Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 23.04.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо гражданско отделение,
І-6 състав
в публичното на двадесет и
шести март
две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател : ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета С. и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от съдия Алексиева
гр. дело № 13067 по описа
за 2016 г. и за да се произнесе
, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба,
подадена от Г.О.З. против П.С.Х., М.О.З. и А.И.В., с която са предявени
пасивно, субективно и обективно, кумулативно съединени искове с правно
основание чл.27 във връзка с чл.33 от ЗЗД против ответниците
П.С.Х. и М.О.З. за унищожаване на договор за покупко-продажба, сключен в
условията на крайна нужда при явно неизгодни условия, обективиран
в нотариален акт № 51, дело № 1668/2015 г. на нотариус М.Г. и съединения с тях
при условията на обусловеност иск по чл. 34 ЗЗД против ответницата П.С.Х. за
реституция на даденото по договора, а именно: апартамент № 17, находящ се в гр. София, бул. „********, на пети етаж,
заедно с прилежащите му таванско и избено помещение, евентуално съединени с
пасивно, субективно и обективно, кумулативно съединени искове с правно
основание чл.27 във връзка с чл.33 от ЗЗД против ответниците
М.О.З. и А.И.В. за унищожаване на споразумение от 26.10.2015 г., сключено в
условията на крайна нужда при явно неизгодни условия и съединения с тях при
условията на обусловеност иск по чл.34 от ЗЗД против ответниците
М.О.З. и А.И.В. за реституция на даденото по споразумението-сумата от 93 379,84
лв., която сума представлява ½ идеална част от продажната цена на съсобствения на ищеца и ответника М.О.З. апартамент № 17, находящ се в гр. София, бул. „********, на пети етаж,
заедно с прилежащите му таванско и избено помещение.
В
исковата молба се твърди, че през месец февруари 2015 г. ищецът и неговия
брат-ответника М.О.З. придобили като наследници след смъртта на вуйчо им И.В.И.апартамент
в гр. София, находящ се на бул. „********. Твърди се,
че между двамата било постигнато съгласие апартаментът да се продаде. Поддържа
се, че М.З. живее на семейни начала с ответницата А.И.В., с която имат син-О. М.З..
Поддържа се, че на 27.10.2015 г. ищецът и ответникът М.З. подписали договор за
покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 51, дело № 1668/2015 г. на
нотариус М.Г. за цена от 128 084,78 лв. Поддържа се, че по предварителния
договор от 23.10.2015 г. преди окончателното изповядване на сделката,
договорената между страните реална цена възлизала на сумата от 186 759,68 лв.
Твърди се, че преди изповядване на сделката, вследствие на постоянни принуди и
заплахи, ищецът се съгласил да подпише споразумение от 26.10.2015 г., по силата
на което ищецът и брат му М.З. се съгласяват цялата сума, получена от
продажбата на процесния апартамент да бъде преведена
по посочената в споразумението банкова сметка *** А.И.В.. С получената сума последната
се задължила да закупи на името на сина си О. М.З. жилище-недвижим имот.
Поддържа се, че повече от четири години ищецът официално е регистриран като
безработен в БТ-Връбница, а от 21.01.2014 г. е инвалидизиран
със степен на увреждане 52% и водеща диагноза: хипертонична болест на сърцето.
Твърди се, че ищецът има и редица съпътстващи заболявания. Поддържа се, че
ответникът М.З. към момента на сделката, а и преди това бил съвсем наясно с
физическото и материално състояние на ищеца. Поддържа се, че ответникът З.
възползвайки се от изключително тежкото физическо и материално състояние на
ищеца го принудил да впише в нотариалния акт за продажба на имота по-ниска от
реално получената от А.И.В. цена, както и частта от сумата на ищеца да бъде
преведена на ответницата В.. Поддържа се, че ищецът се съгласил да продаде
имота при поставените от ответниците М.З. и А.И. явно
неизгодни условия, защото освен различните заплахи и тормоз от тяхна страна, те
му дали да разбере, че ако не приеме техните условия ще му възбранят
идеалната част от наследствения имот и по този начин няма да получи нищо от
бъдещата му продажба.
В срока
по чл.131 от ГПК по пощата на 27.10.2017 г. е депозиран отговор от ответниците М.О.З. и А.И.В.. Отговорите на двамата ответници съдържат идентични възражения. Ответниците оспорват предявените искове като неоснователни
и недоказани по основание и размер. Оспорват наведените от ищеца в исковата молба
твърдения и в частност, че сключеният между А.И.В. и ищеца договор за заем е
недействителен, че ищецът бил подведен от длъжностни лица при сключването му,
както и наведените твърдения относно имотното и финансово състояние на ищеца.
Оспорват
твърдението в исковата молба, че единствено ищецът покривал разноските за процесния имот. Оспорват всички твърдения в исковата молба,
включително че договорът за покупко-продажба и споразумението са подписани в
условията на крайна нужда при явно неизгодни условия.
Молят
съда да отхвърли предявените искове и да присъди на ответниците
сторените от тях разноски.
На
16.01.2018 г. е депозиран отговор и от ответницата П.С.Х. чрез особен
представител адвокат Г.. Счита исковете срещу ответницата за допустими, но
неоснователни. Оспорва изцяло предявените искове като неоснователни и
недоказани. Оспорва всички твърдения направени от ищеца, както и всички
доказателства представени с исковата молба.
Моли
съда да отхвърли предявените искове.
На
30.04.2018 г. след като ответницата Х. е призована за първи път лично на адреса
от нейната месторабота, същата депозира отговор, с който заявява, че поддържа
подадения от особения представител отговор. Поддържа се, че ответницата е
собственик на процесния недвижим имот на основание
договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален
акт № 51, дело № 1668/2015 г., закупуването на който имот е било осъществено
чрез посредническа фирма СД „С.К.-А. и сие“. Твърди
се, че след придобиването на имота и до настоящия момент никой и по никакъв
начин не е оспорвал собствеността на ответницата върху имота, нито е заявявал
някакви претенции пред нея. Твърди се, че процесният
имот бил в изключително лошо състояние, поради което и след придобиването му
ответницата е извършила ремонти и подобрения на обща стойност 62 210,86 лв.
Оспорва всички фактически твърдения.
Заявява
искане за връщане на основание чл.34 от ЗЗД и за заплащане на извършените
подобрения в размер на 62 210,86 лв. Заявява право на задържане.
Ищецът
депозира становище на 18.06.2018 г., с което оспорва като неверни всички
твърдения на ответницата.
Ищецът,
чрез своя процесуален представител поддържа така предявения иск в съдебно
заседание. Подробни съображения е изложил в представените по делото писмени
бележки. Такива са депозирани и от неговия процесуален представител.
Ответницата
П.Х. в съдебно заседание оспорва предявените срещу нея искове чрез своите
процесуални представители. Подробни съображения излага в писмени бележки.
Претендира разноски, за което представя списък.
Ответниците М.З. и А.В. в съдебно
заседание чрез процесуалния си представител оспорват предявените искове.
Претендират разноски, съгласно представените договори за правна помощ.
От събраните по делото
писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
Между страните не се спори, че ищецът и ответникът М.О.З. са
братя и през месец февруари 2015 г. станали съсобственици с по ½ идеална
част от съсобствеността за всеки един от тях, по наследство от вуйчо им И.В.И.,
на апартамент № 17, на пети етаж над партер, находящ
се в гр. София, в жилищната сграда на бул. „********.
На 23.10.2015 г. между двамата братя от една страна и
ответницата П.Х.-от друга, е сключен предварителен договор за покупко-продажба
на описания по-горе апартамент за сумата от 96 000 евро, в левова
равностойност 187 759,68 лв.
На 26.10.2015 г. между двамата братя от една страна и
ответницата А.И.В.-от друга, е сключено споразумение по силата на което Г.З. и М.З.
са се съгласили цялата сума получена от продажбата на съсобствения
апартамент, да бъде преведена по банкова сметка ***о на А.И.В., с която сума
последната се задължила да закупи на името на сина си О. М.З. жилище-недвижим
имот в гр. София или да предаде сумата на М.О.З..
На 27.10.2015 г. ищецът Г.З., ответникът М.З. и ответницата Х.
сключили окончателен договор във формата на нотариален акт № 51, дело №
1668/2015 г. на нотариус М.Г. за продажна цена в размер на 128 084,78 лв.
На същата дата с приемно-предавателен протокол владението
върху процесния апартамент е предадено на ответницата
Х..
От приетия по делото като писмено доказателства нотариален
акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 29, дело № 29/2008
г. на нотариус А.Ч.се установява, че ответницата А.И.В. е отпуснала на ищеца Г.З.
безлихвен паричен заем в размер на 100 000 лв., съгласно договор за заем
от 01.02.2005 г. със срок на погасяване до 29.01.2018 г., като за обезпечаване
на вземането по договора, ищецът е учредил в полза на ответницата В. ипотека
върху свой собствен недвижим имот, находящ се в гр.
София, бул. „*****.
На 10.01.2016 г. ответницата е сключила с „Е.И.Х.“ ООД
договор за проектиране и изпълнение на СМР по силата на който, дружеството в
качеството на изпълнител е приел да извърши СМР за апартамент № 17 на бул. „********,
включващо подробно архитектурно заснемане на апартамента, изготвяне на
интериорен проект, СМР подробно описани в Приложение № 1 към договора, авторски
и инвестиционен надзор на всички дейности срещу възнаграждение в общ размер на
сумата от 62 200 лв.
От Експертно решение
№ 1820 от зас.№ 115 от 04.07.2018 г. на V МБАЛ се
установява, че ищецът е с 52% т.н.р със срок за две години до 01.07.2020 г. с
водеща диагноза: хипертонично сърце без /застойна/
сърдечна недостатъчност и с придружаващи заболявания: язва на
дванадесетопръстника, дивертикулоза на колон десценденс и сигма, начална двустранна коксартроза,
скъсяване на десен долен крайник, остеохондроза и спондилоартроза, варикозни вени и
на долни крайници.
От заключението на приетата по делото СТЕ се установява, че
пазарната цена на процесния апартамент към 2015 г. на
база реално осъществени сделки е 128 120 лв. Статистиката за цени на имоти
в централната градска част за 2015 г. установява средни офертни
цени за жилища-1144 евро/кв.м. Съгласно предварителния договор, стойността на
жилището е определена в размер на 96 000 евро, т.е. стойността за 1 кв.м.
е 1095 евро, която стойност е съобразена с офертните
цени на жилища за района, с намаление вероятно с оглед състоянието на обекта.
Свидетелката М. Е.Г. е нотариусът изповядвал процесната сделка. Установява, че изчела акта на страните,
които потвърдили, че са съгласни. Чули цената, за която се купува имота. Преди
това било установено от служителите на нотариуса, че ще се плати на трето лице.
Свидетелката установява, че държи този начин на плащане да е отразен в акта и
ако някой в онзи момент бил възразил, нямало да се стигне да подписване на
акта. След изчитането на нотариалния акт не са правени корекции.
Свидетелката
Р.И.А. установява, че страните по делото й били клиенти, а тя-посредник по
тяхна сделка за недвижим имот на бул. „Патриарх Евтимий“ и „Цар Асен“. Свидетелката
установява, че собственик на агенция за недвижими имоти и се занимава с
посредничество при покупко-продажба. Процесният имот
започнала да го предлага след като М. се свързал с нея и по негово искане. Уредили
си среща в апартамента, където за първи път се запознала и с Г.. Свидетелката
била заедно с колегата си Б.Б.и искали да разгледат
жилището. Свидетелката установява, че жилището било старо, за ремонт, на добро
място, последен етаж. Входът на сградата бил добър, поддържан, както и общите
части, но жилището било за тотален ремонт, изхабено и мръсно, негодно за
обитаване. Апартаментът бил като голям двустаен или маломерен тристаен. Свидетелката
останала с впечатлението, че Г. работил с фирмата й с удоволствие, защото като
приключили сделката я канел с колегата Б.на вечеря, по телефона, включително и
по пощата. Дори бил разказал за някакъв парцел, който им е наследствен и дали
биха го продавали. За свидетелката ищецът бил видимо доволен.
Свидетелката
счита, че в сделката активния бил Г., който не й е заявявал, че няма желание да
продава. Нямал възражение по цената, имал желание бързо да станат нещата. Пред
свидетелката ищецът не е заплашван от ответника. Г. бързал да стане сделката. Свидетелката
установява още, че от Г. ***, която е на името на друг човек, тъй като той има
задължения към банки. Основно условие по сделката било парите да не се
превеждат по сметки на ищеца, защото са блокирани от банки. Това условие било
поставено от Г.. Свидетелката установява, че цената била абсолютно адекватна за
състоянието, за момента на пазара. Г. искал бърза сделка, жената не ползвала
банков кредит и не коментирала цената. Тя не била единствения клиент, идвали и
други купувачи. Дори от една агенция довели една дама, която направила далеч
по-ниско предложение. Свидетелката установява, че Г. водел сделка, тя била само
изпълнител на неговата воля. Продажната цена била посочена от Г..
Разпитан
свидетелят Б.И.П.установява, че познава Г. и М.. За Г. знае, че има проблеми
със здравето от много по-отдавна, но през 2014-2015 г. бил особено зле, поради
което свидетелят му пращал неголеми суми за лекарства, за тока, за водата. За процесната сделка знае от Г., че брат му бил поставил
някакви условия, в смисъл да дадат малко пари на Г., тъй като брат му твърдял,
че ищецът има да му дава пари и затова искал да не си делят парите.
Свидетелят
В.Т.К.установява, че има агенция за недвижими имоти и познава Г.З.. С ищеца го
свързал общ познат, който му казал, че Г. има апартамент на „П. Евтимий“ и
„Асен“, който иска да продава. Свързали се, свидетелят отишъл и направил оглед
и снимки. Консултирали цена, на която би могъл да бъде продаден апартамента,
като по онова време цената била около 105 000-110 000 евро. Три пъти имало
огледи с клиенти. Едните били готови да го купуват. Г. казал, че е нужно да се
разбере с брат си, за да се сключва предварителен договор, след което казал, че
брат му отказал да се прави сделка и имало някакви заплахи, както и че си
влошили отношенията и не може да се премине към сделката, а клиентите били
готови за сделка. След като известно време свидетелят нямал контакт с Г., направил
връзка с него и го попитал какво става, при което ищецът казал, че брат му е
решил по друг начин да се продава, при други условия. Свидетелят установява, че
ходил на два пъти в къщата на ищеца в Мировяне, където той продавал някакви
вещи, които имал, тъй като бил в много лошо здравословно състояние. Казвал, че
има нужда да си купува лекарства.
Апартаментът
бил старо жилище, което имало нужда от ремонт. Имало отремонтирана
една стая, която гледа към „П. Евтимий“ със сменена дограма.
Така установената фактическа обстановка се доказва от
събраните по делото писмени и гласни доказателства, които съдът кредитира.
Между събраните доказателства няма противоречия,
кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което съдът ги
кредитира.
От
от правна страна:
Първият
предявен иск е срещу ответниците П.С.Х. и М.О.З. с
правно основание чл.27 във връзка с чл.33 от ЗЗД за унищожаване на договор за
покупко-продажба, сключен в условията на крайна нужда, обективиран
в нотариален акт № 51, дело № 1668/2015 г. на нотариус М.Г..
Така
предявеният иск е недопустим по отношение на ½ идеална част от
недвижимия имот, тъй като както е посочено по-горе между страните няма спор, че
Г. и М. З.са съсобственици с равни квоти от по ½ идеална част в
съсобствеността, поради което ищецът не може да предявява иск за ½
идеална част от апартамента, собственост на неговия брат, който е и ответник в
производството, поради което и в тази част производството по делото следва да
бъде прекратено като недопустимо.
По
същество на предявените искове за останалата ½ идеална част от процесния апартамент.
Според чл. 33 ЗЗД унищожаем
е договорът, сключен поради крайна нужда при явно неизгодни условия. В
съдебната практика е прието, че правната норма посочва две съществени и основни
предпоставки, които следва да са осъществени кумулативно, за да може да бъде
унищожена сделката. Първата предпоставка е състояние на крайна нужда, т. е. липса
или недостатъчност на материални средства за задоволяване на основни
потребности, като напр. недостиг на парични средства за издръжка - лична и на
семейството, за лечение на лицето или на негов близък, за плащане на изискуеми
задължения и др., което състояние е въздействало върху волята на страната по
сделката, упражнявайки натиск, и я е мотивирало да я сключи, като е необходимо
да може да се заключи, че при нормални обстоятелства /достатъчно средства за
издръжка и за погасяване на задълженията/, т. е. при липса на състояние на
крайна нужда, тя не би сключила сделката. От гореизложеното е видно, че първата
предпоставка - състоянието на крайна нужда също е необходимо да отговаря на две
изисквания - от една страна да представлява недостиг или липса на средства за
посрещане на лични и семейни потребности или за изпълнение на задължения към
трети лица и от друга страна - този недостиг или липса на средства да упражнява
сериозен натиск върху волята на лицето да реши да сключи определена сделка, без
който натиск то не би я сключило или не би я извършило при конкретните условия
и клаузи. Втората предпоставка е наличието на явно неизгодни условия от
опорочената сделка за лицето, намиращо се в крайна нужда, които се преценяват
конкретно за всеки случай към момента на сключване на сделката и съставляват
съотношение между престациите на страните,
неблагоприятно за намиращата се в крайна нужда страна, като при договор за
продажба, в най-често срещания случай, са осъществени когато има явна, очевидна
нееквивалентност между насрещните престации на
продавача и купувача, при много съществена разлика между действителната
стойност на продаваната вещ и продажната й цена по договора. Следователно от
легалното определение на основанието за унищожаемост
на договор поради крайна нужда в чл. 33,
ал. 1 ЗЗД могат да бъдат изведени две кумулативно изискуеми материалноправни
предпоставки като елементи от фактическия му състав: извършване на
волеизявлението под влияние на крайна нужда за един от съконтрахентите
и явно неизгодни условия за същия, които са необходими и достатъчни, за да е
налице основанието за унищожаване по чл.
33 ЗЗД.
Решение
№ 497 от 01.06.2009 г. по гр. дело № 1213/2008 г. на ВКС, III г. о., Решение №
1094 от 01.10.2008 г. по гр. дело № 4630/2007 г. на ВКС, V г. о., Решение № 87 от
10.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3941/2016 г., III г. о., ГК.
С
оглед на горното съдът намира, че искът е неоснователен, тъй като макар и да е
налице първата предпоставка- крайно утежненото материално и здравословно
състояние на продавача по атакувания договор за продажба, втората от
кумулативно изискуемите материалноправни предпоставки
от фактическия състав на чл. 33 ЗЗД-сключване
на процесния договор за продажба при явно неизгодни
за ищеца условия, не е налице. Договорената и платена от ответницата - купувач
продажна цена в размер на 128 084,78 лв., представлява действителната пазарна
стойност на жилището към 27.10.2015 г. на база реално осъществени сделки,
според неоспореното заключение на съдебно-техническата експертиза. Тази продажна
цена е по-висока и от данъчната оценка на жилището към онзи момент в размер на
120 623,40 лв.-посочена в нотариалния акт.
Дори
да се приеме, че реалната пазарна цена по оферти е възлизала на сумата от
96 000 евро, каквато е била първоначално уговорената от страните в
предварителния договор цена, то цената на която реално е изповядвана
сделката-65 488,45 евро, е по-малко от един път и половина по-ниска от
първоначално уговорената.
Еквивалентността
на престациите поначало се преценява от страните и се
съобразява с техния правен интерес Известна обективна нееквивалентност е
допустима, тъй като свободата на договаряне предполага преценката за
равностойността на престациите да се извършва от
страните с оглед техния интерес. Всички разпитани по делото свидетели установяват,
че процесният апартамент е бил в много лошо състояние
и е бил за ремонт, което обуславя и по-ниската цена.
Предвид
горното настоящият съдебен състав намира, че с оглед липсата на много съществена
разлика между действителната стойност на продаваната вещ и продажната й цена по
договора, то не е налице и явна, очевидна нееквивалентност между насрещните престации, съответно не са налице явно неизгодни условия по
смисъла на чл. 33, ал. 1 от ЗЗД.
Предвид
неоснователността на тези искове, то неоснователен се явява и съединения с тях
при условията на обусловеност иск по чл.34 от ЗЗД против ответницата П.Х. за
реституция на даденото по договора по отношение на ½ идеална част от
имота, като за другата част искът е недопустим по съображения изложени по-горе
и следва да бъде прекратен.
С
оглед на отхвърляне изцяло на исковите претенции спрямо ответницата Х. и
несбъдване на процесуалното основание за това, не следва да бъдат разгледани и
заявените от нея възражения за връщане на основание чл.34 от ЗЗД и за заплащане
на извършените подобрения в размер на 62 210,86 лв. и право на задържане
до заплащането им.
С
оглед отхвърлянето изцяло на претенциите на ищеца към ответницата Х. и на
основание чл.78, ал.3 от ГПК същият ще следва да бъде осъден да й заплати
разноските направени от нея в процеса в общ размер на сумата от 5047,30 лв., от
която: заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 4 920 лв., 40
лв.-депозит свидетели и 87,30 лв.-разноски за снабдяване с незаверени преписи
на вписани актове във връзка със СТЕ.
С
оглед отхвърляне на главните искове, съдът дължи произнасяне по евентуално
предявените пасивно, субективно и обективно, кумулативно съединени искове с
правно основание чл.27 във връзка с чл.33 от ЗЗД против ответниците
М.О.З. и А.И.В. за унищожаване на споразумение от 26.10.2015 г., сключено в
условията на крайна нужда при явно неизгодни условия и съединения с тях при
условията на обусловеност иск по чл.34 от ЗЗД против ответниците
М.О.З. и А.И.В. за реституция на даденото по споразумението-сумата от 93 379,84
лв., която сума представлява ½ идеална част от продажната цена на съсобствения на ищеца и ответника М.О.З. апартамент № 17, находящ се в гр. София, бул. „********, на пети етаж,
заедно с прилежащите му таванско и избено помещение.
Тези
искове са основателни и следва да бъдат уважени.
Както
вече бе посочено по-горе налице е първата предпоставка за уважаване на
иска-крайно утежнено материално и здравословно състояние на ищеца към
26.10.2015 г.-датата на сключване на процесното
споразумение между ищеца и двамата ответници.
Видно
от приетата по делото справка за кредитополучател от Централния кредитен
регистър, към месец октомври 2015 г. ищецът е бил длъжник по договор за кредит
за жилище, предоставен на физическо лице от 26.05.2004 г. с „Банка ДСК“ ЕАД за
сумата от 65 000 лв., по договори за кредит с „Уникредит
Булбанк“ АД за 3 965,95 лв. и 21 658 лв., които вземания са
прехвърлени от банката на „Макроадванс“ АД с договор
за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 15.11.2010 г. Във връзка с
неизплащане на задълженията си по тези договори, взискателите
са се снабдили с изпълнителни листа и са образували изпълнителни дела срещу Г.З.
съответно: изпълнително дело № 386/2006 г. на ЧСИ И.М.с рег. № 704, с район на
действие Окръжен съд-Бургас, изпълнително дело № 2536/2011 г. на ЧСИ М.Б.с рег.
№ 838, с район на действие Софийски градски съд. По изпълнително дело №
2536/2011 г. на ЧСИ М.Б.с рег. № 838 на публична продан е продаден и възложен,
и собствения на ищеца недвижим имот в гр.София, бул. „********. Ищецът е и длъжник
по договор за паричен заем в размер на 100 000
лв. от 01.02.2005 г. със срок на погасяване до 29.01.2018 г., сключен с
ответницата А.И.В..
От
друга страна и към месец юли 2015 г. ищецът е получавал пенсия за инвалидност
поради общо заболяване в размер на 133,82 лв. /установява се с разпореждане № **********
от 13.11.2015 г. на ТП на НОИ София-град/.
Към
същият този период и видно от Експертно решение № 2698 от зас.
№ 134 от 20.07.2015 г. със срок от три години до 01.07.2018 г., ищецът е бил и
в тежко здравословно състояние с водеща диагноза: хипертонична болест на
сърцето и със съпровождащи заболявания като язва на двадесетопръстника,
бронхиектазна болест, изострен хроничен бронхит, цервикална, торакална и лумбална спондилоза и остеохондроза, спондилолистеза, тораколумбална кифосколиоза, радикулопатия, световъртеж от централен произход.
Ищецът
е разведен и живее сам. По данни от електронния регистър на НСИ, средностатистическият
общ разход на едно лице от домакинство за месец през 2015 г. възлиза на сумата
от 383,75 лв., с какъвто доход очевидно ищецът не е разполагал.
С
оглед на горното, установено безспорно по делото с приетите писмени
доказателства и при съвкупната им преценка, съдът намира, че непосредствено
преди и към момента на сключване на споразумението от 26.10.2015 г., ищецът се
е намирал в състояние на свръхзадлъжнялост при
невъзможност с наличните си средства /пенсия от 133,82 лв. / да погасява дори
частично просрочените си задължения по четири договора за кредит, при висящи
принудителни изпълнения за част от тези дълговете към „Макроадванс“
АД, следствие на което и на публичен търг е продадено жилището на ищеца в гр.
София на бул. „Ситняково“. Към това следва да се
прибави и влошеното здравословно състояние на ищеца, заради което му е призната
52% т.н.р.
С
оглед на горното съдът намира, че така утежненото материално и здравословно
състояние на ищеца, е оказало сериозен натиск върху волята му за сключване на процесното споразумение, без който натиск последното нямаше
да бъде сключено, т.е. налице е първата материалноправна
предпоставка от фактическия състав на
чл. 33 ЗЗД състояние на крайна нужда, изразяващо се в недостиг на
средства за издръжката на ищеца, за лечението на множеството му заболявания и
за плащане на множеството изискуеми задължения към трети лица на обща стойност
около 190 623 лв., което състояние е въздействало толкова сериозно върху волята
на ищеца, че го е накарало да сключи процесното
споразумение, което иначе не би сключил. Показателно за това, че ищецът е бил
принуден да сключи подобно споразумение, с което се съгласява парите от
продажбата на постъпят по сметка на трето лице, са и свидетелските показания на
Р.А., която установява, че основното условие по сделката било парите да не се
превеждат на негови сметки, защото са блокирани от банки.
Налице
и втората кумулативна предпоставка за уважаване на иска, а именно: сключване на
процесното споразумение при явно неизгодни за ищеца
условия. Видно от споразумението еквивалентността на престациите
е нулева. Ищецът се съгласява да не получи нищо от продажбата на съсобствения апартамент, като с неговата част ответницата А.И.В.
ще закупи жилище на името на сина си О. М.З., племенник на ищеца.
Така
мотивиран съдът намира, че предявеният иск следва да бъде уважен като
основателен и доказан.
Предвид
основателността и доказаността на този иск,
основателен и доказан се явява предявеният в условията на обусловеност иск по
чл.34 от ЗЗД против ответницата А.И.В. за реституция на даденото по
споразумението.
Доколкото
от доказателствата по делото безспорно се установява, че цялата продажна цена е
постъпила по сметката на тази ответница, то и искът срещу ответника М.З. следва
да бъде отхвърлен като неоснователен.
По
размер искът обаче е доказан до сумата от 64 042,39 лв., представляваща
½ част от получената от ответницата А.И. продажна цена цялата в размер
на сумата от 128 084,78 лв., поради което искът ще следва да бъде уважен
за сумата от 64 042,39 лв. и отхвърлен за разликата над тази сума до
пълния предявен размер от 93 379,84 лв.
Получаването
на сумата от 128 084,78 лв. по сметката на ответницата А.И. е удостоверено
с нотариалния акт, като в тази част констатацията на нотариуса не е оспорена, а
и по делото не се установява ответницата да е получила сумата от 96 000
евро-уговорена по предварителния договор.
По
отношение на претендираната лихва същата се дължи от
датата на исковата молба, поради което искането за присъждането й от 26.10.2015
г. до 24.10.2016 г. следва да бъде оставена без уважение. Ищецът не е оправил
покана до ответницата за връщане на сумите, изплатени по споразумението, поради
което тя не е изпаднала в забава преди датата на завеждане на исковата молба.
Ищецът
е освободен от държавна такса и разноски, поради което такива не му се
присъждат. Ответниците М.З. и А.В. не са правили
разноски по делото. Не се установява да са заплатили адвокатско възнаграждение
на представлявали ги адвокат, поради което съдът не им присъжда разноски,
съобразно отхвърлената част от иска.
Ответниците М.З. и А.В. ще следва да бъдат
осъдени да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски
градски съд държавна такса върху уважените размери на всеки един от двата иска,
съответно по иска за унищожаване на споразумението в размер на 2 561,70 лв., а
по уваженият иск с правно основание чл.34 от ЗЗД държавна такса се дължи само
от ответницата В. в същия размер от 2 561,70 лв., който е изчислен върху
уважения размер на иска от 64 042,39 лв.
Водим от горното, Съдът
Р Е
Ш И:
ПРЕКРАТЯВА като недопустимо
производство по предявените от Г.О.З., ЕГН **********,***, пл. „********против П.С.Х.,
ЕГН **********,***, офис 2 и против М.О.З., ЕГН **********,*** пасивно
субективно съединени искове с правно основание чл.27 във връзка с 33 от ЗЗД
за унищожаване на договор
за покупко-продажба, сключен в условията на крайна нужда при явно неизгодни
условия, обективиран в нотариален акт № 51, дело №
1668/2015 г. на нотариус М.Г. по отношение на ½ идеална част от апартамент № 17, находящ се в гр. София, бул. „******** и съединения с тях
при условията на обусловеност иск по чл. 34 ЗЗД против ответницата П.С.Х. за
реституция на даденото по договора, а именно: ½ идеална част от
апартамент № 17, находящ се в гр. София, бул. „********,
на пети етаж, заедно с прилежащите му таванско и избено помещение.
В тази част решението има характер на определение и подлежи на обжалване с
частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок, считано от
получаване на препис от същото.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените
от Г.О.З., ЕГН **********,***, пл. „********против П.С.Х., ЕГН **********,***,
офис 2 и против М.О.З., ЕГН **********,*** пасивно субективно съединени искове
с правно основание чл.27 във връзка с 33 от ЗЗД за унищожаване на договор за
покупко-продажба, сключен в условията на крайна нужда при явно неизгодни
условия, обективиран в нотариален акт № 51, дело №
1668/2015 г. на нотариус М.Г. по отношение на ½ идеална част от
апартамент № 17, находящ се в гр. София, бул. „********.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен
предявения от Г.О.З., ЕГН **********,***, пл. „********против П.С.Х., ЕГН **********,***, офис
2 иск по чл. 34 ЗЗД за реституция на даденото по договора, а именно: ½
идеална част от апартамент № 17, находящ се в гр.
София, бул. „********, на пети етаж, заедно с прилежащите му таванско и избено
помещение.
ОСЪЖДА Г.О.З., ЕГН **********,***,
пл. „********да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на П.С.Х., ЕГН **********,***,
офис 2 сумата от 5047,30 лв. /пет хиляди четиридесет и седем и 0,30 лв./
разноски направени от ответницата пред настоящата съдебна инстанция.
УНИЩОЖАВА на основание чл. 27, връзка
с чл. 33 от ЗЗД споразумение от
26.10.2015 г., сключено между Г.О.З., ЕГН **********,***, пл. „********и М.О.З., ЕГН **********,*** от една
страна и А.И.В., ЕГН **********,***8-от друга страна, като сключено при крайна
нужда и явно неизгодни условия за Г.О.З., ЕГН **********.
ОСЪЖДА М.О.З., ЕГН **********,***
и А.И.В., ЕГН **********,***8 да заплатят на основание чл.78, ал.6 от ГПК в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски държавна
такса по уважения иск в размер на 2 561,70 лв. /две хиляди петстотин
шестдесет и един и 0,70 лв./.
ОСЪЖДА А.И.В., ЕГН **********,***8 да
върне на основание чл.34 от ЗЗД на Г.О.З., ЕГН **********,***, пл. „********даденото по
споразумението, а именно: сумата от 64 042,39 лв. /шестдесет и четири
хиляди четиридесет и два и 0,39 лв./, която сума представлява ½ идеална
част от продажната цена от 128 084,78 лв. на съсобствения
на ищеца и ответника М.О.З. апартамент № 17, находящ
се в гр. София, бул. „********, на пети етаж, заедно с прилежащите му таванско
и избено помещение, която сума е получена от ответницата по споразумение от
26.10.2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.10.2016
г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен искът
за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 93 379,84 лв., както и искът предявен спрямо
ответника М.О.З.,
ЕГН **********,***, както и искането за присъждане на законна лихва върху
главницата, считано от 26.10.2015 г. до
24.10.2016 г.
ОСЪЖДА А.И.В., ЕГН **********,***8
да заплати на основание чл.78, ал.6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Софийски градски държавна такса по уважения иск в размер на
2 561,70 лв. /две хиляди петстотин шестдесет и един и 0,70 лв./.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: