Решение по дело №3286/2020 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ………./26.01.2021г.

гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, четиридесет и девети състав, в открито съдебно заседание, проведено на дванадесети януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР ДИМИТРОВ

 

при участието на секретаря Милена Узунова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 3286 по описа на Варненски районен съд за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от „****, със седалище и адрес на управление:***, представлявано съвместно от двама от изп. директори ****, чрез процесуален представител, против Д.С.И., Й.Д.И. и В.Й.И., субективно и обективно съединени искове, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответниците дължат солидарно на „****сумата в общ размер от 17 662,02 лева (седемнадесет хиляди шестстотин шестдесет и два лева и 2 ст.), от която:

16 701,26 лева (шестнадесет хиляди седемстотин и един лева и 26 ст.) – представляваща главница по Договор за банков кредит № ****;

864,80 лева (осемстотин шестдесет и четири лева и 80 ст.) – представляваща наказателна лихва за периода от 11.08.2017 г. до 28.05.2019 г.;

95,96 лева (деветдесет и пет лева и 96 ст.) – представляваща просрочена лихва за периода от 12.09.2017 г. до 09.11.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 4642/27.06.2017г. по ч.гр.д. № 903/2019г. по описа на РС-Провадия, на основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: Твърди, че по силата на сключен с „****Договор за банков кредит № ****, на ****е предоставен инвестиционен кредит в размер на 80 000 лева, разсрочен на 48 месечни вноски, като начина на формиране на дължимата по договора възнаградителна лихва е подробно описан в чл. 1 от Договора. Твърди се, че е подписан погасителен план, неразделна част от договора. Твърди се, че договорът за кредит е подписан от ответниците Д.С.И., Й.Д.И. и В.Й.И., които са се задължили да отговарят за задълженията по него като солидарни съдлъжници. Твърди се, че макар и падежът на последната вноска по погасителния план да е настъпил на 09.05.2018 г., длъжниците не са заплатили дължимите суми, поради което и те са изцяло изискуеми като са начислени и наказателна лихва и лихва за забава за периода. Твърди се, че след посоченото неизпълнение от страна на длъжниците, в посочения срок, от името на „ПроКредитбанк (България)“ ЕАД е депозирано Заявление, с правно основание чл. 417, ал. 2 ГПК, с което е поискано издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за дължимите суми, съгласно представеното Извлечение от счетоводни книги, което съдържа необходимата за съда информация, индивидуализираща размера на задължението.

Твърди се, че неплатените изискуеми задължения към ищцовата банка към подаване на заявлението, са както следва: 16 701,26 лева - главница; 864,80 лева - наказателна лихва за периода от 11.08.2017 г. до 28.05.2019 г.; 95,96 лева - просрочена лихва за периода от 12.09.2017 г. до 09.11.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането.

Твърди се, че по така подаденото заявление е образувано ч.гр.д. № 903/2019 г. по описа на PC Провадия, като искането е уважено и са издадени Заповед за незабавно изпълнение и Изпълнителен лист срещу длъжника и е разпоредено незабавното им изпълнение. На 14.02.2020 г., ищецът е уведомен за подадени възражения и му е указана възможността да подаде иск за установяване на вземането си срещу ответниците.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците, с който искът се оспорва като неоснователен. Не се оспорва, че са страни по сочения договор за банков кредит и предоставената от ищеца сума, както и по отношение клаузите на договора. Оспорва се коректността на ищцовата банка по отношение осчетоводяване на заплащаните от главния кредитоискател суми за погасяване на кредита, като те били отнасяни за погасяване на друг негов кредит, без изрично съгласие на кредитополучателя. Твърди се, че банката умишлено е препятствала погасяването на кредитите и не желаела никой от тях да бъде погасен. Приемат, че поради изтичане на шестмесечен срок за предявяване на иск против главния кредитоискател и длъжник от падежа на съответните вноски, за банката е погасена възможността да насочи претенцията си към солидарните длъжници.

Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложеното частно гражданско дело с № 903/2019 г. на РС-Провадия, по същото дело на осн. чл. 417 ГПК, по постъпило на 19.06.2019г. заявление са издадени в полза на ищеца заповед за изпълнение и изпълнителен лист за установяваните по делото суми срещу ответниците.

Видно е от приложените по заповедното производство ПДИ, че заповедта за незабавно изпълнение е връчена на ответниците както следва: на Д.С.И. е връчена на 12.08.2019г., като възражение е депозирано на 20.09.2019г.. На отв. Й.Д.И. заповедта е връчена на 12.08.2019г. и е постъпило възражение на 20.09.2019г. На отв. В.Й.И. заповедта е връчена на 16.07.2019г. и е постъпило възражение на 29.07.2019г.

С Разпореждане № 521/30.01.2020 г., връчено на ищеца на 14.02.2020 г. съдът е указал на последния, че срещу издадената заповед за незабавно изпълнение е постъпило възражение от длъжника и че в едномесечен срок може да предяви иск за вземането си.

На основание чл. 146 ГПК съдът е приел за безспорно между страните, че на 09.05.2014г. между „****и ****е сключен Договор за банков кредит № ****г., с който ищецът е предоставил на кредитополучателя, инвестиционен кредит в размер на 80 000 лева, разсрочен на 48 месечни вноски, усвоен от кредитополучателя.

По делото не се спори, а се потвърждава от двустранно подписания договор за кредит, че договорената сума от общо 80000лв. е преведена по сметка на длъжника и е усвоена. Не се спори, че ответниците Д.С.И., Й.Д.И. и В.Й.И. са се задължили да отговарят за задълженията по кредита като солидарни съдлъжници.

От съдържанието на документа съдържащ договора за кредит се установява, че е уговорен срок за издължаване на кредита 48 месеца, считано от датата на неговото усвояване, като кредитът е следвало да бъде окончателно издължен на 09.05.2018 г., при падежна дата за издължаване на месечните вноски - 15 число на всеки месец и съобразно погасителен план. Уговорен е променлив лихвен процент, който към датата на сключване на договора е в размер 11,95 %.

Приложени са подписани от страните графици за погасяване на кредита, от който е видно, че първата погасителна вноска е на дата 09.06.2014г., а последната вноска е следвало да бъде заплатена на 09.05.2018г. В погасителния план са надлежно уточнени датите на дължимите вноски, размерите на всяка от вноските, на размера главницата, включена в съответната вноска, размера на дължимата месечна такса и лихва, както и остатъка от главницата, след погасяване на съответната вноска. Отбелязано е, че годишният процент на разходите е 5,04%.

От заключението по приетата ССчЕ, което съдът кредитира като обективно и достоверно се установява, че съгласно представено движение по разплащателна сметка с титуляр „****" ЕООД, IBAN ***.05.2014 г. е преведена сума в размер на BGN 40 000 с основание - Усвояване на кредит и на 23.05.2014 сума в размер на BGN 40 000 със същото основание. Общ предоставен кредит - BGN 80 000. Установява, че кредитът е обслужван до 11.08.2017 г., като последно погасените суми са следните: По главница BGN 3958,77 - дължимата погасителна вноска за м. 07.2017г. в размер на BGN 3926,83 и частично от дължимата главница за м.08.2017г. в размер на BGN 31,94. Договорни лихви в общ размер на BGN 115,13 - 53,89 дължими към погасителната вноска м. 07.2017г. и 61,24 за погасителната вноска за м. 08.2017г. Наказателни лихви в размер на BGN 90,56лв. Вещото лице установява, че размерът на дълга към 17.06.2019 г. - дата на депозиране на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение е:

-           Неплатена главница BGN 16701,26

-           Неплатени договорни лихви за периода 12.09.2017 - 09.11.2017 г. - BGN 107,01

-           Наказателна лихва изчислена за периода 11.08.2017 г. - 28.05.2019 г. - BGN 1521,67.

Вещото лице установява, че не са извършвани погасявания по кредита, след датата на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

За да бъдат уважени предявените искове, е необходимо по делото да бъде установено наличието на определените в закона предпоставки, а именно: наличието на валидно облигационно правоотношение между ищеца и ответниците - Договор за банков кредит № ****г., размерът на този кредит, както и че кредитодателят е предоставил на кредитополучателя сумата по кредита; настъпването на въведената изискуемост на кредита; размерът на уговорените между страните лихви, такси и комисионни, както и размерът на непогасената главница по кредита и размерът на изтеклите дължими лихви за процесния период.

Доводите на ответниците, че не носят отговорност за дълга и че претенцията е предявена извън срока по чл. 147 от ЗЗД, се опровергават от доказателствата по делото. Видно от съдържанието на договора за кредит е, че ответниците нямат качеството на поръчители, а са солидарни длъжници по смисъла на чл. 121 от ЗЗД отговарящи за цялото задължение, поради което на основание чл. 122 от ЗЗД кредитора може да предяви иск срещу всеки от длъжниците, без да е ограничен от срока по чл. 147 от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 122, ал. 1 от ЗЗД и съобразно правилата на солидарността, кредиторът може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от длъжниците, като изпълнението от страна на един солидарен длъжник освобождава всички съдлъжници (чл. 123, ал. 1 от ЗЗД

). При пасивната солидарност един кредитор има двама или повече длъжници, като облигационните отношения между тях са свързани по такъв начин, че когато един от тези солидарни длъжници изпълни, се погасяват и задълженията на всички останали, т. е. налице е единна престация. При пасивната солидарност всеки длъжник се намира в самостоятелно, отделно правоотношение с кредитора, но всички тези отделни правоотношения са свързани помежду си посредством целта – да се удовлетвори интересът на кредитора. Удовлетворяването на взискателя чрез осъществяването на отделни изпълнителни способи с предмет имущество на един от солидарните длъжници има действие по отношение и на останалите съдлъжници. Воден от горното, съдът намира, че ответниците са солидарно отговорни с кредитополучателя „****" ЕООД за погасяване на процесния дълг.

Наличието на твърдяната облигационна връзка между страните по делото не се оспорва от тях, а се извежда и от представените двустранно подписани и неоспорени досежно авторството им договори за кредит и погасителен план към него, поради което съдът приема това обстоятелство за изяснено по делото.

Изправността на кредитора досежно задължението му за предоставяне на договорените парични средства на ответника не само не се оспори по делото. Напротив – установи се безспорно и от приобщената ССчЕ, заключението по която е дадено след обследване не само на счетоводните записвания у ищеца, но и на първична счетоводна документация, която по арг. от чл.7 ЗСч е годно доказателство за първоначално регистрирани стопански операции. Ето защо съдът приема и това обстоятелство за установено по делото.

Изправност на длъжниците не се установи по делото. Напротив – видно от заключението на съдебния експерт, кредитополучателят е преустановил плащанията. В случая не сме изправени пред хипотеза на обявна предсрочна изискуемост на кредита, доколкото към момента на депозиране на Заявление вх.№3517/19.06.2019г. по описа на РС-Провадия е настъпил падежа на всички погасителни вноски по кредита, последната от които е следвало да бъде заплатена на 09.05.2018г.

Съдът не споделя твърденията на ответниците, че погашения, извършени от кредитополучателя по процесния кредит, са били неправомерно осчетоводявани и отнасяни като плащания по друг кредит. Подобни постъпления по Договор за банков кредит № ****г., които не се осчетоводени надлежно от ищцовата банка не бяха установени.

Ответниците в качеството на солидарни длъжници дължат посочените суми. В случая те биха могли да се освободят от тази отговорност, ако установят, че те или самия кредитополучател са изпълнявали редовно задълженията си по обслужване на договора за кредит. Такива доказателства не са представени, поради което и исковете са основателни. Доколкото размера на исковите претенции за дължима договорна лихва и наказателна лихва са в по-малък размер от установените от вещото лице по изготвената ССЕ, съдът приема, че следва да бъда присъдени именно в претендирания размер.

Предвид изхода на спора и представените доказателства, в полза на ищеца се следват разноски съобразно уважената част на иска, а предвид пълното уважаване на същия – в пълен размер, съобразно представения по делото списък по чл. 80 ГПК. Същите възлизат на общата сума от 1936,65 лева , от които 414,81 лв. за държавна такса и 250,00 лева за вещо лице, както и адвокатско възнаграждение в размер на 1271,84 лв.

Имайки предвид установяване на вземанията по издадената заповед за изпълнение, то следва да се постанови осъдителен диспозитив и за разноските направени в заповедното производство, съобразно ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г., т. 12, които разноски възлизат на сумата от 353,24 лв. за заплатена държавна такса и 120 лв., за адвокатско възнаграждение.

Воден от горното съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца „****, със седалище и адрес на управление:***, представлявано съвместно от двама от изп. директори ****  от една страна и ответниците Д.С.И., ЕГН: **********, адрес: ***, Й.Д.И., ЕГН: **********, адрес: *** и В.Й.И., ЕГН: **********, адрес: ***, от друга, че ответниците Д.С.И., Й.Д.И. и В.Й.И. ДЪЛЖАТ СОЛИДАРНО на ищеца сумата в общ размер от 17 662,02 лева (седемнадесет хиляди шестстотин шестдесет и два лева и 2 ст.), от която:

16 701,26 лева (шестнадесет хиляди седемстотин и един лева и 26 ст.) – представляваща главница по Договор за банков кредит № ****;

864,80 лева (осемстотин шестдесет и четири лева и 80 ст.) – представляваща наказателна лихва за периода от 11.08.2017 г. до 28.05.2019 г.;

95,96 лева (деветдесет и пет лева и 96 ст.) – представляваща просрочена лихва за периода от 12.09.2017 г. до 09.11.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 19.06.2019г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 4642/27.06.2017г. по ч.гр.д. № 903/2019г. по описа на РС-Провадия, на основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.

 

ОСЪЖДА Д.С.И., ЕГН: **********, адрес: ***, Й.Д.И., ЕГН: **********, адрес: *** и В.Й.И., ЕГН: **********, адрес: ***, да заплатят СОЛИДАРНО на „****, със седалище и адрес на управление:***, представлявано съвместно от двама от изп. директори ****, сумата от 1936,65 лева, разноски в исковото производство пред ВРС, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

 

ОСЪЖДА Д.С.И., ЕГН: **********, адрес: ***, Й.Д.И., ЕГН: **********, адрес: *** и В.Й.И., ЕГН: **********, адрес: ***, да заплатят СОЛИДАРНО на „****, със седалище и адрес на управление:***, представлявано съвместно от двама от изп. директори ****, сумата от 473,24 лева, разноски по частно гражданско дело № 903/2019г. по описа на РС-Провадия, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна, в двуседмичен срок от получаване на съобщението.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: