№ 709
гр. Варна, 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 13 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Сияна Генадиева
при участието на секретаря ТАНЯ Г. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно
наказателно дело № 20223110201129 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН, и е образувано по
жалба на „Вир 222" ЕООД, против Наказателно постановление № 03-
009364/16.01.2019г., издадено от Директор на Дирекция "Инспекция по
труда"- Варна, с което за нарушение на чл. 415, ал.1 от КТ на основание
чл.416, ал.5 вр.чл.415, ал.1 от КТ на дружеството е наложено
административно наказание „имуществена санкция" 2 500 / две хиляди и
петстотин/ лева.
В жалбата се излагат твърдения, че при съставянето на акта за
установяване на административно нарушение и при издаването на
наказателното постановление са допуснати съществени процесуални
нарушения.
В съдебно заседание въззивната страна, редовно призована не се явява и
не се представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се
представлява от ю.к.Николов, който оспорва жалбата и моли НП да бъде
потвърдено.
През месец септември 2018г. служители на Д"ИТ" - Варна извършили
проверка по спазване на трудовото законодателство от страна на „ВИР 222"
стопанисващо заведение „Копитото" в к.к."Св.Св. Константин и Елена", в
1
което дружество работели наети по трудов договор лица. Съставен бил
протокол ПР 1833449/19.10.2018 г., с който на работодателя били дадени
задължителни предписания. Съобразно т.1 от същите, той следвало да
изплати договореното трудово възнаграждение за извършената работа за
месец август 2018 г. на лицето Саша Бозурова на длъжност „управител
ресторант" съгласно чл.128, т.2 от Кодекса на труда във връзка с чл.270, ал.2
и ал.3 от Кодекса на труда. Срокът за изпълнение на това предписание бил до
27.11.2018г.
Дружеството било уведомено за издаденото предписание на
19.10.2018г., чрез връчването му на упълномощено лице. При последваща
проверка през месец декември 2018 г., въз основа на изискани от
проверяващите и представени от дружеството документи, друг служител на
Д"ИТ"- св.М. Д. установила, че това предписание не е изпълнено. Били
изискани писмени сведения от упълномощеното лице, като на 18.12.18г., то
посочило, че непредставя доказателства за изплатено възнаграждение. Такива
не били представени и до приключване на проверката.
Поради това бил съставен АУАН срещу въззивното дружество за
нарушение по чл.415 ал.1 от КТ. Актът бил връчен на упълномощено лице от
представляващия дружеството, което го подписало без възражения.
Възражения не били депозирани по административно наказателната преписка.
Въз основа на АУАН било издадено процесното НП.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от
събраните по делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно
от писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, протоколи за
извършена проверка, писма, обратни разписки и др.които съдът
кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.
Като непротиворечиви, конкретни, логични и добросъвестни, съдът
кредитира изцяло показанията на депозирани в с.з. от актосъставителя
св.М.Д..
Съдът изцяло кредитира писмените материали, съдържащи се в АНП и
приложени към жалбата, не оспорени от страните и приобщени към
доказателства по делото.
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна
страна- лице спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от
закона 7-дневен срок от узнаване за издаденото НП и пред надлежния съд - по
местоизвършване на твърдяното нарушение.
Съдът намира, че жалбата е депозирана в законоустановения срок, тъй
2
като АНО не е ангажирал доказателства за редовното връчване на НП. В
случая оригинал на НП не съдържа отбелязване, че лицето не е намерено на
посочения адрес, липсва отбелязване в НП на коя дата жалбоподателя е бил
търсен на посочения адрес за връчване на НП, както и отбелязване че не е
открит на адреса. Съгласно чл. 58 ал.2 от ЗАНН следва да има отбелязване
освен, че лицето не е намерено на посочения от него адрес, и че новият му
адрес е неизвестен. Поради това и жалбата е допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Съгласно разпоредбите на чл.416, ал.1 и 2 от КТ и приложената по
делото заповед, АУАН и НП са издадени от компетентни органи съгласно
заповед на ИД на „ГИТ" издадена на 12.01.2010год.
По направеното възражение от въззивното страна, съда следва да
посочи, че административнонаказателното производство е проведено в
рамките на сроковете по чл.34 от ЗАНН. Разпоредбата на чл.34 от ЗАНН е
специална и регламентира не само случаите, в които не следва да се образува
АНП, а и случаите, когато образуваното такова следва да се прекрати. Съдът
не споделя възражението в жалбата, че преследвателната давност за това
нарушение е изтекла. Разпоредбата на чл. 82 от ЗАНН регламентира
давностните срокове за изпълнение на наложените административни
наказания. В ЗАНН, обаче, липсва регламентация на давностни срокове,
за погасяване на административно наказателното преследване, каквито се
съдържат в Общата част на НК. Съгласно разпоредбата на чл.11 от ЗАНН, по
въпросите на вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността,
формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на
общата част на НК, доколкото в този закон не се предвижда друго.
Съобразявайки Тълкувателно постановление № 1 от 27 февруари 2015г. на
Върховния административен съд на Република България - ОСС от НК на ВКС
и ОСС от II колегия на ВАС, въззивният съд, в настоящия си състав, намира,
че в конкретния казус възможността за реализиране на
административнонаказателната отговорност на въззивника е погасена поради
изтичане на предвидената в закона давност. Съгласно цитираното
Тълкувателно постановление № 1 от 27 февруари 2015г. разпоредбата на
чл.11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното
преследване по давност в Наказателния кодекс /НК/ и по-конкретно
приложение следва да намерят чл.81, ал.3 във вр. с чл.80, ал.1, т.5 от ЗАНН,
във вр. с чл.11 от ЗАНН. Съгласно чл.80, ал.1, т.5 от НК / действаща към
3
датата на извършване на нарушението / наказателното преследване се
изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години,
а според чл.81, ал.3 от НК независимо от спирането или прекъсването на
давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който
надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. От анализа на
цитираните разпоредби се налага извод, че в случая възможността
въззивникът да бъде санкциониран се изключва с изтичане на четири години
и половина давностен срок, като съгласно чл.80, ал.3 от НК, във вр. с чл.11 от
ЗАНН същият тече от извършване на деянието или от 18.12.2018г.. Към
настоящия момент не е изтекъл давностния срок и следователно
отговорността на въззивника не е погасена по давност.
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен
състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН - относно
описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на
нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата
при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са
нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на
нарушителя. Спазено е от страна на административно -наказващия орган на
изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно
постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на
обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които
потвърждават извършеното административно нарушение. Съдът не споделя
възраженията наведени в жалбата, че при издаването на АУАН и НП са
нарушени административно производствените правила.
На въззивника е възведено обвинение за извършено нарушение на чл.
415 ал.1 от КТ, като по силата на тази разпоредба лице /независимо дали
юридическо или физическо/ което не изпълни задължително предписание на
контролен орган за спазване за трудовото законодателство се наказва с
имуществена санкция или глоба в размер от 1 500лв. до 10 000лв. За да е
съставомерно това деяние следва на първо място да е налице дадено
задължително предписание, от орган който контролира изпълнението на
трудовото законодателство - в настоящия случай това е Дирекция „Инспекция
по труда" Варна, към ИА „ГИТ" София, на основание чл. 399 вр. чл. 404 ал.1
от КТ и даденото предписание да не е отстранено в указания от контролния
орган срок. Пределно ясно е за какво е ангажирана отговорността на
въззивното дружество и тя е за неизпълнение на предписанието в указания
срок. Видно от материалите по делото с Протокол ПР 1833449/19.10.2018 г.,
4
на наказаното дружество в т.1 са дадени задължителни предписания на
основание чл. 404, ал. 1, т.1 от КТ във връзка с изплащане на дължимото
трудово възнаграждения за м. август 2018 г. на работника Саша Бозурова,
съгласно чл. 128 т. 2 от Кодекса на труда и чл. 270, ал. 3 от Кодекса на труда.
Установява се безспорно и факта, че от страна на наказаното лице това
задължително предписание не е изпълнено, като наказаното лице не е
представило доказателства, за изпълнение на даденото му задължително
предписание. Няма доказателства, че в последствие това задължение е било
изпълнено. Тук следва да се посочи, че адресатът на предписанието е
въззивното дружество жалбоподател, същото следва да бъдат изпълнено
именно от него.
Съдът намира, че органите на Д"ИТ"-Варна могат да дават
задължителни предписания за изплащане на дължимите трудови
възнаграждения. Съгласно чл. 404, ал.1, т.1 от КТ за предотвратяване и
преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, на
законодателството, свързано с държавната служба, както и за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях контролните
органи на инспекцията по труда, както и органите по чл. 400 и 401 по своя
инициатива или по предложение на синдикалните организации могат да
прилагат принудителна административна мярка, като : дават задължителни
предписания на работодателите, предприятията ползватели, органите по
назначаването и длъжностните лица за отстраняване на нарушенията на
трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната
служба, включително и на задълженията по социално-битовото обслужване на
работниците и служителите и на задълженията за информиране и
консултиране с работниците и служителите по този кодекс и по Закона за
информиране и консултиране с работниците и служителите в
многонационални предприятия, групи предприятия и европейски дружества,
както и за отстраняване на недостатъците по осигуряването на здравословни и
безопасни условия на труда. От друга страна разпоредбите на чл.128, т.2 от
КТ и чл.270, ал.3 от КТ вменяват в задължение на работодателя да изплаща в
уговорените срокове уговореното трудово възнаграждение за извършената
работа лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка
или по писмено искане на работника или служителя - на негови близки. В
този смисъл неизплащането на трудовото възнаграждение за м.08.2018г. на
5
работника безспорно представлява нарушение на трудовото законодателство
и като такова спрямо него могат да се прилагат принудителни
административни мерки визирани в гл.19 от КТ, включително и чрез издаване
на задължителни предписания до работодателя за изплащане на
възнагражденията. Правилно АНО е констатирал, че деянието е извършено
именно на датата, следваща посочената такава като краен срок за изпълнение
на предписанието, доколкото именно от посочения момент бездействието се
явява неправомерно и със същото се реализира състава на нарушение по
чл.415.ал.1 от КТ. Правилно е определено и мястото на извършване на
нарушението. В случая нарушението се състои в бездействие, а именно
непредприемане на необходимите действия за изплащане на дължимите
трудови възнаграждения. Трайно установено положение в съдебната практика
е, че при задължения за бездействия мястото на нарушението е там, където е
било дължимо правно значимото действие, а именно по седалището и
управлението на дружеството.
Съдът намира, че този вид нарушения не са отстраними по реда на КТ,
както и не може да се приеме, че от неизпълнение на предписанието за
изплащане на дължимите възнаграждения не са произлезли вредни последици
за работниците. От правна страна съдът приема, че инкриминираното в
атакуваното НП деяние съставлява от обективна страна административно
нарушение, доколкото в съдебното производство с необходимата
категоричност се установи неправомерната деятелност на жалбоподателя,
намерила адекватен административно-наказателен израз в атакуваното
наказателно постановление. Неизпълнението с категоричност се установява
от приложения по делото доказателства, включително и от протокола по
извършена последваща проверка. Предвид гореизложеното, съдът намира за
доказано от обективна страна нарушението на посочената норма. С оглед на
това, извода на АНО, че е налице извършено нарушение на нормата на чл. 415
ал.1 от КТ е правилен и законосъобразен. Субективната страна не следва да се
изследва в случая, тъй като се касае за обективна безвиновна отговорност на
юридическо лице.
Случаят не е маловажен и по см.чл. 28 ЗАНН. Не са налице смекчаващи
отговорността обстоятелства, които да го отличават по степен на обществена
опасност от обикновените случаи от този род. Напротив, налице са
отегчаващи отговорността обстоятелства, като не са изпълнени още три
6
предписания на контролните органи, което сочи на системно неизпълнение и
несъобразяване с разпоредбите на трудовото законодателство за този
работодател. Нещо повече, в случая са засегнати значими обществените
отношения, свързани с материалното обезпечаване на работниците и
служителите, поради което и нарушението не би могло да се толерира, а
следва да се накаже с необходимата строгост на закона.
За извършеното нарушение, наказващият орган е наложил
имуществената санкция на дружеството - работодател над нейния
минимален размер, предвиден от законодателя. В действителност в НП
липсват конкретни мотиви за налагането на конкретната санкция. По
преписката няма доказателства, а и твърдения, жалбоподателят да е бил
санкциониран с други влезли в сила НП. Обстоятелството, че при проверката
са констатирани и др.нарушения на трудовото законодателство има
отношение единствено при преценката дали случаят е маловажен по смисъла
на чл.28 от ЗАНН. Предвид това обстоятелство съдът приема, че конкретното
нарушение е първо за въззивника и намира, че следва да измени наказанието
до предвидения в чл. 415, ал.1 от КТ минимум- 1500 /хиляда и петстотин/
лева, като намира, че именно тази санкция е съответна на допуснатото
нарушение.
Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в
сила от 23.12.2021 г.) в производствата пред районния и административния
съд, както и в касационното производство страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Нормата е процесуална и е приложима от 23.12.2021 г. Съдът се произнася по
разноските сторени по делото, което разглежда, когато страните са поискали
това. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, "Когато съдът отхвърли
оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която
административния акт е благоприятен, има право на разноски". От
изложеното следва, че в полза на АНО дружество следва да бъдат присъдени
сторените разноски по делото за юристконсултско възнаграждение съобразно
уважената част на иска.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.3, т.1 и т.2 вр. чл.63, ал.2,
т.1 вр.1 и чл.63д, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
7
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 03-009364/ 16.01.2019г., на
Директор на Дирекция "Инспекция по труда"- Варна, с което на „ВИР 222"
ЕООД за нарушение на чл. 415, ал.1 от КТ на основание чл.416, ал.5
вр.чл.415, ал.1 от КТ е наложено административно наказание „имуществена
санкция" 2 500 / две хиляди и петстотин/ лева, като НАМАЛЯВА размера на
наложената „имуществена санкция" от 2 500 / две хиляди и петстотин/ лева на
1500 /хиляда и петстотин / лева.
ОСЪЖДА „ВИР 222" ЕООД с ЕИК ********* да заплати на
Дирекция „Инспекция по труда"-Варна сумата от 48,00 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и
мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8