Р Е Ш Е Н И Е
№ 292
гр. Велико Търново, 26.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, V-ти състав, в публично заседание на шестнадесети
януари две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯ ДАНАИЛОВА
при участието на секретаря С.А.
разгледа докл***аното от съдия Данаилова адм.
дело № 632/2023г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс
(АПК) във връзка с чл.
172, ал. 5 и чл. 171, т. 1, б. „Б“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Настоящето дело е образувано по жалба на Б.Х.Т. ***,
чрез ***К.Г.И. *** против Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № 23-1717-000226/05.10.2023г. на Началник
сектор към ОД на МВР Добрич, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „Б“ от ЗДвП
временно е отнето СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече
от 18 месеца, затова че при извършена проверка било установена на 05.10.2023г.
в 02:15ч. с техническо средство DRUG
TEST 5000 с инвентарен номер ***, който отчита положителен резултат за употреба на
наркотици – амфетамин и метамфетамин. Издаден талон за медицинско изследване с
номер : ***и водачът отведен в ЦСМП, където дава медицинска проба за медицинско
изследване.
С
Определение № 459 от 20.10.2023г. делото е изпратено по подсъдност от
Административен съд Добрич. По адм. дело 592/2023г. на Административен съд
Добрич е внесена ДТ в размер на 10лв.
С жалбата приложената ПАМ се оспорва като
незаконосъобразна и немотивирана. Изнесеното в нея и в АУАН, въз основа на
който е издадена не отговаря на фактическата обстановка. Проверката били
извършена в частен комплекс „Хиподрум“ гр. Добрич. Поискал и дал кръвна проба.
Приемал лекарства за бъбреци, тай като имал бъбречна криза. Моли да
се постанови решение, с което да се отмени заповедта като неправилна и
незаконосъобразна, постановена в противоречие с процесуалния и материалния
закон.
Ответната
страна – Началник сектор към ОД на МВР Добрич, не се явява и не изпраща представител.
Съдът, като
взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото вкл.
служебно доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Със Заповед №
23-1717-000226/05.10.2023 г. на Началник сектор към ОД на
МВР Добрич спрямо Б.Х.Т. *** е приложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП –
„временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не
повече от 18 месеца“, тъй като управлявал ППС след употреба на наркотични
вещества или техни аналози – нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. второ от ЗДвП.
В обстоятелствената част на заповедта е
посочено, че на 05.10.2023г. в 02:15ч. с техническо средство DRUG TEST 5000 с
инвентарен номер ***, който
отчита положителен резултат за употреба на наркотици – амфетамин и
метамфетамин. Издаден талон за медицинско изследване с номер: ***и водачът
отведен в ЦСМП, където дава медицинска проба за медицинско изследване.
По делото не е
представен резултата от изследването, а е уточнено от началника на РУ – Добрич,
че към 15.01.2024 г. резултат няма (В този смисъл Писмо до съда вх. № 284/22.01.2024
г. ).
Във връзка с
нарушението, по повод което е приложена процесната ПАМ е съставен на водача и
АУАН № ***, който е представен и приет като доказателство по делото. В
обстоятелствената част на този АУАН е възпроизведена същата фактическа обстановка,
а цитираното поведение на водача е било квалифицирано като нарушение на чл. 5,
ал. 3, т. 1, пр. второ от ЗДвП.
Като писмени доказателства по делото са приети материалите,
постъпили с вх. № 5335/13.11.2023 година от ОД на МВР Добрич, както и становище
рег. № 1717, 14205/09.11.2023 г. от ОД на МВР Добрич, АУАН № 706647/05.10.2023
година на Старши полицай при ОД на МВР
Добрич в РУ Добрич мотивирана резолюция № 23-1717-М000111 на ОД на МВР Добрич,
РУ Добрич от 05.10.2023 година за прекратяване на административно-наказателното
производство по АУАН 706647/05.10.2023 година, заповед рег. №
357з-924-07.04.2022 г. за оправомощаване на длъжностни лица от ОД на МВР Добрич
които да издават мотивирани заповеди за прилагане на ЗППАМ по ЗДВП; писма от ОД на
МВР-Добрич и Разследващия полицай по ДП № 746/2023.
Настоящият
съдебен състав, въз основа на приетите за установени факти и след като прецени
доводите и възраженията на страните от една страна, а от друга извърши служебна
проверка на оспорения акт съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК на всички основания по чл. 146 от същия кодекс, счита следното:
Предявената
жалба е редовна и допустима – отговаря на изискванията на АПК за съдържанието
й, подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 от адресата на индивидуалния
административен акт, който е утежняващ за него, т. е. при наличие на правен
интерес от оспорване.
Разгледана по
същество жалбата е основателна по следните мотиви:
Предмет на
настоящето дело е административен акт за прилагане на ПАМ по реда на чл. 171, т. 1, б. „б“
от ЗДвП. Индивидуалният административен акт, предмет на съдебния
контрол, е издаден от компетентен орган. Съгласно чл. 172 от ЗДвП,
ПАМ по чл. 171, т. 1 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол по този закон
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със
Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи за
определяне на служби за контрол по ЗДвП, на основание чл. 165, ал. 1 ЗДвП са определени основни структури на МВР, които да осъществяват
контрол по ЗДвП,
вкл. по т. 1.3 - Областните дирекции на МВР, като със Заповед № 357з-924/07.04.2022
г. директорът на ОД на МВР Добрич е делегирал своята компетентност на служители
на ОД на МВР Добрич, т. е. заповедта е издадена от компетентен орган.
Заповедта е
издадена в писмена форма, като в нея подробно е описана фактическата
обстановка, очертаваща нарушението по повод което се прилага ПАМ, посочено е и
правното основание за издаване на заповедта, а именно чл. 171, т. 1, б.
„б“ от ЗДвП, който гласи: за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
прилагат следните принудителни административни мерки: временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който
управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или
техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване или с тест – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не
повече от 18 месеца.
Според
текстовата част на процесната заповед нарушението, за което се прилага ПАМ е
управлението на ППС след употреба на наркотично вещество – амфетамин и
метамфетамин, установена с техническо средство. Управлението на ППС след
употреба на наркотично вещество е нарушение и би било достатъчно основание за
прилагане на процесната ПАМ. В тази връзка съдът намира, че същественият въпрос
е дали този факт е доказан в настоящето производство. Не е спорно по делото, че
на жалбоподателя е извършена проверка с Дръг Тест 5000 ARHJ – 0017, който е отчел положителен резултат за употреба на амфетамин и
метамфетамин, но показанията на техническото средство са оспорени от водача,
като е дадена кръвна проба и урина за химическо изследване. При наличието
такива законът предвижда именно резултатите от тях да са определящи – чл. 171, ал. 1, т.
1 б. "б" от ЗДвП. Както вече се каза, по желание на Т. му
е издаден талон за медицинско изследване, като взетата на 05.10.2023г.
биологична проба не е анализирана и видно писмения отговор на ответника по
делото няма резултат.
Според чл. 1, ал. 3 от
Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол
в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози,
издадена на основание чл. 174, ал. 4 от ЗДвП, употребата на наркотични вещества или
техни аналози се установява чрез използване съответно на технически средства,
тестове, медицински, химически или химико-токсикологични изследвания – т. е.
всеки от тези начини е възможен за ползване. Не е налице предпоставката за
прилагане на процесната ПАМ към датата на издаването й спрямо жалбоподателя,
доколкото не е установена по несъмнен начин предпоставката по чл. 171, т. 1, б.
"б" от ЗДвП. Преди постановяването на заповедта не са
изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая, включително не е
съобразено, че водачът е дал кръвна проба за изследване, а именно резултатът от
извършеното медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, по
аргумент от чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП и от чл. 6, ал. 9 от
Наредба 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в
кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, е определящ за съществуването на
материалноправните предпоставки за прилагането на ПАМ. От съвместното логическо
и систематическо тълкуване на тези разпоредби следва извод, че показанията на
теста за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози
могат да се вземат предвид при преценката за наличие на нарушение по чл. 5, ал. 3,
т. 1, пр. 2 от ЗДвП само в изрично предвидените в чл. 6, ал. 9
от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. хипотези. Във всички останали случаи
контролните органи са длъжни да се съобразят със стойностите от медицинското
или химико – токсикологичното изследване, защото единствено те са релевантни за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.
В случая, процедурата за вземане на кръв от
жалбоподателя за химико-токсикологично изследване е спазена, което е видно от
приложените документи от органа и от МБАЛ, като е безспорно, че резултат от
изследването не е наличен както към датата на издаване на оспорените заповеди,
така и към датата на приключване на съдебното следствие. Ответникът не е представил изготвен по реда на чл. 24, ал. 2 от наредбата
протокол за химическо или химико-токсикологично изследване за определяне
концентрацията на алкохол и/или употреба на наркотични вещества или техни
аналози, който лабораторията, извършила изследването, има задължението по 77,
ал. 1 от наредбата служебно да изпрати заедно с протокола по чл. 14, ал. 2 на
структурата, посочена в талона за изследване, въпреки че срокът за неговото изготвяне
е изтекъл, нито е поискал отлагане до изготвянето му. В този смисъл виж Решение
№ 15/11.01.2023г. на Административен съд – Бургас по адм. дело № 1822 по описа
за 2022г., Решение № 148 от 18.05.2023 г. на Административен съд – Враца по
адм. дело № 194 по описа на АдмС – Враца за 2023 г., Решение № 248 от
20.12.2023 год. На Административен съд – Кюстендил по адм. дело № 231 по описа
за 2023 г. и др.
Предвид
изложеното и в обобщение съдът намира, че приложената ПАМ е издадена от
компетентен орган, при спазване на установената форма и административно
производствените правила, но е постановена в противоречие с материалния закон и
жалбата като основателна следва да се уважи със съответните последици от това.
Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал.
2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба
на Б.Х.Т. ***, чрез ***. К.Г.И. *** Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 23-1717-000226/05.10.2023г. на Началник сектор към ОД
на МВР Добрич.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на оспорване, съгласно разпоредбата на чл. 172, ал.
5 от ЗДвП.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на
преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: