Р Е Ш Е Н И Е
№ 260044
гр.Дулово, 23.12.2021г.
Районен съд - Дулово, гражданска колегия, в публично заседание на четвърти юни две хиляди и
двадесета година, в следния
състав:
Председател:
Николай Кънчев
при участието секретаря Нина Станчева, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 24 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с
правна квалификация чл.439 от ГПК във вр. с чл. 124, ал.1 от ГПК.
Производството по настоящото дело е образувано
по искова молба от И. М. З. с ЕГН **********,*** срещу „Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район
Люлин, бул. „Панчо Владигеров” № 21, център „Люлин – 6”, ет.2, и „БНП Париба
Пърсънълс Файненс” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ж.к. „Младост 4”, бизнес парк София, бл.14, сгр.14.
Ищецът твърди, че във връзка с издадени срещу
него на *****г. по ч.гр.дело № *****г. по описа на РС-Дулово и на ***** г. по
гр.дело № ***** г. по описа на РС-Дулово, изпълнителни листи по чл.410 от ГПК въз основа на заповеди за изпълнение на парично задължение и влязло в
законна сила съдебно решение по иск с правно основание чл. 415 от ГПК, било образувано изпълнително дело №*****г. по
описа на ЧСИ Г.Г.с рег. № *** на КЧСИ, с район на действие – Окръжен съд -
Силистра. Същото било прекратено, след което било образувано ново изпълнително
дело №***** год. по описа на ЧСИ Г.Г.. Счита, че на ***** год. е изтекла
погасителна давност за вземането по изпълнителното дело. Твърди, че на ***** г.
е направил възражение към ответника за недължимост на задължения съгласно чл.
99 от ЗЗД във вр. с чл. 111 от ЗЗД. Сочи, че цесията не е основание за
прекъсване на давността и че спрямо него не са извършени изпълнителни действия
които да водят до прекъсването й.
С настоящата искова молба предявява отрицателен
установителен иск срещу ответниците, като моли съда да признае за установено,
че не дължи на ответниците сумата от 2140.10 лв., представляваща задължения по
издадени изпълнителни листи от *****г. по ч.гр.дело № *****г. по описа на
РС-Дулово и на ***** г. по гр.дело № ***** г. по описа на РС-Дулово респективно
че изпълняемото право по изп.дело № ***** г. по описа на ЧСИ ГГ.не съществува,
поради изтекла давност. Моли да й бъдат присъдени и направените по делото
разноски.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и заявява че поддържа исковата
си молба. Изразява становище и депозира писмени бележки по съществото на
спора.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията
към нея са били редовно връчени на ответниците.
В законоустановения едномесечен срок от тяхна
страна е депозиран писмен отговор от „БНП Париба Пърсънълс Файненс” ЕАД, с
който заявяват че предявеният срещу тях иск се явява недопустим тъй като от
една страна не са взискател по изпълнителното дело, а от друга страна не
разполагат с пасивна процесуална легитимация поради заличаването им като
търговец, считано от 24.04.2018г.
Излагат подробни съображения във връзка с
възраженията ищеца за погасяване на задълженията му по давност. Претендират
разноски за правна помощ в размер на 100 лева.
В законоустановеният срок е депозиран писмен
отговор от ответника „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД, с който оспорва
основателността на предявеният иск. Счита, че 5-годишният давностен срок никога
не е прекъсван, респективно че давността по отношение на вземането не е
изтекла. Излага подробни съображения по основателността и допустимостта на исковата
претенция. Моли предявения отрицателен установителен иск да бъде отхвърлен
изцяло. Представя писмени доказателства. Претендира деловодни разноски в размер
на 300 лева за юрискнсултско възнаграждение.
В съдебно заседание ответниците не се
представляват. Депозират становища делото да се гледа в тяхно отсъствие и да
бъде постановено решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
По делото са приложени и приети като
доказателство заверено копие на изп.дело № 593/2012г. и изп. дело № *****г.
Съдът, след като взе
предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира
за установено от фактическа страна следното:
По повод подадено заявление за издаване на
заповед за изпълнение с правно основание чл.410 от ГПК по ЧГД №*****год. по
описа на ДРС в полза на ответното дружество „БНП Париба Пърсънъл Файненс”
ЕАД гр.София на 18.02.2011 год. е била
издадена заповед № 97, по силата на която ищецът бил осъден да им заплати
сумата от 749.34 лв., представляваща главница по Договор за кредит № ******год., сумата от 131.15лв.- мораторна лихва за
периода от ******г., ведно със законната лихва върху вземането смитано от ******г.
до окончателното му плащане, както и сумата от 125.00лв. – разноски по
заповедното производство.
Срещу издадената заповед за изпълнение е
постъпило възражение.
От страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс”
ЕАД гр.София е предявен установителен
иск по чл.422 от ГПК срещу И. М. З., въз основа на която в РС-Дулово е
образувано гр.дело № *****г.
Производството е приключило с постановяване на
неприсъствено решение № 127/06.07.2011г., с което предявеният установителен иск
е уважен. Съдебното решение е влязло в законна сила на 06.07.2011г. В полза на
„БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД
гр.София е издаден изпълнителен лист на ******г. На *****г. бил издаден
още един изпълнителен лист за разноски в размер на 25.00 лв.
Във
връзка с така издадените изпълнителни листи първоначално било образувано
изпълнително дело № 563/2012 год. по описа на ЧСИ Г.Г.. До длъжника И. М. З. е
изпратена на 05.06.2012г. покана за доброволно изпълнение, която е връчена на
19.06.2012г. и е върната в канцеларията на ЧСИ.
На 05.06.2012г. е наложен запор на банковите
сметки на длъжника. Насрочен е и опис на движими вещи за 21.06.2012г.
С договор за цесия от 15.05.2015г. „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” ЕАД е продала
задължението на длъжника на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД.
Уведомлението за извършената цесия е получено от
длъжника на *****г.
На *****г. длъжника е възразил срещу извършената
цесия.
С постановление от 13.08.2015г.по изпълнителното
дело като взискател на мястото на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, е
конституирано „Кредит Инкасо Инвестмънс БГ” ЕАД.
На 15.06.2017г. изп.дело № 593/2012г. е
прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
Въз основа на молба на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД от
15.09.2017г. и въз основа на същите изпълнителни листи е било образувано
изп.дело № *****г. по описа на ЧСИ Г.Г.– с район на действие – Окръжен съд –
Силистра.
На 10.11.2017г. е наложен запор на банковите
сметки на длъжника и е насрочен опис на движими вещи за 15.12.2017г.
На същата дата е изпратена покана за доброволно
изпълнение до длъжника, която е върната в канцеларията на ЧСИ на 14.11.2017г.
На 05.12.2019г. на длъжника е изпратено
съобщение в което са посочени дължимите суми по изпълнителното дело, както и
това че е насрочен опис на движими вещи за 21.01.2020г.
Съобщението е връчено лично на длъжника срещу
подпис на 16.12.2019г.
На 17.12.2019г. длъжникът е депозирал молба до
ЧСИ за прекратяване на изпълнителното дело. По това искане има постановен отказ
на 06.01.2020г.
На 14.01.2020г. е депозирана нова молба от
длъжника, с която е поискал отлагане на насроченият за 21.01.2020г. опис до
произнасянето на съда с решение за недължимост.
Така установената фактическа обстановка се
потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от приложените
заверени копия на изп.дело № 593/2012г. и изп. дело № *****г., двете по описа
на ЧСИ Г.Г..
При
така установената фактическа обстановка по отношение на предявения отрицателен
установителен иск с правна квалификация чл.439 от ГПК, съдът приема от правна
страна следното:
Между страните не съществува спор, че по силата
на издадени изпълнителни листи на ******г. и на *****г. ищецът е бил осъден да
заплати на ответното дружество „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, сумите от:
749.34 лв., представляваща главница по Договор за кредит № ******год., 131.15лв.- мораторна лихва за периода от ******г.,
ведно със законната лихва върху вземането смитано от ******г. до окончателното
му плащане, както и сумите от 125.00лв. – разноски по заповедното производство и
25.00 лв. – разноски по гр.дело № *****г. по описа на РС-Дулово. Спорен между
страните е въпроса дали вземането придобито от ответното дружество „Кредит Инкасо Инвестмънс Инвестмънтс
БГ” ЕАД въз основа на договор за цесия сключен с първоначалния кредитор и
ответник по делото „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, е погасено по давност, респективно
каква давност следва да бъде приложена.
В настоящия случай се касае за влязла в сила
заповед за изпълнение на парично задължение, издадена в производство по чл.410
от ГПК, която е стабилизирана с влязло в сила съдебно решение. Съгласно
действащата правна уредба, доколкото заповедното производство се инициира със
заявление за издаване на заповед за изпълнение, а не чрез искова молба, то
принципно заявлението за издаването на заповед за изпълнение нито спира, нито
прекъсва давността, като този ефект се постига едва с евентуалното предявяване
на иск при условията на чл.422, ал.1 от ГПК, като искът за съществуване на
вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл.415, ал.4 ГПК. Целта на
уредната фикция в закона е да се охранят правата на заявителя с оглед
евентуално изтичащия междувременно давностен срок. В същото време обаче,
съгласно съдебната практика, същият ефект има и влязлата в сила
заповед за изпълнение, която стабилизира вземането и от влизането й в сила
започва да тече нова давност.
Съгласно чл.117, ал.2 от ЗЗД, ако вземането е
установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години.
Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на присъдено нещо и
установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на
изтичането на срока за подаване на възражение. Целта на заповедното
производство е да се провери дали вземането е спорно или безспорно, което
означава, че при влязла в сила заповед за изпълнение не е налице вече правен
спор, каквото е положението при постановено съдебно решение. Следователно по
действащия ГПК няма основание да се отрече приравняването на влязлата в сила
заповед за изпълнение към съдебно решение по смисъла на чл.117, ал.2 ЗЗД. В
този смисъл е и константната практиката на ВКС.
Съгласно настоящата уредба на заповедното
производство издаването на изпълнителен лист се предпоставя от издаването на
специален съдебен акт – заповед за изпълнение, чрез която се установява дали
вземането е спорно и която съставлява съдебно изпълнително основание (по
аргумент от разпоредбата на чл.404, т.1, предл.3 от ГПК). Правните последици на
влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични на последиците на влязло в
сила съдебно решение – същата има установително и преклудиращо действие в
отношенията между страните. Влязлата в сила заповед за изпълнение препятства
оспорването на задълженията, въз основа на обстоятелства или доказателства,
които са били известни на длъжника, и с които е разполагал или е можел да се
снабди до изтичането на срока за възражение.
Установеното със заповедта вземане не подлежи на
пререшаване, освен чрез използване на извънредните способи, лимитативно
очертани в разпоредбата на чл.423 от ГПК и чл.424 от ГПК. Същевременно съгласно
константната съдебна практика на ВКС по отношение на заповедното производство,
по което е издадено изпълнителното основание, е допустим и иск
по чл.439 от ГПК. Чрез тези специални норми законодателят е придал
на влязлата в сила заповед за изпълнение характера на влязло в сила решение за
вземането, защото е ограничил нейното атакуване до степен в каквато е
ограничено и атакуването на влезли в сила решения.
Този извод се подкрепя и от мотивите на ТР №4 от
18.06.2014 год. по т.д. №4/2013 год., ОСГТК на ВКС, в които е посочено, че
"... процесуалните действия по установяване на твърдените факти да е
лишено от смисъл, тъй като същите не са относими към преценката за дължимост на
вземането, респ. не са основание за преодоляване на преклудиращия ефект на
влязлата в сила заповед за изпълнение, тъй като са били известни на длъжника
преди изтичане на срока за отговор, и следователно дори и да бъдат установени,
искът не би могъл да бъде уважен... ".
В този смисъл е необходимо да се отбележи, че
извън хипотезите на чл.424 от ГПК и чл.439 от ГПК е недопустим друг иск за
оспорване на вземане, което е установено с влязла в сила заповед за изпълнение
не само поради невъзможността за пререшаемост на спора с оглед правилото на
чл.299 ГПК, но и поради преклудиращият ефект на силата на присъдено нещо. В
този смисъл следва да бъде посочено, че за разлика от общият исков процес, при
който преклудиращият ефект на силата на присъдено нещо настъпва в края на
съдебното дирене в последната инстанция по същество (което по правило е
въззивното производство), то при влязлата в сила заповед за изпълнение
преклудиращият ефект на силата на присъдено нещо настъпва с изтичане на срока
за подаването на възражения срещу издадената заповед за изпълнение на парично
задължение.
В настоящият случай, заповедта за изпълнение
издадена срещу ищеца по ч.гр.дело № 127/2011г.в качеството му на длъжник е
стабилизирана,тоест влязла в сила с постановяване на неприсъствено решение №
127/06.07.2011г. по гр.дело № *****г. по описа на РС-Дулово, което е влязло в
законна сила на 06.07.2011г.
В същата насока е и Решение №6 от 21.01.2016
год. на ВКС по т.д. №1562/2015 год., I т.о., ТК, в което изрично е посочено, че
„задължителната практика на ВКС е, че при всички хипотези на чл.416 от ГПК,
настъпва стабилитетът на заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК, и
оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и
изискуемостта на вземането се преклудират. В същата насока са Решение №781 от
25.05.2011 год. по гр.д. №12/2010 год. III г.о., ГК, Решение №207 по
гр.д. №7030/2014 год. IV г. о., ГК,
Предвидените специални способи за защита на
длъжника след влизане в сила на заповедта за изпълнение /исковете за оспорване
на вземането, които могат да се основават само на новооткрити писмени
доказателства или нови писмени доказателства, респ. на факти, настъпили след
издаването й/ обосновават извода, че при настъпване, респ. стабилизиране
изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по отношение на
материализираното в нея вземане, то не може да се оспорва от длъжника по
съображения, твърдения и факти, които е могъл и е следвало да заяви преди
влизането й в сила. Резултат на стабилитета на заповедта за изпълнение и
преклудиране на възможността да се оспорват посочените факти и обстоятелства, е
недопустимостта на последващ процес, основан на факти, несъвместими с
материалното право, чието съществуване е установено с влязлата в сила заповед.
Тези факти са обхванати от преклудиращото действие на заповедта и са изключени
от съдебна проверка. Ако длъжникът е разполагал с възражения срещу правото,
установено със заповедта, но не ги е упражнил надлежно и в срок, те се
преклудират. В това се изразява пресичащото действие на заповедта по отношение
на фактите съществували до проявлението на изпълнителната й сила, съответно
стабилизирането й.
След стабилизирането на заповедта за изпълнение
ирелевантно за правния спор е обстоятелството въз основа на какъв акт или
основание е издадена същата – дали въз основа на договор за кредит или друг документ.
А с оглед
на изложеното съдът намира, че когато е налице влязла в сила заповед за
изпълнение същата стабилизира вземането, поради което от влизането й в сила
започва да тече нова давност, която винаги е 5-годишна по аналогия от
разпоредбата на чл.117, ал. 2 от ЗЗД, който е приложим и в настоящия случай.
С оглед на изложеното и съобразявайки
материалите по делото и по-конкретно извършените изпълнителни действия в
рамките на образуваните изпълнителни производства съдът намира, че вземането на
ответното дружество „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД не се е погасило по
давност.
Изпълнителният лист е издаден на ******г./след
влизане в сила на решението по гр.дело № *****г. по описа на РС-Дулово/,
поканата за доброволно изпълнение е била връчена на длъжника по първоначално
образуваното изпълнително дело №*****год. по описа на ЧСИ Г.Г.на 19.06.2012
год., наложен е запор на банкови сметки на 05.06.2012г. и е насрочен опис на
движими вещи за 21.06.2012г.
Последното извършено валидно изпълнително
действие е извършено на 13.08.2015г., като се налага извода, че петгодишният
давностен срок /който следва да бъде приложен от момента на влизане на
съдебното решение в сила/ до тази дата не е бил изтекъл.
От тази дата – 13.08.2015г. е започнала да тече
нова 5-годишна давност, която е следвало да изтече на 13.08.2020г. Изпълнително дело № 593/2012г. е прекратено на
15.06.2017г. на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, по „перемпция“.Без правно
значение е дали съдебният изпълнител е постановил акт за прекратяване на
принудителното изпълнение или не и кога ще направи това, тъй като този акт има
само декларативен, а не конститутивен ефект.
На 15.09.2017г. въз основа на същият
изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № *****г.
Първите извършени същински изпълнителни
действие, след образуване на делото са запор на банкови сметки – 10.11.2017г. и
опис – 15.12.2017г. В хода на изпълнителното производство, на 05.12.2019г. е
насрочен нов опис на движими вещи, който е следвало да бъде извършен на
21.01.2021г. в домът на длъжника и ищец в настоящото производство.
На 10.11.2017г. е прекъсната давността и е
започнала да тече нова 5-годишна давност,
която към 13.01.2020г./датата на подаване на исковата молба/ все още не е
изтекла.
С оглед на това, съдът намира за неоснователно
възражението на ищеца за изтекла в негова полза 5-годишна давност, която не е
прекъсвана.
Не отговаря на обективната истината и
твърдението на същия, че не му е налаган запор, тъй като по делото са налице
доказателства, че по двете изпълнителна дела образувани срещу него има наложени
запори на банковите му сметки – на
05.06.2012г. и на 10.11.2017г. и има насрочени три описа на движими вещи.
Поради изложеното, съдът намира, че иска за
признаване за установено, че ищецът не дължи на ответното дружество „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД, сумата от 2120.00 лева, дължима по изпълнително дело № *****г. по описа на ЧСИ Г.Г.с
рег. № *** на КЧСИ, с район на действие – Окръжен съд – Силистра,поради
погасяването му по давност, се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде
отхвърлен.
По отношение на разликата от 4120.10лв. до претендираният размер от 4140.10
лв., искът се явява недопустим, тъй като се касае за публично вземане на ТД на
НАП – Варна, и в тази част производството следва да бъде прекратено.
По отношение на ответника „БНП Париба Пърсънълс
Файненс” ЕАД, производството по предявеният иск се явява недопустимо и следва
да бъде прекратено, по следните съображения:
На първо място, считано от 24.04.2018г. същият
има статут на „заличен търговец” и спрямо него не е налице пасивна
процесуалноправна легитимация.
На второ място, същият не е надлежна страна по
изпълнително дело № ***** г., тоест няма качеството на взискател за да бъде насочена
исковата претенция спрямо него.
По отношение на разноските:
Такива се претендират от всички страни.
На основание разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК,
с оглед изхода на делото ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника „Кредит
Инкасо Инвестмънс БГ” ЕАД направените по делото разноски в размер на 300 лева за
юрисконсултско възнаграждение и на ответника „БНП Париба Пърсънълс Файненс” ЕАД
сумата от 100 лева –разноски по делото под формата на предоставена правна помощ.
С оглед изхода на делото на ищеца разноски не се
дължат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявеният
от И. М. З. с ЕГН **********,*** срещу „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район Люлин, бул. „Панчо Владигеров” № 21, център „Люлин
– 6”, ет.2, отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 от ГПК,
да бъде признато за установено в отношенията между страните, че И. М. З.
с ЕГН **********,*** не дължи на ответниците сумата от 2
120 /две хиляди сто и двадесет/ лева, дължима по изпълнително дело № *****г. по
описа на ЧСИ Г.Г.с рег. № *** на КЧСИ, с район на действие – Окръжен съд -
Силистра, поради изтекла давност.
ПРЕКРАТЯВА
производството по предявеният от И.
М. З. с ЕГН **********,***, отрицателен установителен иск с правно
основание чл.439 от ГПК, за разликата от
4120.10лв. до претендираният размер от 4140.10 лв., поради недопустимост на иска.
ПРЕКРАТЯВА
производството по предявеният от И.
М. З. с ЕГН **********,*** срещу „БНП Париба Пърсънълс Файненс” ЕАД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. „Младост 4”,
бизнес парк София, бл.14, сгр.14, отрицателен установителен иск с правно
основание чл.439 от ГПК, поради
недопустимост на иска.
ОСЪЖДА И. М. З. с ЕГН **********,*** да заплати на
„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район Люлин, бул. „Панчо Владигеров” № 21, център „Люлин
– 6”, ет.2, сумата от 300 /триста/ лева, представляваща направени деловодни
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА И. М. З. с ЕГН **********,*** да заплати на
„БНП Париба Пърсънълс Файненс” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ж.к. „Младост 4”, бизнес парк София, бл.14, сгр.14,
сумата от 100 /сто/ лева, представляваща направени разноски по делото под
формата на предоставена правна помощ.
Присъдените с решението
разноски в полза на „Кредит Инкасо И Инвестмънтс БГ” ЕАД, могат да бъдат
заплатени по следната банкова сметка – ***,BIC:***, „Райфайзенбанк /България/ ” АД.
Решението
подлежи на обжалване пред Силистренският окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: