РЕШЕНИЕ
№ 2640
гр. София, 05.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ИВАН Г. КИРИМОВ
при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. КИРИМОВ Административно
наказателно дело № 20221110215225 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на "ЕКО БИО ПРЕД" ЕООД, ЕИК ******, чрез
управителя К********, против Наказателно постановление (НП) №
22-007311/23.03.2021 г., издадено от Директор на Дирекция "Инспекция по
труда" - София, с което на основание чл. 416, ал. 5 КТ, във вр. с чл. 415, ал. 1
от КТ на дружеството - жалбоподател е наложена имуществена санкция в
размер на 1500 лева за извършено нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ.
В жалбата бланкетно се излагат съображения за неправилност и
незаконосъобразност на атакувания акт. Моли се НП да бъде отменено.
В проведеното по делото съдебно заседание, жалбоподателят редовно
призован, не се представлява.
АНО редовно призован, представлява се от юрк. Стоянова, която оспорва
жалбата и моли НП да бъде потвърдено. Претендира юрк. възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на
жалбоподателя и извърши служебна проверка на развитието на
административнонаказателното производство, намира за установено от
фактическа страна следното:
В периода 19.10.2020 г. и 11.11.2020 г. в Дирекция „Инспекция по труда“
– гр. София била извършена проверка по спазване на трудовото
законодателство на "ЕКО БИО ПРЕД" ЕООД, ЕИК *****, от служители на
Дирекция "Инспекция по труда" – София, в това число и св. Р. А. – главен
инспектор в ДИТ, като проверката завършила на 11.10.2020 г. с издаването на
1
Протокол за извършена проверка изх. № ПР2028641/11.11.2020 г., връчен на
същата дата на управителя на дружеството лично и срещу подпис. В т. 9 от
горепосочения протокол за извършена проверка било дадено следното
предписание – "Работодателят да определи и изплати парично обезщетение за
неизползвания платен годишен отпуск, пропорционално на времето, което се
признава за трудов стаж на А*******, съгласно чл. 224, ал. 1, вр. чл. 228, ал. 2
от КТ (обн. ДВ бр. 26 и 27 от 1986 г.). Срокът за изпълнение на това
предписание бил до 27.11.2020 г.
В определения в предписанието срок до 27.11.2020 г. "ЕКО БИО ПРЕД"
ЕООД, ЕИК ********* не изпълнило предписание № 9, като дължимото
парично обезщетение на А******* не му било изплатено. Това обстоятелство
било констатирано при извършена последваща проверка, приключила на
15.02.2021 г. с издаване на Протокол за извършена проверка изх. №
ПР2100403/15.02.2021 г., който бил връчен на 23.02.2021 г. на управителя на
дружеството Константин Колев лично и срещу подпис. При последващата
проверка жалбоподателят представил единствено справка, в която бил
определил паричното обезщетение на А********, но не представил платежни
ведомости или други платежни документи, с които да удостовери, че е
изплатил на А******** паричното обезщетение.
За констатираното нарушение свидетелят Р. А., на длъжност "главен
инспектор" при Дирекция "Инспекция по труда" – София, съставила акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) №
22-007311/15.02.2021 г. на "ЕКО БИО ПРЕД" ЕООД, ЕИК ******, в
качеството му на работодател за извършено нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ.
АУАН бил връчен по реда на чл. 416, ал. 3 от КТ.
Въз основа на АУАН е издадено и атакуваното Наказателно
постановление № 22-007311/23.03.2021 г., издадено от Директор на Дирекция
"Инспекция по труда" - София, с което на основание чл. 416, ал. 5 КТ, във вр.
с чл. 415, ал. 1 от КТ на дружеството - жалбоподател е наложена имуществена
санкция в размер на 1500, 00 лева за извършено нарушение на чл. 415, ал. 1
от КТ.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа
на показанията на свидетеля Р. Ангелов, както и въз основа на приобщените
по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства – протокол №
ПР2028641/11.11.2020 г.за извършена проверка от ДИТ - София, протокол №
ПР2100403/15.02.2021 г., за извършена проверка от ДИТ - София, призовки на
основание чл. 45, ал. 1 от АПК, съобщение на основание чл. 416, ал. 3 от КТ,
заповед № 3-0058/11.02.2014 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция "Главна инспекция по труда", заповед № ЧР-977/21.08.2027 г. на
изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по
труда", заповед № ЧР852/11.04.2018 г. на изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", длъжностна
характеристика, справка за извършени корекции от „Еко Био Пред“ ЕООД.
Съдът кредитира показанията на свидетеля Р. А., тъй като същите са
логични, последователни и съответни на писмените доказателства по делото.
2
От показанията ѝ и от протоколите за извършените проверки се установяват
обстоятелствата по осъществените спрямо дружеството-жалбоподател
първоначална и последваща проверки по спазване на трудовото
законодателство и направените при тях констатации. Съдът извърши
внимателна преценка на тези гласни доказателствени средства, като намери,
че същите са обективни, логични и поначало непротиворечиви, от тях се
установяват констатираните обстоятелства при проверката, твърдяното
нарушение с неговите фактически характеристики, както и обстоятелствата по
съставянето на АУАН. Показанията на свидетеля А. представляват пряк
източник на доказателствена информация, доколкото същата като
актосъставител е възприела възпроизведените от нея в
административнонаказателното производство фактически обстоятелства, като
съдът се довери на показанията ѝ и ги кредитира изцяло. Съществено и
изложеното от свидетеля, че процесното предписани под № 9 не е било
обжалвано от дружеството жалбоподател.
Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства
са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно
изясняване на обстоятелствата по процесния случай, включително и за
проверка на гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите
в основата на доказателствените си изводи.
Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления,
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна
проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
Жалбата е подадена в срок, доколкото не са налице данни, че
дружеството е било напуснало седалището си, подадена е от легитимирана
страна и в изискуемата форма. Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентните за това административни органи съгласно чл. 416, ал. 1 и 5 от
КТ и съгласно представените заповеди цитирани по-горе.
АУАН и НП са издадени и при спазване на разпоредбите на чл. 42 и чл.
57, ал. 1 ЗАНН, като липсва каквато и да е непълнота или противоречие в
съдържанието им. Нарушението е подробно и ясно описано, посочена е датата
на неговото извършване, кога е установено, от кого е било извършено, ясно е
индивидуализиран и служителят, спрямо който е извършено нарушението по
чл. 224, ал. 1 от КТ, за което е издадено и процесното предписание. В тази
връзка са и мотивите по р. 6982/21.11.2022 г. по к.д. № 8230/2022 г. по описа
на АССГ, с което е отменено предходно решение на СРС и делото е върнато
за ново разглеждане.
Съгласно разпоредбата на чл. 224, ал. 1 от КТ „При прекратяване на
трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично
обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата
3
календарна година пропорционално на времето, което се признава за трудов
стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176, правото за който
не е погасено по давност.“, а съгласно чл. 228, ал. 3 от КТ „Обезщетенията по
този раздел, дължими при прекратяване на трудовото правоотношение, се
изплащат не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през
който правоотношението е прекратено, освен ако в колективния трудов
договор е договорен друг срок. След изтичане на този срок работодателят
дължи обезщетението заедно със законната лихва.“. В случая трудовото
правоотношение на А****** е било прекратено, считано от 15.03.2019 г. и не
са били представени молби и заповеди за ползване на платен годишен отпуск
за времето от назначаването до прекратяване на трудовото правоотношение
на лицето /15.11.2018 г. – 15.03.2019 г./.
В настоящия казус става въпрос за нарушение, свързано с неизпълнение
на дадено задължително за работодателя предписание по чл. 404, ал. 1, т. 12
от КТ. Изпълнението на задължителните предписания е обвързано със срок,
като нарушението се счита осъществено от момента на изтичане на
съответния срок. Доказателства за наличието на документ, удостоверяващ
изплащане до пълния размер на обезщетението за неизползван платен
годишен отпуск на лицето А******* не са представени нито в хода на
проверката, нито до приключване на съдебното следствие в настоящото
производство, поради което и констатираното нарушение е безспорно
доказано. При последващата проверка е представена единствено справка за
извършени корекции, в която е отразен дължимият размер на обезщетение на
А********.
Даденото предписание е самостоятелен индивидуален административен
акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност пред
административния съд по реда на АПК. Не е спорно между страните, че
предписанието не е било обжалвано, респективно и като такова е влязло в
сила. Фактическият състав на нарушението, за което е наложено наказание,
включва като елемент единствено неизпълнение на вече дадено предписание.
Безспорно е, че предписанието не е изпълнено /в цялост/ в дадения срок,
доколкото не е изплатено дължимото обезщетение.
Спрямо действащата към посочения момент разпоредба и в съответствие
с чл. 27 от ЗАНН, административният орган е определил размера на
административното наказание в минимално предвидения от закона за
извършеното нарушение, поради което и в тази му част съдът намира, че
атакуваното наказателно постановление не следва да бъде ревизирано.
В случая е безспорно установено извършването на нарушение на чл. 224,
т. 1 от КТ, тъй като наказаното дружество, в качеството му на работодател, не
е изплатило парично обезщетение за неизползван годишен отпуск,
пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж на А*******.
Фактическите констатации в АУАН и в НП не са опровергани от събраните
по делото писмени и гласни доказателства. Работодателят носи тежестта да
докаже, че е изпълнил влязлото в сила предписание, в случая - че е изплатил
дължимото обезщетение до пълния му размер, като представи съответните
4
платежни документи разписка, банкови нареждания, банкови извлечения,
разходни ордери и други, удостоверяващи изплащане изцяло на начисленото
обезщетение, каквито по делото не бяха представени.
Съгласно разпоредбата на чл. 415в КТ за нарушение, което е отстранено
веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което
не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят
се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а
виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лв. Съгласно
доктриналната класификация на правонарушенията в зависимост от
изискването за настъпване на определени общественоопасни последици за
съставомерността на деянието, нарушението по чл. 415, ал. 1 от КТ, следва да
се отнесе към така наречените "нарушения на просто извършване",
"формални нарушения". Същото се явява довършено със самия факт на
осъществяване на изпълнителното деяние – неизпълнение на задължително
предписание в срок. По този начин законодателят е въздигнал в нарушение
само застрашаването на обществените отношения, осигуряващи защита на
работника във връзка с изпълнение на трудовите му права, без да е
необходимо от това да са настъпили вреди (имуществени или
неимуществени). За да се приложи обаче тази разпоредба нарушението е
следвало да бъде отстранено веднага след установяването му, доказателства
за което не са събрани в хода на съдебното следствие пред настоящата
съдебна инстанция. Съгласно Тълкувателно решение № 3/10.05.2011 г. по т.
дело № 7/2010г. на ВАС, разпоредбата на чл. 415в КТ е привилегирован
състав и е приложима по отношение на всички нарушения на разпоредбите на
КТ /с изключение на тези по чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и ал. 3 и чл. 63, ал. 1 и
ал. 2 от КТ/, при наличие на предпоставките по този текст. Следва да се
отбележи още, че специалният състав по глава ХІХ, раздел ІІ от КТ на
"маловажно" административно нарушение по чл. 415в КТ изключва
приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 ЗАНН, според която за
маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може
да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че
при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
административно наказание. "Маловажните" нарушения, установени по КТ,
съобразно чл. 415в КТ имат два основни признака: нарушението да е
отстранено веднага след установяването му по реда на КТ и от него да не са
настъпили вредни последици за работници и служители. При това в тези
случаи не е предвидено освобождаване от административнонаказателна
отговорност, а налагане на същото по вид административно наказание –
парична санкция, но в многократно по–нисък размер.
В случая не са налице основания извършеното нарушение да бъде
квалифицирано като "маловажен случай", доколкото по делото не са
ангажирани доказателства за изпълнение на даденото предписание след
датата на проверката и до съставяне на акта за установяване на
административно нарушение, което означава, че законовите предпоставки на
чл. 415в, ал. 1 от КТ не са изпълнени.
Предвид посоченото съдът приема, че обжалваното наказателно
5
постановление е законосъобразно и правилно, респективно и като такова
същото следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на производството претенцията на процесуалния
представител на въззиваемата страна за присъждане на разноски се явява
основателна. Същата се е представлявала от юрисконсулт, който се е явил в
проведеното съдебно заседание, но доколкото делото не се отличава с
фактическа и правна сложност, съгласно чл. 63д, ал. 4, във вр. с ал. 1 от
ЗАНН, във вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ, съдът определи размер на юрисконсултско възнаграждение
от 80, 00 (осемдесет) лева за процесуалното представителство пред
въззивната инстанция по делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление (НП) №
22-007311/23.03.2021 г., издадено от Директор на Дирекция "Инспекция по
труда" - София, с което на основание чл. 416, ал. 5 КТ, във вр. с чл. 415, ал. 1
от КТ на "ЕКО БИО ПРЕД" ЕООД, ЕИК ******* наложена имуществена
санкция в размер на 1500 лева за извършено нарушение на чл. 415, ал. 1 от
КТ.
ОСЪЖДА "ЕКО БИО ПРЕД" ЕООД, ЕИК *******, да заплати на
Дирекция "Инспекция по труда" – София сумата в размер на 80, 00 лева –
разноски за юрисконсултско възнаграждение в производството.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6