
писмени доказателства, съдът формира извод, че не се установява и доказва
извършено от страна на жалбоподателя нарушение по чл.21 ал.2 вр.1 от ЗДП.
Посочената норма гласи, че при избиране скоростта на движение на водача на
пътно превозно средство е забранено да превишава определени стойности на
скоростта в км/ч, като за извън населено място за ППС от категория В се
предвижда скорост от 90 км/ч, а когато стойността на скоростта, която не
трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира
с пътен знак.
Безспорни са обстоятелствата, че л. а. „Хюндай Купе“ с рег. №
3
РВ6560ТР, управляван от жалбоподателя К. се е движил по Републикански
път II-64, км.50, в посока от с. Труд към гр. Пловдив. Установява се, че
същият е бил заснет на км.50, движейки се със скорост от 81 км/ч, след
приспаднат толеранс в полза на водача от минус 3 км/ч.
Видно обаче от приложеното по делото писмо изх. № 11-00-
636/06.08.2021г. на Директора на Областно пътно управление – Пловдив,
км.50+500 на Републикански път II-64 „Карлово – Пловдив“ попада в
отсечката с две платна за движение преди гр. Пловдив. Нарастването на
километража е в посока Карлово – Пловдив. В посоката с. Труд – Пловдив
/дясното платно за движение на километража/ при посочения километър няма
налични пътни знаци. Сигнализация с пътен знак, ограничаващ скоростта до
60 км/ч, е въведена с монтиран пътен знак „В-26“ преди процесното място, а
именно на км.49+860, дясно в посока от с. Труд към гр. Пловдив.
Ограничението е въведено във връзка с организацията и безопасността на
движение в района на крайпътен обект „АМЕК ТОЙС“ и предшестващата го
новоизградена пътна връзка. Няма данни знак „В-26“ /60 км/ч/, обаче, да е
придружен от табела Т2, указваща зоната на действието му и следователно
ограничението на скоростта е валидно до кръстовището при входа на
„АМЕКС ТОЙС“, съгласно чл.61 ал.3 от Наредба № 18 за сигнализация с
пътните знаци. В този смисъл е писмо изх. № 11-00-504/13.07.2021 г. на
Директора Областно пътно управление – Пловдив. От тази информация
настоящият състав достига до извод, че към процесната дата на мястото, на
което е била установена скоростта и е бил заснет автомобилът на
жалбоподателя, на пътен участък II-64, км.50, посока на движение с. Труд
към гр. Пловдив, не е действал пътен знак „В-26“ с ограничение на скоростта
от 60 км/ч извън населено място. Следователно от обективна страна водачите
на ППС на км.50 от Републикански път II-64 в посока с. Труд към гр.
Пловдив нямат нормативно установено задължение да намаляват скоростта на
60 км/ч, а следва да се съобразяват с общото правило да се движат с 90 км/ч.
Скоростта на МПС в контролирания от пътен знак „В-26“ участък, поставен
на км.49+860, обаче, не е предмет на делото, тъй като става въпрос за съвсем
различни точки в пространството, съответно различно място на нарушението.
Следователно не се установява от една страна да е извършено нарушение на
правилата за движение при въведено ограничение на скоростта, тъй като не е
имало такова, доколкото жалбоподателят К. е управлявал МПС с допустимата
скорост от 81 км/ч извън населено място, а от друга страна се установява и
неспазване на правилата за използване на АТСС, тъй като последното е
използвано на пътен участък, който не е бил контролиран с ограничение на
скоростта от 60 км/ч.
Поради всичко изложено, съдът счита, че неоснователно е ангажирана
отговорността на жалбоподателя К., което води и до отмяната на атакувания
ЕФ като незаконосъобразен и неправилен.
Съгласно разпоредбата на чл.63 ал.3 от ЗАНН страните имат право на
разноски. С оглед изхода на делото такива се дължат само на жалбоподателя,
4
а искането на въззиваемата страна за присъждане на разноски по делото,
представляващи юрисконсултско възнаграждение, се явява неоснователно и
не следва да бъде уважено. Жалбоподателят е направил изрично искане за
присъждане на разноски в размер на 300 лв., сторени за заплащане на
адвокатско възнаграждение. По делото е доказано извършването на разноски
от жалбоподателя в пълния претендиран размер, като в договора за правна
защита и съдействие, приложен към жалбата, е удостоверено, че
възнаграждението е било заплатено в брой. Следователно претенцията е
основателна в пълния си размер.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 вр. ал.3 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К № 4148724 на ОДМВР Пловдив, с
който на АП. СП. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Сопот, ул. „Дякон
Викенти“ № 2, е наложено административно наказание глоба в размер на 100
лв. за нарушение на чл. 21 ал.2 вр. чл.21 ал.1 от Закона за движение по
пътищата /ЗДП/, на основание чл. 189 ал.4 вр. чл. 182 ал.2 т.3 от ЗДП.
ОСЪЖДА ОДМВР – Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на АП. СП. К., ЕГН
**********, с адрес: ...... сумата в размер на 300 /триста/ лв., представляващи
разноски по делото за адвокатски хонорар.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от съобщението до
страните за изготвянето му пред Административен съд - Пловдив по реда на
АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5