М О Т И В И към присъдата по н.о.х.д.
№ 79/12 г.
Русенската
окръжна прокуратура е обвинила подсъдимия П.Д.П. в това, че на 12.10.2011 г.,
на път III – 202 /ДЗС-Щръклево/,
километър 4+100, при управление на МПС – лек автомобил марка „Ситроен-Ксара”,
с рег. № Р **** РМ, в пияно състояние –
с концентрация на алкохола в кръвта 0,97 промила, нарушил правилата за движение
по пътищата постановени с разпоредбите по чл. 21 ал. 1 т. 1 от , както при избиране скоростта на движение на пътно
превозно средство превишил разрешената скорост в км/ч за категория В – извън
населено място – 90 км/ч,
като се движел със скорост 134,5
км/ч и по чл. 20, ал. 1 от ,
като не контролирал непрекъснато пътното превозно средство което управлявал, в
резултат на което по непредпазливост причинил смърт на Б. Р. Р. и Б.М. С.,
средна телесна повреда на Д.Б.М., изразяваща се в счупване на дясна бедрена
кост открито счупване на десни лакетна и лъчева кости
с изкълчване на дясната лакетна става, счупване на
таза, реактивна тромбоцитоза и вторична следкръвоизливна анемия, което му причинило трайно
затруднение на движенията на десен горен крайник и на двата долни крайника за
срок повече от 30 дни и следна телесна повреда на А.Х.М., изразяваща се в
счупване на черепа в ляво челно, остър субдурален
кръвоизлив в ляво, контузия на мозъка вдясно, кома с вторично-клоничен гърч, счупване на първи ребра двустранно, контузия
на десния бял дроб, частичен пневмотракс в дясно
върхово, плеврални изливи
двустранно, което му причинило разстройство на здравето, временно опасно за
живота – престъпление по чл. 343 ал. 4, вр. ал. 3 пр.
1 б. „б” пр. 1, вр. ал. 1 б. „в”, вр.
чл. 342 ал. 1 от НК.
По
делото са конституирани като частни обвинители пострадалите, респ. наследниците
на такива А.Х.М., Д.Б.М., лично и със съгласието на майка си Н. З. М. /като пострадал и като наследник на
починалия Б.М. С., както и като наследници на починалия Б. Р. Р. – родителите му Р.Р.Д. и Е.М.Д..
В
съдебно заседание обвинението се поддържа от прокурора, частните обвинители и
техните повереници.
Подсъдимият
и защитникът му считат, че обвинението е доказано от фактическа и правна
страна.
Подсъдимият
е признал изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт
и дал съгласие да не се събират доказателства за тези факти. След надлежно
разяснение по реда на чл. 371 ал. 1 вр. чл. 371 т. 2
от НПК и въз основа на констатацията, че
самопризнанието се подкрепя изцяло от събраните в досъдебното производство
доказателства постановено определение на съда по чл. 372 ал. 4 от НПК,
съдебното
следствие е проведено по реда на чл. 373 ал. 2 от НПК. Въз основа на така
направеното самопризнание и изцяло подкрепящите го доказателства събрани на
досъдебното производство, а именно огледни протоколи и фотоалбуми /л.3-8 и л.18-20/, показанията на св. Б. А. /л.79/,
св. Д.М. /л.80/
,св. М. /л.81/, св. Зв. В. /л.84/,
св. Е. Д. /л.85/ , заключението на комплексната автотехническа и съдебно-мед. експертиза с приложена скица /л.56/, съд. медицински експертизи
/л.36,39,47,52/, хим. екпертиза /л.27/, а също и
допълнително събраните с оглед личността на дееца и отношението му към
извършеното доказателства - разпити на доведените от защитата на
подсъдимия свидетели П. и Е. и писмени доказателства – удостоверение за раждане
на малолетното дете на подсъдимия, удостоверение, че същото е записано на училище
и характеристика от местоработата на подсъдимия, по делото се установява по
несъмнен и категоричен начин следната
ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА:
Подсъдимият е роден на *** г. в гр. О., с
постоянно местоживеене ***, български гражданин, разведен, със средно
образование, неосъждан. Има правоспособност като
водач на на МПС, категории „В” и „М” от 2008г. До настоящия момент не са му налагани административни наказания за нарушение на правилата за движение.
На
12.10.11г след обяд подсъдимият бил в дома си, в с.Щръклево, Рус.област, където консумирал алкохолни напитки.
Около
17.00ч, въпреки,че бил в състояние повлияно от употребения алкохол, предприел пътуване с лек автомобил „Ситроен Ксара” с рег.№ Р **** РМ, от с.Щръклево до района на с.Красен, Рус. област за да вземе и транспортира свои съселяни до с.Щръклево.
След като пристигнал на мястото, в автомобила се качили Б.К.А., който седнал на предната дясна седалка, а на задна седнали Д.Б.М., А.Х.М., Б.М. С. и Б. Р. Р..
По време на пътуването подсъдимият П. заявил, че ще изпробва състоянието и възможностите на автомобила си.
По пътя ДЗС-Русе - с.Щръклево той започнал да управлява автомобила с видимо много висока скорост. При опит да намали скоростта, въпреки че пътната настилка била суха и здрава и при добра видимост, той загубил контрол върху управлението на автомобила. При това автомобилът напуснал пътното платно и след странично движение последвало преобръщането му и удар в дърво. До това се стигнало поради неправилните действията на подсъдимия - превишената скорост с която се движел автомобилът- 134,5 км/ч П., наложилото се от това рязко намаляване на скоростта, съчетани с влиянието на употребения от него алкохол - 0,97 промила етилов алкохол в кръвта му.
Съдържанието на алкохола в кръвта на подсъдимия е
установено от неоспорената съдебнохимическа
и съдебномедицинска експертизи /втората установява по-високо съдържание към
момента на процесното деяние, 0,97 промили е
съдържанието към последващия момент на изследването, но обвинението е заявило
тази именно стойност и извън правомощията на съда е да я завишава във вреда на
подсъдимия/.
В резултат на пътнотранспортното произшествие, съгласно неоспорените съдебномедицински експертизи по делото се
установява, че
на возещите се както се
посочи в автомобила пострадали били причинени увреждания както следва:
на Б.М. С. били причинени множество тежки наранявания на главата и тялото - съчетана травма, довела до остра кръвозагуба в съчетание с мастна емболия в белите дробове, което причинило смъртта му;
на Б. Р. Р. били причинени тежка черепно-мозъчна травма, счупване на дясната ключица, счупване на три ребра в дясно, масивна аспирация на кръв в белите дробове, кръв в стомаха, остра анемия, нараняване на сърцето, оток на белите дробове, оток на мозъка и вклиняване на малкомозъчните тонзоли в големия тилен отвор,
като тази тежка черепно-мозъчна травма в съчетание с масивна аспирация на кръв и остра кръвозагуба причинили смъртта му;
на пострадалия Д.Б.М. била причинена средна телесна повреда изразяваща се в счупване на дясна бедренна кост, открито счупване на десни лакетна и лъчева кости , с изкълчване на дясна лакетна става, счупване на таза , реактивна тромбоцитоза и вторична следкъвоизливна анемия, което му причинило трайно затруднение на движенията на десен горен крайник и на двата долни крайници за срок повече от 30 дни и
на пострадалия А.Х.М., също била причинена средна телесна повреда , изразяваща се в счупване на черепа в ляво челно; остър субдурален кръвоизлив в ляво; контузия на мозъка, в дясно; кома с тонично - клоничен гърч; счупване на първи ребра двустранно; контузия на десния бял дроб; частичен пневмоторакс в дясно върхово; плеврални изливи двустранно, което му причинило разстройство на здравето, временно опасно за живота.
Настъпилите вредоносни последици- смъртта на Б.М. С. и на Б. Р. Р. и средните телесни повреди на Д.М. и А.М. са пряка последица от виновното поведение на обвиняемият, който управлявал лекия автомобил в пияно състояние , с превишена скорост и неосъществен постоянен контрол върху превозното средство ,което е нарушение на чл.21,ал.1 и чл.20,ал.1 от ЗДвП.
Като пряка е непосредствена последица от същото
пътнотранспортно произшествие била причинена и лека телесна повреда, изразяваща
се в болка и страдание – охлузване на лявата яблъчна
кост – и на свидетеля Б.К.А., която не се обхваща като обективен признак от
процесния престъпен състав и подлежи евентуално на обезвреда
в отделно гражданско производство. Тук има значение при опредселяне
на тежестта на санкцията на подсъдимия.
При тези констатации съдът прие
от правна страна,
че
с деянието си подсъдимият е осъществил състава престъплението
по
чл. 343 ал. 4, вр. ал. 3 пр. 1 б. „б” пр. 1, вр. ал. 1 б. „в”, вр. чл. 342 ал.
1 от НК, като
на 12.10.2011 г., на път III – 202 /ДЗС-Щръклево/,
километър 4+100, при управление на МПС – лек автомобил марка „Ситроен-Ксара”,
с рег. № Р **** РМ, в пияно състояние –
с концентрация на алкохола в кръвта 0,97 промила, нарушил по гореописания начин
правилата за движение по пътищата постановени с разпоредбите по чл. 21 ал. 1 т.
1 от ЗДвП, както при избиране скоростта на движение
на пътно превозно средство превишил разрешената скорост в км/ч за категория В –
извън населено място – 90
км/ч, като се движел със скорост 134,5 км/ч и по чл. 20,
ал. 1 от ЗДвП, като не контролирал непрекъснато
пътното превозно средство което управлявал. Като пряка и непосредствена
последица от това деяние на подсъдимия настъпили смърт и средна телесна повреда
на повече от едно лице, а именно: смърт на Б. Р. Р. и Б.М. С., средна телесна повреда на Д.Б.М., изразяваща
се в счупване на дясна бедрена кост открито счупване на десни лакетна и лъчева кости с изкълчване на дясната лакетна става, счупване на таза, реактивна тромбоцитоза и вторична следкръвоизливна
анемия, което му причинило трайно затруднение на движенията на десен горен
крайник и на двата долни крайника за срок повече от 30 дни и средна телесна
повреда на А.Х.М., изразяваща се в счупване на черепа в ляво челно, остър субдурален кръвоизлив в ляво, контузия на мозъка вдясно,
кома с вторично-клоничен гърч, счупване на първи
ребра двустранно, контузия на десния бял дроб, частичен пневмотракс
в дясно върхово, плеврални изливи
двустранно, което му причинило разстройство на здравето, временно опасно за
живота.
Престъплението
е консумирано и от субективна страна, като подсъдимият е осъзнавал, че
управлява моторно превозно средство и че като водач на такова е длъжен да
спазва разпоредбите по ЗДвП, вкл. и процесните, които е нарушил. Деянието е извършено виновно,
по непредпазливост във формата на небрежност, тъй като при управлението на
автомобила по описания начин, с превишена скорост и след употреба на алкохол,
не е предвиждал и не се е стремил към настъпването на общественоопасните
последици от престъплението, но е бил длъжен да ги предвиди и е могъл да ги предоврати.
Ето защо
съдът призна подсъдимия за виновен по процесното
обвинение.
При индивидуализацията на наказанието
подсъдимия съдът отчете като
отегчаващи отговорността му
обстоятелства
изключително
високата /134,5 при разрешена 90
км.ч./ и крайно неудачна за участъка /на двулентов междуселски път/ скорост на движение на
автомобила,
около
два пъти превишаващата съставомерната стойност на
алкохола
в кръвта му /0,97 промили при съставомерна 0,5
промили/,
допуснатите
повече от едно нарушения на правилата за движение по пътищата,
многобройността
на съставомерните последици /смърт на две лица,
средни телесни повреди с многобройни увреждания, тангиращи
с тежки телесни повреди на две лица, както и още една, макар и несъставомерна лека телесна повреда на Б. К. А./, а като
смекчаващи такива
чистото
му съдебно минало,
добрите
характеристични данни, вкл. за трайно социализиране на подсъдимия – живот на
съпружески начала, припознаване на дете, упражняване на общественополезен труд
– и
неустановяване на други
допуснати от него нарушения по ЗДвП до инкриминирания
период.
Като
съобрази този комплекс, сочещ на относителен баланс с лек превес на отегчаващите
отговорността обстоятелства, , а също и високия и устойчив ръст на транспортните престъпления в страната, вкл.
с причинени смърт и телесни повреди, очевидно предопределящи с оглед
генералната превенция допълнително завишаване на санкцията за процесното деяние, съдът
определи
размера на наказанието лишаване от
свобода за процесното деяние при условията по чл. 58а пр. 1 вр. чл. 54 и сл. от НК в размер над
и по близо до средата предвидена в закона /6 г. и 6 м./, а именно седем години и
шест месеца лишаване от свобода. Този размер
съгласно
императивната разпоредба по чл. 373 ал. 2 пр. 2 вр.
чл. 58а ал. 1 пр. 2 от НК съдът намали с една трета, свеждайки го така до
пет години лишаване от свобода.
Наказанието
следва в съответствие с разпоредбите по чл. 57 и 59 от ЗИНЗС да се търпи при първоначален общ режим в затворническо
заведение от открит тип.
Не са
налице предпоставките от хипотезата по чл. 58а ал. 4 от НК /както многобройни
или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, така и несъразмерна
тежест на минималноустановеното наказание/, поради
което липсва основание да се обсъжда тази разпоредба.
По
отношение кумулативно предвиденото съгл.
343г вр. чл. 37 ал. 1 т. 7 от НК наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство съдът
отчете горното съотношение на отегчаващи и смекчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства, като с оглед
спецификата
на това наказание в отчете в по-голяма
степен липсата на други допуснати от дееца нарушения по ЗДвП.
При тези предпоставки, като съобрази и очевидната неудачност
на варианта осъденият да възстанови правоспособността си като водач на МПС в
периода, когато следва да търпи лишаване от свобода за извършеното транспортно
престъпление, определи размера на наказанието на 6 години. Така определен в хипотезата по чл. 49 ал. 2 от НК този
размер надхвърля срока на лишаването му от свобода, но е под средата на
предвидения от законодателя допустим срок на наказанието лишаване от
правоуправление.
Причини и условия способствали за извършване на престъплението са подценяване на опасността от неспазване правилата за движение и недостатъчно високото правосъзнание
на подсъдимия.
Следва
да се присъдят деловодните разноски на държавата. Частните обвинители и поверениците
им не са поискали присъждане на деловодни разноски, поради което в съответствие
с разпоредбата по чл. 189 ал. 3, изр. 1, пр. 2 от НПК
такива не следва да се присъждат.
По
тези съображения съдът се произнесе с присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: