П Р
И С Ъ
Д А
Номер:260010, 10.06.2021г., гр.Исперих
В ИМЕТО НА НАРОДА
ИСПЕРИХСКИ
РАЙОНЕН СЪД
На десети юни
през 2021 година,
в публично
заседание, в състав:
Председател: Юлияна Цонева
Съдебни заседатели: Д.Р.
А.Ф.
Секретар: Наталия
Т.,
Прокурор: Валентин
Цанев,
като разгледа
докладваното от председателя НОХД № 26 по описа за 2020 година и
П Р И С Ъ Д И :
ПРИЗНАВА подсъдимия М.М.Г., роден
на ***г. в гр.Бургас, български гражданин, с постоянен адрес в гр.Бургас,
понастоящем живущ ***, със средно специално образование, разведен, ЕГН-**********, неосъждан, за ВИНОВЕН в
това, че на 09.08.2019г. в гр.Исперих, обл.Разградска, в качеството си на
полицейски орган – младши оперативен дежурен в РУ на МВР-гр.Исперих, при
изпълнение на службата си, съгласно утвърден от Началника на РУ-гр.Исперих
График на дежурствата на ОД при РУ на МВР-гр.Исперих през м.август 2019г.,
рег.№ 275р-9857/30.07.2019г., е причинил на С.Д.Й., ЕГН-********** ***, средна
телесна повреда, изразяваща се в избиване на зъб 11 (първи горен десен), което
обуславя трайно затруднение на дъвкателната функция за срок повече от един
месец – престъпление по чл.131, ал.1, т.2 във вр. с чл.129, ал.2 във вр. с ал.1
от НК, поради което на посоченото правно основание и в условията на чл.54 от НК, го ОСЪЖДА на НАКАЗАНИЕ “Лишаване от
свобода” за срок от 2 (две) години.
ОТЛАГА, на основание чл.66, ал.1 от НК, изтърпяването на така наложеното наказание за изпитателен срок от 3 (три) години.
ВЪЗЛАГА на РУ на МВР - гр.Исперих
възпитателната работа по отношение на условно осъдения през време на
изпитателния срок.
ОСЪЖДА подсъдимия М.М.Г., ЕГН-********** ДА
ЗАПЛАТИ на гражданския ищец С.Д.Й., ЕГН-********** ***, сумата 3 000.00 (три хиляди)
лева – обезщетение за
претърпените неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва върху
тази сума от датата на увреждането – 09.08.2019г. до
окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
гражданския иск В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ – за разликата до първоначално
претендирания размер на обезщетението от 30 000.00 (тридесет хиляди) лева, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ
ДОКАЗАТЕЛСТВА, представляващи 1 брой черна мъжка
тениска с бяла ивица отпред и 1 брой мъжки бели къси панталони с черни ивици, на
основание чл.112, ал.1 от НК, ДА СЕ ВЪРНАТ на собственика им – С.Д.Й., ЕГН-********** ***.
ОСЪЖДА, на основание чл.189, ал.3 от НПК, подсъдимия М.М.Г., ЕГН-**********, ДА ЗАПЛАТИ:
- в
полза на Държавата по сметка на МВР сумата
от 524.85 (петстотин двадесет и четири лева и 85 ст) лева – направени
разноски на досъдебното производство;
- по
сметка на РС-гр.Исперих сумата от 735.00
(седемстотин тридесет и пет) лева – направени разноски в хода на съдебното
производство и отделно сумата от 120.00 (сто)
лева – дължима ДТ върху уважения размер на гражданския иск;
- в
полза на гражданския ищец С.Д.Й., ЕГН-**********, сумата 100.00 (сто)
лева – направени от страната
деловодни разноски, съразмерно на уважената част от гражданския иск.
Присъдата
подлежи на обжалване и протестиране пред Разградски окръжен съд в 15-дневен
срок от днес.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1/
2/
МОТИВИ
към присъда № 260010/10.06.2021г.
по
НОХД № 26/2020 година по описа на РС-Исперих
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Повдигнато
е обвинение срещу подсъдимия М.М.Г., ЕГН-**********,
с постоянен адрес в гр.Бургас, понастоящем живущ ***, за това, че на
09.08.2019г. в гр.Исперих, обл.Разградска, в качеството си на полицейски орган
– младши оперативен дежурен в РУ на МВР-гр.Исперих, при изпълнение на службата
си, съгласно утвърден от Началника на РУ-гр.Исперих График на дежурствата на ОД
при РУ на МВР-гр.Исперих през м.август 2019г., рег.№ 275р-9857/30.07.2019г., е
причинил на С.Д.Й., ЕГН-********** ***, средна телесна повреда, изразяваща се в
избиване на зъб 11 (първи горен десен), което обуславя трайно затруднение на
дъвкателната функция за срок повече от един месец – престъпление по чл.131,
ал.1, т.2 във вр. с чл.129, ал.2 от НК.
Срещу подсъдимия е предявен граждански
иск и е конституиран като граждански ищец и частен обвинител в наказателното
производство пострадалият С.Д.Й., ЕГН-********** ***. Претендира от подсъдимия
заплащане на сумата от 30 000.00 (тридесет хиляди) лева – обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди в резултат на престъплението, а именно
за претърпените от него душевно и физическо страдание, болки и стрес, уронване
на честта и достойнството му като личност, душевно безпокойство и др., които са
пряка и непосредствена последица от увреждането, както и за причинените му
неудобства в ежедневието му, сред близки, познати и приятели, ведно със
законната лихва върху размера на обезщетението, считано от датата на
увреждането – 09.08.2019г. до окончателното му изплащане и направените по
делото разноски. В съдебно заседание чрез упълномощения повереник поддържа
първоначално повдигнатото обвинение, като се придържа изцяло към тезата на
държавното обвинение срещу подсъдимия и пледира за осъждането му, с налагане на
наказание над минималния, предвиден от закона, размер. Счита, че не са налице
никакви смекчаващи вината обстоятелства и възразява срещу евентуалното
приложение на чл.55 от НК. По отношение на предявения гражданския иск,
претендира за уважаването му в пълен размер, ведно със законната лихва от
датата на деликта.
Представителят на РП-Разград,
ТО-Исперих, поддържа обвинението от фактическа и правна страна. Пледира за
осъдителна присъда с налагане на наказание „Лишаване от свобода” около минималния
размер, предвиден от закона. Отчита относително ниска степен на обществена
опасност на дееца, предвид положителни му характеристични данни като служител в
системата на МВР, който винаги е бил стриктен и е изпълнявал изискванията при
изпълнение на службата си, но счита, че не са налице основания за налагане на
наказание при условията на чл.55 от НК. За изпълнението на наказанието, пледира
да бъде отложено, на основание чл.66, ал.1 от НК, за срок от три години и
половина. Предявеният граждански иск счита, че е обоснован по отношение на
размера и следва да бъде уважен.
Подсъдимият М.М.Г., ЕГН-**********, дава обяснения относно обстоятелствата по
повдигнатото обвинение. Счита, че е невинен и отрича да е извършил деянието, за
което е обвинен. Твърди, че на процесната дата е бил дежурен в РУ на
МВР-гр.Исперих, като по повод на постъпил сигнал за възникнал скандал между
свидетеля С.Д.Й. и бившата му жена, разпоредил на патрулиращите служители да
намерят лицето, да му съставят протокол за предупреждение и да му връчат
призовка за явяване в ден понеделник от идващата седмица. По този начин, към
20.40 часа на същата дата, С. бил доведен в Районното управление и въведен в
стаята след решетката – насреща. Бил в неприятен външен вид, във видимо
нетрезво състояние, като че ли е падал. Псувал полицейските служители, които
били млади, на по една година служба, крещял, поради което той му обърнал
внимание с думите „Младеж, стой малко мирен, за да може да си свършат колегите
работата и ще си ходиш“. Твърди, че никой не му е говорил за задържане или за
пребиване, или каквото и да е. С. посегнал към него да го блъсне или нещо от
този сорт, всичко станало много бързо и паднал върху столовете. Не може да каже
дали се е спънал или е залитнал, но след това С. го обвинил, че го е ударил с
думите „Виж какво ме направи“. Подсъдимият отрича да е имал някакъв физически
контакт с пострадалия, освен да си е вдигнал ръцете, за да се предпази, но не и
да нанася удар или да го блъска. С. паднал на столове – три стола до вратата и
после седнал на същите столове, като подсъдимият не го е вдигал и изобщо не го
е пипал. Твърди, че самият той е ходил при съдебен лекар да си освидетелства
ръцете за евентуални наранявания. Обяснява, че не е в особени отношения с
пострадалия, като не са имали лични вражди и конфликти, но му е известно по
служба, че е имал големи проблеми с други полицейски служители. Твърди за
поведението на С., че за 23 години работа в системата на МВР никога не е виждал
такова арогантно и нагло поведение на гражданин, който влиза в Районно
управление на Полицията. Твърди, че той псувал, обиждал всички с неприятни
думи, като „путки“, „мърши“, „педерасти“, „боклуци“ и какво ли не, било ужасно.
Когато чул тази геролтия, тогава излязъл от дежурната стая, като искал да го
успокои, но нямал такава възможност. Още като го видял С., го обидил – напсувал
го на майка и тръгнал срещу него. Бил седнал на третия последен стол –
най-далечния от вратата, на метър-два от вратата, и като видял подсъдимия,
тръгнал срещу него. В този момент подсъдимият успял само да си вдигне ръцете и
да направи една крачка назад. С. залитнал, може би се спънал и тогава паднал на
столовете. Отрича да е нанасял удар на С., като твърди, че дори и при нанесен
удар той би паднал назад, а не напред към столовете. Твърди, че само веднъж е
влизал в стаичката, където се намирал С..
Защитата оспорва обвинението като
недоказано и изтъква аргументи в тази насока, с искане за произнасяне на оправдателна
присъда. Счита, че не са събрани безспорни доказателства относно начина на
причиняване на телесната повреда на пострадалия С.Й. и относно авторството на
деянието, както с оглед анализа на събраните гласни доказателства, така и с оглед
данните по заключението на съдебно-медицинската експертиза и допълнителните
разяснения на вещите лица. Като алтернативна защитна теза, по отношение на
причиненото нараняване, се поддържат доводи за извършено деяние в условията на
неизбежна отбрана по чл.12 от НК поради осъществено от страна на С.Й. нападение
и като основание за оправдаване на подсъдимия. По отношение на гражданския иск,
защитата пледира за отхвърлянето му, като неоснователен и недоказан.
Съдът, като обсъди всички събрани
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, взаимна връзка и
обусловеност, приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият М.М.Г. е бил
дългогодишен служител в Министерство на вътрешните работи, като до 2009г. е работил
в ОД на МВР-гр.Бургас, а след това е преместен в РУ-Исперих към ОД на
МВР-гр.Разград. Награждаван е многократно от ръководните структури на МВР за
проявен професионализъм. Няма констатирани нарушения във връзка и при
изпълнение на службата си и не е наказван за такива до процесния инцидент,
станал на 09.08.2019г. Към посочената дата подсъдимият е заемал длъжността
младши оперативен дежурен в ОДЧ на РУ-Исперих към ОД на МВР-гр.Разград.
Съгласно Графика на дежурствата за м.август 2019г., утвърден от Началника на
РУ-гр.Исперих, рег.№ 275р-9857/30.07.2019г. (л.12 от ДП), М.Г. е бил дежурен на
смяна от 08.30ч. на 09.08.2019г. до 08.30ч. на 10.08.2019г.
Към 20.00 часа на 09.08.2019г.,
получил обаждане от колегата си – свидетелят С.К.С. – полицай ППД в РУ на
МВР-гр.Исперих, за възникнал скандал в заведението „Соло – ес“ в гр.Исперих,
между С.Д.Й., който бил във видимо нетрезво състояние и се разправял с бившата
си съжителница - клиент в същото заведение, както и със сервитьорката в
заведението - свидетелката Б.Т.С.. Заведението било на семейството на
посочената свидетелка, като по повод на разправиите със свидетеля Й., тя се
обадила по телефона на баща си и с негова намеса Й. бил предупреден да напусне
заведението, тъй като приключвали работа.
Свидетелят С.Д.Й. е криминално
проявен. Осъждан е многократно и е добре познат на полицейските служители, като
агресивно и негативно настроен към тях. Видно от Справката му за съдимост, е
осъждан за хулигански прояви, вкл. такива, съпроводени с отправени обиди,
ругатни и псувни срещу полицейски служители (НОХД № 124/2015г. на РС-Исперих),
съпротива срещу орган на власт – отказ да изпълни полицейско разпореждане (НОХД
№ 270/2016г. на РС-Исперих), както и последното му осъждане по НОХД №
142/2019г. на РС-Исперих) за отправени обиди към полицейски служители по повод
изпълнение на службата им (чл.148, ал.1, т.3 от НК).
По повод на постъпилото обаждане за
обсъдения горе скандал в заведението „Соло-ес“, дежурният М.Г. изпратил
патрулиращите си колеги – посоченият горе свидетел С.К.С., който тъкмо
застъпвал на смяна заедно със свидетеля А.Ю.Х., както и свидетелят П.Д.У.,
който пък приключвал смяната си, тримата полицаи ППД в РУ на МВР-гр.Исперих. Те
били изпратени със служебния патрулен автомобил да намерят свидетеля С.Й. за
изясняване на случая по сигнала за нарушаване на обществения ред от неговата
страна и съставяне на предупредителен Протокол. Свидетелят Й. бил застигнат,
движейки се пеша по тротоара до Гимназия „Васил Левски“ в гр.Исперих. Бил
поканен от полицаите да тръгне с тях към Полицейското управление, с обяснението, че това се налага по повод на
подадения сигнал срещу него. Още тогава Й. започнал да се разправя с полицаите
защо само на него, а на другите няма ли да съставят протоколи, но се съгласил и
тръгнал с тях към Управлението. Там бил въведен в стаята за граждани и
свиждания, находяща се на първия етаж в сградата на полицейското управление,
точно срещу порталната входна врата от дясната страна на сградата, в посока от
центъра на града към изхода на града към гр.Силистра. С.Й. бил облечен с черна тениска с бяла ивица
отпред и бели къси панталони с черни ивици. Нямал видими нарянявания по себе
си. В тази стаичка, заедно с него влезли
полицаят П.У. и С.С.. С.Й., от своя страна, изявил обичайното си агресивно
поведение към полицаите, като отново започнал да ги заплашва за това, че пак с
него се занимавали и щял да ги уволни от работа. Викал, крещял защо е там, че
ще ги изгони и уволни всичките. Обиждал ги, каго ги наричал „мърши”, „мишоци”,
„боклуци”. Тогава дежурният М.Г. дошъл от дежурната стая в стаята за прием,
като се опитал да успокои С.Й. и да му обясни защо е там, за това, че ще му
бъде снето сведение и съставен Протокол за предупреждение. С.Й., както бил
седнал, станал в този момент и тръгнал срещу М.Г., като започнал да му вика „Ти
какъв си, на какъв ми се правиш“. Бил доста агресивен. Дежурният полицай
(подсъдимият) отново се опитал да го успокои, като му обяснил, че имат десет
минути работа и да ги остави да си свършат служебните задължения, след което ще
бъде освободен, но Й. продължил да вика и крещи за това, че нямали никакви
задължения, какво им е направил и докога пак с него ще се занимават, няма ли да
спрат вече, заканил се, че ще стъжни живота на всички. В този момент, свидетелят
П.У. решил да напусне стаичката, тъй като му свършвала смяната и в момента, в
който минал зад гърба на М.Г., чул падане и когато се обърнал видял С.Й. паднал
на столовете в стаята (три стола, съединени като пейка). Когато се изправил
имал кръв по лицето. По същото време свидетелят С.К.С., виждал случващото се
там и видял как, докато Стинимир Й. се държал неприлично и отричал да е имало
проблем с него, М.Г. го ударил два-три пъти в лицето с ръка. По същото време
третият полицай ППД – свидетелят А.Ю.Х., който междувременно отишъл до съседната
стая, където подписвал документите за започване на смяната, чувал как в стаята
за свиждане се карат С.Й. и М.Г.. Същият свидетел вече бил в коридора, когато
видял оттам в стаята за свиждане, че свидетелят Й. се е изправил и били на
много близко разстояние един срещу друг с М.Г., когато последният го
ударил. А.Х. не видял как точно и с
какво го е ударил, тъй като бил встрани зад гърба на М.Г., но твърди, че влязъл
в стаята и ги бутнал двамата, за да ги раздалечи един от друг. Видял, че С.Й.
имал кръв по лицето.
Междувременно и преди описания
инцидент, пострадалият Й. разговарял по телефон със свой приятел – свидетеля П.К.П.,
като го уведомил, че е задържан в Полицията и помолил да му занесе цигари. П.
веднага се отзовал, като купил цигари и отишъл до Полицейското управление в
гр.Исперих. Опитал се да отвори входната врата на сградата, но не успял.
Отвътре се чували викове. Видял отвън, че зад решетката вътре в сградата има
друга отворена врата. Там до касата на тази врата, странично стоял подсъдимият М.Г.,
когото свидетелят посочва в съдебната зала. До него, в коридора стоял черничък
полицай, който по описанието, дадено от свидетеля, съответства по външен вид на
свидетеля С.К.С.. С.Й. не се виждал. Всички полицаи били униформени и стояли
прави. Свидетелят П. чувал, че М.Г. крещи нещо и видял как същият замахнал с
ръка, с юмрук, но не се виждало към кого. В този момент при свидетеля П.П., на
входната врата дошъл един полицай, на когото обяснил, че носи цигари за С.Й..
Полицаят взел цигарите и го отпратил с думите „Нямаш работа тука, аз ще му дам
цигарите”. Но точно в този момент свидетелят П. видял, че от въпросната стая
излиза С.Й. и бил с кръв по лицето, дори му извикал: „Петьо, Петьо, виж какво
ми направиха”. След това П.П. си тръгнал.
След нанесените му удари С.Й. не се
почувствал добре. Бил изведен от стаята, за да си измие лицето. Свързал се по
телефон с адв.Е.К., която дошла в Полицейското управление и оттам го откарала в
Центъра за спешна медицинска помощ, филиал Исперих. Уведомени били близките на Й.
– баща му, майка му – свидетелката Тотка Симеонова Йосифова и вуйчо му –
свидетелят Милен Симеонов М., които дошли на място в Болницата в гр.Исперих.
Пострадалият бил насочен към Хирургично отделение на Болницата за обработка на
рана на устата. В съставения Фиш за спешна медицинска помощ от 09.08.2019г. е отразена Анамнеза: съобщава
за нанесен побой в Полиция, насочен към допълнителен клиничен преглед с хирург.
На гърба на Фиша има отбелязване от д-р Славчо Нанев за съставен Оперативен
протокол № 585/09.08.2019г. с Диагноза: Разкъсно-контузна рана на горна устна и
извършена оперативна интервенция.
От
Болницата пострадалият Й. подал сигнал на спешен телефонен номер 112 за
нанесения му побой от полицай и започнало разследване по случая.
На
следващия ден – 10.08.2019г. пострадалият е освидетелстван от съдебен лекар д-р
Д.В., а на 13.08.2019г. му е снет специализиран дентален статус. Според заключението на назначената още
на досъдебното производство (л.65-68 от ДП) комисионнасъдебномедицинска
експертиза за освидетелстване и писмени данни, изготвено от посочения горе
съдебен лекар съвместно с лекар по дентална медицина – д-р В.Б., е установено,
че в резултат на описания инцидент от 09.08.2019г. – нанесен/и удар/и в
областта на устата на С.Й., последният е получил:
-
травма на устата: травматично избиване на първи горен десен резец;
разкъсно-контузна рана в дясната половина на горна устна, последвано от
хирургична обработка (наложени четири конеца); подлежащо червеникаво
кръвонасядане към предверието на устната кухина и белезникав налеп на това
място; изразен оток на венечната лигавица над първи горен десен резец и
ръбовете на алвеолата му; невъзможност за пълно отваряне на устата поради
изразената болка;
-
кръвонасядания в лява скулова област и над ъгъла на долна челюст; дясна
странична област на шията и гръбната повърхност на дясна мишница;
- разлята палпаторна болка върху ребрената дъга от
дясната страна на гръбната повърхност. Според експертното заключение
травмата на устата може да бъде получена по начина, както се съобщава по делото
– от нанесен/и удар/и с юмрук. Кръвонасяданията са причинени от удари с/върху
твърд/и тъп/и предмет/и. По своята медико-биологична характеристика избиването
на зъб 11 (първи горен десен) обуславя трайно затруднение в дъвкателната
функция – фаза на отхапване и фъфлене при говорене, за срок поне един месец;
разкъсно-контузната рана над и през дясната половина на горна устна и към
предверието на устната кухина, обуславя временно разстройство на здравето,
неопасно за живота на пострадалия, а кръвонасяданията по лицето, дясната шийна
област и дясна мишница, са причинили болка и страдание. Възстановителният
период за видимите травматични увреждания е около 2 седмици, а възстановяването
на избития първи горен десен резец може да се постигне само чрез протетично
лечение.
При
разпита в съдебно заседание, вещото лице – лекар по дентална медицина пояснява,
че избиването на зъба е напълно възможно да се получи при падане на човек, но
зависи как действа силата, с която се причинява травмата – възможна е динамична
глава, която пада и се удря в статичен
обект, както и статична глава, на която да е нанесен удар. Твърди, че
причината за настъпване на процесното увреждане е неизвестна за експертите, но
със сигурност травмата при пострадалия е настъпила отвън навътре. Лекарят
обсъжда конкретно хипотезата при падане директно по лице върху пода, като
твърди, че тогава ще има и наранявания върху носа, както и ще има поражения не
само върху един зъб, а върху няколко, а в случая – зъбът е само един.
В
хода на съдебното следствие е допуснат и проведен оглед в сградата на РУ на
МВР-гр.Исперих за установяване на обстоятелството има ли видимост от входната
врата на сградата до вътрешната стая за свиждане, намираща се в същата сграда,
както и изследване на местоположението на мебелите в същата стая и вероятността
при спъване или други обстоятелства, намиращото се вътре лице да падне на пода
или върху мебелите и да получи съответните телесни наранявания. Огледът е
извършен в 18.00 часа на 28.01.2021г., в тъмната част на денонощието и при
включено осветление в сградата, за да се възпроизведе обстановка, максимално
близка към момента, когато е станало
събитието - вечерта, след 20.30 часа на
09.08.2019г. Огледът започна от централния вход в дясната част на сградата
(посока от центъра на гр.Исперих към изхода на града към гр.Силистра). Пред
входната врата има три стъпала и площадка с ширина 0.86 м., след което е
монтирана двукрила входна врата, с равни размери на двете крила, обща ширина –
1.85 м. и размери на стъклата на всяко крило – височина 1.42 м и ширина – 0.73
м.
От
позиция преди стъпалата пред входната врата, при включено осветление в
сградата, има ясна видимост към вътрешността на сградата, като се виждат част
от вътрешните стъпала и площадка, вътрешна двойна врата с решетка. При
затворено положение на тази вътрешна врата се вижда част от касата на
вътрешната стая, разположена точно срещу входа на сградата. Не се виждат мебелите
в стаята, а само част от прозореца.
От
позиция от площадката пред входната врата и затворена вътрешна двойна врата, от
вътрешната стая срещу входа, освен посочените по-горе видими части, се вижда
част от шкафче, разположено до лявата стена на стаята, контакт и по-голяма част
от касата на прозореца на стаята.
От
позиция пред стъпалата на входната врата, но при отворена вътрешна двойна врата
и решетка, се виждат част от вътрешните стъпала, площадка, коридор, касата на
вътрешната стая, разположена точно срещу входната врата и мебели вътре в
стаята, от които масичка, зад нея бюро, част от компютър, стол и шкафче, опряно
до лявата стена, радиатор на отсрещната стена и част от касата на прозорец на
вътрешната стая, под който е разположен радиаторът, зад бюрото.
От
позиция площадката пред входната врата, се виждат в цялост вътрешната площадка,
четири броя стъпала и вътрешната двойна врата, с общо разстояние между входа и
вътрешната врата 3.57 м, в което влиза 1.23 м – ширина на площадката, намираща
се непосредствено пред вътрешната двойна врата. Зад двойната врата се вижда
коридор, каса на вътрешната стая, разположена срещу външната входна врата и
същите мебели вътре в стаята, описани по-горе, включително радиаторът и
прозорецът.
При
огледа на вътрешната стая, т.нар. стая за свиждане, разположена срещу входната
двойна врата, е установено, че стаята е с ширина на касата на вратата 0.80 м и
височина 2.05 м. Стаята е с видимо малки размери, тясна – ширина 2.22 м и
дължина – 4 м.
От
вратата на стаята, вдясно са разположени тройка столове, представляващи три
седалки, свързани отдолу с метална конструкция. Седалките са тапицирани, меки,
със заоблени ръбове. Гърбът на седалките е от пластмаса. Металната конструкция
започва 0.12 м преди първата седалка, като между седалките има по 0.10 м
разстояние между двете конструкции. Металната конструкция е със заострени
ръбове, краката са закрепени към металната конструкция, като представлява
правоъгълни парчета с дължина 0.57 м и ширина 0.05 м.
Пред
вътрешната трета седалка на тройката столове е разположена кръгла дървена
масичка с диаметър 0.80 м и височина
0.55 м. Непосредствено зад масата
и столовете е разположено бюро с размери: дължина – 1.40 м, ширина – 0.68 м и
височина – 0.74 м. Върху бюрото има разположени компютър, монитор и принтер.
Зад бюрото има стол за сядане и странично шкафче с двойни врати, опряно до
дясната стена на стаята. В дъното, до
лявата стена на стаята, странично от описаното бюро, е разположен опрян до
стената шкаф, на разстояние 0.37 м от отсрещната стена на стаята, на която са
разположени радиаторът и прозорецът. Страничният шкаф е с размери: дължина –
1.40 м, ширина – 0.35 м и височина – 1.60 м.
В
стаята има разположени още два допълнителни дървени стола, тапицирани с меки
части. Единият е разположен пред радиатора, с тапицирани облегалка и седалка, а
другият стол е непосредствено пред описания шкаф до лявата стена на стаята с
тапицирана седалка и дървена облегалка, със заострени ръбове.
Непосредствено след инцидента
пострадалият С.Д.Й. е търпял неудобства от причинените му телесни увреждания,
които неудобства продължаавали и към момента. Имал силно нетърпимо главоболие и
болки по лицето. 10 дни не можел да става. Обгрижвала го майка му –
свидетелката Тотка Йосифова, която му давала болкоуспокояващи. На няколко пъти
падал на земята и жената с големи усилия и трудности го вдигала, тъй като е
голям мъж, за да го заведе до леглото да легни. Изживяли двадесет кошмарни дни,
в които С. не можел да говори – фъфлел, не можел да се храни, като със
затруднения, със сламка приемал течности, супи и пюрета. Трудно си отварял
устата. Не можел да спи, бил много непокоен. Сутрин като станел, не можел да си
намери място. Наложило се да посещават психиатър, за да се възстанови
психически. Бил обезобразен, със сцепени и надути устни. Междувременно изгубил
и работата си. Близките му също се разстроили много, като баща му вдигал кръвно
и двукратно влизал в болница да се лекува. Към момента болките му все още не
били отшумели, като твърди пред съда, че горната му устна още е изтръпнала и не
я чувства. Опитал да си прави зъб, но мястото било сраснало и нямало как стане.
Подсъдимият М.М.Г. също бил
прегледан на 15.08.2019г. от съдебен лекар д-р Владимир Горанов – Началник
отделение „Съдебна медицина” при „МБАЛ-Търговище” АД-гр.Търговище, по искане на
освидетелствания, за да се установи дали има травматични увреждания по двете
китки. При прегледа не били установени такива видими травматични увреждания по
гръбната повърхност на двете длани (китки) – представено Съдебномедицинско
удостоверение от 15.08.2019г. (л.20 от ДП).
Назначената на Досъдебното
производство компютърно-техническа експертиза по Протокол № 257/15.10.20109г
(л.81-85 от ДП) възпроизвежда на цветен хартиен носител информацията от
представеното за изследване веществено доказателство - CD със запис от системата за
видеонаблюдение в сградата на РУ-Исперих от момента на влизане в сградата на
цивилен гражданин (С.Д.Й.) до неговото излизане. Компактдискът с надписи „D-MAX”
700МВ съдържа програма с кодеци и един видеофайл с наименование „09.08.2019г” в
AVI
формат, размер 175 МВ, цветно изображение с вкопирани дата, час и име на
камерата “Camera 0006”.
Обхваща времеви период от 04:09:58ч. до 04:49:59ч. (видимо от вкопирания час на
камерата). При изследването не са установени признаци на намеса/манипулации
върху записа – сривове, смущения, липсващи кадри, нарушаване на хронологичната
последователност и др. На моменти се наблюдава влошаване на картината
(хоризонтално размазване на картината на няколко „реда”), което вероятно се
дължи на лоша кабелна връзка на камерата и записващото DVR устройство, т.е. не се касае
за умишлено въздействие върху записа, а за техническа неизправност. От
видеофайловете са експортирани кадри, обработени и подредени в хронологичен
ред, представляващи действията на няколко лица – униформени мъже и мъж, облечен
с тъмна блуза и светли къси панталони, подробно описани в изследователската
част на експертното заключение, както следва: Камерата е поставена във
вътрешната част на сградата и обхваща – стълбище, коридор и три врати, от които
съдът възприема обозначената първа врата (ФК № 1), като врата на процесната
стаичка за прием (за свиждане) – обект на огледа, обсъден по-горе. В 04:12:46ч.
в обсега на камерата попадат трима униформени мъже и мъжът, облечен с тъмната
блуза и светлите къси панталони (ФК №№ 2 и 3). Лицата влизат през врата,
намираща се от лявата страна на коридора (съдът възприема вътрешната двойна
входна врата с решетката от огледа). Един от служителите влиза в първото
помещение до стъпалата (процесната стаичка). След него влиза и мъжът с късите
панталони. След около 5 сек. униформеният мъж излиза и малко след това отново
влиза в същото помещение. В 04:13:26ч. в помещението влиза още едно униформено
лице. 14 сек. по-късно униформените излизат. Около 04:14:08ч. в помещението
влизат две униформени лица, а пред вратата остават други две. В 04:17:43ч. и те
влизат в помещението. След около минута единият униформен излиза и застава пред
вратата. В 04:19:09ч. излиза още един униформен и се насочва към третата врата,
намираща се в по-далечната от стъпалата част на коридора. Малко след това се
връща и застава пред първата врата. Около 04:20:44ч. от първото помещение
излиза още един униформен, а малко след него и последният униформен, останал в
помещениието. В 04:21:13ч. последно излезлите двама униформени отново се връщат
и влизат в първото помещение. В
04:21:42ч. от помещението излиза мъжът с късите панталони, който бива придружен
от едно от униформените лица до третата врата и влизат там (ФК №№ 4 и 5). След
около минута се връщат и в първото помещение влиза само мъжът с късите
панталони, а в 04:23:41ч. и един от униформените.
Около 04:25:28ч. мъжът с късите
панталони застава под касата на вратата и по жестикулацията с ръце може да се
направи предположение, че разговаря с униформените. В 04:26:02ч. мъжът излиза
от помещението, като продължава да жестикулира. Един от униформените преминава
през врата, намираща се в лявата част на коридора и сякаш мъжът с късите
панталони иска да тръгне след него, но бива възпрян от друг униформен мъж (ФК
№№ 6 и 7). Вижда се как мъжът с късите панталони избутва назад униформения
служител, но малко след това отново бива вкаран в първото помещение. С него
влизат и двама униформени. В 04:27:22ч. единият униформен излиза от първото
помещение. Малко след него излиза и втория униформен. В 04:27:57ч. излиза и
мъжът с късите панталони, който бива придружен до третото помещение от един от
униформените. След около минута от третото помещение излиза униформеното лице.
В 04:28:49ч. от същото помещение излиза и мъжът с късите панталони. Същият
застава в близост до първата врата и може да се направи предположение, че
разговаря с един от униформените.
В
04:30:50ч. един от униформените и мъжът с късите панталони влизат в първото
помещение. В 04:32:38ч. униформеното лице излиза. След около минута излиза и
мъжът с късите панталони. Около 04:34:05ч. двама униформени и мъжът с късите
панталони се насочват в посока към заснемащия обект и малко след това същият не
се вижда (мъжът с късите панталони минава под камерата и излиза от обсега й, а
униформените мъже са непосредствено под нея и се виждат. В следващите 6-7 мин.
единият от униформените остава под заснемащия обект и проследявайки действията
му може да се направи предположение, че разговаря с мъжа с късите панталони.
В
04:41:23ч. същият униформен отваря метална врата, намираща се в лявата част на
коридора, а към нея се насочва мъжът с късите панталони (отново влиза в обсега
на камерата). Спира до вратата и от действията му и тези на униформените около
него, може да се направи предположение, че разговарят. В 04:41:58ч. мъжът с
късите панталони се насочва към третото помещение и влиза в него заедно с един
от служителите. След 30 сек. от помещението излиза униформеният мъж. В
04:43:50ч. излиза и мъжът с късите панталони. В 04:44:42ч. същият излиза от
коридора през металната врата, намираща се вляво на камерата и повече не влиза
в обсега й (вратата е същата, през която влиза в началото на записа (ФК №№ 8 и
9).
Според
експертното заключение качеството на изображенията не позволява извличане на
устойчиво различими частни идентификационни признаци поради недостатъчна
запълненост на кадъра от заснемания обект, съчетана с ниска разделителна способност
на заснемащото устройство и поради положението и отдалечеността на лицето
спрямо заснемащия обект. Това води до загуба на детайли в изображението, което
не дава възможност за отграничаване на лицеви черти. В резултат на това,
експертизата констатира, че извлечените изображения не са годни за провеждане
на лицево-идентификационно изследване.
Разпитаният
по делото свидетел П.П.Д. обяснява пред съда причините за разликата в часовете
на видеозаписа с реалните часове на обсъжданите събития. Твърди, че системата
за видеонаблюдение в сградата на РУ-Исперих е монтирана преди повече от 14-15
години. Към него момент свидетелят е бил старши експерт към Сектор ДКИС,
ТС-север на ДКИС в МВР. Твърди, че разликата в часовете може да се дължи на
стари батерии, които не могат да поддържат системата да работи. Също, когато
спре електрическия ток, системата също спира да работи и не поддържа връзка с
интернет и след като започне отново да работи е от някакъв час нататък, което
не е реалното време. Твърди, че няма възможност да се настрои според реалното
време.
В
хода на съдебното следствие е назначена комплексна съдебно-психиатрична и
психологическа експертиза, която да изследва емоционалното състояние на
подсъдимия към момента на извършване на процесното деяние и наличието на данни
за изпадане в състояние на силно раздразнение. Изготвеното заключение вх.№
260922/03.03.2021г. е категорично, че установените по делото обстоятелства за
състоянието и поведението на подсъдимия М.М.Г. не подкрепят хипотезата за
интензивно емоционално преживяване, адекватно на състояние на силно
раздразнение. Освидетелстваният не се е намирал в състояние на физиологичен
афект – „силно раздразнение“, а е бил в обикновено раздразнено състояние, като
е преживявал интензивни емоции на гняв. Експертизата обсъжда наличието на данни
за проявена вербална агресия от страна на свидетеля С.Й. чрез отправяне на
обидни квалификации по отношение на органите на реда. Вследствие на тази
„психологическа атака“ у освидетелствания М.М.Г. са възникнали преживявания от
негативния емоционален регистър – предимно гняв и обида, усещане за уронване на
престижа и личното достойнство, както на самия него, така и на колегите му.
Експертите коментират в заключението си, че при създалата се ситуация е налице
безспорно афективно отреагиране, но няма субективно споделени от
освидетелствания и свидетелите описания на свръхинтензивни емоционални
преживявания и свръхмерни на повода реакции; стеснение на съзнанието; не е
загубена възможността за възприемане и осмисляне на ситуацията; поведението е
последователно и свързано с обстоятелствата от реалната среда, при запазено
прогностично мислене, не е загубена възможността за възприемане и осмисляне на
спомена; липсват вегетативни синдроми, както и симптоми на изчерване.
Заключението не е оспорено от страните по делото и се възприема от съда изцяло.
Подсъдимият М.М.Г. не е осъждан. Има
завършено средно образование. Разведен. Родителите му са починали. Не са
установени данни за други близки от семейното обкръжение, като деца и други
роднини. Към момента на започване на наказателното производство е бил трудово
ангажиран в системата на МВР, обсъдено по-горе, с реализирани доходи от трудово
възнаграждение и пенсия. Притежава недвижимо имущество от което od се
издържа, предвид декларирани от него 26.000 дка земеделска земя. Във връзка със
събитията от 09.08.2019г. срещу подсъдимия е било образувано дисциплинарно
производство и му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ със Заповед №
330з-134/17.01.2020г. на Директора на ОД на МВР-гр.Разград, потвърдена по
съдебен ред, поради нарушение на етичните правила за поведение на държавните
служители в МВР по ЕКПДСМВР, респ. е прекратено служебното правоотношение с
него в МВР.
Гореизложеното от фактическа страна
се подкрепя от събраните по делото доказателства. В съвкупната им преценка те
допринасят за изясняване на фактическата обстановка по делото досежно самото
извършване на деянието, установяват отделни елементи от състава на
престъплението - времето на неговото осъществяване, мястото, начина, по който е
извършено, обекта на посегателство и неговото авторство, предхождащите го
събития и обстоятелства. Въз основа на тези доказателства съдът прие за
ДОКАЗАНО и призна подсъдимия М.М.Г. за ВИНОВЕН в това, че на 09.08.2019г. в
гр.Исперих, обл.Разградска, в качеството си на полицейски орган – младши
оперативен дежурен в РУ на МВР-гр.Исперих, при изпълнение на службата си,
съгласно утвърден от Началника на РУ-гр.Исперих График на дежурствата на ОД при
РУ на МВР-гр.Исперих през м.август 2019г., рег.№ 275р-9857/30.07.2019г., е
причинил на С.Д.Й., ЕГН-********** ***, средна телесна повреда, изразяваща се в
избиване на зъб 11 (първи горен десен), което обуславя трайно затруднение на
дъвкателната функция за срок повече от един месец – престъпление по чл.131,
ал.1, т.2 във вр. с чл.129, ал.2 във вр. с ал.1 от НК.
Подсъдимият М.М.Г. и защитата му оспорват авторството на това деяние,
като самият подсъдим категорично отрича да е имал физическо съприкосновение с
пострадалия и поддържа тезата за извършено самонараняване от страна на Й., тъй
като се спънал и паднал напред към столовете. Тези твърдения, обаче се
опровергават категорично от показанията на самия пострадал С.Й., който твърди,
че само и единствено М.Г. го е удрял с юмруци и не е имал спречкване с
останалите полицаи. както и от показанията на другите свидетели – преки очевидци
на случката – полицаите С.К.С. и А.Ю.Х., които са възприели лично нанасянето на
удари с ръце от страна на подсъдимия спрямо пострадалия. По отношение на
последните двама свидетели, съдът кредитира показанията им, дадени пред органа
на досъдебното производство, съответно по протоколи за разпит от 10.08.2019г.
(л.33-35 и л.40-42 от ДП), приобщени към материалите по делото по реда на
чл.281, ал.4 във вр. с ал.1, т.1 от НПК. При разпита на същите двама свидетели
в хода на съдебното следствие, те дават различни показания, при констатирано от
съда съществено противоречие относно факта дали са видели как подсъдимият М.Г.
удря пострадалия Й.. Според показанията им, дадени на досъдебното производство,
С.С. е казал „… видях как дежурният М.Г. удари С. два-три пъти в лицето с ръка.
Освен мен в стаята беше и колегата от дневна смяна – П.У.. След това колегата А.,
който беше в другата стая дойде при нас и разтървахме дърпащиге се С. и М. …“,
а А.Х. е казал: „… Аз отидох в съседната стая да си подпиша документите за
започване на работа. При С.Й. останаха С.С. и за П.У. не съм сигурен къде точно
беше. Дежурният М.Г. също влезе в стаята за свиждане. Докато бях извън тази
стая аз чух как се карат С.Й. и М.Г. … Бях в коридора, когато видях С.Й. се
беше изправил и с М.Г. бяха на много близко разстояние един от друг и видях как
колегата М.Г. удря С.Й. …“. Тези показания на двамата свидетели изцяло
кореспондират помежду си и с показанията на пострадалия Й.. Освен това, като
първи по време, дадени непосредствено – на следващия ден след инцидента от
09.08.2019г., тези показания съдържат най-ранните сведения относно обстоятелствата
на събитието и последователността в действията на подсъдимия, пострадалия и
другите лица, присъствали на местопрестъплението, поради което съдът ги
възприема като най-достоверни. Освен това, същите показания, прочетени в хода
на съдебното следствие и по арг. от чл.281, ал.8 от НПК, косвено се подкрепят
от показанията на свидетеля П.К.П., който макар и като наблюдател извън
сградата на Полицейското управление е възприел лично обстоятелства, които
напълно кореспондират с фактите, сочени от преките очевидци. Така, този
свидетел категорично твърди, че именно подсъдимият М.Г. се е виждал във
въпросната отворена стая, точно срещу входа на сградата, зад решетката, като
крещял нещо и замахнал с ръка, без да се вижда към кого. Непосредствено след
тези му действия, С.Й. бил изведен от същата тази стая и бил в кръв. В синхрон
с обсъжданите факти, подкрепящи обвинителната теза срещу подсъдимия, идват и
възприятията на съда при извършения оглед в сградата на РУ на МВР-Исперих,
съобразно които съдът приема, че от местоположението на свидетеля П.К.П. пред
външната входна врата на сградата, независимо дали е пред стъпалата или от
площадката по-нагоре, има много добра видимост към вътрешността на сградата
(през стъклата на двукрилата входна врата) и конкретно към процесната стая за
прием, като е напълно възможно свидетелят да е възприел фактите, които описва
като случили се на входа на въпросната стая. Ето защо съдът кредитира
показанията на този свидетел като достоверни. На следващо място, хронологията
на събитията по обсъжданите свидетелски показания напълно се съотнася към
изображенията от записа от системата за видеонаблюдение в сградата на
РУ-Исперих, възпроизведени от компютърно-техническата експертизата като
движение на униформени мъже и единствения мъж, облечен с тъмна блуза и светли
къси панталони (съдът възприема именно пострадалия С.Й., който е бил облечен с
точно такива дрехи (веществени доказателства по делото). Според съда, описаните
събития се съотнасят към изображенията във времевия интервал от 04:14:08ч. до
04:21:42ч., в който период всичките четирима полицаи (съдът възприема полицаите
ППД и дежурният полицай-подсъдимият) са в и около процесната стаичка,
пострадалият Й. е вътре, единият полицай излиза до съседна стая и се връща, и в
04:21:42ч. пострадалият също е изведен от стаята, придружен от униформените
лица – съдът възприема момента, когато е изведен да се измие от кръвта по
лицето му. Разминаването в посочения времеви интервал от видеозаписа с реалните
часове на събитието, не се оспорва от страните, а и в хода на делото бяха
изяснени причините за това разминаване в часовете. Към косвените, подкрепящи
обвинението доказателства, следва да се отнесе и заключението на
съдебно-медицинската експертиза, която констатира, че е напълно възможно,
получената травма на устата на С.Й., в т.ч. и избиването на зъб 11 (първи горен
десен), да бъде получена от нанесен/и удар/и с юмрук, каквито именно данни съобщават обсъдените горе свидетелски
показания.
Самият пострадал С.Й. заявява пред
съда, че подсъдимият двукратно му е нанесъл побой в процесната стаичка, но тези
негови показания останаха изолирани и неподкрепени от други доказателства по
делото. Действително, в изследователската част на компютърно-техническата
експертиза е описано едно многократно движение на униформените мъже, които
влизат в процесната стая за свиждане, излизат от нея. В един момент (според
видеозаписа в 04:26:02ч.), има някакво спречкване и бутане между единият от
полицаите и пострадалия, като са в коридора на сградата и пострадалият отново е
вкаран в процесната стаичка. Предвид заключението на същата експертиза, че не е
възможно да се извърши лицево-идентификационно изследване по отношение на
заснетите лица, дори и без да се подлага под съмнение достоверността на
показанията на пострадалия, няма как да се направи категоричен извод колко пъти
подсъдимият е влизал в стаята за прием при пострадалия и дали му е нанесъл
побой повече от един път. Други доказателства, които да сочат данни в тази
насока, не са събрани. Във всички случаи, тези обстоятелства не променят извода
на съда относно възприетия за доказан факт, че пострадалият е получил описаното
по-горе телесно увреждане, изразяващо се в избиване на зъб 11 (първи горен
десен) и че именно подсъдимият М.Г. е причинителят на тази телесна повреда.
Защитната теза на подсъдимия, в
оспорване на авторството на деянието,
за самонараняване при спъване и падане на пострадалия, се подкрепя пред съда от
показанията, на неговите колеги-полицаи П.Д.У., С.К.С. и А.Ю.Х., дадени при
разпита им в хода на съдебното следствие, вкл. и при поставянето им в очна
ставка с пострадалия Й., но съдът не кредитира тези техни показания. Според
обясненията на подсъдимия М.Г., С.Й. бил седнал на третия последен стол –
най-далечния от вратата и веднага щом го видял – го напсувал на майка, тръгнал
срещу него и в този момент залитнал, може би се спънал и паднал напред към столовете.
По същия начин и свидетелят П.У., който бил гърбом към пострадалия, твърди, че
само чул шум от падане и като се обърнал видял пострадалия Й. паднал настрани,
като главата му била към вратата. Но относно мястото на падане не дава ясни
показания, твърди, че е паднал до и пред столчетата, и същевременно, че бил
легнал върху столчетата. При очната ставка (съдебен протокол от 10.12.2020г.) е
по-категоричен, като твърди, че е видял С.Й. полегнал на една страна върху
столовете и не го е виждал паднал на пода.
Показанията на останалите двама
свидетели, обаче - С.К.С. и А.Ю.Х., освен, че рязко противоречат на показанията
им, дадени на досъдебното призводство (обсъдени по-горе), но различните им
показания, дадени пред съда, са противоречиви и помежду си. Така, пред съда и
двамата категорично и неколкократно (вкл. при очните ставки) се отричат от
твърденията си, че са видели М.Г. да удря пострадалия Й.. С.С. заявява, че не е
видял никой да удря С.Й.. Последният бил седнал на стола, който е точно до
мястото с компютъра и предполага, че се е спънал. Паднал по лице, напред към
масата и столовете и в тях се ударил. При очната ставка (съдебен протокол от
05.03.2021г.) твърди, че не видял самото падане, видял Й. като става, тъй като
бил на земята. Свидетелят А.Х. също твърди, че не е видял някой да нанася удари
на С.. Помислил, че М. го е ударил, защото били един срещу друг, а С. бил
залитнал към столовете в стаята. Относно посоката на залитане твърди, че
залитнал към бюрото, чието местоположение, установено при огледа, извършен от
съда, е в дъното към вътрешността на стаята – срещу вратата. Лично не го е
видял да пада и не си спомня дали бил с лице към бюрото, но викал „Защо ме
биете?“, без да са го били. При очната ставка (съдебен протокол от
10.12.2020г.) твърди, че го е видял залитнал на столове, наклонен и подпрян на
дясната страна, като на земята не го е виждал да пада.
Двамата свидетели, запитани пред
съда кои показания поддържат и защо са дали различни показания на досъдебното
производство, не излагат ясни и смислени съображения. Свидетелят А.Х. по-скоро
се придържа към показанията си от Досъдебното производство, като не отрича
факта, че е имало физически сблъсък между подсъдимия и пострадалия - твърди, че
е казал едно и също, като било вярно, че се е намесил да ги раздалечи, но само
помислил, че М.Г. го е ударил, може и да го е бутнал. Свидетелят С. пък твърди,
че когато го разпитвали на Досъдебното производство просто си помислил, че така
е станало, но удар не е видял.
Очевидно е, че като изменят фактите
в показанията си пред съда, обсъдените горе свидетели, всъщност дават
разнопосочни и некореспондиращи помежду си сведения относно обстоятелствата на
събитието, с множество неточности в детайлите, дори и за обстоятелствата, които
се опитват еднакво да възпроизведат в показанията си. Установяват различна
посока на залитане и падане на пострадалия, като според свидетеля А.Х.
залитането е било към вътрешността на стаята – към бюрото, а според останалите свидетели, вкл. и
подсъдимия – залитането и падането е било в обратна посока – от
местоположението му на третия най-вътрешен стол до бюрото (до компютъра) - с
глава към вратата. Свидетелят С.С. твърди, че пострадалият паднал по лице – към
масата и столовете, вкл. бил паднал на земята, като го видял при изправянето
му. Другите свидетели отричат да са видели падане на пода (на земята), а за
самото падане съобщават, че е било странично, като според А.Х.
пострадалият е бил наклонен и подпрян на
дясната си страна върху столовете (към бюрото), а според П.У. – полегнал на
обратната страна – с глава към вратата.
Предвид така констатираните
противоречия, съдът подлага под съмнение достоверността на обсъдените
свидетелски показания. Освен това е налице основателен мотив, показанията на
свидетелите–полицаи да се считат предубедени, заинтересовани и повлияни, както
с оглед на служебните им взаимоотношения с подсъдимия, така и с оглед на факта,
че са различни от показанията, които са дали първоначално при разпитите им на
Досъдебното производство.
Съдът има и допълнителни
съображения, поради които категорично изключва хипотезата за падане и
самонараняване от страна на пострадалия Й.. Изводът на съда е въз основа на
преките възприятия относно размерите на процесната стаичка и разположението на
мебелите, установени при огледа на 28.01.2021г. Стаята действително е много
малка и тясна, с гъсто разположени
мебелите в нея. Погледнато от вратата към вътрешността на стаята, кръглата
масичка заема ъгъла между отсрещното бюро и странично разположените вдясно
тройка столове, съединени помежду си, като масичката е буквално допряна до
третата най-вътрешна седалка. Изместването й на по-далечно разстояние от
седалката, прегражда достъпа към бюрото, чиято вътрешна част е към прозореца на
стаята. При тази обстановка, от каквото и местоположение да е залитнал
подсъдимия, с неговия висок ръст (също възприет непосредствено съда), няма как да се спъне и да залитне с
такава инерция, че да се получи избиване на зъб при удар в мебелите.
Ако е бил седнал на третия
най-вътрешен стол до бюрото, както съобщават данните по делото и е залитнал с
глава към вратата, то кръглата масичка е била буквално допряна до и пред него и
е невъзможно да си удари лицето в тази масичка, а ако е залитнал странично към
останалите две седалки и да е полегнал на тях, то предвид близкото разстояние и
съотнесено към ръста му, също е невъзможно да се самонарани на седалките, още
повече, че те са меки и със заоблени ръбове. Вероятността да улучи металните,
свързващи елементи между седалките според съда, също е минимална. А и както,
беше обсъдено по-горе, дори и да улучи метална част от свързващата конструкция
на столовете, то при тези размери на стаята и гъстотата на мебелите, няма как
да развие такава сила на залитане, че да си причини избиването на зъб.
Ако от същото местоположение
(третата най-вътрешна седалка) е залитнал напред към масичката, при вариант, че
към времеизвършване на деянието, тя не е била, както при огледа, допряна до
седалката, възможно най-далечното й разположение спрямо тази седалка, е допряна
до лявата отсрещна стена срещу столовете, то тогава при диаметър на масичката
0.80 см. и обща ширина на стаята от 2.22 м., разстоянието от третата
най-вътрешна седалка на столовете до въпросната масичка е 1.42 м. (като включва
и дълбочината на самите седалки) – със сигурност по-малко от ръста на
пострадалия, при което според съда не може да си избие зъба при удар в тази
масичка, ако е залитнал към нея.
Единствената хипотеза, при която,
според съда, е възможно падане и вероятно избиване на зъб, е ако пострадалият е
бил до вратата на стаята в изправено положение, евентуално да се е спънал в
първите метални елементи на свързващата столовете конструкция и да е залитнал с
целия си ръст към масата и бюрото във вътрешността на стаята и вероятно да си
удари лицето в техните заострени ръбове. Но такива даннни изобщо не се
съобщават по делото.
По отношение на хипотезата за падане по лице
напред, е изразено становище и от лекаря
по дентална медицина във връзка с изслушването на съдебно-медицинската
експертиза, като не изключва такъв
вариант на самонараняване, но с уточнението, че при подобно падане биха се
появили специфични наранявания по изпълкналите части на лицето, като носа,
както и избиване на повече от един зъб, каквито увреждания, не са установени
при пострадалия.
Във всички случаи, обсъденото
по-горе е на базата на предположения и хипотези, върху които не могат да
почиват изводите на съда по повдигнатото срещу подсъдимия обвинение (арг. от
чл.303, ал.1 от НПК). Ето, защо и въз основа на всичко гореизложено, съдът прие
за недоказана защитната теза на подсъдимия за спъване и самонараняване от
страна на пострадалия.
При възприетата, въз основа на
събраните доказателства, фактическа обстановка съдът не приема и тезата на
защитата, че подсъдимият М.М.Г. е действал в условията на неизбежна отбрана. По своята правна характеристика (чл.12, ал.1 от НК) неизбежната отбрана предполага непосредствено противоправно нападение, при
което нападнатият се отбранява, включително в защита на своята личност или
права, чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели.
При конкретния инцидент от 09.08.2019г.,
според съда, не беше доказано такова нападение от страна на пострадалия С.Д.Й.,
което да е провокирало неизбежна отбрана от страна на подсъдимия. Действително,
събраха се безспорни данни за явно изразено провокативно поведение от страна на
пострадалия Й. чрез проявената и типична за него словесна агресия спрямо полицейските
служители, в частност и подсъдимия. По този начин, обсъдено и в заключението на
комплексната съдебно-психиатрична и психологическа експертиза, с поведението си
Й. е предизвикал у подсъдимият М.Г. обикновено раздразнено състояние, като е
преживявал интензивни емоции на гняв и обида, усещане за уронване на престижа и
личното достойнство, както на самия него, така и на колегите му. Според същата
експертиза, обаче, у подсъдимия не е била загубена възможността за възприемане
и осмисляне на ситуацията, поведението му е било последователно и свързано с обстоятелствата
от реалната среда. Според съда, изложените фактически обстоятелства не сочат на
ситуация, която да покрива признаците на противоправно непосредствено нападение
от страна на пострадалия спрямо подсъдимия и
което да е дало основание на последния да се отбранява с физическа сила
и по начина, по който е причинил настъпилите телесни увреждания при
пострадалия. Още повече, че в собствените си обяснения, единственото
нападателно поведение на пострадалия, което подсъдимият описва е, че в момента
когато седналият С.Й. го видял, го обидил, като го напсувал на майка и тръгнал
срещу него.
Комплексният
анализ на кредитираните свидетелски показания, съпоставени и с констатациите на
извършените по делото съдебни експертизи, дават основание на съда да приеме за
безспорно установено, че на икриминираната дата – 09.08.2019г. е извършено
посегателство върху физическото здраве и неприкосновеност на свидетеля С.Д.Й. и
че субект на това посегателтво е именно подсъдимият М.М.Г.. Събраните и
проверени от съда доказателства, обсъдени горе, го установяват като
единственият възможен автор на това посегателство, поради което такъв е и
изводът на съда.
Обуславящият критерий за
квалификацията на деянието по по-тежко наказуемия състав на чл.131, ал.1, т.2 от НК, е свързан с особеното качество на извършителя, като
полицейски орган и което качество също е категорично доказано по делото.
Няма спор, че към момента на извършване на деянието подсъдимият М.М.Г. е бил в
служебно правоотношение с МВР, като е заемал длъжността – младши оперативен
дежурен в „Оперативна дежурна част“ (ОДЧ) на РУ-Исперих при ОД на МВР-гр.Разград
, а деянието е извършено при изпълнение
на службата му, тъй като на 09.08.2019г. е бил дежурен, съгласно утвърдения
от Началника на РУ-гр.Исперих График на дежурствата за м.август 2019г., рег.№
275р-9857/30.07.2019г.
От
обективна страна, изпълнителното деяние се изразява в причиняване на средна
телесна повреда, като увреждането, претърпяно от пострадалия, изразяващо се в избиване
на зъб 11 (първи горен десен), е пряка и непосредствена последица от действията
на подсъдимия (нанесени удари с юмруци по устата) и е довело до трайно
затруднение на дъвкателната функция – фаза на отхапване и фъфлене -
съставомерна последица от фактическия състав на престъплението, в което
подсъдимият е обвинен, характеризираща деянието именно като причиняване на средна
телесна пореда по смисъла на чл.129,
ал.1 във вр. с ал.2 от НК. Вида, характера и степента на причиненото телесно увреждане са категорично
установени от заключението на назначената в хода на досъдебното производство
съдебно-медицинска експертиза, като потвърждава наличието на обсъжданото
телесно увреждане, както и установява механизма на причиняването му, възприет
от съда.
Експертизата обосновава извод за трайност на обсъжданото телесно
увреждане, в случая трайно затруднение на дъвкателната функция (фаза на отхапване
и фъфлене), съобразно възприетия в денталната и медицинската практика критерий
за продължителността на възстановителния период – не по-малък от един месец. В
случая става въпрос за прогнозна продължителност на установеното увреждане,
която не изключва критерия трайност, възприет от специалистите. В Постановление № 3 от 27.09.1979г. на Пленума
на ВС, т.11, е обсъден въпросът относно характиристиките на телесното увреждане
„избиване на зъби”, без които се затруднява дъвченето или говоренето, което
обхваща алтернативно както загубата на зъби, така и счупване на венеца или
разклащането им, което неминуемо води до отпадането им. Направено е и
пояснението, че дъвченето или говорът са затруднени, когато загубата,
счупването или разклащането на зъби се е отразило чувствително върху тяхната
нормална функция. Съобразявайки горните правни положения съдът счита, че от
множеството телесни увреждания, получени от пострадалия Й., конкретно
установеното увреждане - избиване на зъб
11 (първи горен десен), напълно отговаря на обсъдените критерии за причинена
средна телесна повреда по смисъла на цитираното Постановление. Експертното
заключение е категорично, че възстановяване на избития заб е възможно
единствено чрез протетично лечение, при което следва извода, че алтернативата е
- тоталната загуба на зъба. В тази връзка, е важно да се отбележи още едно
правно положение в цитираната т.11 на обсъденого горе Постановление № 3/1979г.
на Пленума на ВС, а именно, че възстановяването на избитите или счупени зъби
чрез лечение или протезиране, макар и да премахва затрудненията, не се отразява
на квалификацията на деянието.
От
субективна страна, деянието е извършено виновно при форма на вината пряк
умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК. Подсъдимият е съзнавал, че нанася удари
със сила и по начин, които ще причинят телесно увреждане на пострадалия и е
искал настъпването на същото, като последица от извършеното. Имал е и
съзнанието, че предприема насилническите действия по време на изпълнение на
служебните си задължения и в длъжностто си качество като полицейски орган.
Действайки по описания по-горе
начин, с оглед на осъщественото от подсъдимия, от обективна и субективна
страна, престъпление по чл.131, ал.1, т.2 във вр. с чл.129, ал.2 във вр. с ал.1
от НК, същият ангажира наказателната си отговорност по посочения текст на
закона и следва да понесе съответно на общественоопасния характер на деянието и
степента на обществена опасност на личността му, наказание. В тази връзка, по
отношение на подсъдимия, съдът отчете като отегчаващи вината и отговорността
обстоятелства - видът на извършеното от него престъпление, като такова против
личността, което се характеризира с висока обществена опасност – извършил е
посегателство върху телесната неприкосновеност и здравето на пострадалия, действията
му са израз на неуважение и недопустимо пренебрежителното отношение към правата
и личността на пострадалия. Следва да се отчете и липсата на критично отношение
у подсъдимия към собствената му постъпка. Укорителен е и факта, че е действал
при изпълнение на служебните си задължения, като полицейски орган, чиито
функции са да съблюдава за спазването на законността, да охранява интересите и
законните права на гражданите от подобни обещественоопасни прояви.
Като
смекчаващи вината и отговорността обстоятелства, съдът отчете чистото съдебно минало на подсъдимия, добрите му
характеристични данни до момента във връзка с изпълнението на службените
задължения, както и обстоятлеството, че е бил провокиран в постъпката си от
вербалната агресия на пострадалия - криминално проявен субект, с нескривано от
него и неколкократно явно изразявано негативно и неуважително отношение към полицейските служители, който
и пред съда не скри заядливия си и невъздържан характер.
Съобразявайки
горното, съдът прие да наложи на подсъдимия като съответно наказание в
условията на чл.54 от НК - “Лишаване от
свобода” за срок от 2 (две) години, изпълнението на което да бъде отложено
при условията на чл.66, ал.1 от НК за минималния изпитателен срок от 3 (три)
години, като прецени наличие на материалните и формални предпоставки за
прилагане института на условното осъждане.
Съдът приема, че това наказание ще
окаже необходимото възпитателно и поправително въздействие върху личността на
подсъдимия и ще бъдат постигнати целите на наказанието, предвидени в
разпоредбата на чл.36 от НК за превенция, както на специалната, така и на
генералната превенция – да се въздейства предупредително и възпитателно върху
дееца и останалите членове на обществото.
Съдът възложи на РУ на МВР - гр.Исперих
възпитателната работа по отношение на условно осъдения през време на
изпитателния срок.
По отношение на предявения
граждански иск:
Съдът приема за безспорно
установено, че в резултат на извършеното престъпление спрямо личността на
пострадалия С.Д.Й., същият е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпените от него болки и страдания от нанесеното му телесно увреждане, и
неизбежно свързания с това възстановителен процес до подобряване здравето на
пострадалия. Тези болки и страдания са съпровождали целия оздравителен процес,
като и понастоящем продължава да търпи физически дискомфорт от увреждането му. Й.
е търпял значителни неудобства, поради невъзможността да говори и да се храни
пълноценно вследствие на затруднената дъвкателна функция и съпътстващите силни
болки от това. Продължително време е подбирал храната, която употребява –
основно меки и течни храни и течности, щадящи нарушената функция на зъбиjте,
вследствие на липсващия зъб и другите травматични увреждания на устата. Негативните
последици за пострадалия и вредите, които търпи от това свое състояние, включват
както силната болка и неудобствата при храненето, но и необходимите специални
грижи в това състояние, предвид жабурене, гаргари, поддържане на строга уста хигиена.
Изпитвал е нетърпимо главоболие. Ограничени са били социалните му контакти,
изпивал е неудобство от обезобразения си външен вид, изгубил е работата си. Следва
да се отчете и преживяния от пострадалия емоционален стрес от възникналата
ситуация, в която е бил поставен. Установи се, че в периода на лечение и
възстановяване се е влошило и психическото здраве на пострадалия, като е бил
напрегнат, неспокоен, наложило се да потърси помощ от психолог.
За доказване на така претърпените
вреди съдът изцяло кредитира показанията на самия пострадал свидетел, както и
на неговите близки роднини – обгрижвалата го майка Тотка Симеонова Йосифова и
вуйчо му Милен Симеонов М.. Майката на пострадалия е била най-близо до него в
този момент и е съпреживявала неговите страдания.
Като последица тези неудобства
произтичат пряко и непосредствено от поведението на подсъдимия - налице е пряка
причинна връзка между нанесеното телесно увреждане и последвалите от него
болки, страдания и неудобства, явяващи се неимуществени вреди по смисъла на
чл.52 от ЗЗД, за чието обезщетяване деецът отговаря.
Така
описаните вреди са в пряка причинна връзка и следствие от извършеното престъпно
посегателство и начина, по който е било осъществено. Причинявайки му виновно и
противоправно описаното горе увреждане, подсъдимият ангажира освен
наказателната си, също така и гражданскоправната си отговорност по смисъла на
чл.45 от ЗЗД, а именно да обезщети пострадалия за причинените му вреди при
наличие на осъществен от негова страна състав на непозволено увреждане спрямо
личността му.
Съобразявайки горното, съдът прие предявения
граждански иск за основателен и доказан до размера от 3
000.00 (три хиляди) лева, воден от чувството си за справедливост по отношение на
претърпените от пострадалия неимуществени вреди (чл.52 от ЗЗД). При определяне
размера на обезщетението съдът отчита и провокативното поведение на самия
пострадал, обсъдено по-горе, който значително е допринесъл за направомерната
реакция на подсъдимия и последвалите телесни увреждания.
За
разликата до първоначално
претендирания размер от 30 000.00 (тридесет хиляди) лева, съдът прецени, че искът е неоснователно
завишен, с оглед на което го отхвърли като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ.
Върху
присъденото обезщетение подсъдимият М.М.Г. дължи и законната лихва, считано от
датата на деликта – 09.08.2019г. до окончателното му изплащане. При
непозволеното увреждане лихвите са компенсаторни и се дължат като допълнение на
обезщетението от деня на събитието - чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА,
представляващи 1 брой черна мъжка тениска с бяла ивица отпред и 1 брой мъжки
бели къси панталони с черни ивици, съдът разпореди, на
основание чл.112, ал.1 от НК, ДА СЕ ВЪРНАТ на собственика им – С.Д.Й., ЕГН-********** ***.
Съдът, на
основание чл.189, ал.3 от НПК, осъди подсъдимия М.М.Г., ЕГН-**********, ДА ЗАПЛАТИ:
-
в полза на Държавата по сметка на МВР сумата
от 524.85 (петстотин двадесет и четири лева и 85 ст) лева – направени
разноски на досъдебното производство;
-
по сметка на РС-гр.Исперих сумата от
735.00 (седемстотин тридесет и пет) лева – направени разноски в хода на
съдебното производство и отделно сумата
от 120.00 (сто) лева – дължима ДТ върху уважения размер на гражданския иск
и
-
в полза на гражданския ищец С.Д.Й.,
ЕГН-**********, сумата 100.00 (сто) лева – направени от страната деловодни разноски,
съразмерно на уважената част от гражданския иск, като доказаните разноски са за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 130.00 (хиляда сто и
тридесет) лева по Договор за правна защита и съдействие от 28.05.2020г.
По изложените съображния,
възприемайки по този начин обективната истина по случая, ръководен от закона и
своето вътрешно убеждение, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: