Р Е Ш Е Н И Е
№ 1 2 4 5
гр. Пловдив 03.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ – ХVІІ н. с., в
публично заседание на двадесет и девети май две хиляди и двадесета година в
състав
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВАН МИНЧЕВ
при участието на секретаря МАРИЯНА РУДЕВА като
разгледа докладваното от съдията АНД № 1155/2020 г. по описа на РС Пловдив –
ХVІІ н. с., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН.
Обжалван е електронен фиш Серия К № 3184128
за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство или система, с който на Т.К. с ЕГН ********** *** е наложено
административно наказание глоба в размер на 400 /четиристотин/ лв. за нарушение
на чл.21 ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДВП/ на основание чл.189 ал.4
вр. чл.182 ал.1 т.4 от ЗДВП.
Жалбоподателят Т.К. не се явява в
съдебно заседание, представлява се в съдебно заседание от упълномощен процесуален
представител. Прави се искане до съда да отмени електронния фиш като
незаконосъобразен – с довод за допуснати съществени процесуални нарушения при
издаване на обжалвания фиш. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна ОД на МВР гр. Пловдив не изпраща
процесуален представител в съдебно заседание. Чрез писмено становище от упълномощен процесуален
представител – гл. юрисконсулт, се иска от съда да потвърди електронния фиш
като правилен и законосъобразен. Претендират се направени разноски в хода на
производството – в случая за юрисконсулско възнаграждение.
Съдът като съобрази доказателствата по
делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от
лицето, което е санкционирано, поради което се явява ДОПУСТИМА, разгледана по
същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 19.08.2019 г. в 14:00 ч. на път в населено място –
в гр. Пловдив на бул. „Найчо Цанов” в участък до № 21, с автоматизирано
техническо средство – преносима система за контрол на скоростта на моторни
превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM
S1 с фабр. № 11743СА, вписана в Регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване към Български институт по метрология под № 5126, било
заснето движение по булеварда на моторно превозно средство лек автомобил „БМВ
Х5 ДРАЙВ 35Д” с рег. № **** със скорост от 85 км./ч. – над предвидената обща
забрана по чл.21 ал.1 от ЗДВП за движение в населено място максимална скорост
от 50 км./ч. Автомобилът „БМВ Х5 ДРАЙВ 35Д” с рег. № **** бил собственост на
жалбоподателя Т.К. – правоспособен водач на моторни превозни средства от 2002
г. с придобити категории „В” и „АМ”. До м. август 2019 г. спрямо К. били
съставени десет наказателни постановления и петнадесет фиша за нарушения на
правилата за движение по пътищата като водач на пътно превозно средство.
За нарушаване на забраната въведена с нормата на чл.21
ал.1 от ЗДВП – „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно
средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в kм./ч.: за
пътно превозно средство от категория В /тази за лекия автомобил „БМВ Х5 ДРАЙВ
35Д”/ в населено място – 50 км./ч.”, за движение в населеното място със скорост
над максимално допустимата – от 50 км./ч., бил издаден обжалвания електронен
фиш, с който на К. била наложена глоба в размер на 400 лв. на основание чл.189
ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.4 от ЗДВП. Административната отговорност спрямо
жалбоподателя била ангажирана спрямо него на основание чл.188 ал.1 от ЗДВП –
като собственик на заснетото моторно превозно средство. Във фиша установената
скорост на движение на автомобила „БМВ Х5 ДРАЙВ 35Д” с рег. № **** било
вписано, че е 82 км./ч., а не заснетата скорост на движение от 85 км./ч., тъй
като били премахнати 3 км./ч. от заснетата скорост като възможна грешка от ±3
км./ч., като толеранс за водача – в съответствие с чл.16 ал.5 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.
Електронният фиш бил връчен на 28.01.2020 г. От страна
на санкционираното лице – било то лично, било то чрез пълномощник, не била
подадена писмена декларация по чл.189 ал.5 от ЗДВП, в която да посочи данни за
друго лице, което евентуално да е извършило нарушението, в случай че това не е
бил Т.К..
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за
безспорно установена въз основа на: приложен снимков материал от заснемане с
техническо средство – преносима система за контрол на скоростта на моторни
превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации,
удостоверение за одобрен тип средство за измерване, приложение към удостоверение за одобрен тип, протокол за
използване на автоматизирано техническо средство или система, писмо-становище
по чл.189 ал.8 от ЗДВП, справка за регистрация и собственост на моторно
превозно средство, справки за нарушител/водач.
При така възприетата и
изложена фактическа обстановка съдът прие, че е налице осъществен на 19.08.2019 г. състав
на административно нарушение по см. на чл.21 ал.1 от ЗДВП от страна на
жалбоподателя Т.К. като водач на
моторно превозно средство – лек автомобил „БМВ Х5 ДРАЙВ 35Д” с рег. № ****, тъй като същият се е движел в населено
място – на бул. „Найчо Цанов” в гр. Пловдив в участък до № 21, в 14:00 ч. със скорост над максимално разрешената за движение в населено място 50
км./ч., а именно с 82 км./ч.
Нарушението според съда се
явява безспорно доказано както откъм лице нарушител, така и откъм останалите
елементи от обективната страна на нарушението – време, място, моторно превозно
средство, скорост на движение.
Автомобилът е собственост на жалбоподателя и правилно в съответствие с повелята на чл.189 ал.5 вр.
чл.188 ал.1 от ЗДВП с електронния фиш е наложено административното наказание на
собственика на автомобила, който собственик не се е ползвал от правото си да
посочи друго лице, на което да е било предоставено управлението на същото МПС
към момента на нарушението.
Съдържащите се по делото
доказателства, вкл. фотоизображението на заснемането движението на лекия
автомобил „БМВ Х5 ДРАЙВ 35Д” с рег. № ****
на 19.08.2019 г. в 14:00 ч. в гр. Пловдив, изготвено с автоматизирано
техническото средство – преносима система за контрол на скоростта на моторни
превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM
S1 с фабр. № 11743СА, съпроводителното писмо по чл.189 ал.8 от ЗДВП на Началник
на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Пловдив и дадена информация в
същото, както и протокол за използване на автоматизирано техническо средство
или система, сочат категорично и несъмнено единственият възможен извод, че
административното нарушение, състоящо се в движение над максимално допустимата
скорост за движение в населено място, е извършено от водача на заснетия лек
автомобил в посоченото в обжалвания електронен фиш време и място.
Електронният фиш е издаден в съответствие с
изискванията на чл.189 ал.4 от ЗДВП. В същия изчерпателно са посочени териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението – ОД на МВР гр. Пловдив, мястото – на бул. „Найчо Цанов”
в гр. Пловдив в участък до № 21, датата – 19.08.2019 г., точният час на
извършване на нарушението – 14:00 часа, регистрационният номер на моторното
превозно средство – ****, собственикът на когото е регистрирано превозното
средство – Т.К., описание на нарушението – превишена скорост при ограничение 50
км./ч. за населено място, нарушената разпоредба – чл.21 ал.1 от ЗДВП, размерът
на глобата – 100 лв., срокът, сметката и мястото на доброволното й заплащане.
Фишът е издаден по начин, отговарящ на законовите изисквания относно неговата
форма, изчерпателно посочени в чл.189 ал.4 от ЗДВП.
Не се споделят за основателни доводите, изложени в
жалбата против електронния фиш и поддържани от процесуалния представител на
жалбоподателя в съдебно заседание, за допуснати съществени процесуални
нарушения в хода на административното производство при издаването на атакувания
фиш, поради липса на дата и място на издаване и издател на фиша. Изискуемите се
съобразно чл.189 ал.4 от ЗДВП реквизити на електронния фиш в случая са налични,
като съдебната практика от доста време вече е категорична, че за законосъобразност
на електронен фиш за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство
или система, не се изисква като част от необходимо съдържание на фиша да е
налице, време на издаването му – дата, място, и издател.
Сред доказателствата по
делото е приложен снимков материал от
заснемане с техническо средство – преносима система за контрол на скоростта на
моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип
ARH CAM S1 с фабр. № 11743СА. От отразеното в приложения протокол за използване на автоматизирано
техническо средство или система се установява, че изображение с посочения номер
– 0222267, и с време на заснемане 14.00.08 ч. на 19.08.2019 г., е заснето от
процесната преносима система за контрол на датата, на която се
твърди да е извършено нарушението, в рамките на периода на работа на
техническото средство, като и мястото на контрол съвпада с мястото на
извършване на нарушението – вписано е изрично, че мястото на контрол към датата
19.08.2019 г. в периода на работа на вида автоматизирано техническо средство
или система /АТСС/ ARH CAM S1 с фабр. №
11743СА – от 13.00
ч. до 17.00 ч., е гр. Пловдив бул. „Найчо Цанов” до № 21 – това, което е
вписано и в обжалвания електронен фиш, при № на първо статично изображение
0222012 и № на последно статично изображение 0222552. Във връзка с възражението
на процесуалния представител на жалбоподателя за точния административен адрес
при заснемането на нарушението със съответните му географски координати
съобразно място на заснемане и вписване в атакувания електронен фиш следва да
се отбележи, че същественото за решаващата производството по делото съдебна
инстанция е, че нарушението е установено в рамките на населено място – на гр.
Пловдив, за каквото населено място важи общата
въведена с нормата на чл.21 ал.1 от ЗДВП забрана за движение в населеното място
със скорост над максимално допустимата – от 50 км./ч. – „При избиране скоростта
на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава
следните стойности на скоростта в kм./ч.: за пътно превозно средство от
категория В в населено място – 50 км./ч.”. Точните географски координати на
място на нарушението в конкретно населено място би било от значение ако на
мястото на заснемане като място на нарушението е действала допълнително
ограничение – извън общата забрана за максимална скорост на движение от 50
км./ч. – например при въведено допълнително ограничение с пътен знак – тогава
евентуално при нарушение по см. на чл.21 ал.2 вр. ал.1 от ЗДВП.
От приложеното по делото удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 17.09.5126 се установява по безспорен начин годността
на техническото средство, с което е била измерена скоростта на управлявания от
жалбоподателя лек автомобил.
В приложения към преписката снимков материал е
отразено, че е била измерена скорост на движение на лекия автомобил „БМВ Х5 ДРАЙВ 35Д” с рег. № **** от 85 км./ч. Във
фиша установената скорост на движение на автомобила била вписана, че е 82
км./ч., а не заснетата скорост на движение от 85 км./ч., тъй като били
премахнати 3 км./ч. от заснетата скорост като възможна грешка от ±3 км./ч.
Изписаната във фиша установена скорост от 82 км./ч. не налага промяна при
определянето на наказанието в различен от наложения с фиша размер – за наказание
глоба при движение със скорост над максимално разрешената за движение в
населени места от 31 до 40 км./ч.
По отношение на размера на наложеното наказание –
същото е в конкретно определен размер съобразно приложимата санкционна
разпоредба на чл.182 ал.1 т.4 от ЗДВП – 400 лв., какъвто и размер е определен и
с обжалвания фиш.
Нарушението е било установено и заснето с
автоматизирано техническо средство – преносима система за контрол на скоростта
на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации
тип ARH CAM S1 с фабр. № 11743СА, вписана в Регистъра на одобрените за
използване типове средства за измерване към Български институт по метрология
под № 5126, която е от одобрен тип, заради което и в съответствие с чл.189 ал.4
от ЗДВП и с Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване
на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата законосъобразно на нарушителя е бил издаден електронен фиш
за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
По изложените съображения съдът прие да потвърди
електронен фиш Серия К № 3184128.
Относно направеното в писмено становище преди хода на
съдебното производство искане на упълномощен процесуален представител на
въззиваемата страна – гл. юрисконсулт, за присъждане в полза на страната на
направените от нея разноски по делото с оглед така очерталия се изход на
производството – при потвърждаване на атакувания електронен фиш, то същото
искане се явява според съда основателно и следва да бъде уважено. Съгласно
чл.63 ал.1 от ЗАНН „В съдебните производства по ал.1 страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.“, а
според чл.143 ал.3 от АПК „Когато съдът отхвърли оспорването или подателят на
жалбата оттегли жалбата, страната, за която административният акт е
благоприятен, има право на разноски.“. В конкретния случай процесуалното
представителство на въззиваемата страна ОД на МВР гр. Пловдив в производството
по делото е осъществено от нарочно упълномощен юрисконсулт – в лицето на гл. юрк.
И.П. – с пълномощно № 317000-9931/05.08.2019 г. Доколкото от въззиваемата
страна не са ангажирани доказателства за конкретен размер на възнаграждение за
процесуално представителство, то съдът следва да се води при определяне на
размера им от разпоредбата на чл.27Е от Наредбата за заплащане на правната
помощ /НЗПП/ – „Възнагражденията за защита в производства по Закона за
административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв.“. Предвид потвърждаване
на обжалвания електронен фиш и неотпадане на административната отговорност
спрямо жалбоподателя Т.К., то разноските за въззиваемата страна за процесуално
представителство от юрисконсулт следва съобразно горното и на основание чл.63
ал.3 от ЗАНН вр. чл.143 ал.3 от АПК вр. чл.27Е от НЗПП да се възложат в тежест
на жалбоподателя, а относно размерът им съдът преценя, че следва да бъде в
размер на 80 лв. – минимално предвидения в чл.27Е от НЗПП – съобразено със
сложността от фактология и право в конкретния казус, и със сведеното лично
участие на процесуалния представител само до изготвяне на писмено становище по
делото.
Пак все с оглед на същия изход на делото – по
потвърждаване на обжалвания електронен фиш и неотпадане на административната
отговорност спрямо жалбоподателя Т.К., искането на процесуалния представител на
страната жалбоподател за присъждане на разноски по делото – за възнаграждение
по процесуално представителство от адвокат – адв. Р.В.И. от АК Бургас – по
договор за правна защита и съдействие и пълномощно от 11.02.2020 г., се прие от
съда за неоснователно и като такова не следва да се уважава.
Мотивиран от горното РС Пловдив ХVІІ н. с.
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш Серия К № 3184128 за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство
или система, с който на Т.К. с ЕГН ********** *** е наложено административно
наказание глоба в размер на 400 /четиристотин/ лв. за нарушение на чл.21 ал.1
от Закона за движение по пътищата /ЗДВП/ на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182
ал.1 т.4 от ЗДВП.
ОСЪЖДА Т.К. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на Областна Дирекция на
Министерство на вътрешните работи гр. Пловдив с адрес гр. Пловдив ул. „Княз
Богориди“ № 7 сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща направени по делото
разноски.
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
А. Д.