Решение по дело №2146/2021 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 171
Дата: 14 февруари 2022 г.
Съдия: Веселин Валентинов Енчев
Дело: 20217040702146
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 1 септември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 171/14.02.02.2022 година,  град Бургас

 

          Административен съд - Бургас, в открито заседание на осми февруари, две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

СЪДИЯ: Веселин Енчев

 

секретар: Г. С.

разгледа адм.д. № 2146/2021 година,

 

          Производството е по глава десета раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 162 ал. 2 т. 8 – 9 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и чл. 27 ал. 3 и ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).

          Образувано е по жалба от Н.К. К. в качеството му на ЕТ „Димета – 91 – Н.К.“ с ЕИК ********* и със съдебен адрес ***, офис № 1 срещу акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01 – 6500/47#2/21.07.2021 година, издаден от заместник - изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) – Разплащателна агенция (лист  19 – 22 и 26 - 35).

          С обжалвания АУПДВ, на основание чл. 51 ал. 3 т. 1 от Наредба № 8/3.04.2008 година за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Модернизиране на земеделските стопанства" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 година (Наредба № 8), чл. 165 – 166 от ДОПК и чл. 20а ал.1 от ЗПЗП, ответникът е определил на ЕТ подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 283 506,58 лева, ведно с дължими лихви.

          В жалбата се излагат доводи за противоречие на АУПДВ със закона. Твърди се, че актът е издаден от некомпетентен орган, предвид липсата на данни в преписката за оправомощаване на фактическия издател на акта от изпълнителния директор на ДФЗ, който по закон следва да издава АУПДВ. Поддържа се, че е изтекла погасителната давност за реализиране на отговорността на търговеца – с оглед момента на извършване на нарушението (приет от ответника) и момента на приключване на Програмата за развитие на селскостопанските райони 2007 – 2013 година (ПРСР 2007-2013). Според жалбоподателя, АУПДВ е материално незаконосъобразен, защото не е налице свързаност между ЕТ и други получатели на помощ по ПРСР („Агросезони“ ЕООД и „МЕССУ“ ЕООД), както към датата на подаване на проектното предложение, така и към датата на сключване на договора за безвъзмездно финансово подпомагане (ДБФП) между ДФЗ и ЕТ, а също и към датата на подаване на искането за окончателно плащане на сумата по БДФП, защото не липсвала съгласуваност на действията между Н.К. и дъщеря му – Д.К.. Заявява се, че по същество издателят на акта е развил две взаимоизключващи се тези – от една страна, че има свързаност между ЕТ и трето лице (също бенефициер по ПРСР), а от друга – че са налице изкуствено създадени условия за заобикаляне на законовия праг за максимално финансиране на ползвателите на помощта.  Оспорва се извода на ответника, че от жалбоподателя изкуствено са били създадени условия за получаване на помощ с цел заобикаляне на правилото на чл. 8 ал. 3 от Наредба № 8 , като се прави анализ на определението по § 1 т. 50 от ДР на Наредба № 8 и се съпоставя с конкретно цитирана практика на Съда на ЕС (СЕС). Изтъква се, че с т. II от диспозитива на АУПДВ е изискано изплащане на неустойка, която има обезщетителен характер, но това не е публично, а е частно държавно вземане и следва да се претендира по общия ред, а не в рамките на административно производство.

          С жалбата се иска отмяна на АУПДВ. Претендира се присъждането на разноски. Представят се подробни писмени бележки.

          Ответникът, чрез процесуален представител - адвокат, изразява в съдебното заседание и в отделно писмено становище обстойни доводи за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на разноски.

          Въз основа на събраните по делото релевантни доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка.

          На 07.09.2015 година Н.К., в качеството си на ЕТ „Димета – 91 – Н.К.“ подал заявление до ДФЗ – РА за подпомагане („Закупуване на специализирана земеделска техника и инвентар“) по мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства“ по ПРСР 2007 – 2013 година. Към заявлението той приложил необходимата документация, изискана по програмата  (лист 48 - 73).

          На 12.11.2015 година между ДФЗ и ЕТ („ползвател“) бил сключен договор № 02/121/07063/12.11.2015 година за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по проекта на търговеца – проект № 02/121/07063 „Закупуване на специализирана земеделска техника и инвентар“. Размерът на отпусната сума по договора възлязъл на 299 440,25 лева, съгласно таблицата за одобрените разходи (лист 74 - 90).

          С анекс № 1/23.11.2015 година размерът на отпуснатата сума за подпомагане е бил намален на 283 506,58 лева, съгласно нова таблица на одобрените разходи по проекта. Именно сумата, утвърдена с анекса, е била отпусната на ЕТ като подпомагане (лист 91 – 93 и 112 - 114).

          С окончателен доклад (лист 94 - 111), подписан в периода 19 – 21.03.2020 година, по случай № ОС/2017/0710/85, екип от дирекция „В“, отдел „В.5“ на Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ), установил, че при безвъзмездното финансиране на ЕТ по договора от 12.11.2015 година с ДФЗ е било извършено в нарушение на приложимото право. Екипът разследвал подозрение, че бенефициерът е кандидатствал и получил финансова помощ за инвестиции, които надвишават тавана за общите допустими разходи, чрез използване на свързани или партньорски предприятия, по смисъла на Закона за малките и средните предприятия (ЗМСП).

          Разследващите установили, че в периода 2009 – 2015 година на група от три дружества – бенефициери е била предоставена финансова помощ по три отделни проекта по мярка 121 от ПРСР, както следва:

          - на „МЕССУ“ („Механизация на селското стопанство и услуги“) ЕООД сумата от  1 019 727 евро, на 30.01.2009 година;

          - на „Агросезони“ ЕООД сумата от 767 744 евро, на 23.12.2009 година и

          - на ЕТ „Димета – 91 – Н.К.“ 362 387 евро, на 12.11.2015 година.

          Екипът на ОЛАФ констатирал, че в периода на кандидатстване по мярка 121 Н.К. е бил ЕТ „Димета – 91 – Н.К.“ и едновременно с това - управител и едноличен собственик на „МЕССУ“ ЕООД, а дъщеря му - Д.Н.К., е била управител и едноличен собственик на „Агросезони“ ЕООД, както и че търговците са били регистрирани в град Сунгурларе, а двете ЕООД – и на един административен адрес – улица „Акации“ № 3.

          При съпоставката на размера на получените суми, като подпомагане, с нормата на чл. 8 ал. 3 във връзка с чл. 8 ал. 2 от Наредба № 8, разследващите установили, че максималният размер на допустимо подпомагане (т. нар. „таван“) на ЕТ е надхвърлен предвид свързаността му (чрез Д.К.) с „Агросезони“ ЕООД.

          Според екипа, Д.К. е придобила дружествените дялове в „Агросезони“ ЕООД на 16.01.2015 година, а на 07.10.2015 година чрез договор с нотариална заверка на подписите тя е прехвърлила собствеността върху тях на баща си – Н.К., но промяната е била регистрирана (оповестена) на 14.01.2016 година. Финансирането на ЕТ е било одобрено на 12.11.2015 година, съответно плащането към него е била разрешено на 16.12.2015 година.

          От датите на извършените правни действия от К. и К., екипът на ОЛАФ е направил извод, че те са били предприети, за да се осигури формално съответствие на искането за финансиране на ЕТ с изискванията на ЕС за допустимост на финансирането и така да се заобиколи нормативно установения максимален праг, установен по мярка 121 на ПРСР.

          Разследващите направили анализ на правната уредба на понятието „малки и средни предприятия“ по Препоръка № 2003/361/ЕО, като и на понятието „свързаност“ по Препоръка на Комисията от 06.05.2003 относно определението за микро-, малки и средни предприятия, нотифицирана под № С (2003)1422, еквивалентно на същото определение по ЗМСП.

          От три факта (родствената връзка между лицата, контролиращи ЕТ и „Агросезони“ ЕООД; момента на прехвърлянето на собствеността върху „Агросезони“ ЕООД от Д.К. на Н.К. и идентичната дейност на ЕТ и „Агросезони“ ЕООД) екипът на ОЛАФ обосновал извод, че физическите лица К. и К.а са работили заедно и са можели да упражняват влияние върху търговските решения на бенефициерите, което е изключило възможността те да са независими (един от друг) икономически субекти, а действията, извършени по прехвърлянето на собствеността върху дружеството, са били съгласувани – в изпълнение на съществуващия между тях общ интерес и свързаността на предприятията им. Така в доклада е било прието, че „МЕССУ“ ЕООД, ЕТ и „Агросезони“ ЕООД са свързани субекти, чрез физическите лица Н.К. и Д.К., действали съвместно, а с подпомагането на ЕТ „Димета – 91 – Н.К.“ по проект № 02/121/07063 максимално допустимите разходи на бенефициер, свързано или партньорско предприятие са надхвърлени противоправно и проектът не е отговарял на условията за получаване на средства от ЕС по мярка 121 (лист 94 - 111).

          На 06.01.2021 година, въз основа на доклада на ОЛАФ и на основание чл. 24 ал. 1 във връзка с чл. 26 ал. 1 от АПК, изпълнителният директор на ДФЗ – РА открил производство по издаване на АУПДВ. Той уведомил ЕТ с писмо, в което се съдържали фактическите констатации от доклада на ОЛАФ, както и правната им квалификация по приложимото национално и общностно право (лист 37 - 42).

          На 18.01.2021 година ЕТ подал възражение срещу писмото - уведомление. Той оспорил твърденията за свързаността си с „Агросезони“ ЕООД, тъй като към моментите на кандидатстване и на получаването на средства от ЕС по мярка 121 на ПРСР през 2009 година това дружество е било собственост и е било управлявано от Т.П.С., съответно – от И.В.С. и от Т.П.С., които нямат никаква връзка с К.. По отношение на прехвърлянето на „Агросезони“ ЕООД от Д.К. на Н.К., констатирано в доклада, той се позовал на нормата на чл. 140 ал. 4 от Търговския закон ТЗ) и заявил, че до 14.01.2016 година (датата на вписването на промяната в Търговски регистър на Агенцията по вписванията) договорът за прехвърляне на дружествени дялове не е имал правно действие, следователно – не е налице нарушението, установено от ОЛАФ. Относно общата логистика на търговците, К. посочил, че административният адрес, на който са регистрирани, представлява стопански двор с площ от десетки декари и обхваща множество стопански и административни сгради, но оперативното им ръководство се извършва в две различни населени места. ЕТ оспорил и изводите за изкуствено създаване на условия за получаване на помощ, като се позовал на практика на СЕС посочил, че в доклада не изследвано наличието на кумулативно необходимите обективен и субективен елемент, за установяване на неправомерност. Предвид момента на откриване на административното производство, К. се позовал на изтекла погасителна давност – изминаването на повече от пет години, считано от годината, следваща годината на одобряването на проектното предложение на ЕТ, на основание чл. 171 ал. 1 от ДОПК (лист 43 - 47).

          В административното производство органът събрал доказателства за сключването на ДБФП по мярка 121 от ПРСР от „МЕССУ“ ЕООД и от „Агросезони“ ЕООД. За „Агросезони“ ЕООД се установило, че в края на 2009 година то е сключило ДБФП по мярка 121 на ПРСР с ДФЗ – РА и средствата по този договор са били изплатени своевременно. За „МЕССУ“ ЕООД били установени идентични обстоятелства. Общо за тримата търговци по мярка 121 на ПРСР 2007 - 2013 са били одобрени разходи, възлизащи на общата сума от 4204748,46 лева, от които за „МЕССУ“ ЕООД – 1 994 408 лева, за „Агросезони“ ЕООД – 1 501 574 лева и за ЕТ – 708 766,46 лева (лист 93, 115 – 128 и 129 - 138).

          На 21.07.2021 година заместник – изпълнителният директор на ДФЗ издал обжалваната заповед. В т. I от диспозитива ѝ той изискал от ЕТ възстановяването на сумата от 283 506,58 лева – извършено плащане по договор № 02/121/07063 от 12.11.2015 година, а в т. II – неустойка в размер на законната лихва върху цитираната сума, на основание чл. 8.3 от договор № 02/121/07063 от 12.11.2015 година, считано от 01.04.2020 година (датата на констатиране на обстоятелствата) до окончателното изплащане на дължимата сума (лист 25 - 36).

          Като доказателство за компетентност на ответника по делото са представени протокол № 178 от заседание на Управителния съвет (УС) на ДФЗ, състояло се на 10.06.2021 година и заповед № 03 – РД/1734/16.06.2021 година на изпълнителния директор на ДФЗ. С протокола УС на ДФЗ е освободил Васил Грудев от длъжността „изпълнителен директор“ на ДФЗ, като, вместо него, е избран Б.М.. Със заповедта, подписана от изпълнителния директор Б.М., на Б.А. (заместник – изпълнителен директор на ДФЗ) са делегирани правомощия по ПРСР, в това число (т. 1.38) и издаването на АУПДВ във връзка с установени неспазвания на нормативни и договорни задължения от страна на бенефициерите (лист 6 - 12).

          Във връзка с оспорване на компетентността на издателите на окончателния доклад на ОЛАФ, разгледал (наред с други подобни) случая с подпомагането на ЕТ, „Агросезони“ ЕООД и „МЕССУ“ ЕООД, от съда е изискано, а от ОЛАФ, чрез представителството на ЕС в България, е представено писмено потвърждение, че авторите на доклада са били част от структурата на ОЛАФ, към периода на подписването му (лист 190 - 191).

          По искане от жалбоподателя, от ответника е представено решение за изпълнение на Комисията от 06.08.2019 година, в което е прието, че ПРСР е приключила на 31.12.2015 година   

          При така установените факти, съдът прави следните правни изводи.

         

          Допустимост

          Жалбата е депозирана в срока по чл. 149 ал. 1 от АПК. Подадена е от адресат на волеизявлението на ответника. С разпореждането, с на ЕТ е определено държавно вземане в конкретен размер, поради което жалбоподателят е засегнат непосредствено и неблагоприятно от издадения АУПДВ - акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност. Затова жалбата е процесуално допустима.

         

          Основателност

          Цел на закона

          Административният акт е издаден в съответствие с целта на закона – законосъобразното прилагане на мерките от ПРСР за периода 2007 – 2013 година.

 

 

          Компетентност

          Издателят на акта – заместник - изпълнителният директор на ДФЗ – е компетентен административен орган по издаването на АУПДВ, като процесния.

          Правното основание за неговата компетентността се съдържа в чл. 27 ал. 3 от ЗПЗП. Съгласно цитирания текст, Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз.

          Нормите на чл. 20 ал. 1 – 2 и ал. 5 от ЗПЗП предвиждат, че изпълнителният директор на фонда е изпълнителен директор на Разплащателната агенция и той: 1. организира и ръководи дейността на Разплащателната агенция; 2. представлява Разплащателната агенция; 3. издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и решения за налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове.

          Съответно, според разпоредбата на чл. 20а ал. 6 от ЗПЗП, изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си по ал. 5 на заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда.

          Фактическият издател на АУПДВ – заместник – изпълнителният директор на ДФЗ – РА, е надлежно оправомощена по издаването му със заповед № 03 – РД/1734/16.06.2021 година, именно в хипотезата на чл. 20а ал. 6 във връзка с чл. 20а ал. 5 и чл. 27 ал. 3 от ЗПЗП. Затова съдът приема, че възражението на жалбоподателя за некомпетентност на издателя на АУПДВ е неоснователно.

 

          Форма

          Административният акт е издаден в писмена форма и съдържа всички реквизити, предвидени в нормата на чл. 59 ал. 2 от АПК. В него са изложени фактическите основания за издаването му, а установените факти са правно квалифицирани, за достигане на извод, обусловил диспозитива за възстановяване на претендираната сума и лихва към нея.

          В допълнително депозирано писмено становище (лист 193 - 198) процесуален представител на жалбоподателя заявява, че административният орган „не е изложил мотиви или е изложил противоречиви мотиви“ по същността на нарушението, защото не е ясно дали в АУПДВ е прието недеклариране на свързаност между бенефициери или изкуствено създаване на условия за получаване на подпомагане, съответно – в какво се изразява това създаване, а също в какво се изразява нарушението по чл. 13 ал. 11 от Наредба № 8 и твърди ли ответникът, че ЕТ е бил регистриран или преобразуван с цел създаване на предимство.

          Възраженията са неоснователни.

          В АУПДВ, като основание за претендирането на сумата за възстановяване, изрично е посочено, че с подаването на заявлението си за подпомагане по мярка 121 от ПРСР 2007 – 2013, сключването на договора от 12.11.2015 година и получаването на оторизираната парична сума по него, жалбоподателят (свързано лице с „Агросезони“ ЕООД и „МЕССУ“ ЕООД, а не независимо предприятие) е нарушил разпоредбата на чл. 8 ал. 3 от Наредба № 8 относно максималния размер на допустимите разходи за подпомагане на бенефициера, предвид установената свързаност, което е основанието за издаването на акта. В обстоятелствената част на АУПДВ (страница 1 – 5 и 7 - 8) е направен подробен анализ на обстоятелствата по свързаността на ЕТ, „МЕССУ“ ЕООД и „Агросезони“ ЕООД, установени с доклада на ОЛАФ, а правната квалификация на релевантните факти е подчинена именно на твърдението за изкуствено създаване на условия за заобикаляне на ограничението по чл. 8 ал. 3 от Наредба № 8.

          В едно изречение, представляващо един абзац от АУПДВ (последния от страница 5 и първия от  страница 6), е заявено, че „в същото време“ са нарушени „разпоредбите“ на чл. 13 ал. 11 от Наредба № 8, като той е цитиран дословно. Този извод е свързан с останалата част от АУПДВ, защото има факти, към които да се отнесе – същите факти, поради които е прието, че е допуснато нарушение на чл. 8 ал. 3 от Наредбата. Използването на множествено число („разпоредбите“) по отношение на една алинея, на един член от Наредба № 8 и пестеливата смислова връзка на този абзац с предходния и следващия го може да предположи (на пръв поглед) механичното/погрешното му възпроизвеждане от текстовата част на друг (предходен) административен акт, използван като основа за написването на обжалвания – съответно, да бъде аргумент за немотивираност. Внимателният прочит на АУПДВ, обаче, показва, че не е допуснато нарушение с този текст, защото той не променя съществено съдържателната част на АУПДВ, а я допълва, без да поражда съмнение в действителната крайна воля на издателя. По друг начин би следвало да бъде разгледан този довод на жалбоподателя за немотивираност (а оттам – за нарушение на изискването за форма), ако, след подробното описание на установените факти, правната им квалификация е за друго нарушение на разпоредба от Наредба № 8, извън чл. 8 ал. 3 и чл. 13 ал. 11. Доколкото подобна правна квалификация не е направена, а обстоятелствата, описани на общо 7 (седем) страници от АУПДВ, изрично са квалифицирани като нарушение на чл. 8 ал. 3 във връзка с ал. 2 и чл. 13 ал. 11 от Наредба № 8, настоящият съдебен състав приема, че в административното производство не е допуснато нарушение на изискванията за форма на акта, обуславящо неговата отмяна и той е надлежно мотивиран по смисъла на чл. 59 ал. 2 т. 4 от АПК.

 

          Процесуална законосъобразност

          По делото не се заявяват конкретно допуснати съществени процесуални нарушения, засегнали правото на защита на жалбоподателя. Съдът констатира, че жалбоподателят е надлежно уведомен за началото на административното производство (и за фактическите и правните мотиви за започването му), като му е предоставена възможност да изрази становище по започналата процедура за издаване на АУПДВ. Той се е възползвал пълноценно от тази възможност.

         

          Материална законосъобразност

          Правно основание за издаването на АУПДВ е нормата на чл. 8 ал. 3 от Наредба № 8.

          Съгласно чл. 8 ал. 2 – 3 от Наредба № 8, максималният размер на общите допустими разходи за целия период на прилагане на ПРСР за един кандидат е левовата равностойност на 1 500 000 евро. Максималният размер на общите допустими разходи за периода на прилагане на ПРСР (2007 - 2013) не трябва да надвишава размера по ал. 2 за кандидатите и/или ползвателите, които са предприятия партньори и/или свързани предприятия по смисъла на Закона за малките и средните предприятия (ЗМСП).

          Жалбоподателят поддържа, че издателят на АУПДВ е развил две взаимоизключващи се тези – от една страна той е приел, че има свързаност между ЕТ и третите лица (също бенефициери по ПРСР), а от друга – че са налице изкуствено създадени условия за заобикаляне на законовия праг за максимално финансиране на ползвателите на помощта.

          Решаването на спора в тази насока изисква изясняване налице ли е свързаност между „МЕССУ“ ЕООД, „Агросезони“ ЕООД и ЕТ „Димета – 91 – Н.К.“, а при положителен отговор - били ли са създадени изкуствени условия за заобикаляне на т. нар. „таван“ на общите допустими разходи за периода на прилагане на ПРСР от тези лица, както и взаимоизключващи се ли са тези две обстоятелства.

          От доказателствата по делото съдът прави извод за доказаност на твърдението на ответника на свързаност между „МЕССУ“ ЕООД, „Агросезони“ ЕООД и ЕТ „Димета – 91 – Н.К.“.

          Според чл. 4 ал. 5 от ЗМСП, свързани предприятия са предприятията, между които съществува някое от следните отношения: 1. едното предприятие притежава повече от половината от броя на гласовете в общото събрание на другото предприятие; 2. едното предприятие има право да назначава или освобождава повече от половината от членовете на изпълнителния, управителния или надзорния орган на другото предприятие; 3. едното предприятие има право да упражнява решаващо влияние върху другото предприятие по силата на договор, сключен между тях, или на клауза в неговия устав, учредителен договор или друг учредителен акт; 4. предприятие, което е акционер, съдружник или член в друго предприятие, контролира самостоятелно повече от половината от броя на гласовете в общото събрание на това предприятие по силата на споразумение с други акционери, съдружници или членове.

          Разпоредбата на чл. 4 ал. 8 от ЗМСП изрично сочи, че предприятия, осъществяващи помежду си някое от отношенията по ал. 5, чрез физическо лице или група от физически лица, които действат съвместно, се считат също за свързани предприятия, ако извършват своята дейност или част от нея на същия съответен пазар или вертикално свързани пазари.

          Между страните по делото няма спор, че за програмния период на ПРСР 2007 – 2013 година е налице свързаност между ЕТ „Димета – 91 – Н.К.“ и „МЕССУ“ ЕООД чрез контролиращото ги физическото лице Н.К. – едноличен собственик на дружеството с ограничена отговорност и едновременно с това – едноличен търговец, защото и двата субекта осъществяват една и съща селскостопанска дейност на един и същ национален пазар - обработка на земеделска земя и отглеждане на земеделски култури, за което са кандидатствали за подпомагане (и са били подпомогнати) поедна и съща мярка -  мярка 121 от ПРСР.

          Свързаност през периода е налице и между ЕТ и „Агросезони“ ЕООД.

          От 12.01.2015 година до 07.10.2015 година едноличен собственик на дружествените дялове в „Агросезони“ ЕООД е Д.К. – дъщеря на Н.К., а след тази дата – до изплащането на помощта по ДБФП от 12.11.2015 година, дяловете (прехвърлени с договор с нотариална заверка на подписите от К. на К.) вече са собственост на жалбоподателя. Действително, регистрирането на продажбата в Търговския регистър на Агенция по вписванията е извършено през 2016 година - след изплащането на сумата по ДБФП, но това обстоятелство е ирелевантно за основателността на жалба. Нормата на чл. 4 ал. 8 от ЗМСП допуска свързаността да е резултат както от контрола на едно – единствено лице върху няколко субекти, така и да е резултат от съвместните действия на група лица. В случая, през програмния период „Агросезони“ ЕООД е придобито от дъщерята на жалбоподателя, регистрирано е на административния адрес на друг субект, собственост на К. („МЕССУ“ ЕООД), извършва идентична земеделска дейност на същия пазар като ЕТ, а дяловете в дружеството са прехвърлени на Н.К., но прехвърлянето е регистрирано в ТР след сключването на ДБФП от 12.11.2015 година и след изплащането на помощта по него. От описаните факти и родствената връзка между К. и К.а следва извод за свързаност на  ЕТ и „Агросезони“ ЕООД.

          В жалбата се поддържа, че, с оглед нормата на чл. 140 ал. 3 от ТЗ, прехвърлянето на дружествените дялове в „Агросезони“ ООД от Д.К. на Н.К. не е породило правно действие до момента на вписването му в ТР (а той следва момента на изплащане на помощта на ЕТ по ДБФП), поради което не е налице свързаност между дружеството и ЕТ както към датата на подаване на заявлението/проекта, така и към датата на сключване на ДБФП (12.11.2015 година), и изплащането на помощта.

          Този довод не може да бъде споделен. Прехвърлянето на дружествени дялове е сложен фактически състав. Транслативният ефект на договора за прехвърляне на дружествени дялове настъпва в момента на постигане на съгласието между страните, удостоверено впоследствие с подписването на договора и заверяването на подписите им. Конститутивното действие на вписването на договора се проявява единствено по отношение на третите лица, но не и в отношенията между прехвърлителя и приобретателя на дяловете. В тези отношения договорът поражда незабавен ефект. Такъв ефект е породил и договорът от 07.10.2015 година, с който Д.К. е прехвърлила на Н.К. дружествените си дялове в „Агросезони“ ЕООД (виж решение № 606/22.06.2007 година по т. д. № 250/2007 година на ТК на ВКС, определение № 825/10.07.2003 година по гр. д. № 300/2003 година на V г. о. на ВКС, решение № 886/28.02.2006 година по т. д. № 159/2005 година на II т. о. на ВКС). В този смисъл, напълно обосновани са изводите на ответника в АУПДВ, че към датата на подписване на ДБФП между ДФЗ и ЕТ, Н.К., като едноличен собственик, е осъществявал контрол върху „Агросезони“ ЕООД, а това дружество е било свързано лице с ЕТ „Димета – 91 – Н.К.“.    

          По идентични съображения (с вече изложените) е налице и свързаност между „Агросезони“ ЕООД и „МЕССУ“ ЕООД към датата на подписване на ДБФД между ДФЗ и ЕТ (12.11.2015 година).

          Доводите на жалбоподателя, че в административното производство свързаността между бенефициерите е следвало да се установява само към точно определени времеви интервали и – след като тя липсва в тези моменти – изводите в АУПД (за свързаност между тях) са незаконосъобразни, са лишени от юридическа основа. Никъде в приложимото законодателство не е предвидено ограничение в периода на свързаност между отделните правни субекти, кандидатстващи за подпомагане по мярка 121 от ПРСР, чиято липса или наличие да бъде изследвана от администрацията при установяването на този факт (свързаността). Напротив. Смисълът на ограничението по чл. 8 ал. 3 във връзка с ал. 2 от Наредба № 8 е да не се допуска концентрация (над определен праг) на безвъзмездно отпуснати средства в един или в група от свързани помежду си ползватели на помощта за действието на ПРСР 2007 - 2013. Анализът на цитираните текстове и използването на израза „… за периода на прилагане“ в чл. 8 ал. 3 от Наредба № 8 показва, че такава свързаност не трябва да има през целия програмен период, а не напр. в момента на кандидатстването за подпомагане по мярка 121, при подписването на ДБФП с ДФЗ или при получаване на одобрената сума. Възприемането на тезата на жалбоподателя – в тази насока – би имало за краен резултат противоправно заобикаляне на императивно нормативно ограничение, което е недопустимо.      

          Затова съдът приема, че с подписването на договора от ЕТ и получаването на средствата по мярка 121 от ПРСР 2007 – 2013 година, в нарушение на чл. 8 ал. 3 от Наредба № 8, максималният размер на общите допустими разходи за периода на прилагане на програмата е бил надхвърлен от групата - ЕТ „Димета – 91 – Н.К.“, „Агросезони“ ЕООД и „МЕССУ“ ЕООД, явяващи се „свързани предприятия“, по смисъла на чл. 4 ал. 8 от ЗМСП, предвид контрола на Н.К. върху дружествата с ограничена отговорност и отделното му качество на ЕТ.

          От доказателствата по делото се установява и другото твърдение на ответника – че при кандидатстването на ЕТ за подпомагане по мярка 121 от ПРСР 2007 – 2013 година са били създадени изкуствени условия, за да бъде заобиколено ограничението по чл. 8 ал. 3 във връзка с ал. 2 от Наредба № 8.

          Съгласно § 1 т. 50 от Наредба № 8, "изкуствено създадени условия" е всяко установено условие по смисъла на чл. 4, т. 8 от Регламент (ЕО) № 65/2011.

          Нормата на чл. 4, т. 8 от Регламент (ЕО) № 65/2011 постановява, че, без да се засягат специфичните разпоредби, не се извършват плащания на бенефициери, за които бъде установено, че изкуствено са създали условията, необходими за получаване на такива плащания с оглед да получат облага в противоречие с целите на схемата за подпомагане.

          Разпоредбата на чл. 2 ал. 1 от Наредба № 8 предвижда, че мярката "Модернизиране на земеделските стопанства" има за цел подобряване конкурентоспособността на земеделието в Република България чрез преструктуриране и развитие на наличните материални мощности в стопанствата и насърчаване въвеждането на нови технически решения.

          Постигането на целите на селскостопанската политика на ЕС, в това число и подобряването на конкурентоспособността, е обвързано и от лимита на финансовите средства, които Съюзът предоставя на държавите - членки и който по никакъв начин не може да се надвишава. В този смисъл е чл. 17 § 3 от Регламент № 1306/2013 година, в който е посочено, че подпомагането е ограничено до максималните ставки на помощта, установени в нарочно приложение. Те могат да бъдат увеличени в точно фиксирани хипотези, сред които бенефициерът - жалбоподател не попада. Целите за изразходването им са формулирани ясно в чл. 2 ал. 2 от Наредба № 8, а сред тях е повишаването на конкурентоспособността при съблюдаването на ограничението по чл. 8 ал. 3 от Наредба № 8.

          В случая, в административното производство е установено, че бенефициерите ЕТ „Димета – 91 – Н.К.“, „Агросезони“ ЕООД и „МЕССУ“ ЕООД са свързани лица, посредством контрола, осъществяван от Н.К., извършвали са идентична селскостопанска дейност на един пазар и – на практика – са участвали в реализирането на един общ инвестиционен проект на собственика, усвоявайки средства, надхвърлящи многократно максималната граница за финансово подпомагане за целия период на прилагане на мярка 121 по ПРСР 2007 - 2013. Този подход е в противоречие с цитираната цел, поставена от ПРСР по мярка 121, защото не насърчава конкурентоспособността на отделните земеделски стопанства, а (за сметка на неправомерно полученото финансиране) ограничава конкурентните възможностите на отделните производители, концентрирайки ресурс в точно определени субекти или групи от субекти, какъвто е настоящия случай.

          Съдът счита, че изкуственото създаване на условия за получаване на плащане от ДФЗ по ДБФП от 12.11.2015 година се доказва и от действията на Н.К. по повод обявяването (регистрирането от ТР на АВ) на прехвърлянето на дружествените дялове в „Агросезони“ ЕООД от дъщеря му Д.К. към него. Както бе споменато, регистрирането на това прехвърляне има оповестително и конститутивно действие само за третите добросъвестни лица – в това число и за ДФЗ, чиято администрация е длъжна да извършва проверки за допустимост на подпомагането не само до момента на сключване на ДБФП, но и след това. Без оповестяването на промените в ТР на АВ, администрацията на фонда няма как да установи факта на промяната на собствеността върху дружествените дялове в „Агросезани“ ЕООД. Затова съдът приема, че липсата на действия по регистрацията на промяната в „Агросезони“ ЕООД от ТР на АВ в периода на кандидатстването на ЕТ по мярка 121, на подписването на договора и на изплащането на паричната сума по ДБФП, предвид контрола, упражняван от К., като ЕТ и едноличен собственик на дружеството, и незабавна им регистрация след получаването на средствата, показва, че К. е съгласувал действията на „Агросезони“ ЕООД със собствените си действия като ЕТ и кандидат – бенефициер по мярка 121 от ПРСР, за да получи средствата, за които кандидатства, без, формално, да нарушава забраната по чл. 8 ал. 3 от Наредба № 8 и така е създал изкуствени условия за подпомагането си в противоречие с една от целите на схемата за подпомагане. 

          С оглед на изложеното, съдът приема за неоснователно и възражението на жалбоподателя, че за изискването на средствата в АУПДВ са били формулирани две взаимоизключващи се тези: 1. че е налице свързаност между правните субекти и това е основание за недопустимост на подпомагането, и 2. че изкуствено са били създадени условия за получаване на подпомагането по проекта на ЕТ.

          Всъщност, тези две тези не са взаимоизключващи се, а са взаимно допълващи се. Именно свързаността между лицата, контролирани от Н.К. през периода на действие на ПРСР, е обусловила при подпомагането им надхвърлянето на прага по чл. 8 ал. 2 от Наредба № 8, а бездействието на К. за регистриране на промените в „Агросезони“ ЕООД е създало привидна допустимост (изкуствени условия) за подписването на договор с ЕТ и изплащането на средства по него от ДФЗ. 

          Основният материалноправен спор в процеса – за законосъобразността на АУПДВ – е свързан с момента на започване на административното производство и изтичането на давността за изискване на средствата от ЕТ.

          Според жалбоподателя, в случая намират приложение нормите на чл. 1 параграф 1 и чл. 3 параграф 1 - 2 от Регламент (ЕО, ЕРАТОМ) № 2988/95 г. на Съвета от 18 декември 1995 година (Регламент 2988) относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности. Тези норми - отнесени към обстоятелството, че ПРСР 2007 – 2013 е приключила окончателно на 31.12.2015 година, определят 31.12.2019 година като краен срок за реализиране на отговорността на ЕТ по принудителен ред. След като административният орган е приел, че датата на установяване на нарушението е 20.04.2020 година, а административното производство е започнало на 06.01.2021 година, то четиригодишният давностен срок за установяване на нарушение и издаване на АУПДВ по Регламент 2988 е изтекъл и административният орган е действал извън рамките на своята времева компетентност.    

          Ответникът оспорва това твърдение. Той сочи, че Регламент 2988 е действащо право, но АУПДВ е издаден при действието на новия Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (Регламент 1303). Според ответника, в него не е уредена погасителна давност за процесното правоотношение и затова с издаването на АУПДВ е не е допуснато нарушение на материалното право.

          Допълнително – с изричната уговорка, че не споделя тезата на жалбоподателя за четиригодишната давност на вземането - ответникът се позовава на разпоредбата на чл. 171 във връзка с чл. 162 ал. 2 т. 8 от ДОПК, като твърди, че, доколкото вземането има публичноправен характер, дори да се приеме възражението на ЕТ, приложима е общата десетгодишна давност по ДОПК, която не е изтекла и издаденият АУПДВ е материално законосъобразен.

          След като съпостави твърденията на страните с приложимото право, съдът приема следното.

          Съгласно чл. 3 параграф 1 от Регламент 2988, срокът за давност за процедурите е четири години от момента, в който нередността по смисъла на член 1, параграф 1 е извършена. Въпреки това секторните правила могат да предвиждат и по-кратък срок, който не може да бъде по-малък от три години. В случай на продължаваща или повторно извършена нередност срокът за давност започва да тече от датата, на която нередността е прекратена. В случай на многогодишна програма срокът за давност във всеки случай продължава, докато програмата изрично не бъде прекратена. Срокът за давност се прекъсва от всяко действие на компетентните органи, което е нотифицирано на лицето, свързано с разследването или правните действия, отнасящи се до нередността. Срокът за давност започва да тече отново след всяко действие, което го прекъсва. Въпреки това срокът за давност влиза в сила най-късно на датата, на която изтича срок равен на двукратния давностен срок, ако компетентните власти не са наложили санкция, освен ако административната процедура не е била отложена в съответствие с разпоредбите на член 6, параграф 1.

          Нормата на чл. 3 параграф 3 от Регламент 2988 изрично предвижда, че държавите-членки запазват възможността да прилагат срок, който е по-дълъг от този, предвиден в параграфи 1 и 2 съответно.

          В конкретния случай, съдът приема, че нередността е допусната (нарушението е извършено) на 21.12.2015 година – датата, на която е направено плащането към ЕТ по договора от 12.11.2015 година с ДФЗ (лист 114), защото в този момент са възникнали неблагоприятните правни последици (за бюджета на ЕС) от неправомерното поведение на жалбоподателя.

          Давностният срок за реализиране на юридическата отговорност на ЕТ по чл. 3 параграф 1 от Регламент 2988, при липса на друга правна регламентация, би следвало да е изтекъл на 31.12.2019 година – с оглед обстоятелството, че ПРСР е „многогодишна програма“, приключила на 31.12.2015 година, преди началото на административното производство, довело до издаването на обжалваната заповед.

          Такава друга (национална) правна регламентация, обаче, е налице, а приложението ѝ - напълно допустимо, предвид възможността, представена с нормата на чл. 3 параграф 3 от Регламент 2988. Процесният АУПДВ е издаден на основание чл. 162 ал. 2 т. 8 – 9 от ДОПК и задължението (главница и лихва) на жалбоподателя има публичноправен характер, а общата давност за изискването му е десетгодишна, съгласно чл. 171 ал. 2 от ДОПК, доколкото не са налице изключенията по същата алинея. В този смисъл, не е изтекла погасителната давност за реализиране на претенцията на ДФЗ към жалбоподателя и възражението на ЕТ – в тази насока – е  неоснователно. 

          Предвид съдържанието на цитираните правни норми, неоснователно е и твърдението в жалбата, че вторият диспозитив на АУПДВ (с който се претендира лихва върху изисканата главница) е материално незаконосъобразен, защото вземането за лихви има частноправен характер и следва да се търси по общия исков ред. В тази насока разпоредбата на чл. 162 ал. 2 т. 9 от ДОПК е категорична – лихвите върху недължимо платени и надплатени суми, както и за неправомерно получени или неправомерно усвоени средства по проекти, финансирани от средства на Европейския съюз (какъвто е процесния), включително свързаното с тях национално съфинансиране, са публични държавни вземания и изискването им е съобразено с приложимото право. ДОПК не държи сметка дали произходът на лихвите е обусловен  от действието/нормите на административен договор или от друг тип правоотношение между публичноправния орган и гражданскоправния субект. Доколкото търсените лихви попадат в предметния обхват на чл. 162 ал. 2 т. 9 във връзка с т. 8 от ДОПК, изискването им с АУПД е законосъобразно.

          За пълнота на изложението съдът намира за необходимо да обсъди още един аргумент от финалната защитна теза на жалбоподателя, изложен допълнително в становище, депозирано преди предпоследното съдебно заседание на 25.01.2022 година. Според процесуалния представител на ЕТ, докладът на ОЛАФ (част от административната преписка) е негодно доказателство, защото в него не е взето предвид националното законодателство, не е представен в цялост (липсват приложения) и не установява никакви конкретни факти (лист 197). В действителност, този доклад е оспорен от жалбоподателя в съдебното производство с молба от 25.10.2022 година (преди първото съдебно заседание), но единствено относно неговата автентичност – по отношение на лицата, които са посочени като издатели. В тази насока, именно, е извършена служебна проверка по оспорването, в резултат на която е удостоверена компетентността на издателите (лист 190). Докладът е приет като част от административната преписка по делото и е годно доказателство за фактите, съдържащи се в него. Той съдържа и информация, която е ирелевантна за настоящия казус, но това обстоятелство не променя по никакъв начин доказателствената му стойност. Съдържанието му е в съответствие с другите доказателства по делото и съдът го кредитира като достоверно и обективно доказателство.

          Жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

         

          Разноски

          При този изход на спора и във връзка със своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски, жалбоподателят следва да заплати на ДФЗ  -  РА разноски в размер на 6438,08 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, за което са представени надлежни доказателства – договор за предоставяне на правни услуги, фактура и извлечение от банкова сметка *** (лист 153 - 157).

          По изложените съображения, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И

 

          ОТХВЪРЛЯ жалба на Н.К. К. в качеството му на ЕТ „Димета – 91 – Н.К.“ с ЕИК ********* и със съдебен адрес ***, офис № 1 срещу акт за установяване на публично държавно вземане № 01 – 6500/47#2/21.07.2021 година, издаден от заместник - изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“– Разплащателна агенция.

 

          ОСЪЖДА Н.К. К. в качеството му на ЕТ „Димета – 91 – Н.К.“ с ЕИК ********* да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция сумата от 6438,08 (шест хиляди четиристотин тридесет и осем лева и осем стотинки) лева – разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

 

          Решението може да се обжалва пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен срок от получаването му.

 

 

СЪДИЯ: