РЕШЕНИЕ
№
381
гр.
Бургас, 11.04.2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас - трети състав,
в съдебно заседание на четиринадесети март две хиляди двадесет и трета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ
при участието на
секретаря И. Ламбова и прокурора .............................., изслуша
докладваното от СЪДИЯ ДИМИТРОВ aдм.
д. № 1833 по описа за 2022 година на Административен съд Бургас и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава Десета, Раздел Първи от АПК, във връзка с чл. 112, ал. 1, т.3
и т.4 от Закона за здравето.
Производството
е образувано по жалба на ДП „НК Железопътна инфраструктура“ с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1233, р-н Сердика, бул./ул.
КНЯГИНЯ М. ЛУИЗА № 110, чрез директора на Регионално поделение „Железопътна секция Бургас“, надлежно
упълномощен, против Експертно решение № 1880 от 0987/03.10.2022г. на НЕЛК,
специализиран състав по нервни, очни и сърдечносъдови заболявания, с което е
отменено Експертно решение № 0551 от заседание № 42, проведено на 02.03.2022г.
на ТЕЛК към УМБАЛ Бургас АД, гр. Бургас, с което не е била приета
причинно-следствена връзка между
настъпила смърт и извършвана работа по повод трудова злополука с констатирана
като настъпила смърт на лицето С.А.С. с ЕГН ********** и е прието наличие на
такава причинна връзка по повод трудова злополука. Иска се оспореното решение
да бъде отменено.
Националната
експертна лекарска комисия, гр. София бул. „Акад. И. Евстратиев Гешов“ № 15 не
изразява писмено становище по спора.
А.С.С.,
чрез процесуалния си представител изразява становище за това, че жалбата е
неоснователна. Сочи че се касае за травматично увреждане. Желае
жалбата да бъде отхвърлена.
Останалите
конституирани по делото заинтересовани страни АХУ - София, ТП на НОИ Бургас, РД
„СП“ Бургас, Х.Р.С. и ТЕЛК Втори състав към УМБАЛ Бургас АД, не вземат
становище по спора.
ІІ.
По допустимостта:
Според
приложеното по преписката известие за доставяне, решението е съобщено на
неговия адресат на 17.10.2022г. (л.103), а жалбата е предадена на АС Бургас на
21.10.2022г. т.е. в рамките на предвидения
за това преклузивен, процесуален срок от надлежно легитимирано лице. Съгласно
чл. 112, ал. 2 от Закона за здравето осигурителите са сред заинтересованите
лица с признато право на жалба против решенията на ЛКК, с които се нарушават
изискванията и редът при издаване на експертни решения за временна
неработоспособност. Изискванията и редът за издаване на тези експертни решения
са регламентирани в Наредбата за медицинската експертиза в редакцията на ДВ бр.
64/03.08.2018г и в Правилника за устройството и организацията на работа на
органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските
експертизи с редакциите на Правилника в сила от 01.01.2020 г. Поради изложеното
жалбата се явява ДОПУСТИМА.
III.
По фактите:
От
събраните по делото доказателства, вкл. Медицинското експертно досие в оригинал
и назначената комплексна СМЕ, съдът достига до следните факти, относими към
предмета на спора:
На 01.02.2019г. С.А.С. подал молба до директора на ЖПС Бургас за назначаване като жп
работник в жп участък Л.. За целта на 11.03.2019г. се е явил на
предварителен медицински
преглед в МТБ Пловдив. Според Картата от прегледа, издадена на същата дата
11.03.2019г., С.С. не е страдал от хронични заболявания. Въз основа на данните
от тази карта, СТМ е издала на 11.03.2019г. заключение за пригодност на
работника да изпълнява длъжността „Работник, ПЖПС“.
Починалият С.С.
е сключил с ДП „НК ЖИ“ Трудов договор № ЛС 60/15.04.2019г. за длъжността
„Работник, поддържане на железен път и съоръжения“ (Работник, пжпс) с място на
работа в Железопътна секция (ЖПС) Бургас, железопътен участък (ЖПУ) Л./обединен.
Договорът е бил за неопределено време със срок за изпитване 6 месеца при
8-часов работен ден.
Не
се спори, а и са събрани доказателства за това, че на работника е бил проведен начален инструктаж по
безопасност и здраве при работа, удостоверено със Служебна бележка №
130/15.04.2019г.
Със Заповед № 5/15.04.2019г., издадена на основание
чл.13 от Наредба № РД-07- 2/16.12.2009г. на МТСП, директорът на ЖПС Бургас е разпоредил да бъде проведен инструктаж на работното място на С.С., ЖПУ Л./обединен
от 15.04.2019г. до 19.04.2019г. за длъжността „Работник пжпс“. Обучението е било проведено от А.С.С. – негов баща, също „Работник пжпс“ в ЖПУ Л./обединен.
На 19.04.2019г. е бил проведен изпит на С.С. по
безопасни и здравословни условия на труд, като с Протокол от същата дата е
установено, че работникът е преминал обучението на работното място за
длъжността „Работник, пжпс“ в ЖПУ Л./обединен и познава правилата за БЗУТ, в
резултат на което е заключено, че може да бъде допуснат до самостоятелна работа.
С Протокол от 22.04.2019г. е констатирано, че на С.С.
е проведен изпит за проверка знанията за правилата по електробезопасност на
длъжност „Работник, пжпс“ в ЖПУ Л./обединен, като му е призната II
квалификационна група.
В подписаната от работника на 15.04.2019г. Длъжностна
характеристика за длъжността „Работник, поддържане на железен път и съоръжения“
са изброени редица трудови задължения, сред които в Раздел 1. Длъжностни
задължения, попадат и следните: т.2: поправка по ниво, междурелсие и притягане на
скрепление на железен път и стрелки; оправяне на железен път и стрелки по ос
(рукане); поддържане и ремонт на жп прелези; извършване смяна на елементи от
горното строене на железен път и стрелки; извършване товарене, разтоварване и
складиране на жп материали; грижи се за здравето и безопасността си, както и за
здравето и безопасността на другите лица, пряко засегнати от неговата дейност;
използва правилно и по предназначение предоставените му съоръжения, инструменти
и принадлежности; спазва изискванията за здравословни и безопасни условия на
труд при изпълняваната дейност, като извършва само работа, която му е възложена
и за която е инструктиран; информира незабавно прекия си ръководител за всяка
възникнала непосредствена опасност за здравето и др. В Раздел V на
същата дл. характеристика са
изброени основни и специфични нормативни актове, вътрешноведомствена нормативна
уредба, наредби и правилници по безопасност на труда, противопожарна охрана и
технически надзор, с които работникът е бил
запознат и е следвало да
познава.
На 6.11.2019г. трудовият договор на Ст. С. е станал окончателен
след изтичане срока за изпитване. Затова е било подписано Допълнително споразумение
От събраните доказателства – медицински
документи (протоколи за
разпит,
СМЕ и писмените обяснения на колегите на С.С.,
дадени както в хода на проведеното досъдебно производство, така и тези, събрани
при проведеното разследване на заявената от работодателя трудова злополука, се установява фактическата обстановка, при която е
настъпило увреждането - смъртта на работника.
Според
установеното на 12.12.2019г. С.С. е работил по длъжността си в група
от 6 работника ПЖПС, ръководени от техник ръководител група О.С.. Групата
е разтоварвала релси с дължина всяка по 25 м. След като релсите били
разтоварени от специализирани платформени вагонетки върху баластовата призма, е
трябвало да бъдат обърнати с помощта на лостове (щанги) против самопреместване.
Лостовете се поставяли в отвори, които са два в двата
края на релсата, с диаметър
по 33 мм. С. е поставил лоста в отвора на релсата, предназначен за свързване на
релсите посредством връзки за релси, а във втория отвор лост поставил М.М..
Лостът е трябвало да се натисне с двете ръце. При сигнала от бригадира за
обръщане на релсата от двамата работника с помощта на щангите, С. е паднал в
междурелсието, държейки лоста с ръце, като е загубил съзнание. Баща му и колегите му са
му оказали
незабавна помощ, като
проверили дали си е глътнал езика, Липсват
данни в писмените
обяснения от 12.12.2019г. С. да е пострадал в резултат на външен фактор, напр.
да е бил ударен от щангата в тила. Установява се от събраните по
делото гласни доказателствени средства, че работникът е паднал, държейки лоста с ръце и
не го е затиснала релсата, нито
се е ударил смъртоносно при
свличането си в междурелсието.
Недоказано остава твърдението на
заинтересованата страна А.С.
в писменото обяснение от 12.12.2019г., че С. бил ползвал щанга за първи път на
км. 12+400, като професионалният му опит като работник ПЖПС в ЖПС Бургас е бил към датата на инцидента 8 месеца.
След като работниците изнесли С. извън междурелсието,
са се обадили на тел. 112 за изпращане на медицински екип. Обяснили са на
приемащия обаждането, че пострадалият е неадекватен, диша тежко и издава
хрипове. Тъй като мястото, където групата е работела, е било недостъпно за
линейката, С. е бил качен на вагонетка и откаран до гара Вълчин, където е бил поет от дошлия медицински екип.
Въпреки положените усилия за спасяването на живота му, работникът е починал.
На 12.12.2019г. е било извършено вътрешноведомствено
разследване на злополуката от комисия на ЖПС Бс, резултатът от което е обективиран в Протокол № ЗБР~02/13.12.2019г. В
Раздел VII е записано, че към този момент причината С.С. да не извади навреме
лоста от отвора на релсата е в процес на изясняване. Прието е, че няма
допуснати нарушения на нормативни актове, както от
починалото лице, така и от неговия пряк ръководител по повод възлагането на
работата. Комисията е посочила,
че поради липса на медицински документи, не може да даде категорично заключение
относно причините за злополуката.
На 19.12.2019г. осигурителят ДП „НК ЖИ“ - ЖПС Бс е
подал в ТП на НОИ Бсургас Декларация за трудова злополука.
На 21.12.2019г. директорът на ТП на НОИ Бс е издал
Заповед № 1015-02-283 за провеждане разследване на злополуката с начало
13.12.2019г. и срок за представяне на протокол до 6.01.2020г.
На 02.01.2020г. производството по квалифициране на
декларираната злополука е било спряно до получаване на СМЕ.
След получаване на СМЕ № 294/19г. от Окръжен следствен
отдел производството е било възобновено със Заповед № 5106-02-1#2/06.02.2020г.
На 14.02.2020г. назначената комисия на ТП на НОИ Бс е
съставила Протокол № 5103-02-1 за резултатите от извършеното разследване на
злополуката, в който е прието, че няма допуснати нарушения на нормативни актове и няма
виновни лица, а смъртта на работника не е в причинна връзка с изпълняваната работа, защото се
дължи на масивен спонтанен субарахноидален мозъчен кръвоизлив, удостоверено със
СМЕ на труп № 294/19г, издадена от отделение Съдебна медицина при УМБАЛ Бургас
АД.
Срещу Протокола на ТП на НОИ Бс е било пуснато
възражение от бащата на пострадалото лице А.С. с приложено „Обяснение“, в което твърди, че му бил оказал първа помощ, като
отворил устатата му с джобно ножче и освободил езика му, че дишането му било
спряло за минута-две и че след връщане на тялото му, забелязал страшна синкава
рана на лявото му рамо, защото релсата от 1 тон го била затиснала. Смята, че
това са факторите, причинили мозъчния кръвоизлив.
Тези твърдения не са
потвърдени от аутопсионния
протокол и от обясненията на колегите на пострадалото лице,
които в о.с.з. подробно разказват за това, че се проверили работника, същият не
е бил с глътнат език, нито са станали свидетели на негово нараняване на лоста,
доколкото самият описан механизъм на тумбване изключва самонараняване. Същите са категорични
и за това, че С. не е бил ударен от лоста при тумбването на релсата.
На 24.02.2020г. производството по квалифициране на
злополуката отново е било спряно със Заповед № 5106-02-3/24.02.2020г., тъй като е започнало административно производство
пред ТЕЛК за определяне на причинна връзка по трудова злополука.
На 11.03.2020г. е било издадено ЕР на ТЕЛК № 0930, с
което не е била прието, че смъртта се дължи на трудова злополука.
Решението на ТЕЛК е било обжалвано от наследниците на С.С. пред НЕЛК.
По повод на жалбата НЕЛК е издал ЕР №
0479/11.06.2020г., с което е върнал преписката на
ТЕЛК за повторно
произнасяне поради липсващи
в приписката документи: Карта за предварителен медицински преглед при
постъпване на работа, карта за оценка на риска за длъжността „работник,
поддържане на железен път и съоръжения, справка за графика и вида и обема на
работата от - 1.12.2019г. до деня на инцидента, документ за СТМ, обслужваща
работодателя или друга институция със заключение за годност на лицето към
заеманата длъжност.
Експертното решение на НЕЛК № 0479/11.06.2020г. е било обжалвано от наследниците на С.С. с жалба до
Административен съд Бургас, като неблагоприятно за тях
в частта касателно възприетата липса на причинна връзка на смъртта и
извършваната работа по повод на трудова злополука,. Обжалваният акт е бил оттеглен от издалия го орган, преди първото по делото
съдебно заседание на адм. дело 1307/2020г. по описа на Административен съд
Бургас за 2020г.
След прекратяване на адм. дело № 1307 по описа за
2020г на Административен съд Бургас НЕЛК е издал друго решение, с
което е върнал преписката на ТЕЛК за ново произнасяне след събиране
на нови доказателства. По повод на това връщане за досъбиране на писмени доказателства ТЕЛК УМБАЛ Бургас, 2-ри
състав е изпратил писмо, с вх. № 591/24.02.2022г. до осигурителя, с искане
за представяне на липсващи документи по преписката, които са от значение за
неговото произнасяне.
С писмо изх. № 594/24.02.22г ЖПС Бургас е
изпълнило указанията на ТЕЛК, след което е била инициирана нова процедура по чл.112 от Закона
за Здравето за разглеждане
на ЕР на ТЕЛК № 551/02.03.2022г., издадено при повторното разглеждане на случая,
обжалвано пред НЕЛК от наследниците на освидетелствания.
В тази връзка е било издадено от страна на НЕЛК решението, предмет на
настоящото производство.
Не
е спорно в случая обстоятелството, че смъртта на работника е настъпила през
време на извършване на възложената работа. Спорно е заключението на НЕЛК за
наличие на причинна връзка между смъртта и извършваната работа.
Съгласно
разпоредбата на чл.45, ал.1 ПУОРОМЕРКМЕ „При
обжалване на експертни решения на ТЕЛК, НЕЛК се произнася само по поводите,
посочени в жалбата и предвидени в наредбата по чл. 101, ал. 7 от Закона за
здравето.“ Това е Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ). Съгласно
разпоредбата на чл.61, ал.1, т.5 и т.6 от НМЕ Експертизата на трайно намалената
работоспособност включва и определяне на:
„5. причинната връзка
между увреждането и настъпилата ………. (смърт) по повод на трудова злополука,
професионална болест, военна инвалидност, гражданска инвалидност;
6. причинната връзка
между …… (смъртта) и …….. (извършваната работа) по време на злополуката,
включително при военна и гражданска инвалидност;“
В
случая се установява, че издателят на оспореното решение притежава необходимата
компетентност да се произнесе, съгласно чл. 112, ал. 1, т. 3 от ЗЗ и чл. 63,
ал. 1, т. 3 от ПУОРОМЕРКМЕ, произнасянето е от специализиран състав по водещата
диагноза, вписана в разглежданото от НЕЛК ЕР на ТЕЛК. В състава на НЕЛК са били
включени лекари, за които са спазени изискванията по чл. 18 от ПУОРОМЕРКМЕ.
От
данните в преписката не може да бъде направен еднозначен извод, дали
настъпилият вредоносен резултат, смърт на работника, е в причинна връзка с
изпълняваната работа в съответствие с чл.73, ал.2 Наредбата за Медицинската
Експертиза, според която норма: „Не се
считат за внезапно увреждане на здравето по смисъла на чл. 55 КСО патологични
състояния вследствие на заболяване от каквото и да е естество, включително
епилепсия, хронична исхемична болест на сърцето (всички клинични форми,
включително миокарден инфаркт), мозъчен инсулт, захарен диабет, атеросклероза,
високо кръвно налягане, душевни болести.“
За
установяване на спорното обстоятелство е била назначена комплексна съдебно-медицинска
експертиза, която да отговори на въпроси, поставени от страна на жалбоподателя.
Според
експертизите на специалистите, по повечето поставени въпроси отговорите им се концентрират
около следните изводи:
Според
заключението на назначения хематолог д-р М. При починалият С.А. е налице
внезапно, нетравматично вътрешно болестно въздействие от общ характер довело до
смъртта му. Поради наличната дилатация, причинена от анормална загуба или липса
на средния мускулен слой (tunica media - един от трите слоя на артерията),
стената на артерията е по -слаба и по -крехка и следователно съществува риск от
разкъсване на аневризмата. Спонтанният мозъчен кръвоизлив според специалиста,
при налична аневризма се явява нетравматично, свръхостро заболяване от общ
характер.
Според
експертното мнение на специалиста механизмът на възникване на установеното при
аутопсията заболяване е много точно определен като "спонтанен мозъчен
кръвоизлив". Разкъсването на аневризмално разширен съд, според
специалистът може да възникне както при напрягане на тялото например в тоалетната
или тренировка във фитнес- залата, така и при налична емоционална възбуда -
положителна или отрицателна, а дори и без определена видима причина. Всички
тези ситуации са нормални през живота на човека, но се явяват рискови и
животозаплашващи при подлежащата анатомична малформация. Според заключението Определящи
са критичното ниво на налягане на кръвта в мозъчното кръвоносно русло и
здравината на аневризмалния съдов сак.
Според
допълнителните обяснения по делото отключващи за механизма на увреждане са най-вече
физическо напрягане или емоционална възбуда, които винаги повишават нивото на
налягане на кръвта в мозъчното кръвоносно русло, до критични нива. В
конкретният случай самият факт на съвпадение на момента на разкъсване
(руптиране) на аневризмата с този на полагането на концентрирано физическо
усилие – (напрягане на мускулите по цялото тяло при преобръщане на релсата с
лост) според специалистът е определящо да възприеме извода за наличие на
спорната причинна връзка.
Трудовият стаж според същият специалист е без всякакво значение при конкретното
заболяване "мозъчна аневризма" и руптурата на последната с краен
изход - масивният мозъчен кръвоизлив.
Изводите
относно наличието на причинна връзка се потвърждават и според заключението на
д-р Стамов – невролог: Същият заключва, че естеството на трудовия процес, при
което с лостове се преобръщат тежки релси, за да бъдат премествани изисква
значителни физически усилия. На върха на физическо усилие, по статистика,
настъпват най-често руптурите на аневризми, която е и причината за настъпване
на смъртта в конкретния случай. Това се дължи на повишеното артериалното
налягане, което увеличава притока на кръв към мозъка при свръх физически и
психически усилия. Съдовата система не издържа налягането и поради дефекта на
съдовата стена, тя се разкъсва и кръвта се излива в мозъка. T.e.
според
него тежкото физическо усилие/работа би могла да провокира руптурата на тази
„дремеща" аневризма.
Експертът
обяснява и това, че в конкретния случай, продължителността на трудовия стаж би
могла да има дотолкова отношение, че честото повишаване на артериално налягане
дължащо се на свръх-физически усилия може да провокира руптура на аневризма.
Съгласно
заключението на специалиста по вътрешни болести д-р К. най-значимото неблагоприятно
външно въздействие е острата хипертонична реакция, която най-често се получава
от стрес. Внезапно повишеното артериално налягане може да бъде пряка причина за
руптура на увредения съд. Значението на условията за труд и продължителността
на трудовия стаж, се изразяват с причиняването на хроничен стрес на организма.
В началото стресът води до адаптация към неблагоприятните условия и той може да
бъде полезен. Когато стресът е тежък и продължителен, той се превръща в т.нар.
дистрес. Именно дистресът отключва тежки патофизиологични механизми, водещи до
летален изход от заболяването.
Същият
единствен от тримата специялисти изпитва колебания относно наличието на пряка
причинна връзка между смъртта и извършваната работа, доколкото според същия за
това обстоятелство, като трудно доказуемо, може да се говори хипотетично.
Разпитани
по делото са били и свидетелите С., М. и Х. Първите двама са преки очевидци на
случилото се, като и двамата потвърждават фактите и обстоятелствата, приети за
установени от медицинската експертиза и механизмът и действията на починалия
непосредствено преди неговата смърт.
Според първият
от тях той е бил пряк ръководител на починалиа. Разказва, че непосредствено
преди инцидента М. и С. са вкарали в отворите лостовете и той е изкомандвал да
съборят, т.е/. да тумбнат релсата, като при самото тумбване С. клекнал. Според
свидетелят релсата е двадесет и петметрова по 50 килограма на метър т.е. 1250
кг тежка, пшоради което се изисква усилие да бъде съборена, но двама могат да
съборят самата релса. Свидетелят категорично заявява, че е липсвало
съприкосновение на починалия с предмет като лоста или релсата или др. Двамата
заедно са направили усилие. Самия лост се вкарвал в отвора под ъгъл – 35 - 40
градуса и тряба да се вдигне до 90 градуса, и тогава се е случило рязкото
влошаване на здравето на С., при което той е клекнал. Двамата работника са успели
да тумбнат релсата, но в този момент той клекнал. Свитдетелят С. незабавнои е
грабнал С.С., проверил е дали си е глътнал езика, установил, че не си го е
глътнал и чул, че издава някави хрипове. Сякаш „берял душа“.
Според
показанията на същия свидетел режимът на работа през конкретния ден е включвал
подготовка и натоварване на инструменти и релси на вагонетка за около час
сутринта, след което до около 11,30 часа не са имали работа. Като са излезли, прозорецът е бил до около 14:30 и 15:00 часа,
в който промеждутък са имали интензивна работа. Според свидетелят изваждането
на единия от лостовете по-рано, след като релсата тръгне да се преобръща, не
оказва влияние върху тежестта, която изпитва другият работник. Според
свидетелят работникът С. е клекнал при самото тумбване и едната му ръка
останала хваната за лост, без лището да успее да го извади от отвора на
релсата.
Свидетелят
М. е работника, с който С.С. е тумбвал релсата. Твърди, че са тумбнали
едновременно, заедно и е видял как пада в междурелсието. М. обяснява, че
починалият е натискаше нормално при тумбването, т.е. не с по-малко усилие или
слабост, като по същият начин е натискал и самият свидетел. След като паднал М.
потвърждава, че с бригадира са проверили езика на С. и той не е бил глътнат ,
но погледа му бил променен и не е успял да каже каквото и да било.
Според
обясненията и на двамата свидетели при механизма на тумбването не се използва
рамо, а единствено ръце, като се изисква сила в ръцете.
Свидетелят
Х. е бил с гръб към С. в момента на свличането му, а когато се е обълнал починалият
е бил вече на земята. Съдействал е за незабавното му транспортиране до гара
Вълчин, откъдето е бил прехвърлен на линейка.
Въз
основа на така установените по делото факти, съдът намира от правна страна
следното:
Оспореното
решение на НЕЛК е издадено от компетентен орган в рамките на неговите
правомощия, съгласно императивната разпоредба на чл. 49, ал. 1 от Правилника за
устройство и организация на работата на органите на медицинската експертиза и
на регионалните картотеки на медицинските експертизи /ПУОРОМЕРКМЕ/ -
Специализиран състав по нервни, очни и
сърдечносъдови заболявания, определен с оглед диагнозата – мозъчна аневризма,
чието внезапно руптуриране е довело до масивен, спонтанен субарахноидален
мозъчен кръвоизлив, причина за настъпилата смърт и което руптуриране според
органа се счита за внезапно нетравматично увреждане на здравето по смисъла на
чл. 55, ал. 1 КСО.
Обжалваното
решение е издадено в предвидената от закона писмена форма и съдържа
фактическите и правните основания, обосновали издаването му. Изложени са
конкретни съображения на органа за отмяна на ЕР на ТЕЛК и за признаване на
причинна връзка на настъпилата смърт с извършваната работа и с увреждането.
Оспореното решение съдържа фактически основания за постановяването му, като
описва възприета от съдържащите се в МЕД медицински и трудови документи
фактическа обстановка. Посредством същите органът обосновава правен извод за
наличие на спорната причинна връзка отново с оглед конкретния момент и
обстоятелства на настъпилата смърт. Т.е. от формална страна решението на НЕЛК е
мотивирано, т.е. обосновано.
Оспореното
ЕР на НЕЛК е издадено и при правилно приложение на материалноправните норми, спазване
на съдопроизводствените правила и в съответствие с целта на закона.
Злополука
е всяко внезапно увреждане на здравето, което може да бъде травматично,
причинено от външно въздействие върху тялото и организма, или нетравматично.
Съществените белези на злополуката са, че тя представлява внезапно,
непредвидено и спонтанно, увреждане на здравето, което е резултат на външно или
вътрешно (болестно) въздействие върху човешкото тяло или организъм.
Съгласно
разпоредбата на чл. 55, ал. 1 КСО, трудова злополука е всяко внезапно увреждане
на здравето, станало през време и във
връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа,
извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна
неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт.
Въз
основа на разграничението в разпоредбата на
чл. 61, ал. 1, т. 5 и т. 6 НМЕ, причинната връзка включва установяването
на два вида връзка: функционална (между смъртта и извършваната работа) и
причинна (между увреждането и настъпилата смърт). В конкретния случай спорът е
досежно наличието и на двата вида причинна връзка, като при внезапно починало
лице, какъвто е процесният случай, ТЕЛК и НЕЛК се произнасят по причинната
връзка въз основа на наличната медицинска документация и протокола от аутопсията
(чл. 66, ал. 1 НМЕ). Горното разрешение е продиктувано от регламентираното в
чл. 73, ал. 2 от НМЕ, че когато нетравматичното увреждане на здравето е
патологично състояние, т. е. болестно състояние, следствие на заболяване от
каквото и да е естество, сред които исхемична болест на сърцето (всички
клинични форми, включително миокарден инфаркт), то не се счита за внезапно
увреждане на здравето по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО.
В
случая ответникът е изследвал фунционалната и причинна връзка между увреждането
и условията на труд, при които С. е изпълнявал служебните си задължения. НЕЛК
се е произнесла въз основа на подробно описаната в решението документация,
която е в обхвата на регламентацията на нормите на чл. 73, ал. 1, т. 1 и чл.
66, ал. 1 от НМЕ, и е отчела конкретната работа, при която е починал и нейното
въздействие върху общото здравословно състояние на лицето, с оглед установеното
състояние "мозъчна аневризма", което специалистите не идентифицират
точно с термина болест, а именно със състояние и неизключената връзка със
статичното и динамично усилие при изпълнение на работната операция „преобръщане
на релса с дължина 25м“, свързана с физическо усилие. Изводите на двама от
тримата експерта от назначената СМЕ е че злополуката е във връзка (по смисъла
на чл.55, ал.1 КСО) с конкретната извършвана работа, която именно е довела и до
настъпване на увреждането по внезапен начин, през време на работата. По този
начин съдът намира за обоснован направения от страна на ответния орган извод за
наличе на внезапно нетравматично увреждане на здравето по смисъла на чл. 55,
ал. 1 КСО, станало през време на извършваната работа, което е причинило
смъртта.
Действително,
съгласно разпоредбата на чл. 73, ал. 2 НМЕ, не се считат за внезапно увреждане
на здравето по смисъла на чл. 55 КСО патологични състояния вследствие на
заболяване от каквото и да е естество, включително епилепсия, хронична
исхемична болест на сърцето (всички клинични форми, включително миокарден
инфаркт), мозъчен инсулт, захарен диабет, атеросклероза, високо кръвно
налягане, душевни болести. Вярно е и това, че изброяването в разпоредбата е
непълно и примерно, като следва да бъде допълнено и с множество други болестни
състояния, сред които обаче не попада състоянието на процесната аневризма, тъй
като според специалистите тя е по-скоро фактическо състояние, а не болест,
доколкото преди самата руптура не оказва никакво влияние фърху общото
здравословно състояние на организма. От друга страна, дори хипотетично да беше
възприето за „патологично състояние вследствие на заболяване от каквото и да е
естество“, съгласно практиката на ВАС разпоредбата на чл.73, ал.2 НМЕ не може
да се тълкува ограничително в смисъл, че при наличие на болестно състояние
автоматично се изключва приложното поле на чл. 55 КСО.
Обстоятелството
дали е налице причинна връзка между настъпилото увреждане на здравето и
упражняваната трудова дейност е конкретен въпрос, отговорът на който винаги следва
да бъде конкретно преценяван с оглед на всички конкретни факти, като само в
случай, че изобщо се изключва причинна връзка между настъпилата злополука и
трудовата дейност /т. е. че само по себе си общото заболяване е достатъчно да
причини увреждането на здравето, без намесата на други външни фактори/, можем
да говорим за изключване приложението на чл. 55 КСО. В конкретния случай от
съществено значение е обстоятелството , че руптурата възниква в самия момент на
свръхусилие, в който както сочат специалистите се повишава значително
артериалното налягане и способства за разкъсването на стената на кръвоносния
съд, което увеличава притока на кръв към мозъка при свръх физически и
психически усилия. Съдовата система не издържа налягането и поради дефекта на
съдовата стена се разкъсва и кръвта се излива в мозъка, което води
почтибезусловно до летален край. Това крайно състояние на организма
представлява форма на хеморагичен инсулт, но не и аневризмата, с която е живял
и се е трудил пълноценно преди руптурирането й.
Както е прието и в Решение № 10657/23.07.2012
г. по адм. д. № 3982/2012 г. на ВАС, VІ отд., разпоредбата на чл. 73, ал. 2 НМЕ
не може да противоречи на разпоредбата на чл. 55 КСО. По тези съображения,
настоящият съдебен състав намира, че законосъобразно НЕЛК е приложил нормата на
чл. 55 КСО признавайки причинна връзка между внезапното увреждане на здравето,
извършваната от С. трудова дейност и настъпилата смърт.
На
последно място следва да бъде посочено и това, че по същество по делото не е
спорно, че С. е починал през работно време при осъществяване на конкретна
възложена му от представител на работодателя трудова функция, както и това, че
смъртта му се дължи на руптура на аневризма довело до масивен субарахноидален и
интрацеребрален спонтанен мозъчен кръвоизлив, като руптурирането според
събраните доказателства се е случило в момент на полагане на свръхусилие, при
изпълнение на трудова функция през работно време, което е достатъчно да
обоснове причинна връзка между внезапното увреждане на здравето, настъпилата
смърт и извършваната работа и да обоснове законосъобразност на оспореното
медицинско решение.
Изводът
за това дали тези обстоятелства са достатъчни да обосноват наличието на трудова
злополука, са относими към друго производство – това за установяване на
характера на злополуката дали тя може да се квалифицира като трудова в някоя от
хипотезите на чл. 55 от КСО. Тези обстоятелства са предмет на разглеждане в
производството по оспорване на разпореждането на длъжностното лице по чл. 60,
ал.1 от КСО, и съответно пред съда на издаденото по реда на административния
контрол решение на ръководителя на съответното ТП на НОИ. В тази връзка е
Решение № 6024/19.05.2021 по адм. дело № 3229/2021г. по описа на ВАС.
С
оглед на това, подадената жалба се явява неоснователна и не следва да бъде
уважена.
При
този изход на спора и с оглед липсата на искане от страна на заинтересованата
страна, в чийто интерес е прието оспореното решение, за присъждане на разноски,
такива не следва да бъдат присъждани.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд –Бургас,
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на ДП „НК Железопътна
инфраструктура“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
п.к. 1233, р-н Сердика, бул./ул. КНЯГИНЯ М. ЛУИЗА № 110, против Експертно
решение № 1880 от 0987/03.10.2022г. на НЕЛК, специализиран състав по нервни,
очни и сърдечносъдови заболявания, с което е отменено Експертно решение № 0551
от заседание № 42, проведено на 02.03.2022г. на ТЕЛК към УМБАЛ Бургас АД, гр.
Бургас.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните
пред Върховен административен съд на Р. България.