РЕШЕНИЕ
№ 822
гр. Бургас, 02.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Въззивно гражданско
дело № 20222100500751 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба с вх.№260059/18.03.2022 г., подадена от Г. Х.
К., с ЕГН **********, чрез адв. Марияна Пушева, със съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Генерал
Гурко“ №18, ет.3, против Решение №260001 от 14.02.2022 г. по гр.д. №652/2019 г. по описа
на РС- Средец.
С посоченото решение са отхвърлени като неоснователни предявените от Г. Х. К.,
ЕГН ********** със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Генерал Гурко“ №18, ет.3 - адв. Марияна
Пушева., против А.Г. Б. - К., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Иван
Богоров“ №1, ет.1 - адв. Таня Илиева, исковете за признаване за установено, че Г. Х. К. е
изключителен собственик на недвижим имот - едноетажна жилищна сграда, монолитна,
ст.б. конструкция с тухлена зидария със застроена площ от 86 кв.м. , покрив- дървена
конструкция, покрита с керемиди, състояща се от еднопространствена бокс кухня, дневна и
трапезария, излизащи на източна тераса, две спални, баня и тоалетна, входна веранда,
построена в УПИ VII в кв.25 по плана на село Голямо Буково, община Средец, с площ от
530 кв.м (съгласно документ за собственост - договор за продажба на недвижим имот-ЧОС
от 18.07.2006г. и скица № 639/30.10.2019г., издадена от Община Средец), при граници на
имота: изток –улица, запад-край регулация, север УПИ парцел VI-общински, юг-УПИ
парцел VIII-общински, и за признаване за установено, че Г.К. е изключителен собственик на
лек автомобил „Шевролет“ модел Калос, с рег.№ *******, рама № KLSF08715B472560,
двигател № F14D3369016K, цвят – светло-сив металик.
По отношение на горепосочените вещи е допуснато извършването на съдебна делба
между А. Б. – К. и Г.К. при равни квоти между съделителите. Също така е допусната делба
при равни квоти по отношение на шестместна гребно-моторна лодка тип „Fish Boat 450“ с
1
бял корпус и синя палуба, с дължина 4,50м, ширина -1,65м , с фабричен
№ BGSBGL4502D500, намираща се в държане на Г.К. и лек автомобил марка „Сузуки“,
модел „Игнис“ с рег.№ ******* , рама № JSAFHY51S00155142 , двигател № М13A272901,
цвят – бял, намиращ се в държане на А. Б. – К..
На основание чл.344, ал.2 от ГПК Г.К. е осъден да заплаща на А. Б. – К. сума в размер
на 110 лв. (сто и десет лева) месечно за ползването на делбения имот -едноетажна жилищна
сграда, монолитна, ст.б. конструкция с тухлена зидария със застроена площ от 86 кв.м. ,
покрив- дървена конструкция, покрита с керемиди, състояща се от еднопространствена бокс
кухня, дневна и трапезария, излизащи на източна тераса, две спални, баня и тоалетна,
входна веранда, построена в УПИ VII в кв.25 по плана на с.Голямо Буково, община Средец,
с площ от 530 кв.м (съгласно документ за собственост - договор за продажба на недвижим
имот-ЧОС от 18.07.2006г. и скица № 639/30.10.2019г., издадена от Община Средец), при
граници на имота: изток –улица, запад-край регулация, север УПИ парцел VI-общински, юг-
УПИ парцел VIII-общински, ведно със законна лихва за всяка просрочена вноска, считано от
влизане на настоящото решение в сила до окончателното извършване на делбата.
С жалбата се твърди, че постановеното решение е незаконосъобразно и неправилно,
поради нарушение на процесуалния и материалния закон в частта, с която са отхвърлени
предявените насрещни искове от Г.К. и са допуснати в тази връзка делбения имот и лекия
автомобил „Шевролет“ модел Калос, с рег.№ *******, рама № KLSF08715B472560, двигател
№ F14D3369016K, цвят – светло-сив металик.
Оспорва се извода на първоинстанционния съд, че жилищната сграда в имота е
изградена на груб строеж от страните по време на техния втори брак през 2010 г.
Първоинстанционният съд е кредитирал в тази връзка единствено показанията на водените
от ищцата свидетели, въпреки че се установили множество неточности и разминавания
между тях. Подробно са цитирани показания на свидетелите в тази връзка с оглед оборване
на верността им.
Сочи се, че не отговаря на истината и обстоятелството, че ищцата и ответника през
периода между двата брака са живели заедно и са имали общ бюджет. От писмените
доказателства се установило, че между страните са налице два сключени и прекратени
граждански брака. През периода между двата брака страните не са били семейство, нито са
живеели заедно на семейни начала, също така ищцата е имала сключен граждански брак с
трето лице повече от 3 години. Ответникът по иска за делба съответно е живял също с друго
лице малко преди да бъде сключен втория брак, което е следвало да бъде установено с
другите двама свидетели, недопуснати от първоинстанционния съд.
Навежда подробни доводи в смисъл, че процесната сграда е завършена на етап „груб
строеж“ преди 2010 г., като обсъжда показанията на допуснатите и разпитани пред
първоинстанционния съд свидетели. Съответно съдът незаконосъобразно не бил кредитирал
показанията на св. П.. В тази връзка са оспорени и изводите на първоинстанционния съд
относно датите на представените от св. П. документи, касаещи неговия строеж.
Въвежда и довод, че съгласно чл.92 от ЗС собственикът на земята е собственик на
постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго. Сочи, че не е спорно,
че въззивникът е собственик върху парцела, върху която е построена сградата.
Обстоятелството, че ищцата вероятно е участвала с някакви средства в строежа на
процесната сграда не я прави съсобственик в правото на собственост, а тя би могла да
претендира единствено парично обезщетение, ако установи при условията на пълно и
главно доказване, влагането на лични средства в строежа на сградата. Напротив, установило
се, че ищцата не разполагала с много средства през периода на строежа на процесната
сграда, теглила е постоянно кредити. Освен това се било установило, че същата се е грижила
за болния си баща, което не доказало безспорно, че същата е вложила парични средства в
строежа на процесната сграда.
Твърди, че още през юли 2006 при закупуването на поземления имот Г.К. е изтеглил
2
ипотечен кредит от „Банка ДСК“ ЕАД, който е обезпечил със собствено семейно жилище,
като последният е изтеглен за построяване на процесната сграда, като още през 2006 г.
въззивникът се е снабдил със строителни книжа, ицискуеми по закон – виза за проектиране
от 24.07.2006 г., предоставил е графични данни от техническа картотека и е съгласувал
скици, визи, планове и схеми за строежа на сградата с „Електроразпределение“ АД, видно от
квитанция за заплатена услуга и фискален бон от 17.08.2006 г., възложил е изготвяне на
инвестиционен проект, както и е сключил предварителен договор за присъединяване на
строежа на бъдещата сграда.
Твърди се, че строежът на сградата е започнал средата на 2006 г. и е приключил до
груб строеж за около една година, като през м. април на 2007 г. въззивникът е сключил
окончателен договор за присъединяване на обекта. Довършителните работи до степен да
може да се обитава, както и подобренията са извършени изключително с усилията и
средствата единствено на въззивника до края на 2008 г. Освен това се сочи, че въззивникът
разполагал с достатъчен месечен доход. Позовава се и на приетата по делото съдебно –
техническа експертиза.
Излага подробни доводи, че въззивникът е вложил изключително лични средства в
придобиването на процесното МПС Шевролет, въпреки че собствеността върху него е
придобита през 2011 г., по време на втория брак между страните. В тази връзка се сочи, че
автомобилът е закупен и изплащан от въззивника посредством договор за финансов лизинг.
Самото прехвърляне на собствеността на автомобила е извършено по – късно поради
обективни причини. Счита, че въззивникът е установил в производството, че цялата цена на
процесното МПС е изплатена до края на 2008 г., изцяло с лични средства и преди сключване
на брака с въззиваемата. Евентуално се сочи, че последната би имала принос в половината
от заплатената на 17.08.2011 г. цена общо в размер на 427, 20 лв. или върху сумата от 213,
60 лв., която последна вноска е била платена по време на втория граждански брак между
тях.
Въззивникът твърди, че при постановяване на решението на съда е допуснато
съществено процесуално нарушение. Посочва, че с писмения отговор – насрещен иск,
въззивникът е поискал допускането до разпит на четирима свидетели за установяване на
твърдените факти и обстоятелства, като първоначално са допуснати всички свидетели, но е
направен съществен пропуск да бъде разпределена доказателствената тежест.
Незаконосъобразно било отказано да бъдат доведени свидетели за следващо съдебно
заседание, въпреки че не успели да ги доведат поради обективна невъзможност /световна
пандемия/.
Сочи, че неправилните процесуални действия на първоинстанционния съд се
изразяват в това, че не е проявил активност и не е дал правилни указания на страните
относно подлежащите на доказване факти, за да им предостави възможност да ангажират
необходимите доказателства, поради което е нарушил чл.146, ал.2 и 3 от ГПК. Сочи, че
пропускът на първоинстанционния съд да констатира още в доклада, че е допусната
непълнота от ищеца, че не сочи доказателства в подкрепа на твърденията си и на основание
чл.146, ал.2 от ГПК да даде указания за това, е довело до постановяване на неправилно
решение. Като не е изпълнил задължението си по чл.146, ал.2 от ГПК да укаже за кои факти
страната не представя доказателства, то пред въззивната инстанция неуказаните за доказване
факти не са преклудирани и във въззивното производство може да се иска събиране на
доказателства, които не са допуснати от първоинстанционния съд поради процесуални
нарушение на основание чл.266, ал.3 от ГПК. Цитира практика.
Моли се за отмяна на така постановеното решение, като неправилно и
незаконосъобразно и за уважаване в цялост на предявените насрещни искове и съответно
отхвърляне на предявените искове за делба на процесната сграда и лек автомобил.
Претендират се разноски.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от
А.Г. Б. - К., чрез адв. Таня Илиева. Оспорва изцяло въззивната жалба, като счита последната
3
за неоснователна, а наведените доводи за необосновани и некореспондиращи с установената
по делото фактическа обстановка.
Сочи, че доводите за извършени процесуални нарушения, въведени във въззивната
жалба, са изцяло неоснователни. Първоинстанционният съд е изпълнил всички процесуални
изисквания и правила, като е осигурил на страните равна възможност да упражняват
предоставените им права, включително по отношение на доклада съобразно чл.146 – 148
ГПК. Изрично страната е заявила в открито съдебно заседание, че води двама от
допуснатите свидетели, като другите двама няма как да се яват, като не са посочени
основателни причини за неявяването им. Едва след това са изложени причини и са изразили
желание за разпита им в следващо съдебно заседание.
Навежда доводи в смисъл, че постановеното от съда Определение
№260086/25.03.2021 г. е правилно и законосъобразно, както и че съдът не е допуснал
процесуално нарушение, което да обосновава приложението на чл.266, ал.3 от ГПК-
По отношение на недвижимия имот във връзка с доводите, изложени във въззивната
жалба, се позовава на приетото в Постановление №5/1972 г. Прави се анализ на показанията
на разпитаните свидетели във връзка с оспорване на твърдението, че процесната сграда е
довършена до степен „груб строеж“ преди 2009 г., след като е сключен вторият граждански
брак между страните.
Поддържа становището, изложено и в исковата молба, че строежът на сградата е
започнал през есента на 2007 г. и е завършена до степен на груб строеж през 2010 г.
Недоказани са останали и твърденията, че Г.К. е разполагал с достатъчно доходи в периода
от лятото на 206 г. до края на 2008 г., когато се твърдяло пълно завършване на сградата с
лични средства на К.. Посочва, че в строежа са вложени и всички средства от А. Б. – К.,
придобити през време на съвместново им съжителство, както и по – късно по време на
брака. Позовава се и на приетата съдебно – икономическа експертиза.
По отношение на лекия автомобил марка „Шевролет“, посочва, че по делото не са
представени доказателства, че този автомобил е заплатен от Г.К. със средства преди брака,
сключен 2009 г., като освен платежен документ за внесена първоначална вноска по договора
за финансов лизинг от 2005 г., не се представи погасителен план, плащанията по този план,
съответно общите условия по договора. Сочи, че при продажбата на автомобила е заплатена
продажна цена, определена от продавача, която няма отношение към лизинговите вноски,
извършени преди брака, които са заплатени за правото на лизингополучателя да ползва
вещта, но не представлява продажна цена, която е заплатена към датата на сключване на
договора за продажба на лекия автомобил през 2011 г., когато и страните са в законен брак и
средствата са със семеен произход, поради което и вещта е придобита в режим на СИО.
Моли подадената въззивна жалба като неоснователна, да бъде оставена без уважение.
Претендират се разноски.
По делото е постъпила и частна жалба срещу първоинстанционното решение в частта
му за произнасянето по реда на чл.344, ал.2 от ГПК, имаща характера на определение.
В съдебно заседание въззивницата, чрез процесуалния си представител адв. Пушева,
поддържа въззивната си жалба, а въззиваемият чрез процесуалния представител адв. Илиева
поддържа подадения писмен отговор на жалбата.
Съдът съобрази следното:
Производството е за делба във фазата по допускането.
Първоинстанционният съд е бил сезиран от А.Г. Б. - К., ЕГН **********, със съдебен
адрес гр. Бургас, ул. „Иван Богоров“ №1, ет.1 - адв. Таня Илиева с искова молба, с която са
предявени в условията на кумулативно съединяване съединени искове с правно основание
чл.34, ал.1 от ЗС за делба на следното движимо и недвижимо имущество:
- масивна жилищна сграда със застроена площ от около 85 кв.м. на един жилищен
етаж, състояща се от две спални, дневна с кухня и трапезария и тераса, веранда около
10кв.м. и избено помещение, построена в УПИ VII в кв.25 по плана на с.Голямо Буково,
община Средец, с площ от 550 кв.м., който урегулиран поземлен имот е еднолична
собственост на Г.Х.К., като за построената по време на брака жилищна сграда няма издадено
разрешение за строеж и няма одобрени строителни книжа.
4
-лек автомобил марка „Сузуки“, модел „Игнис“ с рег.№ ******* , рама №
JSAFHY51S00155142 , двигател № М13A272901, цвят – бял, намиращ се във владение на
ищцата.
-лек автомобил „Шевролет“ модел Калос, с рег.№ *******, рама №
KL1SF08715B472560, двигател № F14D3369016K, цвят –светло-сив металик, намиращ се във
владение на ответника.
- лодка „Топаз“ с дължина 4,5м. и ширина 1,65 м, общо 7,43 кв.м. с двигател,
намираща се във владение на ответника, като местонахождението й е на Пристанище
Бургас.
В исковата молба и уточнителните молби към нея ищцата А. Б. твърди, че страните по
делото са бивши съпрузи, като процесните движими вещи са придобити в режим на СИО,
прекратена с прекратяване на брака им, а недвижимият имот е строен по време на
съвместното им фактическо съжителство, в последствие и по време на брака им в режим на
СИО – с общи усилия, труд и средства, като строителството на сградата е отпочнало през
време на фактическото им съжителство през есента на 2007 г., продължило е по време на
брака им, сключен на 06.11.2009 г. и е завършило на груб строеж през есента на 2010 г.,
като довършителните работи са извършени в периода 2011г. – 2015 г. и през 2015 г. къщата
е измазани отвън. Сочи се, че след развода страните не могат да ги поделят доброволно
помежду си, като всички вещи се намират във владение на ответника, с изключение на л. а.
„Сузуки“, който се поддържа и ползва от ищцата. Ищцата претендира от ответника
заплащане на обезщетение за самостоятелното ползване на делбения недвижим имот в
размер на 150 лева месечно за периода от подаване на исковата молба до окончателното
извършване на делбата, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до пълното
изплащане на дължимата сума.
В писмен отговор ответникът не оспорва претенциите за делба на лек автомобил
„Сузуки“ и лодка „Топаз“. Оспорва иска за делба на недвижимия имот с твърдение, че
процесната масивна жилищна сграда е построена от него на груб строеж през периода от
средата на 2006 г. до април 2007 г., а довършителните работи до степен сградата да се
обитава е извършил до края на 2008 г. със собствени средства – изтеглен от него през 2006 г.
ипотечен кредит, пенсия и пожизнена месечна премия като олимпийски медалист, т. е.
преди сключване на брака с ищцата и при липса на принос от ищцата при построяването.
Оспорва твърдението на ищцата, че са живели съвместно от есента на 2007 г. Оспорва иска
за делба на лек автомобил „Шевролет“ с твърдение, че МПС е закупено и изплащано
единствено от него по Договор за финансов лизинг през периода от 11.10.2006 г. до
м.октомври 2008 г., т. е. преди сключване на брака с ищцата и при липса на принос от
ищцата при придобиването му. Поддържа, че самото прехвърляне на собствеността на
автомобила е извършено по време на брака поради обективни причини. Сочи, че на
05.11.2019 г. собствеността върху процесното МПС е прехвърлена на трето лице. Оспорва
основателността на искането за постановяване на привременни мерки и обезщетение по
чл. 344, ал. 2 от ГПК. В срока и по реда на чл. 211, ал. 1 от ГПК ответникът предявява
насрещна искова молба, с която претендира съдът с решението си да приеме, че той е
изключителен собственик на масивната жилищна сграда, поради обстоятелството, че
последната е построена преди брака на страните, както и на лекия автомобил „Шевролет“
поради обстоятелството, че МПС е заплатено изключително с негови средства и усилия,
преди брака на страните. Заявява претенция за присъждане на направените по делото
разноски.
В писмен отговор съделителката изразява становище по насрещната искова молба, че
предявените искове за признаване на пълна трансформация в полза на съделителя при
допускане на делба на недвижим имот и МПС „Шевролет“ са неоснователни, поради което
моли да бъдат отхвърлени, а делбата да се допусне при равни за страните квоти. Излага
твърдения, изключващи правата на съделителя върху целия имот и цялото МПС. Позовава
5
се на разпоредбата на чл. 226, ал. 1 от ГПК по отношение на твърдението на съделителя, че
л. а. „Шевролет“ е продаден.
В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, ищцата поддържа
предявените искове и моли съда да допусне до делба недвижимия имот и движими вещи
при посочените в исковата молба квоти между съделителите. Ангажира писмени и гласни
доказателства и експертиза.
В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител ответникът поддържа
депозирания от него насрещен иск за пълна трансформация на имуществото и моли съда да
допусне делбата само на движимите вещи лек автомобил марка „Сузуки“ и лодка при
посочените в писмения отговор квоти между съделителите. Ангажира писмени и гласни
доказателства и експертиза.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, че страните са бивши съпрузи, като помежду си имат два брака
и два развода, като вторият граждански брак, сключен на 06.11.2009г.( видно от
представения дубликат на удостоверение за сключен граждански брак от 15.08.2018г.), е
прекратен с влязло в сила съдебно решение № 1082/29.05.2018г. по гр.д. № 9149/2017г. по
описа на БРС. Видно от съдържанието на същото, страните не са уредили имуществените си
отношения по повод процесните движими и недвижими вещи.
Страните не спорят и за обстоятелството, че на 18.07.2006 г. Г.К. е придобил
недвижим имот – частна общинска собственост, което е видно и от преставения договор за
покупко – продажба на недвижим имот, собственост на Община Средец, представляващ
УПИ, парцел VII, квартал 25, с площ 530 кв.м., отреден за жилищно строителство по плана
на с. Голямо Буково, общ. Средец, при граници на имота: изток – улица, запад – край
регулация, север УПИ парцел VI - общински, юг – УПИ парцел VIII – общински. Не се
спори, че в процесния имот е изградена масивна жилищна сграда, предмет на
производството по делба, като липсват представени строителни книжа, като от
представените по делото писмо с изх.№ А-94-00-53/23.10.2018 г. и писмо с изх.
№4457/29.10.2019 г., изходящи от Община Средец, е видно, че строежът е извършен без
надлежно издадени строителни книжа.
По делото е представен инвестиционен проект за обект „жилищна сграда“ в УПИ VII,
кв.25, с. Голямо Буково, общ. Средец с възложител Г.К.. Видно от последният е, че е
изготвен към месец август 2006 г. Видно от представените заверени преписи е, че виза за
проектиране за обекта е издадена през м.07.2006 г. Извършено е съгласуване с Община
Средец, „Електроразпределение“ Бургас, „ВиК“ ЕАД, гр. Бургас. Представен е и
предварителен договор от 27.09.2006 г. за присъединяване към електроразпределителната
мрежа на „Електроразпределение – Стара Загора“ АД на потребител към искане за
проучване с вх.№30288/05.09.2006 г., сключен между дружеството и Г.К. за посочения по –
горе обект. Представен е договор от 19.04.2007 г. за присъединяване към
електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение – Стара Загора“ АД на
потребител, сключен между дружеството и Г.К. за обекта.
Страните не спорят, че по време на втория си граждански брак са придобили в режим
на СИО лек автомобил „Сузуки“, модел „Игнис“ с рег.№*******, рама №
JSAFHY51S00155142, двигател № М13A272901, видно и от приложените по делото писмени
доказателства – свидетелство за регистрация, част I на автомобила. Не се спори, че
автомобилът се намира в държане на ищцата.
По отношение на другия автомобил е налице спор, като ищецът по насрещния иск
твърди, че го е изплатил изключително с лични средства преди сключване на брака между
страните. Представен е договор за покупко – продажба на МПС от 17.08.2011 г., видно от
който автомобилът е закупен от Г.К. в изпълнение на договор за лизинг №СА-GHARK-1-
001/11.10.2005 г., като е заплатил на продавача сумата от 427, 20 лв. Видно от представения
6
по делото препис от договор за лизинг №СА-GHARK-1-001/11.10.2005 г., последният е
сключен между Г.К. и лизингодателя „Ейч Ви Би Ауто Лизинг“ ЕООД – клон Бургас, срокът
по договора е 36 месеца, първоначалната вноска е 2431, 75 евро, лизинговите вноски са в
размер от 177, 81 евро, като общата стойност е 8832, 91 евро. Плащането е съобразно
приложен към договора погасителен план, който не е представен по делото. Във връзка с
автомобила е представен и договор за покупко – продажба на МПС с нотариална заверка на
подписите от 05.11.2019 г., видно от който Г.К. се е разпоредил с процесния имот,
продавайки го на трето за спора лице – В. Г. С..
Не се спори между страните, че лодка с дължима 4, 5 метра и ширина 1,65 м., общо
7,43 кв.м. с двигател, е придобита в режим на СИО, като се намира в държане на въззивника.
За установяване на това обстоятелство е представен договор №159/04.04.2015 г. между
„Пристанище Бургас“ ЕАД и Г.К. за наем на кейово място, както и от съдържащите се в
кориците на делото фактура, фирмен сертификат за качество и декларация за съответствие,
от които е видно, че лодката е шестместна гребно – моторна тип „Fish boat 450“ с бял корпус
и синя палуба, дължима 4, 50 м., ширина 1,65 м., с фабричен номер BGSBGL4502D500.
По делото е представено писмо с изх.№772/16.04.2018 г., видно от което Г.К. получава
пожизнена ежемесечна премия в размер на 1530 лв., като олимпийски медалист на
основание чл.59б, ал.2, т.5 от Закона за физическото възпитание и спорта.
Представено е удостоверение от 20.10.2017 г. от „Банка ДСК“ ЕАД, от което е видно,
че Ани Бошева е теглила кредити в периода 17.07.2000 г. – 29.12.2006 г. в общ размер на
35200 лв.
Представен е договор за ипотечен кредит от 07.07.2006 г., сключен между Г.К. и
„Банка ДСК“ ЕАД с предмет ипотечен кредит в размер на 30 000 лв., който е обезпечен с
ипотека върху жилищен имот, находящ се в ***.
За установяване на обстоятелствата относно изграждането на находящата се в с.
Голямо Буково, Община Средец, жилищна сграда в груб строеж и покриването й, от
страните са ангажирани гласни доказателствени средства.
В показанията си свидетелката М. И., без родство и дела със страните, ангажирана от
ищцата по първоначалния иск за делба А. Б., заявява следното:
А. Б. й е била треньор по художествена гимнастика, като я познава от 1979 г. Знае, че
страните по делото са имали два брака и два развода. Първоначално страните са живеели в
***, като синът им е починал през 2001 г. След смъртта на сина им си купили жилище в ***.
Вторият им брак е бил сключен през 2008-2009 г., като доколкото свидетелката знае,
страните са имали общ бюджет. Плащали заедно апартамента в *** и по това време строяли
вила в с. Голямо Буково, имали са общ автомобил, който е бил взет на изплащане – марка
„Шевролет“. Сочи, че е ходила един или два пъти до вилата. Ходила е и преди да е
завършена, като с ищцата са носили пари и материали на работниците. Носили са пари за
майсторите за покрива, което е било към 2010 г. През 2010 г., когато ходили за покрива,
вилата не е била измазана, била е на груб строеж, на тухла и са слагали покрива. Описва
подробно вилата и разположението на стаите вътре, като сочи, че не е оставала да нощува
във вилата и не е влизала в спалните. Знае, че от едната страна е имало барбекю, външна
мивка и са отлеждали животни. Последно е ходила към 2015-2016 г. и вилата е била
завършена тогава изцяло. Когато са ходили на вилата са заварвали работници, като не знае
дали са били бригада. Когато са носили пари на майсторите за покрива мисли, че е имало 3-4
мъже. Свидетелката посочва, че й е било известно, че А. Б. е искала да купи лодка на Г.К. по
повод на пенсионирането му, като се е насочила към завода в гр. Царево. На свидетелката й
е известно, че лодката е била закупена и я е виждала, същата е с надпис „Ринг“, бяла на цвят,
намирала се на пристанището.
В показанията си свидетелят М. М., без родство и дела със страните, ангажиран от
ищцата, изнася следното:
Свидетелката е представлявала ищцата по бракоразводното й дело в качеството й на
7
адвокат. Сочи, че с А. Б. са в много близки отношения от 1972 г. Посочва, че А. Б. е имала
три брака и три развода. Описва подробно с дати и периоди сключването и
продължителността им. Заявява, че е адвокат на ищцата по две други дела. Посочва, че
ищцата е живеела в жилището на ***, като се е грижила както за възрастния й баща, така и
за Г.К.. По отношение на строежа на вилата посочва, че е идвала веднъж годишно през
летния период в Бургас. Ходила е до вилата, виждала е самия строеж, като не е запозната с
подробности дали строежът е бил осъществяван от дружество. Твърди, че строежът на
вилата да е започнал през 2007 г., като лятото на 2007 г. е нямало нищо. През 2006 г. на два
пъти е била купена земята. През 2008 г. е имало леки изкопни работи, през 2009 г. е имало
вече основи. Всяка година като е идвала е виждала дострояване, но при всички случаи
вилата не е била готова до 2010 г. Вилата била застроена до кота вила в край на 2010 г. или
през 2011 г., като не може да каже с точност. През 2013-2015 г. се правили довършителни
дейности, дограма, покрив, плочки. Последно когато е била в имота през 2016 г. е бил
направен плочник ограда, барбекю не било построено. Вътре никога не е преспивала, в по-
късните години е влизала вътре. Вилата е на един етаж. Свидетелката знае, че ищцата си е
изнесла личните си вещи от вилата. Знае, че Г.К. е претърпял операция на сърцето през 2014
г., като А. Б. се е грижила за него и за баща си, който бил възрастен и болен. Посочва, че е
починал 2016-2017 г.
В показанията си свидетелката С. А., без родство и дела със страните, ангажирана от
ищцата, заявява, че се познава с А. Б. от 1972 г., тренирали художествена гимнастика, като
са си запазили много добри отношения досега. Страните имали по между си два брака и два
развода, като вторият брак е бил сключен през 2009 г. През 2008 г. научила от А. Б., че К. е
купил някакво място в с. Голямо Буково и ще строят вила. През същата година видяла, че е
започнато строетелството. Около тях не е имало други вили. През 2010 г. лятото, есента,
когато е минавала е видяла, че има построена къща, недовършена, недоизмазана, без
дограми. Те непрекъснато са строили по нещо. Вилата била довършена през 2016 г. и още К.
е работил по нея. Били са на място и са отишли на вилата с Б. и с М. и имало един майстор,
заедно с ответника. К. е казал на А., че е трябвало да му каже, че ще идва, за да купи
предварително материали и да ги донесе. Работили по оградата, вертикалната планировка на
самото място, имало е направена една беседка, на която седяли и си направили барбекю.
Тогава свидетелката разбрала, че вилата не е узаконена, като К. казал на Б. „вземай всички
документи и имаш пари да я узакониш“. Към настоящия момент вилата не била узаконена.
А. имала много снимки, направени с баща й с нея на вилата. Гледала е там животни, но те
бързо били изчезнали. Знае за една кола „Шевролет“, която имали. Виждала е талона за
колата и може да каже, че през 2011 г. е прехвърлена на името на Г.К.. Била е на лизинг.
Другата кола, която А. Б. кара, е била купена през 2014 г., марка „Сузуки“, която била
купена с пари от баща й. Всеки път когато са ходили на вилата е виждала различни
работници. Г. сам си ги е организирал, не са били строителна фирма. Сочи, че бащата на А.
Б. бил през 2015 г. на вилата. А. Б. го водела с нея, като ходила на вилата. Тя не е виждала
баща й на вилата. Ищцата се грижила много за баща си, той е имал голямо изписване и
свидетелката не вярва да е можел да работи. Помагал им е с много пари. Свидетелката е
ходила на вилата повече от 10 пъти, като те са зачестили след 2014 г. 2016 г. вилата е била
довършена. Описва подробно вилата и разположението й, включително вътре. На
свидетелката е известно, че страните притежават лодка с надпис „Ринг“, с две боксови
ръкавици, намираща се в пристанището в гр. Бургас.
От показанията на св. П. В. се установява, че същата е приятелка на Б. от 2009 г.
Твърди, че като медицинска сестра е помагала на Б., както в грижите за баща й, така и за К.,
когато е бил болен. Сочи, че за баща й това е било две години след смъртта на мъжа й, тоест
през 2011 г., а за Г.К. през 2014 г. От познати разбрала, че са сключили брак през есента на
2009 г.
В показанията си свидетеля Я. П., без родство и дела със страните, ангажиран от
8
ищеца по насрещния иск Г.К., заявява следното:
Познава страните, като им е съсед в ***, което се потвърждава и от приложените по
делото нотариален акт на л.180, ведно с разрешение за строеж №74/10.11.2008 г. и
Удостоверение за въвеждане в експлоатация №08/29.10.2009 г. Сочи, че през 2008 г. купил
мястото, м. октомври 2008 г. получил строително разрешение, и м. ноември 2009 г.
разрешение за ползване на къщата си в ***. Поводът да се запознаел с Г.К. бил, че къщата
на К. е била построена на границата на имотите им, а оградата, която бил издигнал, е
навлязла с 2, 50 или 3,50 метра в мястото, където трябвало да е неговата къща. К. е бил
изградил водомерна шахта в двора на свидетеля. По този повод си разменили няколко
няколко осстри думи, защото по този начин не можел да си направи гаража. Лицето на
парцелите по принцип е било 16 метра, като се наложило да прави промяна на плана си,
защото това навлизане в имота от страна на К., го е принудило да премести прозорците си
от юг в посока север. Свидетелят сочи, че към 2008 г. сградата на К. е била построена на
етап завършена сграда с покрив. Вътре са я ползвали, имала е врати, прозорци, дори в мазето
са били пуснали да живее едно момче. По време на строителството на неговата вила,
свидетелят е взимал ток и вода от имота на К., защото там е нямало изграден уличен
водопровод. Уличният водопровод се намирал на около 80 ветра от къщата му, като всеки си
прокарвал сам канал и се включва с маркуч. К. това го бил направил. Свидетелят описва
канализационната инфраструктура в района на къщите. Твърди, че К. идвал предимно
пролетта и лятото и до късна есен, но не е бил постоянно там. По време на строителството
на вилата си, свидетелят не е бил постоянно там, той е приспивал в намиращо се в близост
вилно селище, като ходил на мястото на бъдещата си вила, за да наглежда процеса на
строителството й. Когато е ходил там през уикендите, свидетелят не е виждал ищцата. След
месец ноември на 2009 г. е видял за първи път ищцата в имота. Свидетелят знае за
автомобил марка „Шевролет“, като Г.К. му е споделил за проблеми с лизингодателя си, като
това се случило през 2008 или 2009 г. по време на строителството на неговата вила. Преди
около година и половина, две, свидетелят посочва, че видял да има отворен прозорец на
вилата на ответника, като на следващия ден го помолил за дрелка, тъй като патронът на
вратата му бил сменен. Свидетелят видял, че липсвало обзавеждане от вилата, били
измъкнати контакти и ключове. Свидетелят посочва, че покривът на къщата на К. бил
завършен преди да започне строителството на неговата къща. Това се отнасяло и до
измазването на вилата на К..
Свидетелят С. Я. заявява, че се познава с К., като също има вила в ***, като имотът му
се намира на около 200-300 метра от имота на К.. Свидетелят сочи, че вилата е построена в
периода 2006-2007 г. В края на 2018 г. му се е обадил да му вземе размери и да му направи
кухненско обзавеждане, понеже свидетелят имал фирма за мебели и обзавеждане. На
мястото, където трябвало да е кухнята, свидетелят твърди, че преди това е имало мебели,
защото си личало, че е свалено обзавеждането и е разбито, като зад шкафовете е имало
петна.
От заключението на съдебно-техническата експертиза от 10.06.2021 г. (л.288-290 от
делото на РС-Средец), неоспорено от страните и от изявленията на вещото лице в съдебно
заседание се установява следното: Пазарната стойност на сградата, построена в УПИ VII,
кв.25 по плана на с. Голямо Буково, Община Средец и подобренията, изпълнени в
урегулирания поземлен имот е посочена в размер от 49940 лв. В съдебно заседание вещото
лице е уточнило, че пазарната стойност, определена в заключението на вещото лице във
въпрос 1 от писменото заключение не включва цената на подобренията, след включване на
подобренията в нея, общата стойност на имота се явява 56 852 лв. В заключението е
посочено, че стойността на средния месечен наем за процесния имот е 220 лв. Посочено е, че
за изпълнения строеж на сградата и подобренията в УПИ не са представени строителни
книжа – строителни разрешения, протоколи за съставяне по време на строителството и
удостоверение за въвеждане в експлоатация, както и финансово-разходни документи за
9
закупени материали. Определянето на годината на строителството и завършване на строежа
чрез огледа на място, направен от вещото лице, е приблизителен и не може да даде
достоверност. Вещото лице сочи, че технически на базата на номенклатурата на вложените
строителни материали, очевидно ставало въпрос за сравнително нови материали, влези в
употреба на нашия пазар преди около 20 години. Вещото лице сочи, че стойността на труд
плюс материали на процесната сграда към датата на строителството, възлиза на общо 45 349
лв., в това число труд за 10 998 лв., като след приспадане на обезценката за овехтяването,
настоящата стойност на обекта възлиза на 42 719 лв. Технически е възможно процесната
сграда да бъде построена за една година.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза от 24.09.2021 г. (л.314-320 от
делото на РС-Средец), неоспорено от страните и от изявленията на вещото лице в съдебно
заседание се установява следното: Експертизата е установила, че е усвоен кредит в размер
на 30 000 лв. на 14.07.2016 г. от Г.К.. Изразходените парични средства по размер и с
посоченото основание по месеци са представени в табличен вид. От таблицата се
установява, че за 2006 г. са изразходвани 47705, 11 лв.; за 2007 – 12 593, 32 лв.; за 2008 г. –
13227, 07 лв.; за 2009 г. – 13778, 05 лв. Постъпленията по сметката на лицето К. са от
месечна преия олимпийски шампион и работна заплата от Община Бургас и за перидоа
2006-2009 г. са в общ размер от 85 529, 83 лв., включващи и кредита от 30 000 лв. Съгласно
представеното на експертизата извлечение от банковата сметка на А. Б. в „Банка ДСК“ ЕАД,
доходите на същата като работна заплата в НСИ Юрий Гагарин са в следните размери по
години: 2006 г. – липсва информация, 2007 г. – 5082 лв., 2008 г. – 7268 лв., 2009 г. – 8039 лв.
За периода 2007-2009 г. общо доходите на Бошева са в размер на 20 388, 77 лв., като
последната има усвоен кредит в размер на 19000 лв. от 29.12.2006 г. и е изразходила общо
39 435, 85 лв. за периода 2006-2009 г.
От заключението на допълнителната съдебно – икономическа експертиза се
установява, че А. Б. е получила в периода 2003 – 2010 г. хонорари от СКХГ „Черноморец“
Бургас в общ размер на 34 345 лв.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените
във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на другата страна,
намира от правна страна следното:
В съответствие с правомощията си по чл.269 ГПК въззивната инстанция намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което следва да разгледа спора по
същество, в рамките на заявените оплаквания във въззивната жалба. Предвид очертаните
предели на въззивна проверка в частта, с която първоинстанционният съд е допуснал да бъде
извършена съдебна делба между А. Б. и Г.К. по отношение на придобитите по време на
брака им в режим на съпружеска имуществена общност движими вещи, а именно
шестместна гребно-моторна лодка тип „Fish Boat 450“ с бял корпус и синя палуба, с
дължина 4,50м, ширина -1,65м , с фабричен № BGSBGL4502D500, намираща се в държане
на Г.К., лек автомобил марка „Сузуки“, модел „Игнис“ с рег.№ ******* , рама №
JSAFHY51S00155142 , двигател № М13A272901, цвят – бял, намиращ се в държане на А. Б.,
решението не е обжалвано, поради което съдът не дължи произнасяне по отношение на тази
част от съдебния акт.
Относно иска за делба на едноетажна жилищна сграда, построена в УПИ VII в кв.25 по
плана на с.Голямо Буково, община Средец, с площ от 530 кв.м, както и предявения
насрещен установителен иск за същия имот, настоящият състав намира следното:
Съделителите са бивши съпрузи, сключеният помежду им на 06.11.2009 г. граждански
брак е прекратен с влязло в сила на 29.05.2018 г. съдебно решение. Доколкото по брака на
страните няма избран режим на имуществени отношения, по отношение на същия следва да
се прилага законовият режим на общност – чл. 18, ал. 2 СК.
Установено е по делото, че парцелът, в който е построена жилищната сграда, е
индивидуална собственост на съпруга Г.К., придобит преди сключване на брака въз основа
на договор за покупко – продажба на недвижим имот – частна общинска собственост,
собственост на Община Средец, представляващ УПИ, парцел VII, квартал 25, с площ 530
10
кв.м., отреден за жилищно строителство по плана на с. Голямо Буково, общ. Средец, при
граници на имота: изток – улица, запад – край регулация, север УПИ парцел VI - общински,
юг – УПИ парцел VIII – общински. Имотът е придобит на 18.07.2006 г.
Собствеността върху новопостроена сграда се придобива, когато тя бъде изградена в
груб вид, т.е. на „карабина“ – в този смисъл е налице трайно установена съдебна практика
още преди действието на ЗУТ – Решение № 865/20.10.1993 г. по гр. дело № 408/93 г. на ВС
на РБ, I-во г. о. и др.
С приемането на ЗУТ е дадена легална дефиниция на понятието „груб строеж“ –
според т. 46 на § 5 от ДР на ЗУТ „груб строеж“ е сграда или постройка, на която са
изпълнени ограждащите стени и покривът, без или със различна степен на изпълнени
довършителни работи.
Основният спорен въпрос е относно момента на завършване на строителството на
жилищната сграда в груб вид, до степен „груб строеж“. Ищцата А. Б. - К., заявила
претенцията за делба на жилищната сграда, твърди, че сградата е построена след
сключването на брака между страните – грубият строеж е завършен през есента на 2010 г.,
поради което и сградата е придобита в режим на съпружеска имуществена общност –
принадлежи общо на двамата съпрузи, отделно от собствеността върху терена.
Съответно насрещната страна Г.К. твърди, че сградата е завършена в груб вид и е
покрита преди брака, поради което е негова лична собственост, съгласно разпоредбата на чл.
92 ЗС.
В чл. 92 от ЗС е установена оборима презумпция, съгласно която собственикът на
земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено
друго.
В трайната практика на ВКС е застъпено виждането, че в тежест на съпруга,
претендиращ, че построената върху земя на другия съпруг сграда е съпружеска имуществена
общност, е да докаже че грубият строеж е завършен по време на брака. Законовата
презумпция е, че собственикът на земята е собственик на сградите, оборването и е в тежест
на този, който твърди друго. /Така Решение № 54/24.03.2010 г. по гр.д. № 5016/ 2008 г. на I
отд, ВКС; Решение № 1161/26.07.2002 г. по гр.д. № 732/ 2001 г. на IV отд, ВКС;
Определение № 357 от 11.06.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 352/2010 г., IV г. о., ГК и др./.
Опровергаването на установените в закона оборими презумпции се извършва чрез т. нар.
„обратно доказване“, което винаги трябва да е пълно, тоест в настоящия случай е в тежест
на ищцата да опровергае презумпцията по чл. 92 ЗС, като установи при условията на пълно
доказване, че жилищната сграда е изградена до степен на завършеност „груб строеж“ и е
покрита след сключването на брака между страните.
По делото липсват строителни книжа, от които може да бъде направен категоричен
извод за отделните етапи и за момента на завършване на строителството. Установено е, че
такива не са налични и в община Средец. Липсват и писмени доказателства, от които да се
установи кога е започнал строежа на сградата – напр. протокол за определяне на строителна
линия или друг документ, установяващ етапите на изграждането на сградата. В тази връзка
следва да се посочи, че при спор между бивши съпрузи и строителство в имот, собственост
на единия съпруг, моментът на изграждане на сграда в груб строеж, може да се установи с
всички доказателствени средства. /Така Решение № 22 от 04.06.2020 г. по гр. д. 3048/2019 г.
на ВКС, ІІ г. о./.
В случая анализът на събраните доказателства, обосновава извода, че процесната
жилищна сграда е изградена в груб вид преди сключването на брака на страните. В тази
насока са показанията на ангажираните от ищеца по насрещния иск Г.К. свидетели,
обсъдени във връзка и с писмените доказателства – инвестиционен проект за сградата от м.
август 2006 г., предварителен договор от 27.09.2006 г. за присъединяване към
електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Стара Загора“ АД, както и
договор №30288 от 19.04.2007 г. за присъединяване към електроразпределенителната мрежа
на „Електроразпределение Стара Загора“ АД на потребител, като от съвкупния им анализ и
съпоставяне с всички, приети по делото доказателствени материали, съдът приема за
установено, че изграждането на процесната жилищна сграда в груб вид е осъществено преди
11
сключването на брака между страните. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите
Я. П. и С. Я. – показанията им са последователни, безпротиворечиви и убедителни,
изнесените от свидетелите факти са в резултат на техни преки възприятия, освен това
показанията им намират опора и в писмените доказателства – обсъдените по-горе работен
проект за сградата от м. август 2006 г., представените договори за присъединяване към
електроразпределителната мрежа, както и в приетите пред първоинстанционното
производство съдебно – техническа и съдебно – счетоводни експертизи.
Установената от показанията на свидетелите П. и Я. фактическа обстановка е и
житейски логична, доколкото съдът приема, че строителството на процесната сграда е
започнало през 2007 г. и грубият строеж на сградата е завършен за период от една година,
т.е. през 2008 г., който срок е напълно възможен, като в подкрепа на това заключение е и
приетата по делото съдебно – техническа експертиза.
Съдът не кредитира показанията на свидетелите М. И., М. М. и С. А., предвид
възможната тяхна заинтересованост с оглед близките им приятелски отношения с ищцата,
както и най – вече поради това, че същите се опровергават от показанията на свидетелите П.
и Я. и не намират опора в нито едно друго доказателство по делото. Писмени доказателства,
които да са в подкрепа на показанията на посочените по – горе свидетелки няма ангажирани.
Освен това показанията на свидетелите, ангажирани от ищцата са непоследователни и
противоречиви в определени части, а в някои и нелогични.
Показанията на свидетелката М. И. са противоречиви и неубедителни – така например
същата посочва, че през 2010 г. вилата не е била измазана, като е била на груб строеж. В
същото време свидетелката посочва, че по това време са слагали покрива през въпросната
година. Свидетелката не е сигурна колко пъти е посещавала вилата, като първо посочва
един, два пъти, впоследствие – два или три, като това е било преди и след завършване на
вилата. Ходили са с ищцата до вилата, тъй като последната е имала проблеми с автомобила
си. За последния свидетелката не е сигурна каква марка е бил, но мисли че е „Сузуки“.
Видно от представеното свидетелство за регистрация, част I, въпросният автомобил е
придобит през 12.09.2014 г. от ищцата А. Б. – К., тоест в случай, че поводите за
придружаване на ищцата до вилата са били проблеми с автомобила, марка „Сузуки“, който
последната притежава, това не би могло да се случи преди есента на 2014 г., а не през 2010
г., както твърди свидетелката. Следва да се отчете и това, че свидетелката е посещавала
вилата по – скоро инцидентно, през един относително дълъг период от време, при това не
многократно, поради което съдът няма как да изгради впечатления върху процеса на
строителство на вилата от нейните показания, включително и съпоставяйки ги с показанията
на останалите свидетели.
Показанията на свидетелката М. М. също не могат да послужат за изграждане на
фактическите изводи на съда. На първо място следва да се отчете обстоятелството, че
свидетелката е посещавала вилата един път годишно, през лятото, когато е идвала до Бургас,
тоест нейните впечатления от процеса на строителството също не могат да бъдат приети за
пълни и последователни. Свидетелката посочва, че вилата е „била застроена до кота вила в
края на 2010 г., с точност не мога да кажа или 2011 г.“. След като се установява от
твърденията на свидетелката, че е посещавала вилата през лятото по време на посещенията
си в Бургас, при това веднъж годишно, то тези впечатления на свидетелката за точното
време на завършване на вилата до етап „груб строеж“ през „края на 2010 г.“ не биха могли
да бъдат приети за лични, тъй като свидителката очевидно не е посещавала вилата през този
период от годината. Свидетелката също така посочва, че последно е посещавала вилата през
2016 г., като „последно, когато е била там, е бил направен плочник ограда“, като посочва, че
барбекюто не е било построено. В същото време свидетелката М. И. посочва, че през
последното си посещение, което е било през 2015-2016 г. вилата е била изцяло завършена,
включително е имало изградено барбекю. В същата насока са и показанията на свидетелката
С. А., тоест в тази част показанията на свидетелките си противоречат, което е от значение,
тъй като е индиция за времевата представа на свидетелките.
Показанията на свидетелката С. А. също са противоречиви, непоследователни и не
кореспондират с другите, събрани по делото доказателства. Свидетелката сочи, че
12
строителството е започнало през есента на 2008 г., което противоречи на показанията на
всички останали свидетели, включително и на твърденията на ищцата, че строежът е
започнал година по – рано, през 2007 г. Свидетелката твърди, че през 2010 г. вилата е била
на „груб строеж“, като свиделката заявява, че „през 2010 г., лятото, есента, като съм
минавала видях, че има построена къща, недовършена, недоизмазана, без дограми“. Тук
показанията й следва да бъдат съпоставени с тези на свидетелката М. М., която пък сочи, че
вилата е довършена на етап „груб строеж“ края на 2010 или 2011 г. Последната пък е
посещавала вилата всяка година през лятото, тоест в случай, че вилата е била покрита
тогава, последната е щяла да стане свидетел на това обстоятелства. Във всички случаи
показанията на двете свидетелки в тази им част си противоречат.
Свидетелката П. В. по същество дава показания за отношенията между А. Б. – К. и
Г.К., както и за грижите, които ищцата е полагала за Г.К., както и за баща си, което в общи
линии се подкрепя и от показанията на останалите свидетелки, поради което съдът ги
кредитира като достоверни, последователни и убедителни.
Показанията на свидетеля Я. П. са последователни, логични и безпротиворечиви,
поради което съдът ги кредитира в съвкупност с останалите, приети по делото писмени
доказателства, както и с тези, дадени от св. С. Я.. Свидетелят притежава имот в съседство на
процесния имот, като впечатленията му по отношение на строителството и степента на
завършеност на процесната сграда са изградени през призмата на закупуването на неговия
имот и строителството на собствената му къща. Това се подкрепя и от представените от
свидетеля писмени доказателства, а именно нотариален акт на л.180, ведно с разрешение за
строеж №74/10.11.2008 г. и Удостоверение за въвеждане в експлоатация №08/29.10.2009 г.
Свидетелят е посещавал регулярно имота си, поради което е имал и впечатления и върху
съседния имот, собственост на въззивника К.. От значение е и също така, че свидетелят е
влизал и в отношения с Г.К. именно във връзка със строителството на сградата му. Следва да
се посочи, че по тези причини и показанията на свидетелят са значително подробни
фактологически, като липсват противоречия или разминавания в същите.
Именно поради изложеното, съдът намира за неправилни изводите на
първоинстанционния съд, че показанията на свидетеля П. са изолирани. Последните
кореспондират с тези на свидетеля Я., който има имот в същото населено място, при това в
близост до процесната сграда, тоест и двамата имат много по – постоянни и трайни
впечатления относно строителството на процесната сграда и нейното довършване. Следва да
се посочи и, че строителството на процесната сграда е започнало не по – късно от есента на
2007 г. /такива са твърденията на ищцата/, като според приетата съдебно – техническа
експертиза е възможно технически процесната сграда да бъде построена за една година.
Първоинстанционният съд не е отчел множеството противоречия в показанията на
свидетелите М. И., М. М. и С. А., които разколебават значително техните показания, още
повече, че последните са посещавали имота инцидентно, нямат непосредствени и трайни
впечатления върху строителния процес на сградата, като в тяхна насока няма нито едно
друго доказателство по делото, а показанията им се опровергават от свидетелите П. и Я..
От изложеното се налага извода, че процесната жилищна сграда е изградена в груб вид
преди сключването на брака на страните, в поземлен имот индивидуална собственост на
съпруга Г.К., поради което и съгласно нормата на чл. 92 ЗС е негова лична собственост.
При това положение съсобственост между страните по отношение на недвижим имот -
едноетажна жилищна сграда, монолитна, ст.б. конструкция с тухлена зидария със застроена
площ от 86 кв.м. , покрив- дървена конструкция, покрита с керемиди, състояща се от
еднопространствена бокс кухня, дневна и трапезария, излизащи на източна тераса, две
спални, баня и тоалетна, входна веранда, построена в УПИ VII в кв.25 по плана на село
Голямо Буково, община Средец, с площ от 530 кв.м (съгласно документ за собственост -
договор за продажба на недвижим имот-ЧОС от 18.07.2006г. и скица № 639/30.10.2019г.,
издадена от Община Средец), при граници на имота: изток –улица, запад-край регулация,
север УПИ парцел VI-общински, юг-УПИ парцел VIII-общински, не е налице, поради което
и искът за делбата й подлежи на отхвърляне. Не така стои въпросът по отношение на
предявения насрещен установителен иск за признаване за установено, че Г. Х. К. е
13
изключителен собственик на горепосочения недвижим имот, който следва да бъде уважен.
Относно иска за делба на лек автомобил „Шевролет“ модел Калос, с рег.№ *******,
рама № KLSF08715B472560, двигател № F14D3369016K, цвят – светло-сив металик, както и
предявеният насрещен установителен иск за същия, съдът намира следното:
Видно от доказателствата по делото е, че процесния лек автомобил е бил предмет на
договор за финансов лизинг от 2005 г., сключен от ищеца по насрещния иск Г.К.. По своята
същност финансовият лизинг представлява специфична финансова операция за
предоставяне на кредит във веществена форма по избор на лизингополучателя. С него
лизингодателят, финансирайки със свои средства покупката на съответната вещ по поръчка
на лизингополучателя, на практика отпуска кредит на лизингополучателя в размер на
покупната цена, като си осигурява възстановяване на инвестицията чрез заплащане на
лизингово възнаграждение, плащано чрез отделни лизингови вноски на определни
интервали от време. Сам по себе си договорът за финансов лизинг не съставлява придобивен
способ, той няма вещно-правни последици и моментът на неговото сключване е
ирелевантен по отношение преценката дали съответното имущество има статут на част от
съпружеска имуществена общност или не. Релевантни в тази насока са обстоятелствата дали
и кога е закупен отдадения на лизинг актив, както и какво е правното положение на
средствата, изразходвани за закупуването му от лизингополучателя. Последното
обстоятелство е определящо относно статута на съответната вещ, доколкото, независимо от
момента на придобиването й (преди, по време или след прекратяване на брака) тя ще е част
от съпружеската имуществена общност, когато за придобиването са инвестирани общи
средства (при съобразяване на презумпцията по чл. 21, ал. 3 СК) и обратно - няма да е част
от съпружеската имуществена общност, когато за придобиването е вложено лично
имущество по смисъла на чл. 22 СК. Когато закупуването на вещта е осъществено по време
на брак, крайният извод относно характера на така придобития актив, се намира в
зависимост от успешно проведеното от страната, поддържаща твърдение за отсъствие на
съвместен принос, пълно обратно доказване за опровергаване на презумпцията по чл. 21, ал.
3 СК. /Така Решение № 109 от 14.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4981/2014 г., II г. о., ГК/.
Предвид изложеното, правилно първоинстанционният съд е достигнал до
заключението, че от представения по делото договор за покупко – продажба на МПС от
17.08.2011 г. с нотариална заверка на подписите, е видно, че лекият автомобил е придобит
по време на брака на двамата съпрузи в режим на СИО, независимо че като купувач в
договора фигурира само въззивника – в този смисъл нормата на чл.21, ал.1 от СК.
По предявения насрещен иск с правно основание чл.23, ал.1 от СК, в тежест на ищеца
е да докаже следните факти: 1) придобивната стойност на вещта (според вида на
възмездната сделка с вещно-правен ефект); 2) размерът на вложените средства, които имат
личен по смисъла на чл. 20 СК от 1985 г. произход и са еквивалентни на придобивната
стойност на имота и 3) влагането на тези средства при придобиването на вещта. /Така
Решение № 72 от 7.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3056/2016 г., I г. о., ГК; Определение №
184 от 15.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 461/2019 г., I г. о., ГК и др./. Доказването следва да е
пълно и главно.
При това положение, съдът намира, че ищецът не е провел успешно доказване на
втората и третата предпоставки, необходими за уважаване на иска и съответно отхвърляне
на иска за делба на лекия автомобил. От доказателствата не се установява размера на
вложените средства, които имат личен произход, нито тяхното влагане при придобиването
на вещта. Не е изяснен произхода на средствата, послужили за първоначална вноска на
автомобила по сключения договор за финансов лизинг. Недоказано остава твърдението на
ищеца, че е заплатил всички тридесет и шест месечни вноски на автомобила до края на 2008
г., изключително със собствени средства. По делото не са представени доказателства в тази
насока, а и както правилно е посочил първоинстанционния съд, видно от сключения договор
за покупко – продажба на МПС от 17.08.2011 г., при подписването му е платена сумата от
427, 70 лв. По същите съображения не може да бъде допусната и частична трансформация,
тъй като за последната също следва да е установено, че са вложени лични средства в
придобиването на вещта, както и техния размер, а такова доказване в настоящия случай не е
14
налице.
При това положение, процесният автомобил е станал съсобствен между страните по
делото с прекратяване на брака им през м.05.2018 г. при равни квоти по ½ ид. Част за всеки
от тях.
Поради съвпадането на изводите по фактите и правото на двете инстанции, в тази му
част решението на Районен съд - Средец следва да бъде потвърдено.
По частна жалба срещу първоинстанционното решение в частта му за произнасянето
по реда на чл.344, ал.2 от ГПК, имаща характера на определение:
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
Съгласно чл.344, ал.2 от ГПК в решението по по иска за делба или по-късно, ако
всички съделители не използват делбените имоти съобразно правата си, съдът по искане на
някой от тях постановява кои от тях от кои имоти ще се ползват до окончателното
извършване на делбата или какви суми едните трябва да плащат на другите срещу
ползването.
С разпоредбата на чл. 344, ал. 2 от ГПК се урежда привременна мярка, с
постановяването на която се цели уреждане на отношенията между съделителите по повод
ползването на имотите, допуснати до делба, през време на висящността на делбеното
производство. /Така Решение № 182 от 26.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2067/2016 г., II г. о.,
ГК/. То не разрешава по същество материално правен въпрос, свързан с предмета на спора,
защото въпросът за начина на ползване на имотите или за дължимото обезщетение дори в
рамките на продължителността на делбеното производство, може да бъде изменено от съда,
който го е постановил.
Въпреки изложеното по – горе, съдът при постановяване на тази мярка следва да вземе
предвид направените изводи за липсата или наличие на съсобственост, предвид недопускане
на неоснователно засягане на правото на собственост на трети лица, както и по отношение
на имоти, които намира, че не са съсобствени. Основанието за допускане на тази
привременна мярка е именно наличие на съсобственост, която впоследствие ще бъде
прекратена с извършване на делбата, поради което тази мярка има действие именно до
извършване на делбата.
Предвид изводите, приети по същество на спора досежно правото на собственост на
сградата, предмет на делбеното производство, съдът намира подадената частна жалба за
основателна, като по същество искането за постановяване на привременни мерки по чл.344,
ал.2 от ГПК от ищцата по иска за делба А. Б. следва да бъде оставено без уважение като
неоснователно.
По изложените съображения, първоинстанционното решение в частта му, имаща
характера на определение по чл.344, ал.2 от ГПК, следва да бъде отменено, като искането за
привременни мерки по чл.344, ал.2 от ГПК до окончателно приключване на делбата за
осъждане на Г.К. да заплаща обезщетение за ползването от последния на процесния имот -
едноетажна жилищна сграда, монолитна, ст.б. конструкция с тухлена зидария със застроена
площ от 86 кв.м. , покрив- дървена конструкция, покрита с керемиди, състояща се от
еднопространствена бокс кухня, дневна и трапезария, излизащи на източна тераса, две
спални, баня и тоалетна, входна веранда, построена в УПИ VII в кв.25 по плана на село
Голямо Буково, община Средец, с площ от 530 кв.м (съгласно документ за собственост -
договор за продажба на недвижим имот-ЧОС от 18.07.2006г. и скица № 639/30.10.2019г.,
издадена от Община Средец), следва да бъде оставено без уважение.
По разноските:
Настоящият съд съобрази разпоредбата на чл.355, ал.1 от ГПК, съгласно която
страните заплащат разноските съобразно стойността на дяловете им, т. е. при приключване
на делбеното производство. Това правило обаче е приложимо относно разноските, които са
направени по повод признаване и ликвидиране на съществуващата съсобственост, като при
липса на оспорване на правата на съделителите и способа за извършване на делбата всеки
съделител понася сам направените разноски за процесуално представителство от адвокат.
15
Когато, обаче, е налице спор дали съществува съсобственост, досежно правата на
съделителите и способа, по който следва да бъде извършена делбата, както и по
присъединените искове в делбеното производство, а така също и при обжалване на
постановените от първоинстанционния и въззивния съд решения, приложение намира
разпоредбата на чл. 78 ГПК. В този смисъл е и константната практика на ВКС /Така т. 9 от
ППВС № 7 от 1973 г., Определение № 167 от 14.06.2016 г. по ч. гр. д. № 1727/2016 г. на
ВКС, І г. о., Определение № 193 от 26.11.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2700/2020 г., II г. о.,
ГК и др./.
По направеното възражение за прекомерност на адвокатския хонорар:
Съгласно чл.7, ал.4 от Наредбата № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по
дела за делба възнаграждението се определя съобразно интереса на представляваната страна
според правилата на ал. 2, но не по-малко от 600 лв. за всяка фаза. Съгласно чл.2, ал.5 от
Наредбата за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела
възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един
от тях поотделно. В конкретния случай са предявени обективно съединени искове в
делбеното производство. По делото са проведени множество съдебни заседания, предприети
са значителен на брой действия по събиране на доказателства, включително изслушване на
свидетелски показания, вещи лица по три експертизи, представени са множество писмени
доказателства. Съобразявайки именно разпоредбата на чл.2, ал.5 от Наредбата, съдът
намира, че адвокатското възнаграждение не надвишава значително установения в
последната минимум до такава степен, че възнаграждението да е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото. По изложените съображения,
съдът намира направеното възражение за прекомерност на адвокатския хонорар за
неоснователно.
Не така стои обаче въпросът за претендираното възнаграждение за изготвяне на частна
жалба срещу първоинстанционното решение в частта му, имаща характера на определение.
В чл.7, ал.1, т.7 от Наредбата е предвидено, че в производства по частни жалби
възнаграждението е 1/3 от минималния размер за една инстанция според предмета на делото
и интереса на страната, но не по-малко от предвиденото в чл. 11. В случая се иска
привременна мярка до приключване на делбеното производство за недвижимия имот,
представляващ процесната сграда. Съобразявайки тази разпоредба и тази на чл.11 от
Наредбата, счита че възнаграждението следва да бъде намалено до минимума, посочен в
наредбата, а именно 200 лв., тъй като на практика по тази частна жалба не са извършвани
други процесуални действия, освен изготвяне и подаването й, а действията, осъществени по
същество по спорния предмет до голяма степен са допринесли и до защита на страната
срещу искането по чл.344, ал.2 от ГПК.
При този изход на делото при направено искане за разноски и от двете страни и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, съобразявайки посочената по – горе практика, разноски се
дължат на ищеца по насрещния иск и въззивник с оглед на уважената част от исковете и за
двете инстанции при общ размер от 1529,24 лв. На насрещната страна се дължат общо
разноски в размер на 350 лв. от претендираните 700 лв., като след направено прихващане
ищцата по иска за делба дължи на Г.К. сумата от 1179, 24 лв., като към тях трябва да се
прибавят и 215 лв., дължими във връзка с подадената частна жалба срещу решението по
чл.344, ал.2 от ГПК /200 лв. адвокатски хонорар и 15 лв. държавна такса/, или общо сумата
от 1394, 24 лв.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №260001 от 14.02.2022 г. по гр.д. №652/2019 г. по описа на РС-
16
Средец В ЧАСТТА , с която е отхвърлен като неоснователен предявения от Г. Х. К., ЕГН
********** със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Генерал Гурко“ №18, ет.3 - адв. Марияна
Пушева, против А.Г. Б. - К., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Иван
Богоров“ №1, ет.1 - адв. Таня Илиева, иск за признаване за установено, че Г. Х. К. е
изключителен собственик на недвижим имот - едноетажна жилищна сграда, монолитна,
ст.б. конструкция с тухлена зидария със застроена площ от 86 кв.м., покрив- дървена
конструкция, покрита с керемиди, състояща се от еднопространствена бокс кухня, дневна и
трапезария, излизащи на източна тераса, две спални, баня и тоалетна, входна веранда,
построена в УПИ VII в кв.25 по плана на село Голямо Буково, община Средец, с площ от
530 кв.м (съгласно документ за собственост - договор за продажба на недвижим имот-ЧОС
от 18.07.2006г. и скица № 639/30.10.2019г., издадена от Община Средец), при граници на
имота: изток –улица, запад-край регулация, север УПИ парцел VI-общински, юг-УПИ
парцел VIII-общински, както и В ЧАСТТА , с която е допуснат до делба посочения
недвижим имот между А. Б. – К. и Г.К. при равни квоти, като вместо него ПОСТАНОВИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.Г. Б. - К., ЕГН **********, със
съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Иван Богоров“ №1, ет.1 - адв. Таня Илиева, на осн. чл.124 от
ГПК, вр. чл.22, ал.1 от СК, че Г. Х. К., ЕГН ********** със съдебен адрес: гр. Бургас, ул.
„Генерал Гурко“ №18, ет.3 - адв. Марияна Пушева, е изключителен собственик на недвижим
имот - едноетажна жилищна сграда, монолитна, ст.б. конструкция с тухлена зидария със
застроена площ от 86 кв.м., покрив - дървена конструкция, покрита с керемиди, състояща се
от еднопространствена бокс кухня, дневна и трапезария, излизащи на източна тераса, две
спални, баня и тоалетна, входна веранда, построена в УПИ VII в кв.25 по плана на с.Голямо
Буково, община Средец, с площ от 530 кв.м (съгласно документ за собственост - договор за
продажба на недвижим имот-ЧОС от 18.07.2006г. и скица № 639/30.10.2019г., издадена от
Община Средец), при граници на имота: изток –улица, запад-край регулация, север УПИ
парцел VI-общински, юг-УПИ парцел VIII-общински.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от А.Г. Б. - К., ЕГН **********, със
съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Иван Богоров“ №1, ет.1 - адв. Таня Илиева, иск за делба на
следния недвижим имот: едноетажна жилищна сграда, монолитна, ст.б. конструкция с
тухлена зидария със застроена площ от 86 кв.м., покрив - дървена конструкция, покрита с
керемиди, състояща се от еднопространствена бокс кухня, дневна и трапезария, излизащи на
източна тераса, две спални, баня и тоалетна, входна веранда, построена в УПИ VII в кв.25 по
плана на с.Голямо Буково, община Средец, с площ от 530 кв.м (съгласно документ за
собственост - договор за продажба на недвижим имот-ЧОС от 18.07.2006г. и скица №
639/30.10.2019г., издадена от Община Средец), при граници на имота: изток –улица, запад-
край регулация, север УПИ парцел VI-общински, юг-УПИ парцел VIII-общински, между А.
Б. – К. и Г.К. при равни квоти - ½ ид.ч. за А.Г. Б. - К.а и ½ ид.ч. за Г. Х. К..
ОТМЕНЯ Решение №260001 от 14.02.2022 г. по гр.д. №652/2019 г. по описа на РС-
Средец в частта, имаща характера на определение по чл.344, ал.2 от ГПК, с която Г. Х. К. е
осъден да заплаща на А.Г. Б. – К., на основание чл. 344, ал. 2 ГПК, сума в размер на 110 лв.
(сто и десет лева) месечно за ползването на делбения имот - едноетажна жилищна
сграда, монолитна, ст.б. конструкция с тухлена зидария със застроена площ от 86 кв.м.,
покрив - дървена конструкция, покрита с керемиди, състояща се от еднопространствена бокс
кухня, дневна и трапезария, излизащи на източна тераса, две спални, баня и тоалетна,
входна веранда, построена в УПИ VII в кв.25 по плА. на с.Голямо Буково, община Средец, с
площ от 530 кв.м (съгласно документ за собственост - договор за продажба на недвижим
имот-ЧОС от 18.07.2006г. и скица № 639/30.10.2019г., издадена от Община Средец), при
граници на имота: изток –улица, запад-край регулация, север УПИ парцел VI-общински, юг-
УПИ парцел VIII-общински, ведно със законна лихва за всяка просрочена вноска, считано от
влизане на първоинстанционното решение в сила до окончателното извършване на делбата.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на А.Г. Б. – К. за постановяване на
17
привременна мярка на основание чл.344, ал.2 от ГПК, за осъждане на Г. Х. К. да заплаща на
А.Г. Б. – К. обезщетение за ползването на делбения имот до окончателното приключване на
производството по делба.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260001 от 14.02.2022 г. по гр.д. №652/2019 г. по описа
на РС- Средец в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА А.Г. Б. - К., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Иван
Богоров“ №1, ет.1 - адв. Таня Илиева да заплати на Г. Х. К., ЕГН ********** със съдебен
адрес: гр. Бургас, ул. „Генерал Гурко“ №18, ет.3 - адв. Марияна Пушева, сумата от 1394, 24
(хиляда триста деветдесет и четири лева и двадесет и четири стотинки) лв., представляваща
сторените в първата и въззивната инстанция разноски.
Решението подлежи на обжалване в частта относно предявените искове с правно
основание чл.34 ЗС за делба, както и в частта относно предявения насрещен установителен
иск за недвижимия имот пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването
му на страните при условията на чл.280, ал.1 ГПК.
В останалата част решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18