Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

29.06.2022

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски административен

Съд

състав

На

09.06.

Година

2022

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Секретар

Мариана Кадиева

Прокурор

като разгледа докладваното от

Съдията

Адм.

дело номер

163

по описа за

2022

година.

Производството е по реда на чл. 197, ал. 2 от ДОПК.

Депозирана е жалба от „ФЛП БОУВ“ ЕООД ***, с ЕИК ***, действащо чрез пълномощника адв. С.Д., против Решение № 113/30.03.2022 г., издадено от директора на ТД на НАП - Пловдив, с което е потвърдено Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С220009-022-0015115/10.03.2022 г. на публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив, офис Кърджали.

Излага съображения, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно, издадено в противоречие на материалния закон и в несъответствие с целта на закона.

Твърди, че в конкретния случай е било отправено искане с №12322-011668/08.02.2022г. от запитващата държава - *** до НАП за събиране на вземане по взаимна помощ с държавите-членки на ЕС за задължения за данък върху доходите и капитала в размер на *** лева-главница, административни санкции и глоби в размер на *** лева и лихва в размер на *** лв. На 18.02.2022 г. било постъпило уведомление до НАП от запитващата държава - *** за започнато производство по оспорване на посочените в единния инструмент задължения пред компетентните органи в ***.

Сочи, че до „ФЛП БОУВ“ ЕООД е постъпил имейл от съответната служба в ***, съгласно който описаните суми не са дължими към настоящия момент и че са предприети действия да се информира НАП.

Предвид горното счита, че в случая липсва установено по основание и размер изискуемо публично вземане, поради обстоятелството, че вземането е оспорено по съответния ред в запитващата държава - *** и е налице висящо съдебно производство. В тази връзка е изпратено искане от запитващата държава за спиране на действията по събиране на задължението, тъй като изпълнителното основание не е изискуемо. Следвало да се отбележи, че условията за отправяне на искане за събиране на вземане към друга държава членка били визирани в чл.269и от ДОПК - такова не може да се отправя, ако актът за установяване на публичното вземане е оспорен, освен в случаите на чл.269м, ал. 5 от ДОПК.

Въвежда доводи, че налагането на обезпечителни мерки пряко засягало правната сфера на задълженото лице, като в случая това било извършено не въз основа на окончателно установено по основание и размер вземане. Обжалваното ПНОМ било практически изцяло лишено от мотиви като в случая обезпечителната нужда не била обоснована, респ. не били изложени факти и обстоятелства, които да обосновават извода на публичния изпълнител, че ще се затрудни събирането на установеното и изискуемо публично вземане. Не било обсъдено по никакъв начин, че е постъпило искане за спиране на действията по събиране, както и че е налице е висящо производство по оспорване на вземането. Не били посочени данни за имущественото състояние на лицето - за притежавани от него активи или други обстоятелства, които биха могли да имат отношение към събирането на вземанията. Такива данни не се съдържали и в решението на директора на ТД на НАП, както и в административната преписка. Всъщност по делото липсвали въобще доказателства публичният изпълнител да е предприел някакви действия за установяване на факти и обстоятелства, които са релевантни и могат да обосноват конкретна обезпечителна нужда. Не било посочено дори дали на лицето е наложено друго обезпечение, респективно дали то се явява недостатъчно, както изисква чл. 195, ал. 3, т. 2 ДОПК. При това положение следва да се приеме, че от процесното ПНОМ, както и от потвърждаващото го решение не можело да се установи наличие на действителна обезпечителна нужда.

Сочи, че налагането на предварителни обезпечителните мерки е въпрос на оперативна самостоятелност на публичния изпълнител, но изводът на същия следва да се основава на анализ на конкретно посочени факти и обстоятелства, така че да може да бъде извършена преценка дали са изпълнени изискванията на закона (чл. 169 АПК) и спазен ли е принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК.

Обстоятелството, че било налице висящо съдебно производство в запитващата страна означавало, че ПНОМ вече не е свързано с годно изпълнително основание, съответно задълженията вече не са „установени и изискуеми” по смисъла на чл.195, ал.1 от ДОПК и било налице основанието по чл. 197, ал. 3 от ДОПК за отмяна на наложеното обезпечение.

Предвид изложеното счита, че оспореното решение на директора на ТД на НАП – Пловдив било постановено в противоречало на материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона, поради което следвало да бъде отменено, както и потвърденото с него постановление за налагане на обезпечителни мерки.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени Решение № 113/30.03.2022 г., издадено от директора на ТД на НАП - Пловдив, с което е потвърдено Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С220009-022-0015115/10.03.2022 г. на публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив, офис Кърджали, след което да отмени Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С220009-022-0015115/10.03.2022 г. на публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив, офис Кърджали, постановено по изпълнително дело № ***/*** г. по описа на ТД на НАП - Пловдив. Претендира деловодни разноски.

В съдебно заседание, чрез адв. Д., поддържа жалбата си. Представя писмена защита, в която са развити съображения в подкрепа на твърденията си за незаконосъобразност на оспорения акт, идентични с тези изложени в жалбата.

В съдебно заседание, ответникът – Директор на ТД на НАП – Пловдив, редовно призован, не се явява. Представлява се от юрисконсулт Р. Т., която оспорва депозираната жалба. Излага съображения, че оспореното решение е правилно и законосъобразно. Въвежда доводи, че преценката, върху какво имущество да бъде извършено обезпечението, е предоставена изключително и само в правомощията на публичния изпълнител. В случая, с оглед големия размер на публичното задължение, обезпечението е било насочено върху недвижим имот, с цел бъдещо удовлетворяване вземането на взискателя, като от публичния изпълнител било отчетено обстоятелството, че налагането на запор върху банковите сметки на дружеството-жалбоподател, би възпрепятствало търговската дейност на същото. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 08.02.2022 г. в дирекция „ЦЗВ“ при ЦУ на НАП - София е постъпило Искане за събиране с референтен № ***/л. 37 – л. 39/, депозирано от ***, за изискуеми задължения за данък върху доходите и капитала на „ФЛП БОУВ“ ЕООД, в размер на *** лв., от които главница в размер на *** лв. и лихва в размер на *** лв., както и административни наказания и глоби в размер на *** лв. Представен е единен инструмент за предприемане на изпълнителни мерки /ЕИПИМ/ - л. 35 – л. 36, в който са посочени основанието и вида на вземането, датата на установяването и размера на вземането, в т.ч. главница и лихви, периода, за който се отнася, както и датата на която е възможно да се пристъпи към изпълнение.

Във връзка с горното в ТД на НАП – Пловдив, офис Кърджали, е образувано ИД № ***/*** г. срещу „ФЛП БОУВ“ ЕООД, ***, за събиране на публични вземания по горецитираната молба за събиране на вземания при осъществяване на взаимна помощ с държави членки на ЕС /***/, както и за здравноосигурителни вноски по декларация обр. № 6 и данък по ЗДДС. Издадено и връчено е съобщение за доброволно изпълнение на основание чл. 221 от ДОПК с изх. № С 220009-149-0002165/11.02.20220 г. /л. 32 – л. 33 от делото/.

На 18.02.2022 г. в дирекция „ЦЗВ“ при ЦУ на НАП – София е постъпило Искане за събиране на вземане и/или обезпечителни мерки /л. 24 -  л. 28/, с което запитващия орган на държавата членка на ЕС – ***, е поискал спиране на действията по събиране на задължението, поради оспорване на вземането. В съответствие с разпоредбата чл. 269м, ал. 3 от ДОПК, публичния изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, офис Кърджали, считано от 07.03.2022 г. е спрял принудително събиране по ИД № ***/*** г., като тези действия са обективирани в Протокол с изх. № С220009-026-009336/07.03.2022 г. /л. 21/.

С Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С 220009-022-0015115/10.03.2022 г./л. 18/, издадено от Н. Б. – главен публичен изпълнител в ТД на НАП – Пловдив, офис Кърджали, на основание чл. 200 от ДОПК и чл. 205, във вр.  с чл. 195, ал. 1-3 от ДОПК, е наложена възбрана върху на недвижим имот, собственост на дружеството-жалбоподател, представляващ самостоятелен обект с идентификатор *** – втори етаж от масивна административна с сграда с идентификатор ***, с площ 375 кв.м., находящ се в ***, придобит Нотариален акт № **, том **, рег. № **/*** г., дело № **, издаден от Служба по вписванията ***, с балансова стойност *** лв. Постановлението е връчено на длъжника на 14.03.2022 г. – Удостоверение за извършено връчване по електронен път /л. 20/. Против наложената обезпечителна мярка е депозирана жалба от „ФЛП с вх. № 94-00-868/04.02.2021 г.;

С оспореното в настоящето производство Решение № 113/30.03.2022 г., издадено от директора на ТД на НАП - Пловдив, е потвърдено процесното Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С220009-022-0015115/10.03.2022 г. на публичен изпълнител по изп. дело № ***/*** г. Решаващият орган е изложил мотиви, че изпълнителното дело, по което е издадено оспореното ПНОМ, е образувано въз основа на искане от държава-членка на ЕС /***/ за установени и изискуеми там задължения за данък върху доходите и капитала, както и административни наказания и глоби, като събирането на вземанията, посочени в искането се събират по реда на ДОПК. Посочил е приложимите разпоредби на чл. 269а, чл. 269в, чл. 269и, чл. 269к, чл. 269л и чл. 269м от ДОПК. Изложил е доводи, че предвид постъпило уведомление от компетентните власти на държавата-членка на ЕС, съдържащо искане за спиране на действията по събиране на задължението, поради оспорването му, публичния изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, офис Кърджали, в съответствие с изискванията на чл. 269м, ал. 3 от ДОПК, спрял изпълнението по ИД № ***/*** г., като с оглед правомощията дадени му в ал. 4 от същата разпоредбата и след преценка за наличието на обезпечителна нужда, органа предприел действия по обезпечаване на задължението, изразяващи се в наложена възбрана върху недвижимо имущество на длъжника. В заключение е релевирал доводи, че ПНОМ е издадено от компетентен орган, в писмена форма и имащо задължителното по закон съдържание, при спазване на установените в ДОПК процесуални правила, поради което приел, че жалбата е неоснователна и постановлението за налагане на обезпечителни мерки следва да бъде потвърдено.

При така установената по делото фактическа обстановка, след преценка на допустимостта  на жалбата и при извършената на основание чл. 168, ал.1  от АПК, проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира, че процесната жалба е допустима като подадена в законоустановения 7 – дневен срок от връчването на акта и от лице, имащо правен интерес от обжалването, като разгледана по същество се явява неоснователна.

Оспореното решение е валиден административен акт, издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му от закона правомощия, в съответствие с чл. 266 от ДОПК, а именно директорът на компетентната териториална дирекция, в случая директорът на ТД на НАП - Пловдив. Решението е издадено в изискуемата писмена форма и съдържа посочените в чл. 59, ал. 2 от АПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, реквизити. Процесното постановление за налагане на обезпечителни мерки е издадено от оправомощен по смисъла на чл. 195, ал. 3 от ДОПК орган, в рамките на неговите правомощия.

При издаване на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В решението са посочени фактическите и правни основания за издаването му.

Настоящият състав намира, че обжалваното решение е материално законосъобразно, поради следните съображения:

Разпоредбите на чл. 195, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК предвиждат, че установените и изискуеми публични вземания, подлежат на обезпечение, като обезпечението се извършва, когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на публичното вземане, включително когато е разсрочено или отсрочено. Съгласно чл. 195, ал. 3 от ДОПК обезпечението се налага с постановление на публичния изпълнител: 1. по искане на органа, издал акта за установяване на публичното вземане или 2. когато не е наложено обезпечение или наложеното обезпечение не е достатъчно, след получаване на изпълнителното основание. Възбраната върху недвижим имот е обезпечителен способ, изрично предвиден в чл. 198, ал. 1, т. 1 от ДОПК. В конкретния случай с Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С220009-022-0015115/10.03.2022 г. е наложена възбрана върху собствен на дружеството-жалбоподател недвижим имот, представляващ самостоятелен обект – етаж от административна сграда, намираща в ***. Изпълнителното производството, по което е наложена процесната обезпечителна мярка, е започнало въз основа на получено искане за вземане на държава - членка на ЕС по процедура за взаимна помощ – ***, а именно за вземането, произтичащо от задължения за данък върху доходите и капитала в размер на *** лв., включващо главница и лихва, както и за административни санкции и глоби в размер на *** лв. Искането е  било придружено от единен инструмент за предприемане на изпълнителни мерки за събиране на вземания, попадащи в обхвата на Директива 2010/24/ЕС, който отговаря на изискванията на чл. 269к ДОПК и чл. 12 от Директивата.

Съгласно чл. 269а, ал. 1 от ДОПК, взаимна помощ с компетентните органи на държави - членки на Европейския съюз, се осъществява при събирането публични вземания, както следва: 1. данъци, включително акцизи, мита и такси, събирани от или за сметка на държавата и общините или за сметка на Европейския съюз; 2. възстановявания, интервенции и други мерки, които са част от системата за пълно или частично финансиране от Европейския фонд за гарантиране на земеделието и от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, включително сумите, подлежащи на събиране във връзка с тези действия; 3. такси и други публични вземания, предвидени съгласно общата организация на пазара в сектора на захарта; 4. имуществени санкции, глоби, такси и допълнителни такси, свързани с вземанията, за които може да бъде отправено искане за взаимна помощ по т. 1 - 3, наложени от органите, компетентни да установяват и/или събират съответните публични вземания с влязъл в сила акт; 5.  такси за издаване на удостоверения и други документи, свързани с установяването, обезпечаването и събирането на данъци, акцизи и мита; 6. лихви и разноски, свързани с вземанията по т. 1 - 5.

Взаимната помощ при събирането на вземанията се осъществява чрез искане за събиране на вземане – чл. 269в, ал. 1 от ДОПК, придружено от единен инструмент за предприемане на изпълнителни мерки, в който се отразява основното съдържание на първоначалното изпълнително основание и представлява единствено основание за предприемане на действия по принудително изпълнение и налагане на обезпечителни мерки от местния запитан орган. Единният инструмент за предприемане на изпълнителни мерки подлежи на изпълнение, без да е необходим акт за признаване, допълване или заместване – чл. 269к, ал. 1 от ДОПК.

Съгласно чл. 269л, ал. 1 от ДОПК, по искане на запитващ орган от друга държава членка местният запитан орган събира вземанията по чл. 269а, ал. 1, за които е налице първоначално изпълнително основание, издадено в другата държава членка. Разпоредбата на чл. 269и, ал. 1 от ДОПК, въвежда забраната за отравяне на искане за събиране на вземане, ако актът за установяване на публичното вземане е оспорен, освен в случаите на чл. 269м, ал. 5 от ДОПК.

По силата на чл. 269м, ал. 3 от ДОПК, когато местния запитан орган е уведомен от запитващия орган на другата държава членка за оспорване по ал. 1, изпълнението се спира за оспорената част от вземането до произнасяне на компетентния орган. При спиране на изпълнението по ал. 3 не могат да се извършват нови изпълнителни действия за оспорената част от вземането, но могат да се извършват действия по обезпечаване по искане на запитващия орган от другата държава или по инициатива на местния запитан орган – чл. 269м, ал. 4 от ДОПК.

Анализът на релевантните по делото доказателства и относимата нормативна уредба – Глава двадесет и седма „а“ „Процедура за взаимна помощ с държавите – членки на Европейския съюз“ от ДОПК, включително горепосочените разпоредби и Директива 2010/24/ЕС на Съвета от 16.03.2010 г., обоснова извода за законосъобразност на оспореното Решение № 113/30.03.2022 г., издадено от директора на ТД на НАП – Пловдив и потвърденото с него Постановление за налагане на обезпечителни мерки № С220009-022-0015115/10.03.2022 г. на публичен изпълнител по изп. дело № ***/*** г.

Според настоящия състав осъществените от публичния изпълнител действия по налагане на обезпечителната мярка са извършени в съответствие с нормата на чл. 269м, ал. 4, пр. последно от ДОПК, при наличието на изискуемите предпоставки по смисъла на чл. 195, ал. 1 от ДОПК, доколкото в случая изпълнителното основание е издадено в държава членка на ЕС – ***, респ. налице е изискуемо и установено по размер публично вземане, обуславящо предприетите от органа действия. В тази връзка следва да се отбележи, че изпълнителното дело е образувано в съответствие с разпоредбите чл. 269в, ал. 1, т. 3 от ДОПК и чл. 269к, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК, въз основа на искане за събиране на вземания, включени в обхвата на чл. 269а от ДОПК,  изпратено от компетентните власти на ***, придружено от единен инструмент за предприемане на изпълнителни мерки, в които е отразено основното съдържание на първоначалното изпълнително основание и представлява единствено основание за предприемане на действия по принудително изпълнение и събиране на вземането от местния запитан орган.

Преценката на доказателствата по делото обоснова извода, че към момента на издаване на оспореното постановление е било налице годно изпълнително основание, респ. установено по основание и размер публично вземане, подлежащо на обезпечаване със съответните мерки. Релевираните в жалбата твърдения за липса на установено по основание и размер изискуемо публично вземане, обосновано с обстоятелството, че вземането е оспорено в държавата, където е установено вземането, съдът намира за неоснователни. В тази връзка, с постъпилото на 18.02.2022 г. уведомление /Искане за събиране на вземане и/или обезпечителни мерки/, органите на НАП са били уведомени от компетентни власти на *** за започнато пред тях производство по оспорване на вземането, като в съответствие с изискването на чл. 269м, ал. 3 от ДОПК изпълнението е следвало да бъде спряно за оспорената част на вземането до произнасянето на компетентния орган, което действие в случая е извършено от публичния изпълнител. В правомощията на последния обаче, съгласно чл. 269м, ал. 4 от ДОПК е, независимо от спиране на изпълнението, по собствена инициатива да извършва действия по обезпечаване на вземането за оспорената част, в която хипотеза е и предприетото от публичния изпълнител по изп. дело № ***/*** г. налагане на процесните обезпечителни мерки с Постановление за налагане на обезпечителни мерки № С220009-022-0015115/10.03.2022 г. Наличието на висящо производство по оспорване на вземането пред съответните органи на запитващата държава, не представлява пречка за предприемане на действия по обезпечаване на вземането, като аргумент в тази насока е и разпоредбата на 269м, ал. 5 от ДОПК, която предвижда, че ал. 3 не се прилага, когато запитващия орган от другата държава членка е направил мотивирано искане местния запитан орган да продължи изпълнителното производство въпреки оспорването.

С оглед горното, то предприетото действие по оспорване на вземането пред съответните власти на запитващата държава, не води до отпадане на съществуващото преди това годно изпълнително основание, респ. води до липса на установено по основание и размер изискуемо публично вземане. Обратният извод би бил в противоречие със нормативно въведеното задължение за запитващия орган да уведоми запитания орган за обстоятелството по оспорване на вземането, с цел спиране на действията по неговото изпълнение. Действията на местния запитан орган при изменение или оттегляне на искането за събиране на вземане, отправено от друга държава членка са уредени в чл. 269п от ДОПК, в която разпоредба изрично е предвидено, че при постъпване на изменен единен инструмент за предприемане на изпълнителни мерки от запитващ орган на друга държава членка местният запитан орган продължава изпълнението въз основа на изменения единен инструмент и извършените до изменението изпълнителни действия и обезпечителни мерки запазват действието си, освен в случаите когато изменението е в резултат на отмяна на първоначалното изпълнително основание. По делото няма данни подобно уведомяване на българските данъчни власти да е извършвано от компетентните органи на *** по реда горепосочената разпоредба, респ. твърденията за липсата на годно изпълнително основание за установените в *** публични задължения, въведени в жалбата, не са доказани в процеса. Представеното и прието по делото извлечение от кореспонденция по електронна поща, водена между служители на белгийските власти, не променят горния извод. От съдържанието на същото се установява единствено, че пред съответните органи в *** е била подадена жалба, за което българските власти е следвало да бъдат уведомени с цел спиране на действията по събиране. С други думи посочената кореспонденция касае единствено изпратеното от компетентните органи на *** до българските данъчни власти уведомление от 18.02.2022 г. за спиране на изпълнението, поради оспорване на вземането.

Предвид гореизложеното, настоящия състав намира, че към момента на издаване на ПНОМ, е било налице годно изпълнително основание, респ. задълженията са били установени и изискуеми по смисъла на чл. 195, ал. 1 от ДОПК, поради което в конкретния не са налице основанията за отмяна на наложената обезпечителна мярка, визирани в чл. 197, ал. 3 от ДОПК. В цитираната разпоредба се съдържат три хипотези, при които съдът отменя наложената обезпечителна мярка, а именно: ако длъжникът предостави обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжка; ако не съществува изпълнително основание; ако не са спазени изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 и чл. 195, ал. 5 от ДОПК. Тъй като процесната обезпечителна мярка възбрана върху недвижим имот, наложена от публичния изпълнител по ИД № ***/*** г. не е от категорията на предварителните, то последната от горепосочените три хипотези, е неприложима. На следващо място, доказателства, за представени от дружеството-жалбоподател пред решаващия орган или пред съда обезпечения от категорията на изрично посочените по-горе (пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжка), липсват по делото, а и не се твърдят от жалбоподателя. Както вече бе посочено по-горе, налице годно изпълнително основание – единен инструмент за предприемане на изпълнителни мерки, който представлява единствено основание за предприемане на действия по принудително изпълнение и налагане на обезпечителни мерки, като същия не е бил изменян или оттеглян в съответствие с изискванията на процедурата за взаимна помощ с държавите-членки на ЕС при събиране на публични вземания, уредена в глава Двадесет и седма „а“ от ДОПК, поради което съда намира, че не са налице предпоставките на чл. 197, ал. 3 от ДОПК за отмяна на наложената обезпечителна мярка, като наведените в тази насока оплаквания в жалбата се явяват неоснователни.

Неоснователни са и въведените в жалбата доводи, че ПНОМ изцяло е лишено от мотиви относно наличието на обезпечителна нужда. Както се посочи по-горе в решението, изпълнителното дело, по което е издадено оспореното ПНОМ, е образувано въз основа на искане от държава-членка на ЕС /***/ за установени и изискуеми в тази държава задължения за данък върху доходите и капитала, както и административни наказания и глоби, които са в особено големи размер, като размера им към момента на издаване на постановление възлизат на *** лв., от които *** лв. главница и *** лв. лихва. С оглед размера на установеното и изискуемо публично вземане и предвид безспорния по делото факт, че дружеството-жалбоподател не е платил задълженията си по процесното изпълнително дело в срока за доброволно изпълнение, както и предвид липсата на представени от дружеството данни за наличните му активи и имущество, независимо, че такива са му били изискани от публичния изпълнител под формата на справки, обосновано публичния изпълнител е приел, че тези обстоятелства обосновават извод за затруднено събиране на задължението и наложената обезпечителна мярка, чрез възбрана на недвижим имот, ще гарантира обективната възможност за събиране на публичните задължения. Публичния изпълнител е извършил съпоставка на размера на публичните задължения и балансовата стойност на възбранения недвижим имот. Последното взето в съвкупност с обстоятелството, че в настоящия случай публичния изпълнител не може извършва разпоредителни действия с възбранения имот по аргумент на чл. 269м, ал. 4 от ДОПК, респ. не съществува пречка имота да бъде ползван от длъжника по предназначението му, налага извода, че наложената обезпечителна мярка съответства на вземането и не нарушава интересите на длъжника, в по-голяма степен от необходимото, поради което с действията си по налагане на обезпечаване на вземането публичния изпълнител не е нарушил принципа на съразмерност закрепен в чл. 6 от АПК.

По изложените съображения настоящият състав намира, че следва да бъде постановено решение, с което да бъде отхвърлена депозираната от „ФЛП БОУВ“ ЕООД, ***, жалба против Решение № 113/30.03.2022 г., издадено от директора на ТД на НАП – Пловдив, с което е потвърдено Постановление за налагане на обезпечителни мерки № С220009-022-0015115/10.03.2022 г. на публичен изпълнител по изп. дело № ***/*** г.

При този изход на делото и с оглед надлежно релевирано искане от юрисконсулт Т. за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, то на основание чл. 144 от АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, в полза на ТД на НАП – Пловдив следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът 

 

                                            Р Е Ш И  :

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването по депозирана от „ФЛП БОУВ“ ЕООД ***, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, ***,  жалба срещу Решение № 113/30.03.2022 г., издадено от директора на ТД на НАП – Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане за присъединяване № С220009-022-0015115/10.03.2022 г. на публичен изпълнител по изп. дело № ***/*** г. 

ОСЪЖДА „ФЛП“ БОУВ“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, ***, да заплати на Териториална дирекция на НАП гр. Пловдив, ***,  разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Решението  е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                                                              Председател: