РЕШЕНИЕ
№
град София, 08.01.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, ІІ-г въззивен състав,
в
публично заседание на шести декември през две хиляди и деветнадесета година, в
състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
МЛ. СЪДИЯ КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
при секретар Алина Тодорова, като разгледа докладвано от
съдия Димитрова гр. д. № 8393/2019 год.
по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С
решение от 11.03.2019 г., постановено по гр.д. № 22014/2018 г. по описа на СРС
съдът е признал за незаконно и е отменил на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
уволнението на Б.Б.Г. с ЕГН ********** от длъжността „П.“ в специалност
„Помощник фармацевт“ в М.к.„Й.Ф.“ при Медицински университет - София, извършено
със заповед № ЧР-46/26.01.2018г. на зам.директора на М.к.„Й.Ф.“. Възстановил
е, на основание чл. 344, ал.1, т.2 КТ, Б.Б.Г. с ЕГН ********** на
длъжността „П.“ в специалност „Помощник фармацевт“ в М.к.„Й.Ф.“ при Медицински
университет – София и е осъдил М.к.„Й.Ф.“
при Медицински университет - София с БУЛСТАТ ********и адрес гр. София, ул. „Й.Ф.“
№ 3, да заплати на същата, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, сумата от
6074,32 а в . - обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение
за периода от 01.02.2018г. до 01.08.2018г., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба - 02.04.2018 г. до окончателното изплащане, както и
да й заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 990 лв. - разноски за
производството пред СРС. Осъдил е М.к.„Й.Ф.“ при Медицински университет - София
с БУЛСТАТ ********да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на
Софийски районен съд сума в размер на 482,97 лв. - държавна такса и разноски за
уважените искове.
Недолен
от съдебното решение е останал ответникът М.к.„Й.Ф.“ при Медицински университет
- София с БУЛСТАТ 8313857370106, който е подал настоящата въззивна жалба с
искане за отмяна на решението и постановяване на ново, с което предявените
искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. В тази връзка въззивникът е
посочил, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че длъжността на П.,
която е заемала въззиваемата, се включва
в академичния състав съгласно чл. 48, ал. 2 ЗВО и решение за провеждането на
конкурс за същата е следвало да се вземе от
Академичния съвет. Съответно неправилно съдът е приел, че поради липса
на валидно взето решение от надлежния орган, е налице нарушение на изискването
за законосъобразност при провеждането на конкурса, поради което и същият няма
валидни правни последици, а прекратяването на трудовото отношение с
въззиваемата на основание чл. 325, т.8 от КТ при това положение е
незаконосъобразно. Излага подробно становище в подкрепа на твърденията си.
В
законоустановения срок е подаден отговор на въззивната жалба от страна на Б.Б.Г., с който се иска жалбата да бъде отхвърлена
като неоснователна. Сочи се, че решението е правилно и законосъобразно и
постановено в съответствие със събрания по делото доказателствен материал.
Страните
не представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла на
чл. 266 от ГПК.
За
да се произнесе, Софийски градски съд съобрази следното :
Жалбата
е процесуално допустима, подадена в срок, от легитимирана страна в процеса и
против акт, подлежащ на разглеждане по реда на въззивното производство.
Съгласно
чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта
му – в
обжалваната част, като
по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо. По отношение на неговата
правилност, съдът намира, че жалбата е неоснователна. Съображенията за това са
следните:
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени
от Б.Б.Г. срещу М.к.„Й.Ф.“ при
Медицински университет - София конститутивни искове за отмяна на уволнение,
извършено със Заповед № ЧР-46/26.01.2018г. - чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, за
възстановяване на заеманата до уволнението длъжност „П.“ в специалност
„Помощник фармацевт“ при ответника - чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, както и
осъдителен иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225 КТ за заплащане на
обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение в размер на
6074,32 лв. /допуснато изменение в размера на иска по реда на чл. 214 ГПК в
о.с.з. от 20.02.2019г./ за периода от 01.02.2018г. до 01.08.2018г. Претендира
се и присъждането на законна лихва от датата на депозиране на исковата молба в
съда до окончателното плащане и разноските за производството.
Между страните няма спор за това, че Б.Б.Г. е
заемала длъжността „П.“ в специалност „Помощник фармацевт“ при М.к.„Й.Ф.“ при
Медицински университет – София по силата на срочен трудов договор до заемане на
длъжността с конкурс, както и че е проведен конкурс за тази длъжност, по силата
на който е назначено друго лице да заема длъжността. Не се спори между страните
и че предвид горното трудовото правоотношение с Б.Б.Г. е било прекратено със
Заповед № ЧР-46/26.01.2018г. на основание чл. 325, т.8 от КТ.
Спори се за законосъобразността на извършеното
прекратяване на трудовото правоотношение, в частност за това проведен ли е валиден
конкурс за заемане на процесната длъжност.
Фактическият състав на прекратяването на трудовото
правоотношение по чл. 325, т. 8 от КТ (...с постъпване на работа на работника
или служителя, който ... е спечелил конкурса") предполага установяването
на три кумулативно дадени предпоставки, за да е налице законосъобразно
уволнение: 1) длъжността на уволнения работник или служител да е определена за
заемане с конкурс; 2) конкурсът да е валидно проведен и да е приключил успешно
и 3) лицето, спечелило конкурса да е постъпило на работа, т.е. да е започнало
изпълнението на задълженията си по трудовото правоотношение, което е възникнало
от конкурса.
Съгласно трайно установената съдебна практика,
провеждането на конкурс и резултатите от него е недопустимо да се атакуват по
исков ред. В производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, с предмет (не)законосъобразността на уволнението, извършено на основание
чл. 325, т. 8 от КТ, обаче преценката за наличието на втората от посочените
предпоставки неизбежно включва и преценка доколко проведеният конкурс отговаря
на императивно установените от Закона изисквания за неговата валидност, с оглед
зачитане последиците от провеждането му. (решение № 796/22.07.2004 г. по гр.
дело № 1723/2002 г. на ВКС, ІІІ-то гр. отд.).
Категорично е установено по делото, че въззиваемата
е заемала длъжността П. при въззивника. Съгласно чл. 48 от Закона за висшето
образование (ЗВО) длъжностите на научно-П.ския състав във
висшите училища са: 1. за хабилитирани П.и - доцент и професор; за
нехабилитирани П.и - асистент и главен асистент. Длъжностите на нехабилитираните лица, на
които се възлага само П.ска дейност за неспециалисти по езиково обучение,
спорт, изкуство и други, са П. и старши П.. Академичните длъжности
"асистент", "главен асистент", "доцент" и
"професор" се заемат при условията и по реда на Закона за развитието
на академичния състав в Република България и на правилниците на висшите
училища. От цитираната разпоредба е видно, че длъжността „П.“ е включена в
разпоредбата на чл. 48 от ЗВО. В разпоредбата на чл. 50, ал.1 от ЗВО изрично е
посочено, че решенията за обявяване на конкурси за заемането на длъжностите по
чл. 48 от ЗВО се вземат от академичния съвет по предложение на основните звена
и/или филиали на висшето училище. Видно,
е че нормата на 50, ал.1 от ЗВО визира всички длъжности, посочени в чл. 48 от
същия закон като не прави изключение по видове. Съответно, доколкото
въззивникът не твърди и не представя доказателства за взимането на решение за
провеждане на конкурса от предвидения в чл. 50 от ЗВО компетентен орган,
първоинстанционният съд правилно е приел, че този конкурс е проведен
незаконосъобразно и съответно не следва да се зачитат правните последици от
него. Последното води до извода за правилност и на изводите на съда за
незаконосъобразност на прекратяването на трудовото правоотношение на основание
чл. 325, т.8 от КТ.
С оглед изложеното обжалваното съдебно решение е
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора въззиваемата
страна има право на направените от нея разноски в хода на въззивното
производство в доказан размер и съобразно списък по чл.80 от ГПК от 990 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение.
По изложените мотиви, Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 11.03.2019 г., постановено по гр.д. № 22014/2018 г. по описа
на СРС.
ОСЪЖДА М.к.„Й.Ф.“
при Медицински университет - София с БУЛСТАТ ********и адрес гр. София, ул. „Й.Ф.“
№ 3 да заплати на Б.Б.Г. с ЕГН ********** и адрес ***, на основание чл.78, ал.3
от ГПК, сумата от 990 лв. разноски за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред
ВКС на РБ с касационна жалба при условията на чл. 280 от ГПК в едномесечен срок от съобщението до
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.