Решение по дело №97/2021 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 48
Дата: 31 март 2021 г. (в сила от 21 май 2021 г.)
Съдия: Татяна Черкезова
Дело: 20214500500097
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 12 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 48
гр. Русе , 31.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ в публично заседание на
девети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анета Георгиева
Членове:Татяна Черкезова

Николинка Чокоева
при участието на секретаря Недялка Неделчева
като разгледа докладваното от Татяна Черкезова Въззивно гражданско дело
№ 20214500500097 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С. Д. С. е обжалвал Решение № 260592/16.12.2020г. на Русенския
районен съд по гр. д. № 7280/2019г. в частта, с която е отхвърлен искът му за
обезщетение за неимуществени вреди над 5 000 лева до претендираните
15 000 лева, както и относно разноските. В жалбата се излагат оплаквания за
неправилност и необоснованост на съдебното решение и се иска неговата
отмяна в атакуваните части, като предявените искове се уважат изцяло.
Претендира разноски за въззивната инстанция.
Постъпили са отговори на въззивната жалба със становище, че жалбата
е неоснователна - от ответника Община Русе, и от третото лице – помагач по
обратния иск „ЗАД Армеец“ АД.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на
страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Жалбата е процесуално допустима, разгледана по същество е частично
основателна.
Пред първоинстанционният съд е предявен иск с правно основание чл.
49 вр. с чл. 45 от ЗЗД. С обжалваното решение първоинстанционният съд
осъдил Община Русе да заплати на жалбоподателя в настоящото
1
производство и ищец в първоинстанционното – С.С., сумата от 5000 лева -
обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки и страдания,
вследствие счупване на дясна лопатка в долната част на ставната повърхност,
причинено при инцидент на 09.01.2019г., изразяващ се в подхлъзване и
падане на непочистен участък от площад „Свобода“ в гр. Русе, ведно със
законната лихва върху присъдената сума, считано от 09.01.2019г. до
окончателното й изплащане, като отхвърлил предявения иск над тази сума до
пълния претендиран размер от 15000 лева.
Със същото решение РРС осъдил „РПС- Русе- Пъблик Сървисиз“ ЕООД
да заплати на Община Русе сумата 5000 лева, претендирана по предявения
обратен иск и представляваща присъденото на жалбоподателя обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди от непозволеното увреждане,
обезщетение за забава и разноски по делото, при условие, че Община Русе е
изплатила сумата на увреденото лице, като отхвърлил иска над тази сума до
претендираните 15000 лева, като решението по обратния иск е постановено
при участието на „ЗАД Армеец“ АД в качеството на трето лице -помагач на
страната на „РПС- Русе- Пъблик Сървисиз“ ЕООД.
С въззивната жалба се поставя като спорен по делото единствено
въпросът за размера на обезщетението за неимуществени вреди.
От фактическа страна по делото се установява, че на 09.01.2019г.
ищецът, движейки се по недобре почистена и заледена пешеходна зона на
площад „Свобода“ в гр.Русе, се подхлъзнал и паднал, в резултат на което
получил травматично увреждане на дясното рамо. От представените по
делото медицински документи, както и от приетата от районния съд съдебно-
медицинска експертиза се установява, че в резултат на падането
жалбоподателят е счупил дясна лопатка в долната част на ставната
повърхност. След преглед в Спешното отделение на УМБАЛ "Канев", гр.
Русе на същия не е извършвана оперативна интервенция, не са поставяни
метални остеосинтези, тъй като такива не са се налагали. Ищецът носил
ортеза около 4 месеца заради силните болки и указанията на лекуващия
лекар. Съгласно заключението на вещото лице, е налице трайно затруднение
на движенията на десен горен крайник за срок повече от 30 дни.
Възстановителният процес при такива увреждания е от два до три месеца,
като в случая този процес бил удължен, тъй като болките, които имал
пострадалият, наложили по-дълъг период на имобилизация и възстановяване.
В съдебно заседание от 19.11.2020г. експертът уточнява, че по време на
лекарските комисии, които са преценявали състоянието на пострадалия,
същият е имал болки при мърдане на ръката, заради мястото на счупването и
захващане на сухожилието в областта на травмата. По тази причина ръката
била обездвижена за по-дълъг период, което довело до увеличаване на
нормалния възстановителен период. Функцията на ръката към момента била
възстановена нормално и в бъдеще няма да има последици.
Във връзка с обстоятелствата, при които е настъпила злополуката и за
доказване на търпените от ищеца болки и страдания, пред районния съд са
2
събрани гласни доказателства, които настоящата инстанция изцяло
кредитира. От показанията на разпитаните по делото свидетели А. А. -
очевидец на злополуката, М. М. – приятел на пострадалия, и Е. П. – негова
съжителка, се установява, че на процесната дата С.С. е паднал в началото на
площада, завивайки наляво в пресечка между блока и един от входовете на
комплекс „Дунав“. Мястото не било добре почистено, имало лед и камари от
сняг. Св. А. помогнал на пострадалия да стане и да се обади по телефона. По-
късно св. М. придружил С. от дома му до Спешното отделение, по молба на
последния, тъй като се чувствал много зле. Там бил прегледан от ортопед,
направена му била рентгенова снимка, свидетелят съдействал на
жалбоподателя да си закупи на ортеза и лекарства. След инцидента М.
поддържал връзка с пострадалия, на когото злополуката се отразила зле не
само физически, а и психически. Няколко месеца след падането бил съкратен
от работа. Случвало се свидетелят да му купува храна, тъй като знаел, че е в
лошо финансово положение. Съгласно показанията на св. П., след инцидента
С. месеци наред изпитвал болка, спял седнал на стол до масата, тъй като
ръката му била обездвижена с ортеза, която не е гипсова; не можел да се
облича сам, нито да се храни. Свидетелката му помагала с тоалета, къпането,
хранене, обличане. Това продължило около пет месеца. След сваляне на
ортезата, му помагала да прави упражнения. Рехабилитацията била с
продължителност около три месеца, докато постепенно започнал да се
възстановява. Счупеното място го боляло при промяна на времето.
Пред районния съд е разпитана и св. С. А. – *******, която изнася
данни, че на 09.01.2019г. не е имало почистване и опесъчаване на площад
Свобода. От приложената по делото метрологична справка се установява, че
на 09.01.2019г. по обяд и в ранния следобед максималните температури са
били 4 - 6 градуса, а последните обилни валежи били на 07.01.2019 г. От
07.01. до 09.01.2019 г. минималните температури били – 5.8 градуса на 07.01.,
- 9.2 градуса на 08.01. и – 6.4 градуса на 09.01.2019 г. От тези данни правилно
районният съд е направил извод, че дори и снегът да е бил почистен, при
толкова ниски минимални температури, ако настилката не е опесъчена или
третирана с материали и смеси, които да препятстват заледяването, то
останалият след почистването сняг в момента на злополуката е бил заледен.
При тези данни за обективните последици от претърпяното на
09.01.2019г. непозволено увреждане, настоящият състав намира за
основателни доводите на жалбоподателя, че е занижен размерът на
присъденото му от районния съд обезщетение за неимуществени вреди.
Размерът, в който обезщетението за причинените неимуществени вреди
подлежи на уважаване, следва да бъде определен от съда по справедливост,
съгласно принципа на чл. 52 от ЗЗД. Справедливото обезщетяване по смисъла
на посочената разпоредба означава съдът да определи точен еквивалент на
болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и
психично здраве на пострадалото лице. При тази преценка следва да бъдат
взети предвид конкретните обективно настъпили обстоятелства, включително
периодът и интензитетът на търпените болки, страдания и душевни
3
преживявания. В случая от обсъдените доказателства се установи, че от
процесния инцидент жалбоподателят е получил телесна повреда, изразяваща
се в счупване на дясна лопатка в долната част на ставната повърхност и че
същата е довела до болки и страдания, както и затруднения и дискомфорт за
период от около пет месеца, изразяващи се в невъзможност да задоволява
ежедневните си битови нужди, необходимост от помощ при хранене и
къпане, като поради силните болки пострадалият и не можел да спи добре.
Съдът отчита също и неудобството от необходимостта да бъде обгрижван от
жената, с която живее, да я ангажира със себе си и да отнема от времето ,
както и това, че невъзможността да се обслужва сам е обстоятелство, което го
е натоварвало психически и емоционално. Съдът взема предвид и това, че
след инцидента пострадалият бил съкратен от работата си, влошило се
финансовото му състояние, което допълнително е повлияло на психическото
му състояние. От друга страна, следва да бъде отчетено и възстановяването от
настъпилото физическо увреждане понастоящем, като няма данни
възстановителният период да не е завършил или да са възникнали
усложнения във връзка с получената от С. травма.
Така мотивиран, съдът намира, че претърпените от жалбоподателя
неимуществени вреди следва да се репарират изцяло със сумата от 10 000
лева, които да му бъдат присъдени ведно със законната лихва от датата на
деликта – 09.01.2019г., като този размер, по преценка на съда, съответства
най-пълно на критерия за справедливо обезщетение по чл. 52 от ЗЗД.
Предвид изложеното, решението на първоинстанционния съд следва да
бъде отменено в частта, с която искът е отхвърлен за сумата, представляваща
разликата над 5000 лева до 10000 лева и потвърдено в останалата му
обжалвана част.
С оглед изхода на настоящия спор въззивната инстанция следва да
отмени първоинстанционното решение и в частта му за разноските, като
определи същите наново. Съразмерно с уважената част от иска на
жалбоподателя С.С. се следват 1166.67 лева, а съобразно отхвърлената част
от иска и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК С. дължи разноски на ответника в
размер на 366.67 лева. В производството пред Окръжния съд на ищеца се
следват разноски в размер на 666.67 лева, а ответната Община има право на
разноски в размер на 50 лв., определени на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК. По
компенсация Община Русе следва да бъде осъдена да заплати на
жалбоподателя разноски в размер на 1416.67 лева за двете инстанции.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд

РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260592/16.12.2020 г. на Русенския районен съд по
гр.д. № 7280/2019 г. В ЧАСТТА, С КОЯТО е отхвърлен искът на С. Д. С., ЕГН
4
********** от *******, да бъде осъдена Община Русе, ЕИК *********, с
адрес гр. Русе, пл. “Свобода“ № 6, представлявана от кмета П. М., да му
заплати сумата над 5000 лева до 10 000 лева – обезщетение за неимуществени
вреди, както и в частта за разноските, И ВМЕСТО НЕЯ ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Община Русе, ЕИК *********, с адрес гр. Русе, пл.
“Свобода“ № 6, представлявана от кмета П. М., ДА ЗАПЛАТИ на С. Д. С.,
ЕГН ********** от *******, сумата от още 5000 лева - обезщетение за
неимуществени вреди – претърпени болки и страдания, вследствие счупване
на дясна лопатка в долната част на ставната повърхност, причинено при
инцидент на 09.01.2019г., изразяващ се в подхлъзване и падане на непочистен
участък от площад „Свобода“ в гр. Русе, ведно със законната лихва върху
присъдената сума, считано от 09.01.2019г. до окончателното ѝ изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението В ЧАСТТА, С КОЯТО е отхвърлен искът
на С. Д. С., ЕГН **********, да бъде осъдена Община Русе, ЕИК *********,
да му заплати сумата над 10 000 лева до претендираните 15 000 лева –
обезщетение за неимуществени вреди.
В останалата част като необжалвано решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА Община Русе, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на С. Д. С.,
ЕГН **********, сумата от 1416.67 лева – деловодни разноски по
компенсация за двете инстанции.
Решението е постановено при участието на „РПС- Русе- Пъблик
Сървисиз“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.
Русе, бул. „Липник“ № 133, вх. А, представлявано от управителя А. В. Л. в
качеството на трето лице помагач на страната на ответника по главния иск
Община Русе и участието на „ЗАД Армеец“ АД, ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. „Стефан Караджа“ № 2, представлявано
съвместно от изпълнителните директори М. И. и В. К. - М. - трето лице
помагач на страната на ответника по обратния иск „РПС- Русе- Пъблик
Сървисиз“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от
връчването му на страните.


Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5