Р Е Ш Е Н И Е №........
гр. Стара Загора, 12.03.2018 г.
Старозагорски районен съд,
гражданско отделение в публично заседание на дванадесети февруари, две хиляди и
осемнадесета година в състав:
при секретаря Тонка Тенева като
разгледа докладваното от съдия Тенева гр.дело № 2143 по описа за 2017 г. за да
се произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск е за делба на недвижим имот
с правно основание чл. 341 и сл. от ГПК и чл. 34 от ЗС.
Производството е по искова молба
на Н.Н.С. срещу И.Ж.Т. и С.С.Т., за делба на недвижим имот:
ПИ (дворно място без построените
в него сгради) с идентификатор 68850.520.277, находящ се в гр. Стара Загора,
ул. „Петър Алабин“ № 11- 13 с площ от 327 кв.м. с предназначение на имота –
урбанизирана територия за ниско застрояване, при граници : ПИ с номера
68850.520.276; 68850.520.280; 68850.520.278; 68850.520.2765
Данъчната оценка на имота е в
размер на 11 641.20 лв.
Правното основание за
възникналата съсобственост е покупко – продажба от страна ищеца на ½
ид.част от имота на публична продан.
Искането е делбата на дворното
място да се допусне при равни квоти – по ½ ид. част за ищеца и ½
ид. част общо за двамата ответници – съпрузи (по ¼ част за всеки).
Предвид гореописаното и поради
невъзможността от извършване на доброволна делба за ищеца се формирал правен
интерес да се извърши съдебна делба на подробно описания имот. Ищецът е
отправил молба да му бъдат присъдени и направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е
постъпил отговор от ответниците - съделители.
Ответниците не оспорват искането
за делба при посочените квоти. Отправени са искания за проверка поделяемостта
на имота, като предпоставка за допустимост на делбеното производство.
След приключване на съдебното дирене и с
оглед събраните по делото доказателства съдът намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Не е спорно между страните, а и видно от
Постановление за възлагане на недвижим имот от 29.04.2014 г. съделителят Н.Н.С.
е придобил ½ ид. част от ПИ с идентификатор 68850.520.277, находящ се в
гр. Стара Загора, ул. „Петър Алабин“ № 11- 13 с площ от 327 кв.м. с
предназначение на имота – урбанизирана територия за ниско застрояване, при
граници: ПИ с номера 68850.520.276; 68850.520.280; 68850.520.278;
68850.520.2765, заедно с построената в имота сграда с идентификатор
68850.520.277.8, на два етажа, представляваща еднофамилна жилищна сграда с площ
от 60 кв.м. Постановлението е влязло в сила на 09.06.2014 г. и видно от
представения Протокол ищецът е въведен във владение на имота на 20.07.2015 г.
Публичната продан не е
оригинерно, а деривативно основание за придобиване на собственост, по силата но
което купувачът става собственик от деня на възлагането, даже то да е било
обжалвано –
така Определение № 194/11.05.2016
по дело №1936/2016 на ВКС, ГК, III г.о.
Съгласно Тълкувателно решение №
5/2015 г. на ОСГК на ВКС при придобиване на правото на собственост върху недвижим
имот на основание публична продан, ако в постановлението за възлагане на
съдебния изпълнител не фигурира построена в имота сграда, върху същата не е
било насочено принудително изпълнение чрез налагане на възбрана, не е описана и
оценена от съдебния изпълнител и спрямо нея не е проведена публична продан, ако
същата представлява самостоятелен обект на правото на собственост, не намира
приложение правилото на чл. 92 ЗС, за да се приеме, че по силата на
постановлението за възлагане е придобита собствеността и върху сградата. В
случай че същата представлява несамостоятелен обект на собственост (спомагателни,
обслужващи, второстепенни сгради и постройки, навеси, бараки, огради и др. към
сградата, предмет на публична продан), правилото на чл. 92 ЗС се прилага на
общо основание.
Ответниците
С.С.Т. и И.Ж.Т. съгласно Нотариален акт № 51 по дело № 278 от 05.06.2015 г. са
собственици на другата ½ ид.част от делбения поземлен имот с идентификатор 68850.520.277 ведно с построената в имота сграда с
идентификатор 68850.520.277.7 на два етажа, представляваща еднофамилна жилищна
сграда с площ от 56 кв.м и на сграда с идентификатор 68850.520.277.4 – с
предназначение хангар, депо, гараж.
По
делото са представени и от двете страни скици от АГКК гр. Стара Загора – на л.
7, л. 50 и 51, л. 66 – 69 и л. 87 от делото. Видно от тях в делбеното дворно
място има построени общо пет сгради – два самостоятелни обекта, представляващи
жилищни еднофамилни сгради – близнак, две сгради на допълващо застрояване с
предназначение хангар, депо, гараж и една селскостопанска сграда. Съгласно
представените по делото титули за собственост – Постановление за възлагане за
ищеца и Нотариален акт за покупко – продажба за ответниците всяка от страните
притежава по ½ ид. част от двора, по една жилищна сграда – близнак (източен
близнак за ищеца и съответно западен близнак за ответниците). По отношение на
сградите на допълващо застрояване ответниците се легитимират като собственици
на сграда с идентификатор 68850.520.277.4 – с предназначение хангар, депо,
гараж. Ищецът счита, че не е собственик на сграда с идентификатор
68850.520.277.3 – с предназначение хангар, депо, гараж и сграда с идентификатор
68850.520.277.6 – с предназначение селкостопанска постройка, за които сгради в
кадастъра е обозначено, че са собственост на Васил Велев Минев и Йордан Петров.
По делото беше назначена и приета
съдебно – техническа експертиза, в която вещото лице след запознаване с
материалите по делото, справка в ИКАР и оглед на място, е установило следното:
-
На въпроса колко са построените в ПИ сгради, на кои собственици, с какво предназначение
са сградите и в режим на етажна собственост ли са, вещото лице е достигнало до същите
фактически изводи, които се извеждат при анализ на представените скици и
документи за собственост по делото, като освен това при оглед на място е
установено, че в процесния двор съществуват още навес и допълнително
пристрояване, обозначени към изготвената скица по заключението.
-
На въпроса поделяем ли е процесния имот на толкова УПИ, колкото са
съсобствениците и съгласно изискванията за площ и лице вещото лице е
установило, че процесният делбен ПИ с идентификатор 68850.520.277, находящ се в
гр. Стара Загора, ул. „Петър Алабин“ № 11- 13 с площ от 327 кв.м. е идентичен с
УПИ XII – 4946, кв. 446 по плана за
регулация на гр. Стара Загора. Предвид изискванията на чл. 19 ал. 1 от ЗУТ (при
урегулиране на поземлени имоти за ниско жилищно застрояване, свободно или
свързано в два имота, се спазват следните размери: в градовете - най-малко 14 м
лице и 300 кв. м повърхност) процесният поземлен имот не може да бъде разделен,
тъй като не могат да се изпълнят посочените изисквания даже и при намаляване на
размерите с 1/5 съгласно чл. 19 ал. 4 от ЗУТ.
При допускане на делбата
в първа фаза на процеса следва да се изследва въпроса за нейната допустимост.
При недопустимост на делбата поради естеството на правото или поради
разпореждане на закона искът се отхвърля.
Предмет на настоящия иск
е поземлен имот с идентификатор 68850.520.277, съответстващ на УПИ XII – 4946,
кв. 446 по плана за регулация на гр. Стара Загора.
Съгласно Решение № 293/12.12.2011
г. по гр.д. № 265/2011 г. на II ГО на ВКС, когато сградите в
имота са индивидуална собственост на съсобствениците на земята, то последната е
обща част във всички случаи, когато е невъзможно разделянето на дворното място
на толкова урегулирани поземлени имоти, колкото са съсобствениците и съответно
притежаваните от тях сгради, като се спазят изискванията за площ и лице за
всеки новообособен урегулиран поземлен имот, отстоянията на съществуващото
застрояване, достъп до улици и т.н. Преценката за допустимостта на
делбата се извършва въз основа на действащия градоустройствен статут на
дворното място, в който смисъл е и СТЕ и съгласно него към момента застроеното
със сгради дворно място се явява обща част, тъй като е невъзможно да бъде
поделен.
Водим от горното съдът намира, че
следва да отхвърли иска за делба като недопустим.
По разноските.
При отхвърляне на иска за делба с
решението по чл. 344 от ГПК съгласно чл. 9 от Тарифата към ГПК се събира
държавна такса в размер до 100 лева, но не по – малко от 25 лева. Съдът намира,
че следва да определи държавна такса в размер на 50 лева, която ищецът е внесъл
още с образуване на делото по сметка на РС Стара Загора – л. 2 от делото.
Предвид крайния изход на спора
следва да се осъди на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ищецът Н.Н.С. да заплати на
ответниците разноски в размер на 800 лева заплатен адвокатски хонорар, както и
190 лева разноски за вещо лице.
На основание чл. 77 от ГПК ищецът
е останал задължен за разноски в размер на 90 лева по изготвената СТЕ, поради
което същият следва да бъде осъден да ги заплати в полза на РС Стара Загора.
Водим от горното, съдът,
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска
за делба на Поземлен имот (дворно място без построените в него сгради) с
идентификатор 68850.520.277, находящ се в гр. Стара Загора, ул. „Петър Алабин“
№ 11- 13 с площ от 327 кв.м. с предназначение на имота – урбанизирана територия
за ниско застрояване, при граници: ПИ с номера 68850.520.276; 68850.520.280;
68850.520.278; 68850.520.275, предявен от Н.Н.С. с ЕГН ********** с адрес *** срещу
И.Ж.Т. с ЕГН ********** и С.С.Т. с ЕГН ********** – и двамата с адрес гр. Стара
Загора, ул. „Петър Алабин“ № 11- 13, като
недопустим.
ОСЪЖДА Н.Н.С.
с ЕГН ********** с адрес *** да заплати на И.Ж.Т. с ЕГН ********** и С.С.Т. с
ЕГН ********** – и двамата с адрес гр. Стара Загора, ул. „Петър Алабин“ № 11-
13 разноски в размер на 990 лева, от които 800 лева за адвокатски хонорар и 190
лева за вещо лице.
ОСЪЖДА Н.Н.С.
с ЕГН ********** с адрес *** да заплати по сметка на Старозагорски районен съд
90 лв. (деветдесет лева) разноски за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от получаване на съобщението пред Окръжен съд Стара Загора.
Районен
съдия: