РЕШЕНИЕ
№.............../.........2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВАРНА,
ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ,
В публичното съдебно заседание на
двадесет и девети юни две хиляди двадесет и втора година в състав
СЪДИЯ ЕВЕЛИНА ПОПОВА
При участието на секретаря
ВЕСЕЛКА КРУМОВА като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 455 по описа
на съда за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по жалба на Д.П.П. срещу обективирания отказ в писмо /без номер и дата/ на главен инспектор „Контролно- ревизионни дейности“ в
Дирекция „Местни данъци“, отдел „КРДПС“ в община Варна, да обработи подадената
от жалбоподателя декларация по чл. 14 ЗМДТ с вх. № **********/02.04.2021 г.,
мълчаливо потвърден от директора на Дирекция „Местни данъци“ при подадената от
декларатора жалба рег. № МД21001330ВН/25.06.2021 г.
По съображения за противоречие на
отказа за обработване на декларацията с приложимите материалноправни
разпоредби, поради несъобразената от административния орган промяна в
нормативната уредба, приравняваща ателиетата на жилища, се иска обжалваният
отказ да бъде отменен от съда и преписката да бъде върната на органа по приходите
в Дирекция „Местни данъци“ със задължителни указания за извършването на
административната услуга. В жалбата е формулирано и искане за присъждане на
направените от жалбоподателя съдебни разноски.
В проведените по делото открити
съдебни заседания жалбата се поддържа чрез пълномощника на жалбоподателя
адвокат А.П. и се оспорва от директора на Дирекция „Местни данъци“ в община
Варна – ответник по делото, чрез
пълномощника му юрисконсулт Ж.Х., който в пледоарията по съществото на спора претендира
при отхвърляне на оспорването в полза на община Варна, Дирекция „Местни
данъци“, да се присъди юрисконсултско възнаграждение за осъщественото по делото
процесуално представителство от юрисконсулт.
Като съобрази, че е сезиран с
оспорване на подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен акт по
чл. 21 ал. 3 АПК, обективиран в съдържащия се в обжалваното писмо отказ на
органа по приходите от Дирекция „Местни данъци“, отдел „КРДПС“ в община Варна
да извърши административната услуга по обработване на подадената декларация по
чл. 14 ЗМДТ с вх. № **********/02.04.2021 г., съдът намира производството по
делото за процесуално допустимо и поради това за подлежащо на разглеждане и
решаване по основателността на заявеното оспорване.
За да се произнесе по
основателността на жалбата, съдът съобрази следното от фактическа и правна
страна:
Между страните по делото няма
спор, че с подадена на основание чл. 14 ЗМДТ декларация вх. №
**********/02.04.2021 г. жалбоподателят е декларирал промяна във вида на
придобитите по нот. акт № 48, т. LXXVI, дело № 15920/2014 г. на СВ – Варна три самостоятелни обекта – ателиета № 4,
5 и 6 в гр. Варна, ул. „Генерал Колев“ № 20, ет. 3, декларирани първоначално с
подадената от него декларация по чл. 14 ЗМДТ с вх. № **********/01.06.2016 г.
В подадената през 2021 г. нова
декларация вх. № **********/02.04.2021 г. обектите са декларирани като жилища,
както следва: жилище № 4 с РЗП 37,75 кв.м.; жилище № 5 с РЗП 53, 41 кв.м. и
жилище № 6 с РЗП 65, 32 кв.м., и трите с разположени на етаж 3 в сградата в гр.
Варна, на ул. „Генерал Колев № 20, с година на построяването 2016 г. и година
на промяната в обстоятелствата – 2021 г.
В отговор на подадената декларация
вх. № **********/02.04.2021 г. оправомощеният със заповед № 2888/15.07.2019 г.
на заместващия кмета на община Варна, съгласно заповед за заместване №
К-045/12.07.2019 г., главен инспектор „Контролно-ревизионни дейности“ В.К. е адресирала до декларатора Д.П.П.
писмо /без номер и дата/, получено от него на 11.06.2021 г. В писмото е указала
на декларатора, че трите обекта /ателиета № 4, 5 и 6/ следва да се облагат като
нежилищни съгласно вида и описанието им в издадения за тях документ за
собственост - нот. акт за учредяване право на строеж върху недвижим имот № 182,
т. ІІІ, рег. № 8687, дело № 538 от 15.12.2014 г. на нотариус О.С. /нот. акт № 48, т. LXXVI, дело № 15920/2014 г. на СВ –
Варна/, като облагането им като жилища може да се извърши единствено след
промяна в предназначението им по реда и условията на ЗУТ. В същата връзка на
основание чл. 103 ал. 1 ДОПК е посочила на декларатора, че в 14-дневен срок
следва да представи техническа експертиза със снимков материал за едно от ателиетата,
че се ползва като жилище /при положение, че няма друго основно/, след което то
да се декларира като основно с удостоверение за настоящ адрес, като в противен
случай декларацията ще бъде оставен без последствие.
При обжалването по административен
ред пред директора на Дирекция „Местни данъци“ в община Варна на обективирания
в писмото отказ на органа по приходите да обработи подадената декларация по чл.
14 ЗМДТ деклараторът е приложил към жалба рег. № МД21001330ВН/25.06.2021 г. копия
на три технически експертизи, изготвени по негово възлагане от „Велинов
консулт“ ЕООД, според които и трите обекта – ателиета № 4, 5 и 6
в гр. Варна, ул. „Генерал Колев № 20 ет. 3, с идентификатори по КККР
10135.1504.90.4.4; 10135.1504.90.4.5 и 10135.1504.90.4.6, са с вътрешно
разпределение, функционално предназначение и всички характеристики на
жилища.
От допълнително приложените по
делото документи /л. 58 – 60/, приобщени към доказателствения материал в с. з.
на 29.06.2022 г., се потвърждава фактът, че към момента на връчване на
обжалваното по делото писмо издателят му В. К. К. действително е заемала
длъжността главен инспектор „КРД“ в Дирекция „Местни данъци“, отдел
„Контролно-ревизионни дейности и принудително събиране“, както и фактът, че към
момента на определянето на главния инспектор „КРД“ за орган по приходите по чл.
4 ал. 3 ЗМДТ с издадената на основание чл. 4 ал. 4 ЗДМТ заповед №
2888/15.07.2019 г. кметът на община Варна е отсъствал от работа заради ползване
на платен годишен отпуск, поради което е бил изпълнен и фактическият състав на
заместването, при условията на което е издадена заповедта по чл. 4 ал. 4 ЗМДТ. Съобразявайки
всичко това, съдът намира, че обективираното в писмото волеизявление е акт на
компетентен административен орган по чл. 4 ал. 3 ЗМДТ.
В писмото, при спазване на
правомощието си по чл. 18 ал. 1 ЗМДТ да провери подадената декларация, органът
по приходите в нарушение на приложимите материалноправни норми е указал на
декларатора, че при непредставяне на доказателства за смяната в
предназначението на обектите, декларацията ще бъде оставена без последствие.
Съгласно чл. 14 ал. 5 ЗМДТ при преустройство
и при промяна на предназначението на съществуваща сграда или на самостоятелен
обект в сграда, както и при промяна на друго обстоятелство, което има значение
за определяне на данъка, данъчно задължените лица уведомяват общината по реда и
в срока по ал. 1.
Жалбоподателят възприема като
промяна на обстоятелство, имащо значение за определянето на данъка, факта на
извършената нормативна промяна в ЗУТ, обнародвана в ДВ бр. 16/2021 г.,
актуалната редакция на пар. 5 т. 29 от
Допълнителните разпоредби на който закон е придобила вследствие на допълнението
от ДВ бр. 16/2021 г. следния вид: „Жилищна сграда е сграда, предназначена за
постоянно обитаване, и се състои от едно или повече жилища, които заемат
най-малко 60 на сто от нейната разгъната застроена площ. При определяне предназначението
на сградата ателиетата се считат за жилища“. Допълнението на разпоредбата се
състои в новото изречение второ, според което при определяне на
предназначението на сградата ателиетата се считат за жилища. В съшия смисъл е и
извършеното допълнение в пар. 5 т. 29а ДР ЗУТ, легално дефиниращ понятието
„сграда със смесено предназначение“, като съгласно допълненото второ изречение
на разпоредбата при определяне предназначението на сградата ателиетата отново се
считат за жилища.
Органът по приходите неправилно е
посочил на жалбоподателя, че направените допълнения в пар. 5 т. 29 и 29а ДР ЗУТ
изясняват понятията „жилищна сграда“ и „сграда със смесено предназначение“, във
връзка с което ателиетата се считат за жилища единствено при определянето на
вида на сградата и приложимите при строителството й правила и норми, без да се
отразява обаче на начина на деклариране по чл. 14 ЗМДТ.
Подобна законодателна колизия, на
каквато сочи становището на органа по приходите, по никакъв начин не се
подкрепя от действащите разпоредби на ЗМДТ. В него поначало няма легално
дефиниране на понятията „жилище“ и „ателие“ като единствено относно основното
жилище пар. 1 т. 2 ДР ЗМДТ дава дефиниция, според която „основно жилище" е
имотът, който служи за задоволяване на жилищните нужди на гражданина и
членовете на неговото семейство през преобладаващата част от годината. Същевременно
пар. 5 т. 30 ДР ЗУТ определя като „жилище“ съвкупността от помещения, покрити
и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло
за задоволяване на жилищни нужди. От съпоставката между нормативно въведената с
пар. 1 т. 2 ДР ЗМДТ дефиниция за „основно жилище“ и тази за „жилище“ по пар. 5
т. 30 ДР ЗУТ може да се заключи, че и по двата закона определящо за един обект,
за да може да се третира като жилище е той да е предназначен за задоволяването
на жилищни нужди /с уговорката по пар. 1 т. 2 ДР ЗМДТ, че за да е основно жилище
по смисъла на този закон е необходимо кумулативното наличие и на още един
критерий – имотът да задоволява жилищните нужди на декларатора и на членовете
на семейството му през преобладаващата част от годината/. След като
законодателят с пар. 5 т. 29 ДР ЗУТ изрично предвижда, че при определянето на
предназначението на една сграда като жилищна, ателиетата следва да се считат за
жилища, то явно, че ex lege на
ателиетата също се придава предназначение за задоволяването на жилищни нужди,
което е достатъчно основание, за да бъдат те декларирани по реда на чл. 14 ЗМДТ
като жилища, без да е необходимо в специалния закон /ЗМДТ/ да се извършва
някаква допълнителна промяна.
Ирационално е даденото от органа
по приходите обяснение, че по силата на пар. 5 т. 29 и 29а ДР ЗУТ ателиетата ще
се третират като жилища единствено при определянето на вида на сградата и
приложимите за нея строителни правила и норми, без това да се отразява на
декларирането им по чл. 14 ЗМДТ. От
подобно тълкуване на закона се стига до абсурдното положение, при което една
сграда може да се определи като жилищна, без обаче в нея да има жилища.
Поради това като е отказал на
жалбоподателя с оспореното по делото писмо да обработи подадената от него, на
основание чл. 14 ал. 5 ЗМДТ, нова декларация по чл. 14 ал. 1 ЗМДТ, съобразена с
настъпилата законодателна промяна, органът по приходите от Дирекция „Местни
данъци“ на община Варна, отдел „КРДПС“, е издал незаконосъобразен административен акт,
който следва да бъде отменен от съда и преписката следва да бъде върната с
указание за извършването на административната услуга в 7-дневен срок, считано
от момента на съобщаване на съдебното решение.
При този изход на спора на
жалбоподателя следва да се присъдят и сторените по делото съдебни разноски в
общ размер на 510 лв., съгласно приложените на л. 9 и 10 документи за извършено
плащане на държавна такса от 10 лв. и адвокатско възнаграждение от 500 лв.,
което е минималното такова по чл. 8 ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на Висшия
адвокатски съвет, поради което е неоснователно направеното от пълномощника на
ответника възражение за неговата прекомерност.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ по жалба на Д.П.П.
обективирания отказ в писмо /без номер и дата/ на главен
инспектор „Контролно-ревизионни дейности“ в Дирекция „Местни данъци“, отдел
„КРДПС“ в община Варна, да обработи подадената от жалбоподателя декларация по
чл. 14 ЗМДТ с вх. № **********/02.04.2021 г.
ВРЪЩА на главен инспектор
„Контролно-ревизионни дейности“ в Дирекция „Местни данъци“, отдел „КРДПС“ в
община Варна, административната препика, образувана по подадената от Д.П.П. декларация
по чл. 14 ЗМДТ с вх. № **********/02.04.2021 г., за процедиране в 7-дневен срок
от съобщаване на съдебното решение при спазване на задължителните указния по
тълкуване и прилагане на закона, дадени
в мотивите му.
ОСЪЖДА община Варна - Дирекция
„Местни данъци“, да заплати на Д.П.П., ЕГН **********, направените по делото
съдебни разноски в общ размер на 510 /петстотин и десет/ лева.
Решението подлежи на обжалване
пред ВАС РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.
СЪДИЯ: