РЕШЕНИЕ
град Стара Загора
11.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито заседание на Десети Март през Две хиляди и Двадесет и първа
година в състав:
Председател: Р.
Чиликов
Съд. Заседатели :
при секретаря Н. Г. в присъствието на прокурор ………… като разгледа докладваното от съдията
Чиликов А.Н.Д. 2955 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Обжалвано е наказателно постановление
№ 8 /02.10.2020 г. на Директор РЗИ град Стара Загора.
Жалбоподателят недоволен от
наложената му имуществена санкция моли
съда да я отмени. Мотивира се с обстоятелството, че не е извършено
административно нарушение и с допуснати съществени процесуални нарушения.
В с.з. чрез адвокат А. поддържа
жалбата.
Въззиваемата страна представлявана в
с.з. от адвокат Ш. взема становище, че жалбата е неоснователна.
От събраните по делото доказателства
установени с доказателствени средства – писмени, показанията на свидетелите –
преценени по отделно и в тяхната съвкупност и като извърши цялостна проверка на
акта за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление,след обсъждане становищата страните съдът приема за установено
следното :
Жалбата е подадена в срок и от субект имащ право на жалба, поради което и на основание чл. 59, ал. 2 ЗАНН съдът приема, че жалбата е допустима .
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Административно-наказващият орган в
обстоятелствената част на наказателното постановление е приел за установено от
фактическа страна следното :
При извършена контролна покупка на
08.05.2020 г. от св. Л.Б. *** при закупуване на Стомахон капсули по 30
броя,ръкавици латекс и маска на обща стойност 35,70 лева като продажбата /
отпускане без лекарско предписание/ е
била извършена от лицето С.К.И., която не притежава
образователно-квалификационна степен магистър-фармацевт или помощник фармацевт.
Същата е със специалност „ Биология“ и е била назначена с допълнително трудово
споразумение № 12/02.01.2020 г. към трудов договор № 21/09.10.2019 г. като
оператор въвеждане на данни в аптека „ Фрамар 32“.
За продажбата е издаден фискален бон №
0007396 от 08.05.2020 г.
Описаната фактическа обстановка се установява по несъмнен и безспорен
начин от събраните по делото доказателства установени с доказателствени
средства – показанията на св. Н. Г. /актосъставител /, св. Д. Д., св.Ст. И.,С. А.,
св. М. C,св. Л. Б.,констативен протокол за извършена проверка от 08.05.2020 година;
допълнително споразумение №12/02.01.2020 година към трудов договор
№21/09.10.2019 година; фискален бон; покана за доброволно плащане; трудов
договор № РД-15-499/26.02.2020 година, обратна разписка №25-1146/07.07.2020
година; листовка на медицинско изделие
Стомахон; писмо изх.№1147/17.03.2020
година по описа на ОП град Стара Загора; писмо с изх.№208/13.03.2020 година по
описа на ВКП; писмо изх.№11-02-17/19.03.202 година на Заместник-министъра на Здравеопазването;извлечение
от интернет страницата на ИАЛ и РЗИ.
Всички свидетели с показанията си
установяват факта, че към момента на проверката в аптеката не е имало магистър
–фармацевт, а лицето извършило продажбата / св. Ст. И./ не е притежавало
квалификацията магистър-фармацевт.Тези показания не съдържат никакви
противоречия по между си и са в съответствие с посочените писмените
доказателства.
Следователно цитираните
доказателствени средства кореспондират из цяло по между си и не съдържат
никакво противоречие. Те водят до единствено възможния извод относно
възприетата от административно-наказващият орган фактическа обстановка, поради
което и съдът я приема за установена и доказана.
При така установената фактическа обстановка
административно-наказващият орган правилно и законосъобразно е приел, че е
нарушен чл. 220, ал. 1 във вр. с чл. 219, ал. 1 във вр. с чл. 288, ал. 1 ЗЛПХМ
и на основание чл. 288, ал. 1 ЗЛПХМ е наложил имуществена санкция в размер на
5 000 лева.
Административното нарушение е извършено и констатирано в аптека, която е
извършила дейност по чл. 219, ал. 1 ЗЛПХМ – чрез продажбата на стомахон е
отпуснато медицинско изделие без лекарско предписание.
Тази дейност съгласно императивните
изисквания на чл. 220, ал. 1 ЗЛПХМ е следвало да се извърши от
магистър-фармацевт. Това в случая не е сторено тъй като продажбата е извършена
от св. Ст. И., която има квалификация „ биолог“ , а не магистър фармацевт и
нейната трудова функция е свързана с въвеждането на данни/ трудов договор/.
Видно от листовката на стомахон
продуктът е медицинско изделие предназначено за лечение и укрепване на здравето
при определени симптоми. Това изделие се отпуска без лекарско предписание.В
този смисъл предмет на продажбата в аптеката е бил продукт имащ качеството на
медицинско изделие, което прави възраженията в тази насока неоснователни.
Без значение е обстоятелството
дали медицинското изделие се отпуска по лекарско предписание или без лекарско
предписание.Хипотезата на чл. 220, ал. 1 във вр. с чл. 219, ал. 1 ЗЛПХМ обхваща
и двата случая.Достатъчно е предмета на продажба в аптеката да е медицинско
изделие какъвто е и настоящият случай.
Обстоятелството, че магистър –
фармацевта е бил възпрепятстван по обективни причини да присъства на работното
си място в аптеката се явява правно –ирелевантно. Задължението дейностите по
чл. 219, ал. 1 ЗЛПХМ / каквато дейност е отпускане на медицинското изделие
стомахон / да се осъществяват само от магистър –фармацевт е абсолютно и безусловно. При отсъствието му в аптеката е
следвало да се осъществяват единствено дейности извън посочените в чл. 219, ал.
1 ЗЛПХМ, което в случая не е сторено.
Неоснователни са претенциите за ниска
степен на обществена опасност на извършеното деяние и за приложение на чл. 28 ЗАНН.
Аптеката е здравно заведение, в което се
предлагат различни медицински продукти и изделия и следва да се ползва с
доверие от потребителите, които да получават компетентно мнение относно
действието и начина на употреба на закупуваните медицински изделия. Те имат
пряко влияние върху здравето на потребителя.Всяка една неточност в тази насока
би застрашила сериозно здравето на ползвателя на медицинското изделие.Ето защо
е въведено изискването тази дейност да се осъществява единствено от компетентно
лице – магистър фармацевт.Подобни нарушения в никакъв случай не могат да са с
ниска или незначителна степен на обществена опасност, поради което и няма
основание за приложение на чл. 28 ЗАНН.
По изложените до тук съображения съдът
намира, че са осъществени всички обективни признаци от състава на
административното нарушение по чл. 220, ал. 1 във вр. с чл. 219, ал. 1 ЗЛПХМ.
Нарушението е извършено от юридическо
лице стопанисващо аптеката / Справка от регистъра на РЗИ / , наложена е
имуществена санкция на юридическото лице, поради което се касае за обективна,
невиновна АНО и въпросът за вината не подлежи на коментар.
При индивидуализацията на
имуществената санкция е отчетена тежестта на административното нарушение и
обстоятелството, че нарушението е за първи път, което е дало основание да се
наложи санкция в рамките на абсолютния минимум за юридическите лица – в размер
на 5 000 лева т.е. няма законова възможност за налагане на имуществена
санкция под този размер / чл. 27, ал. 5 ЗАНН /.
При извършената служебна проверка
съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения при издаването
на наказателното постановление обуславящи неговата отмяна. Същото отговаря
напълно на изискванията на чл. 57 ЗАНН.Посочени са всички факти и обстоятелства
релевантни за състава на административното нарушение, същото е конкретизирано
по време, място и начин на извършването му, посочена е и съответната правна
квалификация т.е. спазена е формата и е гарантирано правото на защита.
По изложените до тук съображения съдът
приема, че жалбата се явява неоснователна, а атакуваното наказателно
постановление следва да се потвърди.
На основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН във
вр. с чл. 143 АПК страните имат право на разноски.
В конкретният случай наказателното
постановление е потвърдено, поради което
въззиваемата страна има право да получи направените разноски, които се
претендират с писмена молба приложена към представеното пълномощно.
Видно от представеното пълномощно и
договор за правна помощ въззиваемата страна е ползвала адвокатските услуги на
адв. Ш. / явяване в с.з. /, която е получила възнаграждение в размер на 580
лева,което следва да се присъди.
Водим от горните мотиви съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 8/02.10.2020 г. на Директора на РЗИ град Стара Загора, с което
е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева / ПЕТ ХИЛЯДИ / на „ Фрамар
4 ” ООД град Стара Загора, ул. „ Петър Парчевич „ № 26,етаж 2, ЕИК № ********* с управител и представител
Саркис Артин Сакъз.
ОСЪЖДА „ Фрамар 4 ” ООД град Стара
Загора, ул. „ Петър Парчевич „ № 26,етаж 2,
ЕИК № ********* с управител и представител Саркис Артин Сакъз да заплати
на РЗИ град Стара Загора направените по делото разноски в размер на 580 /
петстотин и осемдесет / лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Административен съд град Стара Загора в 14
дневен срок от съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: