№ 19521
гр. София, 30.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20241110124724 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на д срещу б, с която са предявени
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 411 КЗ за заплащане на
сумата в размер на 2276,87 лева, представляваща регресно вземане за платено от ищеца
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско на МПС“ с включени
ликвидационни разноски за вреди на МПС „Мини Купър“ с рег. № *, причинени при ПТП,
настъпило на 14.09.2021 г. в гр. София, на **, по вина на водача на МПС „БМВ 530“ с рег. №
*, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 26.04.2024 г., до окончателното плащане, както и с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 310,75 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 12.04.2023
г. до 24.02.2024 г.
Ищецът основава претенцията си на твърдения, че на 14.09.2021 г. в гр. София, на **,
водачът на МПС „БМВ 530“ с рег. № * предизвикал пътнотранспортно произшествие, в
резултат на което било увредено имущество на трето лице – лек автомобил марка „Мини
Купър“ с рег. № *, със собственика на което ищецът имал сключена имуществена
застраховка „Каско на МПС“, въз основа на която заплатил обезщетение в размер на
20 535,36 лева. Поддържа, че въпреки получената от ответника покана за сумата в размер на
платеното обезщетение и ликвидационни разноски в размер на 15 лева, ответникът изплатил
само част от дължимата сума – сумата в размер на 18 278,49 лева. По така изложените
съображения предявява разглеждания иск за дължимия остатък и за заплащане на
обезщетение за забава. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
оспорва предявените искове. Поддържа, че платеното от ищеца обезщетение е в завишен
размер и не съответства на действителните вреди. Счита, че с плащането на сумата от
18 278,49 лева е изпълнил задължението си по повод процесното събитие, поради което
моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
1
За възникване на регресното вземане по иска с правно основание чл. 411 КЗ е
необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено
застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното
покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за
което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е
изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените
обстоятелства, а в тежест на ответника е да докаже възраженията си, а при установяване на
посочените обстоятелства, че е заплатил процесната сума.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4, вр. чл. 153
ГПК с доклада по делото са отделени като безспорни между страните и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата, че на 14.09.2021 г. в гр. София, на бул. „Данаил Николаев“ между
водача на МПС „Мини Купър“ с рег. № *, застрахован при ищеца по застраховка „Каско на
МПС“ и водача на МПС „БМВ 530“ с рег. № *, застрахован при ответника по застраховка
„Гражданска отговорност“, е реализирано ПТП по вина на водача на МПС „БМВ 530“ с рег.
№ *, както и че ищецът е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 20535,36 лева,
а ответникът е възстановил на ищеца сумата в размер на 18 278,49 лева. Ето защо и на
основание чл. 153 ГПК осъществяването им следва да се приеме за доказано. Нещо повече -
посоченото се установява и от събраните по делото писмени доказателства – протокол за
ПТП № 1776384 от 14.09.2021 г., застрахователна полица „Каско на МПС“, опис-заключение
на вреди на МПС, ликвидационен акт, преводно нареждане, както и неоспореното и прието
заключение на съдебната автотехническа експертиза.
Спорният въпрос по делото касае размера на вредите, причинени на застрахования при
д автомобил, респ. в какъв размер е възникнало регресното вземане на ищеца.
Застрахователното обезщетение за имуществени вреди на превозни средства, което се
дължи от застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите на увредените трети лица се определя по правилата на чл. 499, ал. 2 КЗ и
клаузите на конкретния застрахователен договор. Принципът на пълната обезвреда, залегнал
в чл. 499, ал. 2 КЗ, означава, че обезщетението има за цел да постави увредения в
имущественото състояние, в което той е бил преди увреждането - да се приведе увреденото
МПС в изправно и годно за движение техническо състояние. Следователно застрахователят
по гражданска отговорност в хипотеза на регрес спрямо него заплаща само стойността на
вредите, дължащи се на унищожаване или повреждане на вещта до размера на нейната
действителна стойност към момента на осъществяване на застрахователното събитие - без
овехтяване /Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т.д. № 652/2009 г. на ВКС, I ТО/. При нейното
пълно или частично унищожаване тази действителна стойност се определя от пазарната
цена, по която вещ от същото качество и вид може да бъде купено. В този смисъл е
съдебната практика на ВКС, според която действителната стойност на вредата по смисъла на
чл. 273, ал. 2 и чл. 203 КЗ /отм./ - аналогични на чл. 499, ал. 2 и чл. 400 КЗ, е пазарната
стойност, достатъчна към момента на увреждането за закупуването на имущество от същия
вид, респ. пазарната стойност на ремонта за отстраняване на настъпилата вреда /Решение №
115/9.07.2009 г. по т.д. № 627/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО/, като при определяне на
обезщетението съдът, ползвайки заключение на вещо лице, не е обвързан при кредитирането
му да проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката към Наредба
№ 24/08.03.06 г. на КФН /в този смисъл Решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г.
на ВКС, II ТО; Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, I ТО; Решение
№ 109 от 14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, I ТО; Решение № 52 от 08.07.2010 г. по
т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І ТО/.
В разглеждания случай съгласно заключението на автотехническата експертиза, което
съдът намира за пълно, обективно и компетентно изготвено, щетите по МПС „Мини Купър“
с рег. № * са настъпили в резултат на процесното ПТП, като стойността, необходима за
възстановяване на процесния лек автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към
датата на настъпване на процесното ПТП, е 17609,40 лева. Вещото лице изрично е посочило,
че в разглеждания случай не се касае за тотална щета, тъй като стойността необходима за
възстановяване на процесното МПС – 17 609,40 лева, не надвишава неговата действителна
2
стойност – 31 175 лева. Не е налице и основание за прилагане на изключението от принципа,
че размерът на обезщетението при деликтна отговорност се определя по средни пазарни
цени, предвидено в правилото на чл. 17, ал. 1 от Методиката към Наредба № 24/08.03.2006 г.
за задължителното застраховане по отношение на задължението на застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“. Цитираната норма посочва при кои случаи се приема
за действителна стойност на вредата тази по фактури – само когато те са издадени от
официален вносител и то за МПС със срок на експлоатация до 3 години, като това се отнася
и за нормовремената и стойността на сервизния час, които се приемат изцяло съгласно чл.
19, ал. 1 от Методиката. В случая обаче към датата на настъпване на ПТП увреденото МПС е
било в експлоатация 6 години, 6 месеца и 20 дни от датата на първоначалната регистрация,
поради което стойността на вредите следва да бъде определена по общите правила. Към
определеното обезщетение от 17 609,40 лева следва да бъде добавена средната пазарна
стойност за репатриране на лек автомобил в рамките на гр. София, която съгласно
заключението на вещото лице е в размер на 60 лева. Този извод се обуславя от събраните по
делото писмени доказателства, от които се установява ползването и заплащането от ищеца
на услуга за пътна помощ. На основание чл. 411 КЗ ищецът има право да получи и
обезщетение за направените обичайни разходи във връзка с щетата. Съдът намира, че сумата
от 15 лева, претендирана като разноски, съставлява обичаен разход за приключване на
застрахователната щета, поради което същата следва да се включи в общия размер на
дължимата от ответника сума. При това положение дължимото от ответника обезщетение по
повод процесното събитие възлиза за сумата в общ размер на 17684,40 лева. Между
страните не се спори, а от представените по делото писмени доказателства се установява, че
ответникът е заплатил сума в по-голям размер от установения дължим такъв – 18 278,49
лева. При това положение се налага извод за неоснователност на предявения иск, поради
което същият следва да бъде отхвърлен изцяло.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Предвид неоснователността на иска за главница, неоснователен се явява и акцесорният
такъв за сумата в размер на 310,75 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода от 12.04.2023 г. до 24.02.2024 г., поради което същият следва да
бъде отхвърлен изцяло.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има
ответникът, като в негова в полза следва да бъдат присъдени направените и претендирани от
него разноски по делото в общ размер на 400 лева, от които 300 лева за платен депозит за
вещо лице и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от д, с ЕИК * и със седалище и адрес на управление *, срещу
б, с ЕИК * и със седалище и адрес на управление гр. София, *, искове с правно основание
чл. 411 КЗ за заплащане на сумата в размер на 2276,87 лева, представляваща регресно
вземане за платено от ищеца застрахователно обезщетение по имуществена застраховка
„Каско на МПС“ с включени ликвидационни разноски за вреди на МПС „Мини Купър“ с рег.
№ *, причинени при ПТП, настъпило на 14.09.2021 г. в гр. София, на **, по вина на водача
на МПС „БМВ 530“ с рег. № *, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника,
ведно със законната лихва от 26.04.2024 г. до окончателното плащане, както и с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 310,75 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 12.04.2023 г. до 24.02.2024
г.
ОСЪЖДА д, с ЕИК * и със седалище и адрес на управление *, да заплати на б, с ЕИК
* и със седалище и адрес на управление гр. София, *, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата
в размер на 400 лева – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
3
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4