№ 3127
гр. София, 24.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20221110147070 по описа за 2022 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Ищецът e представил относими и необходими писмени доказателства, чието приемане
е допустимо.
Доказателственото искане за изслушване на САТЕ по втория от посочените в исковата
молба въпроси е допустимо и следва да бъде уважено.
Останалите формулирани от ищеца доказателствените искания следва да се оставят без
уважение, доколкото касаят безпорни обстоятелства по делото.
Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-автотехническа експертиза по втория от
въпросите, поставени в исковата молба.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Й.Д. Й.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на САТЕ в размер на 150 лева, вносим от ищеца в
едноседмичен срок от съобщението.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на ищеца.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото на 07.03.2023 г. от
11:30 часа, за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца – и препис от
1
отговора.
Вещото лице да се призове след представяне на доказателства за внесен депозит.
СЪДЪТ ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба, като им разяснява, че по този начин
ще уредят по-бързо спора между тях, а при приключване на делото със спогодба половината
от внесената държавна такса подлежи на връщане на ищеца съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 9 ГПК.
СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 3 ГПК проект за доклад, както следва:
Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл.411 КЗ от ЗД“ФИРМА“ АД
срещу ЗАД“ФИРМА“АД за сумите от 465,58 лева, представляваща незаплатена част от
регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско” обезщетение за застрахователно
събитие, настъпило на 12.04.2017 г. в гр. София, заедно със законната лихва от 31.08.2022 г.
до погасяването и за сумата от 205,13 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за периода от 20.04.2018г. до 22.08.2022г.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществена
застраховка „Каско” е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени
вреди на застрахования при него автомобил. Поддържа, че вредите са на стойност 695,22
лева, поради което изплатил застрахователно обезщетение на собственика на увреденото
МПС в този размер, както и, че са сторени разноски за определянето на обезщетението в
размер на 15 лева. Твърди, че ответникът е застраховател по валидна задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на делинквента, поради което в полза на ищеца
възниква регресно вземане срещу него за платеното обезщетение и разноските по
определянето му. Поддържа, че след покана ответникът е заплатил частично сумата и
претендира изплащането на останалата част от регресното вземане до пълния му размер и
обезщетение за забава в размер на законната лихва. Претендира разноски.
Ответникът оспорва иска за главница само по размер, а акцесорният иск за лихва – по
основание. Поддържа, че претендираната сума за обезщетение надвишавала многократно
обичайните пазарни стойности. Не оспорва твърдения механизъм на настъпване на вредите,
както и плащането на обезщетението от ищеца.
За възникване на регресното вземане по иска с правно основание чл. 411 КЗ е
необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено
застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното
покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за
което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е
изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените
обстоятелства.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД наличието на главен дълг, изпадането на
длъжника в забава и размера на претендираното обезщетние.
2
В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да докаже
погасяването на дълга.
В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже, че е погасил
претендираното вземане.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 вр. чл. 153
ГПК безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване са всички обстоятелствата,
включени във фактическия състав за възникване на главното вземане, с изключение на
размера на действително претърпените вреди.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3