Р Е Ш Е Н И Е
Номер 250 29.05.2019 г.
гр.Разград
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Разградският районен съд
На петнадесети май две хиляди и
деветнадесета година
В открито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЛИ ГЕНЧЕВА
Секретар Пенка Тоцева
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдията
гр.д. №554/2019 г.
Производството е с правно
основание чл.344 ал.1 т.1 и т. 3 КТ.
Депозирана
е искова молба от И.Х.Д., с която са предявени обективно съединени искове срещу
ОП „Паркстрой“ за отмяна на заповедта за прекратяване на трудовото й
правоотношение от 05.03.2019 г. и за заплащане на сумата 3360 лв. за времето,
през което е останала без работа, като уточнява, че това са шест брутни трудови
възнаграждения. Претендира и за заплащане на направените по делото разноски.
Сочи, че трудовото й правоотношение е прекратено на осн. чл.325, ал.1 т.9 от КТ, че тя е самотна майка и отглежда две деца, че срещу нея се водела кампания
за отстраняване от работното й място. Твърди, че ответникът е работодател с
повече от 50 служители, поради което на осн. чл.315 от КТ е длъжен да определя
ежегодно работни места, подходящи за трудоустрояване, които са между 4 и 10
процента от общия брой на работниците и служителите в зависимост от
икономическата дейност и е следвало да й предложи такова работно място, както и
това, че след като ответникът е общинско предприятие и не е могло да предложи
подходяща работа на ищцата, такава е следвало да й предложи Община
Разград.
В о.с.з.
процесуалният й представител счита, че ответникът е длъжен да определи работни
места, подходящи за трудоустрояване, тъй като одобреният щат е за повече от 50
работници и служители, като конкретно сочи, че предвид сферата на дейност този
процент следва да бъде 10%. Сочи, че числеността на персонала може да бъде
увеличавана поради временна необходимост, че ответникът сам се е поставил в
ситуация, при която наличния състав да е под 50 работници и служители, както и
това че чл.9, ал.1 от Правилника за дейността на ОП „Паркстрой“ предвижда
ежегодно утвърждаване на щатното разписание. Признава, че свободните работни
места при ответника за агроном и за шофьор товарен автомобил не са подходящи за
ищцата, както и че същата няма нужната квалификация, за да ги изпълнява.
Ищцата
сочи, че една от двете щатни бройки е била освободена след прекратяване на
нейното трудово правоотношение, както и че в предприятието има и други
работници с болест, като нейната, които продължават да работят.
Ответникът
счита исковете за допустими, но неоснователни. Не оспорва обстоятелството, че
ищцата е самотна майка на две деца и сочи, че след прекратяване на трудовото
правоотношение същата има право на обезщетение за безработица. Оспорва
.твърдението на ищцата за кампания срещу нея както и за дискриминационно
отношение. Твърди, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е
законосъобразна и правилна и при нейното издаване са взети предвид становищата
на компетентните органи. Сочи, че предприятието ответник, а не Община Разград
са работодатели на ищцата, както и че ОП „Паркстрой“ към настоящия момент и с
утвърден щат от 52 работници и служители, от които са заети само 49. Счита, че
представените с исковата молба писмени доказателства – удостоверения за раждане,
експертно решение от 14.12.2018 г., допълнително споразумение, молба до кмета
на Община Разград и съдебните решения не са относими към предмета на делото.
В о.с.з.
законният представител на дружеството признава, че в предприятието не е
изготвен по съответния ред списък на работните места за трудоустроени
по чл.315 от КТ, като счита, че критерий за
необходимостта от изготвянето на този списък е броя на реално заетите щатни
бройки, а не предвидените такива в щатното разписание.Сочи, че заболяването на
ищцата не е сред тези, които предвиждат закрила при уволнение по смисъла на
чл.333 от КТ, че Община Разград не е работодател на ищцата и поради това няма
никакви задължения по трудовото правоотношение, както и че останалите работници
не са освидетелствани от ТЕЛК, поради което по отношение на тях не е налице
фактическия състав за прекратяване на трудовото правоотношенвие. В условията на
евентуалност счита, че на ищцата не й се следва обезщетение в претендирания
размер, тъй като от прекратяването на трудовото правоотношение до съдебното
заседание не е изтекъл посочения в исковата молба 6 месечен срок.
След
преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи следните
фактически обстоятелства: Ищцата е
работила в ответното дружество на длъжност “работник“ по трудово правоотношение
от 11.04.2012 г. Първоначалният й трудов
договор включва клауза „за изпитване“. С допълнително споразумение от
31.07.2012 г. ищцата е преназначена на длъжност работник, озеленяване. С
допълнително споразиумение от 17.10.2012 г. трудовото правоотношение е
преобразувано в такова за неопределено време.
На
03.01.2019 г. ищцата е освидетелствана от ТЕЛК при МБАЛ „Св.Иван Рилски-
Разград“АД. В решението е записано, че същата е с 50% трайно намалена
работоспособност с водеща диагноза астма и общо заболяване атопична бронхиална
астма, средно-тежка, персистираща форма, частично контролирана. Освен това е
посочено /л.9/, че намаляването на работоспособността е за срок от две години,
както и че освидетелстваната не може да изпълнява заеманата длъжност работник
озеленяване. Това решение е изпратено на
работодателя – ответник от директора на Регионална здравна инспекция
Разград и е получено на 24.01.2019 г.
Със заповед от същата дата – 24.01.2019 г. директора на ответното предприятие е
наредил ищцата да не изпълнява дейностите, посочени в раздел втори „Основни
финкции и задължения“ на длъжностната характеристика за длъжността „*********“,
като съотватно същата да се намира в пункта на предприятието, находящ се на
ул.“Кубрат“.
На
28.01.2019 г. между страните по делото е сключено допълнително споразумение към
трудовия договор, с което е изменен размерът на основното месечно трудово
възнаграждение на 560 лв. На 29.01.2019 г. ищцата е поискала и ответникът й е
разрешил ползването на платен годишен отпуск в размер на 30 дни. По взаимно
съгласие на страните ползването на този отпуск е прекъснато, считано от
06.03.2019 г.
В становище от 29.01.2019 г. от
Служба по трудова медицина „Прима контрол“ООД е посочено, че според експретното
решение на ТЕЛК ищцата не може да изпълнява длъжността „*****“, тъй като са й
противопоказни следните условия на труд: тежък физически труд, нормиран труд,
запрашеност, влага и ниски температури. С оглед тези показания в становището е
отразено, че свободните щатни бройки в предприятието – „агроном“ и „водач на
товарен автомобил“ не са подходящи за здравословното състояние на ищцата.
На същата дата – 29.01.2019 г. ответното
предприятие е изпратило писмо до ищцата, с което е уведомил същата за тези две
свободни щатни бройки, като е определил срок до 06.02.2019 г. за отговор коя от
тези длъжности би заела.
Със заповед №54/05.03.2019 г.
директорът на Общинско предприятие „Паркстрой“ е прекратил трудовото
правоотношение на ищцата на основание чл.325, ал.1, т.9 от КТ, считано от
момента на получаване на заповедта. Като причини за прекратяване на трудовото
правоотношение в заповедта е записано „Невъзможност на работника да изпълнява
възложената му работа поради болест, довела до трайно намалена работоспособност,
или по здравни противопоказания въз основа на заключение на тредово-експертна
лекарска комисия, липсата на друга работа, подходяща за здравното състояние на
работника, съответстваща на образователния му ценз и професионалната му
квалификация“. Заповедта е връчена на ищцата на 06.03.2019 г.
Преди издаването на заповедта –
на 08.02.2019 г. с ново решение на ТЕЛК при МБАЛ Разград е прието, че
заболяването на ищцата не попада под закрилата на чл.333, ал.1 от КТ /л.34/.
С Правилника за дейността на
Общинско предприятие „Паркстрой“гр.Разград
са уредени дейността, структурата, числения състав, организацията на
дейност и предоставеното на предприятието общинско имущество. В чл.9 от този
правилник е посочено, че численията състав на предприятието се определя с щатното
разписание на предприятието, което се утвърждава ежегодно от квета на общината
в рамките на определената численост на Общинския съвет. В поименното щатно
разписание към 01.01.2019 г. /л.31/ са
записани 52 щатни бройки, в т. ч. и директора на предприятието, от които две са
свободни /горепосочените агроном и шофьор на товарен автомобил/.
На 06.03.2019 г. ищцата е
регистрирана като безработна в „Бюрото по труда“ в гр.Разград. Видно от фиш за
заплатата на същата за м.януари 2019 г. на същата е начислено обезщетение по
чл.222, ал.2 от КТ в размер на 1254,40 лв., т.е. това е размерът на брутното й
трудово възнаграждение за два месеца.
Въз
основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните
правни изводи: Разпоредбата на чл.325, ал.1 т.9 от КТ дава възможност на
работодателя да прекрати трудовото правоотношение без да отправя предизвестие,
когато за работника е невъзможно да изпълнява възложената му работа поради
болест, довела до трайно намалена работоспособност, но само при условие, че при
работодателя няма друга работа, подходяща за здравното състояние на работника
или ако има такава, работникът не желае да я заеме.
Преди да
прекрати трудовото правоотношение на основание чл.325, ал.1 т.9 от КТ
работодателят трябва да предложи на работника длъжностите, определени за заемане от лица с намалена трудоспособност, а
след като работникът избере някоя от тях, компетентният здравен орган следва да
удостовери дали избраната работа е
подходяща за здравословното състояние на работника.
За да
възникне правото на работодателя да приложи регламентираното в чл.325, ал.1,
т.9 от КТ основание за прекратяване на трудовото правоотношение, той трябва да
е изпълнил и задължението си по чл.315 от КТ за осигуряване на работни места,
подходящи за трудоустрояване в размер на от 4 до 10% от общия брой на
работниците и служителите, когато работодателят е с повече от 50 работници и
служители. В настоящия случай щатните места в ответното дружество са 51 за
работници и служители и едно за директора. Обстоятелството, че две от щатните
бройки не са заети не е основание работодателят да бъде освободен от
задължението по чл.315 от КТ.
Основателно е твърдението на ответника, че динамиката в икономиката
следва да бъде взета предвид при дефиниране на задължението на работодателя за
предвиждане на работни места, подходящи за трудоустрояване. Именно по тази
причина законодателят е предвидил броят на тези места да се определя ежегодно,
така както ежегодно се определя и числения състав на предприятието в
съответствие с разборедбата на чл.9 от Правилника за дейността на ОП
„Паркстрой“гр.Разград, а от 01.01.2019 г. този числен състав е 51 плюс
директора.
Ако се
приеме, че задължението по чл.315 от КТ възниква само когато действителния брой
на назначените по трудово правоотношение работници и служители е 50 и повече,
работодателите с обем на дейност като на ответното предприятие биха могли да
претендират за освобождаване от това задължение след като не са попълнили
щатния състав, причините за което могат да бъдат и субективни.
Неизпълнението
на задължението по чл.315 от КТ от страна на ответното дружество означава, че работодателят сам се е поставил
в състояние да не може да предложи друга подходяща работа, което води до
незаконосъобразност на уволнението.
По отношение
на иска за заплащане на сумата обезщетение за времето, през което ищцата е
останала без работа за период от шест месеца
в размер на 3360 лв., същият се
явява частично основателен. По делото бе установено, че след прекратяване на
трудовото правоотношение на 06.03.2019 г. и до приключване на съдебните прения
на 15.05.2019 г. ищцата е била без работа. Обезщетението с правно основание
чл.225 от КТ следва да бъде изчислено за периода 06.03.2019 г. – 15.05.2019 г. В съответствие с разпоредбата на чл.228 от КТ
основата за определяне на обезщетението по чл.222, ал.2 от КТ и чл.225, ал.1 от КТ е една и съща – полученото от работника или служителя брутно трудово
възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, през който е възникнало
основанието за съответното обезщетение – в случая прекратяването на трудовото
правоотношение. При размер на обезщетението по чл.222, ал.2 от 1254 лв.
основата за неговото определяне е 627 лв. Ето защо размера на обезщетението е за периода
06.03.2019 г. – 15.05.2019 г. е
1 462,33 лв. /по 627 лв. за двата месеца от периода от 06.03. до
06.05.2019 г. и 1/3 от тази сума за периода 06.05 до 15.05. вкл./. Тази сума
следва да бъде присъдена ведно със законната лихва от 15.05.2019 г., тъй като
от тази дата задължението е в този размер. В останалата част искът следва да
бъде отхвърлен като неоснователен, тъй като от уволнението не е изтекъл
шестмесечен период на оставане без работа, за който е поискано.
Разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК дава право на ищцата да получи платените от нея разноски по делото при
основателност на иска. На л.59 от делото е приложен договора за правна помощ, в
който е посочено адвокатско възнаграждение от 500 лв., което е платено в брой.
Следователно ответникът следва да заплати на ищцата тези разноски.
На
основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на РС
Разград д.т. за уважените искове, а
именно по 50 лв. за първия иск и 58,49 лв. върху уважения размер на втория иск.
Воден от гореизложеното,
Разградският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ заповед №54 /05.03.2019
г. на директора на ОП“Паркстрой“, ЕИК 0005059100370 със седалище гр.Разград и
адрес на управление ул.“Раковски“, №14,
с която е прекратено трудовото правоотношение на И.Х.Д., ЕГН ********** *** като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ОСЪЖДА ОП“Паркстрой“, ЕИК
0005059100370 със седалище гр.Разград и адрес на управление ул.“Раковски“, №14 ДА
ЗАПЛАТИ на И.Х.Д., ЕГН ********** *** 462,33 лв. / хиляда четиристотин шестдесет и два лева и тридесет и три стотинки
/ обезщетение с правно основание чл.225 ал.1 от КТ за периода 06.03.2019 г. –
15.05.2019 г. вкл. ,ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 15.05.2019 г. до окончателното й
изплащане, както и сумата 500 лв.
/петстотин лева/ разноски по делото и ОТХВЪРЛЯ ИСКА за заплащане на обезщетение
за времето, през което е останала без работа до първоначално предявения размер
от 3360 лв. и за периода от 15.05.2019 г. до 06.09.2019 г. като неоснователен.
ОСЪЖДА ОП“Паркстрой“, ЕИК
0005059100370 със седалище гр.Разград и адрес на управление ул.“Раковски“, №14 ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РРС сумата 108,49 лв. /сто и осем лева и четиридесет и
девет стотинки/ държавна такса за уважените искове.
Решението подлежи на
обжалване пред Разградския окръжен съд в
двуседмичен срок от 29.05.2019 г. пред Разградския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: