РЕШЕНИЕ
№ 3372
гр. София, 02.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-15 СЪСТАВ, в публично заседание
на девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галя Вълкова
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Галя Вълкова Гражданско дело №
20231100111441 по описа за 2023 година
Предмет на разглеждане е иск с правно основание чл. 500, ал. 2 КЗ и чл.
86 ЗЗД.
Ищецът ЗД “Бул Инс” АД твърди, че по щета № **********/04.04.2022
г. на основание чл. 429 КЗ е заплатил на Н.В.М. обезщетение в размер на
30000 лв. за ПТП, реализирано по вина на ответника Д. Т.. При управление на
л.а. “Мерцедес” с рег. № ********* в гр. София, по бул. “Цариградско шосе” с
посока на движение от бул. “Пейо Яворов” към бул. “Цар Освободител”, в
движение в средна пътна лента, ответникът не преустановил движението на
автомобила и реализирал ПТП със спрял в средната лента л.а. “Сузуки” с рег.
№ *********, който на своя страна се блъснал в предходно намиращия се л.а.
“Фолксваген” с рег. № *********, а последният - в л.а. “Опел” с рег. №
*********. Н.М. била пътник в л.а. “Сузуки”. От удара тя получила
травматични увреждания: счупване на долния край на лъчевата кост - закрито,
както и адаптационно разстройство, причинено от стрес. В постановление за
прекратяване на наказателното производство от 12.03.2022 г. било отразено, че
Д. Т. е причинил пътния инцидент при управление на л.а. “Мерцедес” без
свидетелство за управление на МПС (СУМПС). Въз основа на постигнато
споразумение от 14.04.2022 г. с Н.М. застрахователят заплатил на 27.05.2022 г.
1
на пострадалата сума в размер на 30000 лв. Ищецът твърди да е поканил
ответника да му възстанови платеното обезщетение, но и до момента плащане
не е постъпило. По изложените съображение ищецът моли съда, на основание
чл. 500, ал. 2 КЗ да осъди ответника да заплати сумата от 30000 лв. - регресно
вземане по щета **********, съставляващо заплатено на Н.М.
застрахователно обезщетение за болки и страдания, причинени й при ПТП от
30.07.2021 г., реализирано по вина на водача на л.а. “Мерцедес” с рег. №
********* Д. Т., управлявал автомобила без СУМПС, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 30.07.2021 г. до окончателното изплащане на
претендираната сума.
В отговор на исковата молба ответникът оспорва предявения иск.
Посочва, че притежава валидно издадено СУМПС № Т1430124/24.09.2014 г. с
период на валидност до 24.09.2024 г., издадено в Република Северна
Македония. Свидетелството било заменено с ново на 10.08.2023 г. Размерът на
вредите не бил установен по съдебен ред и ответникът нямал възможност да
противопостави своите възражения. Твърди Н.М. да се е возила на предна
дясна седалка на л.а. “Сузуки” без предпазен колан, била се обърнала назад и
ръката й вероятно била зад предните седалки, за да е възможно нараняването.
Поради съпричиняване размерът на дължимото обезщетение следвало да се
намали съразмерно. Оспорва причинно-следствена връзка между действията
на ответника и претърпените от Н.М. вреди. Ответникът оказал помощ на
Н.М. след инцидента. Моли съда да отхвърли предявения иск.
В съдебно заседание ищецът, чрез адв. М., поддържа предявения иск.
Ответникът, лично и чрез адв. Ц., оспорва иска.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по
делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
В Констативен протокол № К-358/30.07.2021 г. на СДВР, Отдел
„Пътна полиция“ е отразено, че на 30.07.2021 г., около 11:30 часа, в гр. София,
бул. „********* е настъпило ПТП между 4 автомобила: л.а. „Мерцедес“ с рег.
№ *********, управляван от Д. Т., л.а. „Сузуки“ с рег. *********, управляван
от П.М., л.а. „Фолксваген“ с рег. № *********, управлявано от И.Н. и л.а.
„Опел“ с рег. № *********, управлявано от Д.М.. Като пострадал е отбелязана
Н.М.. Отбелязано е, че л.а. „Мерцедес“ се е движел с посока на движение от
бул. „П. Яворов“ към бул. „Цар Освободител“, като предизвикал пътния
2
инцидент с намиращите се пред него 3 автомобила.
На Д. Т. е съставен АУАН за нарушение на разпоредбата на чл. 162,
ал. 2 ЗДвП – като дългосрочно пребиваващ в Република България чужденец е
управлявал МПС със свидетелство, което не е издадено от държава членка на
ЕС, ЕИП или Швейцария след изтичане на 1 година от издаване на документа
за пребиваване. Съставено е НП и наложено наказание глоба в размер на 100
лв., влязло в сила на 28.05.2022 г. С постановление по пр. пр. № 22310/2021 г.
на СРП от 12.03.2022 г. образуваното досъдебно производство № 5133 ЗМТ-
11313/2019 г. е прекратено на основание чл. 199 и чл. 243, ал. 1 т. 1 НПК.
На В периода 03.08.2021 г. – 06.08.2021 г. Н.М. е приета на болнично
лечение в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД с диагноза фрактура на дясна
лъчева кост в дисталния край. Извършена е открита репозиция и фиксация на
фрактурата чрез воларна заключваща плака и винтове. Представена е фактура
за заплатено медицинско изделие по повод опарецията в размер на 1760,00 лв.
Ползвала е отпуск за временна неработоспособност от 03.08.2021 г. до
02.03.2022 г.
В психологична консултация на 22.10.2021 г. с психолог Л..Б. е
отразено, че пътният инцидент се е отразил негативно върху
психоемоционалното състояние на Н.М., с определяне да се е появило
адаптационно разстройство, причинено от стрес (код 10F 43.2 по МКБ) –
забовялаване от невротичния спектър.
На 04.04.2022 г. Н.М. е подала заявление за изплащане на
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди „Гражданска
отговорност“ пред ищцовото дружсетво. На 14.04.2022 г. между
Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД и Н.В.М. е сключено споразумение
като неимуществените вреди са оценени на 30000 лв. Сумата е наредена по
сметка на пострадалата на 27.05.2022 г. На 19.08.2022 г. застрахователят е
изпратил регресна покана до Д. Т..
По делото е прието Свидетелство за управление на МПС № Т1430124,
издадено от МВР Крива Паланка на Д. Т. с период на валидност 24.09.2014 г. –
23.09.2024 г. за категория „В“.
По делото е приета Комплексна Съдебно-медицинска и
автотехническа експертиза, изготвена от вещите лица д-р А. М. и инж. Т. Т..
Вещите лица определят като най-вероятен следния механизъм на ПТП: на
3
30.07.2021 г., около 7:30 часа, в гр. София, по бул. „Цариградско шосе“ в
средна пътна лента с посока на движение от бул. „Пейо К. Яворов“ към бул.
„Цар Освободител“ се е движел л.а. „Мерцедес“ със скорост около 57,45 м/с. В
района на № 49 е имало оформена колона от спрели автомобили. Водачът на
л.а. „Мерцедес“ Д. Т. не е реагирал своевременно и блъснал отзад л.а.
„Сузуки“, пътник в който на предна дясна седалка била Н.М.. Към момента на
удара тялото на Н.М. първоначално прилепнало към облегалката и
подглавника, след удара политнало рязко напред. Дясната й ръка била
изпъната в лакътя с длан напред, ударила се в част на интериора на купето.
Това довело до счупване на лъчевата кост на дясна предмишница в дисталния
край и счупване на стилоидния израстък на лакетната кост в дясна
предмишница (счупване на двете кости на дясната предмишница в китката).
Фрактурите били лекувани оперативно – кръвна репозиция с метална
остеосинтеза и винтове. Според експертите счупването се дължи на
действието на твърди тъпи предмети и се получава при падане (подпиране) с
дланта на ръката изпъната в лакътя. Увреждането отговаря да е получен опри
процесното ПТП и е в пряка причинно-следствена връзка с инцидента.
В съдебно заседание експертите разясняват, че е достатъчно ръката да
се подпре в част на лекия автомобил, стояща пред пострадалата. В тази
хипотеза няма значение дали е поставен предпазен колан – увреждането би се
получило, т.е. коланът няма отношение към конкретното счупване.
Допълнително отбелязват, че ако пътничката е била обърната с гръб към
предната част на лекия автомобил и с лице към задната част – тя не би
получила счупването на ръката. Обръщането, което коментира ответната
страна, е след удара. Наред с това отчитат, че ако е без колан – освен ръката, се
очакват увреждания и в други части от торса и главата, вкл. седалището би се
изнесло напред.
Съобразно разпоредбата на чл. 500, ал. 2 КЗ застрахователят има
право да получи платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски
от лицето, управлявало моторното превозно средство, когато не притежава
правоспособност за управление на съответната категория моторно превозно
средство, или на което временно е отнето свидетелството за управление на
моторното превозно средство.
От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се
4
установява, че процесният пътен инцидент е причинен виновно от ответника
като водач на л.а. „Мерцедес“, чиято гражданска отговорност към 30.07.2021
г. е застрахована от ищцовото дружество. Безспорно е, че в резултат на пътния
инцидент Н.М. е получила твърдяното увреждане: счупване на лъчевата кост
на дясна предмишница в дисталния край и счупване на стилоидния израстък
на лакетната кост в дясна предмишница, като при съобразяване изводите на
вещите лица по комплексната експертиза съдът приема, че пострадалата е
пътувала с правилно поставен предпазен колан. Не се спори, че по претенция
на Н.М. ищецът е заплатил на 27.05.2022 г. сумата от 30000 лв. Основни
спорни моменти са в какъв размер следва съдът да определи претърпените
вреди, както и дали е налице предпоставката на регресното вземане съобразно
ал. 2 на чл. 500 КЗ.
Установява се, че Д. Т., македонски гражданин, е дългосрочно
пребиваващ в Република България. Съобразно разпоредбата на чл. 161, ал. 1
ЗДвП свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено в
друга държава, е валидно на територията на Република България за
категорията, за която е издадено когато държавата, в която е издадено, е
договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата и
свидетелството отговаря на изискванията на приложение № 6 към
конвенцията. Същевременно според чл. 162, ал. 2 ЗДвП чужденци,
дългосрочно пребиваващи в Република България, могат да управляват
моторни превозни средства на територията на страната със свидетелство,
което не е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга
държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо
пространство, или от Конфедерация Швейцария, до една година от датата на
издаване на документ за пребиваване. Към датата на процесния инцидент на
Д. Т. е издадено Свидетелство за управление на МПС № Т1430124 от МВР
Крива Паланка, с период на валидност 24.09.2014 г. – 23.09.2024 г. за
категория „В“.
В конкретния случай от страна на Д. Т. това правило е нарушено, за
което е и съставено наказателно постановление № 21-4332-016668/13.08.2021
г., влязло в законна сила.
Бивша Югославия е подписала и ратифицирала Конвенцията за
движение по пътищата на 8 ноември 1968 г., а Бивша югославска република
5
Македония – на 18 август 1993 (в конкретния случай възражението от
гръцкото правителство е без значение). Задължение за признаване на
валидността на издадените на свидетелства от държавите членки,
ратифицирали конвенцията, е уредена в чл. 41, ал. 1. Следва да се отбележи
обаче, че според ал. 6, б. „б“, предл. второ на същия член 6 договарящите
страни не са задължени да признават валидността на гореспоменатите
свидетелства (по ал. 1), издадени на водачи, чието пребиваване след
издаването на свидетелствата е било установено на друга територия. Ето защо
съдът приема в тази част за неоснователно възражението на ответника към
процесното ПТП да е управлявал автомобила с надлежно издадено
свидетелство за МПС.
Същевременно обаче съдът приема, че нормата на чл. 500, ал. 2 КЗ
взема предвид наличието на правоспособност за управление на съответната
категория моторно превозно средство, т.е на проверени и доказани умения за
управление на МПС от съответната категория и здравословно състояние,
отговарящо на съответните изисквания. По отношение на Д. Т. тя е надлежно
установена с издаденото от Република Северна Македония свидетелство.
Съдът намира, че не може да се приеме тезата на ищцовата страна, според
която през първата година от ползване на свидетелството на чужденец
застрахователят поема риска от настъпване на застрахователно събитие, а в
следващите, поради неспазване на правилата за издаване на българско
свидетелство за управление на МПС, отговорността се поема от водача. Касае
се за административна дейност, установена от българската държава в насока
отчетност и контрол на водачите, постоянно пребиваващи и управляващи
МПС на тази територия. Ето защо неспазването на това административно
задължение по отношение на държавата не обуславя възникването на регресно
право на застрахователя да претендира заплатеното на пострадалото лице
обезщетение.
По изложените мотиви предявения иск следва да бъде отхвърлен без
да се изследва в какъв размер е дължимото обезщетение за неимуществени
вреди от пострадалото лице Н.М..
По разноските
Предвид установения изход от спора ищецът следва да заплати на
ответника сторените по делото разноски в размер на 2010 лв. адвокатско
6
възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК ********* срещу
Д. Т., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 500, ал. 2 КЗ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 30000 лв. - регресно вземане по щета
**********, съставляващо заплатено на Н.М. застрахователно обезщетение за
болки и страдания, причинени й при ПТП от 30.07.2021 г., реализирано по
вина на водача на л.а. “Мерцедес” с рег. № ********* Д. Т., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 30.07.2021 г. до окончателното
изплащане на претендираната сума.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК
********* да заплати на Д. Т., ЕГН ********** сумата от 2010 лв. –
разноски за първоинстанционното разглеждане на делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7