№ 651
гр. Пловдив, 29.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Радослав Хр. Георгиев
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно
гражданско дело № 20255300500420 по описа за 2025 година
Производство по чл.258, ал.1 ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба от „Кредит инкасо инвестмънтс Бг“
ЕАД, ЕИК *********, чрез юриск. С. П. против Решение № 610/ 02.12.2024г.
постановено по гр.д.№ 665/ 2024гпо описа на АРС, с което е признато за
установено, че И. Д. Д., ЕГН ********** от с. Т., община А., ул.“***, не
дължи на „Кредит инкасо инвестмънтс“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. София, ж.к.“Люлин - 6“, ул.“Рачо Петков –
Казанджията“ №4-6, представлявано от Р.И.М.-Т. и Т.И.В., сумата от 4084,28
лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит
№**********, сключен с „Профи кредит България“ ЕООД, за която е издаден
изпълнителен лист от 28.10.2013г. по т.д. № 6366/2013г. по описа на СГС, въз
основа на който е образувано изпълнително дело №87/2014г. по описа на ЧСИ
Константин Павлов с район на действие Окръжен съд Пловдив. Един от
главните доводи, въз основа на който се обжалва решението като неправилно е
несъгласието на жалбоподателя с изложеното от РС относно началния момент
на погасителната давност, със заявлението, че ПД е била прекъсвана и
препятствана с подаване на молбата за образуване на ИД, с аргументи от
1
ТР№2/ на ОСГТК, ППВС№3/1980г., ТР№3/2020г. на ОСГТК практика на
ЕСПЧ по приложението на чл.6, пар.1 КЗПЧ, ТР№1/2005г. на ОСГК,
направено е изложение на извършените от ЧСИ процесуални действия, с
които е била прекъсвана неколкократно ПД в изп.процес. Излагат се
съображения, основаващи възражението в насока на това, че бездействие от
взискателя не е било налице. Иска се отмяна на обжалваното решение и
отхвърляне на предявения иск.
Постъпил е писмен отговор по ВЖ от въззиваемата страна И. Д. Д., от с.Т.,
Пловд.област, чрез пълномощника си адв.Л. К., АК-Пазарджик, оспорва се
жалбата по изложени съображения и доводи за нейната неоснователност.
ПОС, като взе предвид представените доказателства, намери следното:
Жалбата изхожда от надлежна страна и е подадена в срока по чл.259, ал.1
ГПК, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.
Съдът е сезиран с отрицателно установителен иск по чл.439, ал.2 във вр. с
чл.124 ГПК от И. Д. Д., от с.Т., Пловд.област против „Кредит инкасо
инвестмънтс БГ“ ЕАД за признаване недължимост на вземания по издаден
изпълнителен лист от 28.10.2013г. по т.д.№ 6366/2013г. по описа на СРС, VI -
12 с-в, издаден против солидарните длъжници - жалбоподателят и Севда
Борисова Д.а, осъдени солидарно да заплатят на първоначалния кредитор по
договор за потребителски кредит общо сумата от 5 442,58 лева – разноски за
юриск.възнаграждения, ведно със законната лихва върху вземането, въз
основа на който е образувано изп.дело № 87/ 2014г.по описа на ЧСИ
К.Павлов. С предявения иск по чл.439 ГПК ищецът е поискал признаване за
установено, че процесните вземания по издадения ИЛ се явяват погасени по
давност с петгодишната погасителна давност за главните вземания от
21.01.2019г. до 21.01.2019г., а за вземането за лихви – на 21.01.2017г., както и
алтернативно ако се приеме, че на 28.04.2017г. погасителната давност е била
прекъсната чрез наложения запор на банковата сметка на длъжника в „ПИБ“
АД, то същата е изтекла на 28.04.2022г без да бъде прекъсвана, а за вземането
за лихви – на 28.04.2020г.
При уважаване на така предявения иск, районният съд е отчел наличието на
множество предприети действия за осъществяване на принудителното
изпълнение, но правната релевантност само на тези, които прекъсват
2
давността, в насока на което при така заявеният от ищеца период на
бездействие от страна на кредитора е отчетен и правно релевантния факт на
датата 28.04.2017г. , на която е наложен запор. Прието е обаче, че с
последващите действия по изпълнителното дело след посочената дата
28.04.2017г в период от пет години насетне не са налице действия, които да
прекъснат давността, вкл. поради това, че в периода 13.03. – 21.05.2020г. по
силата на Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение поради спирането й, давностният срок, започнал да тече през
2017г., изтекъл през 2022г., към датата 21.12023г., когато е наложен запор,
вземанията са били погасени по давност.
Така приетото от районния съд не се намира в пълно съответствие със
събраните доказателства, вкл. поради неотчитане в пълнота възраженията на
ответника и настоящ жалбоподател в отговора по ИМ, поддържани изцяло във
въззивното производство в насока на извършените от същия в качеството на
приобретател на процесните вземания като цесионер по сключен договор за
цесия с първоначалния кредитор, представен по делото. В тази насока са
детайлизирани извършените от същия действия, с които е била прекъсната
давността – встъпването в качеството на взискател в изп.производство на
датата 21.11.2018г., в каквато насока е налице съдебна практика; молба от
06.08.2020г. за извършване на справка в регистъра на БНБ за новооткрити
сметки на името на ищеца, при липсата на което е предприето проучване на
имущественото състояние на длъжника, останал отново без резултат;
предприето от ЧСИ на 16.02.2021г. насрочване на опис на движими вещи по
молба на ответното дружество, връчването на което уведомление останало без
резултат, подновено на 02.06.2021г. за насрочване на опис на 02.07.2021г.,
последвано с налагане на запор на трудовото възнаграждение на длъжника Д.
на 21.12.2023г.
ПОС, като взе предвид представените доказателства и на основание чл.269
ГПК, отчита следното: Така заявеният период на заявената с исковата молба
петгодишна давност спрямо процесните по описания ИЛ вземания на
кредитора е считано от 21.01.2014г. , към който момент и съобразно ТР№3/
28.03.2023г. по тълк.дело №3/ 2020г. и преди постановяване на ТР от
26.06.2015г. по ТД №2/ 2013г. е действало ППВС №3/ 1980г., загубило сила
след датата на постановяване на ТД №2 / 26.06.2015г. Така по силата на ППВС
№3/ 1980г. действително образуването на изп.дело прекъсва давността, но
3
докато то трае, давност не тече. С преуреждане на новите обществени
отношения, отчетени с ТР №2 от 26.06.2015г. по ТД №2/ 2013г.на ОСГТК на
ВКС, с т.10 на същото с посочени действията, с които започналата и течаща
погасителна давност бива прекъсвана, които съставляват поискани от
кредитора или предприети от СИ по силата на възлагането изпълнителни
действия и приравнени на тях такива. Сред тях е посоченото в ТР №2/2015г –
конституиране / присъединяване / на нов взискател, на което процесуално
действие се позовава жалбоподателят, обективирано с молба от 21.11.2018г.,
видно от която молба/ комплектована към приобщеното към доказателствения
материал заверено копие на изп.дело, на л.92 от него/, като е уважено искането
за неговото конституиране в качеството на цесионер на първоначалния
взискател, вкл. е налице и възлагане по реда на чл.18 ЗЧСИ , инициирано е
предприемане насрочване и извършване на опис на движими вещи, находящи
се в дома на длъжника. Молбата е последвана от внасяне на дължими такси
във връзка с искането в молбата за конституиране на новия взискател, видно
от приложеното платежно нареждане от 31.12.2018г., към който момент все
още е било действащ изпълнителния способ - принудителното изпълнение,
насочено спрямо вземането на длъжника от трети лица в резултат на
наложения на 28.04.2017г запор на труд.възнаграждение. Впоследствие
необходимостта от предприемане на нови изпълнителни способи за събиране
на вземането е проявена след постъпилото по изп.дело писмо вх.№ 40019/
15.05.2019г. на Банка ДСК, видно от което ЧСИ е уведомен по отношение на
този длъжник за закрита служебно сметка на 08.04.2019г. , а направената
справка за актуално състояние на действащите трудови договори към
16.02.2021г. / л.167/ показала липса на такива. До потвърждаването на
посочените данни относно липсата на трудовата заетост на длъжника, от
страна на новоконституирания взискател с молба вх.№ 45197/ 06.08.2020г. по
вх. рег. на ЧСИ / л.134/ е било поискано освен извършване на справка в ел.
регистър към БНБ за налични разкрити банкови сметки на негово име, така и
налагане на запор върху такива. Така с двете предприети действия – искането
на 28.11.2018г. за конституиране на жалбоподателя като взискател, по която са
били внесени авансово необходимите такси за реализиране на посочен
изпълнителен способ/ опис на движими вещи/ , както и последващата молба
от 06.08.2020г. с посочване на нов изпълнителен способ – запор на вземания
от трети лица / банкови сметки/ , започналата да тече претендирана от ищеца
4
петгодишна погасителна давност е била двукратно прекъсвана. С последваща
ПДИ от 16.02.2021г. /л.169/ до този длъжник е приведен и посочения от новия
взискател изп.способ за принудително изпълнение спрямо движими вещи на
длъжника с насрочването на опис на датата 08.04.2021г., нереализиран поради
невъзможността за връчване на длъжника на ПДИ поради неговото
ненамиране, видно от писмо обр.разписка: R PS 4018 005 PMR 1 / л.172/.
Действително едва с ПДИ изх.№ 126293/ 21.12.2023г. се явява наложен запор
върху ТВ , изплащано от работодател КППЗК „Тополовски проход“, към който
момент обаче не се е явила изтекла претендираната погасителна давност по
чл.110 ЗЗД както относно главните вземания, така и тази по чл.111 ЗЗД
относно акцесорните вземания, поради предприети описаните процесуални и
изпълнителни действия от новият взискател и ЧСИ по реда на възлагането на
основание чл.18 ЗЧСИ.
Що се касае до посочената от въззиваемата страна съдебна практика,
обективирана в Решение № 37/ 24.02.2021г по гр. д. № 1747/ 2020г. на IV ГО
на ВКС и Решение № 50094/ 16.11.2023г. п описа на ВКС -I ГО, следва да се
отбележи, че не се явяват пряко относими към настоящата описана по-горе
фактическа обстановка. Действително с първо посоченото Решение № 37/
24.02.2021г на ВКС е налице анализ на повдигнатия правен въпрос относно
това при какви условия и кога настъпва перемпцията, която принципно е без
правно значение за давността и по повод на което ВКС приема относно
прекъсването на давността, че е с ефект от поискването им, освен ако
осъществяването им е забавено по причина, за която взискателят отговаря -
след направено искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото
съдействие и така е осуетил тяхното прилагане. Настоящият случай не е такъв,
тъй като такса по посочения изп.способ в молбата за конституиране на новия
взискател, е била внесена, а по същият не е била предприета процедура по
реализация, доколкото към момента изпълнението за събиране на вземането е
било провеждано по изпълнителния способ - запор върху ТВ, последвало от
насочване на принудителното изпълнение върху движими вещи след
установеното по актуалната справка за липса на трудови договори на
длъжника. В тази насока и аналогичния на фактическата обстановка по
Решение № 37/ 24.02.2021г на ВКС казус по посоченото Решение № 50094/
16.11.2023г. по описа на ВКС -I ГО , свързан с началния момент на прекъсване
на давността по молба за налагане на възбрана върху НИ, не се явява
5
идентичен с конкретната фактическа обстановка по настоящия казус, поради
което доводите на въззиваемата страна в тази насока следва да се приемат за
интерпретирани с оглед изложението по-горе на развитието на поисканите,
предприети и извършени процесуални и изпълнителни действия, прекъсващи
давността по смисъла на т.10 ТР №2 от 26.06.2015г. по ТД №2/ 2013г.на
ОСГТК на ВКС.
С оглед на това въззивният съд намира така предявения иск за неоснователен,
който като такъв следва да се отхвърли, а обжалваното решение като
неправилно следва да се отмени.
На основание чл.78, ал.3 и ал.6 ГПК на жалбоподателя следва да се присъдят
разноските за въззивното производство по Списък по чл.80 ГПК за юриск.
възнаграждение в размер на 360 лева , както и за ДТ – 81,69 лв, в общ размер
от 441,69 лв.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.I ГПК, въззивният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 610/ 02.12.2024г. по гр.д.№ 665/ 2024г. по описа
на РС-А., с което е признато за установено, че И. Д. Д., ЕГН ********** от с.
Т., община А., ул.“***, не дължи на „Кредит инкасо инвестмънтс“ ЕАД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.“Люлин - 6“,
ул.“Рачо Петков – Казанджията“ №4-6, представлявано от Р.И.М.-Т. и Т.И.В.,
сумата от 4084,28 лева, представляваща главница по договор за потребителски
кредит №**********, сключен с „Профи кредит България“ ЕООД, за която е
издаден изпълнителен лист от 28.10.2013г. по т.д. № 6366/2013г. по описа на
СГС, въз основа на който е образувано изпълнително дело №87/2014г. по
описа на ЧСИ Константин Павлов с район на действие Окръжен съд Пловдив
и
ВМЕСТО ТОВА П О С Т А Н О В Я В А:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от И. Д. Д., ЕГН ********** против „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК: ********* иск с правно основание
чл.439 ГПК за признаване за установено по отношение на ответното
дружество, че ищецът И. Д. Д., ЕГН ********** не дължи на ответника
6
вземания в размер на сумата 4084,28 лв, представляваща главница по договор
за потребителски кредит № **********, сключен с „Профи кредит България“
ЕООД, за която е издаден изпълнителен лист от 28.10.2013г. по т.д.№ 6366/
2013г. по описа на СГС, въз основа на който е образувано изп.дело № 87/
2014г. по описа на ЧСИ Константин Павлов, район на действие ОС-Пловдив.
Осъжда И. Д. Д., ЕГН ********** да заплати на „Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ“ ЕАД, ЕИК: ********* сумата 441,69 лв / четиристотин четиридесет и
един лева и 69 ст./ - разноски за юриск.възнаграждение и ДТ.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7