Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 3
гр. Русе, 02.02.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, VI - ти състав, в открито
заседание на 25 януари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛИЦА Д.
при участието на
секретаря ДИАНА МИХАЙЛОВА, като
разгледа докладваното от съдията административно
дело № 518 по описа за 2021 г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 22, § 7 и чл.
44 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9
октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза (МКС), във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на „ЕРИК МБ“ ООД, със седалище: гр. Русе, депозирана
чрез адв.-пълномощник Св. Ж., против Решение рег. № 32-226244 от 15.07.2021 г.
на Директора на Териториална дирекция (ТД) „Северна морска“ при Агенция
„Митници“ към MRN 19BG002002006237R3/17.04.2019
г
Жалбоподателят твърди, че обжалваното от него решение е незаконосъобразно,
поради допуснати при постановяването му съществени процесуални нарушения,
противоречие с материалния закон и несъобразяване с целта на закона. Претенцията
е да се отмени обжалваното решение. Претендира се и присъждане на направените
по делото разноски.
Ответникът – Директорът на Териториална дирекция Митница Варна в Агенция
„Митници“, чрез процесуален представител излага становище за неоснователност на
жалбата, като счита оспореното решение за правилно и законосъобразно.
Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави и възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съобразявайки посочените от жалбоподателя основания, изразените становища
на страните и фактите, изведени от събраните по делото доказателства, както и с
оглед на разпоредбата на чл. 168 от АПК, определяща обхвата на съдебната
проверка, административният съд, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е процесуално допустима
като подадена в срок, срещу годен за оспорване акт и като подадена от адресата
на акта. Съобщението за постановяване на оспорения акт е получено от
дружеството-жалбоподател на 02.08.2021 г., видно от известието за доставяне,
приложено на л. 1 от делото, а жалбата е с входящ номер при ответника от 16.08.2021
г. – л. 8 от делото, т. е. жалбата е подадена в 14-дневния срок, определен с
нормата на чл. 149, ал. 1 от АПК. Оспорващото дружество е лице, което има
правен интерес от оспорването, доколкото е адресат на оспорения акт и с него му
се създават задължения.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Предмет на обжалване в настоящото производство е Решение рег. № 32-226244
от 15.07.2021 г. на Директора на Териториална дирекция „Северна морска“ при
Агенция „Митници“ към MRN19BG002002006237R3/17.04.2019г., с което на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 от Закона за
митниците (ЗМ), е отказано приемането на митническата стойност на декларираните стоки с №№ 1, 2,3 по МД
19BG002002006237R3/17.04.2019 г., определена е нова митническа стойност на внесените по тази декларация стоки
с №№ 1, 2, 3, на
основание чл. 74, пар. 2, буква б) от Регламент (ЕС) № 952/2013; коригирана е митническата декларация MRN19BG002002006237R3/17.04.2019 г., като е увеличена стойността за стоките; начислените и взети под отчет
суми са: ДДС 6715,20лв. лв., които са заплатени и в резултат от променената
стойност е установена сума за доплащане на ДДС 26233,68 лева, мито 4775,21лв
,заплатено и в резултат на променената стойност е установена сума за
доплащане 18916,29лв. ведно с лихва за
забава върху размера на държавните вземания на основание чл. 59, ал. 2 от ЗДДС,
вр. с чл. 114 от Регламент (ЕС) № 952/2013.
Решението е издадено в производство за последващ контрол по чл. 84, ал. 1
от ЗМ.
На
17.04.2019 г. дружеството „Ерик МБ" ООД декларира на режим „допускане за
свободно обращение" с митническа декларация с MRN
19BG002002006237R3 3 стоки, 2350 колета, 12040 бруто кг. общо,
държава на износ Китай, деклариран произход Китай, условие на доставка CFR Варна, с обща фактурна стойност 16455,00 USD, при курс
за митнически цели 1,72258 лв. за 1 USD. Към
митническата декларация за допускане за свободно обращение са приложени:
фактура №W/00779 от 01.03.2019 г., опаковъчен лист, коносамент №MAEU586081860/
15.03.2019 г., декларация за стойността D.V.1, фактура
№**********/ 12.04.2019 г. за терминално обслужване, фактура №139/ 15.04.2019
г. за митническо представителство, платежни нареждания за плащане към бюджета
на мито и ДДС, договор за продажба от 19.02.2019 г., пълномощно.
Стока №1 по
горепосочената митническа декларация е описана както следва: „СПОРТНИ ОБУВКИ ОТ
ИЗК. МАТЕРИАЛИ ПОЗ. 1/ 40 КАШ. = 1200 ЧИФ. /МЪЖКИ/ ПОЗ. 4/ 383 КАШ. = 3064 ЧИФ.
/МЪЖКИ/ ПОЗ. 5/ 653 КАШ. = 5224 ЧФ. /ДАМСКИ/", деклариран код по ТАРИК
**********, 4533 кг. нето, 5609 кг. бруто, държава на износ Китай, деклариран
произход Китай, цена на стоката 7672 USD, декларирана
митническа стойност в размер на 1,39 лв./чифт, 2,92 лв./кг.
Справедливата цена за ЕС за код по Комбинираната номенклатура /КН/ 64021900 е
26,44 лв./кг.
Стока №2 по
горепосочената митническа декларация е описана както следва: ДАМСКИ ЧЕХЛИ ОТ ИЗК.
МАТЕРИАЛИ ПОЗ.3/218 КАШ.=5232 .“ деклариран код по
ТАРИК **********, 2834 кг. нето, 3052 кг. бруто, държава на износ Китай,
деклариран произход Китай, цена на стоката 2616 USD, декларирана
митническа стойност в размер на 1,39 лв./чифт, 1,59 лв./кг.
Справедливата цена за ЕС за код по Комбинираната номенклатура /КН/ 64029950 е
9,35 лв./кг.
Стока №3 по
горепосочената митническа декларация е описана както следва: ,ДАМСКИ САНДАЛИ ОТ
ИЗК. МАТЕРИАЛИ ПОЗ. 2/ 1056 КАШ. = 8448 ЧИФ.", деклариран код по ТАРИК
**********, 2323 кг. нето, 3379 кг. бруто, държава на износ Китай, деклариран
произход Китай, цена на стоката 6167 USD, декларирана
митническа стойност в размерена 1,26 лв./чифт, 4,57 лв./кг.
Справедливата цена за ЕС за код по Комбинираната номенклатура /КН/ 64029931 е
22,84 лв./кг.
Органът е посочил, че когато в процеса на последваща проверка на основание
чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ на декларираната митническа стойност, митническите
органи, пред които са декларирани стоките, се съмняват основателно, че
декларираната стойност представлява цялата платена или подлежаща на плащане
сума по реда на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013г., се прилага разпоредбата на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията за определяне на подробни правила за прилагането на някои
разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза (Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447).
За целите на проверката на декларираната митническа стойност на внасяните
стоки освен сравнителен анализ на база наличната информация в митническата
информационна система, митническите органи са използвали и оценки на групи
месечни агрегирани данни, извлечени от СОМЕХТ база данни на Евростат за
подробна статистика на международната търговия със стоки, за всеки продукт,
произход и държава членка на местоназначение, за многогодишен период,
обикновено четири последователни години - т. нар. „справедливи цени“, като са
използвани за целите на управление на
риска рисковата прагова стойност определена на базата на тези справедливи цени,предоставени
чрез системата "ТЕЗЕЙ" (THESEUS) на Съвместния изследователски
център на Европейската комисия (Joint Research Centre).
Предвид че,
декларираната стойност на стоките по цитираната митническа декларация е
значително по-ниска от справедливата цена, валидна за тях в ЕС и на база
извършения сравнителен анализ, у ответника са възникнали съмнения относно
декларираната митническа стойност. Митническата стойност на някои от внасяните
стоки за килограм нетно тегло според ответника е основана на изключително ниска
фактурна цена спрямо наличната средна статистическа стойност на сходни стоки.
Допълнително съмненията относно реалността на декларираната митническа стойност
в митническа декларация № 19BG002002006237R3 от
17.04.2019 г. се основавали и на факта, че в определения
от митническите органи срок вносителят не е представил никакви документи,
изискуеми в подкрепа на декларираната митническа стойност на процесиите стоки и
не е бил открит след продължително издирване по законоустановения ред. В
приложеният към разглежданата МД договор за продажба от 19.02.2019г., на
стойност 16455,00 USD, е посочено условие на доставка
CFR,като разплащането
следва да се извърши 90 дни след доставката на стоките, без да е описан
начинът, по който трябва да се направи, в приложеният опаковъчен лист не са били описани
килограми за всяка от стоките, а са посочени общо за всички,както и не били представени
кореспонденция, оферта, заявка, платежни нареждания и други документи между
фирма „ЕРИК МБ" ООД и китайското дружество WENZHOU
FANGCHI INTERNATIONAL TRADE CORPORTION LTD., които да
удостоверяват цялата платена или подлежаща на плащане сума по реда на чл. 70 от
Регламент (ЕС) № 952/2013.
С писмо № 32-103231 от 03.04.2020 г. от
дружеството са изискани за нуждите на повторна проверка съгласно нормата на чл.
140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 допълнителни документи в подкрепа
на декларираната митническа стойност на стоките. Горното писмо е изпратено до
дружеството и същото е върнато със забележка „Непотърсена", видно от
известие за доставка на „Български пощи" ЕАД. След документално издирване
лицето не е намерено на адреса на управление, поради което е приложен механизма
за отправяне на публичен призив по смисъла на чл. 18а, ал. 10 от АПК, като на
13.10.2020 г. съобщение peг. № 32-298529 от 13.10.2020 г. е
поставено на таблото в сградата на ТД Северна морска и е публикувано на
електронната страница на Агенция „Митници“. На 28.10.2020 г. съобщението е
свалено от таблото и на основание чл. 18а, ал. 10 от АПК, поради неявяване на
лицето в указания 14-дневен срок, писмо peг. № 32-103231 от 03.04.2020 г. се
счита за редовно връчено.
Изготвено е писмо с peг. № 32-335897 от 17.11.2020 г. до Директора на ТД
„Дунавска", в което е посочено, че с оглед спазване процедурата по чл. 18а,
ал. 9 от АПК, да се извърши съобщаване чрез залепване на уведомлението на врата
или на пощенската кутия на посочените адреси, а когато до тях не е осигурен
достъп - на входната врата или на видно място около нея. С писмо peг. № 32-365159 от 10.12.2020 г. директорът на ТД
„Дунавска" уведомява органа, че на 20.11.2020 г. писмо peг. № 32-103231 от 03.04.2020 г. се счита за редовно
връчено.
В определения от митническите органи срок
вносителят не е представил никакви документи, изискуеми в подкрепа на декларираната
митническа стойност на процесните стоки.
Вземайки предвид горното, както и
непредставянето от страна на вносителя на допълнително изисканите му от
митническите органи документи, които в наложилата се търговска практика са
неразделна част и съпътстват всяка една външнотърговска сделка като:
външнотърговския договор или заявките, проформа фактурите, документите за
извършените разплащания между купувача и продавача, както и водената между тях
търговска кореспонденция, касаещи конкретните вносове, които биха дали
информация за това какви цени на стоките в пратката са били договорени, какви
са сроковете и начините на заплащането им, е прието, че допълнително подсилва
основателността на съмненията относно реалността на декларираната митническа
стойност на процесиите стоки в цитираната митническа декларация.
Съгласно разпоредбата на чл. 74, пар. 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, когато митническата стойност на стоките не може да се определи на
основание член 70 от същия регламент, тя се определя по реда на чл. 74, пар. 2
от него, като се прилагат последователно букви от а) до г), докато се стигне до
първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на
стоките.
При изследване на
метода, регламентиран в чл. 74, пар. 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 952/2013 е достигнат изводът, че не може да се определи митническа стойност, въз
основа на идентични стоки, тъй като описанието на стоките в ЕД 6/8 на
митническите декларации за допускане за свободно обращение, регистрирани в
приблизително същия период е недостатъчно. То не включва качество на изделията,
изчерпателно описание на артикулите, състава на материала и т. н., което от
своя страна не позволява прилагането на метода за идентичност на стоките по
смисъла на определението, посочено в чл. 1, пар. 2, т. 4 от Регламент за изпълнение (ЕС)
2015/2447.
След направения анализ в националната база данни за оформени митнически
декларации за допускане до свободно обращение в същия или приблизително същия
момент на сходни стоки са намерени резултати за декларирани и приети митнически
стойности, от други вносители и от същия вносител, които не са необичайно ниски
и са декларирани и приети в съответствие с чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013952/2013.
Съгласно чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, когато се установи повече от една договорна стойност на идентични или
сходни стоки, за определяне на митническата стойност на внасяните стоки се
използва най-ниската от тези стойности.
Предвид горното, административният орган е приел, че митническата стойност
на стоки с №№ 1, 2, 3 по процесната митническа
декларация е по-ниска с повече от 50 % в сравнение със
средностатистическия размер на митническата стойност при сходни стоки в ЕС, следва да бъде определена на
основание чл. 74, пар. 2, буква
„б" от Регламент (ЕС) № 952/2013, като се вземе предвид декларираната
митническа стойност по митнически декларации с MRN:
За стока № 1: СПОРТНИ
ОБУВКИ ОТ ИЗК. МАТЕРИАЛИ, КОД ПО ТАРИК ********** Нова митническа стойност - 7,50 лв./чифт. База за определяне на
митническа стойност - MRN 18BG005800H0098849/ 26.09.2018г.
За стока № 2: ДАМСКИ
ЧЕХЛИ ОТ ИЗКУСТВЕНИ МАТЕРИАЛИ, КОД ПО ТАРИК ********** Нова митническа стойност
-1,21 лв./чифт. База за определяне на митническа стойност - MRN 19BG002002004474R1/ 19.03.2019г.
За стока № 3: ДАМСКИ
САНДАЛИ ОТ ИЗК. МАТЕРИАЛИ, КОД ПО ТАРИК ********** Нова митническа стойност - 7.47 лв./чифт. База за определяне на
митническа стойност - MRN 18BG003012H0044824/ 17.12.2018г.
Предвид
горното определената нова митническа стойност по MRN: 19BG002002006237R3/17.04.2019 г., за стока №1 е в размер на 71160,00 лв., на основание чл. 74, пар. 2, б) от Регламент (ЕС) № 952/2013, за стока №2 е в размер на 6330,72 лв., на основание чл. 74, пар. 2, б) от Регламент (ЕС) № 952/2013, за стока №3 е в размер на
63106,56 лв., на основание чл. 74, пар. 2, б) от Регламент (ЕС) № 952/2013.
В
съответствие с нормата на чл. 22, пар. 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013, с писмо
изх. №32-168439/31.05.2021 г. е уведомен вносителя за мотивите, на които ще се
основава настоящото решение на митническия орган.Съобщението е изпратено до
дружеството, чрез известие за доставяне на Български пощи ЕАД, като същото е
получено на 07.06.2021 г. В определения 30- дневен срок, дружеството отново не
е представило никакви допълнителни документи в подкрепа на декларираната
митническа стойност на процесната стока, в това число и банковите документи за
извършените външно-търговски разплащания между него и продавача, независимо от
обстоятелството, че същите съгласно техните договорки, отразени в
горецитираните: договор за продажба от 19.02.2019г. и търговска фактура № W/00779 от 01.03.2019 г. е следвало да бъдат вече извършени в договорения 90 дневен
срок след извършване доставката на стоките,респективно и не е възразило срещу
мотивите на митническите органи за оспорване на митническата облагаема стойност
на процесната стока.
Впоследствие, на 15.07.2021 г., Директорът на Териториална дирекция „Северна морска“ при Агенция „Митници“
е постановил оспореното в настоящото производство Решение рег. № 32-226244 към
MRN 19BG002002006237R3/17.04.2019
По делото е
назначена съдебно-счетоводна експертиза със задача вещото лице да установи колко е платената цена от
дружеството за процесните стоки и има ли други подлежащи на плащане суми по
фактурата, приложена към МД ; по какъв
ред е извършено плащането и има ли съответствие между платената цена за стоките
и декларираната стойност по процесната МД19BG002002006237R3/17.04.2019г. След като се е запознало с
писмените доказателства, съдържащи се в приобщената към делото административна
преписка и след като е извършило проверка по счетоводната отчетност на „ЕРИК
МБ“ ООД за отчетната 2019 г., вещото лице е дало заключение, което е прието от
съда като компетентно и обективно изготвено и неоспорено от страните, че „ЕРИК
МБ“ ООД е осчетоводило
е по надлежния ред на 17.04.2019г стойността по фактура №W/00779 от
01.03.2019 г., на стойност 16455,00 USD или левова
равностойност 28 345,05 лева и плащането е извършено , чрез прехвърляне на
дълг/ цесия/ на бизнес партньор , което е намерило и коректно осчетоводяване
При така
установените по делото факти и обстоятелства, съдът прави следните правни
изводи:
Оспореният акт е издаден от компетентен орган по аргумент от чл. 19, ал. 7 от Закона за митниците (ЗМ). Съгласно посочената норма, за целите на прилагане на чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. решения, взети без предварително заявление, се издават от началника на
митницата, където са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането
на решение. Разпоредбата на чл. 29 от Регламент (ЕС) №
952/2013 г. указва, че освен когато даден митнически орган
действа като правораздавателен орган, разпоредбите на чл. 22, § 4, 5, 6 и 7,
чл. 23, § 3 и чл. 26, 27 и 28 се прилагат и за решения, взети от митническите
органи, без съответното лице да е подало предварително заявление. Следователно
оспореното решение на Директора на ТД Северна морска в Агенция „Митници“ е
издадено от компетентен административен орган, в границите на неговата
териториална и материалноправна компетентност, съгласно чл. 101, § 1 и чл. 29 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г., във вр. с чл. 19, ал. 1 и чл. 15, ал. 2, т. 8 от ЗМ, във вр. с чл. 5, т. 39 от Регламент № 952/2013 г., съобразно предоставените му правомощия.
Обжалваното решение обаче е постановено при неспазване на установената
форма, при съществени нарушения на процесуалните правила и в несъответствие с
материалноправните норми, включително тези от европейското право, и целта на
закона.
В случая връчването
на писмото изх.№ 32-168439/31.05.2021г./л.42/, адресирано до жалбоподателя, с
което той се уведомява, на основание чл. 26 от АПК, за започване на
административното производство по промяна на митническата стойност на внесените
стоки и му се предоставя възможност, в съответствие с чл. 22 § 6 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл. 8 § 1 от
Делегиран регламент на Комисията (ЕС) № 2015/2447, да представи
становище и допълнителни доказателства,не се оспорва ,че е било връчено на
07.06.2021г. Предходните обаче писма, описани в решението с които са изискани
писмени доказателства № 32-103231/03.04.2020г ., не е било удостоверено по някой от визираните в чл. 19а, ал. 3 от ЗМ начини, а е върнато с отбелязването,
че е било непотърсено. Според чл. 84м от ЗМ, за връчването на съобщения и
документи при извършването на проверки в рамките на последващия контрол се
прилагат разпоредбите на чл. 19а от същия закон. Разпоредбата на чл. 19а, ал. 1 от ЗМ действително предвижда възможност
съобщения да се връчват на заинтересованите лица и чрез лицензиран пощенски
оператор с известие за доставяне. Законът обаче не урежда връчване по пощата на
съобщението, ако пратката не бъде потърсена от получателя в срока по чл. 5, ал. 3 от Общите правила за
условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети, приети от КРС на основание чл. 36, ал. 2 от ЗПУ. Напротив, законодателят държи на
личното узнаване на съобщението от адресата като в чл. 19а, ал. 3 от ЗМ В случая ал. 5 на
посочената норма изисква да е проведено "документирано издирване" от
страна на митническите органи на законния представител на дружеството, който не
е бил намерен на адреса на управление. Доказателства такова да е било
провеждано липсват по преписката. Едва след това съобщението за явяване на
лицето следва да бъде поставено на определеното за целта място в съответното
митническо учреждение и да се публикува на интернет страницата на митническата
администрация като при неявяване на адресата в 14-дневен срок от датата на
поставянето му, съобщението ще може да се приложи към преписката и да се смята
редовно връчено. Все пак съдът счита, че АО може единствено да се позове на
редовно връченото уведомление по чл.26 АПК вр. с чл. 22 § 6 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл. 8 § 1 от
Делегиран регламент на Комисията (ЕС) № 2015/2447
Спорът между страните е формиран по въпросите дали митническите органи са
обосновали „основателни съмнения“ по смисъла на чл. 140, § 2 от Регламент (ЕС) № 2015/2447 и спазили ли са процедурата по чл. 141 от същия регламент, във връзка с
чл. 74, § 2, буква „б“ от МКС за определяне на митническата стойност по
процесния внос съобразно договорната стойност на сходни стоки.
Правната уредба на
Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива,
еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно
определени или фиктивни митнически стойности - Решение от 19 март 2009 г.,
Mitsui & Co. Deutschland, C-256/07, т. 20; Решение от 15 юли 2010 г.,
Gaston Schul, С-354/09.
Съгласно чл. 70, § 1
и § 2 от МКС, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им
стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките
при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза,
без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени
в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от МКС. Освен това митническата стойност
трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да
отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност - Решение
от 16 ноември 2006 г., Compaq Computer International Corporation, С-306/04, т.
20.
Когато митническата
стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от МКС,
остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл. 74 от МКС при
последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви а) до г), докато се
стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата
стойност на стоките. Цитираните критерии за определяне на митническата стойност
са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да
бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи
систематично следващото правило в установената поредност.
Съгласно чл. 141, §
1 от Регламента за прилагане, при определяне на митническата стойност на
внасяните стоки по реда на чл. 74, § 2, буква а) или б) МКС се използва
договорната стойност на идентични или
сходни стоки, които са в продажба на
същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято
стойност се определя. Когато не може да се установи такава продажба, митническата
стойност се определя, като се има предвид договорната стойност на идентични или
сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни
количества. Тази договорна стойност следва да се коригира, за да се вземат
предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата.
Член 141, § 3 от
Регламента за прилагане предвижда, че когато се установи повече от една
договорна стойност на идентични или сходни стоки, за определяне на митническата
стойност на внасяните стоки се използва най-ниската от тези стойности.
Понятията „идентични
стоки“ и „сходни стоки“ са дефинирани съответно в чл. 1, § 2, т. 4) и т. 14) от
Регламента за изпълнение /ЕС/ 2015/2447, сочещи, че „идентични стоки“ са
стоките, произведени в същата държава, които са еднакви във всяко отношение,
включително физическите им характеристики, качеството и репутацията им.
Незначителните различия във външния вид не изключват стоките, които в друго
отношение отговорят на определението, от третирането им като идентични.
„Сходни стоки“ са
стоки, произведени в същата държава, които въпреки че не са еднакви във всяко
отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им
дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в
търговско отношение. Сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са
качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговската марка.
Независимо, че при
митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по
чл. 70 от МКС, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за прилагане дава
възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали
декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на
плащане цена по чл. 70, § 1 от МКС, да поискат от декларатора да предостави
допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна
информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140,
§ 2 от Регламента за прилагане, те могат да отхвърлят декларираната цена.
Тежестта за
доказване на наличието на основателни съмнения обаче лежи върху митническите
органи и е предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност.
В Решението по дело
С- 263/06, т. 52 Съдът на ЕС разяснява, че за да не изглежда намесата на
администрацията непропорционална при процедурата по чл. 140, § 1 от Регламента
за прилагане, то съмненията в справедливостта на декларираната митническа
стойност следва да са надлежно мотивирани, а изисканата от декларатора
допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с
възможностите му. Задължението за мотивиране на решението за стартиране на
процедурата по чл. 140 от Регламента за прилагане и впоследствие на решението
за корекция, произтича от общото правило на чл. 22, § 7 от МКС, изискващо
митническите органи да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение.
Зачитането на правото на защита представлява основен принцип на правото на
Съюза, който трябва да се прилага във всеки случай, когато административен
орган възнамерява да приеме акт, увреждащ лицето, към което е насочен - Решение
от 18 декември 2008 г., C-349/07, т. 36.
В рамките на процедурата по чл. 140 от Регламента за прилагане гарантирането на
този принцип изисква лицето да е надлежно уведомено за обстоятелствата, на
които се основават съмненията и именно в тази връзка да е изискана обосновка на
договорната стойност, както и да посочат данните, въз основа на които е изчислена митническата
стойност на стоките,чрез прилагане на даден метод, за да се позволи на
заинтересованото лице да прецени обосноваността му и да реши, разполагайки с
цялата необходима информация, дали има смисъл да обжалва решението./виж
решението на СЕС от 9 ноември 2017 г. по дело С-46/16, Valsts ieтзmumu
dienests, т.2 и т.т. 43-47/ Държавите членки, като упражняват процесуалната си
автономия, трябва да уредят последиците от неизпълнението на задължението за
мотивиране от страна на митническите органи и да установят дали и доколко е
възможно такъв порок да бъде саниран в хода на съдебната фаза от
производството, при условие че се спазват принципите на равностойност и на
ефективност.
Следва да се отбележи, че Регламент № 2913/92 е отменен по силата на чл. 286, § 2 от действащия Регламент
(ЕС) № 952/2013, но тълкуването, дадено от СЕС по отмененото съюзно законодателство,
напълно запазва действието си, предвид идентичността на предходната и сега
действащата уредба. В мотивите към решението по дело С-46/16 се сочи (т. 40 –
47), че задължението да се мотивират приетите от националните органи решения е
от особено значение, тъй като позволява на адресатите им да защитят правата си
при възможно най-добрите условия и да решат, разполагайки с цялата необходима
информация, дали има смисъл да ги обжалват. То е необходимо и за да позволи на
съдилищата да упражнят контрол за законосъобразност на посочените решения.
Отбелязано е, че съгласно постоянната практика на Съда, методите за определяне
на митническата стойност, предвидени в членове 29—31 от Митническия кодекс, сега чл. 70 и чл. 74 от действащия Регламент (ЕС)
№ 952/2013, се намират в отношение на субсидиарност помежду си като само когато
митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на даден
метод, следва да се приложи този, който непосредствено го следва в установената
от тези разпоредби поредност (вж. и чл. 74 § 1 от Регламент (ЕС) №
952/2013).
В случая това
изискване не е спазено при уведомяването на вносителя, тъй като същият не е
запознат от митническите органи с релевантните към процедурата по чл. 140, във
вр. с чл. 141 от Регламента за прилагане обстоятелства за определяне на
митническата стойност съобразно договорната стойност на сходни стоки.
Действително, от оспорващия са изискани допълнителни документи, обосноваващи
декларираната МС, но от митническия орган не са посочени обстоятелствата,
породили съмненията в действителността на договорната стойност. Практиката на
СЕС е последователна,че се изисква доказване на посочените съмнения на
администрацията досежно декларираната митническа стойност и това доказване не
може да стане чрез определяне на новата митническа стойност по един от
способите. Митническият орган избира стойности, които са над определения рисков
праг, който е с 50% от справедливите цени, но в практиката си СЕС говори за
средностатистическа договорна стойност на сходни или идентични стоки т. е.
покупни цени, а не тяхната митническа стойност, която включва договорената
такава и направените разходи за доставката на стоката
Органът е посочил,
че достатъчно основание за съмнения относно верността на декларираната
митническа стойност следва да се извлече от Решение СЕС 291/2015 г. На първо
място е недопустимо правните аргументи на едно решение на СЕС да служат за
обосноваване на извода, че декларираната договорна стойност е необичайно ниска
в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на
сходни стоки, при положение че митническите органи не оспорват, нито по друг
начин поставят под съмнение автентичността на фактурата и заключението по ССчЕ
за начина на осъщественото заплащане чрез прехвърляне на дълг, при което
страните са се съгласили. Макар митническият орган да не оспорва горните
писмени доказателства,включително и представения пред тях договор, на които се
позовават, относно сроковете и начина на заплащане , независимо от
непредставените от вносителя
допълнителни доказателства или сведения за установяване на точността на
декларираната договорна стойност на тези стоки, то същият не е освободен от
задължението да установи именно тази средностатистическа стойност
средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки.
Само констатацията, че разпоредбите на чл. 70
и чл. 74, пар. 2, букви от „а” до „г” от Регламент /ЕС/ № 952/2013 не могат да
бъдат приложени, не е достатъчна, за да обоснове извод за това, че са ясни
причините, поради които митническият орган преминава към метода, регламентиран
в чл. 74, пар. 2 б.б за определяне на митническата стойност. Обстоятелството,
че в административната преписка се съдържа служебна справка от информационната
система ,извлечените данни от СОМЕХТ и ТЕЗЕЙ, без данните в нея да са
анализирани, не може да санира порока немотивираност
Mитническите органи не са обосновали съмненията си по
смисъла на чл.140 от Регламента за изпълнение в декларираната от вносителя
договорна стойност на процесните стоки. Липсват мотиви, че посочените средни
стойности на вносове в рамките на Съюза и конкретно на територията на България
касаят стоки, които имат сходни функционални характеристики и са от сходни или
подобни материали със сходен състав и имат обективната способност да заменят
внасяните по декларацията в рамките на нормалната търговия. Посочените
стойности са в лева за килограм, като по никакъв начин не са съотнесени към
данните от процесния внос, които са за цена на брой. В случая от приетото по
делото и неоспорено от страните заключение на съдебно-счетоводната експертиза е
установено, че е налице пълно съответствие между подлежащата на плащане цена на
стоките и декларираната стойност по МД, а това опровергава манифестираното
съмнение на митническите органи, че декларираната стойност на стоките не
представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70, §
1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.
След като
митническите органи не са извършили необходимия анализ съгласно чл. 141 от
Регламента и не са обосновали приложената от тях договорна стойност по внос от
трето лице, то не са били налице и предпоставките на чл. 140, § 1 от Регламент за
изпълнение (ЕС) 2015/2447 за определяне на митническата стойност на внесените
стоки по вторичния метод, установен в чл. 74, § 2, б. „б“ от Регламент (ЕС) №
952/2013 г.
В оспореното решение
е посочено единствено, че след направения
анализ в националната база данни за оформени митнически декларации за допускане
на свободно обращение в същия или приблизително същия момент на сходни стоки са
намерени резултати за декларирани и приети митнически стойности, от други
вносители, които не са необичайно ниски. Същите са декларирани и приети в
съответствие с член 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013. В оспореното
решение е посочен един единствен номер на митническа декларация, която е
послужила за определяне на по-високата митническа стойност на всяка от процесните
стоки, без дори да е направен анализ на вида декларирана стока и
характеристиките й. Формалното позоваване на информация от митническата
информационна система за осъществен внос на стоки от различен изпращач в
приблизително същия период, не обосновава приложение на чл. 74, § 2, б. „б“ от
Кодекса.
Липсват данни защо е
прието, че се касае за внос на сходни стоки. Не е извършен анализ на
характеристиките и съставните материали на стоките и на тяхното качество. Не е
изследвано дали те могат да изпълняват същите функции и да бъдат
взаимозаменяеми в търговско отношение, като посочената разлика в цените е
приета за достатъчна за обосноваване на съмненията за отхвърляне на
декларираната от жалбоподателя митническа стойност. Митническият орган не е
посочил защо приема като сходни стоки единствено тези, които имат еднакво
тарифно класиране с процесните, както и защо възприема вписаните в тези
декларации стойности за такива по чл. 70 от Кодекса, без да изследва и
анализира доказателства за действителната подлежаща на плащане или платена
стойност.
В този смисъл е и константната практика на Върховния административен съд,
намерила отражение например в Решение № 8084 от 5.07.2021 г. на ВАС по адм. д. №
2982/2021 г., VIII о.; Решение № 5568 от 10.05.2021 г. на ВАС по адм. д. №
11906/2020 г., VIII о. и др.
Становището на
вещото лице по СЧЕ ,че стойността на фактурата е заплатена чрез цедиране на
вземането, което е и документално обосновано и осчетеводено съобразно закона не
променя горенаправените изводи
С оглед изложените съображения съдът приема, че от страна на митническите
органи не е обосновано приложението на чл. 140, във вр. с чл.141 от Регламента
за прилагане, във вр. с чл. 74, § 2, буква „б“ от МКС, поради което, като не е
приел декларираната договорна стойност на процесните стоки и е определил нова
такава, по декларации на трети лица, Директорът на ТД Северна морска при
Агенция „Митници“ е постановил незаконосъобразен административен акт, който
следва да се отмени.
При този изход на спора на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените разноски в
производството, за които са налице доказателства за извършването им, в общ
размер на 362 лв., както следва: 50 лв. – държавна такса за образуване на
делото ; 312 лв. – възнаграждение за вещо лице по приетата съдебно-счетоводна
експертиза. По делото не са представени доказателства за уговорено и заплатено
възнаграждение на упълномощения адвокат. Представено е само общо пълномощно, в
което обаче липсва уговорено адвокатско възнаграждение за предоставената правна
защита от адв. Св. Ж. по конкретното дело (л. 7 от делото).
На основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд –
Русе
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение рег. № 32-226244 от 15.07.2021 г. на Директора на Териториална
дирекция (ТД) „Северна морска“ при Агенция „Митници“ към MRN 19BG002002006237R3/17.04.2019
г
ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на „ЕРИК МБ“ ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Русе, ул. „Тулча“ № 8, бл.„Шабла“, вх. 7, ет. 2, ап.
23, представлявано от управителя М.Б., сумата в размер на 362 лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен
съд на РБългария в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: