РЕШЕНИЕ
№ 1260
гр. Пловдив, 14.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Въззивно гражданско
дело № 20225300500323 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на Н. Е. М., ЕГН **********, от
*** чрез адв. Х. К. против решение № 262526/22.11.2021 г., постановено по
гр.д. № 8827/2020 г. на Районен съд - Пловдив, VІІІ гр. състав, с което е
отхвърлен предявеният от него против „Бултир“ ООД, със седалище и адрес
на управление: ***, обективно съединени искове с правно основание чл.200
от КТ и чл.86 от ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищеца
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените болки и
страдания от трудова злополука, претърпяна от ищеца на 04.12.2017 г., в
размер на 30 000 лв. и обезщетение за претърпените от ищеца имуществени
вреди от трудовата злополука, изразяващи се в разходите за лекарства за
лечение на уврежданията от трудовата злополука, транспорт до Република
България, санаториално лечение и лекарства и медикаменти за подобряване
на състоянието му в размер общо на 10 000 лв., заедно със законната лихва
върху двете главници от датата на увреждането - 04.12.2017 г. Оплакванията в
жалбата са за това решението да е неправилно и незаконосъобразно, като
жалбоподателят моли за отмяната му и за постановяване на друго решение по
същество, с което исковете да бъдат уважени. Претендира заплащането на
разноски за двете съдебни инстанции.
1
Въззиваемата страна „Бултир“ ООД чрез процесуалния му
представители адв. Г. Д. оспорва въззивната жалба като неоснователна.
Намира решението на първоинстанционния съд за правилно и
законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено. Претендира заплащане
на разноски за въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение.
Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК от лице,
имащо право на жалба и е процесуално допустима.
По същество:
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че
същото е валидно. В частта, с която е разгледан искът за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди, същото е и допустимо. Предвид
горното и съгласно чл.269, изр. второ от ГПК следва да бъде проверена
правилността на решението в тази част, по изложените във въззивната
жалба доводи и при служебна проверка за допуснати нарушения на
императивни материалноправни норми.
Между страните не се спори относно това, че ищецът е работил по
трудово правоотношение при ответника като “***” от 15.09.2016 г. Не се
оспорват пред настоящата инстанция описаните в исковата молба факти,
установени и с първоинстанционното решение – че на 04.12.2017 г. по време
на командировка в чужбина за извършване на международен превоз на товар
до Европа, ищецът Н. М. при качване на поверения му товарен автомобил,
паркиран в базата на дружеството в Руси, обл. Равена, Италия, е паднал по
гръб от последното стъпало на кабината, вследствие на което е получил
политравма с множество фрактури на черепната кутия, фрактури на С7, С6 и
D1, фрактури на Х-то ляво ребро и фрактура на носните кости. Така станалата
злополуката е била приета за трудова по чл.55, ал.1 от КСО с Разпореждане
№ 5104-15-391/21.12.2017 г. на Длъжностно лице от НОИ – РУСО гр.
Пловдив.
С отговора на исковата молба ответникът е възразил, че ищецът не е
претърпял неимуществени вреди, а ако е претърпял такива, то с поведението
си е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. Тези възражения
се поддържат и пред настоящата инстанция.
Установява се от заключението на вещото лице С. С. и от
отговорите, дадени от същия в съдебно заседание, че в резултат на инцидента,
станал на 04.12.2017 г. ищецът е получил черепно-мозъчна травма,
изразяваща се в множествено линейно счупване на свода и основата на
черепа, множествено счупване на черепните кости, вероятно, но незаписано
мозъчно сътресение; шийна травма, изразяваща се в сложна фрактура на
седми шиен прешлен от корена на страничния израстък на шести шиен
прешлен, което е наложило носенето на обезопасяваща шийно-дорсална яка
2
за период от 40 дни; гръдна травма, изразяваща се във фрактура на Х-то ляво
ребро, белодробна контузия. Тези травматични увреждания са причинени по
механизма на удар със сравнително голяма сила и е възможно да са получени
при падане от височина. Травматичните увреждания на шията са довели до
трайно затрудняване движенията на врата за срок от три до пет месеца.
Останалите травми са довели до разстройство на здравето. Четири месеца
временна неработоспособност са били достатъчни за приключване на
основните оздравителни процеси. Тежестта на травмите и характерът им
допуска възможни остатъчни явления под формата на болки в областта на
шията и периодично главоболие при преумора или при определени условия.
В отговорите си вещото лице е пояснило, че травматичните увреждания,
които са описани в документацията в Италия не предполагат стари травми,
освен една травма на ребро, която е видяна като стара. Всичко останало е като
травма, която е свързана с инцидента, който е понесъл ищецът там. Вещото
лице сочи, че в периода на възстановяването на ищеца е напълно възможно да
изпълнява функциите на шофьор, тъй като няма нарушение на мозъчните
функции.
Единственият свидетел, който има някакви лични впечатления във
връзка с процесния инцидент е разпитаният пред РС свидетел Н.Н., който
сочи, че работи като шофьор в една фирма с Н. М.. Свидетелят сочи, че е
превозвал ищеца до България от Италия след инцидента и излизането му от
болницата. Отишъл да го вземе с автомобил от гр.Руси и видял, че е с
медицинска яка. След като го взел, го докарал до България. Относно
обстоятелствата за станалия инцидент, постъпването след него на ищеца в
болница в Италия и необходимостта да се носи медицинска яка след
изписването му, съдът кредитира и показанията на свидетелката Д.Ф.,
работеща на длъжност *** при ответника. Тази свидетелка сочи, че е
разговаряла с друг шофьор на име Ф. по телефона след станалото. Същата
сочи, че ищецът е престоял в болница 10 дни.
Въз основа на така събраните доказателства съдът приема за
установено по делото, че в резултат на станалата злополуката, която е била
приета за трудова по чл.55, ал.1 от КСО с Разпореждане № 5104-15-
391/21.12.2017 г. на Длъжностно лице от НОИ – РУСО гр. Пловдив, ищецът е
претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания поради
получените в резултат от злополуката травматични увреждания.
Травматичните увреждания на ищеца се установяват въз основа заключението
на вещото лице по СМЕ, от същото заключение се установява е
продължителността на възстановителния период – четири месеца, както и
наличието на болки при ищеца по време и след него.
Съдът намира направеното от ответника възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат поради поведението на ищеца за
неоснователно.
Според нормата на 201, ал.1 КТ работодателят не отговаря, ако
3
пострадалият е причинил умишлено увреждането. Ал.2 на чл.201 КТ
предвижда, че отговорността на работодателя може да се намали, ако
пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба
небрежност.
При лежаща върху него доказателствена тежест, ответникът не е
доказал по делото възражението си да е допусната от страна на ищеца груба
небрежност, поради което не следва да се приеме, е налице съпричиняване на
вредите. Не са достатъчни показанията на свидетелката Д.Ф., която е
единственият свидетел, разпитан от ответника в тази насока и която сочи, че
от разговора с другия шофьор – Ф., разбрала, че двамата с ищеца са седнали
да се почерпят, да хапнат и да пийнат, изпили по две-три ракийки, а след
това, като е тръгнал да си качва багажа заедно с Ф., на ищеца му е прилошало
и е паднал от горното стъпало, като е паднал на земята. Свидетелката
предполага, че ищецът е бил пиян и затова е паднал от кабината. Показанията
на свидетелката не почиват на нейни лични и непосредствени впечатления, а
възпроизвеждат чутото от друго лице и съдържат само нейни предположения,
че ищецът е бил в нетрезво състояние, поради което е паднал на земята от
последното стъпало на кабината. Ето защо показанията и не се кредитират от
съда, а възражението на ответника за съпричиняване на вредите се приема за
неоснователно.
При тези данни съдът приема, че искът за репариране на
неимуществени вреди в резултат от станалата трудова злополука е доказан по
основание. Предвид критерия справедливост за определяне на дължимото се
обезщетение и степента на претърпените неимуществени вреди, съдът приема
за адекватен на степента на увреждането и претърпените неимуществени
вреди, размер на дължимото се от работодателя обезщетение от 10 000 лв., до
който размер искът следва да се уважи, а за разликата над тази сума до
пълния му предявен размер от 30 000 лв. искът е неоснователен и като такъв
следва да се отхвърли.
Решението на районния съд е неправилно в частта му, с която е
отхвърлен искът за репариране на претърпени от трудовата злополука
неимуществени вреди за размера на обезщетението от 10 000 лв., поради
което в тази част същото ще се отмени, а вместо нещо ще се постанови друго
решение по същество, с което посочената сума ще се присъди, ведно с
обезщетение за забеното и плащане в размер на законната лихва, считано
04.12.2017 г. до окончателното изплащане. В частта, с която този иск е
отхвърлен за разликата над дължимия се размер от 10 000 лв. до пълния му
предявен размер от 30 000 лв. решението е правилно и като такова ще се
потвърди.
Съдът намира че в частта му, с която е разгледан иска за заплащане
на обезщетение за неимуществени вреди, решението е недопустимо.
С исковата си молба ищецът е изложил твърдения за това, че в
резултат от трудовата злополука е претърпял имуществени вреди, изразяващи
4
се в следното: разлика между трудово възнаграждение и обезщетение по
обществено осигуряване, в размер на 500 лв. месечно, в периода от 04.12.2017
г. до 01.07.2019 г.; разходи за престой от 10 дни в здравно заведение в размер
на 3 014 евро; стойност на закупена медицинска яка - 430 евро; транспортни
разходи за превоз до Република България – 740 лв.; процедури по
рехабилитация – 10 посещения по 60 лв.
С решението си районният съд е отхвърлил иска на ищеца за
заплащане на обезщетение за претърпените от него имуществени вреди от
трудовата злополука, изразяващи се в разходите за лекарства за лечение на
уврежданията от трудовата злополука, транспорт до Република България,
санаториално лечение и лекарства и медикаменти за подобряване на
състоянието му в размер общо на 10 000 лв., заедно със законната лихва върху
двете главници от датата на увреждането - 04.12.2017 г. Такъв иск не е бил
предявен, а произнасяне по предявените искове, индивидуализирани по
основание и размер съгласно исковата молба няма.
Ето защо се приема от въззивния съд, че с решението си в тази част
районният съд не се е произнесъл по предявените искове. Решението се явява
недопустимо и като такова следва да се обезсили, а делото следва да се върне
на друг състав от първостепенния съд за произнасяне по предявените искове.
Решението на районния съд следва да се отмени и в частта на
разноските, като същите се присъдят наново, предвид изхода по спора.
Жалбоподателят претендира разноски, но няма данни да е направил
такива, поради което разноски не му се присъждат. Предвид изхода по спора,
жалбоподателят ще бъде осъден да заплати на въззиваемата страна
съответната част от направените разноски за изплатен адвокатски хонорар за
един адвокат, съобразно отхвърлената част от иска за репариране на
неимуществени вреди, които по изчисления на съда за първоинстанионното
производство възлизат на 1200 лв., а за въззивното производство възлизат на
900 лв., или общо разноски пред двете инстанции в размер на 2100 лв. На
основание чл.78, ал.6 от ГПК, въззиваемата страна – ответник ще бъде
осъдена да заплати по сметка на ПОС част от изплатеното от бюджета на
съда възнаграждение за вещо лице, възлизаща на 83,33 лв. и съответстваща на
уважената част от иска за репариране на неимуществени вреди.
По тези съображения и на основание чл.270, ал.3 и чл. 272 от ГПК,
Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 262526/22.11.2021 г., постановено по гр.д. №
8827/2020 г. на Районен съд - Пловдив, VІІІ гр. състав в частта му, с която е
отхвърлен предявеният от Н. Е. М., ЕГН ********** против „Бултир“ ООД,
със седалище и адрес на управление: ***, иск с правно основание чл. 200 от
КТ за заплащане на обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени
5
вреди - болки и страдания, за размера на сумата от 10 000 лв., ведно със
законната лихва върху главницата, считано 04.12.2017 г. до окончателното
изплащане, както и в частта му, с която Н. Е. М. с ЕГН ********** е осъден
да заплати на „Бултир“ ООД, със седалище и адрес на управление: *** сумата
от 2 400 лв. – разноски по делото, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Бултир“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: *** да заплати на Н. Е. М. с ЕГН ********** от *** сумата от 10
000 /десет хиляди / лв., представяваща обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат на
трудова злополука, станала на 04.12.2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано 04.12.2017 г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 262526/22.11.2021 г., постановено по
гр.д. № 8827/2020 г. на Районен съд - Пловдив, VІІІ гр. състав в частта му, с
която е отхвърлен предявеният от Н. Е. М. с ЕГН ********** против
„Бултир“ ООД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление: ***, иск с
правно основание чл. 200 от КТ за заплащане на обезщетение за претърпените
от ищеца неимуществени вреди - болки и страдания, за разликата над 10 000
лв. до пълния предявен размер от 30 000 лв., ведно със законната лихва върху
главницата, считано 04.12.2017 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Н. Е. М. с ЕГН **********, от *** да заплати на „Бултир“
ООД, със седалище и адрес на управление: ***, сумата от 1200 /хиляда и
двеста/ лв. за направените от него разноски пред двете инстанции.
ОБЕЗСИЛВА решение № 262526/22.11.2021 г., постановено по гр.д.
№ 8827/2020 г. на Районен съд - Пловдив, VІІІ гр. състав в частта му, с която
е отхвърлен предявеният от Н. Е. М. с ЕГН ********** против „Бултир“
ООД, със седалище и адрес на управление: ***, иск с правно основание чл.
200 от КТ за заплащане на обезщетение за претърпените от ищеца
имуществени вреди, в размер на сумата от 10 000 лв.
ВРЪЩА делото на друг състав на Районен съд – Пловдив за
произнасяне по предявените искове за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди, претърпени в резултат на трудовата злополука,
претърпяна от ищеца на 04.12.2017 г.
ОСЪЖДА „Бултир“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на Окръжен съд – Пловдив, сумата от 83,33 /осемдесет и три лв. и 33
ст./ - част от изплатеното от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7