Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Ихтиман, 30.06.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, пети състав, в открито заседание на 23.06.2020 г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ЦОНЧЕВ

при участието на секретаря Надя Борисова като разгледа докладваното от съдията АНД № 217 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на Я.Л.С. против Наказателно постановление № 19-0274-001866/15.04.2020 г. на началника на РУ на МВР - Ихтиман, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание „глоба“ в размер на 500 лв. и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца.

В жалбата се претендира отмяна на наказателното постановление при подробно изложени съображения.  

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН от процесуално легитимирана страна срещу акт, подлежащ на въззивно обжалване.

Разгледана по същество е основателна.

От фактическа страна:

На 30.12.2019 г. около 10.30 часа в гр. Ихтиман на кръстовището между ул. „Шипка“ и ул. „Софроний Врачански, жалбоподателят Я.Л.С., в качеството на водач на лек автомобил марка „Форд“, модел „Транзит“ с рег. № РА0233ВК, негова собственост, е спрян за проверка от полицейските служители – свидетелите А.В. и Д.О.. При нея било установено, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация. Жалбоподателят С. не знаел за служебно прекратената регистрация. Поради констатацията за служебно прекратена регистрация на автомобила свид. В. в качеството си на полицейски инспектор към ОДМВР – София - РУ – Ихтиман съставил срещу жалбоподателя АУАН за това, че е допуснал нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП – управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.

Административнонаказателната преписка е била изпратена на РП-Ихтиман с оглед преценката за осъществяване на състав на престъпление по чл. 345, ал. 2 вр. ал. 1 НК като с постановление от 18.03.2020 г. по пр. пр. № 244/2020 г по описа на РП - Ихтиман е било отказано образуването на наказателно производство, тъй като деянието не съставлява престъпление доколкото не е извършено умишлено – водачът не е знаел, нито е предполагал, че регистрацията на автомобила е прекратена.

След получаване на постановлението на РП-Ихтиман от началника на РУ на МВР – Ихтиман е било издадено обжалваното Наказателно постановление № 19-0274-001866/15.04.2020 г., с което на Я.С. за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП на основание чл. 175, ал. 3 ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 500 лева и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка се установява от събраните гласни доказателства обективирани в обясненията на жалбоподателя, показанията на свидетелите В., О. и от писмените доказателства – прокурорско постановление, договор за покупко-продажба на МПС и АУАН.

Изброените доказателства са непротиворечиви, еднопосочни, взаимно допълващи. Те не разкриват никакви противоречия помежду си и безпротиворечиво се установява възприетата фактическа обстановка. При това положение по-подробното им обсъждане е ненужно предвид разпоредбата на чл. 84 ЗАНН вр. чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 вр. чл. 84 ЗАНН вр. чл. 314 НПК в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП/електронен фиш, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

В изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът служебно констатира, че АУАН е издадено изцяло в съответствие с изискванията на чл. 42 ЗАНН, както и чл. 57 ЗАНН.

Описанието на нарушението е ясно, точно и съдържа всички съставомерни признаци, налице е коректна на описанието правна квалификация.

Издадените АУАН и НП не страдат от формалните пороци по чл. 42, съотв. 57 от ЗАНН. АУАН е съставен от компетентен актосъставител, спазени са изискванията на чл. 42 ЗАНН, подписан е и е връчен надлежно на нарушителя. НП е съобразено изцяло с разпоредбите на чл. 57, ал. 1 ЗАНН, издадено е от компетентния за това административен орган, при спазване на процесуалните правила за това. Описани са съставомерните признаци от обективна страна на извършеното деяние.

При издаване на АУАН и НП обаче е допуснато неправилно приложение на материалния закон, тъй като не може да бъде направен извод, че деянието е осъществено от субективна страна, както основателно възразява защитника на жалбоподателя. Аргументите са следните. В хода на съдебното производство не бе установено, че жалбоподателят е знаел за осъщественото служебно прекратяване на регистрацията на автомобила, което означава, че той не е съзнавал, че управлява нерегистрирано по надлежния ред МПС. Като не е изпълнил задължението си да регистрира автомобила в двумесечен срок от придобиването на собствеността собственикът Я.С. е следвало да бъде санкциониран на основание чл. 180, ал. 2, т. 1 ЗДвП, предвиждащ наказание глоба от 20 до 150 лева за приобретателя на регистрирано пътно превозно средство, който в определения срок не съобщи по местоживеене на службата за регистрация за придобитата собственост. Водачът на лекия автомобил обаче не е следвало да бъде санкциониран по реда на чл. 175, ал. 3 ЗДвП за управление на нерегистрирано МПС, освен ако не е знаел, че регистрацията му е била прекратена. По делото знанието на водача не е доказано, което прави извършеното несъставомерно, тъй като за да представлява едно деяние административно нарушение същото следва да бъде извършено умишлено или в предвидените от закона случаи да бъде извършено по непредпазливост – чл. 7 ЗАНН. Вмененото нарушение може да бъде извършено само умишлено и при несъзнаване от дееца за служебната дерегистрация на автомобила, не съставлява административно нарушение.

За пълнота трябва да се отбележи, че отсъствието на субективна страна при извършване на престъпление, какъвто е изводът на Районна прокуратура – Ихтиман при отказа за образуване на наказателно производство, означава, че и административното нарушение не е съставомерно от субективна страна. В тези случаи административнонаказващият орган на основание чл. 54 ЗАНН следва да прекрати преписката с мотивирана резолюция, а не да издава наказателно постановление.

Предвид изхода на делото и ангажираните доказателства, обективирани в приложения на л. 18 договор за правна защита и съдействие искането на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН вр. чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 3 ГПК на жалбоподателя следва да бъдат присъдени сторените в производството разноски. Доколкото атакуваното НП е издадено от началника на РУ на МВР-Ихтиман, което е поделение към юридическото лице ОДМВР-София, то на последното следва да бъдат възложени сторените в хода на производството разноски.

Възражението по чл. 63, ал. 4 ЗАНН е неоснователно. При преглед на актуалната редакция на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения след отмяната на чл. 18, ал. 3 от Наредбата няма минимален размер на адвокатското възнаграждение в случаите, когато е осъществено процесуално представителство. За такъв следва да се приеме установения в чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, 1 от Наредбата – 100 лв., тъй като размерът на глобата е 500 лв. Договореното възнаграждение от 200 лв. надвишава този размер, но въпреки това не е прекомерно. Това е така защото договорената сума не е твърде завишена с оглед фактическата и правна сложност на делото и извършените правни и фактически действия. За реализиране правото на защита на жалбоподателя защитникът му не само е изготвил в кратък срок подробно мотивирана жалба, а е събрал е различни документи, досежно собствеността на МПС, които са представени на съда, запознал се е с административната преписка и е осъществил процесуално представителство пред съда. Всичко това сочи, че размерът от 200 лв. с оглед положения труд, фактическата и правна сложност на делото, стандарта на живот и инфлационните процеси в страната не може да се приеме за прекомерен и възражението в този смисъл е неоснователно.

Поради изложеното наказателното постановление следва да бъде отменено.

Мотивиран от изложеното, съдът основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №19-0274-001866/15.04.2020 г. на началника на РУ на МВР - Ихтиман.

ОСЪЖДА ОДМВР –София, ДА ЗАПЛАТИ на Я.Л.С., ЕГН ********** сумата от 200 лв. разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд–София област в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: