№ 25
гр. Русе, 08.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Николай Ст. Стефанов
при участието на секретаря Милена Й. Симеонова
като разгледа докладваното от Николай Ст. Стефанов Гражданско дело №
20224520104471 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 31, ал.2 от ЗС.
Ищецът П. Д. И. твърди в исковата си молба, че с ответницата И. Н. В.
са съсобственици при равни квоти на недвижим имот – апартамент находящ
се в град Русе, ул. „С." № 23, бл. С., вх. 3, ет. 2, ап.3.
Ищецът твърди, че на 10.08.2011г. в гр.З., общ.З., обл.Р. сключили
граждански брак с ответницата, който бил прекратен с влязло в сила Решение
№ 260045/08.04.2021г. постановено по гр.д. № 108/2021г, по описа на РС
Кубрат, частично отменено с Решение № 142/25.10.2021г. постановено по
в.гр.д. № 211/2021г. по описа на ОС Р..
Твърди, че с Нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот
№ 116, том V, per. №9852, дело № 655 от 2015 г. на Нотариус Румяна
Падалска с ответницата придобили в режим на СИО - съпружеска
имуществена общност правото на собственост върху жилище - апартамент,
находящ се в гр.Русе, ул. „С." № 23, бл. С., вх. 3, ет. 2, ап.3 който имот не е
със статут на семейно жилище. Твърди се в исковата молба, че след развода
всеки опит от страна на ищеца да ползва имота по предназначение съобразно
правата си е възпрепятстван от И. Н. В..
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата И. Н. В.
1
да му заплати на основание чл.31 ал.2 от ЗС сумата от 1400,00 лева,
представляваща обезщетение за лишаване от ползване на имота за периода от
28.01.2022г. до 28.08.2022г. на собствената му 1/2 идеална част от недвижим
имот - апартамент, находящ се в град Русе, ул. „С." № 23, бл. С., вх. 3, ет. 2,
ап.3, ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на
исковата молба до окончателното й плащане. Претендират се разноски по
делото.
В срока по чл.131 от ГПК, ответницата, чрез пълномощника си
депозира писмен отговор, с който развива съображения за неоснователност на
претенцията.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата И. Н. В., чрез пълномощника си
е предявила срещу П. Д. И. насрещен иск с правно основание чл.31 ал.2 от ЗС.
Твърди, че с ответника по този иск сае закупили в режим на СИО при равни
права по време на брака общо три недвижими имота - апартаменти, два от
които са в гр.Русе а третия в гр.Н.. Уточнява, че първият от имотите се
намира в гр.Русе на ул.“С.“ 23 и е предмет на първоначалната искова молба.
Вторият недвижим имот е придобит с НА за покупко-продажба № 93, том 27,
дело № 4862, дв.вх № 10699 от 09.08.2017 г на СВ-Русе с адрес на имота: гр.
Русе, ул. Р. 5, бл. П., вх. 1, ет. З, ап. 7. Третият недвижим имот е придобит с
НА за покупко-продажба № 77, том 18, дело № 3245 от 10.08.2018 г на СВ-Н.
с адрес на имота: гр. Н., жк Ч.м. 1, № 65, ет. 1, ап. АО-2.
Твърди се в насрещната искова молба, че двата посочени по-горе
апартаменти имали наематели, които ответникът П. Д. И. изгонил и в момента
той единствен държи ключовете за тези недвижими имоти и не позволявал те
да се ползват от ответницата, съобразно притежаваните идеалните части на
собственост.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника по
насрещния иск - П. Д. И. да заплаща на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС сумата
от 200,00 лева месечно за апартамента в гр.Н. и 150,00 лева месечно за
апартамента в гр.Русе, ул.“Р.‘ 5, ведно със законната лихва върху всяка
главница, считано от датата на получаване на насрещния иск, като същият да
се счита за отправена покана за заплащане на наем в размерите, посочени в
насрещната искова молба.
В ответникът по насрещния иск - П. Д. И., чрез пълномощника си е
2
депозирал писмен отговор, с който развива съображения за неоснователност
на претенцията.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
Не е спорно по делото, че на 10.08.2011г. в гр. З., общ.З., обл.Р. страните
са сключили граждански брак, който бил прекратен с влязло в сила решение
№260045/08.04.2021г. постановено по гр.д. №108/2021г., по описа на РС
Кубрат, частично отменено с Решение № 142/25.10.2021г. постановено по
в.гр.д. № 211/2021г. по описа на Окръжен съд Р..
От писмените доказателства по делото се установява, че страните по
време на брака са придобили три недвижими имота - апартаменти в режим на
СИО при равни права. Първият от имотите се намира в гр.Русе на ул.“С.“ 23
и е предмет на първоначалната искова молба. Вторият недвижим имот е
придобит с НА за покупко-продажба № 93, том 27, дело № 4862, дв.вх №
10699 от 09.08.2017 г на СВ-Русе с адрес на имота: гр.Русе, ул.“Р.“ 5, бл.“П.“,
вх. 1, ет. З, ап. 7. Третият недвижим имот е придобит с НА за покупко-
продажба № 77, том 18, дело № 3245 от 10.08.2018 г на СВ-Н. с адрес на
имота: гр.Н., ж.к. „Ч.м. – 1“, № 65, ет. 1, ап. АО-2.
Видно от писмена покана, отправена от ищеца до ответницата, чрез
ЧСИ — Венцислав Маринов, връчена на 28.01.2022г. е направено
предложение за съвместно ползване на съсобствеността или да се заплаща от
ответницата месечен наем в размер на 200,00 лева по посочена банкова
сметка.
По делото са събрани и гласни доказателства.
От показанията на св.Е. Т., мениджър в агенция за недвижими имоти
„Явлена“ гр.Н. се установява, че агенцията не разполага с ключ за
недвижимия имот към настоящия момент. Първоначално разполагали с ключ
за имота докато се търсел наемател. Впоследствие агенцията предала ключа
на наемателя и от тогава те нямали ангажимент по отношение на този
недвижим имот. Свидетелката уточнява, че страните закупили имота в гр.Н.,
като съпрузи. Съдът кредитира показанията на свидетелката Т., тъй като
същите са непротиворечиви и кореспондират със събраните по делото
писмени доказателства.
3
От показанията на св.С. И., майка на ищеца се установява, че
апартаментът на ул. „С.“ в гр. Русе се ползвал от ответницата от 2020г. След
като се върнала от Ф. тя изгонила наемателите и се настанила там. След
развода П. се опитвал да има достъп до апартамента, но не успял, тъй като
ответницата не го допускала. При всеки опит да влезе в жилището си ставал
проблем. Свидетелката И. описва и случай от октомври 2020г., когато синът й
се прибрал от Ф. с багаж и искал да го донесе в Русе, на ул.“С.“, се вдигнал
скандал от ответницата. Свидетелката твърди, че последния опит на П. да
иска влезе в апартамента бил през март 2022г. Помъчил се да влезе и отново
не го допуснали. Разбрала, че била викната полиция и осъдили сина й за
домашно насилие.
Свидетелката И. установява, че й е известен факта, че е сменен патрона
на апартамента на ул. „С.“, и това , че И. не е предоставяла ключ от сменения
патрон.
Свидетелката И. установява, че П. не е създавал пречки И. да ползва
апартаментите в Н. и в бл.“П.“ в гр.Русе, както и не знае между тях да е имало
уговорки за разпределение на имотите. Твърди, че за апартамента в гр.Н. П.
има ключове. Установява, че ходили в Н. заедно с П. той да си урежда
някакви документи и впоследствие минали да обиколят апартамента и тогава
забелязали, че няма ток. Домоуправителят им казал, че е идвала някаква
жена там, И. е идвала и е влизала вътре.
От показанията на св.Р.М. се установява, че през февруари 2023г. ходила
до Н. с П., с майка му и с мъжа си. Искали да видят апартамента. Когато
отворили апартамента установили че тока е спрян. От домоуправителя
разбрали, че токът е спрян и че една жена през лятото е била там на почивка.
От показанията на св.Д. Н., син на ответницата се установява, че през
2020г. се настанили в апартамента на ул.“С.“. Преди това живели във Ф..
Установява, че майка му и ищеца имат едно жилище на ул.“С.“ в гр.Русе,
едно в бл.“П.“ в гр.Русе и едно в гр.Н.. Установява, че два месеца след като се
върнали в България през 2020г. ответникът дошъл в жилището на неговия
дядо и там се уговорили той и майка му да ползват жиилщето на ул.“С.“, тъй
като е близо до училище и ще е удобно за него, а другите два апартамента да
ги ползва той, защото той имал ключ за тях. Твърди, че на тази среща дали
ключ на П. за жилището на ул.“С.“.
4
Свидетелят Н. установява, че в жилището в гр.Н. не са ходили с майка
си, тъй като нямат ключове за него. Твърди, че майка му не е получавала
ключове нито за имота в Н., нито за апартамента в бл.“П.“ в гр.Русе.
От показанията на св.К. Д. се установява, че ответницата И. живеела в
Русе, но от 2022г. двамата живеят заедно в с.Н.с., а синът й останал да живее
в гр.Русе в жилището на ул.“С.“. Установява, че в Русе И. живеела на ул. „С.“
№ 23, а за другите два апартамента нямала достъп, тъй като нямала ключове.
Съдът кредитира с доверие показанията на всички свидетели, като
непротиворечиви, последователни, дадени от пряко и непосредствено
възприятие, като тези на св.Д. Н. и св.С. И. са преценени съобразно
изискванията на чл.172 от ГПК.
По делото е изслушано заключение по съдебно техническа експертиза,
която съдът възприема като компетентно изготвена, добросъвестно и в
изпълнение на поставените задачи.
Видно от заключението на в.л. К. К. размерът на средния пазарен наем за
имот, представляващ АПАРТАМЕНТ 3 на трети етаж, във вход В, намиращ
се в гр. Русе, ул.“С.“23, състоящ се от спалня дневна, кухня и сервизни
помещения със застроена площ от 62,69 кв.м. ведно с МАЗА 2 с площ от 6,70
кв.м за исковия период /7 месеца/ възлиза на 3,070 лева, при анализ на
данните от предлагане на подобни имоти, по метода на пазарните аналози.
Стойността на половината от този наем за исковия период е в размер на
1535,00 лева.
Видно от заключението на в.л. размерът на средния пазарен наем за имот,
представляващ АПАРТАМЕНТ 7, на трети етаж, вход А, бл.“П.“, кв, ЗС, гр.
Русе, ул. Р. 5, състоящ се от дневна, кухня и сервизни помещения с площ от
31,62 кв.м. ведно с ИЗБА 7 с площ от 2,64 кв.м., за исковия период,
възлиза на 2472,00 лева, при анализ на данните от предлагане на подобни
имоти, по метода на пазарните аналози. Стойността на половината от този
наем за исковия период е в размер на 1236,00 лева.
Видно от заключението на в.л. размерът на средния пазарен наем за
имот, представляващ АПАРТАМЕНТ АО-2, находящ се в сутеренния етаж на
сграда с административен адрес гр. Н., ж.к. Ч.м. 1, N65, ет. -1, със застроена
площ от 38,80 кв.м., състоящ се от дневна с кухненски бокс и кът за спане,
баня с тоалетна и тераса, за исковия период възлиза на 4138,00 лева, при
5
анализ на данните от предлагане на подобни имоти, по метода на пазарните
аналози. Стойността на половината от този наем за исковия период е в размер
на 2069,00 лева.
Като взе предвид гореизложената фактическа обстановка по
делото, съдът стига до следните правни изводи:
За успешното провеждане на иск с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС,
ищецът следва да установи наличието на следните предпоставки:
съсобственост между страните по спора по отношение на процесната
вещ/имот, служене с вещта/имота /лично ползване/ изцяло от един
съсобственик-ответник, по начин препятстващ другия или другите
съсобственици, също да го ползват според правата си и лишеният от
ползването съсобственик или съсобственици да са отправили към този, който
си служи с вещта писмено поискване за заплащане на обезщетение за
ползата, от която са лишени.
Понятието „лично ползване” е всяко поведение на съсобственик, което
възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата
вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове.
Вземането по чл.31, ал.2 ЗС се явява частен случай на общата забрана
/чл.59 от ЗЗД/ едно лице да се облагодетелства за сметка на друго. Източник
на вземането е едно фактическо положение – реалното ползване на общата
вещ, което обуславя разместване на имуществени блага между правните
сфери на съпритежателите на една обща вещ, по отношение на която всеки е
титуляр на правото на собственост в определен обем – решение №
516/11.01.2011 г. по гр.д. № 1385/2009 г., ВКС, ІІ г.о.
Всяко писмено волеизявление, отправено от съсобственик до
съсобственик, съдържащо искане за лично ползване или за заплащане на
обезщетение за лишаване от ползването, съставлява покана по смисъла на
чл.31, ал.2 от ЗС. Без значение е дали поканата е нарочна или се съдържа в
друг акт - например искова молба с искане за заплащане на обезщетение,
което произтича от личното ползване на имота от ответника. Неползващият
вещта не е длъжен да изяви желание за лично ползване, за да може да
претендира обезщетението, тъй като причина за разместването на блага в
имуществените сфери на двамата съсобственици е осъщественото само от
един от тях ползване, а не липсата на изразена воля от другия съсобственик да
6
ползва вещта според правата си – решение № 119/11.03.2009 г. по гр.д. №
3204/2008 г., ВКС, ІІ г.о. В този смисъл е преобладаващата практика на ВКС,
но в решение № 172/6.07.2011 г. по гр.д. № 996/2010 г., ВКС, ІІІ г.о. е прието,
че поканата трябва да е за предоставяне ползването на вещта, а не директно да
се иска заплащане на обезщетение. Задължението за заплащане на
обезщетение от страна на ползващия съсобственик възниква с получаване на
писмено поискване от лишения от възможността да ползва общата вещ
съсобственик.
По отношение предявеният от ищеца П. Д. И. срещу И. Н. В. иск с
правно основание чл.31, ал.2 от ЗС за недвижим имот – апартамент
находящ се в град Русе, ул. „С." № 23, бл. С., вх. 3, ет. 2, ап.3.
Не е спорно по делото, че страните са били съсобственици, при равни
права на процесния недвижим имот – апартамент находящ се в град Русе, ул.
„С." № 23, бл. С., вх. 3, ет. 2, ап.3.
Ползващият съсобственик започва да пречи, когато друг съсобственик е
отправил искане да си служи с вещта, което е доведено да знанието на първия
и той не е отстъпил частта, съответстваща на дела на претендиращия или не
му е предоставил възможност да ползва общата вещ заедно с него –
Тълкувателно решение № 7/ 2.11.2012 г. по тълк. дело № 7/2012 г., ОСГК на
ВКС.
Предявената от ищеца П. Д. И. претенция касае периода от
28.01.2022г.(денят в който е връчена писмената покана, чрез ЧСИ) до
28.08.2022г., като твърденията са, че през този период е бил лишен от правото
на ползване на собствените си ½ ид.ч. от имота, за което претендира
обезщетение.
Безспорно се установява по делото, че ищецът е разполагал с ключ от
процесния апартамент. Установява се обаче, че при различни случаи, когато е
искал да влезе в имота си ищецът е бил препятстван обективно или чрез
поставен от вътрешната страна ключ в патрона на вратата, или чрез активни
действия от страна на ответницата – вдигане на скандали и викане на
полиция.
С оглед на изложеното, съдът стига до извода, че достъпът на ищеца до
жилището за претендирания период от време е бил възпрепятстван, от страна
на ответницата. Липсват опровергаващи този извод доказателства. Ето защо,
7
съдът приема, че ответницата е упражнявала фактическа власт върху целия
съсобствен имот, поради което дължи обезщетение на ищеца за лишаване от
правото му на ползване на собствените му 1/2 ид.ч. от имота. Претенцията с
правно основание чл.31, ал.2 от ЗС за недвижим имот – апартамент находящ
се в град Русе, ул. „С." № 23, бл. С., вх. 3, ет. 2, ап.3 се явява основателна.
По отношение на размера:
Ползата, която е пропуснал неползващият съсобственик, след поканата,
обикновено е в размер на дължимия пазарен наем. Видно от възприетото от
съда заключение на в.л. Кремена К., размерът на средния пазарен наем за
имот, представляващ АПАРТАМЕНТ 3 на трети етаж, във вход В, намиращ
се в гр. Русе, ул.“С.“23, състоящ се от спалня дневна, кухня и сервизни
помещения със застроена площ от 62,69 кв.м. ведно с МАЗА 2 с площ от 6,70
кв.м за исковия период /7 месеца/ възлиза на 3,070 лева, при анализ на
данните от предлагане на подобни имоти, по метода на пазарните аналози.
Стойността на половината от този наем за исковия период е в размер на
1535,00 лева. Ищецът претендира сумата от 1400,00 лева, която е по-малка от
посочената в експертизата, поради което искът се явява доказан в
претендираният размер от 1400,00 лева. Следва да бъде присъдена и
законната лихва върху сумата считано от датата на подаване на исковата
молба в съда до окончателното й изплащане.
По отношение предявеният от ответника И. Н. В. срещу П. Д. И.
насрещен иск с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС за следните
недвижими имоти: – Недвижим имот придобит с НА за покупко-
продажба № 93, том 27, дело № 4862, дв.вх № 10699 от 09.08.2017 г на СВ-
Русе с адрес на имота: гр. Русе, ул. Р. 5, бл. П., вх. 1, ет. З, ап. 7 и
Недвижим имот придобит с НА за покупко-продажба № 77, том 18, дело
№ 3245 от 10.08.2018 г на СВ-Н. с адрес на имота: гр. Н., жк Ч.м. 1, № 65,
ет. 1, ап. АО-2.
По делото не е спорно, че страните са били съсобственици, при равни
права на процесните недвижими имоти – Недвижим имот придобит с НА за
покупко-продажба № 93, том 27, дело № 4862, дв.вх № 10699 от 09.08.2017 г
на СВ-Русе с адрес на имота: гр. Русе, ул. Р. 5, бл. П., вх. 1, ет. З, ап. 7 и
Недвижим имот придобит с НА за покупко-продажба № 77, том 18, дело №
3245 от 10.08.2018 г на СВ-Н. с адрес на имота: гр. Н., жк Ч.м. 1, № 65, ет. 1,
8
ап. АО-2.
Ползващият съсобственик започва да пречи, когато друг съсобственик е
отправил искане да си служи с вещта, което е доведено да знанието на първия
и той не е отстъпил частта, съответстваща на дела на претендиращия или не
му е предоставил възможност да ползва общата вещ заедно с него –
Тълкувателно решение № 7/ 2.11.2012 г. по тълк. дело № 7/2012 г., ОСГК на
ВКС.
Предявената от И. Н. В. насрещна претенция касае обезщетение за
лишаване от право на ползване на собствените си ½ ид.ч. от имота считано от
18.01.2023г.(денят в който е връчено съобщението за предявеният насрещен
иск), ведно със законната лихва.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява,
че ответникът по насрещния иск – П. Д. И. не е разполагал с ключове от
процесните апартаменти. Липсват конкретни доказателства същият да е
осъществявал и/или обективирал дейстия с които да е препятствал ползването
на имотите от другия съсобственик – И. Н. В..
С оглед на изложеното, съдът стига до извода, че достъпът на И. Н. В.
до процесните апартаменти в гр.Русе и гр.Н. за претендирания период от
време не е бил възпрепятстван, от страна на първоначалния ищец. Липсват
опровергаващи този извод доказателства.
Ето защо, съдът приема, че П. Д. И. не е упражнявал фактическа власт
върху целите съсобствени имоти, поради което не дължи обезщетение на И.
Н. В. за лишаване от правото й на ползване на собствените й 1/2 ид.ч. от
имотите.
Изложеното дава основание на съда да формулира извод, че
претенцията с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС за недвижими имоти –
Недвижим имот придобит с НА за покупко-продажба № 93, том 27, дело №
4862, дв.вх № 10699 от 09.08.2017 г на СВ-Русе с адрес на имота: гр. Русе, ул.
Р. 5, бл. П., вх. 1, ет. З, ап. 7 и Недвижим имот придобит с НА за покупко-
продажба № 77, том 18, дело № 3245 от 10.08.2018 г на СВ-Н. с адрес на
имота: гр. Н., жк Ч.м. 1, № 65, ет. 1, ап. АО-2 се явява неоснователна.
С оглед изхода на спора, и на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, ответницата
следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените по делото разноски,
9
в общ размер на 556,00 лева, от които 200,00 лева за възнаграждение на вещо
лице, 56,00 лева внесена държавна такса и 300,00 лева платен адвокатски
хонорар.
По изложените съображения, съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. Н. В. с ЕГН:********** да заплати на П. Д. И. с
ЕГН:********** сумата от 1400,00 лева, представляваща обезщетение за
лишаване от ползване на имота за периода от 28.01.2022г. до 28.08.2022г. на
собствената му 1/2 идеална част от недвижим имот - апартамент, находящ се
в град Русе, ул. „С." № 23, бл. С., вх. 3, ет. 2, ап.3, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от подаване на исковата молба до окончателното й
плащане, както и сумата от 556,00 лева, представляваща разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от И. Н. В. с ЕГН:********** срещу П. Д. И.
с ЕГН:********** иск с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС за сумата от
200,00 лева месечно, представляваща обезщетение за лишаване от ползване
на недвижим имот – апартамент придобит с НА за покупко-продажба № 77,
том 18, дело № 3245 от 10.08.2018 г на СВ-Н. с адрес на имота: гр. Н., жк Ч.м.
1, № 65, ет. 1, ап. АО-2 и 150,00 лева месечно, представляваща обезщетение
за лишаване от ползване на недвижим имот – апартамент придобит с НА за
покупко-продажба № 93, том 27, дело № 4862, дв.вх № 10699 от 09.08.2017 г
на СВ-Русе с адрес на имота: гр. Русе, ул. Р. 5, бл. П., вх. 1, ет. З, ап. 7, ведно
със законната лихва върху всяка главница, считано от датата на получаване на
насрещния иск, като същият да се счита за отправена покана за заплащане на
наем в размерите, посочени в насрещната искова молба.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Русенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
10