Решение по дело №594/2024 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба с вх.№16462/14.06.2024г. по описа на РС-Плевен от „Стан транс 99“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Велико Търново, ул. „България“ № 21, вх. Д, ет. 1, представлявано от управителя И. С. П., против Решение № 259/16.05.2024г. по АНД № 555/24г. по описа на РС-Плевен, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) №35-0000057/20.01.2022г. на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“. С НП-то на основание чл. 96г, ал.1 пр.2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвП) на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв. за нарушение на чл. 7а, ал.2 пр.3 от ЗАвП. Посочва се в жалбата, че при постановяване на съдебното решение решаващият съд не е установил допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при съставянето на акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и НП-то – не са спазени изискванията на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1 т.5 от ЗАНН, като нарушението не е описано. Сочи се, че в Наредба № 36/15.06.2006г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на моторни превозни средства (МПС), на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания, издадена от Министерството на транспорта, в чл. 3, ал.2 -4 са посочени редица изисквания. Изложени са съображения, че с непосочването на конкретно изискване при описанието на нарушението е допуснато съществено процесуално нарушение и жалбоподателят не е бил наясно на какво изискване не отговаря. Твърди се, че в разпоредбата на л.7а, ал.2 от ЗАвП не се съдържа конкретно изискване за психологическа годност. Твърди се, че дадената квалификация на нарушението е неправилна и в разрез с разпоредбата на чл.57, ал.1 т.6 от ЗАНН, поради което липсва правна квалификация на твърдяното нарушение, като сочи съдебна практика на АС-Пловдив в тази насока. Твърди се още, че в първоинстанционното производство не е установено дружеството да е осъществявал превоз на товари на 30.11.2022г. на територията на Германия. Иска се от съда от съда да отмени Решение № 259/16.05.2024г. по АНД № 555/24г. по описа на РС-Плевен като неправилно поради противоречие са материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и като необосновано.

В съдебно заседание „Стан транс 99“ ЕООД, редовно призовано, не се представлява.

Ответникът – Директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“, не се явява и не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен, дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно.

Административен съд – Плевен, трети касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на оспорване пред АС-Плевен е Решение № 259/16.05.2024г. по АНД № 555/24г. по описа на РС-Плевен, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) №35-0000057/20.01.2022г. на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“, с което на основание чл. 96г, ал.1 пр.2 от ЗАвП на „Стан транс 99“ ЕООД била наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв. за нарушение на чл. 7а, ал.2 пр.3 от ЗАвП.

Районен съд - Плевен приел за установено от фактическа страна, че на 30.11.2021г. около 10 часа в Германия превозвача „Стан транс 99“ ЕООД, притежаващ лиценз за Общността с №14771 е допуснал осъществяване на превоз на товари с водач И. С. П., управлявал товарен автомобил „Ман“ с рег.№ [рег. номер] и полуремарке с рег.№ [рег. номер], като водачът не отговарял на изискванията за психологическа годност по смисъла на наредбата по чл.152, ал.1 т.2 от Закона за движение по пътищата ( ЗДвП), видно от справка в регистъра на психологическите изследвания на водачите. Установено било, че срокът на валидност на удостоверението на водача с№ 418584 е до 17.03.2020г. За нарушението на чл. 7а, ал.2 пр.3 от ЗАвП бил съставен АУАН, връчен на дружеството, като в графа възражения И. С. П. вписал собственоръчно, че пътува само в чужбина, поради което не е имал възможност да си поднови удостоверението. Въз основа на АУАН било издадено НП № №35-0000057/20.01.2022г. на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“, с което на основание чл. 96г, ал.1 пр.2 от ЗАвП на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв. за нарушение на чл. 7а, ал.2 пр.3 от ЗАвП.

Съдът приел за установена горната фактическа обстановка от събраните гласни доказателства в показанията на свидетелите Д. Н. К. и Д. П. Ц., които кредитирал с доверие, както и писмените доказателства по делото.

Съдът извел изводи, че АУАН и НП-то са издадени от длъжностни лица с материална компетентност, в сроковете по чл.34 от ЗАНН, както и че съдържат реквизитите по чл.42 от ЗАНН. Приел, че както в АУАН, така и в НП-то са посочени дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и нарушената законова норма, както и че е налице единство между фактическо и юридическо обвинение, формулирани ясно и недвусмислено. Изложил е и съображения, че в случая И. С. П. не е притежавал валидно удостоверение за психологическа годност на дата 30.11.2021г. в съответствие с изискването на чл. 7а, ал.2 пр.3 от ЗАвП вр. Наредба № 36/2006г., изводимо от представената справка от регистъра на психологическите изследвания. Приел, че вмененото административно нарушение е доказано по безспорен и категоричен начин, както и правилно наказващият орган е ангажирал отговорността на дружеството. Предвид обстоятелството, че липсват предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН, както и че имуществената санкция е фиксирана като размер в нормата на чл. 96г, ал.1 пр.2 от ЗАвП, приел наложеното наказание на „Стан транс 99“ ЕООД за правилно определено. Като краен извод РС-Плевен счел издаденото наказателно постановление за правилно и законосъобразно, поради което го потвърдил.

При извършване на касационната проверка по наведените в касационната жалба основание, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, съдът приема следното:

Въззивното решение се явява постановено при неправилно приложение на материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл.7а, ал.2 от ЗАвП лицензираните превозвачи, лицата по чл. 24е и лицата, извършващи превози за собствена сметка, могат да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната категория и за психологическа годност, определени с наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1 от този закон и чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата. В случая наредба по чл.152, ал.1 т.2 от ЗДвП е Наредба № 36/15.05.2006г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изисквания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания, с която се определят изискванията за психологическа годност и условията и редът за провеждане на психологическите изследвания на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категории Ттб, Ттм, С, D и подкатегории С1 и D1; лицата, които се явяват на изпит за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство от категории В, В1, М и А, след като са загубили правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) поради отнемане на контролните точки; водачите на автомобили за обществен превоз на пътници или товари; водачите на таксиметров автомобил и др. След проверка на психологическата годност на водачите и установяване на нивото на професионално значимите психологически качества на водачите да управляват МПС без опасност от допускане на пътнотранспортни произшествия, на основание чл.36 от наредбата заключенията от психологическото изследване се регистрират посредством специализиран програмен продукт. На всички лица, получили положително заключение, се издава удостоверение за психологическа годност, което съдържа личните данни на лицето, целта/целите, за които то е получило положително заключение за психологическа годност, града, протокола и датата на психологическото изследване, наименованието на психологическата лаборатория и дата на издаване. До 21.10.2022 г. на основание чл.8, ал.2 от наредбата удостоверението за психическа годност е със срок на валидност 3 години. След тази дата с оглед измененията на нормата в държавен вестник бр. 84 от 2022 г. удостоверението за психологическа годност е безсрочно.

Същевременно свидетелството за управление на МПС, като български личен документ по чл.1 ал.5 т.2 от Закона за български лични документи, е за срок на валидност 10 години за категории АМ, А1, А2, А, В, В1 и ВЕ, 5 години - за категории С, СЕ, С1, С1Е, D, DE, D1, D1E и Т, като този срок е редуциран до 10 респ. до 5 години за лица с трайни увреждания за категориите по ал. 3 респ. ал.4.

Гореизложеното обуславя извод, че издадено удостоверение за психическа годност е винаги с по-кратък срок на валидност от издадено на същия водач свидетелство за управление на МПС за удостоверенията, издадени преди 21.10.2022г.

По този начин действащият чл.8, ал.2 от наредбата към датата на извършване на твърдяното нарушение 30.11.2022г. и към датата на издаване на обжалваното наказателно постановление не съответства на Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. относно свидетелствата за управление на превозни средства. С директивата се хармонизират правилата относно изискваната минимална възраст, способност за управление на превозно средство, изпитите, които кандидатът следва да издържи успешно, неговото обичайно пребиваване на територията на държавата членка, издала свидетелството за управление, периодичността на подновяване и подкатегориите на превозните средства, минималните изисквания за издаването на СУМПС вкл. за физическа и умствена годност за управление на превозни средства, за редовен контрол върху съответствието на водачите с тези минимални стандарти, въвежда се по-висока възрастова граница за управление на някои категории превозни средства и др. Съгласно чл.7 т.1 пр.1 от директивата свидетелства за управление на превозно средства следва да се издават само на кандидати, които са взели изпит по умения и поведение и теоретичен изпит и отговарят на медицинските стандарти в съответствие с разпоредбите на приложения II и III. Същевременно подновяването на свидетелство за управление на превозно средство, когато техния срок изтече, подлежи на продължаващо спазване на минималните стандарти на физическа и умствена годност за управление – чл. 7 т.3 пр.1. В приложение III европейският законодател изрично е предвидил провеждането на медицински прегледи и проверка на зрението, слуха на кандидатите респ. водачите, както и за заболявания на опорно-двигателния апарата, за сърдечносъдови заболявания, диабет, употреба на алкохол, при неврологични заболявания, бъбречни и психични заболявания. Предвидено е свидетелства за управление да не се издават и не се подновяват на кандидати или водачи, страдащи от дълбоки психични разстройства, независимо дали вродени или причинени от заболяване, травма или неврохирургически операции; силно изоставане в умствено развитие; тежки поведенчески проблеми поради старост, или личностни недостатъци, водещи до силно влошаване на разсъдъка, поведението или адаптивността, освен ако молбата е подкрепена от квалифицирано медицинско заключение и ако е необходимо, при условие провеждането на редовни медицински прегледи.

Действително в т.3 на раздел „Медицински прегледи“ предвижда възможност стандартите, установени от държавите членки за издаване и всяко едно последващо подновяване на свидетелства за управление, да бъдат по-строги от изложените в приложението към директивата. Следователно по-строгите стандарти могат да бъдат въвеждани на национално равнище само и единствено във връзка с първоначалното издаване и последващото подновяване на свидетелствата за управление на моторно превозно средство. От последното следва, че не могат да бъдат въвеждани по-строги изисквания за удостоверяване на отделни аспекти от физическата или умствената годност за управление на превозно средство, посредством документ, който редом със самото свидетелство за управление има свое собствено легитимиращо действие и е със срок различен от този на свидетелството.

В тази насока е и практиката на СЕС – решение от 18.01.2024г. по дело С -227/22г. ( IL срещу регионална дирекция „Автомобилна администрация“-Плевен) по отправено преюдициално запитване на АС-Габрово. Съгласно т. 29 от решението умствената годност на притежателите на СУМПС от посочените категории, включително на професионалните водачи, вече е била оценена и удостоверена към момента на издаването и подновяването на тези свидетелства. Същевременно в т. 37 от решението се допълва, че налагането на притежателите на валидно свидетелство за управление на допълнително задължение да притежават такова отделно удостоверение за психологическа годност би представлявало недопустимо допълнително ограничение, доколкото свидетелство за управление, издадено от държава членка в съответствие с чл.1 пар.1 от Директива 2006/126, трябва да се счита за доказателство, че притежателят на свидетелството е отговарял на предвидените в тази директива условия за издаване в деня, в който посоченото свидетелство му е било издадено. Съдът прави извод в т. 45 от решението, че медицинските прегледи трябва да съвпадат с подновяването на свидетелството за управление и периодичността им следва да се определя въз основа на срока на валидност на това свидетелство. В този смисъл са решение от 26.04.2012г. по дело С 419/2010г., решение от 29.04.2021г. по дело С -56/20г.; решение от 26.10.2017г. по дело С-195/2016г. и др.

В т. 39 от мотивите на решението недвусмислено се посочва, че "държавите-членки не могат да изискват доказателство за умствена годност за управление на интервали от време, по-кратки от срока на валидност на свидетелството за управление". В заключение СЕС в решението си приема, че "чл. 7, § 1 и 3 от Директивата трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска държава-членка да изисква от лицата, които искат да извършват професионална дейност като водачи на МПС за транспорт на пътници или стоки и които имат свидетелство за управление на ПС от категории C, CE, C1, C1E, D, DE, D1 и D1E, издадено в съответствие с тази директива, като при това издаване физическата и умствената им годност за управление е проверена, да притежават както свидетелство за управление, така и имащо по-кратък срок на валидност от него удостоверение за психологическа годност. Подобно допълнително задължение за притежаване на отделно свидетелство за психологическа годност би представлявало недопустимо допълнително ограничение, доколкото СУМПС трябва да се счита за доказателство, че притежателят му е отговарял на предвидените в Директивата условия за издаване в деня, в който посоченото свидетелство му е било издадено и следователно притежава необходимата доказателствена стойност за удостоверяване на умствената годност за управление на МПС от съответната категория.

На основание чл.633 от ГПК вр. чл.144 от АПК решението на СЕС е задължително за националния съд.

Предвид изложено, съдът намира, че предвидената към датата на извършване на вмененото нарушение в Наредба № 36/15.05.2006 г. тригодишна валидност на удостоверенията за психологическа годност не следва да се прилага, тъй като противоречи на регламентацията, дадена в Директива 126/2006/ЕО.

В случая не е спорно, че водачът на превозното средство е притежавал валидно СУМПС за съответната категория и следва да се счита за психологически и физически годен да управлява МПС от тази категория, поради което следва, че дружеството обществен превозвач не е осъществило състава на вмененото му с НП административно нарушение.

На основание гореизложеното, касационният съд приема въззивното решение за постановено при неправилно приложение на материалния закон. Последното съставлява касационно основание за отмяна по чл. 348, ал. 1, т. 1, във връзка с ал. 2 от НПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН. Следва оспореното решение да се отмени като незаконосъобразно и да се постанови ново, с което НП също да се отмени, като издадено при неправилно приложение на материалния закон и незаконосъобразно.

При този изход от спора, доколкото пред касационната инстанция от страна на „Стан транс 99“ ЕООД не е отправено своевременно искане за присъждане на разноски, съдът счита, че не следва да се произнася по въпроса за разноските.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, пр. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, АС-Плевен, трети състав,

ОТМЕНЯ Решение № 259/16.05.2024г. по АНД № 555/24г. по описа на РС-Плевен И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №35-0000057/20.01.2021г. на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“, с което на основание чл. 96г, ал.1 пр.2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвП) на „Стан транс 99“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Велико Търново, ул. „България“ № 21, вх. Д, ет. 1, представлявано от управителя И. С. П. била наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв. за нарушение на чл. 7а, ал.2 пр.3 от ЗАвП.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 223 от АПК.