О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №1594
гр. Пловдив, 02.08.2019г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, VIII гр. състав, в закрито
заседание на втори август, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА
СВИРКОВА
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от съдията Н. Цветкова
в. ч. гр. дело № 1761/2019г. по описа
на ПдОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 и сл. от ГПК във вр. с чл. 248, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 23035/30.07.2019г.,
подадена от „ИВ ТРЕЙД-КО“ЕООД, ЕИК ********* чрез адв.
Е.И. *** против определение № 7694/10.07.2019г., постановено по гр. д. №
16499/2018г. по описа на Пловдивски районен съд, V гр. с., с което е оставена без уважение молбата
от 10.06.2019г., депозирана от „ИВ ТРЕЙД-КО“ ЕООД за допълване на решението в
частта за разноските чрез присъждане в полза на ответника на разноски в размер
на 803 лв.
В частната жалба се излагат твърдения за
неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение, тъй като в
нарушение на чл. 236, ал.1, т. 6 от ГПК и на диспозитивното
начало съдът не е постановил два отделни диспозитива
по насрещните вземания на страните за разноски, а вместо това извършил служебно
прихващане в нарушение на чл. 104, ал. 1 от ЗЗД.В хода на производството не
било направено искане или възражение за прихващане от страна на ищеца и от
ответника, поради което следвало съгласно чл. 78, ал.1 и ал. 3 от ГПК
съдът да присъди на всяка от страните
разноски съобразно уважената, респ. отхвърлената част от иска.Моли се за отмяна
на обжалваното определение.
С писмения отговор на насрещната страна по частната жалба се изразява
становище, че обжалваното определение е правилно и обосновано.Прави се и
изявление за прихващане.Моли се обжалваното определение да бъде потвърдено.
Пловдивският окръжен съд, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Частната жалба е подадена в законовия седмодневен
срок, от легитимирана страна – ответник в първоинстанционното
производство, против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
допустима.
По същество съдът намира следното:
С решение № 2224 от 03.06.2019г., постановено по
гр. д. № 16499 по описа за 2018г. на Пловдивски районен съд, V гр. с., съдът се е
произнесъл по предявени искове с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 367 и сл. от ТЗ, като признава за установено в
отношенията между страните, че „Ив Трейд – Ко“ ООД, ЕИК *********, с. Йоаким
Груево, ул. „6-та“ № 3 дължи на ЕТ „Жельо Войвода – Н. Б.“, ЕИК ****, *** сумата от 6688, 94
лева – главница, представляваща уговорено възнаграждение за международен
транспорт на товари, за което е издадена фактура № 4808/02.04.2018г. и мораторна лихва в размер на 269, 42 лева за периода 27.04.2018г.
– 18.09.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
18.09.2018г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 14927 по
описа за 2018г. на ПРС, като отхвърля предявения от ЕТ „Жельо Войвода – Н. Б.“,
ЕИК ****, *** против „Ив Трейд – Ко“
ООД, ЕИК *********, с. Йоаким Груево, ул. „6-та“ № 3 иск за главница за
разликата над сумата от 6688, 94 лв. до пълния предявен размер от 13 377,
88 лв. главница, представляваща уговорено възнаграждение за международен
транспорт на товари и за мораторна лихва за разликата
над сумата от 269, 42 лв. до пълния предявен размер от 538, 26 лв. за периода
27.04.2018г. – 18.09.2018г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 18.09.2018г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №
14927 по описа за 2018г. на ПРС.
В мотивите на решението е посочено, че ищецът е
представил списък с разноски по чл. 80 ГПК и претендира такива в размер на 292,
55 лв. – ДТ и 900 лв. адвокатски хонорар в заповедното производство и разноски
в исковото производство в размер от 292, 56 лв. – платена ДТ, 120 лв. – депозит
за съдебно-счетоводна експертиза или общо за двете производства разноски в
размер от 1605, 11 лв.Не се претендира и не са представени доказателства за
адвокатско възнаграждение в исковото производство, различно от заплатеното в
заповедното производство.С оглед на това районния съд е приел, че на ищеца се
следват разноски в общ размер от 803 лв. съразмерно на уважената искова
претенция.
Относно ответника в мотивите на решението е
посочено, че същият е представил доказателства за направени разноски в
заповедното производство в размер на 900 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение и в исковото производство в размер на 1200 лв. също за заплатено
адвокатско възнаграждение.Ищецът от друга страна своевременно е оспорил размера
на адвокатското възнаграждение поради прекомерност на основание чл. 78, ал. 5
от ГПК, с оглед на което съдът е приел, че заплатеното адвокатско
възнаграждение за заповедното производство следва да се намали до законоустановения минимум от 678 лв. на основание чл. 7,
ал. 7 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от
9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а размера на
заплатеното адвокатско възнаграждение за исковото производство следва да се
намали също до минималния размер от 948 лв. на основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредба № 1 от 09.07.2004г.С оглед на това и съразмерно на отхвърлената част от
исковите претенции районният съд е приел, че на ответника се следват разноски
за заповедното производство в размер на 339 лв. – съразмерна част от намаленото
поради прекомерност адвокатско възнаграждение и за исковато
производство в размер на 464 лв. – съразмерна част от заплатеното адвокатско
възнаграждение в исковото производство или общо разноски по съразмерност – 803
лв.
Предвид обстоятелството, че в полза на двете
страни по делото се дължат еднакви по размер разноски за исковото и заповедното
производство, районният съд е приел, че следва да се извърши компенсация на
взаимно дължими разноски, поради което не следва да се присъждат такива.С тези
съображения е оставена без уважение и молбата за допълване на решението в
частта за разноските.
В частната жалба не се твърди и не е налице
допусната грешка от страна на съда при определяне размера на дължимите от
страните разноски, като оплакването касае единствено липсата на законовите
предпоставки за извършване на прихващане.Настоящият състав съобразявайки и
направеното изявление с отговора на частната жалба намира, че в случая по
правилата за прихващане е настъпил правопогасяващия
ефект на двете насрещни вземания за разноски /в този см. определение № 149 от
04.06.2015г. на ВКС по ч. гр. д. № 2352/2015г., II ГК/.
Предвид гореизложеното частната жалба се явява
неоснователна и следва да се остави без уважение, а първоинстанционното
определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното съдът
О П Р
Е Д Е
Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 7694 от 10.07.2019г., постановено по гр. д. №
16499 по описа за 2018г. на Пловдивски районен съд.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: