Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 12.02.2021 г.
СГС, VI-4 състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети декември две хиляди и двадесетa година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
При участието на секретар Алина Тодорова, като разгледа т.д.N 918/2020 г., докладвано от съдия Никола Чомпалов, установи следното:
СГС е сезиран с искова молба от Н.Т., с която са предявени срещу „М.П.“ ООД искове с правно основание чл.95 ал.1 ЗАПСП и чл.84 ал.3 ЗЗД. Твърди се от ищеца, че е професионален фотограф и автор на уеб сайт за професионални фотографии „Sumfinity”, на който публикува свои авторски снимки. Сочи се, че ищецът е създал снимката „Дворецът на парламента в Букурещ- Бална зала“, която е била публикувана и разгласена на неговия авторския сайт в албума „Букурещ“, в който ищецът е посочен за неин автор. Поддържа се, че ответникът без съгласие на ищеца и без да го посочи за автор, както и без посочване на източника, е използвал през периода 24.06.2018 г. – 11.02.2020 г. процесната снимка в своя сайт www.*****.bg,разположена на два линка, за визуално представяне на „Двореца на Парламента“, част от статия „7 малко известни чудеса на света“ . От процесното нарушение на авторските права ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в пропуснати ползи и претърпени загуби. Иска се от ищеца ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 1208,03 лв. – обезщетение за пропуснати ползи, както и обезщетение за загуби в размер на 420 лв. – платено адвокатско възнаграждение за извънсъдебно уреждане на спора и стойност на нотариална такса; 500 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, частично от 1000 лв., както и обезщетение за забава от 233,21 лв. за периода 24.06.2018 г. – 18.05.2020 г. върху вземането за пропуснати ползи и сумата от 193,05 лв. – обезщетение за забава за същия период върху вземането за неимуществени вреди.
Ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва предявените искове с възражението, че не е налице нарушение на авторско права, както и че ищецът не притежава авторско право, защото публикуването на снимката на сайта на ищеца не доказва, че той е заснел балната зала на Двореца на парламента и че е нейн автор. Посочват се други сайтове, на които е публикуване процесната снимка, но без ищецът да е посочен за автор на фотографията. Снимката е широко публикувана в Интернет, поради което е невъзможно ответникът да узнае, че неин автор е ищецът. Поддържа се, че не е налице обект на авторско право, защото е изобразена многократно заснемана архитектурна забележителност, поради което липсва оригиналност и не е налице творческа дейност, както и няма художествена стойност. Сочи се, че не е доказано ищецът да е претърпял вреди. Средната цена за ползване на фотографията е с /12 по-ниска от посочената в сборник „Съюз на професионалните търговци на фотографии“.
Представена е разпечатка от електронен портал „Whois”.
Представени са фотоснимки от албум „Букурещ“, сред които „Дворецът на парламента в Букурещ- Бална зала“.
Представени са разпечатки на сурови файлове.
Представени са разпечатки от електронен сайт „www.*****.bg“.
Установява се от заключението на съдебно-авторската експертиза, че суровите файлове сочат датата на заснемане – 19.04.2013 г., както и че фотографията е била заснета с устройство „Canon EOS 500D, след което е суровият файл е бил допълнително обработен за публикацията му на 20.10.2013 г. по отношение качеството на цялостното изображение, от което следва изводът, че фотографията и резултат от творческа дейност. Според вещото лице възнаграждението за ползване на процесната фотография възлиза на 2310 лв., а за процесният период средната пазарна цена за ползване възлиза на 633,05 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на спора пред първоинстанционния съд са искове с правно основание чл.95 ал.1 ЗАПСП.
От страна на ищеца, който е гражданин на ФР Германия, са повдигнати фактически твърдения, че притежава авторско право върху създадено извън страната произведение, което е обект на нарушение, извършено от регистрираното в България ответно дружество. Това означава, че спорното материално правоотношение съдържа международен елемент, произтичащ от гражданството на лицето, търсещо закрила, както и от факта, че по твърдения произведението е създадено извън територията на България.
Тъй като ищецът е чуждестранно физическо лице, което търси пред български съд защита на авторско право върху произведение, което по твърдения е ползвано неправомерно в България, приложение следва да намери Конвенция за закрила на литературните и художествени произведения – „Бернска конвенция“, ратифицирана от България в Парижката й редакция от 1971 г. с Указ на Държ.съвет на НРБ № 1389/29.VІ.1974 г. (Д.в. бр. 53/6.VІІ.1974 г.), която урежда въпроса кое лице е носител на авторско право. Нормата на чл. 5 ал. 1 от Конвенцията предвижда, че авторите, по отношение на произведения за които им е предоставена закрила от конвенцията, се ползват в страните от Съюза, различни от страната на произхода, от правата, които съответните закони на тези страни предоставят на своите граждани, а от своя страна нормата на чл. 5 ал. 2 изр. 2-ро от предвижда, че обемът на закрила, както и средствата, които се предоставят на автора за защита на правата, се уреждат изключително от законите на страната, в която се търси закрила.
За отношенията между страните следва да се прилага материалноправната
уредба на ЗАПСП, независимо от обстоятелството, че носителят на авторското
право е германски гражданин, който е публикувал за първи път процесното произведение на чужда територия. В подкрепа на
този извод е и нормата на чл.71 ал.1 КМЧП, според която възникването, съдържанието, прехвърлянето и прекратяването на авторското право
се уреждат от правото на
държавата, в която се търси закрила,
както и нормата на чл.99 ал.1, т.2 ЗАПСП.
Това означава, че носителят на авторското право
има право да получи закрила и на територия извън собствената си държава въз основа на
междудържавни споразумения на многостранна основа, по силата
на които, по принципа на взаимност
чуждестранните носители на права се приравняват на местните, т.е. чуждестранните носители
на права се ползват от националния режим - от правата, които ЗАПСП е предоставил на местните лица.
По въпроса за това дали процесната фотография има качеството на закрилян обект по чл. 3 ал. 1 т. 7 ЗАПСП. Нормата на чл. 3 ал. 1 т. 7 ЗАПСП предвижда, че обект на авторското право е всяко произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма, като фотографски произведения. Водещо значение за наличието на защитим обект по чл.3 е обстоятелството дали произведението представлява резултат от положен творчески труд. Процесната фотоснимка/фотография представлява създадено чрез техническо средство изображение, даващо поглед върху „Балната зала“ от „Двореца на парламента“ в Букурещ, а снимката е направена от „дълбочина“ и разкрива вътрешното разположение на помещението - обхваща пода, голяма част от тавана и три стени с изнесени пред две от тях вътрешни колони. Вниманието на зрителя се привлича от изображението на страничните колони, от разстоянието между пода и тавана на помещението, висящите полилеи както и от усещането за разстояние между гледната точка на фотографа и дъното на помещението, което създава впечатление за пространство, организирано по определен естетически начин. Вътрешното разположение на „Балната зала“ е възможно да бъде пресъздадено на фотографска снимка по множество начини, определени по субективната преценка на фотографа в зависимост от неговото местоположение, избраната от него гледна точка, дали да се ползва дневна или изкуствена светлина, по кое време от светлата част на денонощието се заснема, както и от избора на фотографа кои части от помещението да попаднат в снимката и каква да е композицията на кадъра. В този смисъл съдът приема, че процесната фотография във вида, в който е създадена, е резултат от положения от фотографа творчески труд и изразява неговите артистични/художествени виждания за начина, по който следва да изглежда пресъздадената от него композиция и какво тя да обхваща. Начинът, по който фотографското произведение изобразява заснетия ефект, цели постигане на точно определен ефект у зрителя и въплъщава вложеното от фотографа творческо/идейно виждане.
На процесната снимка е придадено от нейния автор определено естетическо, пространствено и композиционно изражение, поради което е налице фотографско произведение, което е обект на авторско право. В този смисъл съдът приема, че фотографската снимка представлява артистична проява на нейния автор и отразява вложения от него художествен замисъл, защото изразява неговото вътрешно чувство и разбиране за красота. Този извод на съда се подкрепя и от заключението на съдебно-авторската експертиза, в което се сочи от в.лице, че фотографията е резултат от творческа дейност. Процесната фотография е резултат и израз на авторовата идея да представи с помощта на техническото средство друго архитектурно произведение и е плод на неговия творчески труд, поради което има качеството на закрилян обект по чл.3 ал.1, т.7 ЗАПСП /в този смисъл „Авторско право и сродните му права в Република България“, Саракинов, Г., „Сиби“, 2013 г., стр. 50 – 51/.
По отношение на авторството. От писмените
доказателства се установява, че фотографията е възпроизведена /“качена“/ на интернет сайт www.sumfinity.com, на който изрично ищецът е посочен за автор на публикуваните в сайта фотографии. Освен това на тази сайт е публикувано под фотографиите,
включително и процесната, текстово съдържание, което
по несъмнен начин сочи, че ищецът се манифестира спрямо неограничен кръг лица
като техен автор. Следва да се спомене, че от заключението на съдебно-авторската експертиза и от обясненията на в.лице Я.-З.,
дадени в съдебното заседание на 17.12.2020 г., се установява, че на в.лице е осигурен
достъп до „суровия“ файл през електронния сайт на ищеца, а връзката на в.лице е
предоставена от процесуалния защитник именно на ищеца. Това фактическо
обстоятелство сочи, че ищецът е лицето, което разполага и може да предостави
пряко или чрез друго лице достъп до „суровия“ файл, съдържащ изображението,
създадено със заснемащо устройство „Canon EOS 500D”, което
е бил предмет на допълнителна обработка
преди първата публикация на 20.10.2013 г. Фактическото държане на оригиналния файл от ищеца е основание за доказателствения
извод, че ищецът е създател на процесното фотографско
произведение, което го определя и за негов автор.
До доказване на
противното за автор на фотографското произведение се смята лицето, което
съхранява оригинала на негативите на фотографията, респ. на компютърния „суров“ файл, съдържащ авторския фотографичен материал. При тези факти съдът приема за доказано,
че ищецът е автор на процесното
фотографско произведение. Тук
следва да се спомене, че не са наведени твърдения, а и липсват данни, ищецът неправомерно
да държи „суровия“ файл. Освен това ответникът
не е противопоставил на ищеца собствени права, доколкото не твърди да е страна по сключен с друг автор договор по чл. 36 ЗАПСП. В писмения
отговор се сочи, че снимката е публикувана и в други сайтове, но това
обстоятелство не означава, че други лица имат авторски права. Посочването в
един от изброените сайтове на друго лице за автор не представлява факт, който е
в състояние да отрече авторството на ищеца, за който по настоящето дело се
установи, че притежава „суровия“ файл.
Ответникът
не оспорва, че е публикувал процесното произведение на своя електронен сайт, поради
което съдът приема за установен този факт.
По отношение на разпечатката от електронен сайт, която е с нот.заверка, следва да се спомене, че нормата на
чл. 591 ГПК не
предвижда възможност нотариусът да удостоверява съдържанието на електронен сайт към определен момент
чрез снемането на хартиен носител. Нотариусът не разполага с обща удостоверителна
компетентност, а само по отношение на изрично посочени в закона факти.
Както
се спомена по-горе, ответникът не твърди да е сключил договор, с който да
му е представено правото да ползва процесното произведение, което означава, че е публикувал
фотографията на своя електронен сайт, без да притежава правото да ползва произведението на ищеца. В
случая е налице извършено от ответника неразрешено ползване
на чуждо авторско произведение. От
разпечатките на публикации в електронния сайт на ищеца се установява, че
публикуваните фотографии,
включително и процесната, са
показани от ищеца в качеството му на техен
автор, от което следва, че той отрича свободното ползване на публикуваните
негови авторски произведения.
Ищецът
не е използвал предвиденя в § 1, ал. 1 ДР на
ЗАПСП знак - латинската буква
"С", заградена в кръгче, но публикуването на фотографията в авторския
му сайт представлява фактическо действие, с което ищецът в
качеството на автор е упражнил своето право по чл. 18 ал. 2, т. 6 ЗАПСП - да покаже
на неограничен кръг лица създаденото от него по фотографски начин произведение. Предоставянето на свободен достъп на неограничен кръг
лица до публикуваните от автора произведения на неговия авторски сайт не е равнозначно на
дадено от него разрешение да се ползват произведенията му. Достъпът на трети
лица е за запознаване чрез зрително възприемане на произведението, което е
публично показано по смисъла на чл.18 ал.2, т.6 ЗАПСП, но на третите лица не е
разрешено от автора да извършват последващи
фактически действия, представляващи упражняване на права, с които разполага
само техният автор – чл.18 ал.2, т.6 ЗАПСП, още повече че при публикуването на
фотографията на сайта на ответника ищецът не е обозначен за автор на
произведението. От момента на създаване на произведението възникват в полза на
автора права върху обекта, но тези права не отпадат с факта, че на неограничен
кръг лица е предоставен свободен достъп да възприемат зрително произведението.
Установените по делото факти сочат, че случаят не попада в хипотезата на чл.24 ал.1, т.6 ЗАПСП, нито в хипотезата на чл.25 ал.1, т.2 ЗАПСП.
Отговорността по чл.95 ал.1 ЗАПСП представлява особен вид деликтна отговорност, която има обективен характер, при който няма никакво значение дали нарушителят е знаел или не за чуждите права върху произведението. Следователно ответникът в качеството нарушител на авторското право дължи на ищеца обезщетение за понесените от него вреди, които са в пряка връзка с процесното нарушение, независимо от факта дали е съзнавал, че ищецът е носител на авторските права върху произведението.
Ответникът е публикувал без разрешение процесната фотография на своя сайт, която е показана на множество лица, и то без да се обозначи ищецът за автор, който при правомерно договаряне би имал право да получи възнаграждение. От противоправното поведение на ответника ищецът е лишен от възможността да получи възнаграждение и да увеличи своето имущество, от което следва, че е понесъл имуществена вреда, изразяваща се в пропусната полза. От заключението на съдебно-авторската експертиза се установява, че възнаграждение ориентировъчно възлиза по размер на 2310 лв. за процесния период. Тъй като ищецът претендира сумата от 1208,03 лв. съобразно диспозитивното начало в гражданския процес следва да му се присъди този размер на обезщетение.
Претенцията за сумата от 420 лв. – платено адвокатско възнаграждение за извънсъдебна помощ и стойността на нотариална такса, е неоснователна. Тези направени разходи не представляват претърпяна в резултат на процесното нарушение загуба, защото не са такива, които обичайно и необходимо настъпват при подобен род нарушение. Присъждането на адвокатско възнаграждение може да се търси, само когато то е направено за процесуална защита по делото. Платените от ищеца нотариални такси са с оглед събиране на доказателства, които да му послужат в настоящия процес и за които изрично съдът прие, че са негодни доказателства и нямат доказателствена стойност. Освен това от нормата на чл.209 ГПК може да се изведе изводът, че направените преди процеса разноски за събиране на доказателства се присъждат, когато са събрани в рамките на производство по обезпечение на доказателства, и то като част от съдебните разноски, а не като вреди от нарушението. Искът за сумата от 420 лв. е неоснователен.
Субективното авторско право, възникващо с факта на създаване на произведението, представлява съвкупност от права, които с оглед законодателната уредба се разделят на неимуществени, изброени изчерпателно в нормата на чл. 15 ЗАПСП, и имуществени - изброени в нормата на чл. 18. Всяко едно от визираните неимуществени и имуществени права е различно, защото има конкретно законово определено съдържание и може да бъде упражнявано от автора, включително, по аргумент от нормите на чл. 16, чл. 36 и чл. 43 - чл. 45 от ЗАПСП, да бъде отчуждавано /с изключение на неимуществените права по чл. 15, т. 2 - за признаване на авторство и по чл. 15, т. 4 - за поставяне на името на автора/, съответно да бъде предмет на отстъпване на трето лице. Следователно за нарушението на всяко едно право се дължи отделно обезщетение според неговата специфика.
Присъждането на обезщетение за имуществени вреди за нарушението на имущественото авторско право чл.18 ал.2, т.6 ЗАПСП не репарира вредите от нарушението на неимущественото право по чл.15 ал.1, т.4 ЗАПСП, което е нарушено с публикуване на произведението, без да се посочи ищецът за автор. С присъждане на обезщетението за имуществени вреди се постига освен възстановителен ефект, но и възпиращ, превантивен, по отношение на нарушението на правото по чл.18 ал.2, т.6 ЗАПСП, но този възпиращ, а и санкциониращ ефект, не настъпва по отношение на нарушението на неимущественото право по чл.15 ал.1, т.4. Целта на закона е всяко едно нарушение на авторско право да се санкционира, дори и с минимален размер на обезщетение. Без да се присъди обезщетение за неимуществени вреди, нарушението на правото по чл.15 ал.1, т.4 ЗАПСП няма да бъде нито санкционирано, нито обезщетено. От страна на ищеца не се представиха доказателства за факта, че е преживял описаните в исковата молба негативни емоции. В този случай следва да се приложи нормата на чл.95а ал.1, т.1 ЗАПСП и на ищеца да се присъди минималния размер на обезщетение от 500 лв.
На основание чл.162 ГПК съдът определя
размера на обезщетението за забава на 233,21 лв. – върху обезщетението за
имуществени вреди, и в размер на 96,53
лв. – върху обезщетението за неимуществени вреди, а до пълния размер този иск е
неоснователен.
С оглед на изложеното съдът
намира, че исковете за пропуснати ползи и за неимуществени вреди следва да се
уважат изцяло, както и искът за обезщетение за забава върху обезщетението за
пропуснати ползи; искът за претърпени загуби следва да се отхвърли, искът по
чл.84 ал.3 ЗЗД за обезщетение върху неимуществените вреди следва да се уважи за
сумата от 96,53 лв. и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „М.П.“ ООД, ***, да заплати на Н.Т.,*** N **, роден на *** г., на основание чл.95 ал.1 ЗАПСП сумата от 1208,03 лв. – обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи от използването на фотография „Дворецът на парламента в Букурещ- Бална зала“, извършено през периода 24.06.2018 г. – 18.05.2020 г. чрез публикуване без разрешение в Интернет сайт www.*****.bg; на основание чл.84 ал.3 ЗЗД сумата от 233,21 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 24.06.2018 г. – 18.05.2020 г.; на основание чл.95 ал.1 ЗАПСП сумата от 500 лв., частично от 1000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от нарушението, изразяващо се в публикуване в Интернет сайт www.*****.bg на фотографското произведение през периода 24.06.2018 г. – 18.05.2020 г. без обозначаване на Н.Т. за негов автор; на основание чл.84 ал.3 ЗЗД сумата от 96,53 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва през периода 24.06.2018 г. – 18.05.2020 г., както и съдебни разноски в размер на 1077 лв., като отхвърля иска по чл.84 ал.3 ЗЗД за разликата до пълния размер от 193,05 лв. – законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.Т. срещу „М.П.“ ООД иск по чл.95 ал.1 ЗАПСП за сумата от общо 420 лв. – имуществени вреди, от които платено адвокатско възнаграждение за извънсъдебно уреждане на спора в размер на 400 лв. и платена нотариална такса в размер на 20 лв.
ОСЪЖДА Н.Т.,*** N **, роден на *** г., да
заплати на „М.П.“ ООД, ***, съдебни разноски от 60,72 лв.
Решението подлежи на обжалване пред САС в
двуседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: