Р Е Ш Е Н И Е №
....
гр.
Козлодуй, 18 август 2021 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
КОЗЛОДУЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ВТОРИ СЪСТАВ в публично заседание на 1.07.2021 година /Първи юли две хиляди двадесет и първа година/, в състав:
Районен съдия: Адриана Добрева
при участието на секретаря Стела Димитрова
като разгледа докладваното от съдия Адриана Добрева гражданско дело № 406 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на Е.Й.Т., ЕГН ********** от гр.Вълчедръм чрез пълномощник адвокат М.С. ***, с която е предявен против „А.К.” ЕАД, ***, представлявано от изпълнителния директор Наско Асенов Михов отрицателен установителен иск за признаване за установено, че не дължи сумата от 646.72 лева, за която е издаден изпълнителен лист от 23.05.2007г. по ч.гр.д. № 475/2007г. на РС-Козлодуй и е образувано изпълнително дело № 85/2015г. по описа на ДСИ при PC - Бяла Слатина, тъй като вземането е погасено по давност.
В съдебни заседания ищеца участва чрез адвокат М.С. и поддържа иска.
Ответникът в срока и по реда на чл.131 ГПК е подал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло иска като неоснователен и излага подробни съображения за това. В съдебни в съдебно заседание за ответника се явява процесуален представител юрисконсулт Борисов, който оспорва иска и поддържа доводите изложени в писмения отговор.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства и е приложено изпълнително дело № 85/2015г. на СИС при PC – Бяла Слатина.
Съдът приема за установени от
фактическа страна по делото следните обстоятелства:
На 23.05.2007г. в полза на ответното дружество „А.К.” ЕАД е издаден изпълнителен лист по ч.гр.дело № 475/2007г. на PC - Козлодуй срещу Е.Й.Т. за сумата от 646.72 лева, от които главница в размер на 583.22 лева представляваща ползвана и неплатена топлинна енергия, законна лихва от датата на подаване на исковата молба на 22.05.2007г. до изплащане на вземането и направените разноски в процеса в размер на 23.50 лева и юрисконсулско възнаграждение в размер на 40.00 лева. Въз основа на изпълнителния лист и подадена на 08.06.2007г. молба от ответника е образувано изпълнително дело № 168 по описа за 2007г. на ДСИ при PC - Козлодуй срещу ответника. С молбата за образуване на изпълнителното дело взискателя е поискал извършването на справки за притежавани от длъжника движими и недвижими имоти, МПС и получавано трудово възнаграждение, като не е посочил принудителен способ.
На 13.06.2007г. на ответника е връчена лично призовка за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 168 по описа за 2007г. на ДСИ при PC – Козлодуй. Длъжника не е извършил доброволни плащания.
На 20.03.2008г. ответника (взискател в изпълнителното производство) е подал молба с която е наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника в „Атоменергоремонт” ЕАД. Запорът не е изпълняван, тъй като съдебния изпълнител е бил уведомен от работодателя с писмо от 25.03.2008г., че ищеца не е техен служител от месец октомври 2007г.
С молба от 10.04.2009г. ищеца като длъжник е заявил на съдебния изпълнител, че няма възможност да внесе 30 % от задължението по делото и се е задължил да прави ежемесечни вноски в размер на 50 лева. Длъжника не е изпълнил това задължение и не е направил вноски по изпълнителното дело.
С молба от 14.05.2015г., ответника взискател е поискал вземането по този изпълнителен лист да бъде присъединено към вземането по изпълнително дело № 14/2005г. по описа на ДСИ при PC – Козлодуй и да бъдат извършени справки.
На 14.07.2015г. ответника взискател е поискал извършването на опис на движими вещи собственост на длъжника и да бъде вписана възбрана на недвижим имот - нива находяща се в с.Буковец, общ.Бяла Слатина.
С постановление от 27.08.2015г., съдебния изпълнител е уважил искането за опис на недвижим имот и на основание чл.427, ал.1, т.1 от ГПК е прекратил производството по изпълнително дело № 14/20105г. по описа на СИС при PC - Козлодуй и го е изпратил по компетентност на СИС при PC - Бяла Слатина, където на 29.09.2015г. е образувано изпълнително дело № 85/2015г. по описа на СИС при PC - Бяла Слатина.
След образуване на това изпълнително дело, съдебния изпълнител няколко пъти е насрочвал публична продан на възбранения имот, но поради липса на купувачи ги е обявявал за нестанали.
От съдържащите се данни в изпълнителния лист е видно, че вземането на ответника произтича от неизпълнено задължение по договор за предоставяне на топлинна енергия и топла вода. Вземанията за тези услуги са такива за периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на кратката, тригодишна погасителна давност по чл.111, б ”в” от ЗЗД.
Ищеца твърди, че с оглед бездействието на взискателя в изпълнителното производство за периода от образуване на изпълнителното производство срещу наследодателя и съответно срещу него не са извършени никакви принудителни действия и е изтекла тригодишната давност за тези плащания, поради което той не ги дължи. Иска съда да се произнесе в този смисъл. Пълномощника на ищците цитира и се позовава на съдебна практика, включително на задължителната такава дадена с ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС.
Ответника оспорва иска по съображения, че няма вина за непредприетите изпълнителни действия.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Иска предмет на спора е с правно основание чл. 439 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК и е допустим, тъй като е налице интерес у ищеца от предявяването му, а
наред с това той основава претенцията си на новонастъпили факти – изтекла погасителна
давност.
Според съда по отношение конкретния казус следва да намери приложение тълкуването дадено с отмененото ППВС № 3/18.11.1980г., тъй като спорът се отнася до последиците от тълкуваната норма, реализирали се в периода преди отмяна му с новото ТР 2/26.06.2015г. /последното се прилага от този момент за в бъдеще/.
Страните не спорят, за факта на съществуване на процесното вземането, посочено в изпълнителния лист издаден на 23.05.2007г. по частно гражданско дело № 475/2007г. по описа на Районен съд - Козлодуй, за главница в размер на 583.22 лева представляваща ползвана и неплатена топлинна енергия, законна лихва от датата на подаване на исковата молба на 22.05.2007г. до изплащане на вземането и направените разноски в процеса в размер на 23.50 лева и юрисконсулско възнаграждение в размер на 40.00 лева
Безспорно е по
делото и видно от приложеното изпълнително дело, че въз основа на изпълнителния
лист издаден на 23.05.2007г. по ч.гр.д. № 509/2007г. на КРС е образувано
изпълнително дело № 168/2007г. по описа на ДСИ при КРС. С факта на образуването му на 13.06.2007г. погасителната давност за
това вземане на ответното дружество се счита прекъсната на основание
чл.116, б. "в" от ЗЗД и по силата на чл.115, ал.1, б. "ж" ЗЗД по време на изпълнителното производство давността е спряла да тече. Това
становище на съда се основава на даденото с ППВС №3/18.11.1980г. тълкуване на
посочените правни норми намиращо приложение за конкретния казус.
Съгласно чл. 433, ал.1, т.8 ГПК, когато взискателят в продължение на две години не поиска извършване на нови изпълнителни действия, изпълнителното производство подлежи на прекратяване. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение. Изпълнителният процес съществува само и доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи, а взискателят е длъжен да поддържа висящността му като предприема съответните изпълнителни действия.
Перемцията е обусловена от активността на взискателя. В изпълнителният процес, кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи). Когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК по право, без значение дали и кога съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение.
В конкретният случай, от изложеното по-горе се установява, че по изпълнително дело № 168/2007г. от страна на взискателя "А.К." ЕАД са предприемани изпълнителни действия в периода от образуване на изпълнителното производство на 13.06.2007г. до 13.06.2009г. /в двугодишния срок за перемпция/, като на 20.03.2008г. е поискано да бъде наложен запор на трудово възнаграждение на длъжника, поради което и от тази дата е започнал да тече нов срок – такъв по чл. чл.433, ал.1, т.8 от ГПК за перемпция в двугодишен срок. Давностен срок не текъл – арг. ППВС №3/18.11.1980г..
След това изпълнително действие на 20.03.2008г. до 20.03.2010г. /в двугодишния срок за перемпция/ друго изпълнително действие от взискателя не е поискано (на 14.07.2015г. ответника взискател е поискал извършването на опис на движими вещи собственост на длъжника) и на 20.03.2010г. е настъпило по силата на закона прекратяване на изпълнителното производство по изпълнително дело № 168/2007г. Обстоятелството, че ДСИ не е постановил постановление, което да констатира вече настъпилото прекратяване, е без значение за спора.
Така от прекратяване на изпълнителното дело № 168/2007г. на 20.03.2010г., поради настъпила перемпция е започнала да тече нова погасителна давност за вземането на "А.К." ЕАД, която според съда е кратката тригодишна, тъй като вземането е за периодични плащания и не е установено със съдебно решение. Давността е изтекла на 20.03.2013г., при което към момента на предявяване на процесния отрицателен установителен иск на 05.04.2021г. според съда вземането е недължимо, тъй като е погасено по давност.
Следва да се посочи също, че по делото няма данни да са предприети действия по чл.116 ЗЗД, които до водят до прекъсване на давността, тъй като предприетите действия - молбата от 14.07.2015г., с която ответника взискател е поискал извършването на опис на движими вещи собственост на длъжника и молбата от 14.05.2015г., с която ответника взискател е поискал вземането да бъде присъединено към вземането по изпълнително дело № 14/2005г., са след като вземането е било погасено по давност на 20.03.2013г. Освен това предприетите различни действия от страна на ДСИ, при наличие на основание за прекратяване на изпълнителното производство поради настъпила перемпция са порочни и се обезсилват по право, освен ако в резултат на предприетите изпълнителни действия са придобили права трети лица, данни за което по делото няма.
С оглед на изложеното съдът следва да уважи изцяло отрицателния установителен иск.
Предвид изхода на спора и съгласно чл.78, ал.1 ГПК ответника следва да заплати на ищеца направените съдебни разноски. Разноските по делото на ищеца са платено адвокатско възнаграждение в размер на 600.00 лева.
Тъй като ищеца е бил освободен при образуване на делото от заплащане на държавна такса, то ответника при този изход на спора я дължи в полза на Районен съд Козлодуй, която е в размер на 25.86 лева.
На ответника не се следват разноски при този изход на делото.
Водим от изложените правни
съображения, Козлодуйският районен съд, втори състав
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439 вр. чл.124, ал.1 от ГПК, че Е.Й.Т., ЕГН ********** от гр.Вълчедръм не дължи на „А.К.” ЕАД, ***, представлявано от изпълнителния директор Наско Асенов Михов сумата от 646.72 лева, за която е издаден изпълнителен лист от 23.05.2007г. по ч.гр.д. № 475/2007г. на РС-Козлодуй и е образувано изпълнително дело № 85/2015г. по описа на ДСИ при PC - Бяла Слатина, като погасено по давност.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „А.К.” ЕАД *** с ЕИК106513772, да заплати на Е.Й.Т., ЕГН ********** от гр.Вълчедръм направените съдебни разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 600.00 лева.
ОСЪЖДА „А.К.” ЕАД *** с ЕИК106513772, да заплати на Районен съд Козлодуй дължима държавна такса в размер на 25.86 лева.
ОБЕЗСИЛВА изпълнителен лист издаден на 23.05.2017г. по частно гражданско дело № 475/2007г. по описа на Районен съд – Козлодуй, за което да се уведоми служебно ДСИ при Районен съд – Бяла Слатина след влизане на решението в сила.
Решението подлежи на обжалване пред Врачански окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: