Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 229
гр. Севлиево, 23.07.2018
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЕВЛИЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет
и седми юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Христо
Христов
при участието на секретаря Ивелина Цонева сложи за разглеждане
докладваното от съдията Христов гр. д. № 87 по
описа на съда за 2018 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, за установяване на вземания породени от разпоредбите на чл. 79,
ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД..
Делото е
образувано по искова молба от „Мобилтел" ЕАД (понастоящем с наименование
„А1 България " ЕАД), с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, р – н Илинден, ул. Кукуш № 1, представлявано от А.Д.и М.М.срещу С.И.И.,
с ЕГН **********, с адрес ***.
Ищеца
твърди, че ответницата му дължи суми в размер на сумата 167,97 лв. -
незаплатена далекосъобщителна услуга и сума за начислена неустойка в размер
201,03 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
далекосъобщителни услуги М4251302 от 07.10.2014 г.. Въз основа на подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на
чл. 410 ГПК, срещу ответницата било образувано ч.гр.д № 1248/2017г., по описа
на PC - Севлиево. В рамките на предвидения от законодателя срок било постъпило
възражение от страна на длъжника срещу издадената заповед за изпълнение на
парично задължение. Между страните бил сключен договор М4251302 от 07.10.2014
г. за далекосъобщителни услуги. Процесните суми били дължими по договор с
индивидуален потребителски номер М4251302 от 07.10.2014 г. и ID *********, с
който на абоната-ответник са предоставяни услуги за телефонен номер *** по
тарифен план МтелТрансфер ХС, с месечна абонаментна такса 9,90 лв. /с ДДС/ за
срок от 24 месеца. На същата дата длъжникът, възползвайки се от промоционални
условия, е добавил за ползване и мобилен номер ***, избирайки условията на
тарифен план Домашен телефон 1 с месечна абонаментна такса 5,90 лв. /с ДДС/ за
срок от 24 месеца. Номера М4251302 бил индивидуален клиентски номер, с който
абонатът фигурирал в системата на Оператора и представлявал уникална комбинация
от цифри, като услугите, които ползват клиентите били свързани към един или
няколко такива номера, като чрез тях с издавали месечните сметки/фактури.
Съгласно общите условия на един клиентски номер можело да се предоставят
множество услуги. Под един клиентски номер се завеждали всички договори за
услуги, сключени от абоната, обективирани с номера на клиента или под ID на
клиента, който бил другият индивидуализиращ признак на абоната, с който се
въвежда в системата на Оператора. В конкретния случай длъжникът е бил въведен в
системата на Мобилтел с индивидуален номер М4251302 и „клиентски номер" ID
*********, по които били издавани фактурите на абоната за няколко договора за
услуги, от които произтичала претенцията на ищцовото дружество и въз основа, на
които била издадена Заповедта за изпълнение срещу длъжника. Съгласно чл. 26 от Общите условия на мобилния
оператор „Заплащането на услугите се извършва въз основа на месечна фактура,
която се издава на името на абоната. При сключване на договора Мобилтел
уведомява всеки абонат за таксуващия период, за който ще му бъде издавана
фактура. Промяната на този период може да бъде извършвана едностранно от
Мобилтел след предварително уведомление до абоната. Неполучаването на фактурата
не ocвобождава абонатите от задължението им за плащане на дължимите суми.
". В срока на действието на договора за мобилни услуги М4251302 от
07.10.2014 г., Мобилтел издал на абоната-ответник следните фактури по договора:
фактура № *********/13.10.2014 г., с падеж на плащане 28.10.2014 г., за отчетен
период от 07.10.2014 г. до 08.10.2014 г., за ползване на далекосъобщителни
услуги за сумата от 12,85 лв.; фактура № *********/12.11.2014 г., с падеж на
плащане 27.11.2014 г., за отчетен период от 09.10.2014 г. до 08.11.2014 г., за
ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 155,12 лв.; фактура №
*********/26.02.2015 г., с падеж на плащане 26.02.2015 г., за отчетен пeриод от
09.01.2015 г. до 08.02.2015 г., в която била начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в размер на 156,75 лв.;
фактура № *********/18.03.2015 г. , с падеж на плащане 18.03.2015 г., за
отчетен период от 09.02.2015 г. до 08.03.2015 г., в която била начислена
неустойка за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в
размер на 44,28 лв.. Длъжникът не изпълнил задълженията си по посочените
договори, като не заплатил в срок всички дължими към Оператора суми за
потребени договорни услуги, което обусловило правото на мобилния оператор да
прекрати едностранно сключените с абоната-длъжник С.И.И. договори за
далекосъобщителни услуги и да му начисли неустойка за предсрочно прекратяване
на договори за далекосъобщителни услуги. Претендиранта представлява сбор от
предоставени на абоната от Оператора далекосъобщителни услуги по сключените
между страните договори за далекосъобщителни услуги и начислена неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги, а именно
главницата била формирана като сбор от потребени и незаплатени
далекосъобщителни услуги по договор М4251302 от 07.10 2014 г., в размер на
167,97 лв. - незаплатена далекосъобщителна услуга и сума за начислена неустойка
в размер на – 201,03 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване
на договор за далекосъобщителни услуги М4251302 от 07.10.2014 г.. Мобилтел имал
право да получава в срок всички дължими от абоната суми за ползването на
предоставените услуги, както и имал право да получава в срок всички суми по т.
34.а - 34.в от Общите условия. Незаплатената стойност на далекосъобщителните
услуги, предоставяни на абоната, била отразена в представени фактури. Доколкото
последните не били погасени от абоната-ответник, Мобилтел прекратил едностранно
сключения с абоната договор за мобилни услуги, поради което на последния била
начислена неустойка. В случая, клаузата за неустойка била рагламентирана и
уредена в договора за мобилни услуги към датата на подписването му и в Общите
условия на оператора, които били неразделна част от индивидуалния договор и
имали задължителна Сила за страните, освен ако не е уговорено друго. Клаузата
за неустойка фигурирала в представени с исковата молба приложения към сключения
договор в раздел Отговорност и гласяла: „В случай че абонатът наруши
задълженията си, произтичащи от това Приложение, Договора или Общите условия, в
това число, ако по негово искане или вина Договорът по отношение на Услугите в
това Приложение бъде прекратен в рамките на определения срок за ползване,
Операторът има право да прекрати Договора по отношение на тези или всички Услги
и/ или да получи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни
такси ( без остъпки), дължими от датата на прекратяване до изтичане на
определения срок на ползване.“ Основанието за прекратяване на договора следвало
и от 27.2 и чл. 54 от ОУ на мобилния оператор, в които било казано, че Мобилтел
има право да ограничи достъпа до част от услугите или да прекрати индивидуалния
договор, ако абонатът има неизплатени дължими вземания към Мобилтел. А съгласно
чл. 54 от ОУ: „Мобилтел има право едностранно да прекрати Договора за услуги
или временно да спре достъпа на абоната до Мрежата в следните случаи: 54.1 При
неплащане на дължими суми след изтичане срока за плащане“. За самото
прекратяване на договора законът не изисквал форма нито за валидност, нито за
доказване, тъй като то настъпвало по силата на договора, поради неизпълнението
на абоната да заплати цената на предоставените му мобилни услуги. Клаузата за
неустойка била регламентирана и уредена в договора за мобилни услуги към датата
на подписването му и Общите условия на оператора. Неизпълнението от страна на
абоната-ответник да заплати сумите за потребените ycлуги съгласно издадените
фактури е довело до прекратяването на индивидуалните договори на ответницата и
до начисляване на договорна неустойка. С представените договори ответникът се
съгласил и приел Общите условия на Оператора за взаимоотношения с потребителите
на мобилни телефонни услуги. Съгласно чл. 26.5. от Общите условия, Мобилтел
предоставял на абоната 15-дневен срок след издаване на фактурата за плащането
на посочената в нея сума. Дължимите, съгласно сключените договори незаплатени
от абоната суми за ползвани от същия услуги по договорите с Оператора, обусловили
правото на Мобилтел /чл. 54 от ОУ/ да прекрати едностранно индивидуалния
договор с ответницата. Съгласно чл. 22.3.5. от Общите условия "Всички
услуги се заплащат в зависимост от тех вид и специфика, по цени съгласно
действащия ценоразпис на Мобилтел.“. Съгласно чл. 27 от Общите условия
плащането на посочената във фактурата сума се извършва в срока указан на
фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. При неспазване
на срока, потребителят дължал неустойка за забава в размер на законната лихва
за всеки ден закъснение. В конкретният случай ответницата подписала договор за
мобилни услуги, ползвала предоствените й мобилни услуги и не изпълнила
задълженията си, като не спазила конкретно упоменатия в договора срок. Изпълнен
бил фактическия състав на едно договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което
ответницата следвало да понесе отговорността си. Представените фактури сами по
себе си, не били основание за плащане, но длъжникът - ответник сключил договор
и ползвал съответната далекосъобщителна услуга, за което не си заплатил, т.е.
същият бил в неизпълнение на договора си. Предвид изложеното, ищеца моли за
постановяване на решение, с което да бъде прието за установено, че ответницата
му дължи горните суми, за които била
издадена заповед за изпълнение № 747 от 12.10.2017 г. по ч. гр. д. № 1248/2017
г. по описа на РС – Севлиево. Претендира разноски.
С влязло в
сила определение от 31.01.2018 г., поради отказ от предявения иск от ищеца, в
частта по първоначално предявен иск за вземане за лихва в размер 48,28 лева,
начислена за периода от 28.11.2014 г. до 25.09.2017 г., е обезсилена заповед за
изпълнение на парично задължение № 747 от 12.10.2017 г., издадена по реда на
чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1248/2017 г. на РС - Севлиево, в частта за вземането
за лихва в размер 48,28 лева, като е прекратено производството по настоящото
гражданско дело № 87 по описа на РС - Севлиево за 2018 г., в частта по
първоначално предявеният иск за същото вземане за лихва в размер 48,28 лева.
В
едномесечен срок от връчване на препис от исковата молба с доказателствата,
ответницата е подала писмен отговор, чрез назначеният й особен представител, с
който е оспорила исковете като неоснователни. Оспорва исковете, както по
основание, така и по размер. Твърди, че е изправна страна по договора и няма
неизплатени задължения към дружеството ищец. Приложените фактури не били годен
документ, удостоверяващ реално предоставени услуги от ищецът към С.И..
Описаната в исковата молба Фактура № ********** от 13.10.2014 г. отразявала
период на фактуриране, който предхождал датата на цитирания договор за услуги.
В молбата било посочено, че договора е от 07.10.2014 г., а приложеният
екземпляр нямал дата. Затова счита, че представеният договор не можел да е
източник на задължения, описани в исковата молба. Претенцията по Фактура №
********** от 13.10.2014 г. била погасена по давност на основание чл. 111,
буква „в" от ЗЗД, за което ответницата прави възражение. Обективираното в
нея задължение представлявало периодично плащане по смисъла на чл. 111, буква
„в" от ЗЗД, и се погасявало с кратка тригодишна давност. Претенцията за
неустойка също била неоснователна и недоказана. От обстоятелствената част на
исковата молба не ставало ясно, как е формулиран размерът на търсената
неустойка. Сочените в исковата молба общи условия, не били приложени като
доказателство. Същите най-вероятно не били подписани от ответницата, тя не била
запозната с тях и не я обвързвали. Оспорва по отношение верността приложените
към исковата молба фактури, като счита, че отразените в тях суми и основание за
издаване не отговарят на действителността.
В съдебно заседание ищеца не се
представлява. В докладвана писмена молба поддържа исковете по съображенията
изложени в исковата молба. Допълнително заявявява, че неизпълнението на
ответницата да заплати сумите за потребени услуги, за които са издадени фактури
е довело до прекратяване на договор М4251302 от 07.10.2014 г. и до начисляване:
на неустойка, в размер 156,75 лв.(включваща 19 броя месечни абонаментни такси по 8,25 лв. без
ДДС, до края на изтичане на срока на договор Мтел трансфер XS, сключен за
срок 24 месеца, за телефонен номер ***, ползван от ответницата) и на
неустойка, в размер 44,28 лв.(включваща 9 броя месечни абонаментни такси по 4,92
лв. без ДДС, до края на изтичане на срока на договор Мтел домашен телефон 1,
сключен за срок 24 месеца, за телефонен номер ***, ползван от ответницата) или
неустойка в общ размер 201,03 лева, а клаузата за неустойка фигурирала и в
самия подписан от абоната договор.
В съдебното заседание ответницата
поддържа отговора, по
съображенията изложени в същият,
чрез назначеният й особен представител. Допълнително заявявява, че е напълно възможно да си е
заплатила, ако е консумирала услугите, но поради факта, че е представлявана от особен
представител няма възможност ангажира доказателства за това. В писменото
становище на ищеца се прецизирало начисляването на неустойката, но това било заявено
в частта от становището по хода по същество и било преклудирано, а и отново
оставало неясно как е формиран размерът на неустойката. Не било логично за два
различни периода да се начислява една и съща неустойка, за предсрочно
прекратяване, защото следвало да е еднократна в точно определен размер.
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна:
Установява
се от договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги от 07.10.2014 г.(с дата посочена
в края на договора, непосредствено преди подписите на страните), приложение
№ 1 към посоченият договор, за телефонен номер *** и приложение № 1 към същият
договор, за телефонен номер ***, приложение № 3 – Ценоразпис за ползване
допълнителни елекронни съобщителни услуги и Общи условия за взаимоотношенията
между „Мобилтел“ ЕАД и абонатите
потребителите, че такъв договор е сключен между страните и по силата на същият
ищеца се е задължил да предостави за срок от 24 месеца, електронни съобщителни
услуги на ответницата, а последната се е задължила да заплати цена на
предоставените услуги, съгласно тарифен план Мтел Трансфер ХиксЕс и Домашен
телефон 1 и по действащият ценоразпис на ищеца, с който същата е запозната, при
месечна абонаментна такса от 9,90 лв., с включен ДДС, за първия тарифен план и
телефонен номер и при месечна абонаментна такса от 5,90 лв., с включен ДДС, за
втория тарифен план и телефонен номер. Видно от описаните по – горе приложения към
договора между страните, че в двете приложения № 1 са предвидени клаузи
съгласно които, ако абоната наруши задълженията си по приложенията, договора
или Общите условия, с които абоната е декларирал, че е запознат, операторът има
право да прекрати едностранно сключеният
с абоната договор и/или да получи неустойка в размер на дължимите такси до
изтичане на посочения в договора срок.
Установява
се от приложени по делото фактури и сметки, че ищеца е издал на ответницата следните
фактури, и сметки: фактура № *********/13.10.2014 г., с падеж на плащане
28.10.2014 г., за отчетен период от 09.09.2014 г. до 08.10.2014 г., за ползване
на далекосъобщителни услуги за сумата от 12,85 лв.; фактура №
*********/12.11.2014 г., с падеж на плащане 27.11.2014 г., за отчетен период от
09.10.2014 г. до 08.11.2014 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за
сумата от 155,12 лв.; сметка № *********/26.02.2015 г., с падеж на плащане
26.02.2015 г., за начислена неустойка, в размер на 156,75 лв., и сметка №
*********/18.03.2015 г. , с падеж на плащане 18.03.2015 г., за неустойка, в
размер на 44,28 лв..
От
приложеното ч. гр. д. № 1248/2017 г. на РС – Севлиево се установява, че ищеца
на 11.10.2017 г. е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, по
което е образувано посоченото ч. гр. д. и е издадена срещу длъжника заповед № 747/12.10.2017
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите: 167,97 лева –
незаплатена далекосъобщителна услуга; 201,03 лева, представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги от 07.10.2014 г.;
48,28 лева – мораторна лихва за периода от 28.11.2014 г. до 25.09.2017 г.; ведно
със законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване заявлението
до изплащане на вземането, както и за разноски - платена държавна такса в
размер на 25,00 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 180,00 лева. Заповедта
за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което
са дадени съответните указания на заявителя, който в законният срок е подал
исковата молба инициирала настоящото производство.
При така
установените обстоятелства съдът прие следното от правна страна:
Уважаването
на предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, предполага
установяването от ищеца на следните предпоставки: основанието, размера и
изискуемостта на претендираните вземания, т. е. съществуването и валидността на
описаният в исковата молба договор между
ищеца и ответника със съществените му елементи (предмет и цена),
изпълнението на задълженията на ищеца по договора, твърдяната неустоична клауза
в договора и настъпване на предвидените в неустоичната клауза обстоятелства,
обуславящи дължимост на уговорената сума в клаузата.
Установи се
от договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги от 07.10.2014 г.,
приложенията към посоченият договор, за телефонни номера *** и ***, че такъв
договор е сключен между страните и по силата на същият ищеца се е задължил да
предостави за срок от 24 месеца, електронни съобщителни услуги на ответницата,
а последната се е задължила да заплати цена на предоставените услуги, съгласно
тарифен план Мтел Трансфер ХиксЕс и Домашен телефон 1 и по действащият
ценоразпис на ищеца, при месечна абонаментна такса от 9,90 лв., с включен ДДС,
за първия тарифен план и телефонен номер, и при месечна абонаментна такса от
5,90 лв., с включен ДДС, за втория тарифен план, и телефонен номер. Установи се
също така от описаните по – горе приложения към договора между страните, че със
същите е предвидена клауза съгласно която, ако абоната наруши задълженията си
по приложението, договора или Общите условия, операторът има право да прекрати едностранно сключеният с абоната
договор и/или да получи неустойка в размер на дължимите такси до изтичане на
посочения в договора срок. Съдът намира за установено от посочените по - горе
писмени доказателства наличието на валидно облигационно правоотношение между
ищеца и ответницата, с предмет предоставяне на електронни съобщителни услуги. Доколкото
ответницата е подписала гореописаният договор с ищеца за срок от 24 месеца,
независимо дали и в какъв размер, същата е ползвала фактически предоставените й
услуги, следва да се приеме, че дължи за срока на действие на договора минимум
договорените месечни абонаментни такси. Отделно не са налице каквито и да било
данни по делото ответницата да е възразявала преди настоящото производство срещу
неточно изпълнение на задълженията на ищеца по процесният договор, да е заявила
правата си по чл. 79, ал. 1 ЗЗД или по чл. 87, ал. 1 ЗЗД срещу ищеца, преди подаване
на заявление за издаване заповед за изпълнение срещу същата, да е искала точно
изпълнение, да е искала обезщетение за неизпълнение или да е дала на ищеца
подходящ срок за изпълнение с писмено предупреждение (предвид сключеният писмен
договор между страните), че след изтичането на срока ще смята договора за
развален, което би я освободило от облигационното задължение за парична
престация, поради което, не може да се приеме, че ищеца не е предоставял през
срока на действие на договора дължимите услуги на ответницата, по ценоразписа,
с който последната е запозната. В тежест на ответницата, ако твърди изпълнение
на паричните си задължения по договора между страните е да докаже плащането,
поради което не следва да се възлага на ищеца да установява отрицателният факт
– неплащането от страна на ответницата на задълженията й по договора.
Неоснователно е възражението на особения представител на ответницата, основаващо
се на липса на дата в договора между страните, доколкото се установи наличие на
такава - 07.10.2014 г.. Неоснователно е и
възражението на особения представител на ответницата, че посочените в исковата
молба Общи условия, не са подписани от ответницата и тя не е запозната с тях,
предвид, че се установи, че с подписване на приложенията към договора същата е
декларала, че е запозната с Общите
условия. Установи се по делото, че сумата която се претендира като неустойка несъмнено
не надхвърля договорения размер на сборът от оставащите по делото месечни такси
за периода до изтичане срока на договора между страните.
С оглед
изложеното установи се наличие на предпоставките за уважаване на предявените
искове, са следните суми: сумата 201,03 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на
договор за далекосъобщителни услуги М4251302 от 07.10.2014 г., за която са
издадени: сметка № *********/26.02.2015 г., с падеж на плащане 26.02.2015 г.,
за начислена неустойка, в размер на 156,75 лв. и сметка № *********/18.03.2015
г., с падеж на плащане 18.03.2015 г., за начислена неустойка, в размер на 44,28
лв.; и сумата 155,12 лева – за която е издадена фактура № *********/12.11.2014
г., с падеж на плащане 27.11.2014 г., за отчетен период от 09.10.2014 г. до
08.11.2014 г., за ползване на далекосъобщителни услуги.
Относно
разликата над сумата 155,12 лева до сумата 167,97 лева, за
ползване на далекосъобщителни услуги или сумата от 12,85 лв., за която е
издадена фактура № *********/13.10.2014 г., с падеж на плащане 28.10.2014 г.,
за отчетен период от 09.09.2014 г. до 08.10.2014 г., съдът намира, че
предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен, предвид
основателността на възражението на особения представител на ответницата, че фактура
№ ********** от 13.10.2014 г. отразява период на фактуриране, предхождащ датата
на договора за услуги, на който ищеца основава предявените искове. В исковата
молба ищеца сочи различен периода по фактура № *********/13.10.2014 г., но това
не е в състояние да обоснове извод за дължимост на пратандираната сума.
Обсъжданата фактура по същество представлява частен свидетелстващ документ,
основаващ се на вписвания в счетоводните книги по смисъла на чл. 182 ГПК. За
такива документи законът по изключение дава възможност да установяват изгодни
за издателя си факти, в случая на чл. 182 ГПК, като същите се преценяват от
съда според редовността им и с оглед другите обстоятелства по делото. Редовността на тези вписвания не се
предполага, а следва да се установи от страната, която се позовава на тях, а
доказателства за редовността на обсъжданата фактура ищеца не е ангажирал, нещо
повече установи се по делото от договора между страните и от изявленията на
ищеца в исковата молба, че процесното вписване и начисляване на дължима от
ответницата сума за времеви период предхождащ договора между страните се основава на нередовно водене на книгите
/Решение № 42 от 25.02.2004 г. на ВКС по гр. д. № 485/2003 г., ТК, II т. о./. Предвид
всичко изложено не се установи при доказателствена тежест на ищеца за това
обстоятелство, претендираната сума за разликата над 155,12 лева до 167,97 лева,
за ползване на далекосъобщителни услуги, за която е издадена фактура №
*********/13.10.2014 г. да е дължима от ответницата за твърдяния от ищеца
времеви период и на соченото основание, поради което искът до пълният му
предявен размер, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед
неоснователността на иска за сумата от 12,85 лв., представляваща разликата
над 155,12 лева до 167,97 лева, за ползване на далекосъобщителни услуги, за
която е издадена фактура № *********/13.10.2014 г., не следва да се обсъжда възражението
на ответницата за изтекла тригодишна погасителна давност за същата сума.
Относно
разноските, предвид частичното уважаване на исковете, частичното прекратяване
на производството, поради отказ от един от предявените искове от ищеца и частичното
отхвърляне на един от исковете, поради неоснователност, съдът намира, че на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът дължи на ищеца направени по делото
разноски. С оглед направеното искане и изхода на делото, на ищеца следва да се
присъдят разноски, в общ размер на сумата от 187,54 лева, за заплатена държавна
такса и за заплатено адвокатско възнаграждение. С оглед уважаването на
исковете, само за част от предявените суми по реда на заповедното производство,
съдът намери, че следва да се изменят дължимите, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски за заплатени държавна такса и адвокатско възнаграждение по ч. гр.
д. № 1248/2017 г. по описа на РС – Севлиево, като се намалят до общата сума 174,97
лева, за заплатена държавна такса и за заплатено адвокатско възнаграждение. С
оглед изхода по делото, ответника също
има право на разноски, но предвид че не е направил искане и не е
представил доказателства за разноски такива не следва да му се присъждат.
Воден от горното съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, по предявените
искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че в полза на "А1 България" ЕАД
(с предишно наименование „Мобилтел" ЕАД), с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, р – н Илинден, ул. Кукуш № 1, представлявано от А.Д.и
М.М.към С.И.И., с ЕГН **********, с адрес ***, съществуват парични вземания за следните
суми: сумата 201,03 лева - неустойка
за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги М4251302 от
07.10.2014 г., за която са издадени: сметка № *********/26.02.2015 г., с падеж
на плащане 26.02.2015 г., за начислена неустойка и сметка №
*********/18.03.2015 г., с падеж на плащане 18.03.2015 г., за начислена неустойка;
и сумата 155,12 лева – за която е
издадена фактура № *********/12.11.2014 г., с падеж на плащане 27.11.2014 г.,
за отчетен период от 09.10.2014 г. до 08.11.2014 г., за ползване на
далекосъобщителни услуги по договор за
далекосъобщителни услуги М4251302 от 07.10.2014 г.; за които вземания е
издадена заповед № 747/12.10.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч. гр. д. № 1248/2017 г. на РС
– Севлиево.
ОТХВЪРЛЯ,
като неоснователен, предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, от
"А1 България" ЕАД (с предишно наименование „Мобилтел" ЕАД), с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р – н Илинден, ул.
Кукуш № 1, представлявано от А.Д.и М.М.против С.И.И., с ЕГН **********, с адрес
***, В ЧАСТТА за установяване съществуване на парично вземане: за разликата над сумата 155,12 лева до сумата 167,97 лева, за ползвани
далекосъобщителни услуги, за която е издадена фактура № *********/13.10.2014
г., с падеж на плащане 28.10.2014 г., произтичащи от договор за
далекосъобщителни услуги М4251302 от 07.10.2014 г., за което вземане е издадена
заповед № 747/12.10.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч. гр. д. № 1248/2017 г. на РС – Севлиево.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, С.И.И., с ЕГН **********, с адрес *** да заплати
на "А1 България" ЕАД (с предишно наименование „Мобилтел" ЕАД), с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р – н Илинден, ул.
Кукуш № 1, представлявано от А.Д.и М.М., направените по гр. д. № 87/2018
г. по описа на Районен съд – Севлиево
разноски в размер на сумата 187,54 лева.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, С.И.И., с ЕГН **********, с адрес *** да заплати
на "А1 България" ЕАД (с предишно наименование „Мобилтел" ЕАД), с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р – н Илинден, ул.
Кукуш № 1, представлявано от А.Д.и М.М., направените по ч. гр. д. № 1248/2017
г. по описа на Районен съд – Севлиево разноски в размер на сумата 174,97 лева, за заплатена
държавна такса и за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Габровския окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: