РЕШЕНИЕ
гр. София, 09.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ІІ ГО, ІІ „Е” въззивен състав, в
публичното заседание на пети февруари две хиляди и двадесета и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с. ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
при секретаря Елеонора Георгиева,
разгледа докладваното от съдия Сантиров гр. дело № 5098/2020 г.
по описа на СГС, и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
С Решение № 212462 от 10.09.2019 г., постановено
по гр. дело № 16962/2018 г. по описа на СРС, І ГО, 43-ри състав, частично са уважени
предявените от „Т.С.” ЕАД срещу К.Ф.Х.
по реда на чл. 422 ГПК, обективно кумулативно съединени установителни искове е
правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 86 ЗЗД за сумата от 1808,95
лв., представляваща главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия
през периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. за имот, находящ се в гр.София,
ж.к.”**********аптека, аб.№ 338418, както и сумата от 34,50 лв., представляваща
главница за услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от
м.05.2015 г. до м.04.2016 г., ведно със законната лихва върху главниците,
считано от 09.06.2017 г. до изплащане на вземането, за сумата от 93,47 лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от
27.11.2016 г. до 31.05.2017 г. и за сумата от 0,30 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за услуга дялово разпределение на
топлинна енергия за периода от 27.11.2016 г. до 31.05.2017 г., като са
отхвърлени акцесорните искове за обезщетение за забава върху главницата за
топлинна енергия и услуга дялово разпределение в останалата им част до пълния
предявен размер и за периода от 15.07.2014 г. до 26.11.2016 г.
Със същото решение и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от общо 554,44 лева, представляваща
направените разноски по исковото производство съразмерно с уважената част от исковете
и сумата от общо 82,86 лева, представляваща разноски в заповедното
производство по ч.гр.дело № 37889/2017г. по описа на СРС, 43-ти състав
съразмерно с уважената част от исковете, а ищцовото дружество е осъдено да заплати на ответника на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 64,77 лева, представляваща направените
разноски по исковото производство съразмерно е отхвърлената част от исковете.
С Определение № 303166 от 17.12.2019 г. е отхвърлена
молбата на ответника за изменение на постановеното по делото решение в частта
за разноските.
Срещу
така постановеното решение, в частта, с която са били уважени предявените
обективно кумулативно съединени установителни искове е постъпила въззивна жалба
от ответника, чрез пълномощника му – адв. Т.Б., в която са изложени оплаквания
за неправилност на обжалваното решение поради допуснати от първоинстанционния
съд нарушения на материалния закон и необоснованост. Изтъква, че между страните
не е подписан договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, както
и че не е налице хипотезата на чл. 293, ал. 3 ТЗ. Сочи, че са необосновани
изводите на СРС, че вписванията в счетоводните книги са достоверни, тъй като
вещото лице не е имало задача да провери редовността и достоверността на
счетоводните книги на ищцовото дружество, а представените доказателства били
едностранно съставени от дружеството фактури. Моли съда да отмени решението в обжалваната
част и отхвърли изцяло предявените искове, както и да присъди направените по
делото разноски.
Подадена е и частна жалба срещу Определение № 303166 от 17.12.2019 г.,
с което е отхвърлена молбата на ответника за изменение на постановеното по
делото решение в частта за разноските.
Въззиваемият - К.Ф.Х., чрез пълномощника си – адв. Л.И., с
надлежно учредена представителна власт по делото, е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва жалбата
по подробно изложените съображения и претендира разноски за настоящата съдебна
инстанция.
Жалбите са подадени в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата
държавна такса за въззивно обжалване, поради което са допустими.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо,
постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански
дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неснователна по следните съображения:
Съгласно цитираната разпоредба на чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни
констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания,
съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия
и обосноваността само на посочените фактически констатации на
първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение
той е обвързан от посочените в жалбата пороци.
Страните не спорят по отношение на
обстоятелството, че през процесния
период К.Ф.Х. е бил собственик на имот, представляващ аптека, находяща се в гр.
София, ж.к. „********, до който ищецът твърди, че е доставял топлинна енергия,
като това обстоятелство се установява и от представения по делото Нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот от 20.7.2005 г.
Не спорят още и по
отношение на обстоятелството, че през процесния период между страните не е бил
подписан писмен договор при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна
енергия за стопански нужди, а след изм. с ДВ бр.54/2012 г. в сила от 17.07.2012
г. – за небитови нужди по смисъла на чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ, както и че през
процесния период фактически е ползвал процесния имот.
Принципно имуществените облаги имат материално естество и те са оценими в пари. Изразяват
се в увеличаване на актива на имуществото на обогатения, в намаляване на неговите
пасиви или спестяване на обогатения на някои разходи, които той иначе е
трябвало да понесе. В последната хипотеза спестяването на разходи води до
обогатяване в случай, че разходите са били необходими и ответникът по иска с
правно основание чл.59 ЗЗД е трябвало да ги понесе от собственото си имущество,
без да съществуват изгледи за тяхното връщане. В този смисъл са разясненията,
дадени с решение № 587/01.11.2010 г. по гр. д. № 941/2009 г. на ВКС, ГК, ІV ГО).
Ето защо в конктретния случай в
тежест на ищеца е да докаже, че ответникът е спестил разходи за доставената и
ползвана от тях топлинна енергия за процесния имот.
За установяване на горното не е
достатъчно да се установи, че ответникът е бил собственик на имота през исковия
период, което обстоятелство е безспорно между страните и се установява от
представения Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 20.7.2005
г.
Необходимо е да се докаже също така, че именно до имота на ответника е
доставена топлинна енергия. В тази
връзка следва да се отбележи, че от заключението на допуснатата и изслушана пред СРС СТЕ, което не е било оспорено
от страните, и което настоящият състав на съда намира за компетентно и
обективно даденото, и кредитира с доверие се установява, че реално доставената
топлинна енергия за процесния период, а не както е посочено погрешно в
експертизата е на стойност 1808,95 лв. Тази сума представлява разликата между
прогнозната продажна цена по издаваните ежемесечно от ищеца фактури и сумите за
приспадане по изготвените изравнителни сметки след всеки отоплителен сезон. Във
връзка с оплакването във въззивната жалба следва да се изясни, че изчисленията
през процесния период са извършвани от трето на процесното материално
правоотношение лице – „Б.“ ООД, като съгласно заключението на вещото лице по
изслушаната СТЕ стойността на доставената топлинна енергия е изчислена въз
основа на действащата към този момент нормативна база. Посочено е още, че
дружеството, извършващо дяловото разпределение на доставената до абонатите
топлинна енергия в края на всеки отоплителен сезон, изчислява реално доставеното
количество топлинна енергия в съответствие с нормативните изисквания. Конкретната
методология по отчитането и изчисляването на доставената топлинна енергия е
описана в заключението на СТЕ, като съдът изцяло възприема фактическите
(доказателствените) изводи, до които е достигнала тази съдебна експертиза. От
друга страна, вещото лице от допуснатата СТЕ е анализирало данните,
обективирани в представените главни отчети за процесните периоди и общия
топломер в АС, посочвайки че сумите са начислявани в съответствие с действащата
нормативна уредба методология. Ето защо са голословни оплакванията във
въззивната жалба, че събраните доказателства и изводите на съда били базирани
единствено на счетоводни записвания при ищцовото дружество, а не обективно
отразеното от измервателните уреди.
Доколкото
във въззивната жалба липсват други, конкретни оплаквания, включително и относно
размерите на уважените искове, то в съответствие с разпоредбата на чл. 269,
изр. 2 ГПК въззивния съд не дължи проверка за правилността на решението в тази
му част.
Тъй като крайните изводи на настоящата
съдебна инстанция съвпадат с тези на СРС, първоинстанционното решение следва да
бъде потвърдено.
По отношение на подадената частна жалба
срещу Определение №
303166 от 17.12.2019 г., с което е отхвърлена молбата на ответника за изменение
на постановеното по делото решение в частта за разноските, следва да са
отбележи, че в мотивите към постановеното решение и при съобразяване на
уважената и отхвърлената част от исковете, съдът в съответствие с разпоредбата
на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК е присъдил разноски в полза на ищеца и ответника
съразмерно на уважената, респективно на отхвърлена част от исковете. При това положение
законосъобразно молбата на ответника за изменение на постановеното по делото
решение е била отхвърлена с обжалваното Определение № 303166 от 17.12.2019 г.,
поради което същото следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора на въззиваемият макар и да
има право на разноски, такива не следва да му бъдат присъждани, тъй като същият
не е извършил същинско процесуално представителство пред въззивната инстанция.
С оглед на
цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по
правилата на 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 212462
от 10.09.2019 г., постановено по гр. дело № 16962/2018
г. по описа на СРС, І ГО, 43-ри състав.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 303166 от 17.12.2019 г., скоето е отхвърлена молбата на
ответника за изменение на постановеното по делото решение в частта за
разноските.
РЕШЕНИЕТО е постановено при
участието на трето лице-помагач на страната на ищеца „Т.С.” ЕАД -„Б.“ ООД.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: