№ 448
гр. Плевен, 24.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:РЕНИ М. СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
при участието на секретаря Н. В. Д
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА Въззивно
гражданско дело № 20244400500619 по описа за 2024 година
Производство по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С решение № 867/27.06.2024 г., постановено по гр. дело № 6391/2023 г.
по описа на Плевенски районен съд е допусната делба между: Т. И. Н., живуща
в гр. П., ул. „Г.“ № *, ет. *, ап.*, ЕГН **********, Ц. П. Н. от гр. П. ул. „Г.“ №
*, ет. *, ап.*, ЕГН **********, адрес за призоваване по делото: гр. П., ул.
„К.П.” №*, ет.*, офис * и Н. Т. Н. от гр. П., ул. „О.” № *, ет.*, ап.*, ЕГН
**********, на следните имоти:
- Недвижим имот, находящ се в с. ***, общ. П., придобит по силата на
дарение, извършено с Нотариален акт № 129, том I, дело № 129/1995 год. на
Нотариус при Пл.РС, представляващ дворно място, цялото от 980 кв.м.,
съставляващо парцел № *** в стр.кв. 38 по плана на с. ***, заедно с
построените в същото дворно място жилищна сграда на един етаж от 85 кв.м.
застроена площ, лятна кухня на 24 кв.м.застроена площ и гараж от 20
кв.м.полезна площ, при съседи: улица, улица, Ц. Т. Н., М. М. М., а съгласно
скица на поземлен имот № *** год. ,изд. от СГКК гр. Плевен, съставляващ
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № ****** /***/, с площ от
1
948/деветстотин четиридесет и осем/ кв.м., с адрес с.***, ул. Л. Л. № *, трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване , заедно със сградите, които попадат в имота: сграда №
**.***.1 /***, точка ,едно/ със застроена площ 108 кв.м.,брой етажи: 1,
предназначение жилищна сграда, еднофамилна и сграда **.***.2/ ***, точка,
две/, застроена площ 37 кв.м., брой етажи 1, предназначение: селскостопанска
сграда.
- Лятна кухня със застроена площ от 20 кв. м. на един етаж, съгласно
разрешение за строеж № 895/1979 год.
- Гараж със застроена площ от 20кв.м., на един етаж, съгласно
разрешение за строеж № 894/1979 год.
- Масивна стопанска сграда със застроена площ от 37 кв.м., на един
етаж.
- Външна тоалетна.
- Навес.
От допуснатите до делба имоти да се образуват четири дяла, от които:
- Една четвърт идеална част за Т. И. Н. ЕГН **********.
- Една четвърт идеална част за Ц. П. Н.,ЕГН **********.
- Две четвърти идеални части за Н. Т. Н., ЕГН **********.
Пл.РС е допуснал съдебно-оценителна експертиза със задача, да даде
заключение за пазарната стойност на имота и неговата поделяемост.
Със същото решение Пл.РС е отхвърлил предявения иск от Т. И. Н., гр.
П., ул. „Г.“ № *, ет. *, ап.*, ЕГН **********, Ц. П. Н. от гр. П., ул. „Г.“ № *, ет.
*, ап.*, ЕГН **********, адрес за призоваване по делото: гр. П., ул. „К.П.”
№*, ет.*, офис *, адв. П. К. против Н. Т. Н. от гр. П., ул. „О.” № *, ет.*, ап.*,
ЕГН ********** ,на основание чл.31 ал.2 ЗС ,за заплащане на обезщетение за
ползване на процесния имот в размер общо на 150,00 лв. месечно, считано от
датата на получаване на исковата молба, като неоснователен.
Постъпила е въззивна жалба от Т. И. Н. и Ц. П. Н., чрез пълномощника
адв. П. К. против постановеното решение на Пл.РС в частта му, в която е
отхвърлен иск с правно основание чл.31 ал.2 от ЗС против Н. Т. Н.,за
заплащане на обезщетение за ползване в размер на 150,00 лв. месечно,
считано от датата на подаване на исковата молба.
2
Въззивниците твърдят, че не са предявявали иск по чл.31 ал.2 от ЗС,
който да е изначално съединен с делото за делба, не са формулирали петитум,
не са уточнявали периода, не са искали събиране на доказателства за размера
на обезщетението, както и не са уточнявали периода, за който го искат.
Посочват,че исковата молба в тази й част има характер на писмена покана до
ответника, което считат за допустимо. Посочват, че само другият наследник –
Н. Т. Н. ползва процесния имот, предмет на предявения иск за делба, поради
което в исковата молба са отправили покана до същия да им заплаща
обезщетение за ползата, от която ги е лишил, каквото обезщетение се дължи
от датата на писменото поискване, съгласно чл.31 ал.2 от ЗС.
Молят Окръжния съд да обезсили първоинстанционното решение на
Пл.РС в обжалваната му част като недопустимо, като постановено по
непредявен иск. Претендират направените разноски в настоящото
производство.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от въззиваемия Н.
Т. Н. чрез пълномощника му адв. Е. Т. от САК, в който се изразява становище,
че въззивната жалба е неоснователна. Излагат се доводи, че решението на
Пл.РС в обжалваната му част е правилно и законосъобразно.Въззиваемият
посочва, че исковата защита се определя от волеизявленията и исканията в
исковата молба, като видно от абзац втори и трети на стр.2 от същата може да
се направи обоснован извод, че те представляват петитум на исковата молба.
Твърди, че още в самото начало на първоинстанционното производство е
станало ясно, че съдът е приел тези искания за искове и ищците е следвало да
ангажират доказателства в тяхна подкрепа.
Въззиваемият моли Окръжния съд да остави без уважение въззивната
жалба и да потвърди решението на Пл.РС в обжалваната част,със законните от
това последици.
В съдебно заседание въззивниците Т. И. Н. и Ц. П. Н., чрез процесуалния
си представител адв. П. К. от Пл.АК молят съда да обезсили
първоинстанционното решение в обжалваната му част като недопустимо и да
прекрати производството по делото. Претендират направените разноски за
заплатена държавна такса.
В съдебно заседание, въззиваемият Н. Т. Н. не се явява и не се
представлява. В депозирана молба до съда, пълномощника му адв. Е. Т. от
3
САК моли съда, да остави без уважение въззивната жалба, като
неоснователна. Претендира направените разноски в размер на 500,00 лв.
адвокатско възнаграждение.
Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбите и
доказателствата по делото, намира за установено следното от
фактическа страна:
Въззивната жалба е основателна.
Решението на Плевенски районен съд в обжалваната му част е
недопустимо и следва да бъде обезсилено.
Пред Пл.РС е предявен иск за делба от Т. И. Н. и Ц. П. Н. срещу Н. Т. Н.
на съсобствен недвижим имот, находящ се в с. ***,Пл.област.
Тъй като ответникът Н. Т. Н. отказва на ищците Т. И. Н. и Ц. П. Н.
достъп до имота след смъртта на наследодателя, с исковата молба ищците са
посочили,че им се дължи обезщетение за ползване на тяхната част от имота на
основание чл.31 ал.2 от ЗС в размер общо на 150,00 лв. месечно, считано от
датата на получаване на исковата молба, която да се счита като покана за
заплащане.
Окръжният съд намира за основателни възраженията във въззивната
жалба, че с исковата молба не е предявяван иск по чл.31 ал.2 от ЗС пред
Пл.РС от ищците Т. И. Н. и Ц. П. Н. против ответника Н. Н.. Липсва петитум
на исковата молба, с който да е предявен иск по чл.31 ал.2 от СК, а само е
посочено, че се дължи обезщетение за ползване на частта от имота,събразно
техния дял, като исковата молба да се счита за покана за заплащане.
Съдебната делба представлява специфичен способ за ликвидиране
състоянието на съсобственост, който е обособен като особено исково
производство. Основните особености на делбеното производство се изразяват
в следното:
На първо място делбеното производство протича в две фази, като в
първата фаза се установява наличието на съсобственост, съгласно
разпоредбата на чл.344 ал.1 от ГПК, която предвижда, че в решението, с което
се допуска делба, съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои
имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки сънаследник, т.е. това
са единствените въпроси, по които дължи произнасяне съда в първата фаза на
делбата, а във втората фаза така установеното състояние на съсобственост се
ликвидира посредством един от предвидените в закона способи.
4
На второ място, допустимостта на съединяването на искове в делбеното
производство е обусловена от неговата крайна цел, а именно ликвидиране
състоянието на съсобственост. В този смисъл, в делбата е допустимо
съединяване само на искове, касаещи принадлежността на правото на
собственост върху имуществото, предмет на делба по конкретното делбено
дело, кръга от лица, на които това право принадлежи, както и окончателното
уреждане на отношенията по повод съсобствеността.
Съгласно разпоредбата на чл.344,ал.2 от ГПК ,ако всички наследници не
използват наследствените имоти съобразно правата си,съдът по искане на
някой от тях постановява кои от наследниците от кои имоти ще се ползват до
окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва да
плащат на другите срещу ползването. Съгласно ал.3 на чл.344 от ГПК
определението по ал.2 на чл.344 от ГПК може да бъде изменено от същия
съд,както може да се обжалва и с частна жалба.Касае се за така наречените
привременни мерки в делбата ,които съставляват имуществен коректив за
онзи от съсобствениците,който временно-в рамките на висящия делбен процес
е лишен от реалното ползване на съсобствените имоти.С това определение на
съда не се разрешава по същество материално-правен въпрос,свързан с
предмета на спора ,не се касае за самостоятелно производство или
произнасяне по предявен иск.
В настоящото производство пред РС няма отправено искане по
чл.344,ал.2 от ГПК от ищците Т. И. Н. и Ц. П. Н. за постановяване на
привременни мерки в делбения процес,а на още по-голямо основание не е
предявен иск по чл.31,ал.2 ЗС в първата фаза на съдебната делба.
Исканията за присъждане на вземания, които съделителите имат един
срещу друг във връзка с делбената общност касаят искания за сметки, като
такива, съгласно чл.346 от ГПК се правят в първото заседание след допускане
на делбата, като се сочат и доказателства. Такова вземане, свързано с
делбеното производство представлява и претенцията за събрани доходи от
общото имущество, с претенция за лишаване от ползване по чл.31 ал.2 от ЗС,
позната още като претенция за наем срещу ползващия съсобственик.
Исканията за сметки представляват осъдителни искове, тъй като целят
ответникът да бъде осъден да заплати определена сума непосредствено на
ищеца.Абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на исковете
5
/искания за сметки/ е последните да са предявени в първото заседание след
допускането на делбата. Тези искания, предявени в първата фаза на делбеното
производство са недопустими, тъй като все още не е установено със силата на
пресъдено нещо между кои лица, за кои имоти и при какви дялове се допуска
делбата. Това е така, тъй като до влизане в сила на решението, с което
приключва първата фаза на делбата, страните не могат да бъдат сигурни, че
процесните вещи ще бъдат допуснати до делба, за да искат справедливо
уравняване на дяловете си въз основа на допълнителни обстоятелства, които
биха посочили в исканията си за сметки.
Предвид изложеното и с оглед разпоредбата на чл.346 от ГПК, която
изрично посочва момента, в който това искане трябва да бъде направено, то
следва да се приеме, че направеното по-рано искане за сметки, т.е. преди да е
приключила първата фаза на делбеното производство, не поражда правни
последици и не може да се въвежда презумпция за по-късното му
предявяване, а именно в първото заседание във втората фаза на делбата.
В настоящото производство е установено,че посоченото в исковата
молба от ищците като обезщетение за ползване на тяхната част от имота на
основание чл.31 ал.2 от ЗС в размер общо на 150,00 лв. месечно, считано от
датата на получаване на исковата молба, следва да се счита единствено като
покана за заплащане,а едва във втората фаза на делбата и с оглед
разпоредбата на чл.346 от ГПК следва да бъде предявен иск по сметките.
Предвид изложеното решението на Пл.РС в обжалваната му част се
явява недопустимо и като такова следва да бъде обезсилено,а производството
по делото прекратено съгласно разпоредбата на чл.270,ал.3 от ГПК.
При този изход на делото въззиваемият Н. Т. Н. от гр. П. следва да
заплати направените от въззивниците Т. И. Н. и Ц. П. Н. деловодни разноски
за настоящата инстанция в размер на 25 лв.- държавна такса за въззивно
обжалване.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА на основание чл.270 ал.3 от ГПК решение №
6
867/27.06.2024г. на Пл.РС, постановено по гр. дело № 6391/2023 г. по описа на
същия съд в частта му, в която е отхвърлен предявен иск от Т. И. Н., гр. П.,
ЕГН ********** и Ц. П. Н., гр. П., ЕГН ********** против Н. Т. Н., гр. П., ул.
„О.” № *, ет.*, ап.*, ЕГН ********** ,с правно основание чл.31 ал.2 от ЗС ,за
заплащане на обезщетение за ползване на тяхната част от имота в размер общо
на 150,00 лв. месечно, считано от датата на получаване на исковата молба,
като НЕДОПУСТИМО и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му
част.
ОСЪЖДА Н. Т. Н. от гр. П. ДА ЗАПЛАТИ направените от
въззивниците Т. И. Н. и Ц. П. Н. деловодни разноски за настоящата инстанция
в размер на 25 лв.- държавна такса за въззивно обжалване.
В останалата му необжалвана част решение № 867/27.06.2024 г.,
постановено по гр. дело № 6391/2023 г. по описа на Плевенски районен съд е
влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване на основание чл.280
ал.3 т.1 от ГПК пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7