РЕШЕНИЕ
№ 73
гр. Благоевград, 21.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Екатерина П. Николова
при участието на секретаря Македонка Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Екатерина П. Николова Административно
наказателно дело № 20211210201092 по описа за 2021 година
Производството е с правно основание чл.59 и сл.от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Б. М. Т. от Б , чрез адв. Е.Д., против НП№21-
1116-000309/25.05.2021г., издадено от Началник група към ОДМВР-Б ,
сектор “Пътна полиция“, с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание “Глоба в размер на 1000.00лв. и кумулативно с
това –„Лишаване от право да се управлява МПС“ за срок от 12 месеца, във
връзка с нарушение по чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП.С НП е разпоредено също така
и отнемане на 10 контролни точки от талона на жалбоподателя въз основа на
Наредба №Iз-2539 на МВР.
С жалбата се твърди, че обжалваното НП е незаконосъобразно, тъй като
при издаването му са нарушени редица процесуални правила по ЗАНН.
Алтернативно се твърди, че не е доказано извършването на твърдяното
нарушение. Иска се отмяна на обжалваният акт или изменение на наложените
с него санкции, които се считат за завишени такова.
Административно-наказващият орган, редовно и своевременно призован,
не ангажира свой представител по делото и становище по жалбата.
Районна прокуратура-Б , редовно призована, не ангажира свой
1
представител по делото и становище по жалбата.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събраният по
делото доказателствен материал и закона, установи следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е депозирана от лице с
право да обжалва НП и то е сторило това в срока по ЗАНН.
Разгледана по същество, жалбата е основателна. Аргументи:
С ангажираните по делото писмени и гласни доказателства по
категоричен и несъмнен начин се установи, че на 13.05.2021г., длъжностно
лице/мл.автоконтрольор при ОДМВР-Б /-св.М., в присъствието на колегите си
полицейски служители –И. и Ц , е съставил на жалбоподателя
АУАН№224394 за това, че на същата дата, около 15.40 часа, в Б , по ул.“И “
и в посока на движение от ул.“Д “ към бул.“ “, е управлявал собствения си
лек автомобил с марка „С “ и рег.№ , с концентрация на алкохол в кръвта си ,
установено с техническо средство „Алкотест Дрегер“ 7510, с фабричен №
0185, което е отчело положителен резултат от 0.87%о на хиляда наличие на
алкохол в количество издишан въздух в апарата и проба
№03109/13.05.2021г., като на водача е издаден и талон за медицинско
изследване с № 0057167 и са приложени принудителни административни
мерки чрез изземване на документи за управление на МПС от водача. Това
описано поведение на жалбоподателя е квалифицирано с акта като
административно нарушение по чл. 5, ал.3, т.1, предл.1 от ЗДвП. АУАН е
връчен лично на жалбоподателя срещу негов подпис.
Видно от издаденият талон за медицинско изследване на жалбоподател,
той му е изготвен на 13.05.2021г. в 16.10 часа, като му е указано, че следва до
45 минути да посети СПО-Б за предоставяне на кръвна проба. Върху талона е
отразено изрично, че на жалбоподателя са предоставени 6 бр. стикери с
номер №0057167, какъвто е залепен върху самия талон, а той оспорва
резултата и желае да бъде изследван чрез експертиза за наличие на алкохол в
кръвта му.
Заради констатираното количество алкохол в издишан въздух от
жалбоподателя по време на извършеният му на място тест, на жалбоподателя
е издадена Заповед №98/13.05.2021г. за прилагане на принудителна
административна мярка–„Временно отнемане на свидетелството му за
управление на МПС“.
2
След издаденият му талон за медицинско изследване, по делото се
установи, че на жалбоподателят е оформен и нарочен протокол за
медицинско изследване на биологични проби от 13.05.2021г., на който е
придаден вид, че е подписан от жалбоподателя. При извършеният химически
анализ на изследваната кръвна проба на 14.05.2021г., също е констатиран
алкохол и от 0.85%о. Този резултат е материализиран в протокол от
химическата експертиза с №130/14.05.2021г., в който подробно е описан
начина на извършването на тази експертиза, вида на пробите преди тяхното
изследване, условията на съхранението й до този момент и ползваният метод
на изследване. По непояснена по делото причина, на 26.07.2021г., е
извършена и повторна химическа експертиза върху кръвна проба, която се
твърди, че е иззета от жалбоподателя, като при анализа на тази проба е
констатирана концентрация на алкохол в пробата от 0.89%о.
Междувременно към акта е приложен и резултата от ползваното
техническо средство с час на направа на теста-13.05.2021г. в 15.51.51 часа.
Въз основа на този АУАН, на 25.05.2021г., Началника на група към
ОДМВР-Б , сектор „Пътна полиция“, е издал обжалваното НП№21-1116-
000309, с което е приел, че жалбоподателят е управлявал на процесната дата и
място, МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5%о/ от 0.8%о до
1.2%о включително/, а именно с такава концентрация алкохол в издишан
въздух от 0.87%о, заради което на основание чл. 174, ал.1 т.2 от същият
Закон, на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 1000.00лв. и кумулативно с това-„Лишаване от право да се
управлява МПС“ за срок от 12 месеца. С НП е разпоредено също така и
отнемането на 10 бр. точки от контролния талон на дееца към СУМПС въз
основа на Наредба № Iз-2539 на МВР. НП е връчено лично и срещу подпис на
жалбоподателя на 14.07.2021г.
При разпита на свидетелите по акта- М., И. и Ц , както и при разпита на
св.П. и К., всички полицейски служители, същите твърдят, че са присъствали
при извършеното тестване на място за употреба алкохол на жалбоподателя,
като при това тестване, техническото средство отчело концентрация на
алкохол в кръвта на жалбоподателя над 0.5%о. Свидетелите И. и П. твърдят,
че възприели жалбоподателят да управлява автомобила си преди да го спрат
за проверка, чрез подаване на сигнал да това от тяхна страна. Св.М. и св.К.
3
установяват, че не са присъствали при спирането на жалбоподателя от
колегите му И. и П. и не са го възприели да управлява. Бил им показан и като
собственик на автомобила от свидетелите И. и П. .За това Т. бил тестван за
употреба на алкохол с техническо средство “Алкотест дрегер“ и предвид
отчетените резултати за алкохолна концентрация в издишаният от лицето
въздух над 0.5%о, му съставили процесният АУАН. Тестването обаче
свидетелите установяват, че е станало в един по-късен етап спрямо момента
на управление на МПС от страна на водача, без последното да се уточнява в
АУАН.
В процеса е разпитан като свидетел и С. Х., който твърди, че през месец
май на 2021г. е бил извикан от жалбоподателя за да го придвижи със
собствения му лек автомобил, от дома му, до строителен обект на Т. на
ул.“И в Б “, което и направил . В тази връзка е разпитана и св. З., която
потвърждава, че в средата на м.май 2021г., жалбоподателят е ходил да й
поправя покрива на жилищната сграда. Докато същият бил слязъл до
автомобила си пред сградата за да вземе ролетка, св.З. го чакала на терасата и
наблюдавала. Именно в този момент, след като автомобилът на
жалбоподателя не бил шофиран от него, а паркиран, с изгасен двигател и
светлини, свидетелката твърди, че на място пристигнал патрулен автомобил
на полицията, от който слезли полицейски служители и започнали да
разговарят с Т. . След около 20 минути, св.З. твърди, че на място пристигнал
и 2-ри полицейски автомобил, от който полицейски служител тествал
жалбоподателят за употреба на алкохол. Свидетелката е категорична също
така, че откакто видяла Т. да взима ролетката от автомобила си, същият не е
влизал и управлявал този автомобил, включително и до идване на посочените
от нея полицейски патрулни автомобили.
При извършена по делото съдебно-почеркова /графическа/ експертиза се
установи, че подписът положен за жалбоподателя върху процесният
Протокол за медицинското му изследване от 13.05.2021г. и за вземане на
биологични проби /кръв/ от негова страна за извършеният в последствие
химически анализ за алкохолна концентрация в кръвта му, не е изписан от
Б.Т..
По делото е приложена Заповед от 14.05.2018г. на Министъра на МВР,
която онагледява материалната компетентност на издателя на обжалваното
4
НП, както и материалната компетентност на издателя на процесният АУАН в
качеството му на младши автоконтрольор при санкционният орган .
Видно от представената към преписката Справка за нарушител /водач
/л.28-30/, жалбоподателят е наказван многократно за нарушения по ЗДвП до
процесната дата.
При така направените фактически констатации, районният сьд счита,
че с атакуваното НП незаконосъобразно е ангажирана административно-
наказателната отговорност на жалбоподателя за административно
нарушение по чл. 5, ал.3 т.1 от ЗДвП.
Обжалваното НП е издадено от компетентен за това орган и в тази насока
се приложи изрична заповед за делегиране на правомощия от 14.05.2018г. В
АУАН и НП се съдържат и всички изискуеми се реквизити за тях по чл.42 и
респ. чл.57 от ЗАНН, в това число дата на съставянето им, орган, който ги е
съставил, дата и място на извършване на твърдяното административно
нарушение, описание фактически на начина на извършване на нарушението и
негова правна квалификация по ЗДвП. В НП и АУАН изрично са посочени
доказателствата, с които се счита, че е доказано и установено нарушението,
вменено на жалбоподателя /гласни доказателства, техническо средство и
проверка на място/, като двата акта са съставени в сроковете по чл.34 от
ЗАНН и са надлежно връчени /лично/ на дееца. Ето защо, съдът приема, че
обжалваното НП е процесуално законосъобразно и възраженията на защитата
в обратна насока са неоснователни .
От друга страна, с ангажираните по делото доказателства съдът не
счита, че се доказа по един безспорен и категоричен начин, че
жалбоподателят е извършил от обективна и субективна страна
вмененото му административно нарушение по чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
В тази връзка е безспорно, че към датата на твърдяното нарушение -
13.05.2021г., жалбоподателят е бил собственик на описаното в НП МПС, а
именно лек автомобил с марка с марка „С “ и рег.№ . Безспорно се установи
също така, че на тази дата автомобилът му е бил придвижен до негов
строителен обект, находящ се в Б на ул.“И „, където е бил паркиран пред
жилищна сграда на св.З., която ангажирала жалбоподателят за поправка на
покрива на сградата. Спорно по делото е обстоятелството-бил ли е водач на
това МПС жалбоподателят и управлявал ли е автомобила си по ул.“И “ на
5
същата дата.
Легална дефиниция на понятието „управление на МПС„ се съдържа в
Постановление № 1 от 17.01.1983 г. по Н.Д. № 8/1982 г. на Пленума на ВС и в
същото се включват всички действия или бездействия с механизмите или
приборите на МПС-а или машини, независимо дали превозното средство или
машина е в покой или движение, когато тези действия са свързани с опасност
за настъпване на съставомерни последици, а в случая не се доказа по един
категоричен и несъмнен начин, че Т. е управлявал МПС в Б и то на
процесното място-по ул.“И “ на 13.05.2021г. именно в 15.40 часа. В тази
връзка свидетелят И. и П. твърдят, че жалбоподателят е управлявал
автомобила си и придвижил същият до въпросният строителен обект на св.З.,
но не са го спрели за проверка в момента на управлението, а извършили
такава след като автомобилът му бил вече паркиран пред строителния обект и
в покой. Същевременно при разпита на св.Х., същият твърди, че именно той е
управлявал автомобила на жалбоподателя и придвижил същият от дома му,
до строителният обект на св.З., в деня, в който в последствие от полицията
му извършили проверка на същото място. В същата насока са и показанията
на св.З., която е категорична, че при идването на полицейските служители
при автомобила на жалбоподателя, паркиран пред жилищната й сграда, чийто
покрив искала Т. да ремонтира, последният не е управлявал МПС, а само
слязъл до автомобила за да вземе от него ролетка за покрива. Въпреки това,
на място пристигнал и полицейски патрул, чийто служители му направили
тест за употреба на алкохол. При тези обективни данни и показания на трети и
очевидно безпристрастни и незаинтересувани то казуса лица /св.Х. и З./,
чиито показания съда кредитира, приема за недоказано в казуса, че
жалбоподателят е управлявал МПС на процесната дата, време и
място, така както е описано в обжалваното НП. Съдът намира също
така, че след като полицейските служители И. и П. не са възприели лично
водача на процесното МПС и спрели за проверка именно докато е управлявал
автомобила, за да се констатира дееца на евентуалното вмененото в
последствие нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, то проверката за
собственика на автомобила в последствие, каквато е възприета и от страна на
св.З. на процесната дата и място, при вече паркиран автомобил, който не е
управляван от жалбоподател в този момент и предвид твърденията на
свидетелите С , не може да обоснове безкритичният и обоснован извод, че
6
жалбоподателят е бил водач на собствения си лек автомобил на
мястото описано в обжалваното НП. Доколкото субект на нарушението по
чл.5, ал.3 , т.1 от ЗДвП задължително следва да е и е именно водач на МПС,
то лице собственик на МПС, което не се доказва, че го е и управлявало на
конкретна дата и място, не може да извърши такова нарушение от
обективна страна.
След като не се доказа, че жалбоподателят е бил водач на МПС на
процесната дата и място, то е ирелевантно дали е имало алкохолна
концентрация в кръвта му или не. Въпреки това, съдът не счита за безспорно
установено и доказано и това обстоятелство в процеса. В тази връзка се
констатира, че жалбоподателят е оспорил резултата от направеният му тест от
страна на свидетелите М. и К. за употреба на алкохол в издишан въздух на
мястото на паркираният му автомобил на процесната дата и пред дома на
св.З.. Това негово оспорване е изрично отбелязано и в издаденият му талон
за медицинско изследване, в който Т. изрично е посочил, че избира да бъде
изследван за употреба на алкохол именно чрез медицинско и химическо или
химико-токсикологично изследване. В такава хипотеза и съгласно
императивната норма на чл.6, ал.4 вр. с чл. 3а, т.2 , както и по
аргумент от противното на чл. 6, ал.9 от Наредба №1/2017г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, направеното до този момент
тестване за алкохол с техническо средство не може и не се счита за
меродавно.
В казуса формално е представен протокол от 13.05.2021г. за даване на
кръвна проба от жалбоподателя на тази дата, но след изпълнена по делото
съдебно-графическа експертиза се установи, че Т. не е подписал протокола
в удостоверение на последното. Същевременно, по делото са изготвени две
химически експертизи на такава кръвна проба, с които е констатирано
наличие на алкохолна концентрация в изследваната биологична проба, отново
над 0.8%о /0.85%о и 0.89%о/, за които към този момент е налице
съществено съмнение, че изследваната проба е на процесният
жалбоподател поради нарушаване на изискването на чл. 9, ал.2 от
Наредба №1/2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в
кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози и
неподписване на протокола за взимане на кръвна проба за въпросното
7
химическо изследване, от страна на жалбоподателя . Ето защо съда
приема, че в случая не може да се приеме, че е неоснователно направеното
оспорване от страна на жалбоподателя на резултата от тестването му
с техническо средство за употреба на алкохол съгласно процедурата
предвидена изрично в Наредбата.
Отделно от горното , съдът констатира също, че процесният АУАН и
НП са изготвени за нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП на процесната дата,
но около 15.40 часа , докато теста на жалбоподателя за употреба на алкохол с
техническо средство е близо 10 минути по-късно /в 15.51 часа/ и на
практика техническото средство, което в НП е посочено като
доказателство за алкохолната концентрация в издишания от Т. въздух в
рамките на процесната проверка, е последващо действие на
„констатираното нарушение“ по АУАН и НП. Това също създава сериозно
съмнение в достоверността на твърдението на свидетелите по акта за
установена алкохолна концентрация на жалбоподателя при процесната
проверка и именно с техническо средство Алкотест Дрегер, което всички
твърдят, че предшества, а не е последващо действие на процесният АУАН .
Като не е съобразил изложеното и е приел, че жалбоподателят е
извършил нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, каквото не се доказа да е
осъществил от обективна страна, съдът намира , че с обжалваното НП е
издаден материално незаконосъобразен акт, който като такъв следва да се
отмени в неговата цялост.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63 ал.2, т.1 от ЗАНН,
Районен съд Благоевград
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление
№ 21-1116-000309/25.05.2021г., издадено от Началник група към ОДМВР- Б ,
сектор „Пътна полиция“, с което на Б. М. Т., с адрес: Б , ул.“Ц “№ , е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1000.00лв./хиляда
лева/, както и „Лишаване от право да се управлява МПС“ за срок от 12
/дванадесет/ месеца, във връзка с извършено административно нарушение по
8
чл. 5 ал.3 т.1 от ЗДвП, като със същото НП е разпоредено и отнемане на 10
точки от контролният му талон към СУМПС въз основа на Наредба №Iз-2539
на МВР.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните, пред Административен
съд Б в 14-дневен срок, считано от съобщаването му за всяка от страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
9